РЕШЕНИЕ
№ 992
гр. Пловдив, 07.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Николай К. Стоянов
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Борис Д. Илиев Въззивно гражданско дело №
20235300501362 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на „Балканкар- Руен“ АД,
със седалище и адрес на управление гр. Асеновград, ул. „Възрожденци“
№3, ЕИК *********, представлявано от изпълнителния директор И.В.А.,
чрез пълномощниците му по делото адв. Д. А. и адв. П.К., против
Решение №131 от 07.04.2023г., постановено по гр.д. №2583/2022г. по описа
на Районен съд- Асеновград, с което дружеството е било осъдено да
заплати на Б. А. В., ЕГН **********, сумата от 7680 лв.- обезщетение по
чл.222, ал.3 от КТ, ведно със законната лихва върху сумата от 06.07.2021г.
до окончателното й заплащане. В жалбата се излагат доводи за
неправилност на решението, като се иска отмяната му и постановяване
на ново решение за отхвърляне на предявения иск.
Ответната страна по жалбата- Б. А. В., ЕГН **********, чрез
пълномощника си по делото адв. Г. Б., иска обжалваното решение да
бъде потвърдено.
1
Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение
съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна
и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се
явява процесуално допустима.
При извършената служебна проверка на решението съобразно
правомощията си по чл.269, изр. първо от ГПК съдът намери, че
същото е валидно и допустимо. Предвид горното и на основание чл.269,
изр.2 от ГПК следва да бъде проверена правилността на решението
съобразно посоченото в жалбата, като въззивният съд като инстанция по
същество се произнесе по съществуващия между страните
материалноправен спор.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск на Б. А. В. против
„Балканкар- Руен“ АД с правно основание чл.222, ал.3 във връзка с ал.4 от
КТ за заплащане на обезщетение в размер на брутното му трудово
възнаграждение за срок от шест месеца поради придобиване на право на
пенсия за осигурителен стаж и възрасг. От фактическа страна по делото
не се спори между страните, а и се установява от приетите писмени
доказателства, че между ищеца и ответното дружество е съществувало
трудово правоотношение, считано от 01.08.1977г., като последният трудов
договор между тях е сключен на 04.01.2021г., който е за определен срок-
до 25.06.2021г. Със Заповед №6/11.06.2012г. работодателят е прекратил
трудовото правоотношение с ищеца, считано от 25.06.2021г. поради
изтичане на срока на договора. Видно от представеното по делото
удостоверение /л.18/, издадено от ответното дружество, към датата на
прекратяване на трудовото правоотношение ищецът е имал общо 43
години, 6 месеца и 27 дни трудов стаж при ответника. С разпореждане
на ТП на НОИ на ищеца е била отпусната лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст по чл.68а от КСО, считано от 06.07.2021г.
Съгласно разпоредбата на чл.222, ал.3 от КТ при прекратяване на
трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил
2
право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието
за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на
брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е придобил
при същия работодател или в същата група предприятия 10 години трудов
стаж през последните 20 години- на обезщетение в размер на брутното му
трудово възнаграждение за срок от 6 месеца, а съгласно ал.4 това правило
се прилага и когато при прекратяване на трудовото правоотношение
работникът или служителят отговаря на условията за отпускане на пенсия за
осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а от Кодекса за
социално осигуряване. По делото няма спор между страните, че
ответното дружество не е заплатило на ищеца обезщетение по чл.222,
ал.3 от КТ, като същото оспорва предявения иск с доводи, че към датата
на прекратяване на трудовото му правоотношение ищецът не е придобил
право на пенсия, тъй като не е отговарял на изискванията за възраст на
КСО. Фактическите обстоятелства, на които се основават тези доводи, по
принцип се установяват от доказателствата по делото. Съгласно
разпоредбата на чл.68, ал.1 от КСО ищецът би придобил право на пенсия
за осигурителен стаж и възраст при навършени 64 години и 5 месеца, а
съгласно чл.68а от КСО- право на пенсия в намален размер една година
по- рано от възрастта по чл.68, ал.1 от КСО, а именно- при навършени
63 години и 5 месеца. Към датата на прекратяване на трудовото
правоотношение- 25.06.2021г. ищецът не е имал навършени 63 години и
5 месеца, а тази възраст е навършил на 04.07.2021г. Според настоящия
състав на съда обаче в конкретния случай това обстоятелство не е
основание да му се откаже заплащане на обезщетението по чл.222, ал.3
във връзка с ал.4 от КТ и не може да е пречка за уважаване на
предявения иск. В правната теория и съдебната практика няма спор, че
обезщетението по чл.222, ал.3 от КТ има благодарствен характер и същото
се дължи от работодателя на работника при приключване на трудовата
дейност на последния, като размерът му е в зависимост от
продължителността на трудовия стаж на работника при същия
работодател. По делото няма спор, че ищецът е работил при ответното
дружество- работодател повече от 43 години, като на практика целият
му трудов стаж е при ответника /с изключение на периода 14.12.2020г.-
07.01.2021г., когато е работил в „Балканкар- Заря“ АД, което е
3
дружество от същата група предприятия по смисъла на §1, т.2а от ДР на
КТ/. Няма спор и относно обстоятелството, че след датата на прекратяване
на трудовото правоотношение на ищеца- 25.06.2021г. до датата на
придобиване от него на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в
намален размер по чл.68а от КСО- 04.07.2021г. той не е работил при друг
работодател. При тези данни и доколкото ищецът е приключил трудовата
си дейност именно в ответното дружество, в което е работил през целия
си трудов живот, то последното следва да му заплати обезщетението по
чл.222, ал.3 във връзка с ал.4 от КТ. Действително към датата на
формалното прекратяване на трудовото му правоотношение ищецът не е
придобил право на пенсия, а това право е придобито 9 дни по- късно, но
този факт с оглед особеностите на конкретния случай не следва да води
до лишаване на ищеца от благодарственото обезщетение за пенсиониране,
тъй като това не би било в съответствие с целта на закона, за което ще
бъдат изложени съображения по- надолу.
Настоящият състав на съда споделя изложените в отговора на
въззивната жалба доводи на ищеца за наличието на злоупотреба с право от
страна на ответното дружество. От доказателства по делото е видно, че
ищецът е бил на постоянен трудов договор с ответното дружество на
длъжност „организатор производство“, считано от 01.08.1977г. /л.6 от гр.д.
№14809/2022г. по описа на Районен съд- Пловдив, ХV гр.с./, като
няколко месеца преди ищецът да придобие право на пенсия по чл.68а от
КСО той е бил преназначен в друго дружество от същата група
предприятия- „Балканкар- Заря“ АД, с което е бил в трудово
правоотношение в периода 14.12.2020г.-07.01.2021г. Тези действия по
преназначаването на ищеца за такъв кратък срок изглеждат нелогични
предвид многото почивни и празнични дни, включени в посочения период.
Впоследствие на 04.01.2021г. е бил сключен нов трудов договор между
ищеца и ответното дружество, с който ищецът е назначен отново на
длъжността „организатор производство“, но вече на срочен трудов
договор съгласно чл.68, ал.1, т.1 от КТ за срок до 25.06.2021г. Съгласно
разпоредбата на чл.68, ал.3 от КТ срочен трудов договор по ал. 1, т. 1 се
сключва за изпълнение на временни, сезонни или краткотрайни работи и
дейности, както и с новопостъпващи работници и служители в обявени в
несъстоятелност или в ликвидация предприятия. Длъжността, на която е
4
бил назначен ищецът в ответното дружество, е същата, която е изпълнявал
и преди това /„организатор производство“/, като тя няма временен,
сезонен или краткотраен характер, нито ответното дружество е в
несъстоятелност или ликвидация. Единственото логично обяснение за
тези действия на ответника е да се създаде основание за прекратяване на
трудовото правоотношение на ищеца преди същият формално да е
придобил право на пенсия по чл.68а от КСО, за да се избегне заплащането
на обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ. С оглед изложеното дотук се
налага изводът, че от страна на работодателя не е налице добросъвестно
упражняване на права съгласно изискването на чл.8, ал.1 от КТ, а
злоупотреба с права, извършена с цел заобикаляне на закона и увреждане
на интересите на работника, на когото предстои пенсиониране, привидно
оформена като сключен с негово съгласие срочен трудов договор.
Разпоредбата на чл.57, ал.2 от Конституцията на Република България
забранява злоупотребата с права, поради което и при констатиране на
такава не следва да се допуска субектът, който я е извършил, да черпи
права от неправомерното си поведение, като си спестява заплащането на
следващото се на работника обезщетение при пенсиониране.
По така изложените съображения съдът намира, че претенцията на
ищеца срещу ответното дружество за заплащане на обезщетение по
чл.222, ал.3 е доказана по основание и размер, тъй като ищецът е
придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, като към
датата на придобиването му е работил при ответника повече от 10
години от последните му 20 години трудов стаж. Доколкото трудовото
правоотношение на ищеца е прекратено няколко дни преди да е придобил
право на пенсия по чл.68а от КСО поради извършена от ответното
дружество злоупотреба с права /сключване на срочен трудов договор за
работи извън тези, за които това е допустимо съгласно чл.68, ал.3 от КТ/,
то това обстоятелство в конкретния случай не следва да е основание за
отхвърляне на иска. Ето защо на ищеца се дължи обезщетение в размер на
брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца, което съгласно
заключението на приетата съдебно- счетоводна експертиза възлиза на
7680 лв. Посочената сума следва да се присъди на ищеца ведно със
законната лихва върху нея от датата на придобиване на правото на пенсия-
06.07.2021г. до окончателното й заплащане.
5
С обжалваното решение на първоинстанционния съд искът е бил
уважен, поради което същото следва да бъде потвърдено.
Пред въззивната инстанция ищецът е бил представляван безплатно
от адв. Г. Б. при условията на чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата.
С оглед неоснователността на въззивната жалба на основание чл.38, ал.2
от ЗА дружеството- жалбоподател следва да бъде осъдено да заплати на
процесуалния представител адвокатско възнаграждение за въззивната
инстанция в размер на 1457 лв. с ДДС.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №131 от 07.04.2023г., постановено по
гр.д. №2583/2022г. по описа на Районен съд- Асеновград.
ОСЪЖДА „Балканкар- Руен“ АД, със седалище и адрес на
управление гр. Асеновград, ул. „Възрожденци“ №3, ЕИК *********,
представлявано от изпълнителния директор И.В.А., да заплати на адв. Г.
Х. Б. от АК- Пловдив, личен №*********, сумата от 1457 лв. с ДДС-
адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен
съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6