Р Е Ш Е Н И Е
22.01.2015 Дупница
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
XI
Районен съд – Дупница състав
14.01. 2015
на Година
Михаил Малчев
В публично съдебно заседание в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Елза Гюрова
2.
Секретар:
Председателя на
състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
гражданско 388 2014
дело № по описа за година.
Производството
е образувано по искова молба, подадена от Г.М.С. и Г.М.К. срещу С.И.Г., А.И.Г.,
К.М.Д., Т.М.З., Д.М. *** М.Д., с която е предявен иск с правно основание
чл.124, ал.1 ГПК. Молят съдът да признаете за установено по отношение на
ответниците, че те са собственици по силата на наследствено правоприемство от ***
*** К. на по 1/15 идеална част от ПИ с идентификационен номер 65365.32.18,
целия с площ от
Ищците твърдят,
че те и ответниците - Г.М.С. и Г.М.К. са наследници на общия наследодател *** ***
К.,*** ***, починал през
В
законоустановения едномесечен срок по делото е постъпил писмен отговор от ответниците К.М.Д., Т.М.З., Д.М. *** М.Д.,
с който се оспорва иска като изцяло неоснователен по подробно изложени
съображение. Поддържат, че процесиите имоти са придобити по наследство и
давност от майка им и праводател Е.Д.. Още след издаване на Протокола за
определяне и възстановяване на земеделските имоти през
От назначения особен представител на ответника А.И.Г. е депозиран отговор, с който не се оспорва предявения иск. Моли съда да се произнесе съобразно събраните по делото доказателства.
Съдът след като прецени събраните по делото
доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно между страните, а и от събраните в производството писмени
доказателства се установява, че с Решение № 09/15.12.1994 г. и Решение № 07/24.07.1995
г. на ПК- град *** (придружени със съответните скици) е възстановено правото на
собственост в полза на наследниците на *** *** К.,*** ***, починал през
Видно от удостоверение за наследници № 719/28.11.2008 г., издадено от Община
***, *** *** К. е починал през
С нотариални актове № 46, т. ІІ, н.д.№ 238/2006 г. и № 47, т. ІІ, н.д.№ 239/2006 г., съставени от нотариус С. Милева, Е.Д.Д. е призната за самостоятелен собственик въз основа на наследство и давностно владение върху двата процесни имота – съответно имот № 032018 с площ от 4,403 дка в местността „Св. ***” и имот № 013035 с площ от 3,998 дка в местността „***”.
С нотариален акт № 178, т. І, н.д.№ 163/2007 г. Е.Д.Д. е сключила договор за дарение на целия имот в местността „Св. ***” с дъщеря си Т.М.З..
Видно от нотариален акт с № 115, том I, н. д. № 105/2008г. през 2008г. Т.М.З. е сключила договор за покупко-продажба с ответниците - Д.М. *** М.Д. общо за 2/3 идеални части от имота в местността „Св. ***”.
От свидетелските показания на *** *** и Г.К. се установява, че след възстановяването им двата процесни имота са стопанисвани основно от месната кооперация, като рентата за ползването им е получавана от двама от наследниците на *** *** К. – Е.Д. и *** К.. Последните двама са получавали рентата със съгласието на останалите наследници.
От свидетелските показания на *** *** и *** *** се установява, че след възстановяването на имота в м.***, същият е засаждан с картофи, фасул и зеленчуци и Е.Д. и нейното семейстов няколко години, като впоследствие имотът е предоставен на месната кооперация да го стопанисва. От възстановяването на имота в м. „. ***”, същият се обработва от месната кооперация срещу рента.
Не подлежат на обсъждане останалите събрани по делото доказателства, тъй като те не се отнасят до обстоятелства, релевантни към предмета на доказване по делото.
Анализът
на така установените факти и обстоятелства по делото налага следните правни
изводи:
По иска с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК:
Целта на установителния иск е да се внесе
яснота, определеност и безспорност в гражданските отношения. Търсената с него
защита се изчерпва в силата на присъдено нещо, с което спорното право се
потвърждава или отрича. Установителният иск е допустим, когато правото на
собственост се оспорва, като неоснователно друго лице твърди, че има права
върху същата вещ или отрича съществуването на тези права у собственика. За да
бъде уважен разглеждания иск ищците следва да установят по пътя на главното и
пълно доказване наличието на предпоставките за възникване на въведените от тях
придобивни основания – наследствено правоприемство и приключила в тяхна
полза земеделска реституция. Именно
установеността на правото на собственост на ищците към момента на приключване
на устните състезания по делото, определя изхода от спорното правоотношение.
По делото се установява
по категоричен начин, че в полза на наследниците на *** *** К.,*** ***, починал
през
Неоснователно е възражението на ответниците с правно основание чл.79, ал.1 ЗС, че техният праводател Е.Д. е придобила собствеността върху процесните имоти по силата на давностно владение, осъществявано от 1992г. до смъртта й през 2007г. В случай на съсобственост, която е възникнала в резултат на наследяване, какъвто е настоящият, до доказване на противното се предполага, че отделният съсобственик, който упражнява фактическа власт върху целия имот, владее своите идеални части и се явява държател по отношение на останалите дялове от правото на собственост. За да бъде трансформирано държането на чуждите идеални части в тяхно владение, съсобственикът следва да обективира спрямо останалите съсобственици такова недвусмислено поведение, от което да им стане ясно, че той отрича техните права и счита целия имот за своя еднолична собственост. Срокът на давностното владение започва да тече от този момент, в който пред останалите съсобственици са извършени недвусмислени действия, сочещи за намерение да настъпи промяна в собствеността. Заплащането на дължимите за имотите данъци и такси, както и извършването на разходи за снабдяване с документи за собственост, не са такива недвусмислени действия, тъй като представляват действие на обикновено управление, което всеки от съсобствениците може да извърши. Действията по извършване на селскостопанска работа самостоятелно не могат да обусловят извод за упражнено от Е.Д. владение на идеалните части на другите съсобственици. Обработването на земеделските земи или събирането на рентата, дължима за тяхното обработване, не представлява владение по смисъла на чл.68 ЗС, доколкото тези действия са извършвани със съгласието на другите съсобственици. За да бъде държането на идеалните части на другите съсобственици трансформирано във владение Е.Д. е следвало изрично да е уведомила ищците, че се счита за собственик на съответните имоти, независимо от тяхното одобрение или противопоставяне. Такова недвусмислено поведение нито се твърди, че е осъществено от нея, нито се доказва в производството. В случая ответниците в производството се позовават на едно „тайно владение”, което дори да приемем, че е било осъществявано от Е.Д., това е станало със съгласието на другите съсобственици. Това е типичен пример за т.н. в доктрината съизволителни и претърпими действия от страна на останалите съсобственици, които изключват качеството владение на упражняваната от Е.Д. фактическа власт върху идеалните части от имотите на останалите съсобственици.
По изложените
по-горе съображения съдът намира, че от страна на ответниците не е доказано
придоб***е на пълния обем право на собственост върху двете ниви в 10-годишния
период след възстановяването им през
Тъй като Е.Д.
не е била носител на индивидуално право на собственост върху имота в пълен
обем, дарението е произвело вещнопрехвърлително действие само за притежавания
от дарителя Е.Д. дял, който с оглед установеното по-горе възлиза на 1/5 идеални
части към момента на сключване на сделката. По същите съображения, когато през
По изложените съображения съставеният в полза на наследодателя на
ответниците Е.Д. нотариален акт за собственост и извършените две разпоредителни
сделки – дарение и покупко-продажба, не са се отразили на правата на ищците
върху двата имота, които и след
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК, ответниците следва да заплатят на ищците сторените разноски в производството в размер общо на 300 лв.
Воден от гореизложеното съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С.И.Г.
с ЕГН **********, А.И.Г. с ЕГН **********, К.М.Д. с ЕГН **********, Т.М.З. с
ЕГН **********, Д.М.М. с ЕГН ********** и С.М.Д. с ЕГН **********, правото на собственост на Г.М.С. с ЕГН **********
върху 1/15 ид. части и Г.М.К. с ЕГН **********
върху 1/15 ид.части от: ПИ с идентификационен номер 65365.32.18,
целия с площ от
ОТМЕНЯ на основание чл.537,
ал.2, изр.2 ГПК нотариални актове № 46, т. ІІ, н.д.№ 238/2006 г. и № 47, т. ІІ,
н.д.№ 239/2006 г., съставени от нотариус С. Милева, с които Е.Д.Д. е призната
за собственик въз основа на наследство и давностно владение върху имот № 032018
в местността „ ***” и имот № 013035 в местността „ ***” - двата имота, находящи
се в землището на гр. *** – общо за 2/15 ид.части от тези имоти.
ОСЪЖДА на
основание чл.78, ал.1 ГПК С.И.Г. с ЕГН **********, А.И.Г. с ЕГН **********, К.М.Д.
с ЕГН **********, Т.М.З. с ЕГН **********, Д.М.М. с ЕГН ********** и С.М.Д. с
ЕГН **********, да заплатят на Г.М.С.
с ЕГН ********** и Г.М.К. с ЕГН ********** сумата
от 300 лв., представляваща сторени разноски
в производството.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Кюстендил в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: