№ 15276
гр. София, 08.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА
ПЕТКОВА
при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА
като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Гражданско
дело № 20241110103023 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 235 ГПК.
Производството е образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация София“
ЕАД срещу М. Г. Л., с която са предявени обективно съединени установителни искове за
признаване на установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца
следните суми: 92, 50 лв. –дължима, но незаплатена цена на доставена топлинна енергия за
периода от м. 10.2020 г. до м. 04.2022 г., 14, 95 лв. – мораторна лихва върху главницата за
цена на топлинна енергия за периода от 01.12.2020 г. до 21.03.2023 г., 12, 85 лв. –
възнаграждение за услугата дялово разпределение за периода от м. 05.2020 г. до м. 09.2021 г.,
2, 50 лв. –мораторната лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от
01.07.2020 г. до 21.03.2023 г., ведно със законната лихва върху главниците от 27.03.2023 г. до
окончателно изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение от
06.04.2023 г. по ч.гр.д. № 15581/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 88 с-в.
Ищецът твърди, че М. Г. Л. е потребител на топлинна енергия за стопански нужди по
отношение на топлоснабден имот с аб. № ******/инсталация *********/, представляващ
магазин за хранителни стоки, находящ се в
*****************************************************. Твърди, че между страните по
делото не е подписан договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди, поради
което ползвайки доставените услуги ответницата се обогатила неоснователно като не ги е
заплатила. Сочи, че съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за
стопански нужди от топлопреносното предприятие се осъществява на основата на писмени
договори при Общи условия, одобрени от ДКЕВР. За процесния период в сила били ОУ за
продажба на топлинна енергия за стопански нужди, одобрени от ДЕКВР в сила от
1
08.10.2007 г. Твърди, че съгласно ОУ в срок до 20 число на месеца, следващ месеца на
доставката, потребителите на топлинна енергия за стопански нужди са длъжни да заплатят
дължимите цени, а след изтичане на този срок купувачът изпада в забава. Сочи, че въз
основа на чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда
етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение и „Техем Сървисис“
ЕООД е осъществявало тази услуга в сградата, в която се намира имотът, изготвяло е
изравнителни сметки на база реален отчет на уредите на дялово разпределение, поради
което се дължи възнаграждението. Моли за уважаване на предявените искове, претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна М. Г. Л.
чрез назначения от съда особен представител адв. К. В., в който искът се оспорва като
неоснователен. Според ответницата между страните не е подписан писмен отговор, поради
което и цитираните ОУ не са приложими. Освен това сами по себе си ОУ съдържат
неравноправни клаузи. Поддържа, че не е собственик на имота, а приложеният нотариален
акт касае жилище, а не магазин. Сочи, че приложените покани не са адресирани до
ответницата. Ответницата не фигурира и сред списъка на потребителите в сградата-етажна
собственост, приложен от ответника. Възразява, че не е налице сключен договор между
„Техем сървисис“ ЕООД и етажната собственост. Сочи, че действащите разпоредби на ЗЕ не
допускат предвидено автоматично продължаване на действието на договора за дялово
разпределение. Сочи, че по делото не са представени доказателства за реално потребеното
количество топлоенергия, за извършени отчети в имота на ответника, за метрологични
поверки. Оспорва претенциите за дялово разпределение, тъй като ищецът не е доказал нито
основанието, нито размера на претенцията. Оспорва да е извършвано дялово разпределение.
Оспорва претенциите за мораторна лихва. Моли за отхвърляне на исковете.
С определение от 10.02.2025 г. като трето лице - помагач на ищеца по делото е
конституирано „Техем Сървисис“ ЕООД.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.
2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявените субективно съединени искове намират правната си квалификация в чл.
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД, вр. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По допустимостта:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 15581/2023 г. по описа на СРС, 88 с-в вземанията по
настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение от 06.04.2023 г.
Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което са дадени
указания по чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК. Исковете, по които е образуван настоящият процес, са
предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК. Налице е пълна идентичност между
страните и предмета на образуваното заповедно производство и настоящото дело, като
предявените искове са допустими и подлежат на разглеждане по същество.
2
По основателността:
Основателността на предявените искове е обусловена от доказването на обедняването
на ищеца чрез доставяне топлинна енергия и предоставяне /заплащане/ на услугата дялово
разпределение в твърдените количества и с посочената стойност, като по този начин
ответникът се е обогатил, ползвайки така доставената енергия за стопански нужди в
процесния имот и през процесния период при липса на валидно основание за това
имуществено разместване в отношенията между субектите. По иска за заплащане на
обезщетение за забава релевантните факти, чието установяване обуславя доказването на
иска са парично задължение на ответника и настъпила забава на последния за изпълнение на
паричното задължение от датата на поканата.
В случая от приетия като писмено доказателство Нотариален акт за покупко-продажба
на недивжим имот № 11, том I, рег. № 241, дело № 8 от 2017 г. на нотариус В. А., се
установява, че по силата на сключения договор И. Л. Г. и М. Г. Л. продават на дъщеря си Й.
И. Л. своя собствен недвижим имот апартмент № 63, находящ се в жилищна сграда на
**************************************, който съгласно одобрените строителни книжа е
преустроен ба апаратмент с площ от 67 кв.м. и магазин за хранителни стоки с площ от 20, 37
кв.м. Съгласно договореното между страните продавачката М. Г. Л. си запазва пожизнено и
безвъзмездно правото на ползване върху продадения недвижим имот, описан в нотариалния
акт. От изложеното следва, че ответницата се легитимира като собственик на процесния на
топлоснабден имот с аб. № ******/инсталация *********/, представляващ магазин за
хранителни стоки, находящ се в
*****************************************************.
Имотът е предназначен за задоволяване на стопански нужди, а не битови, жилищни,
нужди, доколкото е обособен като магазин, което се установява от приетия нотариален акт.
Не се спори, че между страните не е сключен договор за продажба на топлинна енергия
за исковия период в предвидената в чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ писмена форма, поради което
помежду им не е възникнало валидно облигационно отношение за продажба на топлинна
енергия за небитови нужди. По отношение на доводите и възраженията на ответника, че
поканите за сключване на договор са изпращани до друго различно от физическото лице
ответник – действително от приложените писмени покани, ведно с разписките, че са върнати
като непотърсени, се установява, че същите са изпращани до ЕТ „ДИК - М. Л.“.
Същевременно при извършена служебна справка на публично обявените вписвания в
Търговския регистър настоящият състав установи, че М. Г. Л. е вписана като едноличен
търговец с фирма „ДИК - М. Л.“. Съгласно трайната и непротиворечИ. е съдебната практика
на касационната инстанция физическото лице и регистрирания от същото едноличен
търговец не съставляват различни правни субекти / така в Решение № 1012 по дело №
1853/1994 г., Решение № 478 по дело № 1399/1993 г. на V г.о., Определение № 389 по ч.гр.д.
№ 269/1996 г. на V г.о. , Решение № 855 по гр.д.№ 123/2003 г. на ІІ г.о., Определение № 3709
по ч.гр.д.№ 1654/2008 г. на V г.о., Решение № 437 по гр.д.№ 70/2011 г. на ІІІ г.о., Решение №
80 по т.д.№ 287/2011 г. на І т.о. на ВКС, Решение № 26 по т.д. 1853/2017 г. на ВКС, I т.о. и др.
