№ 351
гр. София, 08.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело №
20241110109203 по описа за 2024 година
Предявени са за разглеждане субективно и обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 и пр.3 ЗЗД, вр.чл.146, ал.1,
вр. чл.143 ЗЗП и чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД. В условията на евентуалност са
предявени искове с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че ищецът Т. Д. И. сключил Договор за
предоставяне на многоцелеви кредит с ипотека № 357/R/2007 г. от 26.04.2007 г. с
„БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“ АД, по силата на който получил кредит в размер на 38
000 евро. Погасяването на кредита трябвало да стане на 240 равни месечни анюитетни
вноски, дължими на 21-во число на всеки месец в размер на 383,22 евро всяка. Сочи
се, че съгласно чл.9, ал.1 от договора кредитополучателят се задължава да заплаща на
банката годишна лихва, която се формира от тримесечния EURIBOR плюс надбавка от
6,65%, като в чл.10 от договора е посочено, че стойността на тримесечния EURIBOR
се актуализира със стойността на индекса установена през първия работен ден на
съответното тримесечие. За обезпечение на кредита в полза ва банката била учредена
договорна ипотека върху недвижим имот. Поддържа се още, че на 25.02.2010г. е
подписан Анекс №1 към гореописания договор, съгласно чл.1, ал.1 от който банката
капитализира към главницата просрочени задължения на стойност 1410,68 евро,
съгласно ал.2 на същата разпоредба главницата става 39180,39 евро, като се променя и
приложимия между страните лихвен процент, който е определен на 11,10 % и се
определя от Базовия лихвен процент (БЛП) в размер на 5.75% и надбавка от 5.35% -
чл.2, ал.3 от Анекс №1. Съобразно ал.3 на горния член, страните постигнали съгласие
кредитополучателят да заплаща за първите 8 месеца намален лихвен процент в размер
на 6.10%, през който гратисен период ще се погасяват лихви, такси и комисионни.
1
Съгласно чл.4 ГПР е определен на 6.2735%. Поддържа се още, че на 09.03.2011г. е
подписан Анекс №2 към Договор за предоставяне на многоцелеви кредит с ипотека №
357/R/2007r. от дата 26.04.2007 г., с който вторият ищец - Д. П.-Н. става солидарен
длъжник по договора за кредит. На същата дата 09.03.2011г. е подписан и Анекс №3
към Договора за кредит, с който просрочените задължения от 1115 евро се прибавят
към главницата, при което същата нараства на 41460,74 евро. Запазва се приложимия
между страните лихвен процент, който е определен на 11.10% и се определя от
Базовия лихвен процент (БЛП) в размер на 5.75% и надбавка от 5.35% - чл.2, ал.3 от
Анекс №3. Съобразно ал.3 на горния член, страните се договарят кредитополучателят
да заплаща за първите 8 месеца намален лихвен процент в размер на 5.81%, през който
гратисен период ще се погасяват лихви, такси и комисионни. Съгласно чл.4 ГПР е
определен на 11.79%. На 09.03.2011г. е подписан Анекс №4 към Договор за
предоставяне на многоцелеви кредит, с който страните се договарят да бъде
еднократно намалена фиксираната надбавка е 2%; ГПР е определен на 10.09%, а
общата сума по кредита е изчислена на 65 366,36 евро. На 30.10.2017г. е подписан
Анекс №5 към Договора за кредит, с който просрочените задължения от 2100,86 евро
се прибавят към главницата, при което същата нараства на 36970,18 евро, ГПР е
определен на 12.22%, а общата сума по кредита е изчислена на 67 135,97 евро. Ищците
поддържат, че на 01.06.2020 г. след вливане на „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ” АД в
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД с ответното дружество е подписано Допълнително
споразумение към Договора за кредит, с което главницата е определена на 31 304.5
евро, а просрочените лихви такси и застраховки в размер на 1424,39 евро, която сума
ще се погасява с анюитетните вноски, уговорен е и едномесечен период на облекчено
погасяване, в който кредитополучателите ще заплащат само дължимата месечна
лихва.На 01.06.2020г. е подписано Допълнително споразумение към Договора за
кредит, с което главницата е определена на 30 487.2 евро, а просрочените лихви такси
и застраховки в размер на 1427,38 евро, която сума ще се погасява на 60 равни
месечни вноски, уговорен е и тримесечен период на облекчено погасяване, в който
кредитополучателите няма да заплащат вноски по кредита. На 25.05.2021 г. е
подписано Допълнително споразумение към Договора за кредит, с което главницата е
определена на 30 487.2 евро, а просрочените лихви такси и застраховки в размер на
2844,13 евро. Уговорен е 12 месечен период на облекчено погасяване, през
времетраенето на който кредитополучателите следва да заплащат сума в размер на 45
евро. За първите 12 месеца е договорена годишна лихва в размер на референтен
лихвен процент ПРАЙМ ЖК в евро плюс фиксирана надбавка от 1,121%, а за периода
от 13-ия месец до края на договора - годишна лихва в размер на референтен лихвен
процент ПРАЙМ ЖК в евро плюс фиксирана надбавка от 16.03%. стойността на
ПРАЙМ е определена на 0,65%. Според ищците, сумите платени над договорената
месечна анюитетна вноска са недължимо платени и следва да бъдат върнати. Такива
2
са и платените суми за месечна такса и застраховка. Изразяват становище, че
вследствие на завишените месечни вноски, поради едностранното вдигне на лихвата и
неактуализирането на месечните анюитетни вноски съобразно действителните
уговорки между страните, ищците не могат да погасяват ефективно главницата по
кредита, като на вместо последната да намалява с времето, тя се е увеличавала, като
вместо месечната вноска да покрива все по-голяма част от главницата се случва точно
обратното — погасяват се предимно лихви и все по-малка част от главницата.
Поддържат, че уговорките в допълнителните споразумения към договора за банков
кредит за преструктуриране на кредитно задължение на физическо лице -
кредитополучател чрез прибавяне на просрочени задължения за лихви и такси към
размера на редовната главница е практика, която противоречи на морала и добрите
нрави и е забранена от закона. Излага се, че едностранното увеличение на вноската е
въз основа на неравноправни каузи от процесния договор за кредит, а именно: чл.9,
ал.2, чл.12, чл.14, ал.2, чл.20 и чл.25 Ищците считат за неравноправни, съответно
нищожни и клаузите на чл.1, ал.2 и ал.3, чл.2, ал.1 и ал.5, чл.9 и чл.12 от Анекс № 1 от
25.02.2010 г., чл.5 от Анекс № 2 от 09.03.2011 г., чл.1, ал.2 и ал.3, чл.2, ал.1 и ал.5, чл.7
и чл.10 от Анекс № 3 от 09.03.2011 г., чл.3, ал.1, 4 и 5, чл.4, ал.1 и 2, чл.6, ал.4, чл.14,
чл.15 и чл.20 от Анекс № 4 от 25.03.2016 г., чл.1, ал.2 и 3, чл.3, ал.1, 4 и 5, чл.11, чл.12
и чл.13 от Анекс № 5 от 30.10.2017 г., чл.8 от допълнително споразумение от
01.06.2020 г., чл.11 от допълнително споразумение от 08.01.2021 г., чл.3, ал.2, чл.3,
ал.3, чл.4, ал.3 и чл.9 от допълнително споразумение от 25.05.2021 г., както и чл.2.12,
2.13, 2.14, 2.16, 2.19, т.1-5, 3.10, 3.12, 3.13, т.1-7, 3.17 и 4.1 от Общите условия за
отпускане и обслужване на кредити на физически лица в Юробанк България АД.
Поддържа се, че едностранната промяна на БЛП от страна на банката е въз основа на
непредвидено в договора основание, а в последния не се съдържат клаузи за метода на
изчисляването му и условията, при които може да се променя. Ответникът не е
изпълнил изискванията на чл.58, ал.1, т.2 от ЗКИ и не е предоставил безплатно и в
писмена форма на кредитополучателите метода за изчисляване на лихвата, както и
условията, при които може да се променя лихвата до пълното погасяване на кредита.
Освен това, кредитополучателите не са имали възможност да повлияят върху
съдържанието на посочените клаузи и са поставени в неравностойно положение
спрямо банката, която е установила условия в тяхна вреда. Поддържа се и становище,
че сключването на анекси и допълнителни споразумения към договора от 2007г, не
санира нищожните му клаузи и не опровергава извода за липса на индивидуално
договаряне на клаузите в него, доколкото представлява спогодба върху нищожен
предмет. Аналогични доводи се изразяват и по отношение на индекса Прайм, с
изключение на методологията. Поддържа се нищожност на разпоредбите, уреждащи
начина на формиране процента на лихвата за забава към момента на сключването му,
тъй като противоречи пряко на разпоредбата на чл.33, ал.2 ЗПК която гласи, че когато
3
потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за
забава не може да надвишава законната лихва, тоест 10%. В настоящия случай
наказателната лихва се формирала от размера на редовната лихва по кредита плюс
наказателна надбавка, която към датата на сключване на кредита е 16%, поради което
се явява и необосновано високо обезщетение или неустойка, противоречащо на ЗПП и
на добрите нрави. Поддържа се, че в случая нищожната клауза за наказателна лихва не
може да бъде заместена от друга разпоредба на закона, тъй като липсва такава, поради
което платената от ищците възнаградителна лихва е без основание и подлежи на
връщане от банката. По отношение на предвидените в договора такси и комисионни,
както и тези в анексите към него също се изразява становище, че са нищожни поради
противоречие със закона. В договора за кредит неправилно и погрешно е посочена
стойността на ГПР, което е в нарушение на изискването на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК и води
до недействителност на договора по чл.23 ЗПК. Освен в противоречие с нормите на
националното законодателство, ищците поддържат , че клаузите на процесния договор,
анексите и допълнителните споразумения към него противоречат на Директива
93/13/ЕИО, която е част от вътрешното ни законодателство и е била в сила към датата
на сключване на договора за кредит. По изложените в исковата молба доводи и
съображения, ищците обуславят правния си интерес от предявяване на настоящите
искови претенции, като молят съда да постанови решение, с което: 1)Да обяви за
нищожни като неравноправни клаузите на чл.9, ал.2, чл.12, чл.14, ал.2, чл.20 и чл.25 от
Договор за предоставяне на многоцелеви кредит с ипотека № 357/R/2007 г. от
26.04.2007 г.; клаузите на чл.1, ал.2 и ал.3, чл.2, ал.1 и ал.5, чл.9 и чл.12 от Анекс № 1
от 25.02.2010 г.; чл.5 от Анекс № 2 от 09.03.2011 г.; чл.1, ал.2 и ал.3, чл.2, ал.1 и ал.5,
чл.7 и чл.10 от Анекс № 3 от 09.03.2011 г.; чл.3, ал.1, 4 и 5, чл.4, ал.1 и 2, чл.6, ал.4,
чл.14, чл.15 и чл.20 от Анекс № 4 от 25.03.2016 г.; чл.1, ал.2 и 3, чл.3, ал.1, 4 и 5, чл.11,
чл.12 и чл.13 от Анекс № 5 от 30.10.2017 г.; чл.8 от допълнително споразумение от
01.06.2020 г.; чл.11 от допълнително споразумение от 08.01.2021 г.; чл.3, ал.2, чл.3,
ал.3, чл.4, ал.3 и чл.9 от допълнително споразумение от 25.05.2021 г., както и чл.2.12,
2.13, 2.14, 2.16, 2.19, т.1-5, 3.10, 3.12, 3.13, т.1-7, 3.17 и 4.1 от Общите условия за
отпускане и обслужване на кредити на физически лица в Юробанк България АД; 2)Да
бъде осъден ответника да заплати солидарно на ищците сумите, както следва: сумата
от 2500 евро, представляваща разликата от предварително договорените анюитетни
вноски и заплатените от ищците завишени такива за периода от подписването на
договора 26.04.2007г. до 19.02.2024 г. /датата на подаване на исковата молба в съда/,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до
окончателното изплащане; сумата от 30 евро, представляваща надплатена годишна
такса за управление на кредита, за периода от 26.04.2007г. до 19.02.2024 г. /датата на
подаване на исковата молба в съда/, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане и сумата от 20,00
4
евро, представляваща недължимо платена наказателна лихва, за периода от
26.04.2007г. до 19.02.2024 г. /датата на подаване на исковата молба в съда/, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до
окончателното изплащане. В условията на евентуалност са предявени осъдителни
искове за горепосочените суми, представляващи недължимо платени, поради
неправилно изчисляване на лихвата от банката за периода от 26.04.2007г. до 19.02.2024
г. /датата на подаване на исковата молба в съда/, ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане.
Претендират се и направените по производството разноски.
В подадения в срока по чл.131 ГПК ответникът изразява становище за
недопустимост на предявените искове по т.III от исковата молба, за нередовност на
исковата молба поради непосочване на банкова сметка по предявените осъдителни
искове, а по същество за неоснователност на предявените искове. Оспорват се
твърденията на ищците, че същите са действали като потребители при сключване на
процесния договор, като се изразява становище, че след като желаят да се ползват от
потребителска защита, те трябва да докажат, че са имали такова качество. Поддържа
се, че ищцата Д. Н. не е плащала вноски по кредита, поради което не може да
претендира суми обратно от банката. Оспорват се твърденията на ищците, че лихвата
по кредита е изменяна едностранно и своеволно с доводи, че самите ищци представят
анекси и допълнителни споразумения, които съдържат двустранни уговорки,
направени по взаимно съгласие в писмена форма. Твърди се, че първоначално лихвата
се е определяла при сключване на договора като сбор от плаваща компонента Euribor и
конкретно посочена надбавка, като измененията в индекса Euribor не зависят от волята
на банката и настъпват обективно за всички страни по кредита. С последващите
анекси е договорен нов размер на лихвата като сбор от БЛП и надбавка. Действително,
БЛП е бил индекс на Банка Пиреос, само че лихвата не е била повишавана поради
едностранно изменение на БЛП. Размерът на лихвата е била променяна по взаимно
съгласие с подписване на анекс или споразумение. С последващи споразумения е
договорен конкретно определен размер на лихвата (конкретно посочено число, а не
като сбор от компоненти), а след това страните са уговорили референтния лихвен
процент Прайм, за който е договорена и подписана конкретна методология -
математическа формула за изчисляване на стойността му. Формулата използва
официални индекси, които са публично оповестени, така че кредитополучателят да
може самостоятелно да изчисли във всеки един момент колко е лихвата му. Няма как
такава уговорка да се приеме за неравноправна, тя отговаря на всички изисквания на
закона. Оспорват се и твърденията на ищците, че лихвите, които не са заплатени към
ответната банка, са били добавени към главницата на кредита, като се поддържа, че в
случая не става въпрос за начисляване на лихва върху лихва, а за преструктуриране на
просрочени задължения по банкови кредити, което е нормална и обичайна практика,
5
допустима съгласно действалата към процесния период Наредба на БНБ за оценка и
класификация на рисковите експозиции на банките и за установяване на специфични
провизии за кредитен риск. Дори и съдът да прецени, че оспорените клаузи от
допълнителните споразумения представляват анатоцизъм, считаме, че следва да
намери приложение чл. 294, ал. 2 от ТЗ, съгласно който може да се начислява лихва
върху лихва, ако е уговорена, като в случая съгласието на ищците е дадено с
допълнителните споразумения. Изразява се и становище, че до увеличаване на
главницата се е стигнало, защото задължените лица по кредита не го обслужвали
редовно, поради което, за да осуетят принудително изпълнение срещу себе си, са
предпочитали да преструктурират просрочените лихви в главница. В отговора се
поддържа и становище, че по отношение на сключените между страните
допълнителни споразумения разпоредбата на чл.366 ЗЗД е неприложима. Изразява се
становище за неоснователност на оплакванията на ищците относно таксите и
разходите по кредита, тъй като последните не са променяни едностранно, ясни и
разбираеми са. Сочи се, че процесния договор е сключен през 2007 г., докато ЗПК, на
който се позовават ищците е приет през 2009 г., поради което разпоредбите на
последния са неприложими. Изразява се становище за неоснователност и на
оплакванията по отношение приложимите към договор общи условия. Поддържа се, че
съгласно методологията, разписана от ищците, Прайм се определя по математическа
формула, която е официално оповестена в методологията. Всеки един от компонентите
във формулата е със стойност, която може да бъде проверена чрез публични източници
на информация като интернет сайта на БНБ. Използваните компоненти са обективни и
не зависят от волята на ответника „Юробанк България“ АД. Нормално и очаквано е
при промяна в Прайм да се промени годишният лихвен процент по кредита, който е
дефиниран като сбор от Прайм и надбавка, а при промяна на лихвата - да се промени и
вноската по кредита, както и размерът на ГПР. Напълно в съответствие със закона е и
уговорката, че ако стойността на индекса Прайм стане отрицателна, за целите на
изчисление на лихвата по кредита ще се приема, че референтният лихвен процент е
със стойност нула. Съгласно чл. 430 от Търговския закон, лихвата е неотменим
елемент от всеки договор за банков кредит. Договорът за кредит е винаги възмездна
сделка, а лихвата е цената, която кредитополучателят плаща на банката. Уговорката е
направена, за да се гарантира, че лихвата по кредита няма да има нулева или
отрицателна стойност, което би довело до нищожност на договора за кредит. Излага се
и доводи, че не е налице забрана да се уговаря, че клиентът ще сключи застраховка,
което се счита за допълнителна гаранция по кредита, че задълженията ще бъдат
обслужени дори при наличие на застрахователно събитие. Плащанията за застраховка
са в полза на застрахователя, а не на банката, която изпълнява единствено платежната
операция за плащане. Прави се възражение за изтекла 3-годишна давност по
отношение на претендираните суми, а при условията на евентуалност – за изтекла 5-
6
годишна давност, като се поддържа, че с подписването на всяко споразумение и анекс,
в което се описва размера на задълженията по кредита, ищците признават своите
задължения и давността е прекъсвана. По изложените в отговора доводи и
съображения се иска отхвърляне на исковите претенции. Претендират се разноски.
В първото по делото открито съдебно заседание ищците чрез пълномощника им
заявяват, че не поддържат обективираното в т.III от петитума на исковата молба
искане, а именно: „да бъде установен действителния размер на главницата по
кредита към датата на подаване на исковата молба“, поради което производството
по делото е прекратено в тази му част.
В проведеното на 10.12..2024 г. открито съдебно заседание съдът е допуснал на
основание чл.214 ГПК изменение в размера на предявените осъдителни искове, както
следва: предявения осъдителен иск за сумата от 2500,00 евро да се счита предявена за
сумата от 9477,58 евро; предявения осъдителния иск за сумата от 30 евро,
представляващ надплатена годишна такса за управление на кредита, да се счита
предявен за сумата от 2885,53 евро а предявения осъдителен иск за сумата от 20 евро,
представляваща недължимо платена наказателна лихва, да се счита предявен за сумата
от 510,94 евро.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становището на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
Между страните не се спори и от приложения по делото договор за
предоставяне на многоцелеви кредит с ипотека № 357/R/2007 г. от 26.04.2007 г. се
установява, че между „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“ АД /с правоприемник
„Юробанк България“ АД/ и Т. Д. И. е сключен договор, по силата на който банката е
предоставила на кредитополучателя кредит в размер на 38 000 евро.
Съгласно чл.9, ал.2 от договора за предоставяне на многоцеливи кредит с
ипотека в случай на забава в плащането на някоя от вноските по чл.5 от
кредитополучателя по каквато и да било причина, както и при предсрочна изискуемост
на кредита, Банката олихвява просрочената част от главницата с лихва в размер на
договорения лихвен процент плюс надбавка от 10 %, като размерът на надбавката не
може да надвишава приложимия законен лихвен процент.
Съгласно чл.12 от договора кредитополучателят заплаща на банката следните
такси: а) за разглеждане на документите за кредит според Тарифата на банката
валидна към момента на подаване на документите за кредит; б/еднократна такса за
управление на кредит в размер на 1,75 върху размера на кредита по чл.1, т.1 и в/
годишна такса от 0,5% върху първоначално отпуснатия кредит, съответно върху
остатъка за всяка следваща година, платима годишно на датата на усвояването на
кредита.
Според чл.14, ал.2 от договора - в случаите по чл.1, кредитополучателят
7
заплаща такса върху предсрочно погасената главницата както следва: а/при погасяване
със собствени средства - такса в размер на 2%; б) при рефинансиране преди края на
петата година от усвояване на кредита — такса в размер на 5%; в/при рефинансиране
след петата година от усвояване на кредита - такса в размер на 2%”.
Съгласно чл.20 от договора кредитополучателят се задължава да сключи
застраховка „Живот” и застраховка „Имущество” за своя сметка в полза на банката.
Застраховка „Живот ” и застраховка „Имущество ” трябва да бъдат сключени при
одобрен от банката застраховател и да имат рисково покритие съгласно изискванията
на Банката.
В чл.25 от договора е предвидено, че с подписването му кредитополучателят
приема без възражения Общите условия на Банка Пиреос България АД и Тарифата на
банката и декларира, че същите са му предадени при сключване па договора.
По делото е приложен сключен между страните Анекс № 1 от 25.02.2010 г. към
договора, от който се установява, че с клаузата на чл.1, ал.2 страните са постигнали
съгласие общата сума на просрочените задължения по чл.1 и лихвите, дължими през
периода на по-ниска лихва по настоящия Анекс, да се прибавят към редовната
главница по договора за кредит, като общата сума за главницата в размер на 39180.39
евро се счита за отпусната на кредитополучателя при условията на договора за кредит
и анекса към него, като съгласно ал.3 на същата клауза общата сума на главницата,
формирана по начина посочен в предходната алинея се счита за изцяло усвоена към
датата на подписване на анекса.
Видно от клаузата на чл.2, ал.1 от анекса е, че за ползвания кредит
кредитополучателят заплаща на банката годишен лихвен процент в размер на 11,10%,
равен на Базовия лихвен процент на банката за кредити в евро плюс надбавка от
5,35%, като към датата на подписване на настоящия анекс Базовия лихвен процент на
банката за кредити в евро е 5,75%. ”.
Съгласно чл.2, ал.5 от анекса кредитополучателят се съгласява, че банката има
право да промени едностранно приложимия към настоящия договор за кредит лихвен
процент в неговата цялост ц/или всеки един от неговите компоненти, независимо от
техния вид и наименование (напр. индекс, база, надбавка и т.н.) в случай, че пазарните
условия за привличане на финансов ресурс от страна на банката обуславят такава
промяна или при наличие на предпоставките, посочени в Общите условия на банката.
Според чл.9 от анекса банката има право да обяви кредита едностранно за
предсрочно изискуем, в случай, че кредитополучателят не изпълнява свое задължение
по този или друг договор с банката и/или по друг договор на кредитополучателя със
свързано с банката дружество.
Съгласно чл.12 от анекса с подписването му
кредитополучателят/съкредитополучателят/солидарният длъжник/поръчителят
приемат без възражения действащите Общите условия на Банка Пиреос България АД и
8
Тарифата на банката и декларират, че същите им са предадени при подписване на
анекса.
По делото е приложен и Анекс №2 към договора за банков кредит, сключен на
09.03.2011 г., от който се установява, че наред с кредитополучателя Т. И. солидарна
отговорност е поела Д. Н., в качеството на солидарен длъжник.
На същата дата /09.03.2011 г./ е сключен и Анекс № 3, по силата на който общата
сума на просрочените задължения по чл.1 и лихвите, дължими през периода на по-
ниска лихва по този Анекс, се прибавят към редовната главница по Договора за
кредит, като общата сума на главницата в размер на 41460.74 евро се счита за
отпусната на кредитополучателя при условията н Договора за кредит и този Анекс.
Съгласно чл.1, ал.3 от Анекс № 3 общата сума на главницата, формирана по начина
посочен в предходната алинея се счита за изцяло усвоена към датата на подписване на
анекса.
Според разпоредбата на чл.2, ал.1 от Анекс № 3 за ползвания кредит
кредитополучателят заплаща на банката годишен лихвен процент в размер на 11,10%,
равен на Базовия лихвен процент на банката за кредити в евро плюс надбавка от
5,35%, като към датата на подписване на настоящия анекс Базовия лихвен процент на
банката за кредити в евро е 5,75%.
Съгласно чл.2, ал.5 от Анекса №3 кредитополучателят се съгласява, че банката
има право да промени едностранно приложимия към настоящия договор за кредит
лихвен процент в неговата цялост и/или всеки един от неговите компоненти,
независимо от техния вид и наименование (напр. индекс, база, надбавка и т.н.) в
случай, че пазарните условия за привличане на финансов ресурс от страна на банката
обуславят такава промяна или при наличие на предпоставките, посочени в Общите
условия на банката.
Видно от чл.7 от Анекса е, че банката има право да обяви кредита едностранно
за предсрочно изискуем, в случай, че кредитополучателят не изпълнява свое
задължение по този или друг договор с банката и/или по друг договор на
кредитополучателя със свързано с банката дружество.
Съгласно чл.10 от Анекс № 3 с подписването му
кредитополучателят/съкредитопояучателят/солидарният длъжник/поръчителят
приемат без възражения действащите Общите условия на Банка Пиреос България АД и
Тарифата на банката и декларират, че същите им са предадени при подписване на
анекса.
По делото е приложен сключен между страните Анекс № 4 от 25.03.2016 г. към
договора за кредит. Съгласно чл.3, ал.1 от същия кредитополучателят заплаща на
банката следните такси, определени по вид, размер и за действия, за които се събират:
а/ в случаите на предоговаряне на параметри на кредита:150 лева при предоговаряне
на валута, срок, размер на вноска, начин на погасяване, друго (не важи за промяна на
9
датата на падеж и обслужваща сметка); 150 лева при предоговаряне на лихвен
процент, обезпечение при остатъчна главница по кредита до 30000 лева (вкл); 150 лева
+ 0,5% върху остатъчната главница при предоговаряне на лихвен процент, обезпечение
/при остатъчна главница по кредита над 30000/; б) такса за реструктуриране на кредита
- 200 лева, платима при всяко реструктуриране на кредита;- 50 евро във връзка с Анекс
4.
Съгласно чл.3, ал.4 от Анекс № 4всички такси, чийто размер не може да бъде
определен към момента на сключване на настоящия анекс се заплащат в размера,
определен към датата, в който възниква задължението за плащането им, а съгласно
ал.5 на същата клауза при промяна в тарифата на банката, определените по тарифата
такси се променят и дължат съобразно направеното изменение.
