РЕШЕНИЕ
№ ........
гр.Плевен,17.11.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ -
ми наказателен състав
на Деветнадесети октомври две хиляди и седемнадесета
година в открито заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧАВДАР ПОПОВ
при
секретаря Димитрина Иванова, като разгледа докладваното от съдия ПОПОВ НАХД № 2263/2017
година по описа на Плевенския районен съд, за да се произнесе съобрази
следното:
ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА ЧЛ.59 И СЛ. от ЗАНН
С наказателно постановление № 163 от
04.08.2017г. на Началник отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР гр.Плевен на В.З.Г.,
ЕГН **********,*** – ***на „***“ ЕООД със седалище на управление *** на
основание чл.53, ал.1 от ЗАНН, вр.чл.45 от закона за частната охранителна
дейност е наложена глоба в размер на 200 /двеста/ лева.
Недоволен от издаденото наказателно
постановление е останал жалбоподателят,
който го обжалва в срок и моли съда да го отмени, като
незаконосъобразно. В съдебно заседание
жалбоподателят се явява лично и с адв.Д. и моли съда да отмени издаденото НП
като неправилно и незаконосъобразно.
Ответникът, редовно призован, се представлява от юрк.Ф.,
която дава становище да бъде оставена жалбата без уважение и съдът да потвърди
издаденото НП.
Съобразявайки събраните по делото доказателства, съдът
намира за установено следното:
С оглед датата на връчване на наказателното постановление
на жалбоподателя и датата на депозиране на жалбата и пред наказващия орган,
съдът счита, че последната е подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, поради
което се явява допустима и следва да бъде разгледана. Същата е основателна, макар и частично.
Съдът, като прецени събраните в хода на производството
писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
Наказателното
постановление е издадено за това, че на 26.04.2016г. в гр.Плевен, при извършена
проверка в офиса на „***“ЕООД от служители на сектор „ООРТП“ при О.н.М. *** е
констатирано, че В.З.Г., в качеството и на ***на лице, извършващо частна
охранителна дейност по смисъла на чл.5, ал.1, т.2 от Закона за частната
охранителна дейност и по силата на лиценз за извършване на частна охранителна
дейност № 2995/16.06.2016г., издаден от зам.директора на ГД“Национална полициа“
на „***“ООД, преобразувано в ЕООД – ЕИК по БУЛСТАТ ***, не е изпратила писмено
уведомление в законоустановение 14-дневен срок от сключване на договор № 171/
03.08.2016г. с „***, изтекъл на 18.08.2016г. за поет обект за охрана със
сигнално-охранителна техника – обект, гр.***,
до органа, издал лиценза, чрез О.н.М. ***.
Горната фактическа обстановка се
установява от събраните по делото доказателства – свидетелските показания на Г.Т.И. и И.В. Г., приложените по делото
писмени доказателства – лиценз № ***за
извършване на частна охранителна дейност, издаден на фирма
„***” ООД гр. Плевен за дейност по чл.5
ал.1 т.2 от ЗЧОД –
охрана на имуществото
на
физически или юридически
лица; удостоверение за актуално
вписване в Търговския регистър на „***”
ООД, договор договор № 171/
03.08.2016г. между „***” ООД и „***; писмо рег. № 3286р-21485 от
23.05.2017г по описа на ГД „НП”; писмо рег.№316р – 14881
от 17.05.2017г на ОДМВР Плевен, сведение
рег. № 316000 - 18287 от 25.05.2017г
от Г.М.Г.; писмо рег. № 316р -
16685 от 30.05.2017г до Директора на ГД
„НП”; сведение вх. № 316000 - 19122 от
30.05.2017 г от В. З. Г.,
писмо рег. № 316000 - 20460 от
06.06.2017г до В.З.Г., писмо рег.№316000-21087/09.06.2017г от управителя на „***”
ООД В.З.Г., уведомително писмо
вх.№316000-27879 от 08.08.2016г; справка рег.№316р-22473 от 18.07.2017г;
заповед №316з-207 от 19.01.2017г на Директора на ОДМВР Плевен, заповед
№8121з-596 от 26.05.2015г на Министъра на вътрешните работи и заверено копие от
удостоверение рег.№316р-25375 от 15.08.2017г на Началник Отдел
„Административен” при ОДМВР Плевен. От показанията на актосъставителя И. и от
показанията на свидетелите се установява, че същите в качеството си на
полицейски служители от Сектор „ООРТП” при ОДМВР Плевен на 26.04.2017г са
извършили проверка в офиса на „***” ЕООД в гр.Плевен на дейността на
търговското дружество като лице, извършващо частна охранителна дейност по
смисъла на чл.5 ал.1 т.2 от ЗЧОД и притежаващо лиценз за извършване на частна
охранителна дейност №***издаден от Зам.Директора на ГД „НП”. Според показанията
на свидетелите при извършената проверка са констатирали, че Г. в качеството й
на ***на „***” ЕООД – лице, извършващо частна охранителна дейност по смисъла на
чл.5 ал.1 т.2 от ЗЧОД, не е изпратила писмено уведомление в законоустановения
14-дневен срок от сключване на договор № 171/ 03.08.2016г. с „*** за поет обект
за охрана със сигнално охранителна техника до органа издал лиценза ГД „НП”,
чрез Областната дирекция на МВР-Плевен. Съдът кредитира показанията на
свидетелите, тъй като техните показания са конкретни, ясни и последователни,
изясняват в пълнота всички факти и обстоятелства във връзка с възприетото от
тях при извършената проверка на „***” ЕООД, с изключение на частта, в която
посочват годината на извършената проверка, която не кореспондира на писмените
доказателства , в които се посочва че тя е през 2016г., а не през 2017г. и се
установи, че се касае за техническа грешка. В останалите части показанията на
свидетелите кореспондират напълно с приобщените по делото писмени
доказателства. При така приетото за установено от фактическа страна
административно наказващият орган е приел, че с действията си жалбоподателят В.З.Г., в качеството й на ***на лице,
извършващо частна охранителна дейност по смисъла на чл.5 ал.1 т.2 от ЗЧОД и по
силата на лиценз за извършване на частна охранителна дейност №2995/16.06.2016г
издаден от Заместник директора на Главна дирекция ”Национална полиция” на „***”
ООД, /преобразувано в ЕООД/, ЕИК по Булстат ***, е извършила нарушение по чл.24
ал.3 от ЗЧОД и й е наложил административно наказание на основание чл.45 от
Закона за частната охранителна дейност.
Съгласно
разпоредбата на чл.24, ал.3 от Закона за частната охранителна дейност: „В
14-дневен срок от подписването на договора за охрана или от фактическото
поемане на обекта за охрана по чл. 5, ал. 1, т. 5 лицата, извършващи дейност по
чл. 5, ал. 1, уведомяват писмено за това органа, издал лиценза или вписал
удостоверяването по чл. 2, ал. 2, т. 2, и съответната областна дирекция на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия се извършва дейността.
В същия срок компетентните органи се уведомяват писмено и за снемането на
охраната.” В съответствие с нормата на чл. 24, ал. 3 от ЗЧОД, следва да се
приеме, че субект на задължението за уведомяване е лицето, извършващо дейност
по чл. 5 от закона. По делото е установено по несъмнен начин, че „***“ ЕООД,
гр.Плевен е лицето, което извършва частна охранителна дейност по чл. 5 от ЗЧОД.
Това обстоятелство изрично е отразено и в процесното НП. Следователно
дружеството е носител на задължението по чл.24, ал. 3 от ЗЧОД.Действително
действията от името на юридическите лица винаги се предприемат от техните
управителни органи /еднолично или в състав от физически лица/, но това не
променя субекта на задължението, неизпълнението на което осъществява състава на
административно нарушение, предмет на административнонаказателното обвинение.
Освен това дружеството е самостоятелен субект на правото и не може да възникне
АНО за управителя на дружеството в качеството му на ФЛ, тъй като не то
осъществява дейността на дружеството. Всички негови действия или бездействия са
извършени в качеството му на управителен орган на дружеството и са от името и
за сметка на ЮЛ, а не от негово име и за негова сметка. Оттук насетне и всички
последици от дейността му настъпват за дружеството, а оттук и АНО следва да
носи ЮЛ. Фактът че в ЗЧОД не е предвидена такава отговорност за извършено
нарушение по чл.24, ал.3 от ЗЧОД не оправдава налагането на административно
наказание глоба на Г. в качеството й на ***на ***“ ЕООД, гр.Плевен,
следователно чл.45 от ЗЧОД е неприложим в конкретния случай.И след като
санкционираното с НП лице не е субект на нарушението, то издаденото срещу него
НП противоречи на материалния закон.
Не е приложима, според съда и нормата на чл. 24, ал. 2
от ЗАНН, съгласно която за административни нарушения, извършени при
осъществяване дейността на предприятия, учреждения и организации, отговарят
работниците и служителите, които са ги извършили, както и ръководителите, които
са наредили или допуснали да бъдат извършени /допустителство/. Приложената
санкционна норма на 45 от ЗЧОД установява отговорност само за извършителите.
Допустителят носи отговорност за извършеното от друго лице нарушение само в
случаите, предвидени в съответния закон или указ. В този смисъл е чл. 10 от ЗАНН. А "допустителството"се обективира в бездействие-непредприемане
на необходимото за възпрепятстване извършването на нарушение от намиращо се в
служебна зависимост длъжностно или недлъжностно лице, и предпоставя виновност
на последното. Предпоставка за ангажиране отговорността на допустителя е
установяване на нарушението от страна на прекия извършител. А установено
нарушение, има при влязло в сила на НП. В този смисъл аргумент е чл. 16 от ЗАНН, вр. чл. 84 от ЗАНН.
Следователно, липсват и двете предпоставки за ангажиране отговорността на
жалбоподателя-предвидена отговорност за допустителство в ЗЧОД, от една страна и
установено нарушение с влязло в сила НП спрямо прекия извършител, от друга. От
друга страна общата санкционна норма на чл. 45 от ЗЧОД предвижда
административно наказание "глоба" за неизпълнение на задължение на
същия закон, а подобно наказание по аргумент на разпоредбата на чл. 83 от ЗАНН
се налага на физическо лице, но не и на юридическо лице. В този смисъл, на
административно - наказващия орган не е предоставена възможност да наложи
имуществена санкция на юридическото лице, поради което наказващият орган е
насочил санкционната отговорност срещу лицето, което формира и реализира волята
на юридическото лице. Физическото лице обаче не е страна по договора за охрана,
приложени в преписката, поради което неговият ***не е субект на нарушение по
смисъла на разпоредбата. В подкрепа на извода за нарушен материален закон и
аргументацията за това е константната съдебна практика на
съдилищата-напр.Решение № 4338 от 22.06.2015г. на АдмС-София по
адм.д.№2672/2015г., Решение № 8097 от 19.12.2016г. на АдмС-София по
адм.д.№6511/2016г., Решение № 6552 от 03.11.2014г. на АдмС-София по
адм.д.№6254/2014г. Решение № 5878 от 7.10.2014 г. на АдмС - София по адм. д. №
5636/2014 г.
В
този смисъл по предвидените по – горе съображения издаденото НП като
противоречащо на материалния закон следва да бъде отменено.
Съдът намира, че следва да се произнесе и по другите
депозирани от страна на процесуалния
представител на Г. възражения, като същият не ги споделя. Съображенията са
следните:
На първо място,
от приобщените по делото писмени доказателства удостоверение
рег.№316р-25375/15.08.2017г на Началник отдел „Административен” при О.н.М. ***,
Заповед №8121з-596/26.05,2015г на Министъра на вътрешните работи и заповед
рег.№316з-207/19.01.2017г на Директора н.О.н.М. *** се установява, че
актосъставителят И., като държавен служител от сектор „ООРТП” към отдел „ОП”
при О.н.М. е оправомощен да съставя АУАН за извършени нарушения по ЗЧОД, както
и че на Началника на отдел „Охранителна полиция“ при О.н.М. *** М.М.в са
делегирани правомощия да издава наказателни постановления по ЗЧОД. На следващо
място - съгласно разпоредбата на чл.40 ал.1 от ЗАНН актът за установяване на
административното нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и
свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на
нарушението, като в чл.40 ал.2 от ЗАНН е посочено, че когато нарушителят е
известен, но не може да се намери или след покана не се яви за съставяне на
акта, актът се съставя и в негово отсъствие, т.е. приложимите към процедурата
разпоредби на ЗАНН поставят като изискване акта за установяване на
административно нарушение да бъде съставен в присъствие на лицето, сочено като
нарушител и въвеждат изключенията от този принцип. Съдът намира че в конкретния
случай предварително е извършено единствено техническо изготвяне съдържанието
на АУАН само като файл предвид големия брой – над сто на брой актове които
макар и с еднотипна обстоятелствена част изискват значително време за да се
набере информацията на файл след което да се разпечата и едва тогава да се
предяви за запознаване на ж-ля. По - важното в случая е че ж-лят Г. се е
запознала с АУАН като той и е бил предявен и пред нея са били положени датата
на съставяне, както и подписите на актосъставителя и свидетелите. Това е
гарантирало правото и да се запознае със съдържанието на съставения АУАН и е
обезпечило възможността на лицето да упражни правото си да даде обяснения както
и да депозира възражения в т.ч. такива по чл.44 от ЗАНН. Затова съдът не приема
че самото техническо изготвяне на текстовия файл на АУАН преди полагането на
датата и подписите което представлява
същинското съставяне на акта и предявяването му следва да се квалифицира като
съществено процесуално нарушение. И това е така тъй като изискването на чл.40
ал.1 от ЗАНН за съставянето на акта в присъствието на нарушителя цели да
осигури правото му да се запознае с характера и вида на вмененото му нарушение,
съответно да организира защитата си и
при преценка да депозира на възражения, както при самото съставяне на акта,
така и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. И след актосъставителят е изпълнил
надлежно задълженията си по чл.40 от ЗАНН и е осигурил упражняването на
горепосочените права на ж-ля, няма пречка
предварително технически да бъде изготвено съдържанието на акта. В тази насока
следва да се има предвид, че следва да се прави разлика между правното действие
по съставяне на АУАН и неговото техническо изготвяне. Съставянето на АУАН
представлява обективиране на намерението на административния орган да започне
административно-наказателно производство срещу дадено лице. Присъствието на
лицето е само една възможност то да се защити като изложи неформални възражения
срещу започване на производството и да се запознае с фактите, относими към
нарушението още от началото на самото производство, за да може да организира
защитата си. От тази гледна точка техническата подготовка на АУАН не е
недопустима и незаконосъобразна. Следователно не е налице никакво процесуално
нарушение, още по-малко съществено, което да ограничава правото на защита на
жалбоподателя и процесуалния му представител. В този смисъл соченото възражение
за налично нарушение на чл.40 от ЗАНН са неоснователни. В съответствие с чл.43
ал.1 от ЗАНН, АУАН е бил предявен на нарушителя да се запознае със съдържанието
му и да се подпише, като нарушителят е имал възможност да направи възражения по
съдържанието му. Видно от процесния АУАН е, че връчването на същия, като способ
за предявяването на акта, е удостоверено с нарочна разписка, неразделна част от
него, която е подписана от нарушителя. Поради изложеното не може да се приеме,
че правото на възражение по чл.42 т.8 и чл.44 от ЗАНН е ограничено.
По следващото възражение - действително предмет на
договор №11/27.07.2016г е осъществяване на охрана на обект със сигнално
охранителна техника и лицензът на „***” ЕООД е издаден за извършване на
дейности по чл.5 ал.1 т.2 от ЗЧОД – охрана на имущество на физически или
юридически лица, но съгласно разпоредбата на чл.5 ал.2 от ЗЧОД дейността по чл.5
ал.1 от ЗЧОД се осъществява и чрез технически системи за сигурност, каквато
безспорно се явява и техниката по СОТ /сигнално охранителна техника/ и
изградената с нея система за сигурност. Следователно, задължението по чл.24
ал.3 от ЗЧОД е относимо към дейността на „***” ЕООД във връзка със сключените
договори за охрана на обекти със сигнално охранителна техника. Поради
изложеното и това възражение не се споделя от съда.
В съставения АУАН и в обжалваното НП е посочено, че
датата на извършване на проверката и констатиране на нарушението е 26.04.2016г.
Според съда в конкретния случай актосъставителят И. и
административно-наказващият орган са допуснали явна фактическа грешка в
отбелязване на годината, когато е извършено нарушението. Както бе посочено
по-горе от показанията на разпитания актосъставител И. и свидетеля В.Г. и от
приобщените по делото писмени доказателства – лиценз №***за извършване на
частна охранителна дейност, издаден на фирма „***” ООД гр.Плевен за дейност по
чл.5 ал.1 т.2 от ЗЧОД – охрана на имуществото на физически или юридически лица,
покана рег.№316000-24863/12.07.2017г до жалбоподателката В.З.Г. за съставяне на
АУАН, справка рег.№316р-22473/18.07.2017г до Директора н.О.н.М. справка
рег.№316р-14163/10.05.2017г до Директора н.О.н.М. и писмо
рег.№316р-16685/30.08.2017г до Директора на ГД „НП”, по категоричен и несъмнен
начин се установява, че проверката на „***” ЕООД е извършена на 26.04.2017г. В
посочената справка рег.№316р-22473/18.07.2017г до Директора н.О.н.М. е
посочено, че проверката е извършена на 26.04.2017г и на 28.04.2017г. Правно
ирелевантно е обстоятелството дали проверката е извършена само на една дата -
на 26.04.2017г или на две дати - на 26.04.2017г и на 28.04.2017г, тъй като
съобразно разпоредбата на чл.34 ал.1 от ЗАНН важна е датата, на която е открит
нарушителят. В конкретния случай извършителят на нарушението е открит на
26.04.2017г, от който момент започва да тече тримесечния срок по чл.34 ал.1 от ЗАНН за съставяне на акт. АУАН е съставен на 17.07.2017г, т.е. в тримесечния
срок по чл.34 ал.1 от ЗАНН. По отношение на едногодишния срок по чл.34 ал.1 от ЗАНН, който започва да тече от датата на извършване на нарушението според съда
същият е спазен, тъй като в съставения АУАН и в обжалваното НП изрично е
посочено, че 14-дневния срок по чл.24 ал.3 от ЗЧОД за уведомяване на ГД „НП” за
сключения договор за охрана със СОТ с „*** е изтекъл на 18.08.2016г, като това
е датата на извършване на нарушението, осъществено чрез бездействие. В този
случай едногодишният срок за съставяне на АУАН изтича на 18.08.2017г, а
конкретния АУАН е съставен на 17.07.2017г, т.е. АУАН е съставен в едногодишния
срок по чл.34 ал.1 от ЗАНН от датата на извършване на нарушението. Следователно
допуснатата явна фактическа грешка при посочване на датата на извършване на
проверката на „***” ЕООД не може да се квалифицира като допуснато процесуално
нарушение в процедурата по налагане на административното наказание на
жалбоподателката Г., още по-малко същото да е от категорията на съществените
процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на наказаното лице.
Същите съображения следва да бъдат отнесени и по отношение на допуснатата явна
фактическа грешка при изписване на номера на апартамента, в който живее
жалбоподателката. Това обстоятелство също е правно ирелевантно, тъй като и АУАН
и обжалваното НП са връчени на жалбоподателката лично срещу подпис, а не по
пощата, като правото на защита на лицето не е нарушено – жалбоподателката Г. е
подава възражение по реда на чл.44 ал.1 от ЗАНН и е обжалвала издаденото НП в
законоустановения срок.
Не се споделят и направените от жалбоподателя
възражения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по чл.57
ал.1 т.4 и т.7 ЗАНН. Специално, що се отнася до некоректно отразения постоянен
адрес на нарушителя както в АУАН, така и в НП /вместо апартамент 13 –
апартамент 15/ - действително, същото представлява нарушение на процесуалните
правила, но не се явява съществено, тъй като самоличността на В.З.Г. е
индивидуализирана по несъмнен начин чрез
нейните имена и ЕГН и в този смисъл – не възниква неяснота по отношение на
лицето, което е подведено под административнонаказателна отговорност; отделно
от това, неправилното отбелязване на постоянния адрес по никакъв начин не е
препятствало жалбоподателката да реализира правата си в хода на
административнонаказателното производство и е видно, че същата лично е получила
съответен екземпляр от издаденото НП. Същевременно, по ясен и разбираем начин в
Наказателното постановление са отбелязани вида и размера на наказанието, които
са наложени, поради което, нарушение на чл.57 ал.1 т.7 ЗАНН, също не е налице.
Воден от горното и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН,
СЪДЪТ
РЕШИ:
Отменя наказателно постановление № 163
от 04.08.2017г. на Началник отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР гр.Плевен, с
което на В. З.Г., ЕГН:**********,*** – ***на „***“ ЕООД
със седалище на управление *** на основание чл.53, ал.1 от ЗАНН, вр.чл.45 от
закона за частната охранителна дейност е наложена глоба в размер на 200
/двеста/ лева.
Решението подлежи на обжалване пред
Регионален административен съд-Плевен в
14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: