РЕШЕНИЕ
№ 13986
гр. София, 16.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20221110160638 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.422 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по предявени от „А1 България“ ЕАД срещу „ВТА Секюрити Север“ ООД
обективно кумулативно съединени установителни искове за вземания, за които е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 26779/2022г. на СРС, 55 състав, както следва:
- иск с правно основание чл.422, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД) за установяване съществуване на вземане за сумата
2647.88 лева, представляваща неплатени абонаментни такси и потребление за използвани
мобилни услуги за периода от 14.04.2019г. до 13.11.2019г. по сключен с ищеца договор за
мобилни услуги № М5463902 от 15.12.2016г., към който са сключени приложение № 1 от
08.03.2017г., приложение № 1 от 05.01.2018г., приложение № 1 от 08.01.2018г., приложение
№ 1 от 11.01.2018г., приложение № 1 от 24.01.2018г. и приложение № 1 от 14.05.2018г., ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК – 20.05.2022г., до
окончателното плащане;
- иск с правно основание чл.422, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.92, ал.1 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД) за установяване съществуване на вземане за сумата
2651.48 лева – неустойка за неизпълнение на договорно задължение за срочно плащане по
договор за мобилни услуги № М5463902 от 15.12.2016г. и приложенията към него, която
сума се съизмерява с размера на незаплатени месечни такси, неустойка за устройство „Box
1
voice“ /на стойност 90.00 лева/ и неустойка за невърнато оборудване „Data Box“, ведно със
законната лихва от подаване на заявление по чл.410 ГПК – 20.05.2022г., до окончателното
плащане.
- иск с правно основание чл.422, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД за
установяване съществуване на вземане за сумата 733.85 лева – лихва за забава за периода от
21.06.2019г. до 19.05.2022г. върху вземането за главница за неплатени абонаментни такси и
потребление за използвани мобилни услуги, както и за сумата 657.72 лева – лихва за забава
за периода от 24.06.2019г. до 19.05.2022г. върху вземането за неустойка за неизпълнение на
договорно задължение, за които суми е заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 23.06.2022г.
по ч.гр.д.№ 26779/2022г. на СРС, 55 състав.
Ищецът -„А1 България“ ЕАД, твърди, че между него и ответника е съществувало
облигационно правоотношение въз основа на договор за мобилни услуги № М5463902 от
15.12.2016г., ID на клиент № ..., партида ..., като към договора били подписани и приложения
за избор на услуги пренос на данни, фиксиран интернет, избор на тарифен план и е било
предоставено за ползване оборудване за срока на договора и насрещно задължение за
връщането му при прекратяване действието му, а именно: приложение № 1 от 08.03.2017г.,
приложение № 1 от 05.01.2018г., приложение № 1 от 08.01.2018г., приложение № 1 от
11.01.2018г., приложение № 1 от 24.01.2018г. и приложение № 1 от 14.05.2018г. Поддържа, че
изпълнил задължението си за предоставяне на уговорените телекомуникационни услуги на
абоната, но последният не заплатил в срок цената им, като останал задължен за стойността
на предоставените му услуги за процесния период от 14.04.2019г. до 13.11.2019г. Ответникът
не изпълнил задължението за заплащане на всички дължими суми за потребените услуги и е
бил в забава за плащане на месечните вноски по договора с повече от 124 дни, което е
обусловило правото на ищцовото дружество да прекрати едностранно сключения договор,
считано от 01.11.2019г. Съгласно клаузите на общите условия на оператора, които били
приложими в облигационното отношение между страните, в случай, че абонатът наруши
задълженият си, произтичащи от приложение, договора и общите условия, включително и
ако по негова вина договорното отношение бъде прекратено, операторът имал право да
получи неустойка във фиксиран размер или като сбор от стандартните месечни абонаментни
такси. За неплащане в срок на дължими суми за предоставени мобилни услуги и невърнати
устройства, с оглед прекратяването на договора, била начислена договорна неустойка в общ
размер на 2651.48 лв. Съгласно клаузите на договора ищецът предоставя 15- дневен срок за
заплащане на суми по издадени фактури, като ответникът бил в забава, поради което
претендира обезщетение за сумата 733.85 лева – лихва за забава за периода от 21.06.2019г. до
19.05.2022г. върху вземането за главница за неплатени абонаментни такси и потребление за
използвани мобилни услуги, както и за сумата 657.72 лева – лихва за забава за периода от
24.06.2019г. до 19.05.2022г. върху вземането за неустойка за неизпълнение на договорно
задължение. Обосновава правния си интерес от предявяване на установителните искове с
проведеното заповедно производство и издадената в полза на „А1 България“ ЕАД заповед
по чл. 410 ГПК от 23.06.2022г. по ч.гр.д. № 26779/2022г. на СРС, 55 състав, и дадени
2
указания от заповедния съд по чл.415 ГПК. Представя писмени доказателства. Претендира
разноски.
