Р Е Ш Е Н И Е
№ 260022 26.02.2021 година град Стара Загора
Старозагорски окръжен съд, наказателно отделение, трети
състав, в открито заседание на двадесет и четвърти февруари, две хиляди двадесет
и първа година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СОНЯ КАМЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВА СТЕФАНОВА
КРАСИМИРА ДОНЧЕВА
СЕКРЕТАР: РОСИЦА РАДЕВА
ПРОКУРОР: …
като разгледа докладваното от съдия КАМЕНОВА ВНЧХД
№ 2492 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по глава ХХІ на НПК.
С Присъда № 260005/10.09.2020 г., постановена по НЧХД №
180/2020 г. по описа на Районен съд – Стара Загора, подсъдимата М.Х.Л., родена
на *** ***, с постоянен адрес ***, ***, ЕГН ********** е призната за виновна в
това, че на 12.04.2019 г. в град Ч., в сградата на ДГ „***“, град Ч., е
причинила на малолетния Т.Р.В., ЕГН ********** чрез нанасяне на удар с длан по
лицето (шамар) лека телесна повреда, изразяваща се в болка без разстройство на
здравето – престъпление по чл.131, ал.1, т.4 във връзка с чл.130, ал.2 НК, за
което и на основание чл. 78а НК е освободена от наказателна отговорност и й е
наложено административно наказание
глоба в размер на 1 000 лева.
В срока по чл.319 от НПК горепосочената присъда е
обжалвана от подсъдимата М.Х.Л. чрез защитника й.
Във въззивната жалба са повдигнати оплаквания за
доказателствена необоснованост на фактологичните изводи на съда, обусловили
постановената осъдителна присъда, за неправилно приложение на материалния закон
и за постановяване на присъдата при съществени нарушения на процесуалните
правила.
ИСКАНЕТО е за отмяна на постановената присъда и за
постановяване на нова, с която подсъдимата да бъде призната за невинна и
оправдана по повдигнатото в тъжбата й обвинение или делото да бъде върнато за
ново разглеждане на първоинстанционния съд.
Чрез писмено възражение и в съдебно заседание майката и
законен представител на малолетния частен тъжител оспорва наличието на
наведените във въззивната жалба пороци на постановената присъда.
Окръжен съд – Стара
Загора, след като извърши цялостна служебна проверка на обжалваната присъда –
съгласно чл.314 от НПК, както и по оплакванията във въззивната жалба, прие
следното:
Обжалваната присъда е постановена въз основа на тъжба
от Л. В.Б., действаща като майка и законен представител от името на малолетния
си син - частният тъжител Т.Р.В., в която е повдигнато обвинение срещу
подсъдимата М.Х.Л. за това, че на 12.04.2019 г., в град Ч., в сградата на ДГ „***“,
град Ч., е причинила на малолетния частен тъжител лека телесна повреда,
изразяваща се в болка, без разстройство на здравето, чрез нанасяне на удар с
длан по лицето (шамар) – престъпление по чл.131, ал.1, т.4 във връзка с чл.130,
ал.2 НК.
С горепосочената тъжба е бил сезиран Районен съд – Ч.,
пред който е било образувано НЧХД № 367/2019 г., в последствие изпратено във
ВКС на основание чл.43, т.3 от НПК за определяне на друг, равен по степен съд,
който да разгледа делото.
С Определение № 10/22.01.2020 г. на ВКС на РБ,
постановено по ЧНД № 1138/2019 г., НЧХД № 367/2019 г. по описа на Районен съд -
Ч. е изпратено за разглеждане и решаване от Районен съд - Стара Загора, където
е образувано НЧХД № 180/2020 г., приключило с постановяването на Присъда №
260005/ 10.09.2020 г., предмет на въззивното производство.
За да постанови обжалваната осъдителна присъда,
първоинстанционният съд е приел за установени следните фактически
обстоятелства:
Подсъдимата М.Х.Л. е родена на *** ***, където и живее. *** (Справка за
съдимост рег. № 3766/08.09.2020г. по описа на Бюро съдимост при Районен съд -
Стара Загора). Работи като старши учител в ДГ „***“, град Ч..
Малолетният Т.Р.В., чиито родители са Л. В.Б. и Р.В.В., е роден на *** ***
(вж. Удостоверение за раждане № **********, издадено на 04.08.2014 г. от Община
Стара Загора, приложено към тъжбата).
През учебната 2018/2019 година малкият Т.Р.В. посещавал занятия във
втора, подготвителна група на Детска градина „***“, град Ч., директор на което учебно заведение
била свидетелката Р.М.Б.. Учители в групата на детето били подсъдимата М.Х.Л. и
В.К.С., а помощник възпитател – свидетелката М.П.Т..
На 12.04.2019 г. (петък) подсъдимата М.Х.Л. била първа смяна на работа.
Около 10.00 часа децата от групата на
частния тъжител Т.Р.В. оцветявали великденски орнаменти под ръководството на учителката
си. Детските масички, на които рисували децата, били разположени П-образно. По това време, в стаята, в която се
провеждали занятията на децата от втора група, влязла свидетелката М.П.Т., за
да раздаде на децата междинна закуска – плодове. Свидетелката тръгнала към масичките в късата част на
буквата „П“. В един момент чула, че колегата й М.Х.Л. повишава тон. Обърнала се и видяла, че подсъдимата
се е надвесила над детето Т.Р.В. и му се кара. Детето отговорило: „Аха“, след
което учителката му - М.Х.Л., го ударила с длан по лицето (шамар), от който
детето паднало между две столчета. След като се изправил, малкият Т.Р.В. поискал
да отиде до тоалетна, което подсъдимата му разрешила. Учебният процес
продължил.
Следобед, когато Л. В.Б. взела сина си Т. от детска градина, той й
разказал за случилото се. Оплакал й се и че плакал много, както и че се е напишкал.
От тогава отказал да посещава детската градина и това станало причина
впоследствие да бъде записан в друго учебно заведение.
Още същата вечер Л. В.Б. се обадила на свидетелката Р.М.Б. - директор на ДГ „***“, град Ч., за да й разкаже
случилото се. Свидетелката потвърдила, че именно подсъдимата М.Х.Л. е била
първа смяна на работа този ден.
Впоследствие Л. В.Б. подала сигнал до Регионално управление на
образованието – Стара Загора, адресиран още до кмета на Община Ч., както и до
Отдел „Закрила на детето“ при Дирекция „Социално подпомагане“ град Ч. - вх. №
РД-17-367/02.05.2019 г. по описа на МОН – РУО – Стара Загора, заверени копия на
документите от преписката по който са представени по делото.
От своя страна, от Отдел „Закрила на детето“ при Дирекция „Социално
подпомагане“ град Ч. бил подаден сигнал до Районна прокуратура – Ч., където
била образувана преписка с вх. №
400/2019 г. по описа на същата прокуратура.
С Постановление от 11.09.2019 г. на наблюдаващия прокурор е отказано
образуването на досъдебно производство. За да постанови този отказ, прокурорът
е приел, че на 12.04.2019 г., около 10 часа, по време на занятие по оцветяване
на великденски орнаменти, учителката М.Х.Л. повишила тон на детето Т.Р.В. и го ударила с шамар по бузата, очевидец на
което станала помощник възпитателят М.П.Т., като това деяние, съставляващо престъпление
по чл.131, ал.1, т.4 във връзка с чл.130, ал.2 НК, съгласно чл.161, ал.1 от НК,
се преследва по тъжба на пострадалия.
Въз основа на сигнала до Регионално управление на образованието
(РУО) – Стара Загора била извършена
проверка, която завършила със заповед № РД-04-24/17.05.2019 г. на началника на
РУО - Стара Загора, с която било дадено задължително предписание на директора
на ДГ „***“ град Ч., като орган на управление и контрол на детската градина, да
осъществи правомощията си относно подвеждане в дисциплинарна отговорност на г-жа
М.Л., старши учител в същата детска градина на основание чл. 186 и чл. 188 КТ,
глава IX „Трудова дисциплина“, раздел III „Дисциплинарна отговорност“.
Въз основа на тази заповед, свидетелката Р.М.Б. -директор на ДГ „***“
град Ч., със своя Заповед №
192/23.05.2019 г. наложила на М.Х.Л. наказание „забележка“ затова, защото с
деянието си, състоящо се в това, че на 12.04.2019 г. е ударила по лицето детето
Т.Р.В., вследствие на което у него се породил страх от г-жа Л. и то не посещава
детската градина, е злоупотребила с доверието и е уронила доброто име на ДГ „***“
град Ч. - нарушение на трудовата дисциплина съобразно чл.187, ал.1, т.8 и т.10 от КТ.
Горепосочената заповед за налагане на дисциплинарно наказание е
обжалвана от подсъдимата М.Х.Л. ***, пред който е било образувано гр.д. №
397/2019 г., приключило с Решение № 53/23.08.2019 г. Със същото, при условията
на чл.237, ал.1 ГПК - признание на иска
от страна на ответника - ДГ „***“ град Ч.,
представлявана от директора Р.М.Б. – е постановена отмяна на заповедта за
налагане на дисциплинарно наказание.
Оплакването за доказателствена необоснованост на фактологичните изводи
на първоинстанционния съд, обусловили постановяването на обжалваната осъдителна
присъда , е неоснователно.
От материалите съдържащи се в приложената по делото преписка на
Регионално управление на образованието (РУО) – Стара Загора, образувана по
Сигнал вх. № РД-17-367/02.05.2019 г., подаден от Л. В.Б., и по-конкретно от
съдържащия се в преписката Дневник на втора, подготвителна група за учебната
2018/2019 година в Детска градина „***“,
град Ч., се установява, че на инкриминираната дата 12.04.2019 г.,
подсъдимата М.Х.Л. - старши учител в ДГ
„***“, град Ч., е водела занятията на децата от втора група, в
която група бил записан и на които знанятия присъствал малкият Т.Р.В.. Тези обстоятелства са и
безспорни.
Основното спорно обстоятелство между страните е дали по време на тези
занятия подсъдимата М.Х.Л. е ударила
шамар на малкия Т. (според обвинителната теза) или само му се е скарала (според
тезата на защитата) по повод на това, че вместо потвърдителната форма „да“ при
отговор на въпрос, детето отново използвало „аха“, за което преди това
многократно му била правила забележка.
В хода на първоинстанционното производство, освен свидетелката М.П.Т.,
още и свидетелката М.Р.Т.– старши учител в ДГ „***“, град Ч., е заявила, че е
очевидец на случилото. За разликата от колегата си – М.П.Т., която и пред съда
потвърждава обясненията си по случая пред директора на детската градина, а после изложени от нея в писмени обяснения, изискани
й по време на проверката от РУО – Стара
Загора (вх. № 865/08.05.2019 г.), че е
видяла подсъдимата М.Х.Л. да удря шамар на детето, свидетелката М.Р.Т.твърди,
че е имало единствено повишаване на тон спрямо малкия Т..
Оплакването на жалбоподателката, че първоинстанционният съд безкритично
е кредитирал с доверието си показанията на
свидетелката М.П.Т., която била в лоши отношения с подсъдимата М.Х.Л. по
повод на това, че последната във фейсбук приела покана за приятелство от
съпруга й, не отговаря на съдържанието на мотивите на първоинстанционния
съдебен акт, а изтъкнатата причина за влошени взаимоотношения – и на
доказателствата по делото.
В цялостното поведение на свидетелката М.П.Т., считано от деянието,
отсъстват данни, въз основа на които да бъде направен извод, че показанията й
се дължат на желание на навреди на колегата си – подсъдимата М.Х.Л..
Първоначално пред свидетелката Р.М.Б. - директор
на ДГ „***“ град Ч., пред която майката на Т. - Л. В.Б., е повдигнала въпрос
относно случилото се, свидетелката М.П.Т. устно е обяснила на какво е станала
очевидец, отказвайки да даде писмени обяснения. Такива е дала, когато е
започнала проверка от РУО – Стара Загора, за нуждите на която са й били изискани.
Данни за враждебност от страна на свидетелката М.П.Т. спрямо подсъдимата М.Х.Л.
не се съдържат и в показанията й пред първоинстанционния съд. Очевидно, както е
приел и първостепенният съд,
първоначално свидетелката М.П.Т., отказвайки да даде писмени обяснения
пред директора на учебното заведение, не е искала писмено да уличи колегата си,
но после, по време на проверката от РУО – Стара Загора, неможейки да спести
истината, се е наложило в писмена форма да съобщи за видяното.
Първоинстанционният съд е изложил изключително подробни, ясни и логични
съображения защо приема съобщеното от свидетелката М.Р.Т., ако се отнася за
същата случка, тъй като от показанията й не може да се заключи с категоричност,
че говори за същия учебен час, за неистинно. Изложените от първоинстанционния
съд съображения, които не е необходимо да
бъдат преповтаряни, могат да бъдат допълнени само със следното:
Твърдението на свидетелката М.Р.Т., че е решила да се афишира като очевидец след
като „проблемът се е разраснал“, а именно когато на колегата й М.Х.Л. било наложено
дисциплинарно наказание „забележка“, няма как да бъде прието с доверие. В приложената преписка на Районна прокуратура
– Ч. (вх. № 400/2019 г.) се съдържа копие на подписка от колеги на подсъдимата
в нейна защита – вх. № 888/14.05.2019 г., под която свидетелката М.Р.Т.признава
пред първоинстанционния съд, че се е подписала.
Входящата дата на тази подписка издава, че на свидетелката М.Р.Т.е било
известно, че „проблемът се е разраснал“ много преди издаването от Директора на
ДГ „***“ - Ч. на Заповед №
192/23.05.2019 г. за налагане на дисциплинарно наказание „забележка“ на
подсъдимата.
Най-после, няма как да бъдат игнорирани и наличните по делото косвени
доказателства, съдържащи се в показанията на свидетеля Р.В.В. (баща на малкия Т.),
пред който, след като се завърнал от чужбина, където по телефона разбрал от
съпругата си за случилото се, детето се
оплакало отново. В случая производните доказателства са допустими, тъй като,
поради ниската си възраст, малолетния
пострадал не е свидетел.
Не може да бъде споделено и
разбирането на защитата на жалбоподателката – подсъдимата М.Х.Л., че
причиненото на пострадалия Т.Р.В. телесно увреждане е следвало да бъде
установено чрез съдебно-медицинска експертиза. В случая няма твърдение в
тъжбата за наличие на видими следи по детето от нанесения му шамар. Отсъствието
на обективни следи при увреждането не изключва причиняването му и определя като
безпредметно установяването му чрез съдебно-медицинска експертиза.
Имайки предвид всичко гореизложено, въззивният съд прие, че приетите от първоинстанционния съд факти се основават на събраните и проверени доказателствени източници, при спазване изискванията на процесуалния закон,
преценени поотделно в тяхната взаимовръзка и съвкупност и в съответствие с
правилата на формалната логика.
В съответствие с установените факти по делото, правилно
първоинстанционният съд е приел, че след
като на 12.04.2019 г. в град Ч., в
сградата на ДГ „***“, град Ч., подсъдимата М.Х.Л., работеща като старши учител
в ДГ „***“, град Ч., е причинила на малолетния Т.Р.В. - чрез нанасяне на удар с
длан по лицето (шамар) - лека телесна повреда, изразяваща се в болка без
разстройство на здравето, същата от обективна и субективна страна е осъществила
състава на престъпление по чл.131, ал.1,
т.4 във връзка с чл.130, ал.2 НК.
Отчитайки наличието на предпоставките на чл.78а, ал.1 от НК, след като
е признал подсъдимата за виновна в извършване на горепосоченото престъпление,
правилно първоинстанционният съд е освободил същата от наказателна отговорност
и й е наложил административно наказание глоба, чийто размер - 1000 лв.,
съответства на минималния, предвиден в закона.
За да определи, че чрез
извършеното физическо посегателство – нанасянето на шамар – на детето Т. е
причинена лека телесна повреда, изразяваща
се в болка без разстройство на здравето, районният съд правилно се е
аргументирал с т. 16 от ППВС № 3/27.09.1979 г.
Поради всичко гореизложено и тъй като не се установиха - при извършената цялостна служебна проверка
на присъдата и по оплакванията във въззивната жалба - основания за
отмяна или изменение на обжалваната
присъда, същата на основание
чл.338 от НПК следва да бъде потвърдена.
Жалбоподателката – подсъдимата М.Х.Л., следва да бъде осъдена
да заплати на Л. В.Б., действаща от името на малолетния Т.Р.В.,
като негова майка и законен представител, сумата от 140 лв. – разноски,
направени във въззивното производство.
Въззивният съд констатира, че при обжалването на
първоинстанционния съдебен акт, не е внесена от жалбоподателя – подсъдимата М.Х.Л.,
сумата от 6 лв. – държавна така по т.12 от
Тарифа № 1 към Закона за държавните такси за таксите, събирани от
съдилищата, прокуратурата, следствените служби и Министерството на
правосъдието. Поради това, същата следва
да бъде осъдена да заплати тази дължима
държавна такса с настоящото решение.
Водим от гореизложеното, Окръжен съд – Стара Загора
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 260005/10.09.2020 г.,
постановена по НЧХД № 180/2020 г. по описа на Районен съд – Стара Загора.
ОСЪЖДА подсъдимата М.Х.Л., ЕГН **********
да заплати на Л. В.Б., ЕГН ********** сумата от 140 лв. (сто и четиридесет
лева) – разноски, направени във
въззивното производство
ОСЪЖДА подсъдимата М.Х.Л., ЕГН **********
да заплати в полза на Съдебната власт, по бюджетната сметка на Окръжен съд –
Стара Загора държавна такса от 6 лв. (шест лева).
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.