№ 358
гр. Пазарджик , 04.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на десети май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Димитър Бишуров
при участието на секретаря Ива Чавдарова
като разгледа докладваното от Димитър Бишуров Административно
наказателно дело № 20215220200510 по описа за 2021 година
Производството по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Н.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление в гр.Велинград, обл.Пазарджик, представлявано от управителя Н. Н.
М. против НП № 475702-F508763 от 08.11.2019 година на директор Офис за
обслужване-Пазарджик при ТД на НАП Пловдив, с което на основание чл.178 от
ЗДДС и за нарушение на чл.97а ал.4 вр. с ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена
санкция в размер на 500 /петстотин/ лева.
Релевираните в бланкетната жалба оплаквания се свеждат до наличие на
материална и процесуална незаконосъобразност на атакуваното НП, чиято
отмяна се иска, но без конкретно да се изтъкват обстоятелства за твърдяна
незаконосъобразност.
В съдебно заседание за дружеството жалбоподател не се явява законов или
процесуален представител и не се изразява становище по съществото на спора.
Въззиваемата страна - ТД на НАП-Пловдив, чрез своя процесуален
представител, оспорва жалбата и иска потвърждаване на постановлението, както
и присъждане на сторените разноски.
1
Съдът провери основателността на жалбата, като прецени доводите на
страните и събраните по делото доказателства и взе предвид следното:
С обжалваното НП дружеството „Н.“ ЕООД било санкционирано, т.к. в
качеството си на задължено лице по чл.3, ал.1 от ЗДДС, установено на
територията на страната, което получава услуги с място на изпълнение на
територията на страната съгласно чл.21 ал.2 от ЗДДС, които са облагаеми и за
които данъкът е изискуем от получателя по чл.82, ал.2, т.3 от ЗДДС, не подало в
ТД на НАП - Пловдив, офис Пазарджик заявление за регистрация на основание
чл. 97а, ал. 1 от ЗДДС в законоустановения срок - не по-късно от 7 /седем/ дни
преди датата, на която данъкът за доставката е станал изискуем.
Нарушението е било констатирано при извършване на проверка за наличие
на основание за регистрация по ЗДДС, възложена с РИП №
132691901557951/20.06.2019г. във връзка с подадено Заявление № ДДС 0000-
0057782/20.06.2019г. на основание чл.96, ал. 1 от ЗДДС, при която са
представени фактури, банкови извлечения и писмени обяснения. От тях било
видно, че „Н.“ ЕООД е получател по фактура № ********** от 03.11.2018 г.,
издадена от Booking.com B.V. 1000 ВР Амстердам, Холандия с ДДС №
NL805734958B01 за предоставена услуга - използване на онлайн резервационна
система за настаняване на Booking.com, чрез която са извършени резервации
/услуги относно настаняване/ в стопанисваното от жалбоподателя място за
настаняване - хотелски комплекс „Карина“ в гр. Велинград, местност
„Вельовица“, през периода от 01.10.2018 г. до 31.10.2018 г. Видно от общите
условия на онлайн доставчика на услугата Booking.com /т. 2.3.1./ за всяка
резервация извършена на Платформите от Гост за Стая, „Н.“ ЕООД заплаща
комисионна на Booking.com, калкулирана в съответствие с т. 2.3.2. от общите
условия, която се фактурира на календарен месец, а плащането следва да се
извърши в съответствие с т. 2.4 и сл. в 14-дневен срок от издаването на
фактурата. В изпълнение на постигнатата уговорка, във фактура № **********
от 03.11.2018 г. е отбелязано, че същата подлежи на разплащане на 16.11.2018 г.,
но е била платена на 09.11.2018 г. по банков път. Тъй като в случая се касае за
доставка с периодично изпълнение съгласно чл.25 ал. 4 от ЗДДС, данъчното
събитие настъпва на датата на която плащането е станало дължимо, а именно на
уговорената от страните дата - 16.11.2018 г. Предвид факта, че услугата е платена
преди датата на възникване на данъчното събитие, ДДС става изискуем на датата
2
на извършеното авансово плащане в съответствие с чл.25 ал.7 от ЗДДС, а именно
на 09.11.2018 г.
Съгласно чл. 97а, ал. 4 от ЗДДС, лицето е било длъжно за подаде заявление
за регистрация по ЗДДС не по-късно от седем дни преди датата, на която данъкът
за доставката става изискуем /09.11.2018 г./. Предвид горното, в 7-дневен срок
преди изискуемостта на данъка, а именно до 02.11.2018 г. за „Н.“ ЕООД е
възникнало задължение да подаде заявление за регистрация по ЗДДС на
основание чл. 97а, ал. 1 от ЗДДС. Заявление за регистрация било подадено обаче
на основание чл. 96, ал. 1 от ЗДДС с вх.№ ДДС0000-0057782/20.06.2019г. по
интернет с КЕП на упълномощено лице. Налице е било закъснение от 7 месеца
18 дни.
Нарушението било установено с Акт за регистрация по ЗДДС №
130421901665004/04.07.2019г.
По този повод против дружеството бил съставен АУАН № F508763 от
19.09.2019 година. Въз основа на акта било издадено и атакуваното НП, което
било връчено на управителя на дружеството на 15.03.20201 година, а жалбата
против него била подадена чрез АНО на 19.03.2021 год., т.е. в срока по чл.59
ал.2 от ЗАНН, при което е процесуално допустима, като подадена в срок от лице,
активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на писмените
доказателства приети по делото и показанията на актосъставителя – св.А.Б..
Съдът кредитира изцяло събраните по делото доказателства, т.к. те са
непротиворечиви и взаимно се допълват.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът
намери, че жалбата е неоснователна по следните съображения:
Установи се безспорно поделото, а не се оспорва и с подадената въззивна
жалба, че „Н.“ ЕООД е било задължено лице по чл.3, ал.1 от ЗДДС, установено
на територията на страната, което получава услуги с място на изпълнение на
територията на страната съгласно чл.21 ал.2 от ЗДДС, които са облагаеми и за
които данъкът е изискуем от получателя по чл.82, ал.2, т.3 от ЗДДС.
Няма спор и по това, че дружеството е било получател по фактура №
3
********** от 03.11.2018 г., издадена от Booking.com B.V. 1000 ВР Амстердам,
Холандия с ДДС № NL805734958B01 за предоставена услуга - използване на
онлайн резервационна система за настаняване на Booking.com, чрез която са
извършени резервации /услуги относно настаняване/ в стопанисваното от
жалбоподателя място за настаняване, подробно описано по-горе.
Не е спорно и това, че според общите условия на онлайн доставчика на
услугата Booking.com /т. 2.3.1./ за всяка резервация извършена на Платформите
от Гост за Стая, „Н.“ ЕООД заплаща комисионна на Booking.com, калкулирана в
съответствие с т. 2.3.2. от общите условия, която се фактурира на календарен
месец, а плащането следва да се извърши в съответствие с т. 2.4 и сл. в 14-дневен
срок от издаването на фактурата.
Накрая не се спори и по фактът, че фактура № ********** от 03.11.2018 г.
е подлежала на разплащане на 16.11.2018 г., но е била платена авансово на
09.11.2018 г. Доколкото в конкретния случай се касае за доставка с периодично
изпълнение /чл.25 ал. 4 от ЗДДС/, данъчното събитие настъпва на датата, на
която плащането е станало дължимо- 16.11.2018 г., но предвид факта, че услугата
е платена преди датата на възникване на данъчното събитие, ДДС е станало
изискуемо на датата на извършеното авансово плащане /чл.25 ал.7 от ЗДДС/, а
именно на 09.11.2018 г.
С оглед на всичко това е несъмнено, че по силата на чл. 97а, ал. 4 от ЗДДС,
дружеството е било длъжно за подаде заявление за регистрация по ЗДДС не по-
късно от седем дни преди датата, на която данъкът за доставката става изискуем
/09.11.2018 г./, а именно до 02.11.2018 г. за жалбоподателя е възникнало
задължение да подаде заявление за регистрация по ЗДДС на основание чл. 97а,
ал. 1 от ЗДДС, което свое задължение обаче той не е изпълнил.
Обобщено казано за спецификите на настоящия казус следва да се
отбележи, че за разлика от обичайните случай, когато данъкът се начислява на
продавача, тук е налице продажба на услуги, при които данък се начислява при
получателя. В конкретния случай услугата е за ползване на електронна
платформа за резервации. Данъкът, който трябва да начисли, изисква да бъде
регистрирано по ДДС лицето, което получава услугата. В същото време, за да се
регистрира по ДДС лицето трябва да подаде заявление преди данъчното събитие.
Данъчното събитие в случая е или падежа на плащането по фактурата за
4
получаване на услуги или ако има по-ранно плащане, то тогава ще е авансовото
плащане, както е предвидено в чл.25 ал.7 от ЗДДС. С оглед на всичко това с
абсолютно основание приходната администрация е приела, че сакнционираното
дружество е трябвало да подаде заявление, за да бъде регистрирано по чл.97а от
ЗДДС в срок до 02.11.2018 г., което обаче то не е направило. То е подало
заявление за регистрация по ДДС на 20.06.2019г., но на основание чл.96 ал.1 от
ЗДДС– заради достигнат облагаем оборот, но е имало основание да се регистрира
по ДДС много преди това /02.11.2018г./ и то по реда на чл.97а от ЗДДС, а като не
го е сторило е извършило вмененото му административно нарушение. В резултат
на нарушението се генерирал неплатен ДДС, който лицето е трябвало да плати, а
не го е платило. То е начислило в последствие данъка, но това, че не го е платило
се установява от приетата като писмено доказателство справката за
задълженията. Всичко това пък изключва приложението на чл.28 от ЗАНН.
При определяне размера на имуществената санкция по чл.178 от ЗДДС
наказващият орган се е съобразил с изискванията на чл.27 ал.1 от ЗАНН за
индивидуализацията на административните наказания. Правилно е отчетена
обществената опасност на нарушението и обстоятелството, че от е извършено за
първи път. При това положение правилно АНО е наложил имуществената
санкция в минимален размер, с което ще бъдат постигнати целите по чл.12 от
ЗАНН.
С оглед изхода на делото, респ. потвърждаване на обжалваното НП и фактът,
че пред въззивната инстанция АНО бе представляван от юрисконсулт, който
своевременно направи искане за присъждане на разноски, настоящият съдебен
състав намира, че на основание чл.63 ал.3 от ЗАНН следва да присъди такива.
Юрисконсултско възнаграждение следва да бъде присъдено в полза на
Националната агенция за приходите, доколкото тя има статут на юридическо
лице по смисъла на чл.2 ал.2, чл.4 ал.2 и чл.6 ал.1 от Закона за НАП, а ТД на
НАП-Пловдив, чийто представител е издал обжалваното и потвърдено с
настоящото решение НП, не е самостоятелно ЮЛ и е структурирано към същата
агенция. Възнаграждението следва да е в размер определен в чл.37 от ЗПП,
съгласно препиращата разпоредба на чл.63 ал.5 от ЗАНН. Съгласно чл.37 ал.1 от
ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя от наредба на МС по предложение на НБПП.
5
В случая за защита в производство по ЗАНН, чл.27е от Наредбата за заплащането
на правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 120 лева. Настоящото
производство се разгледа в едно съдебно заседание, с разпит на един свидетел и
не е с фактическа или правна сложност, поради което следва да бъде определено
и присъдено минимално възнаграждение от 80 лева.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН
Пазарджишкият районен съд :
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 475702-F508763 от 08.11.2019 година на
директор Офис за обслужване-Пазарджик при ТД на НАП Пловдив, с
което на „Н.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в
гр.Велинград, обл.Пазарджик, представлявано от управителя Н. Н. М., на
основание чл.178 от ЗДДС и за нарушение на чл.97а ал.4 вр. с ал.1 от ЗДДС
е наложена имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева.
ОСЪЖДА „Н.“ ЕООД, ЕИК ***, представлявано от управителя Н. Н.
М. ДА ЗАПЛАТИ на Националната агенция за приходите разноски в размер
на 80 лв. /осемдесет лева/ - юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред
Пазарджишкия административен съд.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
6