Р Е Ш Е Н И Е
№………………… /21.09.2020 г., гр. Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XLIV състав, в открито съдебно заседание на тринадесети юли две хиляди и двадесета
година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ВАЛЕНТИН ПУШЕВСКИ
с участието на секретаря София
Маринова, след като разгледа докладваното от съдията НАХД № 1771 по описа за
2020 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 59
и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Н.С.К.,
с ЕГН: **********, с адрес: ***№ 3 срещу Наказателно постановление № 17 – 0819
– 007058 от 15.02.2018 г., издадено от Началник група към сектор „Пътна
полиция“ към ОД на МВР – гр. Варна, с което на жалбоподателя К. са наложени
следните административни наказания:
- на основание
разпоредбата на чл. 185 от Закона за движение по пътищата, му е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 20 лева за това, че около 01:10
часа на 10.12.2017 г. в гр. Варна, по бул. „Ген. Колев“ в посока към бул.
„Сливница“, на кръстовището с ул. „Ал. Рачински“
управлява собствения си лек автомобил „Ситроен Ксара
Пикасо 1.6 ХДИ“ с рег. № В 1519 ВС, с наложено наказание „глоба“ с електронен
фиш серия К № 1594570, незаплатен в срока за доброволно заплащане – нарушение
на разпоредбата на чл. 190, ал. 3 от Закона за движение по пътищата;
- на основание
разпоредбата на чл. 175, ал. 1, т. 4 от Закона за движение по пътищата, са му
наложени административни наказания „глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 3 (три) месеца за това, че около 01:10 часа
на 10.12.2017 г. в гр. Варна, по бул. „Ген. Колев“ в посока към бул. „Сливница“,
на кръстовището с ул. „Ал. Рачински“ управлява
собствения си лек автомобил „Ситроен Ксара Пикасо 1.6
ХДИ“ с рег. № В 1519 ВС, като не изпълнява указанието да остане на място с цел
изчакване за съставяне на два броя АУАН, като напуска мястото на проверката,
без документите си – нарушение на разпоредбата на чл. 103 от Закона за движение
по пътищата.
- на основание
разпоредбата на чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 2 от
Закона за движение по пътищата, му е наложено административно наказание „глоба“
в размер на 10 лева за това, че около 01:10 часа на 10.12.2017 г. в гр. Варна,
по бул. „Ген. Колев“ в посока към бул. „Сливница“, на кръстовището с ул. „Ал. Рачински“ управлява собствения си лек автомобил „Ситроен Ксара Пикасо 1.6 ХДИ“ с рег. № В 1519 ВС, като не представя
контролен талон към СУМПС – нарушение на разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 1
от Закона за движение по пътищата.
Жалбоподателят Н.С.К.
намира издаденото наказателно постановление за незаконосъобразно и неправилно,
като представя подробни аргументи в защита на своята позиция. Посочва, че около 01:00 часа на 10.12.2017 г.
действително е бил спрян за проверка от органите на сектор „Пътна полиция“ към
ОД на МВР – гр. Варна, като признава, че не е успял да представи контролен
талон към СУМПС, но тъй като проверката се е проточила продължително време,
самоволно е напуснал мястото на проверката и се е прибрал в дома си, за да
занесе лекарства на дъщеря си. Навежда твърдения, че не му е бил връчван АУАН,
като едва с получаването на наказателното постановление е разбрал, че му е бил
съставен АУАН. Счита, че е изтекла абсолютната погасителна давност, която
препятства ангажирането на административно – наказателната му отговорност,
което обстоятелство представлява самостоятелно основание за отмяна на
наказателното постановление. Поради гореизложените съображения, жалбоподателят К.
моли за отмяна на наказателното постановление.
В проведеното на
13.07.2020 г. открито съдебно заседание по НАХД № 1771 по описа за 2020 г. на
Варненския районен съд, жалбоподателят Н.С.К. не се явява лично, а се
представлява от своя процесуален представител адв.
Веселина Минева от АК – Варна, която поддържа жалбата на посочените в нея
основания и моли за отмяна на наказателното постановление.