3
/. Регистрацията на едноличен търговец по смисъла на чл.56 и сл. от ТЗ единствено ползва
физическото лице,осъществяващо търговска дейност по занятие, за нуждите на водене
делата му по търговски начин, като формално отграничава имуществото му от това на
физическото лице, с оглед оперативно обслужване на търговската му дейност и
правоотношенията с контрахенти, в които встъпва при осъществяване на същата, както и
правоотношенията му с фиска. Право на физическото лице,обаче, е да прецени кое свое
имущество да включи в търговското си предприятие или изключи от същото. Имуществото
на едноличния търговец,обаче, вкл. като гаранция за интересите на кредиторите,с оглед
преждепосоченото му право,е неразделна част от имуществото на физическото лице и
независимо от формалното им отграничаване и с двете същият отговаря, както за
задълженията си, възникнали от сделки и действия като търговец, така и за задълженията си
по имуществени отношения, в които влиза в частния си живот. Ето защо и съдът намира за
несъстоятелно възражението на ответника, че не е бил поканен в качеството му на
физическо лице – титуляр на вещното право на ползване на имота да сключи писмен договор
за доставка на топлинна енергия.
По делото не се твърди и не се доказва за процесния период ответницата да е лишена
от възможността да ползва собствения имот поради предоставянето му на трети лица,
поради което съобразно житейските и опитни правила, съдът приема, че тя е тази, която за
процесния период е имала възможността реално да ползва имота и доставяната в него
топлинна енергия. Същевременно дали тя се възползвала от възможността да ползва имота е
ирелевантно.
Съгласно § 1, т. 43 от ДР на ЗЕ, потребител на енергия или природен газ за стопански
нужди, респ. небитов клиент, е физическо или юридическо лице, което купува електрическа
или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация,
горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди.
Продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се извършва въз основа на писмен
договор при общи условия, сключен между топлопреносното предприятие и потребителя,
съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ. Доколкото страните не спорят и доказателствата не
установяват друго- наличието на писмено съглашение между тях, съдът намира, че между
тях липсва облигационно правоотношение по договор за покупко-продажба на топлинна
енергия. Следователно за ищцовото дружество не съществува правно основание, съобразно
изискванията на закона, въз основа на което да претендира договорна отговорност за
неплащане цената на доставката, а когато няма на разположение друг иск, приложима е
хипотезата на чл. 59, ал.1 от ЗЗД. Липсата на писмено съглашение не представлява пречка за
приложението на института на неоснователното обогатяване и не изключва задължението на
ответника да заплати доставената топлинна енергия до процесния имот. Правният мир не
допуска неоснователно имуществено разместване и облагодетелстване на определен правен
субект за сметка на друг, без да е налице правно основание. Една от проявните форми на
неоснователното обогатяване по смисъла на чл. 59 от ЗЗД е служенето с чужди блага без
основание. В настоящия случай се изразява в спестяване на разходи, които обогатилата се
4
ответна страна е трябвало да понесе-заплащане на доставката за топлинна енергия, а
обедняването е пропускът да бъдат придобити имуществени блага от ищеца, който не е
получил продажната цена за реалното потребено количество топлинна енергия.
Не се спори, че имотът е топлоснабден. Същото се установява и от заключението на
изслушаната и приета без възражения съдебно-техническа експертиза, което съдът намира за
професионално и обективно изготвено и го кредитира с доверие, като го поставя в основата
на правните и фактическите си изводи. В отговор на поставените задачи вещото лице сочи,
че в процесния имот не се начислява топлинна енергия за отопление и за битова гореща
вода, а единствено се начислява сградна инсталация. Посочено е, че изчисленията
извършени от фирмата за дялово разпределение с оглед предоставените на вещото лице
документи и сведения са в съответствие с нормативните изисквания. Вещо лице е направило
заключение, че размерът на действителната доставена топлинна енергия за периода от
м.10.2020 г. до м. 04.2022 г. се равнява на сумата от 75, 18 лв., дължима за сградна
инсталация.
Ответната страна нито твърди, нито представя доказателства да е погасила
задължението си, поради което и искът за заплащане на цена на доствена топлинна енергия
следва да бъде уважен до размер от 75, 18 лв., а до пълния предявен размер да бъде
отхвърлен като неоснователен.
По отношение на претенцията по чл. 86 ЗЗД за мораторна лихва за забава върху
главницата за топлинна енергия следва да намери Тълкувателно решение № 5/21.11.2019 г.
по тълк. дело № 5/2017 на ОСГТК на ВКС, според което при връщане на дадено при начална
липса на основание в хипотезата на чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, длъжникът дължи
обезщетение за забава от поканата да изпълни. В случая по делото липсват доказателства
ищецът да е поканил ответникът да му заплати претендираните суми, следователно до
момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение ответникът не е
бил поставен в забава, поради което искът за мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия се явява изцяло неоснователен и подлежи на отхвърляне.
Претенцията на ищеца за заплащане на цената за услуга за дялово разпределение, също
следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Видно от чл. 1 от раздел III „Цена и начин на
плащане“ от Общите условия на ищеца, макар и необвързващи ответната страна, доколкото
не е сключен договор, е предвидено, че дължимите от потребителите такси за дялово
разпределение се заплащат от ищцовото дружество в полза на дружеството за дялово
разпределение. По делото липсват доказателства ищецът да е заплатил тези суми на
фирмата за дялово разпределение, поради което не може да се приеме нито, че ищецът е
обеднял, нито ответникът се е обогатил със спестяване на такъв разход.
Предвид изложеното явява се неоснователен и акцесорният иск за лихва за забава,
претендирана за неплатена в срок главница за цена на извършена услуга дялово
разпределение.
По отговорността за разноски:
5
В съответствие със задължителните разяснения, дадени с т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г.
по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по разпределението на
отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
При този изход на спора – частична основателност на предявените искове, право на
разноски има всяка от страните, съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на заявителя - ищец се следват направените
разноски в производството по ч. гр. дело № 15581/2023 г. по описа на СРС, 88 състав, както
и в исковото производство, съразмерно с уважената част от исковете, които съответно
възлизат на 45, 75 лв. - платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в
заповедното производство и на 472, 75 лв. - платена държавна такса, депозит за особен
представител, депозит за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение в исковото
производство. Съдът определи в минимален размер юрисконсултското възнаграждение на
заявителя - ищец в двете съдебни производства на основание чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр.
8 от 2017 г.), като съобрази вида и обема на извършената деиност от процесуалния му
представител, както и липсата на фактическа и правна сложност на делото, приключило в
рамките на едно открито съдебно заседание.
Ответникът не претендира разноски.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Ястребец“ № 23Б срещу М. Г. Л., ЕГН **********, с адрес в
******************************************** установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД че М. Г. Л. дължи на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД сумата от 75, 18 лв. дължима, но незаплатена цена на
доставена топлинна енергия за периода от м. 10.2020 г. до м. 04.2022 г. по отношение на
топлоснабден имот с аб. № ******/инсталация *********/, представляващ магазин за
хранителни стоки, находящ се в
*****************************************************, ведно със законната лихва
от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 27.03.2023 г. до
окончателно изплащане на вземането, за която сума по ч. гр. дело № 15581/2023 г. по описа
на СРС, 88 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 06.04.2023 г., като
ОТХВЪРЛЯ иска за цена на топлинна енергия за разликата над уважения размер от 75, 18
лв. до пълния предявен размер от 92, 50 лв, иска за мораторна лихва върху главницата за
цена на топлинна енергия за периода от 01.12.2020 г. до 21.03.2023 г. в размер на 14, 95 лв.,
6
иска за възнаграждение за услугата дялово разпределение за периода от м. 05.2020 г. до м.
09.2021 г. в размер на 12, 85 лв. и иска за мораторната лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода от 01.07.2020 г. до 21.03.2023 г. в размер на 2, 50 лв.
ОСЪЖДА М. Г. Л., ЕГН **********, с адрес в
******************************************** да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Ястребец“ № 23Б на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 45, 75 лв., представляваща
разноски в производството по ч. гр. дело № 15581/2023 г. по описа на СРС, 88 състав, както
и сумата от 472, 75 лв., представляваща разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено с участие на трето лице-помагач на ищеца – „ТЕХЕМ
СЪРВИСИС“ ЕООД с ЕИК *********.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софииски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7