Определение по дело №1459/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 94 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във вр. с чл. 21, т. 2 от Закона за правната помощ ЗПП).

Делото е образувано е по искова молба (наименувана „Тъжба“) предявена от И. Р. Я., понастоящем в Затвора Пловдив срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН), София. С исковата молба е депозирана и молба с искане за предоставяне на правна помощ под формата на процесуално представителство, тъй като ищецът твърди, че доходите му са малко и си купува лекарства. Към посочената молба е представена декларация за трудова заетост, здравословно състояние, имотно и гражданско състояние на ищеца. Допълнително, с декларация постъпила в съда на 17.07.2024 г. (л. 22), същият е уточнил, че получава пенсия 416 лв. и „от социалните за лекарства 75 лв., общо 491 лв.“. Последното се потвърждава от Придружително писмо вх. № 13183/06.08.2024 г. по описа на съда и приложената към него справка за постъпили парични средства по чл. 56, ал. 1 от ППЗИНЗС.

В тази връзка е необходимо да бъде съобразено следното:

ЗПП ясно разграничава правната помощ, изразяваща се в подготовка на документи за завеждане на дело, от тази, изразяваща се в процесуално представителство. Съгласно чл. 23, ал. 1 от Закона за правната помощ ЗПП/ правна помощ под формата на процесуално представителство се предоставя в случаите, при които по силата на закон задължително се предвижда адвокатска защита, резервен защитник или представителство. Според ал. 2 на чл. 23 от ЗПП правна помощ се предоставя и когато страната по гражданско дело не разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това. Като взе предвид цитираните текстове на чл. 23, ал. 1 и ал. 2 от ЗПП съдът намира, че в настоящия случай не се предвижда по силата на закон задължителна адвокатска защита. Приложими са разпоредбите на чл. 23, ал. 2 ЗПП, които включват предпоставките: 1. страната по дело да не разполага със средства за заплащане на адвокат и желае да има такъв и 2. интересите на правосъдието изискват това.

За да стигне до извода за това дали страната по делото разполага или не със средства за заплащане на възнаграждение за адвокат, съдът извършва преценка на посочените в чл. 23, ал. 3 от ЗПП обстоятелства. Във връзка с установяването на последните Я. е представил цитираните по-горе декларации, от които се установява, че той получава пенсия и месечна добавка за лекарствени продукти в общ размер на 491 лв. Наред с това, пребивавайки в затвора, Я. няма разходи за отопление, електричество, вода, храна, освен разходи за лекарства, за които обаче получава посочената добавка. При съпоставянето на тези факти с установените парични средства, с които ищецът разполага, следва извода, че Я. разполага с достатъчно средства за заплащане на адвокатско възнаграждение по подадената от него искова молба. Следователно, не се установява наличието на първата предпоставка, предвидена в чл. 23, ал. 2 ЗПП – ищецът да не разполага със средства за заплащане на адвокат.

Не е налице и втората предпоставка на чл. 23, ал. 2 ЗПП - интересите на правосъдието да изискват предоставянето на правна помощ. В случая ищецът е депозирал искова молба с множество нередовности, вследствие на които е налице и неяснота на исковата претенция и не е ясен предмета на делото. Липсва яснота какви са претендираните от ищеца права, съответно дали предявеният иск е допустим. С оглед на това съдът преценява, че интересите на правосъдието не изискват предоставяне на правна помощ. На практика ищецът цели да внесе яснота за търсената защита, като отстрани всички евентуални нередовности, чрез предоставянето му на правна помощ. Това искане на ищеца обаче попада в хипотезата на чл. 21, т. 1 от Закона за правната помощ - подготовка на документи за завеждане на делото. Касае се за друг вид правна помощ и друг ред за предоставянето й - заявяване на искане до председателя на Националното бюро за правна помощ на основание чл. 25, ал. 2 ЗПП. Съдът следва да се произнесе по искане за предоставяне на правна помощ под формата на процесуално представителство, когато е предявен иск и е налице ясен предмет на този иск, за да извърши преценка и за наличието на предпоставките по чл. 24, т. 1 и т. 2 ЗПП. При липса на яснота за предмета на исковата претенция и за вида на търсената от ищеца защита не следва да се допусне правна помощ под формата на процесуално представителство, тъй като интересите на правосъдието не изискват това. Евентуалната фактическа и правна сложност на делото, съобразно твърденията в исковата молба, също не могат да обосноват извод, че интересите на правосъдието изискват предоставяне на правна помощ. Освен това при неясен предмет и параметри на исковата претенция е невъзможна и преценката на съда по чл. 24, т. 1 и т. 2 от ЗПП.

Изложеното до тук мотивира съда да откаже предоставяне на правна помощ за процесуално представителство.

Както бе казано по-горе, исковата молба е нередовна, което налага оставянето й без движение до отстраняване на нередовностите от ищеца.

При евентуално неотстраняване на така констатираните нередовности и прекратяване на делото, ищецът разполага с възможността да заведе отново същия иск, възползвайки се от възможността да поиска правна помощ за подготовка на документи за завеждане на дело, което от своя страна изключва неговите права да са ограничени по някакъв начин.

Така мотивиран, Съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на И. Р. Я., понастоящем в Затвора Пловдив, за предоставяне на правна помощ под формата на процесуално представителство, по адм.д. № 1459/2024 г. по описа на Административен съд – Пловдив.

ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ производството по подадената искова молба.

В 7-дневен срок от влизане сила на настоящото определение, в частта, с която е отказано предоставяне на правна помощ, ищецът следва:

• Да изложи кратко, точно и ясно исковата си претенция в надлежно четлив и разбираем вид;
• Изрично да уточни обезщетение за какви вреди претендира – имуществени или неимуществени (в исковата молба наименувана „тъжба“ се претендират имуществени вреди, но изложените в нея обстоятелства сочат на неимуществени вреди);
• В случай, че претендира обезщетение за неимуществени вреди да посочи с начална и крайна дата периодите на увреждането, през които счита, че е претърпял тези вреди, както и в какво се изразяват същите.

УКАЗВА на ищеца, че при неотстраняване на нередовностите в указания срок исковата молба ще бъде оставена без разглеждане, а производството по делото ще бъде прекратено.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред ВАС в 7-дневен срок от съобщаването му, единствено в частта, с която е отказано предоставяне на правна помощ, а в останалата му част е окончателно.