№ 1105
гр. София, 28.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иванка Ангелова
Членове:Цветко Лазаров
Златина Рубиева
при участието на секретаря Валентина Игн. Колева
като разгледа докладваното от Златина Рубиева Въззивно гражданско дело №
20211000502461 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
С решение №35 от 28.06.2021г., постановено по гр. д. № 189/2020г.
Окръжен съд-Благоевград, 11 състав е осъдил К. Й. Д. да заплати на „Банка
ДСК“ АД следните суми: главница в размер 27 506,29 евро, заедно със
законната лихва за забава, считано от 09.11.2020 г. до окончателното
изплащане, възнаградителна лихва в размер 5 756,60 евро за периода
05.08.2018 г. - 05.11.2020 г. и мораторна неустойка в размер 547,66 евро за
периодите 06.09.2018 г. - 12.03.2020 г. и 15.05.2020 г. - 06.11.2020 г., като е
отхвърлил иска за възнаградителна лихва за разликата над присъдените
5 756,60 евро до претендираните 8 053.50 евро, както и иска за присъждане на
мораторна неустойка за разликата над присъдените 547.66 евро до
претендираните 549.47 евро и за периода от 13.03.2020г. до 14.05.2020г. С
решението ОС-Благоевград, 11 състав е осъдил К. Й. Д. да заплати на „Банка
ДСК“ АД сума в размер 5607.52лв. - разноски по делото, съобразно уважената
част от исковете.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника К. Й. Д., чрез
назначените от първоинстанционния съд особени представители, с
възражения за неправилност. В жалбата се релевира оплакване за
неправилност на приетия от първостепенния съд извод, че е настъпила
предсрочна изискуемост. Излага се твърдение, че липсват доказателства за
валидно връчване на длъжника на уведомление за обявената предсрочна
1
изискуемост, а и липсват и твърдения в този смисъл. Сочи се, че
обективираното в исковата молба изявление не следва да се счита за
достигнало до длъжника, доколкото същият се представлява от особени
представители. Релевира се довод, че липсата на такова уведомление означава
липса на изискуемо вземане на основание предсрочна изискуемост. Прави се
искане въззивният съд да отмени обжалваното решение и да постанови ново,
с което да отхвърли предявените искове.
Въззиваемият - „Банка ДСК“ АД в подадения по реда на чл. 263 ГПК
отговор изразява становище, с което оспорва въззивната жалба и прави
искане същата да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение да бъде
потвърдено като правилно и обосновано. Предявява претенция за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение и разноски за възнаграждение за особен
представител.
В с.з. пред въззивния състав жалбоподателят, чрез особените
представители, поддържа подадената въззивна жалба. Въззиваемият оспорва
жалбата и поддържа подадения писмен отговор.
Софийският апелативен съд, в настоящия си състав, като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната
жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:
За да постанови обжалваното решение, първостепенният съд е приел, че
посредством сключения договор за кредит за текущо потребление, страните
са били обвързани от валидно правоотношение, по което банката-ищец е
предоставила договорената сума, която е била усвоена от кредитополучателя -
ответник. Предвид установеното неизпълнение от страна на последния, съдът
е приел, че за банката е възникнало правото да поиска обявяването на кредита
за предсрочно изискуем. Посочил е, че в хипотезата на осъдителен иск за
заплащане на суми по договор за кредит, в исковата молба по който е
обективирано изявление на банката-ищец, че упражнява правото си да
направи целия дълг по кредита предсрочно изискуем поради осъществяване
на предвидените в договора или закона предпоставки, връчването на
особения представител представлява надлежно уведомяване на длъжника-
ответник. На следващо място е приел, че размерът на дължащата се главница
по кредита е доказан посредством заключението на счетоводната експертиза и
това вземане трябва да се присъди на банката така, както е претендирано.
Посочил е, че съдържащите се в чл. 8 и 9 от договора за кредит клаузи са
неравноправни, доколкото потребителят не е получил достатъчно
информация как кредитодателят е променил едностранно цената на
доставената му финансова услуга и колко съществена би била тази промяна,
за да може и той да извърши необходимите действия в своя защита, с оглед
обстоятелството, че методологията, създадена от банката-кредитор под
формата на нейни вътрешни правила, не съставлява част от сключения
договор. Допълнил е, че по делото не ставало ясно как ищецът е определил
размера на приложимия лихвен процент след настъпилото просрочие по
2
кредита, нито какво обуславя неговият размер да е максималният такъв,
предвиден в договора. В тази връзка е изразил становище, че предвид
приетото, че посочените договорености са нищожни като неравноправни, то
между страните следва да се приложат първоначалните условия на договора,
който може да бъде изпълняван и без неравноправните клаузи за едностранно
изменение на възнаградителната лихва. По отношение на уговорената в
случая неустойка за забава е приел, че съгласно т. 19, т. 1 от общите условия,
при просрочие, частта от вноската, представляваща главница, се олихвява с
договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава от 10 %. Посочил
е, че сборът на лихвения процент и надбавката за забава прави 19,284.
Констатирал е, че от заключението на счетоводната експертиза се установило,
че банката е начислявала и в конкретния случай претендира само надбавката
за забава /10 %/. Посочил е, че нейният размер категорично не накърнява
добрите нрави, както и че това е действителният размер на вредите, търпени
от неизпълнението на паричното задължение. С оглед приетото е извършил
съответните преизчисления, на основание чл. 162 ГПК, в резултат на което е
осъдил ответника да заплати на ищцовата банка възнаградителна лихва и
неустойка за забава.
След извършената служебна проверка на първоинстанционното
решение, въззивният съд счита, че то е изцяло валидно и допустимо, което
обуславя възможността за настоящата инстанция да се произнесе по неговата
правилност. Съгласно чл. 269, изр. второ ГПК и задължителните указания по
приложение на посочената норма, дадени с т. 1 от Тълкувателно решение № 1
от 09.12.2013 г., постановено по т.д. № 1/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС,
при произнасянето си по правилността на обжалваното съдебно решение
въззивният съд е ограничен до релевираните в жалбата оплаквания за
допуснати нарушения на процесуалните правила и на материалноправните
норми, както и до проверка за правилното прилагане на релевантни към
казуса императивни материалноправни норми, дори ако тяхното нарушение
не е въведено като основание за обжалване.
Предмет на исковото производство са предявени при условията на
обективно кумулативно съединяване осъдителни искове с правно основание
чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. с чл. 430, ал.1 и ал.2 ТЗ.
По същество на спора, с оглед релевираните в жалбата оплаквания за
неправилност на обжалваното решение, въззивният състав намира следното:
Не се спори по делото, а и се установява от приложените доказателства,
че между страните е възникнало облигационно правоотношение, породено от
сключен на 12.05.2015г. между „Банка ДСК“ АД - в качеството на
кредитодател, и К. Й. Д. - кредитополучател, договор за кредит за текущо
потребление за сумата 35 000 евро с краен срок на погасяване на кредита –
12.05.2025г. Не се спори, а и това се установява от приетата и неоспорена
СИЕ, че отпуснатият кредит е предоставен в пълен размер и напълно усвоен
на 12.05.2015г. В договора е уговорен начин за връщане на кредита и за
3
заплащане на лихвите. Съгласно чл. 5 от договора, кредитополучателят се
задължава да погасява кредита на месечни анюитетни вноски, всяка от които
в размер от 457.93 евро, дължими на 5-то число на съответния месец.
Вноските по кредита са анюитетни и включват както дължимата за месеца
главница, така и дължимата лихва, съгласно договорените лихвени проценти
в договора за кредит. С подписването на договора и получаването на сумата
(усвояването на сумата) за длъжника е възникнало задължението да плаща
месечните погасителни вноски в уговорените размери и условия, съгласно
договора и погасителния план. По делото не се спори, че ответникът е спрял
плащанията, като по отношение на главницата това е станало на 15.10.2018г.,
а по отношение на възнаградителната лихва на 10.12.2018г. На датите на
падежа кредитополучателят не е заплатил дължимите месечни анюитетни
вноски, (включващи главница и лихва) към банката в необходимия размер,
като неплащането е продължило над 90 дни, което обстоятелство попада в
хипотезата на т. 19, т.2 от общите условия, а именно, че при допусната забава
в плащанията над 90 дни, целият остатък от кредита става предсрочно
изискуем и се отнася в просрочие. В исковата молба банката се позовава на т.
19, т.2 от общите условия и в същата прави изявление за предсрочна
изискуемост на целия кредит.
По делото не се спори, че преди подаване на исковата молба банката не
е отправяла волеизявление до длъжника-кредитополучател, с което да го
информира, че с оглед допуснатата от същия забава в плащанията на
главница и лихва над 90 дни ще счита целият остатък по кредита за
предсрочно изискуем.
Предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което
настъпва с волеизявление на една от страните - кредиторът уведомява другата
страна, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от него за
предсрочно изискуем. Действието на предсрочната изискуемост настъпва от
момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако
към този момент са налице обективните факти, обуславящи настъпването й.
Основният спорен по делото въпрос, пренесен и във въззивното
производство, е дали обективираното в исковата молба изявление на банката,
че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем е
породило правни последици, при положение, че длъжникът се представлява
от особени представители. В настоящия случай, ищцовата банка в исковата
молба, с която са предявени осъдителните искове, изрично е заявила, че
упражнява правото си да направи целия дълг по кредита предсрочно
изискуем. Връчването на препис от исковата молба, в която е обективирано
изявлението на банката-ищец, на особените представители на длъжника,
според настоящия състав представлява надлежно уведомяване. /в този смисъл
е и Решение № 198/18.01.2019г., I ТО, ВКС, постановено по т. д. №
193/2018г./. До този извод съдът достигна, съобразявайки следното:
Длъжникът-ответник не е бил намерен на посочения постоянен и настоящ
адрес, поради което на основание чл. 47, ал. 6 ГПК и след изпълнение на
4
предпоставките по чл. 47, ал. 1-5 ГПК, за да бъдат охранени интересите му,
съдът е назначил особен представител. Пълномощникът черпи
представителната си власт от волята на представлявания, а представителната
власт на особения представител произтича от акт на съда - определение. Въз
основа на определението на съда особеният представител придобива
възможност да извършва процесуални действия от името и за сметка на
отсъстващата страна с непосредствено действие за него. Следователно
връчването на препис от исковата молба на ответника чрез особения
представител поражда действие за ответника. Липсва правна пречка за
обявяване на предсрочна изискуемост с исковата молба. Щом това е така и
изхождайки от приетото по-горе, то няма пречка да бъде прието, че
връчването на препис от искова молба, в която е обективирано изявление на
банката –ищец, че упражнява своето потестативно право да направи целия
дълг предсрочно изискуем, може да стане чрез особения представител, но
правните последици са за ответника. С оглед приетото за редовно връчване на
препис от исковата молба и доказателствата на ответника, чрез назначения от
съда особен представител, следва да се приеме, че последният е получил
изявлението на банката за предсрочната изискуемост на целия кредит от
името на отсъстващата страна и за негова сметка.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че решаващият съд е
нарушил разпоредбата на чл. 29, ал.5 ГПК. Посочената разпоредба
предвижда, че особеният представител може да извършва действия, за които
се изисква изрично пълномощно, само с одобрението на съда, пред който се
води делото. Получаването на препис от исковата молба не съставлява
действие, свързано с разпореждане с предмета на делото по смисъла на чл. 34,
ал.3 ГПК, за което законът предвижда изрично пълномощно. Поради това не е
налице процесуално нарушение от първоинстанционния съд.
В заключение: Въззивният съд приема за доказано твърдението на
банката-ищец, че е настъпила предсрочната изискуемост, която е била
обявена на длъжника-ответник чрез особения му представител.
По отношение на приетите от първата инстанция за неравноправни
клаузи в процесния договор не се съдържат оплаквания в жалбата.
Това важи и за размера на претендираните с исковата молба вземания за
главница, възнаградителни лихви и неустойка за забава. Ако в жалбата не се
съдържат конкретни оплаквания за неправилност на решението, то в този
случай въззивната инстанция дължи единствено проверка дали са спазени
разпоредбите на императивни правни норми, но не и служебна проверка на
правилността на решението извън спазването на тези императивни правила.
Такава проверка би била в нарушение на съдопроизводствените правила. С
оглед изложеното, въззивната инстанция следва да провери единствено
приложени ли са и правилно ли са приложени императивни
материалноправни разпоредби при решаването на спора. В изпълнение на
своите правомощия, очертани с ТР № 1/2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК,
5
въззивната инстанция приема, че не е налице нарушение на императивните
материалноправни разпоредби при решаването на спора по тези искове.
В заключение: Въззивният съд приема за основателни и доказани
претенциите на ищцовата банка, така както е приел и първостепенният съд,
поради което обжалваното решение е правилно. Не са налице основанията,
които обосновават неговата незаконосъобразност.
По отношение на разноските: С оглед изхода на спора пред настоящата
инстанция, право на разноски има въззиваемата страна. Настоящият съдебен
състав, съобразно извършените от процесуалния представител на въззиваемия
процесуални действия, намира, че следва да определи размер на
юрисконсултското възнаграждение от 300лв., за заплащането на което осъди
въззивникът. Последният следва да бъде осъден да заплати на ищеца и сумата
от 2 650лв. за възнаграждение за особен представител. Или въззивникът-
ответник следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия-ищец разноски в
общ размер от 2950лв.
Мотивиран от горното, САС, ГО, 8 състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №35 от 28.06.2021г., постановено по гр. д.
№ 189/2020г. от Окръжен съд-Благоевград, 11 състав.
ОСЪЖДА К. Й. Д. /K. I. D./, гражданин на Република Гърция, роден на
*** г., гръцка лична карта АК9***9, издадена на 22.10.2013 г., гръцки ЕГН
**********, адрес в Република България: с. ***, общ. ***, обл. ***, да
заплати на „Банка ДСК“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. София, район „Оборище“, ул. „Московска“ № 19,
представлявано от В. М. С. и Ю. Б. Г., на основание чл. 78, ал.1, вр. с ал.8
ГПК, сумата от 2950лв.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните при наличие на предпоставките на чл. 280, ал.1 и
ал.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6