Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 12.04.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА ДАНАИЛОВА
ВЛАДИМИР ВЪЛКОВ
като разгледа докладваното от съдия Костадинова ч. гр. дело № 3955/2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435,
ал. 2 ГПК.
Образувано
е по жалба на Ю.В.Р. – длъжник по изп. д. № 20218400400097 - срещу разпореждане
от 09.02.2021 г., с което е оставено без уважение искането на длъжника за
намаляване на претендираното от взискателите адвокатско възнаграждение. Жалбоподателят
твърди, че размерът на адвокатското възнаграждение е прекомерен с оглед фактическата
и правна сложност на делото и с оглед осъществените изпълнителни действия,
изчерпващи се с подаване на молба за образуване на делото. Поддържа, че задължението
е погасено в срока за доброволно изпълнение, поради което била дължима
единствено сумата от 200 лв.
Взискателите
Г.А.Г., П.И.А., С.П.А., М.П.А., Л.С.Х.и А.С.Б.оспорват жалбата, като твърдят,
че размерът на адвокатското възнаграждение е съобразен с определения в Наредба №
1/2004 г. минимум за образуване и водене на делото. Считат, че въпреки погасяване
на задължението в срока за доброволно изпълнение, длъжникът е станал повод за
завеждане на делото и следвало да отговаря за разноските. Освен това твърдят,
че всеки от тях имал право на разноски и дори те да бъдат определени в сочения
от жалбоподателя минимум от 200 лв., то общо дължимият размер би надхвърлил
присъдения.
В мотивите
по чл. 436, ал. 3 ГПК частният съдебен изпълнител заявява, че жалбата е
неоснователна, тъй като до погасяване на задължението се е стигнало след
изпълнение на наложения по молба на взискателите запор върху банковите сметки
на длъжника, т.е. били извършени действия както по образуване, така и по водене
на изпълнителното производство. Наред с това сочи, че договореното и заплатено
от взискателите адвокатско възнаграждение вече било намалено до законоустановения
минимум за образуване и водене на делото.
Съдът намира следното от фактическа
и правна страна:
Изпълнителното дело е образувано въз основа на изпълнителен лист от 07.01.2021 г., издаден в
полза на Г.А.Г., П.И.А., С.П.А., М.П.А., Л.С.Х.и А.С.Б., за сумата от 6 936,84
лв. - уравнение на дяловете на посочените съделители. В молбата за образуване
на делото е поискано налагане на запор върху банковите сметки на длъжника. На 09.02.2021
г. на длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение, като на същата дата
дългът е погасен в резултат на изпълнение на изпратени запорни съобщения до
трети задължени лица. С обжалваното разпореждане по възражение на длъжника съдебният
изпълнител е намалил разноските за адвокатско възнаграждение до сумата от 538,54
лв.
От изложената по-горе фактическа обстановка е
видно, че единствените действия, извършени от взискателите, са свързА.С
образуване на изпълнителното производство чрез подаване на молба за това. Тъй като индивидуализирането на
изпълнителния способ е реквизит на молбата по чл. 426 ГПК, то посочването му в
нея не съставлява отделно действие по защита в изпълнителното
производство. Поради това, щом погасяването на дълга е извършено в срока за
доброволно изпълнение, дори и да е в резултат от изпълнение на посочения в
молбата по чл. 426 ГПК способ, минималното възнаграждение следва да се определи
при условията на чл. 10, т. 1 от Наредба 1/2004 г., а именно – 200 лв., дължими за подаване на молба за образуване
на изпълнителното производство. Над тази сума отговорността на длъжника
може да бъде ангажирана само при необходимост от извършване на изпълнителни
действия след изтичане на срока
за доброволно изпълнение и след
неуспешното реализиране на посочения в молбата за образуване способ,
ако той се изпълнява с еднократно действие.
Ирелевантно е въведеното от взискателите
възражение, че длъжникът е станал повод за завеждане на изпълнителното дело и
поради това дължи по-големия размер на адвокатското възнаграждение. Всякога,
когато се присъжда възнаграждение по чл. 10 от Наредба 1/2004 г., независимо от
това дали то е по т. 1 или т. 2 на разпоредбата, е налице образувано изпълнително производство, за чието образуване
длъжникът е дал повод. Нормативният акт свързва размера на
възнаграждението по т. 1 и т. 2 не с обстоятелството дали длъжникът е дал повод
за образуване на делото, а дали е дал
повод за извършване на изпълнителни действия след срока за доброволно
изпълнение, какъвто повод в настоящия случай не е даден.
Ето защо адвокатското възнаграждение следва
да бъде намалено до сумата от 200 лв. Действително, минималният размер на
възнаграждението е приложим за всеки от взискателите поотделно, но в настоящия
случай с оглед диспозитивното начало
съдът не би могъл да определи възнаграждението по този начин – видно от
договора за правна помощ, всички взискатели общо са уговорили, че за образуване на изпълнителното дело ще заплатят
адвокатско възнаграждение в размер от 200 лв., а горницата до 550 лв.
ще се дължи за действия по водене на производството. Т.е. волята на страните е
била за образуване на делото да дължат заедно само сумата от 200 лв. и
доколкото в настоящия случай не е стигнало до извършване на други действия по
водене (извън посочване на изпълнителния способ в молбата за образуване), то
съдът не може да присъди по-голям размер от тази договорена сума.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ разпореждане от 09.02.2021 г. по
изп.д. № 20218400400097, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА определените в поканата за
доброволно изпълнение разноски за адвокатско възнаграждение, дължимо на
взискателите, до сумата от 200 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.