Ответникът- „ВТА Секюрити Север“ ООД, в законоустановения срок по чл. 131 ГПК не
е подал отговор на исковата молба.
Софийският районен съд, при преценка на материалите по делото, установи следното от
фактическа и правна страна:
По отношение на претенциите с правно основание чл.422, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за заплащане на месечни абонаменти такси и ползвани услуги. В
тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и главно факта на сключен с ответника
договори за мобилни услуги № М5463902 от 15.12.2016г., ID на клиент № ..., партида ..., към
който били подписани и приложения за избор на услуги пренос на данни, фиксиран
интернет, избор на тарифен план и е било предоставено за ползване оборудване за срока на
договора и насрещно задължение за връщането му при прекратяване действието му, а
именно: приложение № 1 от 08.03.2017г., приложение № 1 от 05.01.2018г., приложение № 1
от 08.01.2018г., приложение № 1 от 11.01.2018г., приложение № 1 от 24.01.2018г. и
приложение № 1 от 14.05.2018г., със съдържанието, посочено в исковата молба, че е
доставил на ответника през процесния период мобилни услуги, вида на предоставените
мобилни услуги по всеки един от договорите/приложенията, стойността на предоставените
услуги, както и че вземанията за дължими месечни такси и ползвани мобилни услуги са
станали изискуеми. При установяване на горните обстоятелства, в тежест на ответника е да
установи плащане на претендираната сума в рамките на договорените срокове.
По делото не е представен договор за мобилни услуги № М5463902 от 15.12.2016г., ID
на клиент № ..., партида .... Представени са обаче приложенията към него, от които се
установява следното:
1. От приложение № 1 от 08.03.2017г. се установява, че между ищеца и ответника са
възникнали облигационни правоотношения във връзка с предоставяне на електронни
съобщителни услуги чрез една или няколко съобщителни мрежи с план „Мтел безкрай
фикс XL“ за фиксиран номер ... с месечна абонаментна такса от 11,99 лева
/промоционална такса, при стандартна 15,99 лева/ и за срок от две години – до
08.03.2019г. с клауза за автоматично продължаване на срока за неопределено време /чл.
6.2.4/. В приложението- чл. 6.3.1. е уговорена неустойка – в случай, че абонатът
наруши задълженията си, произтичащи от това Приложение, Договора или Общите
условия, в това число, ако по негово искане или вина Договорът по отношение на
услугите в това Приложение бъде прекратен в рамките на определения срок за
ползване, операторът има право да прекрати договора по отношение на тези или
всички услуги и/или да получи неустойка в размер на всички стандартни месечни
абонаментни такси /без отстъпки/, дължими от датата на прекратяване до изтичане на
определения срок на ползване. Неустойки за предсрочно прекратяване не се дължат в
случаите, когато договорът се прекратява по отношение на услугите в това
приложение по причини, за които операторът отговаря.
3
2. От приложение № 1 от 2017г. се установява, че между ищеца и ответника са
възникнали облигационни правоотношения във връзка с предоставяне на Фиксирани
Факс номера ... – услугата е предоставяне възможност за изпращане и получаване на
факс съобщения на имейл на потребителя при условия за ползване Mtel FAX2MAIL с
месечна абонаментна такса от 50.00 лева.
