№ 828
гр. Пловдив, 24.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Анна Ив. И.
Членове:И. Ал. Анастасов
Цвета Б. Борисова
при участието на секретаря Валентина П. В.ева
като разгледа докладваното от И. Ал. Анастасов Въззивно гражданско дело
№ 20245300500982 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от Е. С. Г. против
решение № 172/24.11.2023г. по гр.д.№ 114/2023г. на РС- гр.Първомай, с което е прекратен
гражданския брак между жалбоподателката и въззиваемия В. Р. Г., ползването на семейното
жилище в с.***** е предоставено на въззиваемия и е постановено след прекратяване на
брака жалбоподателката да носи брачното си фамилно име Г.. Във въззивната жалба се сочи,
че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, че е постановено в
противоречие с указанията, дадени с Постановление № 10/3.11.1971 г. на Пленума на ВС.
Оспорва се като неправилен и необоснован изводът на първоинстанционния съд, че е налице
дълбоко и непоправимо разстройство на брака между страните. В тази връзка са
коментирани събраните гласни доказателства, като се твърди, че не е налице такова дълбоко
и непоправимо разстройство на брака, което да обосновава прекратяването му.
От въззиваемия В. Г. е подаден отговор на въззивната жалба, с който се поддържа, че
обжалваното решение е правилно и законосъобразно.
ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:
Производството по гр.д.№ 114/2023г. на РС- гр.Първомай е образувано по искова
молба от В. Р. Г. против Е. С. Г., с която е предявен иск за прекратяване на гражданския брак
между страните като дълбоко и непоправимо разстроен. В исковата молба се твърди, че
страните са сключили граждански брак на 15.05.1992г., като нямат родени от брака деца.
Първоначално отношенията им протичали нормално, но от пет години се влошили в
резултат на възникващи помежду им противоречия от различен характер. Ответницата
постоянно посещавала дома на сина си, прекарвала дълго време там и отказвала да полага
грижи за ищеца, който претърпял два *****. От около една година били във фактическа
раздяла и водели самостоятелен начин на живот. В. Г. пребивавал в Р.Гърция, а съпругата
му – и в Гърция, и в България, като често пътувала. Тя отхвърлила както предложението му
за развод по взаимно съгласие, с обяснението, че се намира в чужбина и скоро не
възнамерява да се завръща в България, така и това за възобновяване на брачното им
съжителство.
1
С подадения от ответницата отговор на исковата молба искът за развод е оспорен.
Твърди се, че брачната връзка между страните не е прекъсната. Двамата живеели и работели
в Р.Гърция. Отношенията им били нормални и се основавали на взаимна подкрепа,
разбиране, грижа, внимание, уважение и зачитане на достойнството на другия. При условие
на евентуалност е заявено искане за постановяване на развод по вина на съпруга,
изразяваща се в неразбиране относно семейните им задължения в ежедневието и
упражняване на психо- физическо насилие над съпругата.
Видно от приетото по първоинстанционното дело удостоверение за сключен
граждански брак, страните са сключили граждански брак на 15.05.1992г. в с. *****, с акт за
сключен граждански брак № *****.1992г., съставен от длъжностно лице по гражданското
състояние при Кметство- с.*****, като съпругата е приела фамилното име на съпруга си Г..
Нямат общи деца от брака си. От предишна връзка съпругът има четири деца – Д. В.ев Р., И.
В.ев Р., М. В.ева М. и Д. В.ева Г., а съпругата- един син С..
По делото на РС- гр.Първомай е разпитан свидетелят И. Р. /син на въззиваемия/. В
показанията си той сочи, че баща му и съпругата му нямат общи деца. Тя имала един
пълнолетен син от предходен брак. От първия си брак В. Г. имал още три деца. През 1994г.
свидетелят, сестра му, баща му и съпругата на баща му и нейният син отишли да живеят в
село ***** при майката на Г.. През 1999г. бащата на свидетеля и съпругата му заминали за
Гърция. Същата година взели при тях свидетеля и сина на жалбоподателката. Живели заедно
в село *****. След една година свидетелят заживял в отделна квартира, но отново почти
през цялото време четиримата били заедно и били много близки. Бащата на свидетеля
работел- и тогава и понастоящем- като пазач на една вила в селото. Синът на
жалбоподателката, С., работел в село *****. Преди около пет години той се върнал в село
***** със семейството си, за да има кой да им помага. Тогава започнали неразбирателствата
между страните. В. Г. помагал и на сина си И. Р. и на С.. Той й съпругата му започнали да се
карат за това, кой от двамата какво е дал на децата си. Р. не бил свидетел на скандалите, но
когато отидел сутрин в жилището на страните, те не си говорели, от което той разбирал, че
са скарани. Разделили се окончателно през 2022г.. Жалбоподателката напуснала съпруга си
и отишла да живее в дома на сина си. Така изминали около пет- шест месеца. През месец
ноември С. взел майка си и я докарал в България, където вече се бил установил да живее.
Известно време тя живяла при сина си в къщата му в село *****, след което заминала за
остров Крит. През времето, след като напуснала съпруга си, жалбоподателката не го била
търсила. Не били имали никакви контакти. Въззиваемият бил прекарал два *****- единия
през 1993г., а втория през време на престоя му в Р.Гърция.
Настоящият състав на ПОС намира, че макар свидетелят да е в близка родствена
връзка с въззиваемия, показанията му следва да бъдат кредитирани, тъй като същите не се
опровергават от нито едно друго доказателство по делото, а и не са в противоречие с
конкретни твърдения в отговора на исковата молба. Освен това показанията на свидетеля
относно фактическата раздяла между страните отчасти се подкрепят от изявлението на
пълномощника на жалбоподателката, адв.Е. М., в о.з. на 25.10.2023г., а именно, че
доверителката й, заедно със сина си, пребивава и работи на остров Крит.
Съгласно т.2 от Постановление № 10 от 3.XI.1971 г., Пленум на ВС, дълбоко е
разстройството, което е довело до разкъсване на семейната общност, до липса на взаимност,
уважение, доверие и другарски отношения между съпрузите, при което брачната връзка е
само формална и не съответства на закона, а непоправимо е това разстройство на брака,
което не може да се преодолее, за да се възстановят нормалните съпружески отношения.
Също така в точка 3 от цитираното постановление се приема, че „Една от причините, която
може да доведе до разстройство на брака, е продължителната фактическа раздяла на
съпрузите. Тя не трябва да се счита абсолютно основание за прекратяването му. Съдът
трябва да изследва дали тя е причина или само проява на дълбоко и непоправимо
разстройство на брака“. В конкретния случай двамата съпрузи са във фактическа раздяла
вече близо две години, като няма обективна причина за това те да живеят на различни места
/ например непреодолима пречка да си намерят работа в едно и също населено място/. Не са
2
налице данни някой от тях да е правил опити за сближаване. Самата жалбоподателка не
твърди да е търсила съпруга си. Те нямат общи деца за които да се грижат и предвид трайно
преустановената комуникация между тях следва да се приеме, че брачната им връзка
съществува само формално, без да са налице отношения на взаимност и доверие. Във
въззивната жалба не са изложени доводи против първоинстанционното решение в частта
относно вината за разстройството на брака, но за пълнота на мотивите по отношение на
същата следва да се отбележи, че не са налице доказателства въззиваемият да е упражнявал
физическо насилие спрямо съпругата си, между тях е възникнало неразбирателство, карали
са се и в крайна сметка са се разделили, поради което правилно е прието, че вината е обща.
По отношение на фамилното име на жалбоподателкта след развода също не са изложени
никакви оплаквания във въззивната жалба. Ето защо, обжалваното решение ще следва да
бъде потвърдено изцяло, като в полза на въззиваемия бъдат присъдени направените от него
съдебни разноски за адв.възнаграждение в размер от 950 лева.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 172/24.11.2023г. по гр.д.№ 114/2023г. на РС-
гр.Първомай, с което е прекратен гражданския брак между жалбоподателката Е. С. Г. и
въззиваемия В. Р. Г., ползването на семейното жилище в с.***** е предоставено на
въззиваемия и е постановено след прекратяване на брака жалбоподателката да носи
брачното си фамилно име Г..
ОСЪЖДА Е. С. Г., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. *****, да заплати на В. Р.
Г., ЕГН: **********, с постоянен адрес: с. *****, ул. „*****, сумата от 950 лева- съдебни
разноски във въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3