Решение по дело №145/2023 на Административен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

 

Номер     232                 14.09.2023 г.            град Русе

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд - Русе, четвърти състав, на двадесет и втори август две хиляди двадесет и трета година в публично заседание в следния състав:

 

                 СЪДИЯ: Диана Калоянова

 

при секретаря Галина Кунчева и с участието на прокурор Диана Неева като разгледа докладваното от съдия Калоянова административно дело номер 145 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) във връзка с чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по искова молба на А.Г.К., ЕГН **********,*** и първоначален съдебен адрес *** срещу Национален осигурителен институт. Иска се осъждането на ответната страна, която да заплати на А.К. „…сумата от 2 200,00 лева обезщетение за причинените й имуществени и неимуществени вреди, претърпените от нея в резултат на незаконосъобразните действия на ответника, ведно със законната лихва от деня на завеждане на иска до окончателното му изплащане, както следва:

-   сумата от 2000 /две хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди в следствие на незаконосъобразните действия на органите на ТП на НОИ - Русе.

-   сумата от 100.00 /сто/ лева, представляваща обезщетение за заплатен адвокатски хонорар за консултация и изготвяне на жалба срещу Експертно решение № 0872/057/25.03.2022 г. на ТЕЛК-Пазарджик;

-   сумата от 100.00 /сто/ лева, представляваща обезщетение за заплатен адвокатски хонорар за консултацияи и изготвяне на жалба срещу Разпореждането № 0-17-999-00-********** от 09.05.2022 г.“

В последното по делото съдебно заседание ищцата К. се явява лично и с адв. Б. Д.,***, посочва нов съдебен адрес ***. К., заедно с процесуалния си представител поддържаг исковата молба, като заявяват промяна на основанието, на което е предявен иска и претендират разноски. Ангажирани са писмени бележки с вх. № 3539/23.08.2023 г.

Ответникът по иска – Национален осигурителен институт, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Александър Стамболийски“ № 62 – 64, представляван в процеса от старши юрисконсулт Ив. К., надлежно упълномощена, счита заявените от К. искови претенции за неоснователни и недоказани, поради което иска тяхното отхвърляне. Представя писмен отговор на исковата молба и писмени бележки. В съдебно заседание поддържа вече изложената защитна теза и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура - Русе изразява становище, че отмяната на разпореждането за отказ за отпускане и изплащане на обезщетение предпоставя допустимостта на предявения иск. Счита, че в хода на съдебното производство е доказано, че ищцата е претърпяла неимуществени и имуществени вреди, като същите се намират във връзка със забавянето на изплащането на нейното обезщетение. Според прокурора иска е доказан по размер, съразмерно с размера на обезщетението, което същата е имала право да получи. По отношение на имуществените вреди намира иска също за доказан по отношение на заплатения адвокатски хонорар за изготвяне на жалба срещу отмененото разпореждане.

С оглед предпоставките за процесуална допустимост на исковете по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, настоящия съдебен състав намира, че исковата молба е процесуално допустима, а като ответник е посочено юридическото лице, представлявано от органа, от чиито акт, действия и бездействия са причинени вредите в съответствие с чл. 205 от АПК, поради което исковата молба е процесуално допустима.

Разгледана по същество, исковата претенция е неоснователна.

От фактическа страна по делото се установява следното:

Ищцата А.Г.К. работи като комплектовчик в „БТБ България“ АД, гр. Русе.

С Експертно решение № 90725 от заседание № 71/14.04.2021 г. на Териториална експертна лекарска комисия (ТЕЛК) І състав при УМБАЛ „Канев“ АД – Русе на К. е определена трайна неработоспособност (ТНР) 50% без чужда помощ. Срокът на действие на експертното решение е 2 години  -  до 01.04.2023 г. Решението е получено лично от К. на 21.04.2021 г.

Представена е „Ревизия на биопсия 19287/21г. на името на А.Г.К.“ от 09.09.2021 г. – заключение на патолог от МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ АД – Габрово.

С Болничен лист № Е20212561589 се установява, че К. е временно нетрудоспособна за периода 10.10.2021 г. – 17.11.2021 г. поради общо заболяване и диагноза „Цикатрициални състояния и фиброза на кожата“ при домашен режим на лечение – амбулаторен, след проведено болнично лечение. Болничният лист е издаден от МБАЛ „Уни хоспитал“ ООД - Панагюрище, отделение по Пластично-възстановителна и естетична хирургия. Болничният лист е издаден във връзка с Решение на Лекарска консултативна комисия (ЛКК) № 128/18.10.2021 г., което не е представено по делото като доказателство.

От МБАЛ „Уни хоспитал“ ООД - Панагюрище е издаден Протокол с резултати от патологично изследване ID № 443800, като са приложени два варианта на същия. Първият вариант е с № Б 21/6636-6644 е относно хистологично изследване на материал, получен на 12.10.2021 г. при биопсия на млечна жлеза, като отговорът е изготвен на 14.10.2021 г. Вторият вариант е със същия номер, но с отбелязване за повторно изследване № R7, като материала за хистологично изследване е получен на 11.10.2021 г., но със становище, изготвено на 22.10.2021 г. За проведеното лечение на К. в периода 10.10.2021 г. – 18.10.2021 г. по клинична пътека № 200 е издадена епикриза, в която са посочени окончателната диагноза и придружаващите заболявания на пациентката К. и е представена подробна информация относно анамнезата, минали заболявания и прекарани операции, общ статус и други.

По делото е представен Договор за стоков кредит № 722271/15.11.2021 г., сключен между К. и Банка ДСК, от който се установява, че ищцата е закупила на кредит сушилня ВЕКО на стойност 879,00 лева, която цена следва да плати на пет равни вноски. Приложен е погасителен план, съгласно който месечната вноска е в размер на 146,50 лева и плащанията следва да се извършат на 15.12.2021 г.; 15.01.2022 г.; 15.02.2022 г.; 15.03.2022 г. и 15.04.2022 г. Като доказателства са представени платежни нареждания за две месечни вноски - плащанията са извършени съответно на 14.03.2022 г. и на 14.04.2022 г.

На К. е издаден Болничен лист № Е20211046919 от МЦ 1 Русе ЕООД, като за периода 18.11.2021 г. – 07.12.2021 г. същата е временно нетрудоспособна поради общо заболяване с диагноза „Цикатрициални състояния и фиброза на кожата. Двустранна субкутанна мастектомия реконструкциа с импланти“ при домашен режим на лечение – амбулаторен. Болничният лист е издаден във връзка с Решение на ЛКК № 1354/17.11.2021 г.

От МЦ Панагюрище ЕООД са издадени последователно следните болнични листове:

1. Болничен лист № Е20212912287 (първичен) за временна нетрудоспособност в периода 08.12.2021 г. – 06.01.2022 г. за общо заболяване с диагноза „Цикатрициални състояния и фиброза на кожата“ при домашен режим на лечение – амбулаторен във връзка с Амбулаторен лист № 001136/16.12.2021 г. и Медицински протокол № 1303/16.12.2021 г. на ЛКК към това лечебно заведение.

2. Болничен лист № Е20212912395/11.01.2022 г. (продължение) за временна нетрудоспособност за периода 07.01.2022 г. – 05.02.2022 г. при същите условия –  заболяване, диагноза и режим на лечение във връзка с Амбулаторен лист № 000039/11.01.2022 г. и Медицински протокол на ЛКК № 39/11.01.2022 г.

3. Болничен лист № Е20220563798/14.02.2022 г. (продължение) за временна нетрудоспособност за периода 06.02.2022 г. – 07.03.2022 г. при същите условия –  заболяване, диагноза и режим на лечение във връзка с Медицински протокол на ЛКК № 255/14.02.2022 г.

          По делото ответникът е приложена справка за издадените болнични листове на К., изготвена на 28.02.2022 г.

Работодателят на ищцата К. е представил на 25.02.2022 г. в ТП на НОИ Русе удостоверение, приложение № 9 за болничен лист № Е20220563798 за периода от 06.02.2022 до 07.03.2022 г. съгласно чл. 8, ал.1 от Наредба за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване (НПОПДОО). Посоченият болничен лист е включен на 28.02.2022 г. в Протокол № 148 за проверка от контролен орган в ТП на НОИ Русе, лекар експерт ЕВН (експерт по временна нетрудоспособност). Целта е да се установи продължителността на временната неработоспособност за диагнозата, отразена в този болничен лист. Експертът е анализирал целия период на непрекъснатата временна неработоспособност на ищцата от 10.10.2021 г. до 07.03.2022 г. и е констатирал, че от представения в електронен формат болничен лист № Е20220563798 не може да се установи необходимостта от ползването на тридесет дни отпуск от ищцата при домашен режим.

          С писмо с изх. № 9101-17-237/01.03.2022 г. ТП на НОИ Русе е обжалвало пред ТЕЛК Пазарджик болничен лист № Е20220563798, издаден на К. от ЛКК при МЦ Панагюрище ООД, като счита същия за неправилен. Като мотив за обжалването  е посочено, че са постановени общо 149 дни, от които 9 дена хоспитализация за “Цикатрициални състояния и фиброза на кожата”, но за обжалващия орган не е известно дали са налице клинични и параклинични данни за усложнения, мотивиращи продължителната неработоспособност. Иска се от сезирания орган да изрази компетентно становище на основание чл. 27, ал. 4 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи (ПУОРОМЕРКМЕ). Представено е доказателство, че подадената жалба е регистрирана с вх. № 08-222/01.03.2022 г. в Регионална здравна инспекция (РЗИ) Пазарджик.

          С Разпореждане №  Д-17-999-00-**********/02.03.2022 г., на основание чл. 40, ал. 4, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и чл. 47, ал. 2 от НПОПДОО, ръководителят по изплащането на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ Русе е разпоредил спиране на производството по отпускането/изплащането на парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване по болничен лист № Е20220563798 за периода от 06.02.2022 г. до 07.03.2022 г. на А.Г.К., считано от 02.03.2022 г. В разпореждането като мотив за спиране на административното производство е посочен факта, че процесния болничен лист е обжалван по реда на чл. 112 от Закона за здравето (ЗЗдр). Посочено е, че спирането ще продължи до произнасяне с решение на органа на медицинската експертиза. Посочено е изрично, че разпореждането може да се обжалва по реда на чл. 117, ал. 2 от КСО пред ръководителя на ТП на НОИ в 14-дневен срок от датата на получаването му. К. е уведомена, че съгласно чл. 117а, ал. 1 от КСО, обжалването на разпорежданията по чл. 117, ал. 1, т. 2 от КСО не спира изпълнението им. От представеното Известие за доставяне ИД PS 7000 01JWXG H се установява, че К. е получила разпореждането на 22.03.2022 г. Не са ангажирани доказателства, от които да се установява, че К. е обжалвала полученото разпореждане.

          С писмо с изх. № 08-222/1/17.03.2022 г. директорът на РЗИ Пазарджик е изпратил жалбата на ТП на НОИ Русе до председателя на ТЕЛК към МБАЛ Пазарджик.

          С Експертно решение № 0872 от заседание № 057/25.03.2022 г. на ТЕЛК ІІ състав към МБАЛ Пазарджик е отменен обжалвания болничен лист № Е20220563798/06.02.2022 г., издаден на К. от ЛКК при МЦ Панагюрище ООД. Като мотив за отмяна е посочено, че „С тази диагноза е дадена необосновано много вр.неработосп. в дома – 149 дни няма пролежаване в стационар, нито някакво лечение.“. С писмо с изх. № 08-222/2/13.04.2022 г. директорът на РЗИ Пазарджик е изпратил до ТП на НОИ Русе и до К. заверено копие на експертното решение. Писмото е регистрирано в ТП на НОИ Русе с вх. № 9101-17-237/2/04.05.2022 г.

С Разпореждане №  О-17-999-00-**********/09.05.2022 г., на основание чл. 40, ал. 3 от КСО и чл. 47, ал. 2 от НПОПДОО, ръководителят по изплащането на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ Русе е отказал изплащането на парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване по болничен лист № Е20220563798 за периода от 06.02.2022 г. до 07.03.2022 г. на А.Г.К., считано от 02.03.2022 г. В разпореждането като мотив за отказа е посочен факта, че процесния болничен лист е анулиран с Експертно решение № 0872 от заседание № 057/25.03.2022 г. на ТЕЛК ІІ състав към МБАЛ Пазарджик поради „издадени необосновано много дни временна нетрудоспособност“. И в това разпореждане К. е уведомена за възможността да обжалва същото, както и относно факта, че обжалването не спира изпълнението. Съгласно Известие за доставяне ИД PS 7000 01KOAG N, разпореждането е връчено лично на К. на 12.05.2022 г.

К. е обжалвала Експертно решение № 0872 от заседание № 057/ 25.03.2022 г. на ТЕЛК ІІ състав към МБАЛ Пазарджик, като жалбата е подадена чрез Регионална картотека на медицинската експертиза (РКМЕ) Русе пред Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК). В жалбата се сочи, че К. е получила това експертно решение на 05.05.2022 г. като счита същото за необосновано, неправилно и незаконосъобразно поради допуснати съществени нарушения на процесуалния и на материалния закон. Представена е подробна информация в хронологичен порядък относно здравословното състояние на К., както и причините поради които временната неработоспособност е продължила 149 дни, независимо от липсата на конкретно лечение. Като нарушение на процесуалните правила се сочи неизвършването на клиничен преглед и/или назначаване на изследвания и консултации със специалисти извън ТЕЛК. Сочи се още, че ТЕЛК не се е съобразила със заеманата от К. длъжност по трудово правоотношение – комплектовчик. Тази длъжност изисква действия, свързани с изпълнението на ръчни задачи, а К. изпитва болки в областта на горните крайници. Иска се от решаващия административен орган да отмени обжалваното експертно решение. Жалбата е регистрирана в РКМЕ с вх. № 618/16.05.2022 г. и в НЕЛК с вх. № 4171/29.06.2022 г. Жалбата е изготвена от Еднолично адвокатско дружество С.С., като между това дружество и К. е сключен Договор за правна защита и съдействие на 09.05.2022 г., с договорено възнаграждение в размер на 100,00 лева, платени от К. в брой при подписване на договора.

К. е обжалвала и Разпореждане № О-17-999-00-**********/09.05.2022 г. пред директора на ТП на НОИ Русе с жалба вх. № 1012-17-206/16.05.2022 г. Разпореждането се оспорва като неправилно и незаконосъобразно поради съществени нарушения на процесуалния и материалния закон. Сочи се, че е недопустимо анулирането на болничния лист преди да е приключило производството пред НЕЛК. Направено е възражение, че предвид здравословното състояние на К.; работата, която изпълнява и наличната медицинска документация незаконосъобразно е спряно изплащането на обезщетението по обжалвания болничен лист. Жалбата е изготвена от Еднолично адвокатско дружество С.С., като между това дружество и К. е сключен Договор за правна защита и съдействие на 12.05.2022 г., с договорено възнаграждение в размер на 100,00 лева, платени от К. в брой при подписване на договора.

С писмо с изх. № 1049-17-293/1/25.05.2022 г. директорът на ТП на НОИ Русе е направил запитване до РЗИ Пазарджик дали К. обжалва пред НЕЛК Експертно решение № 0872 от заседание № 057/25.03.2022 г. на ТЕЛК ІІ състав към МБАЛ Пазарджик по реда на чл. 112, ал. 1, т. 3 от ЗЗдр. С писмо с изх. № 08-531/ 03.06.2022 г. директорът на РЗИ Пазарджик е отговорил, че няма постъпила жалба от К..

С писмо с изх. № 1049-17-293/3/09.06.2022 г. директорът на ТП на НОИ Русе е направил запитване до РЗИ Русе дали К. обжалва пред НЕЛК Експертно решение № 0872 от заседание № 057/25.03.2022 г. на ТЕЛК ІІ състав към МБАЛ Пазарджик по реда на чл. 112, ал. 1, т. 3 от ЗЗдр. С писмо изх. № 08-151-1/ 10.06.2023 г. е получено потвърждение от РЗИ Русе, че К. е оспорила пред НЕЛК процесното експертно решение.

С писмо с изх. № 13-162/14.06.2022 г. РКМЕ към РЗИ Пазарджик е изпратила медицинското експертно досие на А.К. ***.

Директорът на ТП на НОИ Русе е постановил Решение № 1040-17-44/ 15.06.2022 г., с което по жалба на К. е отменил Разпореждане № О-17-999-00-**********/09.05.2022 г., издадено от ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ Русе. От Известие за доставяне ИД PS 7000 01L812 L се установява, че решението е връчено на К. на 21.06.2023 г.

С писмо с рег. № НЕЛК-10968/14.07.2022 г. по преписка № НЕЛК-4171/ 13.07.2022 г., председателя на НЕЛК е уведомил К. и заинтересованите административни органи, че образуваната преписка във връзка с обжалване на Експертно решение № 0872 от заседание № 057/25.03.2022 г. на ТЕЛК ІІ състав към МБАЛ Пазарджик ще бъде разгледана на 01.08.2022 г., като административното производство ще се развие по документи.

С Експертно решение № 1385 от заседание на НЕЛК № 180/02.11.2022 г., НЕЛК отменя Експертно решение № 0872 от заседание № 057/25.03.2022 г. на ТЕЛК ІІ състав към МБАЛ Пазарджик и потвърждава болничен лист № Е20220563798. В мотивната част на решението е посочено, че „Болничният лист е издаден по компетентност, съдържа задължителните реквизити, посочени в НМЕ и представлява официален документ, констатиращ осигурителен случай - общо заболяване. В наличната медицинска документация няма описани ранни и късни следоперативни усложнения. От друга страна, предвид локализацията, вида и обема на осъществените операции, с ангажиране на мускулатура, участваща в движенията на горните крайници, на фона на преживяно комплексно лечение по повод онкологично заболяване на единия от интервенираните органи (лява млечна жлеза), както и естеството на изпълняваната от лицето длъжност (Производствена характеристика /01.02.2021 г.), към датата на издаване на болничния лист, състоянието е обуславяло временна неработоспособност по смисъла на § 1, т. 34 от лекари, съгласно изискванията на чл. 23, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3 и чл. 27, ал. 4 на ПУОPOMEPKME/2010 г. и не надвишава по продължителност времето, необходимо за стабилизиране и възстановяване на работоспособността на лицето. След обсъждане от специализирания състав по Хирургични, ортопедични и сърдечно-съдови болести, НЕЛК отменя ЕР на ТЕЛК и издава ново - потвърждава болничен лист № Е2022 0563798“. Решението на НЕЛК е регистрирано в ТП на НОИ Русе  с вх. № 9101-17-237/3/02.12.2022 г.

Вследствие на така развилото се производство във връзка с изплащане на обезщетение за временна нетрудоспособност по болничен лист № Е20220563798, А.К. е сезирала настоящия съд с Искова молба с вх. № 1126/20.03.2023 г. Като правно основание за предявения иск се сочи чл. 203 и следващи от АПК във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Сочи се в исковата молба, че отмененото Експертно решение № 0872/057/25.03.2022 г. е постановено в резултат на инициирано от директора на ТД на НОИ Русе производство по обжалване на болничен лист № Е20220563798, а отмяната му от НЕЛК София потвърждава незаконосъобразността на извършените от органите на ТП на НОИ Русе действия при и по повод осъществяваната от тях административна дейност. Въвежда се довод, че след влизане в сила на експертното решение, постановено от НЕЛК, паричното обезщетение на К. за временна неработоспособност поради общо заболяване за периода от 06.02.2022 г. до 07.03.2022 г. е изплатено в края на декември 2022 г. - близо 10 месеца след иницииране на производството по реда на чл. 112, ал. 2 от 33др от страна на органите на ТП на НОИ. Твърди се, че в този период от 10 месеца ищцата е претърпяла както имуществени вреди, така и неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, безпокойство, чувство за малоценност, срам, притеснение, тревожност и неудобства, което допълнително е влошило психичното й здраве и е повлияло напълно противопоказно с оглед на установеното й от 2013 г. онкологично заболяване. Тя напълно е загубила чувство за сигурност и доверие в органите и длъжностните лица, работещи в администрацията на ТП на НОИ Русе, на които е възложен контролът по спазване на осигурителното законодателство. За доказване на предявената искова претенция от фактическа страна е изложена подробна информация за здравословното състояние на А.Г.К. в периода от 15.07.2013 г. до момента на изплащането на обезщетението през декември 2023 г. В периода на възстановяване, по причина затруднени движения на горните крайници вследствие проведените операции и лечения и с цел да не бъде в тежест на семейството си, К. е закупила сушилня за дрехи чрез Стоков кредит № 722271/15.11.2021 г. Срокът на кредита бил 5 месеца - до 15.04.2022 г., а падежната дата за издължаване на месечните вноски - 15 число на всеки месец, като вноските по кредита са покривани с получаваното обезщетение за временна неработоспособност. Поради спиране на плащането с разпореждането на ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ за периода 06.02.2023 г. - 07.03.2023 г., в психическото състояние на К. настъпили промени – твърди се, че станала изключително раздразнителна, нервна и избухлива. Това е довело до влошаване на отношенията й с близки и роднини, трудно е общувала с другите, защото изпитвала едновременно чувство за малоценност, срам и безпомощност. Твърди се още, че поради неплащането на дължимото обезщетение се наложило да иска пари назаем за да покрие вноските по стоковия кредит за март и април 2022 г. Записано е в исковата молба, че К. се е завърнала на работа 08.03.2022 г. и е направила проверка в счетоводството на предприятието, където работи, където й е обяснено, че болничният лист е спрян за изплащане. Посочени са датите на получаване на разпореждането за спиране на плащането; на експертното решение за отмяна на процесния болничен лист и на разпореждането за отказ за плащане на обезщетението. В тази връзка според ищцата  „…административният орган е формирал крайното си решение без да е провел собствено обективно разследване на спорните обстоятелства, което е довело до нарушаване на материалния закон, тъй като неправилно са приложени разпоредбите, съдържащи материалните предпоставки за отказ/спиране на парично обезщетение за временна неработоспособност, което само по себе си води до незаконосъобразен извод.“ Във връзка с образуваните административни производства се твърди, че психическото здраве на К. се е влошило – тревожност, притеснение, загуба на апетит, проблеми със съня и други прояви. Наложило се ищцата да ползва услугите на адвокат за организиране на защитата на нарушените й права и законни интереси срещу незаконосъобразната дейност на държавата, за което е следвало да заплати и съответните адвокатски хонорари, както следва: 1. За консултация и изготвяне на жалба срещу Експертно решение № 0872/057/25.03.2022 г. на ТЕЛК Пазарджик и 2. За консултация и изготвяне на жалба срещу Разпореждане № О-17-999-00-**********/09.05.2022 г. на Ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ Русе. Изразено е становище, че посочените заплатени адвокатски хонорари представляват имуществени вреди, които са в пряка причинна връзка с незаконосъобразната административна дейност на органите на социалното осигуряване и са непосредствена последица от нея.

          Според ищцата отмененото Разпореждане № 0-17-999-00-**********/ 09.05.2022 г. е административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, издаден от административен орган. Издаването на този акт е резултат от изпълнението на нормативно възложени задължения, от упражняването на административна правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. Административната дейност е изпълнителна дейност и наред със съдебната и законодателната дейности е основна проява на държавна власт, което е определящо обстоятелство за правното основание на иска за обезщетяване на вреди, претърпени в следствие на незаконосъобразни действия и актове на администрацията по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Релевира се възражение, че като не е изяснил всички факти и обстоятелства, имащи пряко значение към здравния и социално-осигурителния статус на ищцата и в частност тези, свързани с актовете на медицинската експертиза, административният орган е направил необосновано заключение, че е необходимо да предприеме действия за проверка по реда на чл. 112, ал. 1, т. 2 от 33др, в резултат на което е постановено Експертно решение № 0872/057/25.03.2022 г. на ТЕЛК  Пазарджик, с което обжалваният болничен лист е отменен. Прави се изявление, че цитираното експертно решение е връчено на К. на 05.05.2022 г. и е обжалвано в законоустановения 14-дневен срок. По повод на подадената срещу него жалба е образувана административна преписка № 4171/13.07.2022 г. пред НЕЛК София. Независимо от предвидения в разпоредбата на чл. 47, ал. 2 от ПУОРОМЕРКМЕ 15-дневен срок за произнасяне при временна неработоспособност, НЕЛК постановява своето Експертно решение № 1385/180 на 02.11.2022 г., като К. твърди, че същото й е връчено на 28.11.2022 г. Отбелязано е, че след образуването на преписката ищцата К. системно е звъняла в НЕЛК за справка по образуваната преписка, била е нервна и разтревожена какво ще постанови НЕЛК и заслужава ли такова отношение от страна на държавата. Полагаемото обезщетение на К. от оспорения болничен лист е заплатен в края на декември 2022 г., т.е. 10 месеца по-късно. Аргументира се теза в исковата молба, че през този период за К. са настъпили дълготрайни отрицателни промени в емоционалното й състояние, изразяващи се в психически терзания, душени болки и срам, като последните са „…реално причинени при и по повод изпълнение на административната дейност от страна на органите на ТП на НОИ - Русе, при която са допуснати съществени нарушения на материалния закон относно предпоставките за отказ/спиране на парично обезщетение за временна неработоспособност и административнопроизводствените правила, изразяващи се в нарушение на нормативно възложените им задължения съгласно чл.35 и чл.36 АПК.“. В исковата молба е изложено твърдение, че „Незаконосъобразността на действията на органите при ТП на НОИ- Русе безспорно се установява от факта, че с ЕР № 1385/180/02.11.2022 г. на НЕЛК - София болничен лист Е20220563798 е потвърден, а обжалваното от нас Разпореждане № 0-17-999-00- ********** от 09.05.2022 г., с което се ОТКАЗВА изплащане на дължимото й се обезщетение е отменено от Директора на ТП на НОИ- Русе.“

          С предявената искова молба К. е поискала обезщетяване на претърпените от нея „…имуществени и неимуществени вреди безспорно са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразните действия на органите на ТП на НОИ - Русе при инициирането и провеждането на процедурата по чл. 112 33 до изплащане на дължимото й се обезщетение - продължило десет месеца.“

          Иска се да бъде осъден ответника НОИ да заплати на А.К. сума в размер на 2 200,00 лева „…обезщетение за причинените й имуществени и неимуществени вреди, претърпените от нея в резултат на незаконосъобразните действия на ответника, ведно със законната лихва от деня на завеждане на иска до окончателното му изплащане, както следва:

-           сумата от 2000 /две хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди в следствие на незаконосъобразните действия на органите на ТП на НОИ - Русе.

-           сумата от 100.00 /сто/ лева, представляваща обезщетение за заплатен адвокатски хонорар за консултация и изготвяне на жалба срещу Експертно решение № 0872/057/25.03.2022 г. на ТЕЛК- Пазарджик;

-           сумата от 100.00 /сто/ лева, представляваща обезщетение за заплатен адвокатски хонорар за консултацияи и изготвяне на жалба срещу Разпореждането № 0-17-999-00-********** от 09.05.2022 г.“

          Претендират се разноски.

Съдът, с Определение от 22.03.2023 г. е конституирал страните, дал е указания във връзка с делото и е разпределил доказателствената тежест.

С молба с вх. № 1422/07.04.2023 г. процесуалният представител на К. е направил уточнения във връзка с исковата молба и изменение на петитума. Заявено е, че вреди – имуществени и неимуществени за период от 10 месеца, които ищцата е търпяла, са „..в резултат на незаконосъобразното спиране на дължимото й парично обезщетение и образуваното административно производство по реда на чл. 112 ЗЗ…“ Имуществените вреди се изразяват в заплащането на адвокатски услуги по консултиране и изготвяне на жалби както срещу Разпореждане № 0-17-999-00-**********/09.05.2022 г. на ТП на НОИ Русе и срещу Експертно решение № 0872/057/25.03.2022 г. на ТЕЛК – Пазарджик, като са приложени съответните жалби и договори за правна помощ. Сочи се още в молбата, че за периода от незаконосъобразното спиране на дължимото й парично обезщетение до изплащането му К. търпи неимуществени вреди, които се изразяват в причинените неудобства, морални болки и страдания – негативното отражение на неплащането върху семейния бюджет, особено относно вноските по стоковия кредит; в личен и професионален план отношенията с нейните близки и колеги се влошили, затворила се в себе си и се отчуждила от тях. Изразено е твърдение, че „През целия /10-месечен/ период тя е била подложена на допълнителен, напълно излишен и противопоказен за установеното й онкологично заболяване психически стрес и напрежение, които неминуемо ще окажат влияние върху здравословното й състояние и в бъдеще.“ Изложените причини обуславят предявяването на иска от страна на К., като се прави изменение на петитума само в частта относно неимуществените вреди – ответника да бъде осъден да заплати на К. обезщетение за претърпени неимуществени вреди като частично предявен иск за 1 000 лева от общ размер от 2 000 лева.