3. От приложение № 1 от 05.01.2018г. се установява, че между ищеца и ответника са
възникнали облигационни правоотношения във връзка с предоставяне на електронни
съобщителни услуги чрез една или няколко съобщителни мрежи с план „Мтел М клас
XXS_Soho/VSE_3ла_група_12м“ за фиксиран номер ... с месечна абонаментна такса от
3.00 лева /стандартна такса/ и за срок от една година – до 05.01.2019г. с клауза за
автоматично продължаване на срока за неопределено време /чл. 5.2.3/. В приложението
- чл. 5.3.1. е уговорена неустойка – в случай, че абонатът наруши задълженията си,
произтичащи от това Приложение, Договора или Общите условия, в това число, ако по
негово искане или вина Договорът по отношение на услугите в това Приложение бъде
прекратен в рамките на определения срок за ползване, операторът има право да
прекрати договора по отношение на тези или всички услуги и/или да получи неустойка
в размер на всички стандартни месечни абонаментни такси /без отстъпки/, дължими
до изтичане на определения срок на ползване на SIM карта/номер и стойността на
отстъпките, получени от абоната от цената, дължима за предоставените по Договора
услуги. Изброените неустойки се прилагат кумулативно и върху тях не се начислява
ДДС. В случай, че при прекратяване на Договора по отношение на услугата в това
Приложение или в останалите случаи, определени в Общите условия, което и да е
оборудване, предоставено от оператора на абоната бъде върнато от абоната в
неизправно състояние или не бъде върнато, операторът има право да получи от
абоната обезщетение в размер на стойността на оборудването, съгласно действащия
ценоразпис.
4. От приложение № 1 от 08.01.2018г. се установява, че между ищеца и ответника са
възникнали облигационни правоотношения във връзка с предоставяне на услугата
„Net Box 25” – фиксирана услуга, чрез която абонатът получава пакет, съдържащ
крайно устройство – 4G Wi-Fi pumrp и SIM карта, която дава възможност на Абоната
да осъществява интернет трафик чрез мобилната електронна съобщителна мрежа, с
месечна абонаментна такса от 16.66 лева и за срок от една година – до 08.01.2019г. с
клауза за автоматично продължаване на срока за неопределено време /чл. 6.2.4/. В
приложението - чл. 6.3.1. е уговорена неустойка – ако достъпът до мрежата бъде спрян
или абонаментът по договора за услуги бъде прекратен по инициатива или по вина на
абоната преди изтичане на срока за ползване, абонатът дължи на оператора неустойка
в размер на всички стандартни месечни абонаментни такси /без отстъпки/, дължими
от датата на прекратяване до изтичане на определения срок на ползване. В тази
хипотеза, в допълнение на посочената неустойка за предсрочно прекратяване,
абонатът дължи на оператора и възстановяване на част от стойността на отстъпките от
абонаментните планове и от пазарните цени на крайните устройства /закупени или
4
предоставени на лизинг/на изплащане/, съответстващи на оставащия срок на ползване.
Неустойки за предсрочно прекратяване не се дължат в случаите, когато договорът се
прекратява по отношение на услугите в това приложение по причини, за които
операторът отговаря. Ако при прекратяване на договора за услугата в това
Приложение или в останалите случаи, определени в Общите условия, което и да е
оборудване, предоставено за ползване от оператора на абоната бъде върнато от
абоната в неизправно състояние или не бъде върнато, операторът има право да получи
от абоната обезщетение в размер на стойността на оборудването съгласно действащия
ценоразпис. Към този договор е представен приемо-предавателен протокол, от който е
видно, че устройство Huawei B310s-22+2 FMC external anten е предадено на абоната на
08.01.2018г.
5. От приложение № 1 от 11.01.2018г. се установява, че между ищеца и ответника са
възникнали облигационни правоотношения във връзка с предоставяне на услугата
„Net Box 50” – фиксирана услуга, чрез която абонатът получава пакет, съдържащ
крайно устройство – LTE рутер и SIM карта, която дава възможност на Абоната да
осъществява интернет трафик чрез мобилната електронна съобщителна мрежа, с
месечна абонаментна такса от 11.91 лева и за срок от една година – до 11.01.2019г. с
клауза за автоматично продължаване на срока за неопределено време /чл. 6.2.5/. В
приложението - чл. 6.3.1. е уговорена неустойка – ако достъпът до мрежата бъде спрян
или абонаментът по договора за услуги бъде прекратен по инициатива или по вина на
абоната преди изтичане на срока за ползване, абонатът дължи на оператора неустойка
в размер на всички стандартни месечни абонаментни такси /без отстъпки/, дължими
от датата на прекратяване до изтичане на определения срок на ползване. В тази
хипотеза, в допълнение на посочената неустойка за предсрочно прекратяване,
абонатът дължи на оператора и възстановяване на част от стойността на отстъпките от
абонаментните планове и от пазарните цени на крайните устройства /закупени или
предоставени на лизинг/на изплащане/, съответстващи на оставащия срок на ползване.
Неустойки за предсрочно прекратяване не се дължат в случаите, когато договорът се
прекратява по отношение на услугите в това приложение по причини, за които
операторът отговаря. Ако при прекратяване на договора за услугата в това
Приложение или в останалите случаи, определени в Общите условия, което и да е
оборудване, предоставено за ползване от оператора на абоната бъде върнато от
абоната в неизправно състояние или не бъде върнато, операторът има право да получи
от абоната обезщетение в размер на стойността на оборудването съгласно действащия
ценоразпис. Към този договор са представени две приложения, от които се установява
номерата, за който се прилага тарифния план за интернет услуга NET BOX 50.
6. От приложение № 1 от 24.01.2018г. се установява, че между ищеца и ответника са
възникнали облигационни правоотношения във връзка с предоставяне на електронни
съобщителни услуги чрез една или няколко съобщителни мрежи с план „Мтел бизнес
мобилен интернет S пакет промо & Mtel NOW Mini“ за телефонен номер ... с месечна
абонаментна такса от 14.00 лева /стандартна такса/ и за срок от две година – до
5
24.01.2020г. с клауза за автоматично продължаване на срока за неопределено време /чл.
5.2.5/. В приложението - чл. 5.3.1. е уговорена неустойка – в случай, че абонатът
наруши задълженията си, произтичащи от това Приложение, Договора или Общите
условия, в това число, ако по негово искане или вина Договорът по отношение на
услугите в това Приложение бъде прекратен в рамките на определения срок за
ползване, операторът има право да получи неустойка в размер на всички стандартни
месечни абонаментни такси /без отстъпки/, дължими до изтичане на определения срок
на ползване на SIM карта/номер. В случай, че при прекратяване на Договора по
отношение на услугата в това Приложение или в останалите случаи, определени в
Общите условия, което и да е оборудване, предоставено от оператора на абоната бъде
върнато от абоната в неизправно състояние или не бъде върнато, операторът има право
да получи от абоната обезщетение в размер на стойността на оборудването, съгласно
действащия ценоразпис.
7. От приложение № 1 от 14.05.2018г. се установява, че между ищеца и ответника са
възникнали облигационни правоотношения във връзка с предоставяне на електронни
съобщителни услуги чрез една или няколко съобщителни мрежи с план „Мтел М клас
4XL“ за телефонен номер ... с месечна абонаментна такса от 60.00 лева /стандартна
такса/ и за срок от две година – до 14.05.2020г. с клауза за автоматично продължаване
на срока за неопределено време /чл. 5.2.3/. В приложението - чл. 5.3.1. е уговорена
неустойка – в случай, че абонатът наруши задълженията си, произтичащи от това
Приложение, Договора или Общите условия, в това число, ако по негово искане или
вина Договорът по отношение на услугите в това Приложение бъде прекратен в
рамките на определения срок за ползване, операторът има право да получи неустойка в
размер на всички стандартни месечни абонаментни такси /без отстъпки/, дължими до
изтичане на определения срок на ползване на SIM карта/номер и стойността на
отстъпките, получени от абоната от цената, дължима за предоставените по Договора
услуги. Изброените неустойки се прилагат кумулативно и върху тях не се начислява
ДДС. В случай, че при прекратяване на Договора по отношение на услугата в това
Приложение или в останалите случаи, определени в Общите условия, което и да е
оборудване, предоставено от оператора на абоната бъде върнато от абоната в
неизправно състояние или не бъде върнато, операторът има право да получи от
абоната обезщетение в размер на стойността на оборудването, съгласно действащия
ценоразпис.
Изслушано и прието по делото е заключение по съдебно-техническа експертиза, което се
ползва от съда като обективно и компетентно дадено от лице, притежаващо нужните
познания и опит в областта, отговорило в пълнота и обосновано на всички въпроси, което
заключение не е оспорено от страните. От заключението се установява, че в
информационната система на „А1 България“ ЕАД за ответното дружество е създаден
уникален персонален номер “ID на клиент“ ...., който номер е наличен на документите по
делото, към който има създадена партида с № .... Вещото лице е посочило, че има данни по
делото – приемо-предавателен протокол, за предоставяне на едно устройство, като за
6
другото устройство няма приемо-предавателен протокол, но има данни в системата със
серийните номера на рутерите. От 01.04.2019г. до 15.05.2019г. партидата е била в частично
ограничен режим, на 15.05.2019г. са погасени задължения и услугите са били активни. От
27.06.2019г. поради неплащане в срок, услугите отново са били частично ограничени. На
28.08.2019г. услугите са били изцяло ограничени, а на 01.11.2019г. договорът е бил
прекратен едностранно. Обяснено е, че деактивацията е автоматичен процес, като вещото
лице счита, че системата е изпратила на абоната уведомление чрез изпращане на SMS за
предстояща промяна в състоянието на партидата му, както и за задълженията към конкретна
дата, които са цитирани във всеки от тях, посочвайки съдържанието на съобщенията, което
се свежда до размер на непогасени задължения. Вещото лице е отговорило, че през
процесния период услугите са били предоставени и трафикът през тях е правилно отчитан.
Събраните доказателства позволяват на съда да заключи, че услугите, представляваща
неплатени абонаментни такси и потребление за използвани мобилни услуги, интернет
услуги и телевизия, са предоставени от ищеца. Макар договорът за мобилни услуги №
М5463902 от 15.12.2016г., ID на клиент № ..., партида ..., да не е представен, то
облигационната обвързаност между страните се извежда от приетите по делото към него
приложения, които описват предоставените услуги, реално представляват и самостоятелен
договор, а също и от заключението по СТЕ. Вещото лице е изследвало информационната
система на ищеца и е дало отговор в този смисъл, обяснявайки, че в системата се съдържат
данни и за предоставеното второ устройство. От заключението се извежда съществуването в
информационната система на данни за партида на името на ответника по процесния
договор, което е достатъчно в този случай, за да се приеме, че облигационна връзка има.
Освен това, ответникът в срок не е оспорил предоставянето на услугите, а поведението му
по плащането на услугите по този договор за предходни периоди представлява конклудентно
признание на наличието на облигационна обвързаност по договор за мобилни услуги №
М5463902 от 15.12.2016г., ID на клиент № ...., партида .... Едва в първо съдебно заседание
ответникът е оспорил автентичността на договора, но не и изпълнението по него от ищеца,
което оспорване обаче е преклудирано, тъй като е направено извън срока по чл. 193, ал. 1
ГПК, поради което производство по този текст относно оспорване автентичността на
процесния договор не е открито.
По аргумент от чл. 153 ГПК на доказване подлежат спорните факти от значение за
решаване на делото и връзките между тях, поради което следва да се приеме за установено
по делото предоставяне на твърдените от ищеца мобилни услуги, доколко обстоятелството,
че от страна на ответника са предоставени такива не се оспорва от ответника и се доказва с
наличните по делото доказателства в достатъчна степен.
Стойността на услугите също не е оспорена. Ответникът не релевира и възражения за
тяхното плащане. При все това, назначена по делото е съдебно-счетоводна експертиза, от
заключението по която се установява, че при ищеца са осчетоводени плащания в периода
01.2018г.-04.2019г. в общ размер на 7298.26 лева. В счетоводството на ищеца общият размер
на вземанията към ответника възлиза на 5299.34 лева, от които 2647.86 лева месечни такси и
7
2651.48 лева – неустойки, за които няма данни за извършени плащания.
Съобразявайки изложеното по-горе относно наличието на облигационна обвързаност
между страните и предоставянето на услугите от ищеца, този съдебен състав намира, че
искът следва да се уважи в пълен размер, който се явява доказан по делото с оглед липсата
на плащания и заключението по съдебно-счетоводната експертиза. Вземането се присъжда
ведно със законната лихва като акцесорна последица.
По отношение на претенцията по чл. 86 ЗЗД върху тази главница:
Съгласно чл. 303а, ал. 3 ТЗ ако не е уговорен срок за плащане, паричното задължение
трябва да бъде изпълнено в 14-дневен срок от получаване на фактура или на друга покана за
плащане. Когато денят на получаване на фактурата или поканата за плащане не може да се
установи или когато фактурата или поканата са получени преди получаване на стоката или
услугата, срокът започва да тече от деня, следващ деня на получаване на стоката или
услугата, независимо че фактурата или поканата за плащане са отпреди това. В случая,
вземанията за месечни абонаментни вноски са периодични плащания, но в представените
приложения няма посочен падеж на всяка месечна вноска, поради което приложение намира
текстът на чл. 303а, ал. 3 ТЗ. По делото не се установява датата, на която ответникът е
получил фактурата, но това означава, че плащането се дължи от деня следващ датата на
предоставяне на услугите. В случая обаче, ищецът претендира обезщетение от друг период,
което следва да се зачете, тъй като касае по-късна начална датата от определената по закон.
Ищецът се позовава на посочената във фактурата дата, след изтичането на която и съгласно
чл. 309а, ал. 1 ТЗ ответникът се счита изпаднал в забава, поради което и дължи обезщетение
за забавата си. Видно от срока на изпълнение на вземанията, посочен в издадената за тях
фактура, дължимото обезщетение за забава след изтичането му по отношение на месечните
такси, възлиза на 733.86 лева за периода следващ падежа на всяко от тях, определен с
фактурите, до 19.05.2022г.
По отношение на претенциите за неустойки по чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 92,
ал. 1 ЗЗД в размер на 459.58 лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на
сключените между страните договори по вина на ответника.
Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора, и
в частност - да уговарят неустойка, е ограничена от това, че съдържанието на договора не
може да противоречи на повелителни норми на закона и на добрите нрави. Съгласно т. 3 от
Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСTK, условията
и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции,
както и от принципа за справедливост в гражданските и търговските правоотношения.
Според същото тълкувателно решение, преценката за нищожност на неустойка следва да се
прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, а не към
последващ момент, какъвто последващ момент е и неизпълнението на договора или
прекратяването на договорното правоотношение.
При сключване на договор за мобилни услуги мобилният оператор поема ангажимент да
8
предостави на потребителя ползването на телекомуникационни услуги срещу абонаментна
такса, а потребителят - да заплаща таксата ежемесечно или през друг уговорен времеви
интервал. От съдържанието на процесните приложения, съдържащи клаузата за неустойка,
става ясно, че всяка от страните по облигационното правоотношение има възможност
едностранно да го прекрати, когато другата не изпълнява своите задължения. Въпреки това,
в договора е предвидено единствено, че когато се стигне до прекратяването му по вина на
абоната, последният е длъжен да заплати на търговеца неустойка, съдържаща няколко
компонента оставащите абонаментни вноски до края на срока на договора, отстъпката от
абонаментния план и цената на устройството и стойността на невърнатото техническо
оборудване. Подобна уговорка в полза на абоната, респективно - в тежест на търговеца,
липсва. Ако абоната се възползва от възможността да прекрати едностранно договора
поради вина на мобилния оператор, не е регламентирано дружеството да заплати неустойка.
Освен това, договорът за мобилни услуги е бланков. При изготвянето му не е държана
сметка за характера на неустойката, макар уговорена между търговци. Казано по друг начин,
уговарянето на неустойката без краен предел, т.е. дължима в размер на месечните
абонаментни такси до края на договора и без услугите да са предоставени, излиза извън
присъщите функции и я прави нищожна като противоречаща на добрите нрави. Казано
инак, начина, по който се претендира това вземане - когато е уговорена неустойка при
предсрочно прекратяване на договор за услуга, в размер на всички неплатени абонаментни
вноски, всъщност мобилният оператор по прекратения договор цели да получи имуществена
облага от насрещната страна в размер, какъвто би получил, ако договорът не беше
прекратен, но без да се предоставя ползването на услугата по договора. Следователно,
уговорената по този начин неустойка за предсрочно прекратяване излиза извън своите
обезпечителна и обезщетителна функции, създава условия за неоснователно обогатяване на
мобилния оператор, нарушава принципа за справедливост и противоречи на добрите нрави.
Дори да се приеме, че клаузата за неустойка при предсрочно прекратяване по вина на
абоната валидно е обвързала страните, то сумата по нея, както и по неустойката за
невърнато оборудване в размер на 2190.00 лева и тази от 2.00 лева, отново не се дължи. С
цитираната от ищеца договорна клауза, съдържаща се във всеки от договорите /с идентично
съдържание, както сам ищецът сочи/ са разграничени две хипотези, при които за
потребителя възниква задължение за заплащане на съответните неустойки – предсрочно
прекратяване по инициатива на потребителя, въз основа на взето от него решение за това и
предсрочното прекратяване на договора по вина на потребителя и при неспазване на негови
договорни задължения по договора за мобилни услуги или по друг договор със същия
мобилен оператор, тоест развалянето му от оператора. Доколкото в процесната хипотеза
ищцовото дружество претендира сумата като неустойка поради неизпълнение на
задълженията на ответника като потребител, то съдът приема, че неустойката се претендира
не поради едностранно предсрочно прекратяване на договора по инициатива на
потребителя, а заради прекратяване поради негово виновно неизпълнение на задълженията
му по договора. Тоест, касае се за едностранно разваляне на договора от оператора при
виновно неизпълнение на задълженията на насрещната страна. Поради това, при преценка
9
дали договорите са едностранно развалени от "А1 България" ЕАД (старо наименование
"Мобилтел" ЕАД) следва да бъде съобразна нормата на чл. 87 ЗЗД. Съгласно чл. 87, ал. 1,
изр. 1 ЗЗД, когато длъжникът по един двустранен договор не изпълни задължението си
поради причина, за която отговаря, кредиторът може да развали договора, като даде на
длъжника подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичането на срока ще
смята договора за развален. Изречение 2 на посочената алинея предвижда, че
предупреждението трябва да се направи писмено, когато договорът е сключен в писмена
форма. В случая се касае за писмени договори, поради което изявлението за развалянето им,
с което се предоставя възможност за изпълнение в рамките на подходящ срок, следва да
бъде направено също в писмена форма. Тежестта на доказване на факта, че изявлението за
разваляне е достигнало до ответника, пада върху ищеца и същият следва да установи това
обстоятелство при условията на пълно доказване. Ищецът "А1 България" ЕАД не представя
каквито и да е доказателства, че е отправил предизвестие до потребителя, че му е
предоставил срок за доброволно изпълнение на задълженията му по договора. Доколкото
писмената форма на предупреждението по чл. 87, ал. 1, изр. 1 ЗЗД е форма за
действителност на волеизявлението, при непредставянето на такова писмено изявление като
доказателство по делото, съдът следва да приеме, че такова не е изпращано и следователно,
че договорът не е развален по надлежния ред, поради което и неустойката не се дължи
поради липса на предпоставки за възникването и начисляването й. В представените
приложения пък няма уговорка за дължимост на такса за обработка на документи, поради
което същата в размер на 2.00 лева за обработка на документи за просрочени задължения
няма основание да бъде присъдена.
В обобщение, искът за главница по чл.422, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.92, ал.1 от ЗЗД
за сумата от 2651.48 лева подлежи на отхвърляне като неоснователен.
Поради отхвърлянето на иска за главница по чл.422, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.92,
ал.1 от ЗЗД за сумата от 2651.48 лева, на отхвърляне подлежи и обусловения от него иск по
чл.422, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД за разликата над 733.86 лева до пълния
размер от 1391.57 лева като неоснователен.
По разноските
Разноските се разпределят по правилата на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК.
Ищецът своевременно е претендирал разноски, които в общ размер възлизат на 1525.98
лева, от които 597.82 лева по ч.гр.д. № 26779/2022г. по описа на СРС, 55 състав, и 928.16
лева в настоящото производство, в това число 178.16 лева държавна такса и 750.00 лева
депозит за вещо лице. Разноски за адвокатско възнаграждение в исковото производство не
следва да се присъждат – страната е представлявана от адвокат, но няма доказателства по
делото за заплатено адвокатско възнаграждение. Срещу адвокатското възнаграждение няма
възражение, поради което то не подлежи на намаляване, въпреки че размерът му е
определен съобразно минималния праг по чл. 7, ал. 2, т. 2 НМРАВ. Съобразно размера на
уважената част от исковете /3381.72 лева/ и общия материален интерес, дължимите на ищеца
10
разноски са в общ размер на 771.24 лева, от които 302.14 лева по ч.гр.д. № 26779/2022г. по
описа на СРС, 55 състав, и 469.10 лева в настоящото производство.
Разноски на ответника се дължат, но не следва да се присъждат, тъй като няма
доказателства да са направени.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, Второ гражданско отделение,
-ти
55 състав,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че „ВТА Секюрити Север“ ООД, ЕИК ..., дължи на
„А1 България“ ЕАД, ЕИК ..., следните сума, за които е издадена заповед за изпълнение по
-ти
ч.гр.д. № 26779/2022г., по описа на Софийския районен съд, 55 състав, а именно:
- на основание чл.422, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от Закона за задълженията
и договорите сумата 2647.88 лева, представляваща неплатени абонаментни такси и
потребление за използвани мобилни услуги за периода от 14.04.2019г. до 13.11.2019г. по
сключен с ищеца договор за мобилни услуги № М5463902 от 15.12.2016г., към който са
сключени приложение № 1 от 08.03.2017г., приложение № 1 от 05.01.2018г., приложение № 1
от 08.01.2018г., приложение № 1 от 11.01.2018г., приложение № 1 от 24.01.2018г. и
приложение № 1 от 14.05.2018г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявление по чл.410 ГПК – 20.05.2022г., до окончателното плащане;
- на основание чл.422, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД за установяване
съществуване на вземане за сумата 733.85 лева – лихва за забава за периода от 21.06.2019г.
до 19.05.2022г. върху вземането за главница за неплатени абонаментни такси и потребление
за използвани мобилни услуги.
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни, предявените от „А1 България“ ЕАД, ЕИК ..., срещу
„ВТА Секюрити Север“ ООД, ЕИК ..., обективно кумулативно съединени установителни
искове, за сумите по които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 26779/2022г., по
-ти
описа на Софийския районен съд, 55 състав, а именно:
- иск с правно основание чл.422, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.92, ал.1 от Закона за
задълженията и договорите за установяване съществуване на вземане за сумата 2651.48 лева
– неустойка за неизпълнение на договорно задължение за срочно плащане по договор за
мобилни услуги № М5463902 от 15.12.2016г. и приложенията към него, която сума се
съизмерява с размера на незаплатени месечни такси, неустойка за устройство „Box voice“
/на стойност 90.00 лева/ и неустойка за невърнато оборудване „Data Box“, ведно със
законната лихва от подаване на заявление по чл.410 ГПК – 20.05.2022г., до окончателното
плащане.
- иск с правно основание чл.422, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД за
установяване съществуване на вземане за сумата 657.72 лева – лихва за забава за периода от
24.06.2019г. до 19.05.2022г. върху вземането за неустойка за неизпълнение на договорно
11
задължение, за които суми е заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 23.06.2022г. по ч.гр.д.
№ 26779/2022г. на СРС, 55 състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „ВТА Секюрити Север“ ООД, ЕИК...., да
заплати на „А1 България“ ЕАД, ЕИК ..., сумата 771.24 лева – разноски съобразно размера на
уважената част от исковете, от които 302.14 лева по ч.гр.д. № 26779/2022г. по описа на СРС,
55 състав, и 469.10 лева в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12