Решение по дело №1110/2023 на Районен съд - Монтана

Номер на акта: 286
Дата: 31 октомври 2023 г.
Съдия: Румяна Михайлова
Дело: 20231630201110
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 18 септември 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 286
гр. Монтана, 31.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:РУМЯНА МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря НИКОЛИНКА Г. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА МИХАЙЛОВА Административно
наказателно дело № 20231630201110 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.59, ал.1 и сл. ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление
№717299-F703017/08.08.2023год. на Началник отдел „Оперативни дейности“
Велико Търново, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален
контрол“, с което на М. Д. Ф., на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС е наложено
административно наказание – глоба в размер на 600.00 (шестстотин) лева.
Недоволен от издаденото Наказателно постановление е останал
административнонаказания, поради което обжалва същото в
законоустановения срок с молба да бъде отменено, като незаконосъобразно,
за което излага доводи. По същество не оспорва извършването на
нарушението, като поддържа, че извършените продажби са в малък период от
време, не е ощетила фиска на бюджета на страната и към момента вече не
извършва продажби.
Въззиваемата страна,чрез процесуалния си представител в съдебно
заседание взема становище,че жалбата е неоснователна, наложеното
наказание е съобразено с чл.27 от ЗАНН и към предвидения минимум, поради
което издаденото наказателно постановление следва да бъде потвърдено
изцяло, тъй като нарушението е осъществено от обективна и субективна
1
страна, както и няма основание за приложение на чл.28 ЗАНН. Представя
писмена защита, в която излага доводите си. Претендира заплащане на
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Доказателствата по делото са писмени и гласни.
Съдът,след като прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната
връзка и логическо единство,а така също във връзка с оплакванията в жалбата
и доводите и становищата на страните,приема за установено следното:
Подадената жалба е процесуално допустима, подадена в срока по чл.59,
ал.2 ЗАНН. Разгледана по същество се явява частично ОСНОВАТЕЛНА, но
не на основанията посочени в нея.
На жалбоподателя е съставен акт № F703017/19.04.2023г. за това, че при
извършена проверка на 10.04.2023г., по спазване на данъчното
законодателство на ДЗЛ М. Д. Ф. е установено, че задълженото лице
извършва търговска дейност – електронна търговия, продажба на парфюми,
козметика, бутилки, без да има въведено в експлоатация фискално устройство
за отчитане на оборотите от извършените продажби, с което е нарушил
разпоредбите на чл.7, ал.2 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006г. на МФ за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в
търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и
изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен
магазин. Нарушението е установено при извършена контролна покупка от
страна на проверяващите по обява в платформа за електронна търговия на 1
брой дамски парфюм на стойност 129 лева, като стоката е доставена чрез
куриерска фирма Еконт експрес ООД, а изпращач на стоката е М. Д. Ф., като в
пакета освен поръчаната стока няма приложен фискален документ, нито
някакъв друг документ, доказващ извършената продажба. Във връзка с
неиздаването на фискален бон е извършена е извършена справка в куриерски
фирми Еконт експрес и Спийди за направени доставки с наложен платеж от
лицето М. Д. Ф. за периода от 15.12.2020г. до 28.12.2022г., при което е
установено, че за проверения период има изпратени 121 бр. пратки на обща
стойност 10 731. 55 лева.
От извършената справка в НАП за лицето, се установява, че няма
регистрирано и въведено в експлоатация фискално устройство с изградена
дистанционна връзка с НАП.
2
Въз основа на съставения акт е издадено и атакуваното наказателно
постановление за виновно нарушение на разпоредбата на чл.7, ал.2 от
Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби
в търговски обекти чрез фискални устройства вр. с чл.118, ал.4, т.8 ЗДДС.
Жалбоподателят по същество не оспорва извършването на нарушението,
а поддържа, че не е знаела за необходимостта от регистрация на фискално
устройство при извършване на електронна търговия. Заявява, че е изпълнила
задължението си и е подала ГДД за 2022г. и по никакъв начин не е ощетила
бюджета на страната.
Административното нарушение се установява по несъмнен и безспорен
начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства.В тази връзка
са и показанията на свидетелите Т. Л. В., актосъставител и на място
извършила проверка в обекта на търговеца, както и на П. М. И..
Актосъставителят заявява, че при извършена контролна покупка от
платформа за електронна търговия, доставена чрез куриер Еконт експрес,
изпращач е жалбоподателя М. Д. Ф., като при получаване на пратката, освен
поръчаната стока, не е имало приложен фискален бон или друг документ,
удостоверяващ извършената продажба, и след извършена справка в масивите
на НАП се установило, че задълженото лице няма инсталирано и
регистрирано фискално устройство, а в същото време извършва търговска
дейност.
Съдът кредитира показанията на разпитаната свидетелка, тъй като
същата предава свои лични и непосредствени впечатления, не е
заинтересована от изхода на делото и показанията й изцяло кореспондират с
писмените доказателства. В подкрепа на свидетелските показания са
протокол от извършена проверка, товарителница, справка за регистрирани
данни, данни от платформа за електронна търговия.
Актът е съставен при спазване изискванията на ЗАНН, като по безспорен
начин е установено извършването на нарушението, самоличността на
нарушителя и неговата вина.Нарушението е точно и ясно описано, като е
посочено кои разпоредби са нарушени виновно. Актът е съставен в
присъствието на двама свидетели, П. И. и Т. П., служители на НАП, офис
Монтана, които не са присъствали на извършената проверка, в присъствието
и на нарушителя, предявен му е на същата дата, като му е предоставена и
3
възможност да направи възражения и искания, каквито не е направил.
На базата на събраните по делото доказателства, наказващия орган
правилно е квалифицирал деянието на жалбоподателя като нарушение на
разпоредбата на чл.7, ал.2 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006г. на МФ. Нормата
на чл.7, ал.2 не допуска извършване на продажба на стоки и услуги от лицата
по чл.3, без функциониращи фискални устройства, като лицата посочени в
чл.3 са длъжни да монтират, въведат в експлоатация и използват
регистрирани в НАП фискални устройства от датата на започване на
търговската дейност.
При така изяснените обстоятелства и събрания доказателствен материал
съдът приема за безспорно установено, че с описаната в АУАН и НП дейност,
лицето М. Д. Ф. е осъществила състава на регламентираното в чл.7, ал.1 от
Наредба №Н-18 от 13.12.2006г. неизпълнение на задължение, което ангажира
и административно наказателната й отговорност по чл.185, ал.2 ЗДДС.
Деянието не представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28
ЗАНН. Същото е формално, без да се установява наличие на значително по -
ниска степен на обществена опасност от обичайните случаи на нарушения от
посочения вид, поради което законосъобразно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателката и при
преценката си наказващият орган правилно и законосъобразно не е приложил
горната разпоредба.
Наложеното административно наказание, по убеждение на съда обаче,
не е съобразено с изискванията на чл.27 от ЗАНН, досежно степента на
обществена опасност на деянието и дееца, имотното състояние на
нарушителя, както и смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства. На
същия е определена санкция към средния размер, която с оглед на факта, че
нарушението е за първи път, тъй като по делото липсват писмени данни
жалбоподателя да е наказван за нарушения от този вид, който факт е отразен
и в процесното НП, не са настъпили вредни последици от деянието,
наказания по същество осъзнава извършеното и неговата тежест – заявява, че
към момента на проверката вече няма извършвани продажби, поради което
следва да бъде намалена на предвидения в закона минимум от 300.00 (триста)
лева.
В този си размер, по убеждение на съда, ще изпълни целите на
4
наказанието, както по отношение на дееца, така и относно останалите членове
на обществото, в частност задължените субекти по този ред.
Въззиваемата страна претендира заплащане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение, които с оглед изхода на делото и на
основание чл.63д, ал.4 ЗАНН вр. чл.37 ЗПП и чл.27 е Наредбата за заплащане
на правната помощ следва да бъдат присъдени такива в минимален размер от
80 лева.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.4 вр. с ал.7, т.2 ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 717299-F703017/
08.08.2023год. на Началник отдел „Оперативни дейности“ Велико Търново,
Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което на М. Д.
Ф. от гр.Монтана ЕГН **********, на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС е
наложено административно наказание – глоба в размер на 600.00 лева, като
НАМАЛЯВА наложеното административно наказание глоба на 300.00
(триста) лева.
ОСЪЖДА М. Д. Ф. от гр.Монтана ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на
Началник отдел „Оперативни дейности“ Велико Търново, Дирекция
„Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ сумата от 80.00 (осемдесет)
лева разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд -Монтана по реда на глава 12 от АПК, в 14-дневен срок
от съобщението на страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
5