Р Е Ш
Е Н И Е
№ 13.10.2021 г. гр.Димитровград
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Димитровградският районен съд .........................
колегия в публичното
заседание на седемнадесети
септември ......…….................................................
през две хиляди двадесет и първа година в състав
:
Районен съдия : Андрей
Андреев
Съдебни заседатели:
при
секретаря Т.Д...............................................
и в присъствието на прокурора …..………….......................................
като разгледа докладваното от съдия
Андреев ...............…............................…................... гр.д. № 529 по описа
за 2020
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл.286 вр. чл.303а, ал.3 вр. чл. 309а, ал.1 ТЗ вр.
чл.258 ЗЗД.
ИЩЕЦЪТ – „ВИТРАЖ“ ООД
гр.Хасково твърди, че по силата на сключен договор за извършване на геодезични
услуги от 03.06.2015 г. на обект „Рехабилитация и реконструкция на тротоарно
пространство към ************гр.Димитровград с ответника, извършил геодезични
дейности на стойност 5000 лева без ДДС.
С приемо-предавателен протокол от 15.10.2015 г. дейностите били приети от
възложителя. До момента ответникът изплатил авансово сумата от 1500 лева без
ДДС, като останала дължима в размер на 4200 лева с ДДС. Ответникът признал
задължението си, съгласно писмо от 31.01.2018 г. Моли след установяване на
изложеното, съдът да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да
му заплати сумата от 4200 лева по посочената фактура, ведно със законната лихва
от 15.10.2015 г. до изплащане на сумата, ведно със направените деловодни
разноски.
ОТВЕТНИКЪТ – „ТИ ВИ БИ” ООД гр.Димитровград подава отговор и
оспорва иска изцяло по основание и размер. Излага насрещни твърдения за това,
че ищецът не е изпълнил задълженията си – не предоставил навременни и
качествени услуги. Не било ясно как е формирана претенцията, между страните не
бил договарян падеж на задълженията, липсвала и покана за изпълнение. Прави
възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претенцията за лихва.
Оспорва представените от ищеца приемо-предавателен протокол и уведомително
писмо относно дата и съдържание, както и подписването на същите от лице с представителна
власт.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност приема за установено от
фактическа страна следното:
Между ответника „ТИ ВИ
БИ“ ООД гр.Димитровград като възложител и ищеца „Витраж“ ООД гр.Хасково като
консултант изпълнител е сключен на 03.06.2015 г. договор с предмет: възлагане
на геодезични услуги на обект: „Рехабилитация и реконструкция на тротоарно
пространство към ************гр.Димитровград, включваща: Трасиране на всички
характерни точки за обекта и допълнителни такива определени от възложителя,
кадастрални заснемания на целия обект съгласно чл.52 Закона за кадастъра и
имотния регистър и изработване на документация за издаване на удостоверение по
чл.52 ЗКИР, със срок – до приемане на обекта с констативен акт за установяване
годността на строежа Образец 15, при цена: договорена стойност 5000 лева без
ДДС, която е окончателна и не подлежи на промени.
Възложителят е поел
задължението да извърши едно авансово плащане в размер на 1 500,00 лева
без ДДС в срок до 20 календарни дни след подписване на договора и издадена
оригинална данъчна фактура, като окончателното плащане в размер на 3500,00 лева
без ДДС, в срок от 45 календарни дни.
С приемо-предавателен
протокол от 15.10.2015 г. между Д.В. – представител на „ТИ ВИ БИ“ ООД и инж.Г.Г.
– управител на ищеца, съгласно Договор от 03.06.2015 г. за геодезични услуги на
обект: „Рехабилитация и реконструкция на тротоарно пространство към ************гр.Димитровград,
е извършено придаване и приемане на документация и услуги:
1.Трасиране
на всички характерни точки за обекта и допълнителни такива определени от
Възложителя; 2. Кадастрални заснемания на целия обект съгласно чл.52 Закона за
кадастъра и имотния регистър и изработване на документация за издаване на
удостоверение по чл.52 ЗКИР – 3 бр. С протокола страните са се съгласили, че
„Витраж“ ООД е изпълнил всички свои задължения съгласно Договор от 03.06.2015
г.
Ищецът е издал фактура №
**********/15.10.2015 г. за извършената услуга на единична стойност 3500 лева,
ДДС 700,00 лв. и всичко за плащане 4200,00 лева, по банков път.
Със запитване от
10.01.2018 г. „Витраж“ ООД във връзка с годишната инвентаризация, е поискало
потвърждение салдата по разчетите между двете дружества към 31.12.2017 г., като
е посочено задължението по фактурата в размер на 4200 лева. Ответникът „Ти Ви
Би“ ООД в отговор е потвърдило задължение по издадени от ищеца фактури за
сумата от 4200 лева.
Ответното дружество е
поискало от ищеца с молба от 06.01.2018 г., последният да уведоми одиторите на
фирмата за размера на задълженията на дружеството към „Витраж“ ООД.
За изясняване на делото
от фактическа страна по делото беще допусната и изслушана ССчЕ. От заключението
на същата се установи, че счетоводната документация на дружеството се води
стриктно в съответствие със закона за счетоводството. Видно от извлечение от
сметка 401/доставчици/ с контрагент „Витраж“ ООД с фактура № **********/04.06.2015 г. „ТИ ВИ
БИ“ ООД е изплатило на Витраж“ ООД авансово сумата от 1500 лева без ДДС.
Издадената данъчна фактура № **********/15.10.2015 г. за 4200,00 лева с ДДС
фигурира в дневника за покупки за м.10.2015 г. Фактурата е осчетоводена в
сметка 401/доставчици/. Видно от Справка-декларация по ЗДДС за данъчен период
м.10.2015 г. фактура № **********/15.10.2015 г. фигурира под № 420 и
Дружеството е ползвало данъчния кредит по фактурата. Съгласно извлечение от
сметка 401/доставчици/ с контрагент „Витраж“ ООД, към 08.2020 г. по фактурата
няма извършени плащания – фактурата е на кредитно салдо от 4200,00 лева, т.е
дължимата сума по фактурата е 4 200,00 лева.
При
така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Изложените твърдения на
ищеца са относими към договора за изработка, като съгласно чл.258 ЗЗД с
договора за изработка изпълнителят се задължава на свои риск да изработи нещо,
съгласно поръчката на другата страна, а последната да заплати възнаграждение.
От събраните по делото
доказателства не се установи по категоричен и безспорен начин сключването на
договор за изработка между страните. Сделката е търговска, тъй като е сключена
между търговци и е свързана с упражняваното от тях занятие, съгл. чл.286 ТЗ. Ответното
дружество е възложило на ищеца извършването на геодезични услуги на посочен
обект и в определен обем, като стойността на възложената работа е в размер на
5000 лева без ДДС. Възложителят се е задължил да извърши авансово плащане в
размер на 1500 лева без ДДС в срок до 20 календарни дни след подписване на
договора и издадена данъчна фактура, която е била заплатена от възложителя на
база издадена на 04.06.2015 г. от ищеца фактура.
Извършената работа е
приета от възложителя с
приемо-предавателен протокол от 15.10.2015 г., като от възложителя не са
направени възражения за неправилно изпълнение, съгласно чл.264 ЗЗД, поради
което за ответното дружество е възникнало задължението да заплати
възнаграждение за приетата работа.
Изпълнителят е издал
фактура № **********/15.10.2015 г. за остатъка от уговореното възнаграждение, а
именно за сумата 3500 лева без ДДС или 4200 лева с ДДС.
Съгласно договора
възложителят е следвало да извърши окончателно плащане в размер на 3500 лева
без ДДС, в срок до 45 календарни дни след приемане на обекта с констативен акт
и издадена данъчна фактура. Падежът на задължението е настъпил отдавна, същото
е останало неизпълнено.
Фактурата
е осчетоводена в счетоводството на ответника, който е ползвал данъчен кредит.
По фактурата не са извършени плащания.
Съгласно чл.309а ТЗ
когато кредиторът е изпълнил задълженията си, а длъжникът е забава за плащане,
кредиторът има право на обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата.
Предвид горното
ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищеца претендираната
сума, ведно със законната лихва върху сумата, но не от 15.10.2015 г., тъй като
се явява основателно възражението на ответника за изтекла погасителна давност
на вземането по чл. 111, б.“б“ ЗЗД –
вземането за обезщетение за забава се погасява с тригодишна давност или
същото е погасено за периода преди 20.01.2017 г.
В полза на ищеца следва
да се присъдят направените деловодни разноски, произтекли от внесена държавна
такса 168,00 лева и 180,00 лева възнаграждение на вещо лице.
Мотивиран от
гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА „ТИ-ВИ-БИ“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Димитровград, ул.“Гео Милев“ №
12, представлявано от Т.И.Б. – управител да заплати „ВИТРАЖ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление ******************, представлявано от Г.Б. Г. – управител, сумата
в размер на 4200,00 лева (четири хиляди и двеста лева), представляваща
неизплатено възнаграждение по Договор от 03.06.2015 г. за възложени
геодезически услуги и фактура № **********/15.10.2015 г., ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 20.01.2017 г. до окончателното й изплащане,
както и 348,00 лева деловодни
разноски, като ОТХВЪРЛЯ иска в частта за законната лихва от 15.10.2015 г.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Окръжен
съд-Хасково в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: