Р Е Ш Е Н И Е
№ 2209
гр.
Пловдив, 01 ноември 2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив, Първо
отделение, ХVІІІ състав, в открито съдебно заседание на десети октомври две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАН
РУСЕВ
при секретаря ТАНЯ КОСТАДИНОВА и участието на прокурора ИЛЯНА ДЖУБЕЛИЕВА, като разгледа докладваното от съдия Й.Русев адм. дело № 2444 по описа на съда за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.145 и сл. от АПК, във връзка с чл.195б Закона за водите /ЗВ/ и чл.166 ДОПК.
Образувано е по жалба на
„Водоснабдяване и канализация” ЕООД, със седалище и адрес на управление
гр.Пловдив, бул.“Шести септември“ №250, представлявано от управителя С.Л.Н.против
акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 135 от 22.07.2019 г.
на директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район” (БДИБР), с който е
установено публично държавно вземане по издаденото в полза на „Водоснабдяване и
канализация” ЕООД разрешително № 300941 от 13.07.2005 г. за водовземане от
подземни води за периода 01.01.2018 г. – 31.12.2018
г. в размер на 136 931,00 лева и лихва за забава в размер на 5 972,19
лева.
Според дружеството
жалбоподател оспореният акт е издаден в противоречие с материалния закон и при
допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което
счита същия за незаконосъобразен и неправилен. Иска се отмяна на оспорения
АУПДВ, алтернативно същият да бъде частично изменен. Твърди се, че при
издаването на АУПДВ са допуснати неточности, представляващи съществени
нарушения, касаещи формата и съдържанието на административния акт. Според жалбоподателя
неправилно са посочени правните основания при предявяване на АУПДВ и некоректно
навсякъде е подменен терминът водоползване с термина
водовземане. Според жалбоподателя в
описателната част на акта никъде не е описано посочените суми дали са начислени
на основание по работещ водомер или по разрешеното годишно количество. Твърди
се, че на няколко места в акта е посочено правно основание чл.7 ал.1 и ал.4 от
Тарифата за таксите за водовземане, за
ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС № 383 от 29.12.2016 г., обн., ДВ, бр. 2 от 6.01.2017 г., в сила от 01.01.2017г., която касае основание за заплащане на таксите за
водоползване с неработещ/несертифициран водомер. На
следващо място е изложено и твърдение за неточности и непълноти по отношение на
конкретизиране на периодите на плащане, както и твърдение, че е описан само
текстът на чл.12 ал.2 т.1 от тарифата без да е посочен способа за определяне на
дължимите суми. Направено е възражение относно изчисления размер на лихвите по
всяка главница за посочените в акта периоди. Отделно от това се сочи, че
дружеството е заплатило суми през последните години, като задълженията по акта
са частично заплатени. Сочи се нарушение на процедурата по издаване на акта.
Допълнително се твърди, че в АУПДВ е посочена единствено дължимата такса за
водовземане, без да се конкретизира целта на водоползване,
мястото на водоползване, съоръженията чрез които водоползването се реализира и т.н. Претендират се сторените
по делото разноски.
Ответникът- директор на
Басейнова дирекция „Източно-беломорски район” чрез процесуалния си представител
юриск. П., оспорва жалбата и моли тя да се отхвърли.
Подробни съображения са изложени в постъпили по делото писмени бележки.
Представителят на Окръжна
прокуратура Пловдив дава становище за основателност на жалбата.
Административен съд - Пловдив, като обсъди събраните по делото
доказателства, доводите на страните и след проверка на обжалвания
административен акт по реда на чл.168 от АПК, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Съдът намира, че жалбата е
подадена от лице с правен интерес, непосредствен адресат на оспорения акт, с
който се засягат неблагоприятно негови права и законни интереси. На лист 8 по
делото е приложено писмо изх. № ПО-02-506(2) от 23.07.2019г., за съобщаване и
предявяване на процесния АУПДВ на жалбоподателя, с
вх. № на „ВиК“ ЕООД – Пловдив от 24.07.2019г., а
жалбата до съда е подадена чрез органа с вх. № от 05.08.2019г., поради
което следва да се приеме, че е в преклузивния срок
по чл.149, ал.1 АПК.
Между страните по делото
няма спор, че с разрешително № 300941 от 13.07.2005 г. на директора на БДИБР
(лист 14-17) на „Водоснабдяване и канализация" ЕООД – Пловдив е
предоставено правото на водоползване с цел
питейно-битово водоснабдяване на гр.Пловдив от подземен воден обект – Плио-кватернерен водоносен хоризонт, намиращ се в с.Рогош,
община Марица, област Пловдив, чрез 12 броя тръбни кладенци от ПС „ИЗТОК - 2“ с
разрешено годишно водно количество до 9 460 800 куб.м, със срок на
действие на разрешителното – 13.07.2005 г. – 13.07.2030 г.
С писмо вх. № КД
-04-1237 от 28.01.2018г. (лист 37) е
представена декларация по чл.194б ЗВ от управителя на „Водоснабдяване и
канализация“ ЕООД гр.Пловдив за използваните годишни водни количества по
издаденото разрешително, а с писмо вх. № КД-04-1265(1) от
11.06.2019г. „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД гр.Пловдив е приложило
коригиран списък с водните количества (лист 39 гръб), като в таблицата фигурира
процесния подземен воден обект, като са посочени
6 846 550 куб.м.
В констативен протокол №
ПВ2-176 от 18.06.2019 г. (лист 40) е обективирана
проверка във връзка с представената декларация по чл.194б от ЗВ и е
констатирано, че декларираните за 2018 г. иззети водни количества по
разрешително № 300941 от 13.07.2005 г. на директора на БДИБР са 6 846 550
куб. м, а таксата определена съгласно Тарифа за таксите за водовземане,
за ползване на воден обект и за замърсяване (обн.,
ДВ, бр. 2 от 6.01.2017 г, в сила от 01.01.2017г.) е в
размер на 136 931,00 лева. Протоколът е предоставен на „Водоснабдяване и
канализация“ ЕООД гр.Пловдив с покана за доброволно изпълнение изх. № ПО-02-506
от 25.06.2019г. (лист 36), с която дружеството жалбоподател е поканено да плати
доброволно в седемдневен срок от получаването, задължението си по чл.194, ал.1,
т.1, б.“б“ от ЗВ като титуляр по разрешително № 300941 от 13.07.2005 г. за
периода 01.01.2018 г. – 31.12.2018 г., в размер на
136 931,00 лева, както и дължимата лихва за периода на забава. Видно от
поставения печат на първа страница, горен десен ъгъл от поканата за доброволно
изпълнение, същата е получена от жалбоподателя и е с вх. №
24-00-3861 от 25.06.2019г. на „ВиК“ ЕООД – Пловдив.
С уведомление за започване
на производство за издаване на акт за установяване на публично държавно вземане
изх. № ПО-02-506(1) от 10.07.2019 г. (лист 35) управителят на „Водоснабдяване и
канализация“ ЕООД е уведомен, че БДИБР на основание чл.26, ал.1, във връзка с
чл.34, ал.1 АПК започва производство за установяване на публично държавно
вземане за дължимите и незаплатени от дружеството такси за водовземане
от подземни води за периода 01.01.2018 г. –
31.12.2018 г. по разрешително № 300941 от 13.07.2005 г.
На 22.07.2019г. е издаден процесния АУПДВ № 135, с който е установено по основание и
размер задължението на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД за такси за водовземане от подземни води по разрешително № 300941 от
13.07.2005 г. за периода 01.01.2018 г. – 31.12.2018
г. в размер на 136 931,00 лева и лихва за периода на забава в размер на
5 972,19 лева.
Към жалбата са приложени
платежни нареждания за платени такси за водоползване,
но същите се отнасят за предходни на процесните
години, а именно 2011г.,2012г. и 2013г. и същите не касаят погасяване на
задължения по процесния АУПДВ.
При тези фактически установености, съдът направи следните правни изводи:
Спорният АУПДВ е издаден въз
основа на описаните по-горе доказателства, а именно констативен протокол,
покана към лицето за доброволно изпълнение и подадена декларация за иззетото
количество вода, което съдът намира, че е в съответствие с нормата на чл.195б,
ал.2 от ЗВ.
АУПДВ е издаден от
компетентен орган, предвид разпоредбата на
чл.195б, ал.1 във връзка с чл.152 от ЗВ.
На следващо място АУПДВ е
издаден в предвидената писмена форма, със съдържание отговарящо на изискванията
по чл. 59, ал.2, т.1-8 от АПК и въз основа на писмени документи, съгласно
чл.195б,ал.2 от ЗВ.
Не се споделя възражението,
че в административното производство по издаване на оспорения акт са допуснати
такива съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, които да са основание за незаконосъобразност на акта. За откриване на
процедурата по издаване на АУПДВ, жалбоподателят е бил уведомен с изх. №
ПО-02-506(1) от 10.07.2019 г. Следователно са спазени правилата на чл.26 АПК и
на дружеството-жалбоподател е било гарантирано правото на защита в пълен обем,
като е имало възможност да направи всичките си искания и възражения и да
представи всичките си писмени доказателства.
Отразената в констативен
протокол № ПВ2-176 от 18.06.2019 г.
проверка е направени във връзка с подадена от дружеството жалбоподател
декларация по чл.194б от ЗВ.
В случая е безспорно, че за процесния период 01.01.2018 г. –
31.12.2018 г. задълженията не са заплатени, а както бе отбелязано по-горе в
настоящото решение, приложените с жалбата платежни нареждания за платени такси
за водоползване се отнасят за предходни на процесните години, а именно 2011г., 2012г. и 2013г. и
същите не касаят погасяване на задължения по процесния
АУПДВ. Съдът констатира, че на лист 21 по делото е приложено заверено копие на
платежно нареждане, в което като основание за плащане е посочено такса водоползване за 2012г., а като период за който се плаща
01.12.2018г.-31.12.2018г. Но не може да се приеме, че внесената сума по
сметката на ДБИБР се отнася за процесния период
2018г., на първо място защото като основание за плащане изрично в платежното е
посочено такса водоползване за 2012г., а от друга
страна като дата на изпълнение на плащането е посочено 10.12.2018г., т.е. преди
да е изтекъл посочения в платежното период 01.12.2018г.-31.12.2018г.
Неоснователно е
възражението, че в мотивната и диспозитивната
част на АУПДВ е налице разминаване на времевия обхват на задълженията. Съдът не
констатира такова разминаване, като в мотивната част
на процесния АУПДВ е посочен на няколко пъти
единствено и само период 01.01.2018 г. – 31.12.2018
г., посочен е и отнетият обем и то деклариран от самия жалбоподател, самата формула
за изчисляване на дължимата такса (на стр.3 от АУПДВ), както и размерът на
задълженията. Освен това подробно са посочени фактическите и правните основания
за издаване на акта. Посочено е разрешителното за водовземане,
въз основа на което са определени публичните задължения, и което е част от
административната преписка по издаване на оспорения акт.
Що се отнася до размера на
задълженията, настоящият съдебен състав счита, че същият отговаря на
декларирания от самото дружество размер на ползваното за 2018г. количество вода
и не се доказа да съществуват разминавания. Тук следва да се отбележи, че
органът се е съобразил и с подадената с писмо вх. № КД-04-1265(1) от
11.06.2019г. от дружеството жалбоподател корекция на водните количества. При
съпоставка на коригираното от самото дружество използвано количества вода и
посоченото в самия АУПДВ количество, съдът не констатира разлики.
На следващо място съгласно
чл.48, ал.1, т.6 ЗВ водоползвателите – титуляри на
разрешителни имат задължение да измерват и да водят отчет за изземваните и
използваните води. В изпълнение на това задължение дружеството-жалбоподател
очевидно е извършвало измерване и отчет, който е представял в БДИБР. По делото
не са представени други данни за ползваните води по процесното
разрешително, освен установените от служителя на БДИБР в констативен протокол №
ПВ2-176 от 18.06.2019 г., въз основа на подадената от самото дружество
информация, която е намерила отражение и в оспорения акт.
Тук е мястото да се
отбележи, че не е некоректно употребяването на термина водовземане
от страна на ответния административен орган. Съгласно § 120 т. 1 от ПЗР на
Закона за изменение и допълнение на Закона за водите (обн.,
ДВ, бр. 67 от 1999 г.; изм., бр. 81 от 2000 г., бр. 34, 41 и 108 от 2001 г.,
бр. 47, 74 и 91 от 2002 г., бр. 42, 69, 84 и 107 от 2003 г., бр. 6 и 70 от 2004
г., бр. 18, 77 и 94 от 2005 г., бр. 29, 30 и 36 от 2006 г.), навсякъде в закона
думите "водоползване", "водоползването" и "водоползванията"
се заменят съответно с "водовземане",
"водовземането" и "водовземанията".
Следователно това, че в разрешителното № 300941 от 13.07.2005 г. е употребен
терминът „водоползване“ по силата на цитираната норма
на § 120 т. 1 от ПЗР на ЗИДЗВ, правилно в АУПДВ е изполван
терминът „водовземане“. За пълнота следва да се
отбележи, че съгласно § 1 т.7 от ДР на Закона за водите, "водовземането" обхваща всички дейности, свързани с
отнемане на води от водните обекти, а съгласно § 1 т.80, "водоползване" са водните услуги заедно с всяка друга
човешка дейност, свързана с отнемане на води, ползване на водни обекти и
земеползване, за която при характеризирането на
водните тела, извършено при условията на наредбите по чл. 135, ал. 1, т. 2 и 9,
е установено, че оказва значително въздействие върху състоянието на водите, и
които се вземат предвид при изпълнението на икономическия анализ по чл. 192,
ал. 2, т. 1.
Съдът счита за неоснователно
и възражението на жалбоподателя, относно основанието за издаване на АУПДВ, като
твърди посочване на няколко места в акта чл.7 ал.1 и ал.4 от Тарифата за таксите за водовземане,
за ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС № 383 от 29.12.2016
г., обн., ДВ, бр. 2 от 6.01.2017 г., в сила от 01.01.2017г., която касае основание за заплащане на таксите за
водоползване с неработещ/несертифициран водомер. На
първо място нито в описателната, нито в диспозитивната
част на акта не е посочена ал.4 на чл.7 от тарифата, а от друга страна
цитираната от ответния орган разпоредба на чл.7 ал.1 от тарифата гласи, че
отнетият при водовземането обем вода или обемът на
отпадъчните води се измерва чрез отговарящи на нормативните изисквания
измервателни устройства, което не е в противоречие с фактите по случая,
доколкото никъде в акта не е посочено, че не е монтиран или е налице неработещ
водомер, а напротив посочено е че дължимите такси по разрешително № 300941 от
13.07.2005 г. са изчислени на база декларирано от титуляра
добито годишно водно количество.
Съгласно
чл.194б, ал.1 ЗВ ежегодно към 31 януари на следващата година титулярите на
разрешителни представят информация за изчисляване на дължимата такса по
образец, утвърден от министъра на околната среда и водите и съдържащ данните,
съгласно тарифата по чл.194, ал.6, въз основа на които се определят таксите. В
настоящия случай дружеството жалбоподател е подало към БДИБР декларация във
връзка с процесното разрешително, като след това е
уведомил органа за корекция на водните количества. Съдът констатира, че
посоченото количество в корекцията е идентично със стойностите, установени като
задължение с процесния АУПДВ. В този смисъл
неоснователно и недоказано е възражението на жалбоподателя за неправилно
определяне на дължимите суми и на периодите, за които се дължат такси за водовземане. Трябва да се отбележи, че в действителност в
оспорения акт е посочен текстът на чл.12 ал.2 т.1 от тарифата, но неоснователно
е възражението, че не е посочен способът за определяне на дължимите суми. На
стр.3 от процесния АУПДВ с удебелен шрифт е посочена
формулата за изчисляване, която съответства на тази посочена в чл.11 ал.1 от
приложимата тарифа, и която разпоредба е посочена на няколко пъти като
основание за издаване на акта.
В оспорения акт са посочени
периодите по години и размерите на главницата и лихвата за забава, както и
общият период на задължението – 01.01.2018 г. –
31.12.2018 г.
Съдът счита за неоснователно
и възражението във връзка с начислените лихви за забава. На първо място следва
да бъде посочено, че съгласно чл.21, ал.1 от тарифата от 2017 г., таксите за водоползване са годишни и се заплащат не по-късно от 31
март на следващата година. Така уреденият краен срок за заплащане на
задължението обуславя изпадането в забава при неплащане и началният момент, от
който се дължи законната лихва върху установеното задължение за периода 2018
г., а именно от 01 април на съответната следваща година. За да изпадне в забава
носителят на правото на водовземане е достатъчно
изтичането на определения в закона срок и не е необходимо или задължително
директорът на съответната басейнова дирекция да
издава нарочен акт. А що се отнася до изчисляването на размера на законната
лихва, съдът намира, че същият е правилно определен съобразно чл.1 от
Постановление № 426 от 18.12.2014 г. за определяне размера на законната лихва
по просрочени парични задължения, който установява, че годишният размер на законната
лихва за просрочени парични задължения е в размер на основния лихвен процент на
Българската народна банка в сила от 1 януари, съответно от 1 юли на текущата
година плюс 10 процентни пункта.
Напълно неоснователно е
твърдението, че БДИБР не е изпълнила задължението си по § 3 ал.2 от Тарифата
за таксите за водовземане,
за ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС № 383 от 29.12.2016
г., обн., ДВ, бр. 2 от 6.01.2017 г., в сила от 01.01.2017г. Видно от самия текст задължението на директорът на
Басейнова дирекция с уведомление по чл. 9, ал. 4 или
5 за дължимите такси за 2016 г. да информира писмено титуляря на разрешителното
за актуалните цели на водовземането съгласно тарифата
и/или определянето на таксата за замърсяване, които ще бъдат приложими при
определяне на дължимите такси за 2017 г.
не касае процесния период на 2018г., а само
2017г.
На следващо място във връзка
с възражението, че в АУПДВ е посочена единствено дължимата такса за водовземане, без да се конкретизира целта на водоползване, мястото на водоползване,
съоръженията чрез които водоползването се реализира и
т.н., настоящия съдебен състав констатира, че на 1 стр. от АУПДВ е посочена
целта на водовземането, а именно „питейно-битово
водоснабдяване на гр.Пловдив“, както и съоръженията чрез които водоползването се реализира – 12 броя тръбни кладенци, като
дори са посочени и поземлените имоти в които са разположени, местността и
землището, изцяло съответстващи на посочените в разрешително №
300941/13.07.2005г. (лист 15).
Поради изложените
съображения, съдът намира, че обжалваният АУПДВ е издаден от компетентен орган,
в определената от закона форма, при спазване на процесуалните правила, в
съответствие с целта на закона, без противоречие с материалноправни
разпоредби и при отсъствието на съществени нарушения на процесуалните правила,
поради което се явява законосъобразен, а жалбата против него неоснователна и
като такава следва да се отхвърли.
Водим от горното, съдът:
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на
„Водоснабдяване и канализация” ЕООД, със седалище и адрес на управление
гр.Пловдив, бул.“Шести септември“ №250, представлявано от управителя С.Н.против
Акт за установяване на публично държавно вземане № 135 от 22.07.2019 г. на
директора на Басейнова дирекция „Източно-беломорски
район”, с който е установено публично държавно вземане по издаденото в полза на
„Водоснабдяване и канализация” ЕООД разрешително № 300941 от 13.07.2005 г. за водовземане от подземни води за периода 01.01.2018 г. – 31.12.2018 г. в размер на 136 931,00 лева
и лихва за забава в размер на 5 972,19 лева.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд на Р. България в 14-дневен срок от съобщаването
му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/