ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. София,
02.12.2020г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-15 с-в в закрито заседание
на втори декември две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ПЕТЪР ТЕОДОСИЕВ
разгледа
търговско дело № 1856 по описа за 2020г. и взе предвид следното:
Производството е
образувано по искова молба с вх. №262086/18.09.2020г., подадена от „С.Е.к.“
ЕООД срещу „Г.у.С.и в.“ ЕАД (в несъстоятелност) и „К.Б.И.Б.“ ЕООД, с която от
ищеца в качеството му на кредитор с приети вземания в производството по
несъстоятелност на „Г.у.С.и в.“ ЕАД са предявени:
1) иск с правно
основание чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ за обявяване на постановление от 09.05.2019г.
по изп.д. №20178530400441 на ЧСИ с рег. №853 за
възлагане на недвижими имоти на първия ответник в собственост на втория
ответник за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на
първия ответник;
2) иск с правно
основание чл. 26 ЗЗД за обявяване на постановлението за възлагане за нищожно;
3) иск с правно
основание чл. 108 ЗЗД за осъждане на втория ответник да предаде на първия
ответник владението върху недвижимите имоти, за които е издадено
постановлението за възлагане.
Предявеният иск с
правно основание чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ е недопустим, тъй като се установява,
че с искова молба вх. №67104/09.07.2020г., за чието разглеждане е образувано
т.д. №1273/2020г. на СГС, ТО, VІ-3 с-в, от името на друг кредитор на „Г.у.С.и в.“
ЕАД (а именно Б.С.З.който е пълномощник на ищеца по настоящото дело) срещу „Г.у.С.и
в.“ ЕАД и „К.Б.И.Б.“ ЕООД вече е предявен иск с правно основание чл. 647, ал.
1, т. 3 ТЗ за обявяване на постановлението за възлагане от 09.05.2019г. по изп.д. №20178530400441 на ЧСИ с рег. №853 за недействително
по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „Г.у.С.и в.“ ЕАД, като
заявените с цитираната искова молба и с настоящата искова молба фактически
основания на иска са напълно идентични.
От служебно
извършената справка в деловодната система на съда се установява, че
производството по т.д. №1273/2020г. на СГС, ТО, VІ-3 с-в е висящо и към
настоящия момент, като съгласно чл. 126, ал. 1 ГПК, но и съгласно чл. 649, ал.
3, изр. 2 ТЗ настоящото производство, образувано за разглеждане на по-късно
предявения иск с правно основание чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ, подлежи на
прекратяване.
Предявеният иск с
правно основание чл. 26 ЗЗД също е недопустим, като достатъчно в тази връзка е
да се посочи, че процесуалната легитимация на кредиторите на търговец в
несъстоятелност за предявяване на искове за недействителност на действия и
сделки на търговеца е предвидена с разпоредбата на чл. 649, ал. 1 ТЗ именно и
само по отношение на изрично посочените в разпоредбата искове с правно
основание чл. 465, 466 и 467 ТЗ и чл. 135 ЗЗД, но кредиторите в това им
качество (а включително и синдикът в качеството му на процесуален субституент
на кредиторите) поначало нямат легитимация да предявяват установителни искове с
правно основание чл. 26 ЗЗД за прогласяване на нищожността на действия и сделки
на длъжника, в които самият кредитор не участва като страна (синдикът има
правомощия да предяви искове с правно основание чл. 26 ЗЗД за прогласяване на
нищожността на действия и сделки на длъжника, но от името на длъжника и в
качеството му на негов представител по чл. 658, ал. 1, т. 7 ТЗ, а не в
качеството му на процесуален субституент на кредиторите по чл. 649, ал. 1 ТЗ).
При идентични
съображения и съгласно общото правило на чл. 26, ал. 2 ГПК кредиторите на
масата на несъстоятелността нямат процесуална легитимация да предявяват от
името на длъжника и осъдителни искове за попълване на масата на
несъстоятелността, в това число и искове с правно основание чл. 108 ЗС.
Изключение е
предвидено с разпоредбата на чл. 649, ал. 2 ТЗ, но само по отношение на
хипотезите, при които осъдителен иск за попълване на масата на
несъстоятелността е предявен от кредитор на несъстоятелността при условията на
обективно кумулативно съединяване с допустим обуславящ иск с правно основание чл.
465, 466 и 467 ТЗ и чл. 135 ЗЗД.
По съображенията
по-горе предявеният с исковата молба на „С.Е.к.“ ЕООД обуславящ иск с правно
основание чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ е недопустим съгласно чл. 647, ал. 3 ТЗ, което
предпоставя недопустимост и на предявения с исковата молба обусловен иск с
правно основание чл. 108 ЗС.
Така мотивиран и на
основание чл. 130 ГПК, Софийски градски съд
О П Р Е Д Е Л И :
ВРЪЩА исковата
молба на „С.Е.к.“ ЕООД срещу „Г.у.С.и в.“ ЕАД (в несъстоятелност) и „К.Б.И.Б.“ ЕООД.
ПРЕКРАТЯВА
производството по т.д. №1856/2020г. на СГС, VІ-15 с-в.
Определението може да се обжалва от ищеца с частна жалба пред Софийски
апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му.
Препис от определението
да се изпрати на пълномощника на ищеца със съобщение по образеца на Приложение
№9 към Наредба №7 от 22.02.2008г.
СЪДИЯ: