№ 868
гр. Варна, 06.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Невин Р. Шакирова
мл.с. Александър В. Цветков
при участието на секретаря Елка Н. Иванова
като разгледа докладваното от мл.с. Александър В. Цветков Въззивно
гражданско дело № 20223100500455 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 463 от ГПК.
Срещу разпределение, обективирано в протокол от 29.10.2021 г. по изпълнително
дело № 20188940401939, на К.К., помощник частен съдебен изпълнител при И-Л.Е., ЧСИ с
per. № 894, район на действие ОС – Варна са постъпили три жалби, както следва: 1.) жалба,
подадена от длъжника „АИК ДОМ“ ООД с ЕИК *********, чрез процесуален представител
адв. И.К.; 2.) жалба от длъжника ИВ. Г. К., както и 3.) жалба, подадена от длъжника А. К. А.,
чрез пълномощник адв. И.К..
В трите депозирани жалби са изложени идентични възражения срещу
законосъобразността на процедурата и разпределението, като се твърди, че същите са
неправилни и незаконосъобразни, поради извършването им в противоречие с материалния и
процесуалния закон. Жалбоподателите сочат, че длъжникът „Аик Дом" ООД не е уведомен
за насроченото разпределение на 29.10.2021 г., като по този начин е нарушена
процесуалната норма на чл. 462 ал. 1 от ГПК и на правото за защита на страната, което
представлява самостоятелно основание за отмяна на атакуваното действие на съдебния
изпълнител. На следващо място оспорват изцяло вземането на взискателя „Инвестбанк" АД
по т. 2 на стр. 1 и т. 3 от стр. 2 от Протокола по основание и размер. Твърдят, че срещу
издадените по ЧГД № 9638/ 2011 г. на ВРС Заповед № 6064/ 30.06.2011 г. и изпълнителен
лист от 01.07.2011 г. е редовно подадено възражение от длъжника на 19.03.2012 г. Към
датата на разпределението - 29.10.2021 г. не е налице влязъл в сила съдебен акт по реда на
1
чл. 422 от ГПК, поради което заповедта и изпълнителният лист не се ползват със сила на
пресъдено нещо по отношение на „Аик Дом“ ООД. Жалбоподателите посочват още, че
разпределението е извършено преди обявения за купувач да е внесъл дължимите суми по чл.
492, ал. 3 от ГПК, поради което считат, че също следва да бъде извършено повторно. В
заключение излагат твърдения, че по вече осъществени публични продани е погасена голяма
част от дълга, като постъпили суми не са взети предвид от ЧСИ И.Е. при изчисляването на
общия му размер. Отправят доказателствени искания за разпит на свидетел, прилагане на
г.д. № 9639/2011 на ВРС и депозираната искова молба по чл.422 от ГПК, както и за
провеждане на ССчЕ. По изложените съображения формулират петитум към съда за отмяна
на обжалваното разпределение като нищожно, неправилно и незаконосъобразно.
В законоустановения срок по чл. 436, ал. 3 от ГПК са постъпили три идентични
възражения от „ИНВЕСТБАНК" АД /правоприемник на ТБ „ВИКТОРИЯ" ЕАД/, чрез
юриск. Н.Н., по отношение на всяка една от трите жалби. Последните се оспорват като
недопустими, алтернативно неоснователни, по съображения, че не е налице нито една от
лимитативно изброените хипотези по чл. 435, ал. 2 от ГПК, в които длъжникът може да
обжалва действията на съдебния изпълнител. Посочва се, че чрез жалбите се цели
установяване размера на задълженията, което може да бъде предмет единствено на исково
производство, но не може да бъде разглеждано в рамките на настоящото такова. На
следващо място страната сочи, че „АИК ДОМ" ООД е редовно уведомен за насроченото за
29.10.2021г. разпределение чрез залепване на уведомление по реда на чл. 47 от ГПК, тъй
като на посочените в търговския регистър седалище и адрес на управление на дружеството
не е открито лице, което е съгласно да получи съобщението. Независимо от това,
управителят на дружеството - ИВ. Г. К. е присъствал на предявяването на самото
разпределение. Оспорва още като неправилно твърдението, че по отношение на взискателя
„Инвестбанк" АД нямал влязъл в сила съдебен акт по реда на чл. 422 от ГПК, тъй като с
влязло в сила на 17.01.2020 г. Определение № 3552/04.10.2019 г., производството по т.д. №
1414/2019г. на Окръжен съд - Варна е прекратено, като по този начин издадената заповед е
окончателно стабилизирана. Като допълнение сочи, че принудителното изпълнение се
провежда по силата на изпълнителен лист, издаден въз основа на документ по чл. 417, ал.1,
т.2 от ГПК, поради което наличието на висящо производство по чл. 422 от ГПК не
представлява основание за обжалване на разпределението. Взискателят признава факта, че в
хода на изпълнителното производство е осребрено част от ипотекираното в негова полза
имущество, в резултат на което дългът е погасяван, което се е отразило и на неговия размер,
установен в обжалваното разпределение. Принудителното събиране на вземанията на
банката по влязлата в сила заповед за незабавно изпълнение се е осъществило в рамките на
изпълнителни производства при съдебни изпълнители в различни съдебни райони, през
продължителен период от време. Поради тази причина, въпреки погасяванията в резултат на
извършените продажби размерът на задълженията не е изменен съществено.
Противопоставя се срещу доказателствените искания на жалбоподателите за допускане на
експертиза, разпит на свидетел и изискване на информация от съдебния изпълнител. По
изложените съображения за недопустимост на жалбите, страната отправя искане същите да
2
бъдат оставени без разглеждане, а в условията на евентуалност – без уважение, като
неосноватлени и недоказани. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Становище по жалбата от останалите лица по чл. 462, ал. 1 от ГПК не са постъпили.
По делото са приложени мотиви на ЧСИ по обжалваното действие, с които се излагат
доводи за неоснователност на жалбите по подробно изложени съображения.
В проведеното открито съдебно заседание процесуалният представител на
жалбоподателите адв. К. излага твърдения, че срещу заповедта за изпълнение е подадено
възражение, по което все още няма произнасяне, като оспорва и цялото задължение.
Отправя искане за отмяна на разпределението и даване на указания на съдебния изпълнител
да извърши ново такова като съобрази извършените погасявания на дълга в периода преди
издаване на изпълнителното основание.
Въззиваемата страна „Инвестбанк“ АД, чрез юриск. Н. изразява становище за
недопустимост на жалбите, тъй като с тях се оспорва съществуването на задължението,
което не може да бъде предмет на разглеждане в настоящото производство.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено следното :
Подадените жалби са допустими, като подадени в срок от легитимирани страна и
срещу подлежащо на обжалване разпределение на съдебния изпълнител.
Принудителното изпълнение е инициирано първоначално по образувано
изпълнително дело № 20117130400219/2011 г. на ЧСИ Л.Т., рег.№713 въз основа на
изпълнителен лист от 01.07.2011 г., издаден по силата на Заповед за изпълнение
№6064/30.06.2011 г. по ЧГД №9638/2011 г. по описа на Районен съд - Варна с взискател
Търговска банка „Виктория" ЕАД и длъжници „АИК ДОМ" ООД, „А И А 99" ЕООД,
„АСКЛЕПИЙ – ИК“ ЕООД, „АСТРАФАРМ“ ЕООД, „СЪНИФАРМ" ЕООД, А. К. А., ИВ. Г.
К. и „ФАРМАКС" ЕООД - трето задължено лице - ипотекарен длъжник за следните суми:
970 994,96 лева - главница по Договор за инвестиционен Б. кредит №3047-08 от 09.09.2008
г., 65 691,98 лева -договорна лихва за периода от 25.07.2010 г. до 04.05.2011 г.;32 833,32
лева-договорна наказателна лихва / неустойка / за периода от 25.08.2010 г. до 23.06.2011 г. ,
41 836,00 лева – съдебно-деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение в размер
на 21 367.99 лев, или общо 2 155 003.80 лева
С Постановление от 18.08.2016 г. на ЧСИ И.Б., рег.№800 първоначално образуваното
изпълнително дело се преобразува в изпълнително дело №20168000743/2016 г.
Въз основа на постъпила молба от Търговска банка .,Виктория" ЕАД от 09.11.2018 г.
е постановено Разпореждане от 09.11.2018 г. на ЧСИ И-Л.Е., per.№894, с което е образувано
настоящото изпълнително дело с №20188940401939 по описа за подлежащото на
принудително изпълнение задължение в общ размер на 3 349 946.66 лева, от които
1 899 101.07 лева главница по договора за инвестиционен кредит, договорна лихва за
периода от 25.07.2010 г. до 04.05.2011 - 10 269. 88 лева, законна лихва за периода от
3
24.06.2011 г. до 30.08. 2018 г. - 1 426 787.92 лева и юрисконсултско възнаграждение в
размер на 13 787.79 лева.
С молба от 12.02.2019 г., на осн. чл. 456 ГПК като взискател по делото е присъединен
“ИНЖКОНСУПТПРОЕКТ” ООД с вземане съгласно Удостоверение с изх.№956/11.02.2019
г. в размер на 20 520,92 лева. Присъединени са още взискателите НАП и Община Суворово.
Изпълнението е насочено срещу ипотекирани в полза на взискателя „ИНВЕСТБАНК“
АД недвижими имоти, собственост на длъжника „АИК ДОМ“ ООД находящи се в село
Левски, община Суворово, област Варна, а именно: I.ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идент. №
43222501233, СГРАДА с идент № 43222501233.1, СГРАДА с идент № 432225012333; II.
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идент № 43222501549 и СГРАДА с идент № 43222501549.1; III.
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идент № 43222501550; IV. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идент №
43222501548 и ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идент № 43222501.667, СГРАДА с идент №
432225015482 и СГРАДА с идент № 43222501548.1. Ипотеката на имотите е учредена и
надлежно вписана по партида на длъжника в СВп в полза на праводателя на взискателя
„Епорики Банк-България“ ЕАД /л.301, том 2 от изп.дело/
С протокол от 11.08.2021 г. на ЧСИ И-Л.Е.е, рег. № 894, за купувач на гореописаните
имоти е обявен взискателят „Инвестбанк“ АД срещу предложена цена от 790 880 лева.
С оглед качеството на обявения купувач обжалваното разпределение от 29.10.2021 г.
е извършено по реда на чл. 495 във вр. с чл. 460 от ГПК. Тълкуването на разпоредбата на
чл.495 ГПК, уреждаща изплащане на цената от взискател, води до извода, че когато за
купувач е обявен взискател разпределението се извършва преди внасяне на сумата,
необходима за изплащане на съразмерните части от вземанията на другите взискатели. Това
е дължимата от купувача част от продажната цена, останала след извършване на
прихващането по чл.461 ГПК, която като размер се определя именно с разпределението.
Съгласно приложимата и в този случай разпоредба на чл.462 ГПК разпределението се
предявява на страните в изпълнението, като в тридневен срок от предявяването подлежи на
обжалване. Съотнесено към разпоредбата на чл.495 ГПК, доколкото не е предвидено друго,
посоченият в същата двуседмичен срок от разпределението следва да се счита, че тече след
стабилизиране на акта, с който е извършено разпределението.
Същото не е изпълнителен способ, а чрез него СИ определя кои притезания подлежат
на удовлетворяване, какъв е редът за удовлетворяването им и каква сума се полага за
пълното или частично изплащане на всяко едно от тях. Тази функция на разпределението
налага и режима за проверка законосъобразността на акта, с който то е извършено.
Изхождайки от неговата същност, в съдебната практика се приема, че жалбата срещу
този акт може да се основава само на довод за погрешна преценка на съдебния изпълнител
относно кръга на взискателите, размерите на предявените от тях вземания и
съответстващите им привилегии. Проверката на законосъобразността на разпределението
може да обхване и установяването на точен размер на определяеми в титулите вземания и
определените от съдебния изпълнител разноски.
4
С оглед гореизложеното извън предмета на съдебната проверка се намират
възраженията на длъжниците относно дължимостта и изискуемостта на съдебно
установените и подлежащи на принудително изпълнение парични притезания. Само за
пълнота на обосновката следва да се посочи, че задължението им, както вече беше
изложено, е установено с изпълнителен лист от 01.07.2011 г., издаден по силата на Заповед
за изпълнение №6064/30.06.2011 г. по ЧГД №9638/2011 г. по описа на Районен съд – Варна,
които са влезли в сила изпълнителни основания по смисъла на чл. 404 от ГПК. Напълно
несъстоятелни са възраженията, че заповедта за изпълнение не е стабилизирана, тъй като
видно от приложеното към делото ч.гр.дело № 9638/11 по описа на ВРС длъжникът „Аик
Дом“ ООД е депозирал възражение единствено срещу частта от заповедта, съдържаща
произнасяне по отношение на разноските за юрисконсултско възнаграждение, поради което
след изтичане на срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК в останалите части същото е влязло в сила.
Длъжниците И.К., А.А. и „АИК ДОМ“ ООД са депозирали възражения по чл. 423 от ГПК,
които са оставени без разглеждане с Определение № 2246/17.06.2019 г. по ч.т.д. № 804/2019
г., с което заповедта е стабилизирана окончателно. Не отговаря на действителността
твърдението на техния процесуален представител, че не е уведомен за произнасянето на
съда, доколкото видно от приложено по делото съобщение му е връчен препис от съдебния
акт на 25.06.2019 г. Освен всичко останало, само за изчерпателност на изложението следва
да се посочи, че заповедта по чл. 417, т. 2 от ГПК с издаден изпълнителен лист подлежи на
незабавно изпълнение, независимо от влизането в сила на основание чл. 418, ал. 1 от ГПК,
като освен това е стабилизирането ѝ е безспорно установено в отношенията между страните.
Както вече беше обосновано, релевантни в настоящото производство се явяват
единствено възраженията на жалбоподателите относно размерът на задълженията на
взискателите. В същото време напълно несъстоятелни са твърденията, че при определянето
на последните следва да бъдат взети предвид извършени доброволни плащания преди
постановяване заповедта за изпълнение и изпълнителния лист, тъй като чрез тях се цели да
се оспори съдебно установено вземане. Оспорването на фактите и обстоятелствата,
относими към ликвидността и изискуемостта са преклудирани след влизане в сила на
заповедта за изпълнение, освен ако не са налице специалните хипотези на чл. 424 от ГПК
или на чл. 439 от ГПК. Възможността за това е предпоставена единствено от наличието на
новооткрити обстоятелства и доказателства, или съответно при втория иск - при
новонастъпили факти, но във всички случай се касае за обстоятелства настъпили или узнати
след нейното постановяване. Предвид гореизложеното са преклудирани всички оспорвания
за настъпили правопогасяващи факти преди този момент, като напълно недопустимо е
същите да бъдат предявявани в рамките на изпълнителното производство, още повече на
етап разпределение на постъпили в същото суми. На разглеждане в настоящото
производство подлежат единствено твърденията за извършени доброволни или
принудителни погашения след датата на издаване на заповедта за изпълнение - 30.06.2011 г.,
както и че не е спазена процедурата за предявяване на разпредлеението.
Последните се явяват наоснователни, тъй като от приложените по изпълнителното
5
дело съобщения се установява, че ИВ. Г. К., който е и управител на дружеството длъжник
„АИК ДОМ“ ООД – е уведомен лично на 13.10.2021 г., като до представляваното от него
дружество е изпратена и призовка на посочения по делото адрес. Длъжникът А. К. А. е
уведомен чрез упълномощения си процесуален представител адв. И.К. - на 28.10.2021 г.
Доколкото И.К., в лично качество и в качеството си на управител на „АИК ДОМ“ ООД се е
подписал на протокола за предявяване на разпределение се явяват неоснователни
възраженията, че същият не е бил надлежно уведомен и е нарушено правото му на защита
срещу същото.
За установяване на точния размер на обективираните в изпълнителния титул
задължения по делото е изготвена съдебно-счетоводна експертиза, от заключението на която
се установява, че при образуване на изпълнителното дело при ЧСИ Л.Т., рег.№713 под №
20117130400219/2011 г. общият размер на задължението /подробно описан в мотивите на
настоящото решение/ е възлизал общо на 2 155 003,80 лева, от които 970 994,96 лева -
главница по Договор за инвестиционен Б. кредит №3047-08 от 09.09.2008 г., 65 691,98 лева -
договорна лихва за периода от 25.07.2010 г. до 04.05.2011 г.;32 833,32 лева-договорна
наказателна лихва / неустойка / за периода от 25.08.2010 г. до 23.06.2011 г. , 41 836,00 лева
– съдебно-деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение в размер на 21 367.99 лев.
При образуване на настоящото изпълнително дело №20188940401939 при ЧСИ И-
Л.Е., per.№894, експертизата констатира намаляване на всички вземания на първоначалния
взискател /с изключение на законната лихва в размер на 1 426 787,92 лева/, след което
дължимата главница възлиза на 1 899 101,07 лева, договорната лихва на 10 269,88 лева, а
юриск. възнаграждение на 13 787.79 лева. По този начин по отделни пера, като се изключи
законната лихва, размерът на задължението е редуциран с общо 231 845,06 лева - 118 212,47
лева договорна лихва, 64 216,39 лева неустойка, 41 836,00 лева съдебно-деловодни разноски
и 7 580,20 лева юрисконсултско възнаграждение. В периода от 28.3.2012 г. до датата на
изготвяне на експертизата в полза на взискателя „Инвестбанк“ АД са разпределени общо
239 690,52 лева, 7 462,69 лева в полза на съдебните изпълнители, 24 516,67 лева в полза на
НАП, 625,76 лева за МДТ, като 600 лева са заплатени за вещи лица и 47.60 лева за Б.и такси,
като общия размер на изплатени суми възлиза на 272 943,24 лева.
Към момента на изготвяне на разпределението конституирани като взискатели по
изпълнителното дело са „ИНВЕСТБАНК“ АД с вземане в общ размер на 3 959 341,60 лева,
„ИНЖКОНСУЛТПРОЕКТ“ ООД с необезпечено вземане в общ размер на 20 520,92 лева по
представено по делото Удостоверение по реда на чл. 456 ГПК с изх. № 956/11.02.2019 г.,
издадено от ДСИ при СИС при РС-Девня; Държавата за публични вземания в общ размер на
746 289,45 лева и Община Суворово за публични вземания за местен данък в общ размер на
6 135,83 лв., дължим за осребрените поземлени имоти за периода от 2011 г. до 2021 г.,
Съгласно заключението на вещото лице, обективирано в таблица № 14 осребрената
сума в размер на 790 880 лева следва да бъде разпределена по следния ред на
удовлетворяване на взискателите: за такси и разноски в изпълнителното производство по
реда на чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД в размер на 4265.45 лева; по т. 2 от цитираната разпоредба
6
дължим данък за продадените недвижими имоти в полза на Община Суворово в размер на
6 135.83 лева; такса по чл. 26 от ТТРЗЧСИ в размер на 19 626.90 лева в полза на ЧСИ, а с
остатъкът от 760 851.82 лева следва да бъдат погасени вземания на „Инвестбанк“ АД в
посочения размер. След така разпределените суми, взискателят-купувач дължи внасянето на
6 135.83 лева по т. 2 от разпределението в полза на Община Суворово както и такси и
разноски за ЧСИ в размер на общо 19 878.90 лева /19262.90 +252 лева/.
Настоящият съдебен състав, макар да кредитирани заключението на вещото лице като
обективно и компетентно дадено, и да счита, че същото по-прецизно отчита подлежащите
на погасяване задължения, намира, че то е по-неблагоприятно за жалбоподателите.
Съобразно обжалваното разпределение, изготвено от ЧСИ, цената на имота, подлежащ на
възлагане на взискателя – купувач, в размер на 790 880.00 лева, се разпределя както следва:
по реда на чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД разноски в полза на „Инвестбанк“ АД в размер на
4 013.45 лева. От остатъкът в общ размер на 786 866.55 лева следва да се разпредели по т.2
от чл. 136, ал. 1 от ЗЗД, както следва - 6.135.83 лева в полза на Община Суворово и още
613.04 лева такси и разноски. С остатъкът от 780 117,68 лева следва по реда на 136, ал. 1, т.
3 от ЗЗД да бъдат погасени 761 108,30 лева вземания на ипотекарния кредитор
„Инвестбанк“ АД и 19 622,42 лева следва да бъдат заплатени в полза на ЧСИ,
представляващи такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ.
При съпоставка между предложения от ЧСИ вариант за разпределение и
изгответното от ЧСИ такова, се достига до извод, че последното е по-благоприятно за
длъжниците, тъй като при него се погасяват техни задължения в по-висок размер към
взискателя по т. 3 – за сумата от 761 108.30 лева, вместо изчислените от вещото лице -
760 851.82 лева, като по този начин дългът се намалява с по-голяма сума. Същото важи и за
дължимите в полза разноски, които съобразно заключението на експертизата са в по-висок
размер от определените с разпределението от ЧСИ.
Предвид изложеното и доколкото обжалваното разпределение е по-благоприятно за
жалбоподателите, то с оглед принципа за недопускане на влошаване на тяхното положение,
същото следва да бъде оставено в сила. За да се стабилизира то, в двуседмичния срок по чл.
495 от ГПК от влизането му в сила взискателят - купувач е длъжен да внесе сумата
необходима за изплащане на съразмерните части на другите взискатели. В случая това са
местния данък, дължим за продадените имоти на Община Суворово, по реда на чл. 136, ал.
1, т. 2 от ЗЗД в размер на 6 135.83 лева и 19 874.42 лева в полза на ЧСИ, представляваща
дължимите такси по ТТРЗЧСИ, относими към конкретния изпълнителен способ.
С оглед гореизложеното не са налице законоустановените предпоставки за отмяна на
обжалваното разпределение, доколко това би поставило жалбоподателите в по-
неблагоприятно положение, поради което жалбите им следва да бъдат оставени без
уважение.
Предвид изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на „Инвестбанк“
АД следва да бъдат присъдени съдебно-деловодни разноски в общ размер на 300 лева, или
по 100 лева за осъществената защита по всяка една от трите жалби.
7
Мотивиран от изложеното съдът,
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ 1.) жалба, подадена от длъжника „АИК ДОМ“ ООД с
ЕИК *********; 2.) жалба от длъжника ИВ. Г. К., както и 3.) жалба, подадена от длъжника
А. К. А., и трите срещу разпределение, обективирано в протокол от 29.10.2021 г. по
изпълнително дело № 20188940401939, на К.К., помощник частен съдебен изпълнител при
И-Л.Е., ЧСИ с per. № 894, район на действие ОС – Варна.
ОСЪЖДА „АИК ДОМ“ ООД с ЕИК *********, ИВ. Г. К., ЕГН ********** и А. К.
А., ЕГн ********** да заплатят на „ИНВЕСТБАНК" АД, ЕИК ********* сумата от 300
/триста/ лева, представляваща дължимите на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК съдебно-
деловодни разноски в производството.
Решението може да се обжалва пред Варненския апелативен съд в едноседмичен
срок от връчването му на страните, на основание чл. 463 ал. 2 от ГПК.
След влизането му в сила, препис от решението да се изпрати на ЧСИ И-Л.Е. за
сведение и предприемане на следващите се действия.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8