Във връзка с исковата молба, ответникът е представил Писмен отговор с вх. № 1449/10.04.2023 г. В отговора в хронологична последователност са описани действията на ТП на НОИ във връзка с проверката на болничен лист за временна нетрудоспособност № Е20220563798. Прави се изявление, че при проследяване действията на ответника се установява, че той е формирал крайното си решение за К. след като е изследвал всички факти и спорни обстоятелства, при спазване на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон. Защитава се тезата, че не са налице предпоставките, които да ангажират отговорността на ответника в настоящото исково производство, тъй като същият не е бездействал, а е изпълнил процедура по проверка на болничен лист. Действията по тази проверка са свързани с издаване на индивидуални административни актове, като предвид нормата на чл. 204 от АПК вредите от тях могат да се претендират след тяхната отмяна или едновременно с тяхното оспорване/искане за обявяване на нищожност. Твърди се в отговора, че изплащането на парични обезщетения за временна нетрудоспособност по своята същност и съдържание представлява фактическо действие, доколкото връзката между правната норма и дължимото фактическо действие не е опосредено от властническо волеизявление. Следователно при неизплащане на посоченото обезщетение ще е налице незаконосъобразно бездействие от страна на осигурителните органи, но конкретния случай е различен. ТП на НОИ е предприело своевременни мерки за изплащане на обезщетението - решението на НЕЛК е получено на 02.12.2022 г., а на 12.12.2022 г. по представената банкова сметка *** К. е изплатен болничен лист Е20220563798 за периода от 06.02.2022 до 07.03.2022 г., т.е. направен е извод, че в случая не е налице незаконосъобразно бездействие на органите на ТП на НОИ Русе. Според ответника налице е незаконно бездействие единствено от НЕЛК, защото в близо шестмесечен период (16.05.2022 г. – 02.11.2022 г.) липсва произнасяне от административният орган, което е нарушение на приложимото за конкретния случай изискване на чл. 47, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ за произнасяне в 15-дневен срок от сезирането. Изразено е становище, че претендираните неимуществени вреди са описани бланкетно и са недоказани, като същите не могат да бъдат пряка и непосредствена последица от разпореждането да спиране на плащането. Релевира се твърдение, че при неоснователност и недоказаност на предявения иск, не се дължат лихви като акцесорно задължение. Иска се от съда да отхвърли предявената от К. претенция срещу НОИ като се присъди юрисконсултско възнаграждение. Като доказателства ответникът е представил справки за редовното изплащане на обезщетенията за временна нетрудоспособност на К., с изключение на обжалвания болничен лист.

В първото по делото съдебно заседание, проведено на 26.04.2023 г., съдът е предоставил възможност на процесуалния представител на ищцата към този момент адв. М. В., да изясни установените противоречия в исковата молба. В отговор, адв. В. е посочила, че „Претендираните вреди са настъпили от незаконосъобразно действие и бездействие на НОИ София, изразяващо се в незаконосъобразно спиране на полагащото се обезщетение и ненавременното отпускане на същото. Считам, че с неизясняване на фактическата обстановка  при нарушаване на нормите на чл. 34 и чл. 35 от АПК, както и на чл. 6 от АПК - принцип на съразмерност, НОИ е допуснал нарушение на нормативно възложените му по закон задължения…. Според кодекса обезщетението се дължи на правоимащите лица в срок от 10 работни дни, т.е. за нея то настъпва на 14.03.2022г. до 12.12.2022 г., когато действително е изплатен болничния лист, но претърпените от нея вреди не са репарирани…като поддържам исковата молба в размер на 1000.00 лева обезщетение за вреди, настъпили от незаконосъобразни действия и бездействия на посочения от нас ответник - НОИ София, и имуществени вреди в размер на 200.00 лева.“. В същото съдебно заседание съдът, на основание чл. 205, ал. 2 от АПК е предоставил възможност на ищцата в определен срок да направи уточнение относно ответника.

С молба с вх. № 1802/03.05.2023 г., ищцата, чрез процесуалния си представител адв. М. В. е посочила, че „ответник по предявения от нас иск посочваме МБАЛ Пазарджик АД ул. „Болнична“ 15, 4400 Пазарджик, Център като юридическо лице, в чиято структура, на основание чл. 105, ал. 2 от Закона за здравето, функционира процесната ТЕЛК II състав, от чийто отменен акт /Експертно решение № 872 от 25.03.2022 г./ претендираме посочените в исковата молба и молба-уточнение имуществени и неимуществени вреди.“.  Отново е описано психичното състояние на ищцата поради неизплащане на паричното обезщетение за февруари 2022 г., изразяващо се в силно безпокойство, притеснение, страх от липсата на финансови средства за семейството й (състоящо се от нея, съпругът й и безработна пълнолетна дъщеря); чувство за несправедливост и безпомощност, унижение и срам. Твърди се, че К. няма необходимата правна култура за да разбере съдържанието на Разпореждане № Д-17-999-00-**********/02.03.2022 г., с което се спира обезщетението й. Докато в първоначалната искова молба се сочи, че К. е звъняла по телефона в ТП на НОИ Русе и НЕЛК София, тук е направено уточнение, че ищцата е звъняла в ТП на НОИ Русе и ТЕЛК Пазарджик. Изложени са доводи защо следва като ответник да се приеме ТЕЛК Пазарджик, постановил експертното решение, с което е отменил спорния болничен лист и това е основанието, от което за К. произтичат вреди. Релевира се възражение за нарушение на чл. 28 от АПК и чл. 6 от АПК, което води до незаконосъобразност на основание чл. 146, т. 4 от АПК - противоречие с материалноправните разпоредби. Иска се от съда да осъди ответника да заплати на ищцата справедливо обезщетение за претърпените от нея имуществени и неимуществени вреди.

Съдът, след запознаване с така постъпилата молба с вх. № 1802/03.05.2023 г. отново установи противоречия в твърденията и исканията на ищцата – въведени  различни фактически основания (различни от тези в първоначалната искова молба и от тези в съдебно заседание на 26.04.2023 г.); посочен  е нов ответник и се прави промяна в цената на иска (от точно определен размер се иска присъждане на справедливо по размер обезщетение както за имуществени, така и за неимуществени вреди). По изложените причини, с Определение от 04.05.2023 г. съдът предостави последна възможност на ищцата да уточни претенциите си.

С молба с вх. № 2084/18.05.2023 г. процесуалния представител на ищцата адв. М. В., като се е позовала на редица норми от Конституцията на Република България, е направила следните уточнения: вредите произтичат от незаконосъобразни бездействия на длъжностни лица от ТП на НОИ Русе; поддържа се цена на иска 200 лева за имуществени вреди и 1 000 лева неимуществени вреди – частичен иск от първоначално заявения иск в размер на 2 000 лева; претендира се законна лихва върху сумата от 1 200 лева от датата на завеждане на исковата молба - 16.05.2023 г. (незвестно защо от тази дата) до окончателното плащане; изложени са мотиви защо ищцата не желае исковата й претенция да бъде насочена към НЕЛК София; претендират се разноски. Направено е позоваване на разпоредбата на чл. 204, ал. 3 и ал. 4 от АПК като е посочено, че предварителното установяване на нищожността или незаконосъобразността не е процесуална предпоставка нито за завеждане на делото, нито за ангажиране на отговорността. С тази молба за първи път е поискано съдът да се произнесе по незаконосъобразността на бездействието/действието на длъжностните лица от организационната структура на НОИ във връзка с неотпускане и неизплащане на дължимото на ищцата парично обезщетение за временна нетрудоспособност като правоимащо лице съгласно чл. 39, ал. 1 от НПОПДОО, в резултат на което К. е претърпяла претендираните имуществени и неимуществени вреди за периода 01.03.2022 г. до 12.12.2022 г. Отново е заявена претенция за присъждане на разноски като се въвежда възражение за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение на ответника. Към молбата е приложен Списък с разноски общо в размер на 510 лева.

С молба с вх. № 2391/07.06.2023 г. директорът на НЕЛК София е представил наличната при него документация (копие) относима към издаденото експертно решение № 1385/ 02.11.2022 г. на А.К..

С писмо с вх. № 2447/09.06.2023 г. председателят на ТЕЛК ІІ състав Пазарджик уведомява съда, че документацията на А.К. се съхранява в РЗЕ РКМЕ Пазарджик.

С писмо с вх. № 2521/14.06.2023 г. директорът на РЗИ Русе е представил заверено копие на документацията от медицинското експертно досие на К..

С писмо с вх. № 2663/21.06.2023 г. ответникът е представил в пълен обем Справка за болничните листове на А.Г.К., изготвена на 28.02.2022 г., наименувана „3.1. ПРИЛОЖЕНИЕ 9 ТЪРСЕНЕ ПО /ЛНЧ/№ на БЛ:“ в пълен обем.

Съдът, като съобрази непрекъснатото променящо се становище на ищцата по отношение на основанието на иска; неговия размер и ответника, изразени единствено и само чрез нейния процесуален представител до този момент – адв. М.В., извърши служебна проверка и установи, че адв. В. е младши адвокат, считано от 05.10.2022 г., като е вписана в АК Русе. Изрично следва да се подчертае, че адв. В. не е уведомила съда за факта, че е младши адвокат, а този факт не е известен нито на ответника, нито на Окръжна прокуратура - Русе. По посочената причина съдът предостави възможност на ищцата в следващо съдебно заседание да се яви лично за уточняване на предявените от нея претенции.

В последното по делото съдебно заседание ищцата К. подписа лично исковата молба и направи изявление, че поддържа „всички подадени до този момент молби, уточнения и други подобни, свързани с подадената от мен искова молба.“ Процесуалният представител на ищцата – вече адв. Б. Д. - посочи, че ответник по исковата молба следва да е НОИ София, но претърпените от ищцата вреди се „претендират като краен резултат от отменен незаконосъобразен индивидуален административен акт на НОИ, конкретно това е Разпореждане №  0-17-999-00-**********/09.05.2022 г., с което се отказва изплащане на болничен лист и което разпореждане е отменено с Решение на директора на ТП на НОИ - Русе. Твърдим, че вредите се изразяват именно в забавяне на изплащането на този болничен лист, не се оспорва, че той е изплатен, но е изплатен през декември 2022 г.,  а не както е следвало да бъде изплатен през месец май.“. Претендират се разноски по представен списък. Ангажирани са писмени бележки вх. № 3539/23.08.2023 г.

В съдебно заседание на 22.08.2023 г. са разпитани двама свидетели, както следва:

Свидетелката М. В. А. дава показания, че с ищцата К. са колежки от 16 г. в „БТБ България“ АД, като потвърждава, че знае за заболяванията на същата. Първоначално К. е преживяла онкологично заболяване на гърдата със сложна операция преди 9 години, преди 2 години е последвала нова операция за повторно заболяване онкологично. За това второ заболяване и операцията ищцата била в дълъг болничен до март 2022 г., но като се върнала на работа, била във видимо добро здравословно състояние; много щастлива, че се връща и че всичко е преминало успешно. А. посочва още, че може би към края на месеца нещата са се променили, като К. е споделила, че не са й изплатили болничния от НОИ и била много притеснена, защото не очаквала такова развитие. Свидетелката дава описание на това състояние на ищцата: излизала от работа за да отиде до НОИ във връзка със спрения болничен; направила е проверка в Панагюрище дали там има допусната грешка при издаването на болничния и отговорът бил отрицателен. След месец-два на К. е съобщено, че окончателно е стопиран болничния и няма да й го изплатят. Свидетелката знае, че действията във връзка със спиране на изплащането по процесния болничен лист са извършени от НОИ, защото за това й е разказала самата ищца. К. била притеснена, унизена, едва ли не мислела, че не й признават заболяването, което се отразило на работата й, била доста разсеяна, дори имала забележки от прекия си ръководител. Според свидетелката, това състояние на К. се дължало на финансовите проблеми. Ищцата била на лекарства, психичното й състояние се влошило, доколкото А. знае имало е обостряне на щитовидната жлеза и се наложило посещение при ендокриноложката й. К. споделяла, че всичко е на нервна почва, напрежение точно заради неизплащането на болничния от НОИ. Свидетелката сочи, че всички са съветвали ищцата да си потърси правата, защото тя не е злоупотребила в никакъв случай със заболяването си. Според А. ищцата е обжалвала чрез адвокат само този болничен за месец февруари. Самата свидетелка е помогнала на К. с 300 лева, които последната възстановила в края на годината, когато й изплатили болничния. Семейството на свидетелката подкрепя семейството на ищцата, близки били от 15 години. След като изплатили болничния лист на К., тя се поуспокоила, но била доста изнервена от цялата ситуация. Свидетелката дава показание, че знае само за последният болничен лист, който не бил изплатен. Според А., когато К. се върнала на работа през месец март била много добре, все едно не е претърпяла тази операция, но в края на март нещата се променили. Ищцата станала затворена, не била човекът, който свидетелката познава, само това й било в главата – как не й е признато това право да бъде в болничен, а тя си била в болничен, просто болничния не е платен. След това К. от март до декември била на работа, не е отсъствала.

Свидетелят Д. И. К., като съпруг на ищцата, желае да даде показания. Сочи, че съпругата му А. е много жизнерадостен човек, много добър приятел, много добър човек. Преди десетина години й открили онкологично заболяване, при което  се наложило частично отстраняване на гърдата. Лятото на 2021 г. на един преглед се установило, че тази болест се е завърнала и предприела операция за махане на двете гърди, която била по-сложна. Първите месеци след операцията тя не трябвало да пипа нищо с ръцете си, даже свидетелят я обслужвал. След втората операция била пет месеца в болнични. Върнала се на 08.03., т.е. последния болничен, който й бил издаден, бил за февруари 2022 г. и трябвало да бъде изплатен през месец март. Когато свидетелят една вечер се върнал от работа, ищцата споделила, че болничният не е изплатен и се бави. Тя изцяло правела проверка в НОИ, където й обяснили, че всичко щяло да стане по електронен път. Впоследствие излезли тези документи, че нещо е станало и заради това се наложило да търсят адвокат, защото не били запознати с тези работи. В резултат на помощта от адвокат, в края на декември К. си получила болничния за февруари. Ищцата се радвала като се върнала през март на работа, но като разбрала, че няма да й изплатят болничния, се променила. К. взела пари назаем от колежки за сушилня и за други работи, застъпили се задължения към близки и тя се притеснявала, че няма да може да ги върне. Започнала да вдига кръвно, започнала „гушата“, ходила на профилактичен преглед. От стрес не можела да спи, била изнервена постоянно. Свидетелят твърди, че двамата със съпругата му са загубили вяра в тези институции. Освен в НОИ не си спомня ищцата да е звъняла на друго място за този болничен. Във връзка с въпрос на прокурора на какви доходи е разчитало семейството, свидетелят посочва, че това да доходите на ищцата от болнични и на неговата заплата, нямат други доходи. Неговата заплата била малко над минималната, дъщеря им също била вкъщи, на 18 г. възраст, но не работела.

В същото съдебно заседание ищцата К. направи лично изявление, че се чувствала унизена, изгубила вяра във всяка институция в България, защото минала през ада, не един път, а два пъти и имала силата да се изправи и да се пребори с това тежко коварно заболяване. Счита за нередно НОИ по какъвто и да е начин да стопира плащането по процесния болничен лист и да я унизява по този начин. Посочва, че е доста силен човек, но този болничен за нея не било редно НОИ да го стопират и да я унизят по този начин и тя да стои без пари почти два месеца и да разчита на приятели, познати, както и да я питат на работа какво се случва и защо ходи с наведена глава, и да се чуди как да изкара зимния период вкъщи, като мисли, че това е било още в периода на COVID, когато толкова хора останали без работа. Посочва, че никога не е злоупотребявала с болничните си.

Ищцата, чрез процесуалния си представител, е представила писмени бележки с вх. № 3539/23.08.2023 г., като съдът ще изложи впоследствие мотиви във връзка със същите.

Ответника, чрез процесуалният си представител е ангажирал писмени бележки с вх. № 3565/25.08.2023 г., които аналогично както при ищцата, съдът ще разгледа впоследствие.

Вследствие на така развилото се производство във връзка с изплащане на обезщетение за временна нетрудоспособност по болничен лист № Е20220563798, А.К. е сезирала първоначално настоящия съд с Искова молба вх. № 1126/20.03.2023 г. Като правно основание за предявения иск се сочи чл. 203 и следващи от АПК във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

          Съдът отново посочва, че в съдебно заседание на 22.08.2023 г. ищцата А.К. лично е подписала исковата молба в този й вид. Направено но е изявление, че исковата молба в първоначалният й вид се поддържа изцяло като се прави промяна само относно произхода на настъпилите вреди – сочи се, че те произлизат от Разпореждане № 0-17-999-00-**********/09.05.2022 г., постановено от ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ Русе, с което е отказано изплащане на дължимото обезщетение по болничен лист № Е20220563798 за периода от 06.02.2022 до 07.03.2022 г. К. е направила изявление, че поддържа и всички останали молби, уточнения и др. по делото в тази връзка.

          При така направеното лично изявление и също така изявление чрез процесуален представител, съдът приема за окончателно становището на К., че вредите за нея настъпват от отмененото като незаконосъобразно Разпореждане № 0-17-999-00-**********/09.05.2022 г., постановено от ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ Русе.

          При така установената фактическа обстановка съдът формира следните правни изводи:

Производството по делото е по реда на чл. 203 – чл. 207 от АПК във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ сочи, че Държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове. Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК Исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на тази глава.

Съобразно чл. 7 от ЗОДОВ Искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес или седалището на увредения срещу органите по чл. 1, ал. 1 и чл. 2, ал. 1, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите. Ищцата е с постоянен адрес ***, т.е. при спазване правилата за родова и местна подсъдност, компетентен да разгледа предявения иск е Административен съд - Русе.

Според чл. 33 от КСО Държавното обществено осигуряване се управлява от Националния осигурителен институт. Той отчита своята дейност пред Народното събрание. Националният осигурителен институт е юридическо лице със седалище София. Структурата и организацията на Националния осигурителен институт се определят с правилника по чл. 36, ал. 1, т. 5. Дейността на Националния осигурителен институт се осъществява от администрация, в която работят лица по служебно и по трудово правоотношение. За служителите по трудово правоотношение се прилага чл. 107а от Кодекса на труда. За администрацията на Националния осигурителен институт се прилага Законът за администрацията, доколкото друго не е предвидено в този кодекс. При съобразяване нормите на Закона за администрацията може да се направи безспорен извод, че дейността на органите и длъжностните лица от НОИ по отпускане, прекратяване, спиране, възобновяване и възстановяване на обезщетения и разпореждането на тяхното изплащане и т. н. е административна дейност. Следователно НОИ като юридическо лице е процесуално легитимиран, съгласно разпоредбата на чл. 205 от АПК, да отговаря за вредите, причинени на гражданите и организациите от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на своите органи и длъжностни лица. Съгласно чл. 9, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на НОИ, последният се състои от централно управление и териториални поделения. Заявената искова претенция макар първоначално да се основава на действия и бездействия на служители на ТП на НОИ Русе, впоследствие е направено последно уточнение, че е свързана с Разпореждане № 0-17-999-00-**********/09.05.2022 г. Видно от чл. 30, ал. 1, т. 4 от посочения правилник Териториалното поделение осъществява специализираната дейност по отпускане, изменение, спиране, прекратяване и възобновяване на пенсиите, включително на пенсиите по международни договори в областта на социалното осигуряване и паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване. Следователно, отново се достига до същия извод, че органите и длъжностните лица от ТП на НОИ извършват административна дейност.

Не се спори между страните, че изплащането на обезщетение за временна нетрудоспособност за февруари 2022 г. по болничен лист № Е20220563798 на ищцата К. е реализирано с почти 10 месеца закъснение.

Спорно е по каква причина и кой административен орган е отговорен за така настъпилото закъснение в плащането. Ищцата твърди, че източник за претърпените от нея имуществени и неимуществени вреди са действия и бездействия на длъжностни лица от ТП на НОИ Русе, като отговорен за тях е НОИ София (юридическото лице, в системата на което е административният орган). Впоследствие като източник е посочен незаконосъобразен административен акт на същия орган.

Ответникът НОИ София чрез процесуалния си представител защитава тезата, че не е извършил незаконосъобразни действия/бездействия и не е постановявал незаконосъобразен  административен акт, поради което не следва да носи отговорност за настъпилите в патримониума на К. вреди, независимо от техния вид.

Исковата защита е възможна при условията на чл. 1 от ЗОДОВ. Фактическият състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ изисква кумулативното наличие на следните предпоставки:

1. незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата (общината) при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред;

2. настъпила вреда от такъв административен акт или от действието или бездействието и

3. причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат.

При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата и общините по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, в конкретния случай отговорността на НОИ.

          Съдът ще изложи мотиви за всяка от предпоставките поотделно, както следва:

1. Първата предпоставка за ангажиране отговорността на ответника е наличие на незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата/общината при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред.

В сезиращата съда искова молба и представените в хода на производството няколко други молби и уточнения, съдържанието на които К. лично е потвърдила в съдебно заседание на 22.08.2023 г., са изложени подробно развити доводи за наличието на незаконосъобразни актове, действия и бездействия от административния орган, дължащ изплащането на обезщетението, т.е. от длъжностни лица на ТП на НОИ Русе.

 Поради установените множество противоречия в посочените молби, както и съобразно изявленията К. и на процесуалния представител на ищцата в съдебно заседание, съдът счита, че следва да изложи мотиви относно наличието на незаконосъобразен акт, действие или бездействие по всяка от молбите поотделно, както следва:

1.1. Искова молба с вх. № 1126/20.03.2023 г. - В сезиращата искова молба се сочи, че административният орган не е изпълнил задължението си по чл. 35 и чл. 36 от АПК за пълно и точно изясняване на фактите и обстоятелствата във връзка със здравния и социално-осигурителния статус на К., поради което за ищцата са настъпили описаните в исковата молба имуществени и неимуществени вреди. С Разпореждане № Д-17-999-00-**********/02.03.2022 г. на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ Русе, с което е спряно производството по изплащане на обезщетението, К. влошила психическото си състояние, като е представено подробно описание на неимуществените вреди, които е претърпяла. Твърди се, че поради несвоевременното уведомяване за посоченото разпореждане (връчено й на 22.03.2022 г.) същата не е знаела за стартиралата процедура по обжалване на болничен лист № Е20220563798 от страна на ТП на НОИ Русе. Посочено е още, че във връзка с цитираното разпореждане в продължение на 10 месеца К. не е получила дължимото обезщетение. К. се върнала на работа на 08.03.2022 г. и проверила в счетоводството на предприятието защо не е изплатено обезщетението, като не е посочено какъв е резултата от проверката. Сочи се още, че след това е направила справка по телефона в ТП на НОИ Русе, като се установява, че „болничният й е спрян“. Проследено е, че на 05.05.2022 г. К. получава ЕР № 0872/057/25.03.2022 г. на ТЕЛК ІІ състав МБАЛ Пазарджик АД за отмяна на процесния болничен лист, а на 11.05.2022 г. й е връчено Разпореждане № О-17-999-00-**********/09.05.2022 г. на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ Русе, с което й се отказва изплащане на дължимото обезщетение. Направен е извод, че „….административният орган е формирал крайното си решение без да е провел собствено обективно разследване на спорните обстоятелства, което е довело до нарушаване на материалния закон, тъй като неправилно са приложени разпоредбите, съдържащи материалните предпоставки а отказ/спиране на паричното обезщетение за временна нетрудоспособност, което само по себе си води до незаконосъобразен извод“. Посочено е, че тук възникват имуществените вреди за К. – за изготвяне на жалби срещу експертното решение и срещу разпореждането (отменено с Решение №1040-17-44/15.06.2022 г. на директора на ТП на НОИ Русе). Именно тук са изложени разсъждения „Отмененото разпореждане е административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, издаден от административен орган. Неговото издаване е резултат от изпълнението на нормативно възложени задължения, от упражняването на административна правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. Административната дейност е изпълнителна дейност и наред със съдебната и законодателната дейности е основна проява на държавна власт, което е определящо обстоятелство за правното основание на иска за обезщетяване на вреди, претърпени в следствие на незаконосъобразни действия и актове на администрацията по чл. 1, ал. 1 30Д0В.“ Във връзка с обжалването на експертното решение от К. пред НЕЛК София е образувана преписка № 4171/13.07.2022 г., като вместо определения 15-дневен срок за произнасяне, този административен орган се е произнесъл на 02.11.2022 г., а решението на НЕЛК е връчено на К. на 28.11.2022 г. Тук се сочи, че „През посочения период доверителната ми системно е звъняла в НЕЛК-София за справка по образуваната преписка, била е нервна и разтревожена какво ще постанови НЕЛК и заслужава ли такова отношение в лицето на държавата.“ В заключение, във връзка с незаконосъобразността е посочено, че „С оглед на изложеното и на основание чл. 1, ал. 1 от 30Д0В считам, че за доверителната ми се поражда правен интерес от предявяване на настоящия иск, тъй като претърпените от нея имуществени и неимуществени вреди безспорно са пряка и непосредствена последица от незаконосъобраните действия на органите на ТП на НОИ - Русе при инициирането и провеждането на процедурата по чл. 112 33 до изплащане на дължимото й се обезщетение - продължило десет месеца.“

До тук К. претендира обезщетение за претърпени вреди само от незаконосъобразни действия на ТП на НОИ Русе, свързани с иницииране и провеждане на процедура по чл. 112 от ЗЗдр.

Следва да се посочи, че съгласно чл. 112, ал. 1, т. 2 от ЗЗдр Обжалванията и възраженията от страна на заинтересованите лица и органи (освидетелстваните, осигурителите, НОИ, Агенцията за социално подпомагане, Агенцията за хората с увреждания и органите на медицинската експертиза на работоспособността) се правят срещу решенията на ЛКК и центровете за спешна медицинска помощ - в 14-дневен срок от получаването им пред ТЕЛК. Видно от съдържанието на цитираната норма,  НОИ е лице, което има право в условията на оперативна самостоятелност да обжалва и да прави възражения в качеството си на заинтересована страна пред съответната ТЕЛК. В тази хипотеза законодателят не е въвел изискване какви предпоставки следва да са налице, за да е допустимо обжалването или възразяването. Като е подало жалба с изх. № 9101-17-237/01.03.2022 г. срещу болничен лист № Е20220563798, в която са изложени мотиви относно обжалването,  ТП на НОИ Русе правомерно е упражнило правото си по чл. 112, ал. 1, т. 2 от ЗЗдр да направи проверка. Следователно, инициирането на проверката е законосъобразно и то не може да послужи като аргумент/повод/основание за ангажиране на отговорността на административния орган по смисъла на ЗОДОВ, независимо от резултата от обжалването.

Твърди се, че административният орган не е изпълнил задължението си по чл. 35 и чл. 36 от АПК преди да започне проверка и да постанови разпореждането за спиране на плащането от 02.03.2023 г. Съдът счита, че този факт първо е относим за индивидуален административен акт (но следва да се отбележи, че ищцата твърди тук вреди от незаконосъобразно действие, а впоследствие незаконосъобразен акт от 09.05.2023 г.) и второ е свързан с незаконосъобразността на акта, която се установява в производство по неговото обжалване. Съдът вече посочи, че данни за обжалване на разпореждането от 02.03.2023 г. не са налични по делото и не се твърди, че това разпореждане е обжалвано.

          Във връзка с израза „..административният орган е формирал крайното си решение…“ въобще не може да се установи кой точно акт има предвид ищцата, тъй като са разгледани двете разпореждания – от 02.03.2022 г. и от 09.05.2023 г., както и решението на директора от 15.06.2022 г. Независимо от това, отново се излагат съображения, свързани със законосъобразността на административни актове – неизследването на фактическата обстановка е нарушение на административнопроцесуалните правила и е възражение в производство по обжалване на тези актове. В окончателното искане на К. се сочи вреди от разпореждането от 09.05.2023 г. Изрично следва да се посочи, че това разпореждане от 09.05.2023 г. е издадено от ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите само защото до него не е достигнала информация за обжалването на експертното решение на ТЕЛК Пазарджик от К.. Тази информация е издирена по инициатива на ТП на НОИ Русе и е постъпила на 10.06.2023 г., видно от приложената по делото кореспонденция. Именно за това на 15.06.2023 г. директорът е отменил разпореждането. За целта информацията е следвало да бъде предоставена на ТП на НОИ от органите на медицинската експертиза в РЗИ РКМЕ Русе.

          Следва да се посочи, че в цялото съдържание на първоначалната искова молба се твърди, че се претендират вреди от незаконосъобразни действия на ТП на НОИ, изразяващи се в неизпълнение на задължението за установяване на фактическата обстановка и последващи действия, свързани с провеждане на проверка на процесния болничен лист. Трябва да се отбележи, че при тези последващи действия ищцата не е търсила информация от ТП на НОИ Русе, а системно е звъняла за справки в НЕЛК София, докато получи тяхното решение. В този смисъл, в периода от 13.07.2022 г. (датата на образуване на преписката пред НЕЛК) до 02.11.2022 г. (датата на постановяване на ЕР от НЕЛК), респ. 28.11.2022 г. (датата, на която  ЕР на НЕЛК е връчено на К.) не се установяват никакви неправомерни действия от страна на ответника. Напротив, от изложената фактическа обстановка се установява, че след като ТП на НОИ е получило ЕР № 0872 от заседание № 057/25.03.2022 г. на ТЕЛК ІІ състав към МБАЛ Пазарджик, вследствие на което е постановено Разпореждане №  О-17-999-00-**********/ 09.05.2022 г., с писмо изх. № 1049-17-293/1/25.05.2022 г. до РЗИ Пазарджик и с писмо изх. № 1049-17-293/3/09.06.2022 г. до РЗИ Русе директорът на ТП на НОИ Русе е направил запитване относно статуса на експертното решение и е търсил информация дали същото е обжалвано. След като такава му е предоставена от РЗИ Русе и от НЕЛК София на практика ТП на НОИ Русе не е предприело други действия, освен отмяната на посоченото разпореждане и изчакване решението на НЕЛК. Следователно, всички извършени от ТП на НОИ действия в хода на инициираната проверка са обективирани в писмени документи, някои от които са административни актове (разпореждания и решение на директора), но не могат  да се възприемат като незаконосъобразни действия, ангажиращи отговорността на държавата в лицето на сочения от ищцата ответник НОИ София. Посочените действия са правни по своята същност.

1.2. Молба с вх. № 1422/07.04.2023 г. - в нея се сочи, че „В резултат на незаконосъобразното спиране на дължимото й се парично обезщетение и образуваното административно производство по реда на чл. 112 33, продължило близо 10 месеца, в периода от месец февруари 2022 г. до месец декември 2022 г. доверителката ми е претърпяла имуществени и неимуществени вреди, подробно описани в исковата ни молба.“ Съдът вече посочи, че спирането на плащането на К. с Разпореждане № Д-17-999-00-**********/ 02.03.2022 г. на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ Русе не е незаконосъобразно, защото е в резултат на  нормативно установена процедура по обжалване на болничен лист, при която процедура жалбоподател е ТП на НОИ Русе. Спирането е на основание чл. 47, ал. 2 от НПОПДОО във връзка с чл. 40, ал. 4, т. 1 от КСО. Посоченото разпореждане не е обжалвано и по тази причина е влязъл в сила стабилен индивидуален административен акт. За да се приеме, че спирането на изплащането е незаконосъобразно е следвало това разпореждане да бъде обжалвано в производство по АПК (нещо, което безспорно ищцата не е сторила) и незаконосъобразността да се установи с надлежен акт. Образуваното административно производство е станало по надлежен ред, за което е уведомена К.. Без значение в конкретния случай е факта, че уведомяването за извършената проверка чрез връчване на Разпореждане № Д-17-999-00-**********/02.03.2022 г. е станало три седмици по-късно, тъй като това се е случило в периода от технологично необходимото време за провеждане на производството по обжалване на болничния лист. Следва да се посочи, че всички извършени действия от ТП на НОИ са правни и от тях не могат да настъпят вреди за ищцата, защото са нормативно установени.  По реда на ЗОДОВ се обезщетяват само фактически действия. Следователно, при съобразяването на съдържанието на тази молба не се установяват незаконосъобразни действия на ответника.

1.3. Съдебно заседание на 26.04.2023 г. – видно от протокола за проведеното съдебно заседание, съдът е установил противоречие в исковата молба, тъй като в нея се твърди, че имуществените и неимуществените вреди са в резултат на незаконосъобразно отменен редовен болничен лист № Е20220563798. Заявеният петитум обаче се отнася до претърпени вреди – имуществени и неимуществени, в резултат на незаконосъобразни действия на ответника. Поради това съдът е предоставил възможност на ищцата да направи изявление от какво са настъпили претендираните вреди. Направено е следното изявление: „Претендираните вреди са настъпили от незаконосъобразно действие и бездействие на НОИ София, изразяващо се в незаконосъобразно спиране на полагащото се обезщетение и ненавременното отпускане на същото. Считам, че с неизясняване на фактическата обстановка  при нарушаване на нормите на чл. 34 и чл. 35 от АПК, както и на чл. 6 от АПК - принцип на съразмерност, НОИ е допуснал нарушение на нормативно възложените му по закон задължения. Искът е предявен частично до размер от 1000.00 лева от претендираните 2 000.00 лева. Вредата настъпва от неизплащане на обезщетението за февруари 2022 г., като в следващите десет месеца К. търпи неимуществени вреди само от липсата на това обезщетение. Според кодекса обезщетението се дължи на правоимащите лица в срок от 10 работни дни, т.е за нея то настъпва на 14.03.2022г. до 12.12.2022 г., когато действително е изплатен болничния лист, но претърпените от нея вреди не са репарирани. Бих желала да ми предоставите предвидения от чл. 205, ал. 2 АПК, 7-дневен срок, за да направя уточнение срещу кой ответник е предявена исковата молба.“

1.4. Молба с вх. № 1802/03.05.2023 г. – съдът отбелязва, че не излага мотиви във връзка със същата по причина, че с нея се прави изменение на иска относно ответника – сочи се, че това е „МБАЛ Пазарджик АД ул. „Болнична“ 15, 4400 Пазарджик, Център като юридическо лице, в чиято структура, на основание чл. 105, ал. 2 от Закона за здравето, функционира процесната ТЕЛК II състав, от чийто отменен акт /Експертно решение № 872 от 25.03.2022 г./ претендираме посочените в исковата молба и молба-уточнение имуществени и неимуществени вреди.“ Впоследствие, с молба с вх. № 2084/18.05.2023 г. е посочено, че се поддържа само първоначалната искова молба.

1.5. Молба с вх. № 2084/18.05.2023 г. – молбата е представена във връзка с дадени с Определение от 04.05.2023 г. указания на ищцата за уточнение на нейните искания. В тази молба е заявено следното: „Поддържаме изцяло изложеното в исковата молба и направеното в провелото се на 26.04.2023 г. съдебно заседание уточнение, че претендираните от доверителката ми вреди са претърпени в резултат незаконосъобразно действие и бездействие на длъжностните лица при ТП на НОИ - Русе, изразяващо се в незаконосъобразно спиране и неотпускане на полагащото й се парично обезщетение за временна неработоспособност по болничен лист, съставляващи причинени страдания основани на влошеното й здравословно състояние и качество на живот.“ Според ищцата причината за вредите е следната: „Считам, че с неизясняване на фактическата обстановка от значение за случая и обсъждане на дадените от заинтересованите страни обяснения или възражение, длъжностните лица при ТП на НОИ-Русе са нарушили нормите на чл. 34 и чл. 35 АПК, както и прогласения в разпоредбата на чл. 6 АПК — принципа на съразмерност, което само по себе си води както до нецелесъобразност, така и до незаконосъобразност на осн. 146, т. 4 АПК.“ След това се въвежда основанието за търсене на отговорност от ответника: „В резултат на посочените незаконосъобразните действия/бездействия на НОИ доверителката ми е била възпрепятствана от право й да получи дължимото й се парично обезщетение за осигурен социален риск за периода от 02.03.2022 г. до изплащането му - 12.12.2022 г.“ В изложението на молбата противоречията за основанието за предявяване на иска продължават, като във връзка с дадените указания е посочено следното: „По т. 1. - В случая е налице незаконосъобразно бездействие на длъжностните лица при ТП на НОИ - Русе, изразяващо се в неизпълнение на задълженията им по чл. 35 АПК и чл. 36 АПК за пълно и точно изясняване на фактите и обстоятелствата във връзка със здравния и социално-осигурителния статус на доверителката ми преди предприемане на действия по реда на чл. 112 33 и нарушаване принципа на съразмерност прогласен в чл. 6 АПК. По т. 2. и т. 3 - В резултат на незаконосъобразното действие на длъжностните лица при ТП на НОИ - Русе доверителката ми е претърпяла следните имуществени и неимуществени вреди:.. „  Относно указанието по т. 5, ищцата отново е посочила, че вредите са „настъпили в резултат на незаконосъобразно бездействие на длъжностните лица при ТП на НОИ - Русе, изразяващо се в неизпълнение на задълженията им по чл. 35 АПК и чл. 36 АПК за пълно и точно изясняване на фактите и обстоятелствата във връзка със здравния и социално-осигурителния статус на доверителката ми преди предприемане на действия по реда на чл. 112 33.“ По т.6 от указанията на съда се иска осъждане на ответника да заплати обезщетение на К. за вреди „…настъпили в резултат от незаконосъобразно бездействие/действие на НОИ, изразяващо се в незаконосъобразно спиране и неизплащане на полагащото й се парично обезщетение…“ по т. 7 отново се сочи, че вредите са настъпили от „незаконосъобразно бездействие от НОИ“.

След отговорите на дадените указания е посочено, че „Доверителката ми категорично заявява, че претърпените от нея имуществени и неимуществени вреди са настъпили в резултат на незаконосъобразното бездействие на органите на НОИ при предприемане на действия по обжалване на представения от нея болничен лист без да са изяснили фактите и обстоятелствата съгласно чл. 35-36 АПК.“ Представено е обяснение, че К., поради невъзможност да разбере правната същност на образуваното административно производство многократно се е обаждала и е ходила на място в деловодството на НОИ за да получи конкретна информация, но не е получавала ясни и обективни отговори, като отговорите са били, че се извършва служебна проверка и след приключването й тя ще бъде уведомена за резултата. Тук се въвежда твърдение за нарушение на чл. 28 от АПК, като се сочи, че К. „по вина на НОИ доверителката ми е била умишлено лишена от възможността да защити своевременно правата си по обжалвания от тях болничен лист, тъй като след няколкократни допитвания до НОИ тя е получава информация относно нейните права по отношение на връченото й разпореждане и какви са последиците от необжалването му, а единствено успокоение да не се притеснява и че всичко ще се уреди по служебен път!“. За пореден път е въведено твърдение за наличие на „…незаконосъобразните действия и бездействия на НОИ в развилото се административно производство по обжалването му!“ с издаването на ЕР № 1385/180/02.11.2022 г. Въведено е искане съдът да се произнесе относно „незаконосъобразността на бездействието/действие на длъжностните лица от организационната структура на НОИ във връзка с неотпускане и неизплащане на дължимото й се парично обезщетение за временна неработоспособност като правоимащо лице съгласно чл. 39, ал. 1 НПОПДОО, в резултат на които доверителката ми е претърпяла претендираните имуществени и неимуществени вреди за периода от 01.03.2022 до 12.12.2022 г.“

При така изложеното от съда съдържание на тази молба се установява, че ищцата непрекъснато и необосновано променя основанието за предявения иск – действие или бездействие, или едновременно и двете, без да излага мотиви в тази връзка. Особеното на тази молба е, че в нея за първи път се въвеждат нови твърдения, както следва:

ü  Нарушени норми на Конституцията на Република България – засягането на конституционни права води до отговорност на държавата (чл. 7); неизплащането на обезщетението „…всякога представлява посегателство върху честта и достойнството на лицето, чиято защита е гарантирана от чл. 32, ал. 1 от Конституцията на Република България.“

ü  Нарушаване на принципа на съразмерност по чл. 6 от АПК (за първи път възражението е в писмена форма) – непосочено в какво точно се изразява нарушението на принципа при възможни пет хипотези на нормата.

ü  Нова дата, от която се иска присъждане на законна лихва – 16.05.2023 г., като не е разяснено с какво се свързва тази дата.

ü  Невъзможност на ищцата да разбере правната същност на образуваното производство по спиране на изплащането на обезщетението - не са ангажирани доказателства в тази насока.

ü  Действия на ищцата, изразяващи се в многократни обаждания и ходене на място в деловодството на НОИ за да получи информация – в началната искова молба е по сочено само едно обаждане по телефона, откъдето научила, че „болничният лист е спрян“.

ü  Нарушение на чл. 28 от АПК – неполучаване на ясни и обективни отговори от служителите на НОИ, но не са ангажирани доказателства.

ü  Посочване, че ищцата умишлено (по вина на НОИ) е лишена от възможността да защити своевременно правата си по обжалвания „от тях“ болничен лист – твърдение, което не е скрепено с доказателства, още повече, че не подлежи на установяване виновно поведение на ответника, тъй като отговорността на държавата и общините е обективна.

ü  Искане от съда да се произнесе относно незаконосъобразността на бездействието/действието на длъжностните лица от организационната структура на НОИ във връзка със спряното обезщетение.

Видно е, че така изложените мотиви, представени за пореден път, се отнасят незаконосъобразността на административен акт, но ищцата твърди, че вредите произтичат от незаконосъобразни действия на служители на ТП на НОИ, изразяващи се в неизяснена фактическа обстановка и иницииране на проверка на спорния болничен лист. Съдът вече посочи, че извършената проверка е предвидена в закона възможност в полза на органите на НОИ да проверят валидността на болничния лист. Експертното решение на НЕЛК не потвърждава незаконосъобразни действия на ТП на НОИ Русе, защото отмяната на болничния лист е постановена от ТЕЛК ІІ състав на МБАЛ Пазарджик и защото ТП на НОИ Русе не разполага с нормативно установени правомощия да обяви незаконосъобразността на болничния лист самостоятелно като административен орган.

          На следващо място се установява, че в конкретния случай ищцата не различава понятията нецелесъобразност и незаконосъобразност след като достига до извод, че поради нарушение на разпоредбите на чл. 6, чл. 35 и чл. 36 от АПК се достига до противоречие с материалния закон по смисъла на чл. 146, т. 4 от АПК. Съдът не счита за необходимо да излага доводи в тази насока, след като не се различава нарушението на административнопроизводствените правила от материалната незаконосъобразност, още повече, че това не влияе върху изхода на спора.

          Твърдението на ищцата, че спирането на изплащането на полагаемото й се обезщетение е незаконосъобразно е неотносимо, тъй като същото следва да се релевира в производството по обжалване на Разпореждане № Д-17-999-00-**********/02.03.2022 г.

          Различните основания, на които се базира заявената претенция за обезщетение от  ищцата, произволно се променят по основание от действие на бездействие и обратно. Предвид заявената позиция на К., че вредата произтича от незаконосъобразен акт, съдът не намира за необходимо да излага мотиви относно първоначалната й идея за вреди, произлизащи от незаконосъобразни действия/бездействия.

          Съдът счита, че предявения иск е неоснователен поради факта, че от сочения като незаконосъобразен акт Разпореждане № 0-17-999-00-**********/09.05.2022 г. не произтичат вреди конкретно за К..

          Дотук вече беше изложено становище, защо съдът приема, че Разпореждане № Д-17-999-00-**********/02.03.2022 г. е стабилен административен акт.

Ищцата твърди, че всички вреди са причинени от отмененото Разпореждане № 0-17-999-00-**********/09.05.2022 г. и вследствие на отмяната на същото, дължимото обезщетение й е изплатено през декември 2022 г. Съдът вече изложи мотиви, че от датата на подаване на жалбата до ТЕЛК Пазарджик 01.03.2022 г. до датата на съобщаване на решението на НЕЛК 02.12.2022 г., органите на ТП на НОИ Русе са осъществявали единствено и само действия, обективирани в административни актове.

Съгласно чл. 47, ал. 2 от НПОПДОО Когато се установи обстоятелство по чл. 40, ал. 4 от КСО, длъжностното лице, на което е възложено ръководството по изплащането на паричните обезщетения и помощи, или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на ТП на НОИ, издава разпореждане за спиране на производството по изплащането на обезщетението.

Според чл. 47,  ал. 1 от НПОПДОО Ако се установи, че лицето няма право на парично обезщетение или на парична помощ, длъжностното лице, на което е възложено ръководството по изплащането на паричните обезщетения и помощи, или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на ТП на НОИ, издава разпореждане за отказ в срок до 10 работни дни от постъпване в НОИ на данните от издадените болнични листове и представяне на удостоверенията по образец съгласно приложения № 9 - 11 или на заявленията-декларации по образец съгласно приложения № 15 - 18.  Обстоятелство от вида, визирано в хипотезата на тази правна норма в конкретния случай е отмяната на болничен лист № Е20220563798. Налице е колизия в нормите, уреждащи сроковете за обжалване на експертното решение, с което се отменя болничен лист и действията, които административният орган следва да предприеме. Така, съгласно чл. 112, ал. 1, т. 3 от ЗЗдр, обжалването на решение на ТЕЛК (независимо за какво се отнася то) е възможно в 14-дневен срок пред НЕЛК от датата на получаването му от заинтересованото лице. К. сочи, че е получила експертното решение на ТЕЛК Пазарджик на 05.05.2022 г. и в законоустановения срок на 09.05.2022 г. е подала жалба до НЕЛК чрез РЗИ РКМЕ Русе. В същото време административният орган, обжалвал болничният лист е получил решението на ТЕЛК Пазарджик на 04.05.2022 г. и в нормативно установения 10-дневен срок съгласно чл. 47, ал. 2 от НПОПДОО е задължен да издаде разпореждане за отказ от плащане. В този смисъл, дори разпореждането да беше издадено в последния възможен ден от определения срок, то отново щеше да е незаконосъобразно поради факта, че решаващият орган е издирил необходимата му информация относно обжалването едва на 10.06.2023 г. Задължително трябва да се посочи, че дори да не беше издадено  Разпореждане № 0-17-999-00-**********/09.05.2022 г. за отказ от плащане, до момента на произнасяне на НЕЛК щеше да продължи да е в действие Разпореждане № Д-17-999-00-**********/02.03.2022 г. за спиране на плащането, т.е. крайният резултат отново щеше да е същият – не е налице основание на К. да бъде изплатено обезщетение до датата, на която в ТП на НОИ Русе не постъпи информация за постановеното от НЕЛК решение по повод нейното обжалване на експертното решение на ТЕЛК Пазарджик. Именно по тази причина соченото от ищцата като незаконосъобразен административен акт Разпореждане № 0-17-999-00-**********/09.05.2022 г. не може да е основание за настъпване на вреди в нейния патримониум. В този смисъл след отмяната на разпореждането от 09.05.2022 г. може да се приеме, че продължава да действа разпореждането от 02.03.2023 г. за спиране на плащането. Достига се до извод, че макар посоченото разпореждане да е незаконосъобразно, то не е причина за настъпилите вреди в имуществената и неимуществената сфера на ищцата К..

          По така изложените причини съдът приема като неоснователно и недоказано твърдението на ищцата, че за нея възникват вреди от Разпореждане №  0-17-999-00-**********/09.05.2022 г., отменено с Решение № 1040-17-44/15.06.2022 г. на директора на ТП на НОИ Русе.

          Въпреки така установената неоснователност на иска, за пълнота на изложението, съдът намира за необходимо да разгледа наличието и на другите предпоставки, които биха обусловили отговорността на държавата в лицето ответника НОИ София.

2. Настъпила вреда от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата (общината) при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред.

          Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗОДОВ Държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице.

В правната доктрина по принцип вредата се разглежда като неблагоприятна промяна чрез засягане, накърняване или унищожаване на човешко благо – имущество, права, телесна цялост, здраве и психическо състояние. Вредите в производството по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ не се презумират, а подлежат на пълно доказване съгласно чл. 153 и чл. 154, ал. 1 от ГПК във връзка с § 1 от ЗР на ЗОДОВ.

За да бъде присъдено обезщетение е необходимо настъпилите вреди да са пряко и непосредствено следствие от увреждането, което в настоящия случай при съобразяване последните лични изявления на ищцата е породено от незаконосъобразен акт на ответника НОИ София. Приема се, че преки са само тези вреди, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат, т. е. които са адекватно следствие от увреждането и които обосновават причинната връзка между противоправността на поведението на увреждащото лице и вредите. Като непосредствени вреди се определят тези, които по време и място следват противоправния резултат и са настъпили по време и място, следващи именно и точно този противоправен резултат.

В исковата молба, представените други молби и в съдебно заседание на 26.04.2023 г. ищцата, чрез процесуалния си представител, претендира обезщетение както за имуществени, така и за неимуществени вреди.  Тази претенция се поддържа лично от ищцата и от следващият неин процесуален представител и в последното по делото съдебно заседание. Предвид различния характер на така претендираните за обезщетение вреди, съдът ще изложи мотиви за всеки вид вреди поотделно, както следва:

2.1. Имуществени вреди – този вид вреди представляват разликата в имущественото състояние на лицето, което претендира обезщетение, към момента на предявяване на претенцията и възможното негово имуществено състояние, ако не бяха постъпили последиците от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на административния орган в конкретния случай.

В първоначалната искова молба К. е заявила претенция за обезщетение в размер на 200 лева, като следва:

#           сума в размер на 100,00 лева, представляваща обезщетение за заплатено възнаграждение на адвокат за консултация и изготвяне на жалба срещу  Експертно решение № 0872/057/25.03.2022 г. на ТЕЛК ІІ състав МБАЛ Пазарджик и

#           сума в размер на 100,00 лева, представляваща обезщетение за заплатено възнаграждение на адвокат за консултация и изготвяне на жалба срещу  Разпореждането № 0-17-999-00-**********/09.05.2022 г., издадено от ръководителят по изплащането на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ Русе.

По делото като доказателства от ищцата са представени съответните пълномощни и подадените жалби.

Сочи се, че необходимостта на К. да ползва услугите на адвокат е възникнала поради образуваните административни производства относно обжалването на процесния болничен лист, вследствие на което същия е отменен с Експертно решение № 0872/057/25.03.2022 г. на ТЕЛК ІІ състав МБАЛ Пазарджик. Отделно от това, след като болничният лист е отменен, ТП на НОИ Русе постановява отказ за изплащането на обезщетението. Направено е изявление, че „Считам така заплатените адвокатски хонорари за имуществени вреди, които са в пряка причинна връзка, с незаконосъобразната административна дейност органите на сциалното осигуряване и са непосредствена последица от нея.“

Както съдът вече посочи многократно дотук, исковата претенция по настоящия казус първоначално е обоснована като резултат от незаконосъобразни действия и бездействия на ответника, а след това като резултат от незаконосъобразен административен акт. Не може обжалването на експертното решение на ТЕЛК Пазарджик, с което се отменя болничния лист да бъде възложено в тежест на ответника НОИ (в частност на ТП на НОИ Русе), независимо от повода, по който е реализирано, тъй като макар и административно по своя характер, същото се развива по различен правен ред и пред други административни органи, като ответникът не взема участие в него.

С молба с вх. № 1802/03.05.2023 г. е заявено, че ответник е ТЕЛК ІІ състав МБАЛ Пазарджик, от чийто отменен акт се претендират всички вреди по казуса, но впоследствие е направен отказ от това изявление с молба с вх. № 1422/07.04.2023 г.

Относно платения адвокатски хонорар за обжалване на Разпореждане №  0-17-999-00-**********/09.05.2022 г. по административен ред съдът вече доказа по т. 1, че това разпореждане, макар и отменено като незаконосъобразно, не причинява вреди в патримониума на К..

По изложените причини в настоящото производство претендираните от К. имуществени вреди не могат да бъдат компенсирани.

2.2. Неимуществени вреди – това са вредите, които не засягат имуществото на лицето, но засягат неговите лични, научни, естетични или други видове нематериални интереси; могат още да са засягане на доброто име на пострадалия, на обществената оценка за него и други. Те се изразяват в отрицателни промени и най-често настъпват във вътрешния свят на лицето. Обезщетение за този вид вреди се присъждат за конкретно претърпени физически и психически болки, страдания и неудобства, които са пряка и непосредствена последица от увреждането (което не е доказано в случая) и които вреди в хода на производството са доказани от ищеца.

          В исковата молба е представен пълен каталог на неимуществените вреди, които К. е претърпяла, като са посочени „стрес, безпокойство, чувство за малоценност, срам, притеснение, тревожност и неудобства, което допълнително е влошило психичното й здраве и е повлияло напълно противопоказно с оглед на установеното й от 2013 г. онкологично заболяване. Тя напълно е загубила чувство за сигурност и доверие в органите и длъжностните лица, работещи в администрацията на ТП на НОИ-Русе…“ Посочено е още, че „С разпореждане № Д-17-999-00-********** от 02.03.2022 г. на Ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ - Русе е спряно производството по изплащане на паричното й обезщетение по болничен лист Е20220563798. В продължение на 10 месеца доверителката ми е била лишена от едно сигурно увеличение на имуществото си, което й се полага по закон и на което тя е разчитала. Тя не е могла да. вложи очакваните доходи по предназначение и да бъде в помощ както на себе си, така на домакинството, което е обитавала. В резултат на това тя се е почувствала напълно безполезна и в тежест на семейството си. Наложило се да иска пари на заем, за да покрие оставащите й две вноски /за м.март и м.април 2022 г./ по изтегления стоков кредит. Станала е изключително раздразнителна, нервна и избухлива. Това е довело до влошаване на отношенията й с близки и роднини, трудно е общувала с другите, защото изпитвала едновременно чувство за малоценност, срам и безпомощност.“

          Отчетено е състоянието на К. при завръщането й на работа на  08.03.2022 г., когато е направила проверка в счетоводството на предприятието относно причината за неплащане на дължимото обезщетение. Посочено е, че „През този период доверителката ми повторно е изпитала гореописаните чувства на стрес и безпокойство, срам, притеснение и напрежение на работното си място. Вместо да се възстановява, пълноценно след извършените оперативни интервенции доверителката ми е била подложена на допълнител стрес и притеснения.“

Във връзка с обжалването на Експертно решение № 0872/057/25.03.2022 г. на ТЕЛК ІІ състав МБАЛ Пазарджик се твърди, че „По повод на подадената срещу него жалба е образувана административна преписка № 4171 от 13.07.2022 г. пред НЕЛК - София. Въпреки предвидения в разпоредбата на чл. 47, ал. 2 ПУОРОМЕРКМЕ - 15-дневен срок за произнасяне при временна неработоспособност, НЕЛК - София постановява своето ЕР № 1385/180 едва на 02.11.2022 г., връчено ни на 28.11.2022 г. През посочения период доверителната ми системно е звъняла в НЕЛК-София за справка по образуваната преписка, била е нервна и разтревожена какво ще постанови НЕЛК и заслужава ли такова отношение в лицето на държавата.“

Обобщено, неимуществените вреди са представени по следния начин: „През този период за доверителната ми са настъли дълготрайни отрацителни промени в емоционалното й състояние, изразяващи се в психически терзания, душени болки и срам. Считам последните за реално причинени при и по повод изпълнение на административната дейност от страна на органите на ТП на НОИ - Русе, при която са допуснати съществени нарушения на материалния закон относно предпоставките за отказ/спиране на парично обезщетение за временна неработоспособност и адмнистративнопроизводствените правила, изразяващи се в нарушение на нормативно възложените им задължения съгласно чл.35 и чл.36 АПК. …..

Всичко това е повлияло изключително негавативно на психологичното й състояние, като е създало емоционален дисбаланс, изразяващ се в затвореност, неконтактност спрямо обичайното й поведение, безпокойство, натрапливи мисли и тревожност….

През този период тя е била подложена на допълнителен, напълно излишен и противопоказен за установеното й тежко онкологично заболяване психически стрес и напрежение, които необратими последици върху здравето й неминуемо ще се проявят вбъдеще….“

          Тезата за претърпените неимуществени вреди от К. във връзка с неизплатеното обезщетение е доразвита и в молба с вх. № 1422/07.04.2023 г., както следва: „За периода от незаконосъобразното спиране на дължимото й се парично обезщетение до изплащането му доверителката ми търпи и неимуществени вреди, които се изразяват в причинените неудобства, морални болки и страдания.

Тази промяна първоначално се е отразила негативно върху семейния бюджет на доверителката ми. Тя е станала неспокойна, била е измъчвана от притеснения по какъв начин ще покрива финансовите си задължения за изплащане на оставащите й две месечни погасителни вноски по стоков кредит, наложило й се е да иска пари на заем. Това я е накарало да изпитва срам и неудобства.

В личен и професионален план това се е отразило негативно в отношенията на доверителката ми с близките и колегите й. Тя е станала по-нервна, не е контактувала с тях, както преди, затворила се в себе си, отчуждила се от тях. Чувствала се е унизена и огорчена от преценката на органите на ТП на НОИ - Русе, че необосновано е била в болничен

През целия /10-месечен/ период тя е била подложена на допълнителен, напълно излишен и противопоказен за установеното й онкологично заболяване психически стрес и напрежение, които неминуемо ще окажат влияние върху здравословното й състояние и в бъдеще.“

Аналогично на молба с вх. № 1422/07.04.2023 г., и в молба с вх. № 2084/18.05.2023 г., са изложени почти същите разсъждения, а именно: „В резултат на оспорения от НОИ болничен лист в периода от 01.03.2022 г. до 15.04.2022 г. /дата, когато й превеждат отработеното трудово възнаграждение за м.март 2022 г./, доверителката ми е останала без доходи за своята издръжка. Тази промяна се е отразила негативно върху семейния й бюджет, в резултат на което тя е непрестанно е имала притеснения, била подтисната и се е страхувала по какъв начин ще посрещне финансовите си задължения по изтегления от нея стоков кредит, както и кога ще има възможност да погаси взетата на заем сума от неин колега. Това състояние е продължило до изплащане на дължимото й се обезщетение по незаконосъобразно оспорения й болничен лист, което се е случило едва на 12.12.2022 г. с влязло в сила ЕР на НЕЛК - София.

В личен и професионален план настъпилата промяна се е отразила негативно на социалните й контакти както с близки, така и с колеги. Тя е станала по нервна, спряла е да контактува с тях, както преди. Не е приемала отношението на някои от тях, които си позволявали да й отправят реплики, че най-вероятно си е сложила силикон „като на фолк певиците“, а не поради здравословни причини. Това я накарало да се затвори в себе си. Била е обзета от чувство за малоценност и срам, което продължило до изплащане на дължимото й се обезщетение през м.декември.

Освен това тя е била обзета и от чувство на безпомощност и извършена спрямо нея несправедливост, чувствала се крайно унижена и обидена от факта, че след всичко преживяно досега - тежките диагнози за злокачествено и агресивно новообразувание, премахването на двете й гърди, премахването на лимфни възли и тежкия възстановителен период след операциите, здравноосигурителния й статус е бил оспорен от органите на НОИ без последните да са извършили цялостна проверка относно медицинското й състояние, включително и по данните в МЕД, което обстоятелство и към настоящият момент не е забравено.“

          В тази насока съдът цени показанията на свидетелите А. и К. само относно психологичното състояние на К., но не относно източника на същото.

Съдът излага всички тези цитати дословно, за да проследят възможните промени в психическото състояние и в поведението на К.. Следва да се посочи, че ищцата не е обозначила и не е разграничила вредите, които преди това (т.е. преди спиране на плащането) са настъпили във връзка с установената промяна в здравословното й състояние, като се започне от 10.08.2021 г. – твърди се, че след излизане на резултатите от проведено мамографско изследване и от биопсия, същата е била силно стресирана до момента, в който е разбрала за спряното плащане. Впоследствие има натрупване на отрицателни преживявания и силен стрес във връзка с проведеното лечение. На практика съществува кумулиране на негативни емоции, които са довели до първоначални промени в психиката и поведението на ищцата. Ето защо действително същата е претърпяла посочените вреди, но не и в интензитета, в който са описани, както и не само по повод спиране на едно единствено плащане в целия период на временна нетрудоспособност. Неясно остава защо се твърди, че ищцата е изпитвала срам. Също така не е ясно защо при завръщане на работа е посочено, че К. повторно изпитва тези емоции, след като този психологически процес е непрекъснат и както може да се направи извод от представените молби и уточнения, градиращ към повишаване на стрес и тревожност. Не на последно място, направеният извод в молба с вх. № 1422/07.04.2023 г. „През целия /10-месечен/ период тя е била подложена на допълнителен, напълно излишен и противопоказен за установеното й онкологично заболяване психически стрес и напрежение, които неминуемо ще окажат влияние върху здравословното й състояние и в бъдеще.“  е необоснован, тъй като не е проведено специализирано изследване каква точно е връзката на заболяването на ищцата и преживения от нея стрес, а също така категоричността за бъдещите последици може да бъде доказана единствено от специалист. Отделно от това бъдещи вреди не могат да бъдат компенсирани, тъй като са неопределени по основание и размер.

          Относно този вид вреди отново се релевират възражения, че те са само и единствено с произход незаконосъобразни действия и бездействия на ответника, но при подробно запознаване със съдържанието на представените обяснения се установява, че това не е точно така. Още в първоначалната искова молба се сочи, че след като е образувана преписката пред НЕЛК, К. системно е звъняла за информация именно там. След това (в молбата за промяна на ответника) се сочи, че К. е звъняла за информация и на ТЕЛК ІІ състав МБАЛ Пазарджик. Свидетелите от своя страна дават показания, че К. е звъняла само в ТП на НОИ Русе. Налице е противоречие във фактите относно поведението на К. *** относно начина, по който е търсила и получавала информация; колко често е правила справки по телефон и на място.

Единственото релевантно обстоятелство, свързано с притеснения за намиране на средства за заплащане на посочените вноски по стоковия кредит за закупуване на сушилня, не може да има такъв интензитет и продължителност за да подлежи на обезщетение. Неизплатеното обезщетение е само за един месец – февруари 2022 г., а от 08.03.2022 г. К. се е завърнала на работа. Сочи се в исковата молба, че нейното семейство се състои от ищцата, съпругът й и пълнолетната й безработна дъщеря. Независимо от изконните български семейни ценности, следва да се посочи, че от юридическа гледна точка пълнолетната дъщеря не е член на семейството на ищцата.

Предвид изложените причини съдът счита, че в случая субективното право на обезщетение не е установено поради липсата на претърпени неимуществени вреди, които да са доказани като непосредствена последица от Разпореждане №  0-17-999-00-**********/09.05.2022 г., отменено като незаконосъобразно.

При условия на пълно главно доказване, ищцата не успя да докаже настъпване на вреди (независимо от техния вид размер) от Разпореждане №  0-17-999-00-**********/09.05.2022 г., за което твърди, че е техен източник.

3. Причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат.

          В настоящия случай липсват две от общо трите предпоставки - не се доказа, че именно многократно посоченото Разпореждане №  0-17-999-00-**********/ 09.05.2022 г. е незаконосъобразният административен акт, от който произтичат вреди като първа предпоставка и не се доказа настъпването нито на имуществени вреди, нито на неимуществени вреди като втора предпоставка, поради което не може да съществува и третата предпоставка - наличие на причинно - следствена връзка между тях.

При липса дори на една от трите кумулативно необходими предпоставки отговорност на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ не може да се реализира, а в случая не е налице нито една от общо трите необходими предпоставки.

След като изложи мотиви по същество, съдът намира за необходимо да изложи такива и във връзка с представените от страните писмени бележки.

В писмените бележки на ищцата се уточнява, че К. насочва исковата си претенция срещу НОИ „за претърпени вреди от незаконосъобразен администартивен акт на ТП на НОИ - Русе, с искане за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 1000 лева частично от 2000 лева претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразен административен акт и имуществени вреди в размер на 200 лева, представляващи разноски за адвокат за обжалване на незаконосъобразни актове на органа в едно със законната лихва за забава от деня на завеждане на иска до окончателното му изплащане.“ Описана е фактическата обстановка, свързана с претърпяното от ищцата заболяване. Посочено е, че поради обжалване на болничен лист № Е20220563798 от ТП на НОИ Русе, същият е отменен с Експертно решение от 25.03.2022 г. на ТЕЛК МБАЛ Пазарджик. След това, на 09.05.2023 г., компетентен осигурителен орган постановява разпореждане за отказ за плащане по отменения болничен лист. Според ищцата „След отмяната на Разпореждане 0-17-999-00- ********** от 09.05.2022г. на ТП НОИ РУСЕ през месец декември 2022г. е изплатено полагащото се обезщетение за месец февруари 2022г. по болничен лист Е 20220563798 в размер на 840 лева. Незаконосъобразността на действията на ТП НОИ Русе и незаконосъобразните актове на ответника , от които произтичат вредите се инкорпорират в Отмененото Разпореждане 0-17-999-00-********** от О9.05.2О22г. на ТП НОИ РУСЕ, с което се отказва изплащане на обезщетение по този БЛ. Както и в действията по спиране на производството по изплащане на [обезщетението и оспорване на издадения БЛ, който в крайна сметка е потвърден с ЕР 1385/ 180/ 02.11,2022г. на НЕЛК СОФИЯ.“ Неясно как и на какво основание е достигнато до извод, че в сочения от ищцата К. незаконосъобразен акт Разпореждане №  0-17-999-00-**********/09.05.2022 г. са инкорпорирани едновременно с това незаконосъобразни действия и други незаконосъобразни актове на ТП на НОИ Русе и в какво точно се изразяват тези съставни елементи. Практически може да се каже, че разпореждането като вид акт е един от първичните актове, които органите на НОИ постановяват/използват в ежедневната си дейност и няма как в него да са обективирани други действия и актове. За извършени действия се съставят констативни протоколи. Ако са налице така наречените от съда съставни елементи, то ищцата следва да посочи за всеки един от тях как е установена незаконосъобразността на същия, в какво се изразява тя и какви точно по вид и размер са вредите, които същият й е причинил. Изводът, че плащането е вследствие на отмяната на разпореждането за отказ от плащане е несъстоятелен, противоречащ на всякаква логика и на всички приложими нормативни актове. Това е така поради факта, че са пропуснати множество процесуални действия, извършени както от ищцата, така и от ответника и други административни органи. Сочи се, че така предявения иск е допустим и основателен. Твърди се, че е първата предпоставка за ангажиране на отговорността на ответника „Налице е противоправно поведение от страна на НОИ, изразяващо се в издаването на незаконосъобразни актове - Разпораждане за отказ за изплащане на обзещетение, което е отменено от Директора на ТПНОИ РУСЕ и преписката е върната на административния орган, след което е последвало изплащане обезщетението.“. Независимо от направеното в съдебно заседание на 22.08.2023 г. уточнение, че вредите произлизат от един единствен административен акт, постановен от ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ, тук е посочено, че актовете, послужили като причина за настъпването на вреди са повече от един, без да е направено уточнение кои са другите. Във връзка с претендираните имуществени вреди е релевирано ново възражение относно техния източник, че „Имуществената вреда, претърпяна в конкретния случай от ищеца, изразява в неизплащане в срок на дължимото парично обезщетение безработица, изплатено изцяло в по-късен момент-през месец декември 2022г. не както е следвало през месец март 2022г., поради незаконосъобразното отказване на отпускането й с отмененото Разпораждане с Решение на Директора на ТП на НОИ Русе, въпреки че са били налице предпоставки за изплащането на обезщетението. Като пряка последица от отказа за изплащане на обезщетението е забавянето на плащането.“  В съдебно заседание и в първоначалната искова молба, подписана от К. без забележки, се сочи че имуществените вреди се изразяват в заплащане на адвокатско възнаграждение за оспорване на експертното решение за отмяна на болничния лист и отделно за оспорване на разпореждането за отказ от изплащане на обезщетение по отменения болничен лист. Това е потвърдено и в началото на обсъжданите писмени бележки. „Безспорно е, че в случая от издаването на незаконосъобразните актове за ищеца е настъпила претендираната имуществена вреда, дължаща се на нереализирано сигурно увеличение на имуществото и представляваща парично обезщетение за временна неработоспособност поради заболяване“. Видно е, че произволната употреба на основанието за предявяване на иска е многократно в настоящите писмени бележки, тъй като отново се сочат множество незаконосъобразни актове на административния орган. В тази фраза според ищцата имуществените вреди произлизат от нереализирано сигурно увеличение на нейното имущество, което е ново основание.

Изложена е теза, че ответника неоснователно се позовава на твърдението, че вредата е съпричинена и от действията на ТЕЛК/НЕЛК и се сочи, че „В случая незаконосъобразния административен акт е Разпореждането на ТП на НОИ Русе, с което се отказва изплащане. Като дори да се приеме, че болничния лист първоначално е бил отменен, то това е по искане на НОИ за оспорването му, като това решение е отменено и с окончателно решение на НЕЛК, болничния лист е потвърден. Т.е вредоносните последици в случая са единствено от незаконосъобразните актове на НОИ, в конкретика на ТП на НОИ - гр. Русе.“ Ищцата продължава упорито да твърди, че ТП на НОИ е постановило множество незаконосъобразни актове, които обуславят настъпване на вреди в нейния патримониум. За съда остава неясно, на какво основание се сочи, че самото искане за проверка, предявено от ТП на НОИ Русе пред ТЕЛК Пазарджик се третира от ищцата като действие, причинило вредоносни последици. Няма коментар за правната същност на действията, които ТП на НОИ Русе е предприело във връзка с обжалването на спорния болничен лист, тъй като тогава безспорно би се достигнало до извод, че подобно обжалване е законодателно предвидено в прерогативите на осигурителния орган.

Отново е повторен пасажа от бележките, че органът е действал противоправно, като е наблегнато на факта, че именно след отмяна на разпореждането за отказ от плащане с решението на директора плащането е извършено „едва“ през декември 2022 г. Твърдението е в противоречие с всички събрани по делото доказателства. Директорът на ТП на НОИ Русе е отменил разпореждането от 09.05.2023 г. за отказ от изплащане на обезщетение на К. по спорния болничен лист единствено и само поради факта, че към датата на постановяване на това разпореждане на административният орган не е бил известен факта, че К. е обжалвала експертното решение на ТЕЛК Пазарджик за отмяна на болничния лист пред НЕЛК и тази информация, по инициатива именно на ТП на НОИ Русе, е станала известна едва на 10.06.2022 г.. След получаване на необходимата информация, директорът е разпоредил с решение, постановено на 15.06.2023 г., отмяна на обжалваното разпореждане.

На страница трета от писмените бележки, абзац първи и втори отдолу нагоре, те са почти идентични с тези на страница втора, абзац втори и трети отдолу нагоре. Въведеното твърдение, че е „налице първият елемент от фактическия състав на иска за обезщетение по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ“ е неоснователно.

Направен е опит да се докаже наличието на втория елемент, необходим за ангажиране отговорността на ответника, чрез доказване на наличието на причинно – следствена връзка между незаконосъобразен акт, издаден от ответника и настъпилите за К. вреди, който опит е напълно неуспешен според съда. Заявено е в писмените бележки, че „Имуществената вреда, претърпяна в конкретния случай от ищеца, се изразява в неизплащане в срок на дължимото парично обезщетение за безработица, изплатено изцяло в по-късен момент - през декември 2022г., поради незаконосъобразното отказване на отпускането й с отменен административен акт. Като пряка последица от отказа за изплащане на обезщетението е забавянето на плащането. Т.е. налице е вторият елемент от фактическия състав на отговорността по чл.1, ал.1 по ЗОДОВ. В случая ищецът, не би претърпял посочената вреда, ако при осъществяване на своята административна дейност длъжностните лица бяха съобразили материалния и процесуалния закон при издавеното на отменените по съответния ред административни актове. Следователно налице е и пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразните актове и настъпилата за ищеца вреда, поради което ответникът следва да заплати обезщетение за нея.“. При така посочените възражения съдът следва да отбележи, че се твърди ново, поредно различно основание за настъпване на имуществени вреди – „неизплащане в срок на дължимото парично обезщетение за безработица,“, което е абсолютно неотносимо към настоящия казус. Във връзка с това обаче е направен извод, че е налице забавяне на плащането, т.е. твърди се наличие на пряка и непосредствена причинна връзка между закъснялото плащане и вредата, настъпила от неправилното приложение на материалния и процесуалния закон от длъжностните лица във връзка с издаването на административни актове (неясно кои). Неправилното приложение на материалния и процесуалния закон се установява в хода на производство по обжалване на административен акт, което не е предмет на настоящото производство тъй като според ищцата преди предявяване на исковата претенция такъв акт е налице и това е Разпореждане №  0-17-999-00-**********/09.05.2022 г.

В частта от писмените бележки, наименувана „Размер на вредите“ съдът установява следното:

„Размерът на вредите, се определя за неимуществените от интензитета на претъпрените болки и страдания и пропуснати ползи, а по отношение на имуществените с оглед на размера претърпяната имуществена загуба , с която ищецът е обеднял във връзка с направени разходи по обжалване на незаконосъобразните административни актове.“ Съдът е съгласен, че за конкретния случай размерът на неимуществените вреди следва да се определи в зависимост от интензитета на претърпените болки и страдания, но е неясно как точно този размер зависи и от пропуснатите ползи. За пореден път, напълно необяснимо за съда, К. променя позицията си по отношение на произхода на имуществените вреди, като се върща към становището си, че това са разходи по обжалване на незаконосъобразни административни актове (непосочено кои). При съобразяване категоричното изявление на процесуалния представител на К. и на самата ищца в съдебно заседание, че основание за настъпване на претендираните вреди е единствено и само Разпореждане №  0-17-999-00-**********/09.05.2022 г., то само за неговото обжалване по административен ред би могла да се претендира имуществена вреда поради заплащане на възнаграждение на един адвокат за изготвяне на жалба срещу разпореждането до решаващия орган. Няма позоваване на други незаконосъобразни актове, от обжалването на които да са настъпили имуществени вреди.

Относно позоваването на свидетелските показания, съдът вече изложи мотиви в тази връзка. Поради изложеното своеобразно тълкуване на тези свидетелски показания съдът намира за необходимо да отбележи следното:

Û    Независимо от традиционните български ценности и представи за семейство кои точно лица се включват като членове на същото, пълнолетната дъщеря на К. юридически не е член на нейното семейство и фактът дали същата живее/не живее заедно с родителите си; дали работи или е безработна и дали родителите доброволно отделят средства за нейната издръжка в процесния период, е без значение при определяне вида и размера на вредите. Това би било от значение само и единствено при наличие на непълнолетни деца, които не са в състояние да се грижат сами за себе си.

Û    Във връзка с твърдението, че „… след като е узнала, че обезщетението и за месец февруари се бави и след като е установила, че изплащането му е отказано от ТП на НОИ , тя е изпаднала в състояние на стрес и неспокойство, което се е отразило сериозна както на личните и отношения в семейството, така и в професионалната и сфера.“ не е изяснено какво се има предвид в конкретния случай под лична сфера. Ако се има предвид отношенията с нейния съпруг, от неговите показания се установява, че независимо от настъпилите промени в психичното състояние на К., той е поддържал същата и е помагал в рамките на възможностите си, т.е. тя е пребивавала в поддържаща среда. Ако се има предвид отношения с близки, роднини и приятели нито свидетелката А., нито свидетелят К. са дали показания в тази насока, като не са ангажирани каквито и да било доказателства в тази връзка.

Û    Изразът „Това е било тема на разговор ежедневно и тя много се  е притеснявала, че няма да й бъде изобщо изплатено това обезщетение, а то е било необходимо за да посрещната разходите, които са натрупани във връзка с лечението“ противоречи на съдържанието на исковата молба, в която притесненията на К. относно липсата на парични средства е свързана с дължимите вноски за закупената сушилня, а не с разходите за лечението й.

Û    Не може да се кредитира твърдението на свидетелката А., отразено в писмените бележки по следния начин „Не можела да изпълнява пълноценно работните си задължения, дори се стигнало до забележки от работодателя , като преките впечатления на тази свидетелка, са , че това се е дължало изцяло на отказа за изплащане на обезщетението от НОИ“  тъй като независимо от колегиалните и приятелски отношения, същата не може да има познание за всички фактори, оказващи влияние върху поведението и състоянието на  К..

Û    Направен е опит да се докаже, че свидетелката А. е предоставила в заем парична сума в размер на 300 лева на К. за да си осигури необходимата правна помощ, но доказателства в тази насока не са ангажирани.

Û    Не е доказано физическо страдание като „високо кръвно налягане и др.“, тъй като няма доказателства какво е било кръвното налягане на ищцата преди да разбере за спрения за изплащане болничен лист, нито какви са другите физически страдания.

Всичко това опровергава тезата на процесуалния представител в писмените бележки, че неимуществените вреди са доказани по основание и размер.

          В частта „Иска за имуществени вреди: Ищцата претендира заплащане на обзещетние за претърпени имуществени вреди в размер на 200 лева, за заплатени адвокатски възнаграждения при обжалване на актове във връзка с отменения незаконосъобразен акт на ТП на НОИ. Искът се явява основателен и доказан по основание и размер. Безспорно разходите направени за правна помощ и защита при обжалване на актове на държавни органи, които са били отменени като незаконосъобразни , се явяват имуществена вреда за оспорващия. Т.к тези разходи не се присъждат в производството по обжалване пред органа, то те могат да се претендират по реда на ЗОДОВ. По делото са налице доказателства за реалното плащане на посочените разходи от ищцата, както и за реално извършени действия от адвокат за обжалване на отменения незаконосъобразен акт. Поради което исковете за имуществени вреди в общ размер на 200 лева се явяват основателни и доказани.“ Както съдът вече многократно посочи, според К. настъпилите за нея вреди са от незаконосъобразността на Разпореждане №  0-17-999-00-**********/09.05.2022 г., отменено впоследствие от директора на ТП на НОИ. Безспорно е, че при надлежни доказателства, всяко лице може да претендира присъждане на разноски по реда на ЗОДОВ, направени във връзка с процесуална защита в хода на административно производство. Според писмените бележки по делото са налице доказателства за реално плащане на посочените разходи от К., както и за реално извършени действия от адвокат за обжалване на отменения незаконосъобразен акт (непосочено кой точно, тъй като многократно е използвано множествено число за тяхното обозначаване). Претендира се по тази причина присъждане на имуществени вреди в размер на 200 лева. По делото са ангажирани доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение във връзка с два различни административни акта, както следва: за обжалване на разпореждането от 09.05.2023  в размер на 100 лева и за обжалване на експертното решение на ТЕЛК Пазарджик, с което е отменен болничния лист на К. за февруари 2022 г., също в размер на 100 лева.  Така посоченото експертно решение въобще не е предмет на предявения от К. иск, още повече че спрямо него е недопустимо ответник да бъде НОИ София. В този смисъл твърдението, че настъпилата имуществена вреда в размер общо на 200 лева е неоснователно.

          Разгледан е въпросът с претенцията на ищцата за лихва, като е посочено, че същата се претендира от завеждане на исковата молба, т.е. от 20.03.2023 г. Тази претенция не е коригирана от ищцата в последното по делото съдебно заседание, напротив същата е потвърдила всички молби, уточнения и др., представени от нейния предходен порцесуален представител адв. М. В.. По делото е налична последната уточняваща молба с вх. № 2084/18.05.2023 г., в която лихвата се претендира с начална дата 16.05.2023 г., като съдът не разполага с правомощия да променя същата. При недоказани настъпили вреди за ищцата, независимо от техния вид и размер, не се поражда право на присъждане на обезщетение и следователно ответника не дължи изпълнение на акцесорното задължение – заплащане на лихви.

Като заключение  на писмените бележки е посочено, че на база изложените фактически и правни съображения се иска съда да приеме за доказани и установени предпоставките за реализиране отговорността на ответника по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ поради постановения незаконосъобразен акт (непосочено кой точно) и да бъдат уважени предявените от А.К. като доказани по основание и размер искови претенции за неимуществени вреди частично от 1 000 лева от общо предявения 2 000 лева и за имуществени вреди в размер на 200 лева, заедно със законната лихва върху сумата от завеждане на исковата молба до окончателното и изплащане.

В обобщение на всичко изложено относно писмените бележки на процесуалния представител на ищцата съдът счита, че те не само не допринасят за изясняване твърденията и исковите претенции на ищцата, но напротив – съдържат много фактологични грешки и пропуски, вътрешни логически противоречия и противоречия с приложими нормативни актове, като не позволяват индивидуализация на основанието, от което са настъпили  вреди за ищцата (дали е незаконосъобразен акт/действие/бездействие),  независимо от техния вид.

Ответникът е ангажирал писмени бележки с вх. № 3565/25.08.2023 г., в които твърди, че не са налице предпоставките на фактическия състав на визираното от ищцата правно основание на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, действие или бездействие на административния орган, свързани с причиняване на вреди, поради което иска от съда да отхвърли заявената от К. искова претенция. Сочи се, че изплащането на обезщетение за временна нетрудоспособност е задължение на административния орган, произтичащо пряко от закона, а се предшества от множество изисквания, спазването на които следва да бъде установено. Разгледано е съдържанието на чл. 47 от НПОПДОО и хипотезите при които се издава разпореждане за отказ за плащане (ал. 1), респективно за спиране на производството (ал. 2). Спирането на производството по изплащане на обезщетение за временна нетрудоспособност е регламентирано и в чл. 40 от КСО. Направен е извод, че посочените разпореждания за отказ/спиране са индивидуални административни актове и вреди от тях могат да се претендират по реда на чл. 204 от АПК. Изложени са теоретични разсъждения кога даден административен акт е незаконосъобразен, аналогично кога действията/бездействията са незаконосъобразни. Направен е извод, че разпорежданията, които се издават от ръководителя по изплащането на паричните обезщетения и помощи по КСО не са фактически действия, а индивидуални административни актове по чл. 21 от АПК и не могат да се квалифицират като бездействие на органа по задължение, което пряко произтича от нормативен акт. В този смисъл задължението за издаване на разпореждане за спиране на производството при наличие на жалба по реда на чл. 112, ал. 1, т. 2 от ЗЗдр е правно (а не фактическо) действие, изразяващо се в задължение на компетентния орган да издаде посоченото разпореждане. Именно по таза причина същото може да се обжалва по административен/съдебен ред. В тази връзка са описани процесуалните действия, предприети от длъжностни лица в състава на ТП на НОИ Русе, като съответно същите са обективирани в административни актове. Издаването на Разпореждане № Д-17-999-00-**********/02.03.2022 г. е именно такъв административен акт.

Проследена е нормативно регламентираната процедура за оспорване на болничен лист от органите на НОИ, предвидена в чл. 112 и чл. 113 от ЗЗдр и в чл. 19, ал. 3 от Наредбата за медицинската експертиза (НМЕ), компетентни относно решаването на тези спорове са органите на медицинската експертиза – ТЕЛК/НЕЛК, които постановяват индивидуални административни актове относно валидността на оспорените болнични листове по правилата на НМЕ и ПУОРОМЕРКМЕ. До произнасянето на тези органи, не може да бъде извършена преценка на правото на обезщетение за временна нетрудоспособност и съответно да бъде определен размера на паричното обезщетение за временна нетрудоспособност. По тази причина на основание чл. 40, ал. 4, т. 1 от КСО административният орган в условията на обвързана компетентност спира производството по изплащане на обезщетение за временна нетрудоспособност. При съобразяване на конкретните факти е направен извод, че издаденото разпореждане за спиране на плащането е законосъобразен административен акт. Посочено е, че самото оспорване на болничния лист създава неяснота около правото на изплащане на обезщетение, поради което следва да се изчака същото да приключи с окончателен акт на компетентен орган.

В представените бележки са изложени подробни съображения относно самото плащане на обезщетението, като при съобразяване на чл. 40, ал. 3, изр. първо от КСО то се изчислява и изплаща от НОИ. Това е фактическо действие, доколкото  връзката между правната норма и дължимото действие не е опосредено от властническо волеизявление. Следователно при неизплащане на посоченото обезщетение (при наличие на предпоставките за това), ще е налице незаконосъобразно бездействие от страна на осигурителните органи. Посочено е, че след получаване на решението на НЕЛК в ТП на НОИ Русе, на К. е изпратено обезщетение в размер на 815,39 лева по оспорения болничен лист № Е20220563798 за периода от 06.02.2022 до 07.03.2022 г., т.е. органите на НОИ са реализирали необходимите фактически действия и липсва неизпълнение.

В обобщение на всичко е посочено, че административният орган е формирал крайното си решение за К. след изследване на всички факти и обстоятелства, при спазване на всички административнопроизводствени правила като не са допуснати нарушения на материалния закон.

Съдът възприема така изложените разсъждения принципно като правилни, но следва да отбележи, че същите са относими към първоначалната искова молба на К., в която се твърди настъпване на вреди от незаконосъобразни действия и бездействия от страна на ТП на НОИ. Процесуалният представител на ответника не е съобразил изявлението на К. и нейният процесуален представител, направено в съдебно заседание на 22.08.2023 г. (в което и самият юрисконсулт е взел участие), че вредите се претендират от Разпореждане №  0-17-999-00-**********/09.05.2022 г. за отказ от изплащане на обезщетение, впоследствие отменено с решение на директора на ТП на НОИ Русе от 15.06.2023 г. като незаконосъобразно.

В заключителната част на представените писмени бележки е посочено, че „Единствено незаконосъобразно бездействие е само от отстрана на административния орган -НЕЛК гр. Пазарджик, който има вменено от закона задължение да извършва конкретни действия : в определен срок. Съгласно чл. 47, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ Националната експертна лекарска комисия постановява своите решения в срок 3 месеца от датата на постъпване на медицинските документи, като съгласно ал.2 при временна неработоспособност срокът по ал. 1 е 15 дни. Налице близо 6-месечно бездействие от страна на НЕЛК (16.05.2022- 02.11.2022 г.), като нейното произнасяне не е било в разумен срок. Това е довело до описаните в жалбата негативни емоционални преживявания на ищцата допринесли за емоционалния дисбаланс на същата.“  Съдът, като съобрази смисъла на целия абзац,  приема, че е допусната техническа грешка относно местоседалището на НЕЛК, което принципно е в София, а не в Пазарджик. Изразените възражения са относими към спора и правилно посочват органа, който е отговорен за възникналото закъснение относно плащането на обезщетение на К. по болничен лист № Е20220563798 за периода от 06.02.2022 до 07.03.2022 г.

Съдът установи, че при условията на пълно главно доказване ищцата К. не обосновава съществуването на имуществени и неимуществени вреди, причинени от сочения от нея ответник НОИ София, поради което претенцията на същата за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 200,00 лева и неимуществени вреди в размер на 1 000,00 лева от предявения иск в размер на 2 000,00 лева и законна лихва върху двете суми от датата на подаване на исковата молба, но цифрово определена като 16.05.2022 г. до окончателното плащане на присъденото обезщетение и направените по делото съдебни разноски следва да бъде отхвърлена изцяло.

Предявеният иск е недоказан както по основание, така и по размер и поради тази причина следва да бъде изцяло отхвърлен. С оглед неоснователността и недоказаността на главния иск, то и акцесорният иск за заплащане на лихва за забава върху главницата от 16.05.2023 г. (дата посочена в последната уточняваща молба с вх. № 2084/18.05.2023 г.) до окончателното плащане на главницата е също неоснователен и недоказан.

По делото искане за присъждане на разноски е направено както от ищеца, така и от ответника. Съобразно чл. 10, ал. 4, от ЗОДОВ Съдът осъжда ищеца да заплати на ответника възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с отхвърлената част от иска, а в полза на юридическите лица се присъжда възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт, чийто размер не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Според чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ  Заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ По административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 240 лв. По административни дела с материален интерес възнаграждението е от 100 до 360 лв. С молба с вх. № 2084/18.05.2023 г. е предявено възражение за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение, макар същото да не е обявено по размер от ответника. Съдът като съобрази фактическата и правната сложност на делото (брой проведени съдебни заседания; непрекъснато променящи се твърдения и искания от ищцата; логически противоречия в исковата молба и др.), приема, че справедливия размер в настоящия случай е 150,00 лева.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 203 и сл. от АПК във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, Административен съд - Русе, четвърти състав,

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ заявената претенция на А.Г.К., ЕГН **********,*** и съдебен адрес *** срещу Национален осигурителен институт, за присъждане на имуществени вреди в размер на 200,00 лева и за неимуществени вреди в размер на 1 000,00 от общо заявения от 2 000,00 лева и законна лихва от 16.05.2022 г., обективирани в искова молба с вх. № 1126/20.03.2023 г. и други, на основание незаконосъобразен административен акт, а именно Разпореждане №  0-17-999-00-**********/09.05.2022 г., издадено от ръководителя по изплащането на обезщетения и помощи при ТП на НОИ Русе, както и искането за присъждане на законна лихва от 16.05.2023 г. до окончателното плащане на присъденото обезщетение и направените по делото съдебни разноски.

ОСЪЖДА на А.Г.К., ЕГН **********, да заплати на Национален осигурителен институт София юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00 (сто и петдесет) лева.

 

Решението може да се обжалва по касационен ред в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд.

 

 

                                                                 СЪДИЯ: