РЕШЕНИЕ
№ 6020
гр. София, 03.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. Т.А
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. Т.А Гражданско дело №
20231110150546 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК.
Предявени по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК са искове по чл. 318, ал. 2 ТЗ,
чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено, че Г. С. Б. дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата 626,49 лева - главница за
цена на доставена топлинна енергия за имот в гр. София, ж.к. „Младост“, бл. 42,
ет. 1, ап. 3, за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва
от 27.01.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 109,18 лева - мораторна
лихва за периода от 16.10.2020 г. до 15.12.2022 г.; сумата 24,95 лева - главница за
цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.12.2019 г. до
30.04.2021 г., ведно със законна лихва от 27.01.2023 г. до изплащане на
вземането, и сумата 5,41 лева - мораторна лихва за периода от 31.01.2020 г. до
15.12.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр. дело №4315/2023 г. по описа на СРС.
Твърденията на ищеца са, че по силата на договорно правоотношение по
общи условия, приети по реда на чл. 150 от ЗЕ, доставял до процесния имот
топлинна енергия за исковия период, чиято стойност не е платена в
предвидените срокове от ответника в качеството на клиент на топлинна енергия,
съгласно чл. 153, ал. 1 от Закон за енергетиката. Ответникът не изпълнил и
задължението да заплаща услуга за дялово разпределение. Претендира се право
на обезщетение по чл. 86 от ЗЗД, както и съдебни разноски. Прави искане по чл.
219 от ГПК.
Ответникът поддържа, че паричните вземания са погасени чрез плащане и
моли исковете да бъдат отхвърлени.
Третото лице-помагач „Б.“ООД на страната на ищеца не взима
становище.
1
В съдебно заседание ищецът признава, че е получил плащане. Претендира
присъждане на съдебна разноска за юрисконсултско възнаграждение за
заповедно и исково производство.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по
делото доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235,
ал. 2 ГПК, по свое убеждение намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
От ч. гр. дело №4315/2023 г. по описа на СРС се установява, че по
заявление на ищцовото дружество от 27.01.2023 г. е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумите, предмет на
настоящото исково производство, срещу чиято дължимост в срока по чл. 414 от
ГПК длъжникът и ответник Г. Б. е възразил, че изцяло не дължи изпълнение.
Предвид това, след указания на съда, ищецът е предявил установителните искове
по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК.
На основание чл. 146, ал.1, т. 3-4 от ГПК, прието е за безспорно и
ненуждаещо се от доказване настъпването на всички правнорелевантни факти за
възникване на правото на парично вземане на ищеца; размер на исковете; както
и че на 08.11.2023 г. ответникът е платил на ищеца сумата 874,93 лв. В тази
насока е представената разписка за плащане (фискален бон от 08.11.2023 г.) за
платени в хода на процеса 874,93 лв., от които за главница - 651,44 лв., 114,59 лв.
- мораторна лихва, съдебни разноски - 50,00 лв. и 58,90 лв. - законна лихва върху
главницата; с което плащане са изцяло погасени предявените парични вземания.
Съобразно чл. 235, ал. 3 от ГПК, решението на съда трябва да отразява
правното положение между страните по делото към момента на приключване на
устни състезания, като се вземат предвид новонастъпилите доказани факти,
които са от значение за спорното право. Предвид правопогасяващият ефект на
плащането, предявените искове подлежат на отхвърляне.
При този изход на спора, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, ищецът има
право на съдебни разноски. Съобразно разясненията, дадени с Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в настоящото производство подлежи на
реализация и отговорността за разноски в рамките на заповедното производство.
Според чл. 76, ал.2 от ЗЗД, когато изпълнението не е достатъчно да покрие
лихвите, разноските и главницата, погасяват се най-напред разноските, след това
лихвите и най-после главницата. Разноските по смисъла на тази норма са
извънсъдебни, като в съдебния процес се установи тяхната изискуемост и
ликвидност. „Съдебните разноски (в исковото и в заповедното производство,
образувано по реда на чл. 410 ГПК) са част от спорния предмет на настоящото
съдебно производство, поради което те ще станат изискуеми и ликвидни едва
след влизане в сила на решението по делото. В този смисъл е недопустимо по
отношение на тях да се прилага правилото, уредено в чл. 76, ал. 2 ГПК“ – така
Решение № 4092/04.06.2014 г. по в. гр. д. № 11197/2012 Г. на СГС и др. Ищецът
претендира съдебни разноски за възнаграждение на юрисконсулт, предвид което
платеното на 08.11.2023 г. за съдебни разноски следва да се приеме, че касае
разноската му за държавна такса. По арг. от чл. 78, ал. 2 от ГПК, ответникът е
дал повод за водене на делото- не оспорва изпадането си в забава спрямо ищеца,
а неизпълнението на изискуеми задължения на техния падеж е повод за
завеждане на дело; но не само – в срока по чл. 414а от ГПК ответникът не е
платил сумите по заповедта, а е заявил възражение по чл. 414 от ГПК за тяхната
недължимост, което се оказва неоснователно. Ответникът е предупреден за
евентуалните неблагоприятни правни последици, съгласно указанията на съда,
обективирани в заповедта за изпълнение, че при неоснователно възражение
може да понесе разноски в по-висок размер от посочения в заповедта. Ето защо
съдът приема, че претенцията за пресъждане на юрисконсултско възнаграждение
2
на ищеца е основателна, като съдът го определя в минималния размер по чл. 25
и чл. 26 от НЗПП, във вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК, или за сумата общо 150 лв.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК:**********, срещу Г. С.
Б., с ЕГН:**********, обективно кумулативно установителни искове по реда на
чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл. 318, ал. 2 от ТЗ, чл. 200 от ЗЗД, вр.
чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за признаване за установено, че Г. С. Б.,
с ЕГН:**********, дължи на „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК:**********, сумата 626,49 лева
- главница за цена на доставена топлинна енергия за имот в гр. София, ж.к.
„Младост“, бл. 42, ет. 1, ап. 3, за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно
със законна лихва от 27.01.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 109,18
лева - мораторна лихва за периода от 16.10.2020 г. до 15.12.2022 г.; сумата 24,95
лева - главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода
от 01.12.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от 27.01.2023 г. до
изплащане на вземането, и сумата 5,41 лева - мораторна лихва за периода от
31.01.2020 г. до 15.12.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр. дело №4315/2023 г. по описа на
СРС, поради извършено от Г. С. Б. в хода на процеса плащане.
ОСЪЖДА Г. С. Б., с ЕГН:**********, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, с
ЕИК:**********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата 150,00 лева –
съдебни разноски.
Присъдените суми могат да бъдат платени от Г. С. Б. по банкова сметка на
„Т.С.“ ЕАД № IBAN:*********, BIC:S******** – „О. б.“ АД.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач „Б.“ ООД
на страната на „Т.С.“ ЕАД.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от настоящото Решение да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3