В проведеното на
13.07.2020 г. открито съдебно заседание по НАХД № 1771 по описа за 2020 г. на
Варненския районен съд, въззиваемата страна сектор
„Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Варна не изпраща нито законен, нито
процесуален представител, който да изрази позицията й в дадения ход на делото
по същество. В депозирани на 03.07.2020 г. писмени бележки, изготвени от ст.
юрисконсулт Катя Лукова – Атанасова, въззиваемата
страна изразява своята позиция за неоснователност на въззивната
жалба и моли за потвърждаване на наказателното постановление, обосновавайки се,
че нарушенията са безспорно установени и в хода на административно –
наказателното производство не са допуснати процесуални нарушения. Претендира и
присъждането на юрисконсултско възнаграждение.
От фактическа страна, съдът
намира за установено следното:
Около 01:10 часа на
10.12.2017 г. жалбоподателят Н.С.К. управлявал личния си автомобил „Ситроен Ксара Пикасо 1.6 ХДИ“ с рег. № В 1519 ВС по бул. „Ген.
Колев“ в гр. Варна в посока към бул. „Сливница“.
В същото време на
кръстовището на бул. „Ген. Колев“ и ул. „Ал. Рачински“
бил позициониран екип на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Варна,
който изпълнявал служебните си задължения по контрол на автомобилното движение
в този район на града.
Съставна част от този екип
на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Варна бил и св. Т.И.Т. – мл. автоконтрольор към сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР –
гр. Варна, който спрял за извършване на проверка управлявания от жалбоподателя
лек автомобил.
В хода на проверката св. Т.
констатирал, че жалбоподателя К. управлява превозното средство, макар, че не е
заплатил наложената му с електронен фиш серия № 1594570 „глоба“, както и, че не
представя контролния талон към СУМПС.
Св. Т. пристъпил към
съставяне на АУАН за извършените нарушения, но в същото време жалбоподателя К.
самоволно напуснал мястото на извършване на проверка.
Св. Т. съставил на
жалбоподателя К. акт за установяване на административно нарушение, с който го
санкционирал за нарушения на чл. 190, ал. 3 от Закона за движение по пътищата,
на чл. 103 от Закона за движение по пътищата и на чл. 100, ал. 1, т. 1 от
Закона за движение по пътищата, като самият АУАН не бил връчен на жалбоподателя
К., а бил повикан друг екип на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр.
Варна, съставна част от който бил св. Ж.Д.М., който удостоверил, че
жалбоподателят отказва да получи препис от съставения му АУАН.
На 15.03.2018 г. Началник
група към сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Варна, приемайки идентична
фактическа обстановка, като тази изложена в обстоятелствената част на АУАН,
издал наказателно постановление, с което на основание разпоредбата на чл. 185
от Закона за движение по пътищата наложил на жалбоподателя „глоба“ в размер на
20 лева за нарушение на чл. 190, ал. 3 от Закона за движение по пътищата,
съответно наложил административни наказания „глоба“ в размер на 200 лева и
‚лишаване от право да управлява МПС“ за срок от три месеца за нарушение на чл.
103 от Закона за движение по пътищата и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 2 от Закона за движение по пътищата наложил „глоба“
в размер на 10 лева за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от Закона за движение
по пътищата.
По отношение на
доказателствата и от правна страна, съдът намира за установено следното:
Жалбата срещу
наказателното постановление е подадена в предвидения в разпоредбата на чл. 59,
ал. 2 от ЗАНН 7 – дневен преклузивен срок, от надлежна страна, срещу акт, който
подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, съдът я намира за
основателна, поради следните причини.
Не се спори между
страните, че съставения на 10.12.2017 г. АУАН не е бил връчван на жалбоподателя
К., който сам признава, че самоволно е напуснал мястото на извършваната от
служители на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Варна проверка поради
някакви лични причини.
Подобно поведение от
страна на жалбоподателя никак не е правилно и отговорно към законоустановения
ред в Република България, но според съда последващите
действия на служителите на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Варна
също са в разрез с разпоредбите на ЗАНН и ЗМВР.
Разпоредбата на чл. 43, ал.
2 от ЗАНН предвижда, че когато нарушителят откаже да подпише акта, това се
удостоверява чрез подписа на един свидетел, името и точният адрес на който се
отбелязват в акта. В случая от съдържанието на самия АУАН и от показанията на
св. Т. се установява, че въобще актосъставителят не е
пристъпвал към предявяване на АУАН на жалбоподателя, който впоследствие да
откаже да получи препис от него.
Напротив – очевидно е, че
жалбоподателят К. е напуснал мястото на извършване на проверката, след което
св. Т. е пристъпил към изготвяне на АУАН, тъй като в противен случай нямаше да
опише от фактическа страна нарушението по чл. 103 от Закона за движение по
пътищата в обстоятелствената част на АУАН. Самият св. Ж.Д.М. така и не си
спомни някакви конкретни обстоятелства, свързани с проверката на жалбоподателя,
но самият той е отбелязал, че на дата 10.12.2017 г. удостоверява, че
жалбоподателят отказва да подпише АУАН, но в крайна сметка възниква логичния
въпрос как св. М. е удостоверил този факт, при условие, че жалбоподателят вече
е бил напуснал мястото на проверката.
Отново съдът ще подчертае,
че не е поощрява едно подобно поведение на жалбоподателя, което осъществява
състав на административно нарушение на определени разпоредби на Закона за
Министерството на вътрешните работи, но в случая поведението и последващите действия на служителите на сектор „Пътна
полиция“ към ОД на МВР – гр. Варна опорочават производството по издаване на процесното наказателно постановление, което впрочем е
предмет на разглеждане в настоящото съдебно производство.
В случая АУАН не е бил
връчван на жалбоподателя К., съдът не може да приеме, че е налице фикцията, че
АУАН е връчен при отказ да бъде получен (съгласно разпоредбата на чл. 43, ал. 2
от ЗАНН),
което представлява самостоятелно основание за отмяна на процесното наказателно постановление, доколкото
представлява съществено нарушение, което на първо място не би могло да бъде „санирано“ от съда, а и на второ място съвсем пряко е рефлектирало
върху правото на защита на санкционираното лице.
Макар и съдът да достигна
до извод за незаконосъобразност на наказателното постановление въз основа на
факта, че АУАН не е бил връчван на санкционираното лице, все пак за пълнота на
мотивите, съдът би искал да допълни по отношение нарушението на чл. 190, ал. 3
от Закона за движение по пътищата, че едно подобно поведение не представлява
административно нарушение.
Самата правна норма на чл.
186, ал. 7 от Закона за движение по пътищата дословно гласи, че „издаден фиш,
глобата по който не е заплатена доброволно в 7 – дневен срок от датата на
издаването му, се смята за влязло в сила наказателно постановление и се изпраща
за събиране на публичния изпълнител“.
Същевременно в
разпоредбата на чл. 190, ал. 3 от Закона за движение по пътищата се предвижда,
че наложеното наказание „глоба“ се заплаща в едномесечен срок от влизането в
сила на наказателното постановление, електронен фиш или съдебното решение или
определение на съда при обжалване.
Анализа на цитираните
законови разпоредби недвусмислено показва, че при неплащане в срок на дадена
санкция, наложена било чрез фиш или чрез наказателно постановление
административно – наказващия орган има правната възможност да потърси способите
на публичен изпълнител за събиране на наложената глоба по принудителен ред.
Също така съществува възможност за налагане на принудителна административна
мярка по реда на чл. 171, ал. 1, т. 1, буква „д“ от Закона за движение по
пътищата спрямо лицата, които не са заплатили в срок наложените им санкции, но
законодателят така и не укорява поведение на водач, който управлява МПС, след
наложена чрез фиш глоба, респ. след влязло в сила наказателно постановление,
която не е била заплатена в съответния срок.
И отново единствено и само
за пълнота на изложението, съдът следва да подчертае, че не отговаря на
действителността твърдението на жалбоподателя, че е изтекла погасителната
давност, която препятства ангажирането на административно – наказателната му
отговорност.
В никакъв случай, нито към
датата на връчване на наказателното постановление, нито към датата на
постановяване на съдебното решение не е изтекла абсолютната давност за
санкциониране на нарушението, тъй като същата е в размер на четири години и
шест месеца. Съобразявайки Тълкувателно постановление № 1 от 27 февруари 2015
г. на Върховния административен съд на Република България – ОСС от НК на ВКС и
ОСС от II колегия на ВАС, следва да се има предвид, че разпоредбата на чл. 11
от ЗАНН препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване
по давност в Наказателния кодекс и по – конкретно приложение следва да намерят
чл. 81, ал. 3 във вр. с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК във
вр. с чл. 11 от ЗАНН. Съгласно чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК (действаща към датата на извършване на нарушението) наказателното
преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на
три години, а според чл. 81, ал. 3 от НК независимо от спирането или
прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл
срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в предходния член. От
анализа на цитираните разпоредби се налага извод, че в случая възможността въззивникът да бъде санкциониран се изключва едва с
изтичане на четири години и половина давностен срок,
като съгласно чл. 80, ал. 3 от НК, във вр. с чл. 11
от ЗАНН същият тече от извършване на деянието, поради което и съдът още веднъж
ще повтори, че този срок не е изтекъл нито към датата на връчване на
наказателното постановление, нито към датата на постановяване на съдебното
решение, поради което и това конкретно възражение се явява неоснователно.
В обобщение съдът достигна
до извод за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи
се в невръчване на АУАН, поради което и Наказателно постановление № 17 – 0819 –
007058 от 15.02.2018 г., издадено от Началник група към сектор „Пътна полиция“
към ОД на МВР – гр. Варна, следва да бъде отменено.
Мотивиран от
гореизложеното и на основание разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 17 – 0819 – 007058 от 15.02.2018 г., издадено от Началник група
към сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Варна, с което на Н.С.К. с ЕГН: **********, с адрес: ***№ 3, са наложени следните административни
наказания:
- на основание
разпоредбата на чл. 185 от Закона за движение по пътищата, му е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 20 лева за това, че около 01:10
часа на 10.12.2017 г. в гр. Варна, по бул. „Ген. Колев“ в посока към бул.
„Сливница“, на кръстовището с ул. „Ал. Рачински“
управлява собствения си лек автомобил „Ситроен Ксара
Пикасо 1.6 ХДИ“ с рег. № В 1519 ВС, с наложено наказание „глоба“ с електронен
фиш серия К № 1594570, незаплатен в срока за доброволно заплащане – нарушение
на разпоредбата на чл. 190, ал. 3 от Закона за движение по пътищата;
- на основание
разпоредбата на чл. 175, ал. 1, т. 4 от Закона за движение по пътищата, са му
наложени административни наказания „глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 3 (три) месеца за това, че около 01:10 часа
на 10.12.2017 г. в гр. Варна, по бул. „Ген. Колев“ в посока към бул.
„Сливница“, на кръстовището с ул. „Ал. Рачински“
управлява собствения си лек автомобил „Ситроен Ксара
Пикасо 1.6 ХДИ“ с рег. № В 1519 ВС, като не изпълнява указанието да остане на
място с цел изчакване за съставяне на два броя АУАН, като напуска мястото на
проверката, без документите си – нарушение на разпоредбата на чл. 103 от Закона
за движение по пътищата;
- на основание
разпоредбата на чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 2 от
Закона за движение по пътищата, му е наложено административно наказание „глоба“
в размер на 10 лева за това, че около 01:10 часа на 10.12.2017 г. в гр. Варна,
по бул. „Ген. Колев“ в посока към бул. „Сливница“, на кръстовището с ул. „Ал. Рачински“ управлява собствения си лек автомобил „Ситроен Ксара Пикасо 1.6 ХДИ“ с рег. № В 1519 ВС, като не представя
контролен талон към СУМПС – нарушение на разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 1
от Закона за движение по пътищата.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Административен съд – Варна в 14 – дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: