№ 2710
гр. София , 08.12.2020 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ в закрито заседание на
седми декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Иво Димитров
Членове:Величка Борилова
Зорница Гладилова
като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно частно
гражданско дело № 20201000503867 по описа за 2020 година
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.121 ГПК и образувано по частна жалба на Г. Р. Г. от
с.***, чрез адв.М. Н. от САК насочена против Определение № 495/10.08.2020 г.,
постановено по гр.д. № 244/2020 г. по описа на ОС София, с което производството пред
посочения съд е било прекратено и делото изпратено по подсъдност на ОС Пловдив.
В частната жалба се поддържа неправилност на атакуваното определение, като
постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, установени от
чл.113 ГПК за определяне на местната подсъдност, както и на материалния закон – закона за
защита на потребителите.
По изложените доводи в подкрепа на тези оплаквания се иска отмяна на атакуваното
определение.
В отговора по частната жалба насрещната страна е оспорила развитите в нея доводи и
поддържа правилност на обжалвания съдебен акт.
Софийският апелативен съд в решаващия състав, като съобрази доводите на страните и
данните по първоинстанционното дело, намира следното:
Предявената частна жалба е депозирана в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1
ГПК, във вр. с чл.121 ГПК от надлежно упълномощения процесуален представител на
жалбоподателя, който е ищец по делото срещу акт, подлежащ на последващ съдебен
контрол.
Разгледана по същество същата се явява неоснователна, по следните съображения:
Безсъмнено се установява от съдържанието на исковата молба, въз основа на която е
образувано гр.д. № 244/2020 г. по описа на ОС София, че в обстоятелствената част на
същата ищецът е навел твърдения, че е претърпял неимуществени и имуществени вреди от
противоправно поведение на ответника, изразяващо се в нерегламентирано и в
противоречие със строителните норми и условия за безопасно ползване на обект – „турска
/парна/ баня“, находяща се в комплекс, стопанисван и управляван от ответното дружество.
1
Конкретизирано е, че противоправното поведение се е изразявало в бездействие – не
вземане на мерки и не осигуряване безопасното ползване на обекта, не положени грижи за
нормалното оттичане и незадържане на вода в спа помещението, което станало причина
ищецът да се подхлъзне и падне.
В резултат на инцидента му било причинено телесно увреждане, което било лекувано
оперативно и след оперативно за продължителен период от време, през който ищецът търпял
неимуществени вреди – болки, страдания и битови неудобства. Освен това му били
причинени и имуществени вреди, изразяващи се в заплащане на лечението за полученото
телесно увреждане.
Въз основа на тези твърдения е поискано от съда да постанови решение, с което да
осъди ответното дружество да заплати на ищеца обезщетение за причинените му
неимуществени вреди и отделно – имуществени вреди, произтичащи от противоправното му
поведение, описано по-горе.
Тези твърдения обуславят извод, че в случая се претендира увреждането на ищеца да е
причинено от неправилното експлоатиране на спа обекта – т.е. от човешко бездействие,
поради което и следва, че е предявен иск за вреди от непозволено увреждане, респ. – че
отговорността на ответника почива на деликтно основание – чл.45 ЗЗД, съответно – чл.49
ЗЗД.
Затова в случая е налице специалната подсъдност, установена от чл.115, ал.1 ГПК и
искът, освен при спазване общото правило за местна подсъдност, установено от чл.105 ГПК,
би могъл да се предяви и пред съда по местоизвършване на деянието. В случая, с оглед
данните по делото – това е ОС Пловдив, който е и съдът по местоседалището на ответника
търговец.
Като е съобразил горното, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен
акт, който следва да се потвърди.
Несъстоятелни са доводите, развити в частната жалба, че в случая е приложима
специалната подсъдност, установена от чл.113 ГПК, за искове на и срещу потребители.
В исковата молба липсват твърдения, че вредите на ищеца са претърпени в резултат на
дефект на стоката и увреденият е потребител, респ. –липсва и искане към съда в
съответствие с такива твърдения.
Само в такъв случай отговорността на ответника не се подчинява на правилата на
деликта, а на Закона за защита на потребителите.
Горният извод следва от задължителните разяснения, дадени в Постановление №
17/18.11.1963 г. на Пленума на ВС на Република България, според които когато вредите са
настъпили в резултат едновременно на вещта, така и от виновното поведение на дадено
лице, тогава отговорността се дължи на две основания – чл.50 и чл.45 ЗЗД; когато вредата е
причинена поради свойствата на вещта, но и от виновното поведение на изпълнителя на
определена работа, неговата отговорност ще е по чл.45, а отговорността на този, който му е
възложил работата – по чл.49 ЗЗД, щом деянието, причинило увреждането, съставлява
изпълнение на възложената работа или е по повод на същата; ако възложителят е
същевременно и собственик на вредоносната вещ или тя се е намирала под негов надзор,
отговорността му ще се основава едновременно на чл.49 ЗЗД и чл.50 ЗЗД.
Във всички разглеждани хипотези обаче отговорността на ответника почива на
деликтно, а не на договорно основание, поради което и правилото за местна подсъдност,
уредено от чл.113 ГПК е неприложимо.
Така мотивиран, Софийският апелативен съд, Търговска колегия, пети състав,
2
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 495/10.08.2020 г., постановено по гр.д. № 244/2020 г. по
описа на ОС София.
Определението в подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от
връчването му пред ВКС на РБългария, при наличие на предпоставките по чл.274, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3