№ 281
гр. Варна, 12.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Георги Йовчев
Членове:Николина П. Дамянова
Диана Д. Митева
като разгледа докладваното от Георги Йовчев Въззивно търговско дело №
20213001000393 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.247 и чл.248 от ГПК.
Постъпила е молба от „ПРАТОВЕРДЕ“ ООД със седалище и адрес на управление гр.
Дуе Караре, ул. „Сан Пеледжо“ № 2, провинция Падуа, Италия, данъчен номер и номер на
вписване 04692900287, за поправка на очевидна фактическа грешка в решението на съда от
28.06.2022 г. и присъждане на законната лихва върху главниците от датата на подаване на
исковата молба до оконателното плащане на сумите.
Насрещната страна „ТРЕЙШЪН КЛИФС ГОЛФ ЕНД СПА РЕЗОРТ“ ЕАД, със
седалище и адрес на управление с. Божурец, ЖК „Трейшън клифс голф енд спа резорт“,
жилищна група „Апартаменти на склона“, бл. 1, ет. 0, ап. 11, общ. Каварна, област Добрич,
ЕИК *********, не е подала отговор на молбата.
Постъпила е молба от „ТРЕЙШЪН КЛИФС ГОЛФ ЕНД СПА РЕЗОРТ“ ЕАД, за
изменение на решение N 205/28.06.2022 г. по в.т.д.393/2021 г. по описа на ВнАС в частта за
разноските, с искане за намаляване на адвокатското възнаграждение в първоинстанционното
производство поради прекомерност, на осн. чл.78, ал.5 от ГПК.
Молителят излага, че е налице прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение, тъй като надхвърля размера на минималното адвокатско възнаграждение.
Моли съдът да измени постановеното решение в частта за разноските, като присъди на
въззивника адвокатско възнаграждение в минимален размер.
Насрещната страна „ПРАТОВЕРДЕ“ ООД, оспорва молбата по чл.248 от ГПК като
излага, че не са налице основания за намаляване на адвокатското вузнаграждение, тъй като
делото се отличава с особена фактическа и правна сложност.
За да се произнесе по молбата с правно основание чл.247 от ГПК, съдът съобрази
следното:
Въззивното производство е образувано по жалба на „ПРАТОВЕРДЕ“ ООД със
седалище и адрес на управление гр. Дуе Караре, ул. „Сан Пеледжо“ № 2, провинция Падуа,
1
Италия, данъчен номер и номер на вписване 04692900287 срещу решение
№260037/23.03.2021 г., постановено по т.д. №385/2018 год. по описа на ОС – Добрич, с
което са отхвърлени предявените от въззивника против „ТРЕЙШЪН КЛИФС ГОЛФ ЕНД
СПА РЕЗОРТ“ ЕАД, със седалище и адрес на управление с. Божурец, ЖК „Трейшън клифс
голф енд спа резорт“, жилищна група „Апартаменти на склона“, бл. 1, ет. 0, ап. 11, общ.
Каварна, област Добрич, ЕИК *********, искове за следните суми: 141 567.10 евро,
представляваща неплатена цена по договор за търговска продажба, документиран с ф–ра №
10095/19.12.2008 г., претендиран на основание чл. 53 от Конвенцията на ООН относно
договорите за международна продажба на стоки от 1980 г.; 116 000.00 евро, представляваща
обезщетение за вреди от неизпълнение на главното парично задължение за времето на
забавата ( 19.12.2008 г. – 18.12.2018 г. ), определено по размер от законната лихва,
претендиран на основание чл. 78 от Конвенцията на ООН относно договорите за
международна продажба на стоки от 1980 г. във вр. с чл. 5 от Законодателен указ №
231/09.10.2002 г., публикуван в Държавен вестник бр. 249/23.10.2002 г. на Република
Италия; 593.39 евро, представляваща неплатена цена по договор за търговска продажба,
документиран с ф – ра № 10036/19.05.2009 г., претендиран на основание чл. 53 от
Конвенцията на ООН относно договорите за международна продажба на стоки от 1980 г.;
246.13 евро, представляваща обезщетение за вреди от неизпълнение на главното парично
задължение за времето на забавата ( 19.05.2008 г. – 18.12.2018 г. ), определено по размер от
законната лихва, претендиран на основание чл. 78 от Конвенцията на ООН относно
договорите за международна продажба на стоки от 1980 г. във вр. с чл. 5 от Законодателен
указ № 231/09.10.2002 г., публикуван в Държавен вестник бр. 249/23.10.2002 г. на Република
Италия.
С решение N 205/28.06.2022 г. по в.т.д.393/2021 г. по описа на ВнАС, съдът е
отменил частично решение №260037/23.03.2021 г., постановено по т.д. №385/2018 год. по
описа на ОС – Добрич в отхвърлителните части като вместо него е постановил друго, с
което е осъдил „ТРЕЙШЪН КЛИФС ГОЛФ ЕНД СПА РЕЗОРТ“ ЕАД, със седалище и адрес
на управление с. Божурец да заплати на „ПРАТОВЕРДЕ“ ООД със седалище и адрес на
управление гр. Дуе Караре, ул. „Сан Пеледжо“ № 2, сумата от 141 567.10 евро,
представляваща неплатена цена по договор за търговска продажба, документиран с фактура
№10095/19.12.2008 г., претендирана на основание чл.53 от Конвенцията на ООН относно
договорите за международна продажба на стоки от 1980 г., сумата от 593.39 евро,
представляваща неплатена цена по договор за търговска продажба, документиран с фактура
№ 10036/19.05.2009 г., претендирана на основание чл.53 от Конвенцията на ООН относно
договорите за международна продажба на стоки от 1980 г., сумата от 57 345.64 евро,
представляваща лихва за забавено изпълнение върху главницата от 141 567.10 евро, за
периода 20.12.2013 г. - 20.12.2018 г., претендирана на основание чл. 78 от Конвенцията на
ООН относно договорите за международна продажба на стоки от 1980 г. във вр. с чл. 5 от
Законодателен указ № 231/09.10.2002 г., публикуван в Държавен вестник бр. 249/23.10.2002
г. на Република Италия, сумата от 239.35 евро, представляваща лихва за забавено
изпълнение върху главницата от 593.39 евро, за периода 20.12.2013 г. - 20.12.2018 г.,
претендирана на основание чл.78 от Конвенцията на ООН относно договорите за
международна продажба на стоки от 1980 г. във вр. с чл. 5 от Законодателен указ №
231/09.10.2002 г., публикуван в Държавен вестник бр. 249/23.10.2002 г. на Република
Италия.
Съразмерно уважената част от исковете, съдът е присъдил в полза на ищеца
направените пред двете инстанции разноски за държавни такси, възнаграждение за вещи
лица и адвокатски възнаграждения, в размер на 47 880 лева.
В мотивите на решението, съдът е приел, че въззиваемият следва да бъде осъден да
заплати законна лихва върху главниците от завеждане на исковата молба в съда до
окончателното изплащане на задължението, но този извод не е намерил отражение в
дистозитива.
Като съобрази, че в диспозитива на съдебното решение, не е посочено, че върху
2
главниците се дължи и законната лихва, определена съгласно Законодателен указ №
231/09.10.2002 г., публикуван в Държавен вестник бр. 249/23.10.2002 г. на Република
Италия, с оглед приложимото италианско право от завеждане на исковата молба в съда до
окончателното изплащане на задължението, която воля на съда е намерила отражение в
мотивите на съдебния акт, съдът намира, че е налице несъответствие между обективираната
в мотивите воля на съда и отразеното в диспозитива, т.е. очевидна фактическа грешка, която
следва да бъде отстранена по реда на чл.247 от ГПК.
По молбата с правно основание чл.248 от ГПК:
Съгласно нормата на чл.78, ал.5 ГПК, при направено искане от насрещната страна,
каквото се съдържа в последното по делото заседание проведено в първоинстанционното
производство и прекомерност на претендираното възнаграждение в сравнение с правната и
фактическа сложност на делото, съдът е компетентен да намали размера на претендираното
от заявителя адвокатско възнаграждение, но не по-малко от минималния размер съобразно
чл. 36 от ЗА.
Вярно е, че в разглеждания случай претендираното адвокатско възнаграждение за
първата инстанция, в размер на левовата равностойност на 18 550 лева, надвишава с около
30% минимално дължимия размер съгл. чл.7, ал.2, т.54 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения – 14 000 лева.
Присъденият размер, обаче съдът намира за обоснован, с оглед фактическата
сложност на делото – пред първата инстанция са проведени множество съдебни заседания в
рамките на почти три години, събирани са доказателства, включително за установяване на
чуждо приложимо право, разпитвани са свидетели, поради което и възнаграждение
надвишаващо с 30% минималния размер, не е прекомерно.
Ето защо съдът намира, че молбата за изменение на решението в частта за разноските,
следва да се остави без уважение.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение N
205/28.06.2022 г. по в.т.д.393/2021 г. по описа на ВнАС като вместо ОСЪЖДА „ТРЕЙШЪН
КЛИФС ГОЛФ ЕНД СПА РЕЗОРТ“ ЕАД, със седалище и адрес на управление с. Божурец,
ЖК „Трейшън клифс голф енд спа резорт“, жилищна група „Апартаменти на склона“, бл. 1,
ет. 0, ап. 11, общ. Каварна, област Добрич, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на
„ПРАТОВЕРДЕ“ ООД със седалище и адрес на управление гр. Дуе Караре, ул. „Сан
Пеледжо“ № 2, провинция Падуа, Италия, данъчен номер и номер на вписване 04692900287,
сумата от 141 567.10 (сто четиридесет и една хиляди, петстотин шестдесет и седем евро и
10 евроцента), представляваща неплатена цена по договор за търговска продажба,
документиран с фактура №10095/19.12.2008 г., претендирана на основание чл.53 от
Конвенцията на ООН относно договорите за международна продажба на стоки от 1980 г.,
сумата от 593.39 (петстотин деветдесет и три евро и 39 евроцента), представляваща
неплатена цена по договор за търговска продажба, документиран с фактура №
10036/19.05.2009 г., претендирана на основание чл.53 от Конвенцията на ООН относно
договорите за международна продажба на стоки от 1980 г., сумата от 57 345.64 (петдесет и
седем хиляди, триста четиридесет и пет евро и 64 евроцента), представляваща лихва за
забавено изпълнение върху главницата от 141 567.10 евро, за периода 20.12.2013 г. -
20.12.2018 г., претендирана на основание чл. 78 от Конвенцията на ООН относно
договорите за международна продажба на стоки от 1980 г. във вр. с чл. 5 от Законодателен
3
указ № 231/09.10.2002 г., публикуван в Държавен вестник бр. 249/23.10.2002 г. на Република
Италия, сумата от 239.35 (двеста тридесет и девет евро и 35 евроцента), представляваща
лихва за забавено изпълнение върху главницата от 593.39 евро, за периода 20.12.2013 г. -
20.12.2018 г., претендирана на основание чл.78 от Конвенцията на ООН относно
договорите за международна продажба на стоки от 1980 г. във вр. с чл. 5 от Законодателен
указ № 231/09.10.2002 г., публикуван в Държавен вестник бр. 249/23.10.2002 г. на Република
Италия, както и сумата от 47 880 (четиридесет и седем хиляди, осемстотин и осемдесет)
лева, представляваща направените пред двете инстанции разноски за държавни такси,
възнаграждение за вещи лица и адвокатски възнаграждения, съразмерно уважената част от
исковете, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК ДА СЕ ЧЕТЕ:
ОСЪЖДА „ТРЕЙШЪН КЛИФС ГОЛФ ЕНД СПА РЕЗОРТ“ ЕАД, със седалище и
адрес на управление с. Божурец, ЖК „Трейшън клифс голф енд спа резорт“, жилищна група
„Апартаменти на склона“, бл. 1, ет. 0, ап. 11, общ. Каварна, област Добрич, ЕИК *********
ДА ЗАПЛАТИ на „ПРАТОВЕРДЕ“ ООД със седалище и адрес на управление гр. Дуе
Караре, ул. „Сан Пеледжо“ № 2, провинция Падуа, Италия, данъчен номер и номер на
вписване 04692900287, сумата от 141 567.10 (сто четиридесет и една хиляди, петстотин
шестдесет и седем евро и 10 евроцента), представляваща неплатена цена по договор за
търговска продажба, документиран с фактура №10095/19.12.2008 г., претендирана на
основание чл.53 от Конвенцията на ООН относно договорите за международна продажба на
стоки от 1980 г., сумата от 593.39 (петстотин деветдесет и три евро и 39 евроцента),
представляваща неплатена цена по договор за търговска продажба, документиран с фактура
№ 10036/19.05.2009 г., претендирана на основание чл.53 от Конвенцията на ООН относно
договорите за международна продажба на стоки от 1980 г., ведно със законната лихва върху
главниците, определена съгласно Законодателен указ № 231/09.10.2002 г., публикуван в
Държавен вестник бр. 249/23.10.2002 г. на Република Италия от завеждане на исковата
молба – 21.12.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, сумата от 57 345.64
(петдесет и седем хиляди, триста четиридесет и пет евро и 64 евроцента),
представляваща лихва за забавено изпълнение върху главницата от 141 567.10 евро, за
периода 20.12.2013 г. - 20.12.2018 г., претендирана на основание чл. 78 от Конвенцията на
ООН относно договорите за международна продажба на стоки от 1980 г. във вр. с чл. 5 от
Законодателен указ № 231/09.10.2002 г., публикуван в Държавен вестник бр. 249/23.10.2002
г. на Република Италия, сумата от 239.35 (двеста тридесет и девет евро и 35 евроцента),
представляваща лихва за забавено изпълнение върху главницата от 593.39 евро, за периода
20.12.2013 г. - 20.12.2018 г., претендирана на основание чл.78 от Конвенцията на ООН
относно договорите за международна продажба на стоки от 1980 г. във вр. с чл. 5 от
Законодателен указ № 231/09.10.2002 г., публикуван в Държавен вестник бр. 249/23.10.2002
г. на Република Италия, както и сумата от 47 880 (четиридесет и седем хиляди, осемстотин
и осемдесет) лева, представляваща направените пред двете инстанции разноски за
държавни такси, възнаграждение за вещи лица и адвокатски възнаграждения, съразмерно
уважената част от исковете, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „ТРЕЙШЪН КЛИФС ГОЛФ ЕНД СПА
РЕЗОРТ“ ЕАД, за изменение на решение N205/28.06.2022 г. по в.т.д.393/2021 г. по описа на
ВнАС, в частта за разноските, чрез намаляване на адвокатското възнаграждение в
първоинстанционното производство поради прекомерност, на осн. чл.248 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС, при наличие на предпоставките на
чл.280, ал.1 от ГПК, в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
4
1._______________________
2._______________________
5