№ 373
гр. София, 16.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
при участието на секретаря Павлина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Нина Стойчева Въззивно гражданско дело №
20211000500829 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
Със съдебно решение № 904462 от 18.12.2020г., постановено по гр.д.№
37/2020г. по описа на ОС-Благоевград ГО, 13-и с-в е осъдено дружеството
ЗД „БУЛ ИНС” АД да заплати на К. П. Т. на основание чл. 432 ал. 1 КЗ
сумата от 20 000 лева, съставляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди (болки и страдания от травматични увреждания), от
ПТП, настъпило на 24.06.2019г., ведно със законната лихва върху
присъденото обезщетение от 29.11.201г. до окончателното изплащане, като
иска за разликата до пълния предявен размер от 40 000 лева е отхвърлен.
Постъпила е въззивна жалба от К. П. Т., с която се обжалва съдебно
решение № 904462 от 18.12.2020г., постановено по гр.д.№ 37/2020г. по
описа на ОС-Благоевград ГО, 13-и с-в в частта, в която е отхвърлен
предявения иск за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени
вреди, за разликата над уважения размер от 20 000 лв. до 40 000 лв.
Изложени са съображения, че съдебното решение в обжалваната част е
неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие на
1
материалния закон и при допуснати процесуални нарушения. Твърди се, че
определеният размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди не
съответства на критерия за справедливост, установен в нормата на чл.52 от
ЗЗД, тъй като първостепенният съд при определяне на размера на
присъденото обезщетение не е отчел всички претърпени от ищцата увреди на
здравето, а именно: фрактура в областта на таза, мозъчно сътресение със
загуба на съзнание, посттравматичвно стресово разстройство-протрахирана
тревожна реакция, както и степента и интензивността на претърпените болки
и страдания, продължителността на възстановителния период, характера и
вида на уврежданията, младата възраст на ищцата.
По изложените съображения моли съда да постанови съдебен акт, с
който да отмени съдебно решение № 904462 от 18.12.2020г., постановено по
гр.д.№ 37/2020г. по описа на ОС-Благоевград ГО, 13-и с-в в обжалваната
част и да уважи предявения иск за заплащане на обезщетение за причинени
неимуществени вреди до размера на 40 000лв. ведно със следващата се
законова лихва. Моли решението да бъде изменено и в частта за разноските.
Претендира разноски и за настоящата инстанция, вкл. и дължим адвокатски
хонорар.
Въззиваемата страна ЗД „БУЛ ИНС” АД депозира писмен отговор по
подадената въззивна жалба от К. П. Т.. Оспорва жалбата. Претендира
присъждане на разноски.
СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД , като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира от правна и фактическа страна следното: Пред
настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на
чл.266 от ГПК.
По делото се установява от събраните доказателства, че към датата на
процесното ПТП ЗД „БУЛ ИНС” АД е застраховател по задължителната
застраховка „Гражданска отговорност” на водачите на МПС относно лек
автомобил „ Сеат Ибиза“ ДК № ***. В настоящото производство
застрахователното правоотношение не се оспорва, същото се доказва и от
справка от ИЦ на ГФ.
Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от
ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционното съдебно
2
решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се
разгледа по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като
по останалите въпроси е ограничен от наведените в жалбата възражения.
Обжалваното решение е валидно /не е постановено в нарушение на
правни норми, които регламентират условията за валидност на решенията –
постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в
необходимата форма и с определеното съдържание/.
Настоящият състав следва да обсъди доводите на жалбоподателката
досежно законосъобразността на обжалваното решение.
Разгледана по същество въззивната жалба на К. П. Т. е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Прекият иск по чл.432, ал.1 от КЗ е искът, с който разполага
увреденият от ПТП срещу застрахователя на гражданската отговорност на
прекия причинител на вредите. Пострадалият може да предяви иска за
заплащане на обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени
вреди непосредствено срещу застрахователя по задължителна застраховка
"гражданска отговорност". Застрахователят по нея отговаря за чужди
виновни действия и по характер отговорността му е гаранционно -
обезпечителна.
В процесния случай предявените преки искове по чл.432 ал.1 КЗ срещу
застрахователя на гражданската отговорност на делинквента се явяват
основателни доколкото в процеса са доказани всички кумулативни елементи
на сложния фактически състав на посочената правна норма.
За да се ангажира отговорността на дружеството- ответник е
необходимо да е изпълнен ФС на чл.45 от ЗЗД по отношение на
застрахования при него водач на МПС, включващ кумулативно следните
елементи: противоправно деяние, довело до увреда на ищцата, от което тя
търпи болки и страдания, подлежащи на обезщетяване, пряка причинно-
следствена връзка между деянието и настъпилата увреда. Вината се
предполага съгл. презумпцията на чл.45 ал.2 от ЗЗД.
В тежест на въззивника-ищец пред първоинстанционния съд, е да
3
докаже изпълнението на посочения ФС с всички допустими доказателствени
средства, което в случая е сторено.
Видно от заключението на САТЕ, което не еоспорено от страните по
делото, водачът на лек автомобил „Сеат Ибиза” е нарушил правилата за
движение, като е управлявал автомобила на АМ „Струма“ 8км.58+666 с
несъобразена с метеорологичните условия и с пътната обстановка скрост, над
допустимо разрешената, предприел е неправилно изпреварване при което не е
успял да овладее управлението на автомобила и е предизвикал удар с товарен
автомобил влекач марка „ Волво“ с рег. № ***.
Настоящият съдебен състав приема, че водачът на лек автомобил
„Сеат Ибиза”, Г. К. е осъществил противоправно деяние, нарушавайки
правилата за движение по пътищата, визирани в разп. на ЗДвП и ППЗДвП,
като не е спазил задължителни разпоредли и пътни знаци, и с това деяние е
създал рискова ситуация и е предизвикал процесното ПТП. Тези
обстоятелства се установяват и от представения КП за ПТП и
доказателствата,съдържащи се в прибложеното ДП № 345/2019г. по описа на
РП-Дупница.
При процесното ПТП ищцата е получила следните увреди: контузия
(счупване) на таза, мозъчно сътресение без загуба на съзнание.
Приетите по делото две заключения на СМЕ са категорични относно
съществуването на пряка причинно-следствена връзка между посочените
увреди и процесното ПТП.
Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира, че е
осъществен състава на чл.45 от ЗЗД, доказано е виновното и противоправно
поведение на водача на лек автомобил „Сеат Ибиза” и предвид наличието на
действително застрахователно правоотношение отговорността на
застрахователя на водача на лекия автомобил следва да бъде ангажирана.
Оплакванията във въззивната жалба досежно размера на присъденото
застрахователно обезщетение за търпените неимуществени вреди от ищцата,
решаващият състав намира за неоснователни.
От двете заключения на съдебно-медицинската експертиза, които
правилно са кредитирани от първостепенния съд като обективно и
компетентно изготвени, неоспорени от страните в хода на съдебното
4
производство, се установяват по категоричен начин причинените на ищцата
травматични увреждания, получени от нея в резултат на процесното ПТП.
Първоинстанционният съд при съобразяване с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД
като е отчел конкретни факти и обстоятелства е определил справедлив размер
на обезщетението за претърпените от ищцата неимуществени вреди.
Отчетен е вида и характера на уврежданията на ищцата, вкл. и
твърдените и доказани от констатациите на СМЕ съпътстващи основите
травми неудобства, притеснения, стрес, обездвижване и пр. Отчетени са
продължителността и интензивността на претърпените от ищцата болки и
страдания, свързани с продължителността на възстановяване, а така също и
с оглед обществения критерий за справедливост и съдебната практика,
правилно е преценено от първостепенния съд, че сумата от 20 000 лв.,
представлява справедливо обезщетение, с което се репарират в изключително
пълен обем причинените на ищцата неимуществени вреди.
Наведеното от жалбоподателката К.Т. възражение за допусната
незаконосъобразност от първоинстанционния съд при определяне на размера
на обезщетението поради неотчитане на продължителния период на лечение и
съотв. на търпене на болки и страдания поради претърпяното мозъчно
сътресение със загуба на съзцнание и на претърпяното посттравматично
стресово разстройство настоящата съдебна инстанция намира за
неоснователно и недоказано. Видно от заключенията на СМЕ ищцата е
претърпяла мозъчно сътресение без загуба на съзнание, което се определя
като временно разстройство на здравето без опастност за живота и което е
причинило на ищцата болки и страдания без голям и значителен интензитет
за преиод от около 7 дни, след което е настъпило пълно възстановяване, без
да бъде изисквано или да е било провеждано специфично лечение.
Не се доказа по делото твърдяното от ищцата увреждане на
психическото й или психологическото й здраве: възстановяването след
мозъчното сътресение епълно, извършените ЕЕГ- изследвания са в норма, и
не доказват претърпяно посттравматичто стресово разсторйство нито към
датата на ПТП, нито към датата на извършване на СМЕ.
Настоящата съдебна инстанция намира, че определеното и присъдено
обезщетение в размер на 20 000 лв. напълно репарира претърпените от
ищцата неимуществени вреди. Ищцата е претърпяла консервативно лечение
5
на получената тазова фрпактура, за около период от три месеца напълно са
отшумели всички, изпитвани от нея по-интензивни болки и страдания, не са
останали трайни необратими последици, водещи до по-тежки или до
средни по интензитет, постоянно или спорадично изпитвани болки и
страдания или затруднения в движението на снагата на ищцата. Здравето на
ищцата е възстановено напълно, без очаквани неготивни последици.
Размерът на обезщетението е съобразен както с константната съдебна
практика, така и с обществено-икономическите условия в страната към датата
на ПТП и изцяло отговаря на критерия за справедливост, визиран както в
разп. на чл.52 от ЗЗД, така и в задължителната за настоящата инстанция
съдебна практика. В този смисъл неоснователно е и възражението на
жалбоподателката досежно несъобразяване на съдебната практика при
определяне размера на обезщетението.
Предвид изложеното и съобразно трайната съдебна практика (ППВС №
4/1968) решаващият съдебен състав намира, че справедливото обезщетение за
претъпените от ищцата неимуществени вреди, съобразено с критерия на
чл.52 от ЗЗД е в размер общо на 20 000 лв.
С оглед изложените съображения и поради съвпадане на изводите на
въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд съдебното решение
като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено на основание
чл.271, ал.1 от ГПК.
По разноските: С оглед изхода от правния спор пред настоящата
инстанция на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени разноски,
съставляващи заплатен адвокатски хонорар в размер на 2000 лв., предвид
представения списък на разноските. Възражение за прекомерност от
насрещната страна не е направено.
Воден от горното СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ГО, Х-ти
състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение № 904462 от 18.12.2020г.,
постановено по гр.д.№ 37/2020г. по описа на ОС-Благоевград ГО, 13-и с-в в
обжалваната част.
6
В ОСТАНАЛАТА му необжалвана част съдебно решение решение №
904462 от 18.12.2020г., постановено по гр.д.№ 37/2020г. по описа на ОС-
Благоевград ГО, 13-и с-в Е ВЛЯЗЛО В СИЛА.
ОСЪЖДА К. П. Т. с ЕГН ********** и с адрес гр.***, ул.“***“ № 21
да заплати на ЗД “БУЛ ИНС“ АД с ЕИК ********* на осн. чл.78 ал.3 от ГПК
, сумата от 2000 лв., сторени разноски във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС при условията на
чл.280, ал.1 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7