Р Е
Ш Е Н
И Е № 1258
гр. Пловдив, 02.07.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ХVІІІ-ти н.с., в открито
съдебно заседание на осемнадесети юни две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ГЕОРГИЕВА
при
участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ТЕРЗОВА, като разгледа докладваното от съдията
АНД № 2704/2019г. по описа на ПРС,
ХVIII-ти н. с., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано
е Наказателно постановление №16-002467, издадено на 11.04.2019г. от Директора
на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Пловдив
/ДИТ Пловдив/, с което на „Солак 77“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: с.Мулдава, община Асеновград, област Пловдив, ул.“Тракия“ №11,
представлявано от управителя Б.С.С., е наложено административно наказание -
ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1 800 /хиляда и осемстотин/ лева на
основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.3 от Кодекса на труда КТ/ за нарушение
на чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от КТ.
Жалбоподателят,
в жалбата и в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител - адв. Г.М.,
излага становище за допуснато нарушение на материалния и процесуалния закон.
Атакува наказателното постановление /НП/ като неправилно и незаконосъобразно, и
прави искане за неговата отмяна.
ВъззИ.емата
страна, чрез старши юрисконсулт П.Т., моли съда да потвърди обжалваното
наказателно постановление като правилно и законосъобразно.
Съдът,
след като взе предвид изложеното в жалбата и след като анализира събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
Жалбата
е подадена в преклузивния 7 - дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна
страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
От
фактическа страна съдът установи следното:
На
18.03.2019г. от инспектори при ДИТ-Пловдив и полицейски служители при Второ РУ
при ОД на МВР-Пловдив била извършена проверка на строителен обект „Жилищна
сграда с офиси, подземни гаражи, бърза закуска, ресторант и кафе-сладкарница“,
находящ се в гр.Пловдив УПИ І-522.477 от кв.366 и 366а от плана на
кв.“Триъгълника“, на който обект работници на „Солак 77“ ЕООД извършвали
строително-монтажна дейност, съгласно договор за възлагане на строителство с
„Тарамекс“ ЕООД. Участие в проверяващия екип в качеството на *** в ДИТ-Пловдив
взела и свид. И.С.Б.. На място било
установено, че в крило Б на посочения строителен обект работи като ***С.Б.К.,
ЕГН:**********. Проверяващите провели разговор със свид. С.К., който посочил,
че работи като ***на обекта от 18.03.2019г., с работно време от 08:00 часа до
17:00 часа, 1 час почивка в работния ден, почивни дни събота и неделя и
уговорено, и платено трудово възнаграждение в размер на 3,00 лв. на кв.м.
Работникът декларирал, че бил повикан от управителя на
дружеството-жалбоподател, както и че не е подписвал граждански или трудов
договор. На лицето била предоставена за попълване декларация по чл.402 от КТ, в
която С.К. потвърдил изложените устно от него обстоятелства. В декларацията свид. К. посочил, че
няма сключен трудов или граждански договор.
Във
връзка с установеното по време на проверката и на основание чл.45, ал.1 от АПК
до жалбоподателя „Солак 77“ ЕООД била изпратена призовка с указани дата, час и
място за явяване на негов представител и представяне на документи, касаещи
отношенията на дружеството с установените да работят на проверения обект лица,
включително и свид. С.Б.К.. На 26.03.2019г. такива документи не били
представени от дружеството.
Въз
основа на резултатите от проверката и даденото на 26.03.2019г. от управителя на
дружеството писмено обяснение, проверяващите приели, че на 18.03.2019г. от
страна на работодателя „Солак 77“ ЕООД е приет на работа в строителния обект
като ***С.Б.К., ЕГН:********** с установени елементи на трудово правоотношение
/работно място, работно време и уговорено трудово възнаграждение/, без да е
сключен с него трудов договор в писмена форма.
При тези
обстоятелства свид.Б. преценила, че дружеството като работодател не е изпълнило
задължението си по чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от КТ, за което на 26.03.2019г.
съставила Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 16-002467 срещу „Солак 77“ ЕООД, в който били вписани обстоятелствата по
констатираното нарушение. Актът бил съставен в присъствието на управителя на
дружеството, който се запознал със съдържанието на АУАН и го подписал без
възражения.
По реда
на чл.44, ал.1 от ЗАНН жалбоподателят не депозирал писмени възражения.
Въз
основа на така съставения АУАН било издадено и атакуваното наказателно
постановление, в което наказващият орган на основание чл.416, ал.5, вр. чл.414,
ал.3 от КТ наложил на „Солак 77“ ЕООД административно наказание – имуществена
санкция в размер на 1 800 лева за нарушение на чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от КТ.
Описаната
фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от
приложените по делото писмени доказателства, така и от гласните доказателства –
от показанията на свид. И. С.Б. и свид. С.Б.К., които съдът кредитира с доверие
като обективни, логични, вътрешно непротиворечиви и кореспондиращи с
останалите, събрани по делото писмени доказателства.
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:
Въз
основа на събраните по делото доказателства по категоричен и безспорен начин се
установява, че жалбоподателят „Солак 77“ ЕООД, в качеството му на работодател е
извършил административно нарушение на чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от КТ, изразяващо се в
неизпълнение на задължението за сключване на трудов договор в писмена форма,
поради установени отношения на предоставяне на работна сила, които се уреждат
само като трудови правоотношения. Жалбоподателят, в качеството на работодател,
е приел на работа в процесния обект като ***С.Б.К., ЕГН:********** при
установени елементи на трудово правоотношение – работно място в строителен
обект, намиращ се в гр.Пловдив, УПИ І-522.477 от кв.366 и 366а от плана на
кв.“Триъгълника“, работно време от 08:00ч. до 17:00ч. и уговорено трудово
възнаграждение, без да е сключил с него трудов договор в писмена форма. Налице
е предоставяне на работна сила, което е следвало да бъде регулирано с писмен
трудов договор, но не е сторено. По този начин
дружеството-жалбоподател е нарушило разпоредбата на чл.62, ал.1 от КТ,
съгласно която трудовият договор се сключва в писмена форма, във връзка с
нормата на чл.1 ал.2 от КТ, която сочи, че отношенията при предоставянето на
работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. От анализа на
цитираните разпоредби следва, че за да е осъществено нарушение по чл.62, ал. 1 от КТ е достатъчно работникът да
е допуснат до работа, без да е налице трудов договор сключен в писмена форма
между него и съответния работодател. В настоящия случай са налице
доказателства, че това изискване не е било изпълнено от жалбоподателя към
момента на проверката. Правилно е възприето от контролните органи, че се касае
за престиране на работна сила от страна свид. С.К.. Последният устно и писмено
в саморъчно попълнена от него декларация по чл.402 от КТ е отразил такива
елементи от правоотношението му с дружеството-жалбоподател, които несъмнено го
характеризират като трудово - начален момент на започване на работа на обекта,
работно време, място на работа, уговорено и изплатено трудово възнаграждение,
почивни дни. Изрично е декларирал и обстоятелството, че няма сключен трудов или
граждански договор. Изводът, че посоченият работник е осъществявал трудова
дейност към деня на проверката се потвърждава както от неговите показания, в
които сочи, че в момент на пристигане на проверяващите, той, брат му и
племеникът му работили на обекта, като първия ден намазали бетонконтакта, а на
следващия – слагали бяла мазилка, така и от посоченото от свид. Б.
обстоятелство, че към момента на проверката установените в апартамент в блок Б
три лица, сред които и свид. С.К. били облечени в работно облекло, използвали
строителни материали и полагали мазилка в една от стаите и в банята.
Наред с
констатираното предоставяне на работна сила, в случая безспорно е установено и
работното място – строителен обект „Жилищна сграда с офиси, подземни гаражи,
бърза закуска, ресторант и кафе-сладкарница“, находящ се в гр.Пловдив УПИ І-522.477
от кв.366 и 366а от плана на кв.“Триъгълника“. В декларацията по чл.402 от КТ е
посочен конкретен размер на трудовото възнаграждение, което наред с
установеното работно време, сочи на извод за наличие на характеристики, типични
за едно трудово правоотношение. Мотивиран от изложеното съдът счита, че по
делото са налице категорични и безспорни доказателства за извършено от „Солак
77“ ООД нарушение на чл.62, ал.1 вр. чл.1, ал.2 от КТ, тъй като дружеството е
приело на работа работник без сключен трудов договор в писмена форма в
противоречие с изискванията на трудовото законодателство.
В тази
връзка следва да се отбележи, че съгласно чл. 416, ал.1, изр.2 от КТ редовно
съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на
противното. Фактическите констатации отразени в акта не се опровергават от
събраните по делото гласни и писмени доказателства.
По
отношение на изложеното от процесуалния представител на жалбоподателя твърдение
за попълнена декларация по чл.402 от КТ под диктовката на служителите на
ДИТ-Пловдив, съдът намира същото за необосновано, недоказано и опровергано от
показанията на самия свид. С. К., в които същият изрично заявява, че написаното
от него в декларацията отговаря на истината.
С оглед
допуснатото неизпълнение на задължение към държавата на жалбоподателя е
наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1800 лева,
на основание чл.414, ал.3 от КТ, която разпоредба предвижда работодател, който
наруши разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или
2, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а
виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв., за всяко
отделно нарушение. В случая наказващият орган е наложил санкция над определения
в закона минимум, без да се е мотивирал за това. Доколкото по делото няма
доказателства за други нарушения на жалбоподателя по влезли в сила
административни актове за ангажиране на неговата отговорност, настоящият
съдебен състав намира, че следва да бъде намален размерът на наложеното
наказание до предвидения в закона минимум от 1500лв., който се явява справедлив
и отговарящ на обществената опасност на извършеното нарушение.
Процесното
деяние е изключено от обхвата на привилегированата разпоредба на чл.415в, ал.1
от КТ, предвид изричната забрана на чл.415в, ал.2 от КТ, в която е посочено, че
не са маловажни нарушенията на чл.61, ал.1, чл.62, ал.1 /какъвто е настоящият
казус/ и 3 и чл.63, ал.1 и 2. Случаят не може да бъде квалифициран и като маловажен по смисъла на
чл. 28 от ЗАНН, тъй като така установеното нарушение не разкрива по - ниска
степен на обществена опасност от тази на нарушенията от същия вид. В тази
връзка настоящият съдебен състав не споделя направеното в жалбата възражение за
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, поради посочено в
обстоятелствената част на НП, че случаят представлява маловажен такъв и въпреки
това е наложено административно наказание. Действително в НП е допуснат
технически пропуск, но предвид на това, че преценката за маловажност на
нарушението предхожда издаването на НП и след като в случая е издаден
санкционен акт, то следва, че такава от АНО е извършена и същият не е намерил
основания за приложение на чл.28 от ЗАНН. Доколкото законът не изисква в издадено
НП да се съдържа обосновка защо нарушението не представлява маловажен случай,
съдът намира, че допуснатата техническа грешка не е довела до нарушаване
правото на защита на жалбоподателя, което да съставлява съществено основание за
отмяна на атакувания административен акт.
При
извършената служебна проверка съдът не констатира да са допуснати нарушения на
процесуалните правила, които да съставляват основание за отмяна на
наказателното постановление. Административнонаказателното производство е
образувано и срещу нарушителя е повдигнато административнонаказателно обвинение
въз основа на АУАН, който е съставен от компетентен орган, в рамките на
материалната му и териториална компетентност. Обжалваното НП е издадено от
Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Пловдив в кръга на правомощията му
по закон, с оглед нормата на чл.416, ал.5 от КТ и Заповед № З-0058/11.02.2014
г. на Изпълнителен директор на ИА „Главна инспекция по труда“. АУАН и
обжалваното НП са съставени законосъобразно и
съдържат необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушението е
пълно и ясно описано, посочени са времето, мястото и обстоятелствата, при които
е било извършено, както и доказателствата, които го подкрепят, индивидуализиран
е и нарушителя. От изложените в акта и наказателното постановление факти става
ясно какво деяние е осъществено от жалбоподателя, кога е извършено и каква е
неговата правна квалификация, като не е налице съществено нарушение на
процесуалните правила, което да ограничава правото на защита на нарушителя, да опорочава атакувания акт и да налага
неговата отмяна.
Мотивиран
от изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ Наказателно
постановление №16-002467, издадено на 11.04.2019г. от Директора на Дирекция „Инспекция по труда”
гр. Пловдив /ДИТ
Пловдив/, с което на „Солак 77“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с.Мулдава, община
Асеновград, област Пловдив, ул.“Тракия“ №11, представлявано от управителя
Б.С.С., е наложено административно наказание
- ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на
1 800 /хиляда и осемстотин/ лева на основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.3 от
Кодекса на труда /КТ/ за нарушение на чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от КТ, като НАМАЛЯВА размер на ИМУЩЕСТВЕНАТА
САНКЦИЯ на 1500 /хиляда и петстотин/
лева.
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд- Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С
ОРИГИНАЛА! ДТ