В чл.4, ал.1 от Анекс № 4 е предвидено, че при просрочие от страна на
кредитополучателя/солидарния длъжник, на която и да е вноска по главницата на
кредита, както и при обявяване на кредита за предсрочно изискуем, върху
неиздължените суми по главница за времето на забавата,
кредитополучателя/солидарния длъжник дължи приложимата по договора лихва и
обезщетение за забава в размер на 10%, което се прибавя към приложимия към анекса
лихвен процент по кредити. Съгласно ал.2 към датата на подписване на настоящия
анекс лихвеният процент при просрочие, както е уговорен в предходната алинея, е в
размер на 19.10%.”
Съгласно чл.6, ал.4 от Анекс № 4 ГПР подлежи на актуализация при промяна на
допълнителните разходи по кредита, както и при предсрочно погасяване на кредита и в
случай на промяна на фиксирания лихвен процент.
Съгласно чл.7, ал.2 от Анекса страните по договора се съгласяват, че при
промяна на Обшия разход по кредита съгласно предходната алинея, страните не
подписват допълнително споразумение към настоящия договор, а промяната влиза в
сила считано от датата на настъпване на условията за промяната и начисляването й в
общия разход по кредита.
В чл.11 от Анекса е предвидено, че кредитополучателят няма право на отказ от
настоягция анекс по смисъла на чл.29 от ЗПК, а съгласно чл.14 „страните се
съгласяват, че всички дължими такси съгласно тарифата на банката се заплащат
съгласно действащата към момента на плащането им тарифа.
В чл.15 от Анекс № 4 е предвидено, че с подписването му
кредитополучателят/съкредитополучателят/солидарният длъжник/поръчителят
приемат без възражения действащите Общите условия на Банка Пиреос България АД и
Тарифата на банката и декларират, че същите им са предадени при подписване на
анекса.
Съгласно чл.20, б.“б“ от Анекса кредитополучателят, солидарният длъжник
декларират, че с подписване на анекса приемат без възражение Общите условия на
10
Банка Пиреос България АД и декларират, че същите им са предоставени - по един
оригинален екземпляр на всяка от страните, и са подписани от всяка от страните на
всяка страница на всички екземпляри.
Видно от приложения по делото Анекс № 5 от 30.10.2017 г. към договора е, че в
чл.1, ал.2 страните са уговорили общата сума на просрочените задължения по чл.1,
ал.1,се прибавят към редовната главница по Договора за кредит, като
новоформираната сума на главницата в размер на 36970.18 евро се счита за отпусната
на кредитополучателя при условията н Договора за кредит и настоящия Анекс.
Съгласно чл.3, ал.1 от Анекса кредитополучателят заплаща на банката следните
такси, определени по вид, размер и за действия, за които се събират: а/ в случаите на
предоговаряне на параметри на кредита: 150 лева при предоговаряне на валута, срок,
размер на вноска, начин на погасяване, друго (не важи за промяна на датата на падеж
и обслужваща сметка); 0.4% върху остатъчната главница при предоговаряне на лихвен
процент; б/ такса за реструктуриране на кредита — 200 лева, платима при всяко
реструктуриране на кредита.
Съгласно чл.3, ал.4 от Анекса всички такси, чийто размер не може да бъде
определен към момента на сключване на настоящия анекс се заплащат в размера,
определен към датата, в който възниква задължението за плащането им. Според ал.5
на същата клауза при промяна в тарифата на банката, определените по тарифата такси
се променят и дължат съобразно направеното изменение.
Съгласно чл.11 от Анекса кредитополучателят, солидарният длъжник и
ипотекарният длъжник декларират, че с подписване на настоящия анекс приемат без
възражение Общите условия на Банка Пиреос България АД и декларират, че същите
им са предоставени - по един оригинален екземпляр на всяка от страните, и са
подписани от всяка от страните на всяка страница на всички екземпляри, а съгласно
чл.12 от Анекса страните се съгласяват, че всички дължими такси съгласно тарифата
на банката се заплащат съгласно действащата към момента на плащането им тарифа.
В чл.13 от Анекс № 5 е предвидено, че с подписването му кредитополучателят,
солидарният длъжник и ипотекарният длъжник декларират, че са запознати и приемат
без възражения действащата тарифа и лихвен бюлетин на банката, обявени в
банковите салони и в интернет сайта на банката.
По делото са приложени и сключени между страните допълнителни
споразумения от 01.06.2020 г. и от 08.01.2021 г. към процесния договор за кредит, с
които са предоговорили броя и размера на месечните погасителни вноски и срока на
договора, като са приели още, че неразделна част от допълнителните споразумения са
Общите условия за отпускане и обслужване на физически лица в „Юробанк България”
АД, като са с подписване на същите длъжниците декларират, че са запознати изцяло с
тяхното съдържание и ги приемат за задължителни и приложими.
Видно от приложеното по делото допълнително споразумение от 25.05.2021 г.
11
към договора за кредит е, че съгласно чл.3, ал.2 за референтен лихвен процент ще се
ползва референтния лихвен процент ПРАИМ ЖК обезпечени кредити в евро на
„Юробанк България” АД, приложим за съответния период на начисляване на лихвата
по методика, определена по-долу. Съгласно ал.3 в случай че обявената стойност на
ПРАЙМ ЖК е отрицателна, то при определяне на годишния лихвен процент по
кредита за съответния период от срока на договора, през който това обстоятелство е
налице, референтният лихвен процент ще се приема и прилага със стойност 0%. ”
Според чл.4, ал.3 от допълнителното споразумение при всяко публикуване на
нова актуална стойност на ПРАЙМ и при спазване на условията на допълнителното
споразумение, банката извършва съответна актуализация на годишния лихвен процент
по кредита, като новата приложима стойност на ПРАЙМ е в сила и се ползва за
определяне на лихвения процент по кредита, считано от датата на публикуване на
новата стойност на ПРАЙМ.
По делото е приложена методология за определяне на референтен лихвен
процент /ПРАЙМ/ по потребителски и жилищно-ипотечни кредити, както и Общи
условия за отпускане и обслужване на кредити на физически лица в Юробанк
България АД.
По делото е допуснато и изслушано заключение на съдебно-счетоводна
експертиза, което при преценката му по реда на чл.202 ГПК съдът кредитира като
компетентно дадено. В отговор на поставената от ищците задача № 1 вещото лице е
посочило, че сумата от 38 000 лева по процесния договор за кредит, е усвоена от
кредитополучателя. В табличен вид към отговора на задачата вещото лице е посочило,
че общия размер на постъпилите суми, служещи за погасяване на задълженията по
процесния кредит, са 81 489,60 евро. В заключението вещото лице е посочило още как
се е променял тримесечния EURIBOR през периода от 03.01.2007г. до 02.01.2024г., като
въз основа на движението на горепосочения индекс и предвидената в договора
фиксираната надбавка в размер на 6,65%, е посочило размера на месечните анюитетни
вноски за периода от сключването на договора 26.04.2007г. до подписване на Анекс
№1 от дата 25.02.2010г. Въз основа на представените по делото документи и от
извършената проверка в счетоводството на ответника, вещото лице е констатирало, че
през периода от сключването на договора – 26.04.2007г. до подписване на Анекс №1 на
25.02.2010г., събраните от банката такси са в размер на 1 228,14 евро, а наказателните
лихви са в размер на 4,80 евро.
Видно още от заключението е, че съгласно Анекс №1 от 25.02.2010г. за
ползвания кредит, кредитополучателят заплаща на банката годишен лихвен процент в
размер на 11,10 %, равен на Базовия лихвен процент (БЛП) на Банката за кредити в
евро плюс надбавка от 5,35 процента. Към датата на подписване на Анекс №1 БЛП за
кредити в евро на Банката е в размер на 5,75 процента, следователно годишният
лихвен процент е в размер на 11,10%, като съгласно чл.2, ал.3, за първите 8 месеца
12
след подписване на анекса кредитополучателят заплаща намален лихвен процент в
размер на 6,10 процента. Съгласно Анекс №3 от 09.03.2011г. (чл.2, ал.1) за ползвания
кредит Кредитополучателят заплаща на Банката годишен лихвен процент в размер на
11,10 %, равен на Базовия лихвен процент (БЛП) на банката за кредити в евро плюс
надбавка от 5,35 процента. Към датата на подписване на Анекс №3 БЛП за кредити в
евро на банката е в размер на 5,75 процента, следователно, годишният лихвен процент
е в размер на 11,10%, като съгласно чл.2, ал.3 за първите осем месеца
кредитополучателят заплаща намален лихвен процент в размер на 5,81 процента.
Съгласно Анекс №4 от 25.03.2016г. (чл.1, ал.1) за ползвания кредит
кредитополучателят заплаща на банката годишен лихвен процент в размер на 11,10
процента, като съгласно чл.1 т.2, страните са постигнали съгласие фиксирана надбавка
еднократно да бъде преференциално намалена с 2,00 процента, следователно,
годишният лихвен процент е в размер на 9,10%. Съгласно чл.1 т.3, при просрочие от
страна на кредитополучателя в продължение на повече от 30 дни на която и да е
вноска по главницата на кредита, банката прилага по-висока надбавка. В Анекс №5 от
30.10.2017г. няма изрично посочено какво включва договорната лихва. Съгласно чл.9,
ал.2, извън посочените в настоящия анекс клаузи, останалите клаузи и условия на
договора за кредит остават непроменени. Следователно, договорната лихва е в размер
на 11,10 % и включва Базовия лихвен процент (БЛП) на Банката за кредити в евро в
размер на 5,75 % и административна надбавка в размер на 5,35 процента. В
Допълнително споразумение от 01.06.2020г. няма изрично посочено какво включва
договорната лихва. Съгласно чл.8, всички клаузи от Договора за многоцелеви кредит с
ипотека №357/R/2007г. и анексите/допълнителните споразумения към него, които не се
променят с настоящото Допълнително споразумение, остават непроменени и запазват
действието си между страните. Следователно, договорната лихва включва Базовия
лихвен процент за кредити в евро в размер на 5,75 % и административна надбавка в
размер на 5,35 процента. В Допълнително споразумение от 08.01.2021г. няма изрично
посочено какво включва договорната лихва. Съгласно чл.11, всички клаузи от
Договора за многоцелеви кредит с ипотека №357/R/2007г. и анексите/допълнителните
споразумения към него, които не се променят с настоящото Допълнително
споразумение, остават непроменени и запазват действието си между страните.
Следователно, договорната лихва включва Базовия лихвен процент за кредити в евро в
размер на 5,75 % и административна надбавка в размер на 5,35 процента.
Въз основа на извършените проверки вещото лице е посочило, че съгласно
Анекс №1 от 25.02.2010г. договорната лихва по процесния кредит включва Базовия
лихвен процент (БЛП) на Банката за кредити в евро плюс административна надбавка.
Към датата на подписване на Анекс №1 БЛП за кредити в евро на Банката е в размер
на 5,75 % плюс надбавка в размер на 5,35 процента. Съгласно Анекс №3 от
09.03.2011г. договорната лихва по процесния кредит включва Базовия лихвен процент
13
(БЛП) на Банката за кредити в евро плюс административна надбавка. Към датата на
подписване на Анекс №3 БЛП за кредити в евро на Банката е в размер на 5,75 % плюс
надбавка в размер на 5,35 процента. Съгласно Анекс №4 от 25.03.2016г. (чл.1, ал.1)
договорната лихва по процесния кредит е в размер на 11,10 % и включва Базовия
лихвен процент (БЛП) на Банката за кредити в евро плюс административна надбавка.
В Анекс №5 от 30.10.2017г. няма изрично посочено какво включва договорната лихва.
Съгласно чл.9, ал.2, извън посочените в настоящия анекс клаузи, останалите клаузи и
условия на договора за кредит остават непроменени. Следователно, договорната лихва
включва Базовия лихвен процент (БЛП) на Банката за кредити в евро плюс
административна надбавка. В Допълнително споразумение от 01.06.2020г. няма
изрично посочено какво включва договорната лихва. Съгласно чл.8, всички клаузи от
Договора за многоцелеви кредит с ипотека №357/R/2007г. и анексите/допълнителните
споразумения към него, които не се променят с настоящото Допълнително
споразумение, остават непроменени и запазват действието си между страните.
Следователно, договорната лихва включва Базовия лихвен процент (БЛП) на Банката
за кредити в евро плюс административна надбавка. В Допълнително споразумение от
08.06.2021г. няма изрично посочено какво включва договорната лихва. Съгласно чл.11,
всички клаузи от Договора за многоцелеви кредит с ипотека №357/R/2007г. и
анексите/допълнителните споразумения към него, които не се променят с настоящото
Допълнително споразумение, остават непроменени и запазват действието си между
страните. Следователно, договорната лихва включва Базовия лихвен процент (БЛП) на
Банката за кредити в евро плюс административна надбавка. Вещото лице е
установило, че при формиране на договорната лихва банката е използвала само
компонентите Базов лихвен процент (БЛП) на Банката за кредити в евро плюс
административна надбавка. Базовият лихвен процент се образува от средните
стойности на всички привлечени средства на Банката, завишени със стойността на
законовоопределените разходи за МЗР (минимални задължителни резерви), ФГВ
(Фонд за гарантиране на влоговете) и административно управленски разходи. Базовият
лихвен процент се преразглежда веднъж месечно от Комитета за управление на активи
и пасиви на банката. Вещото лице е посочило още, че базовият лихвен процент (БЛП)
е многокомпонентен вътрешнобанков индекс за определяне на минималната стойност
на цената, на която може да бъде отдаден ресурс за кредитиране на граждани под
формата на жилищни кредити, като банката определя различни стойности на БЛП за
валути - лева и за евро. При определяне на стойността на БЛП се вземат предвид
пазарен индекс и величини, влияещи пряко върху разходите за привлечения от Банката
ресурс, отразени чрез т. нар. административна надбавка. Административната надбавка
се образува от средните стойности на всички привлечени средства на Банката,
завишена със стойността на законово определените разходи за МЗР (минимални
задължителни резерви), ФГВ (Фонд за гарантиране на влоговете) и административно
14
управленски разходи. Банката приема и фиксира минимални нива на пазарния индекс,
участващ във формирането на съответния БЛП, които се променят с решение на
Изпълнителен комитет или Комитет за управление на активите и пасивите (КУАП). За
формиране на БЛП банката възприема конкретна стойност на пазарния индекс, която
не може да бъде по-малка от минималната приемлива за Банката стойност. Базовата
формула за формиране на БЛП е: стойност на пазарен индекс, възприет от Банката +
административна надбавка. Банката може да променя договорения лихвен процент по
кредити базирани на БЛП чрез промяна на един от формиращите го компоненти: при
промяна на пазарния индекс, формиращ БЛП с повече от 0,25 процентни пункта,
спрямо приетите минимални нива за съответния период; при промяна на поне един от
формиращите административната надбавка компоненти.За промяна на БЛП се изисква
решение на ИК или Комитета за управление на активите и пасивите на Банката. В
отговор на поставените от ищците задача № 8 и № 9 вещото лице е посочило БЛП за
периода от сключването на Анекс № 1 от дата 25.02.2010г. до подписване на
Допълнително споразумение от 25.05.2021г., съответно размера на месечните
анюитетни вноски за горепосочения период.
В заключението вещото лице е посочило още лихвените проценти за договорна
лихва използвани от банката за периода от сключване на Анекс № 1 от дата
25.02.2010г. до датата на подписване на Допълнителното споразумение от 25.05.2021г.
са, както и размера на месечните анюитетни вноски за същия период. Съгласно
заключението, събраните от банката такси и наказателни лихви за периода от
сключването на Анекс №1 от дата 25.02.2010г. до подписване на Допълнително
споразумение от 25.05.2021г. са, както следва: такси в размер на 2285,01 евро и 746,42
лева- наказателна лихва. При извършените проверки в счетоводството на ответника,
вещото лице е констатирало, че събраните от банката такси за застраховка са в размер
на 6,25 евро.
Вземайки предвид параметрите посочени при подписване на първоначалния
договор и при подписване на всяко последващо споразумение, вещото лице е
посочило, че размерът на ГПР по процесният кредит и на всяко последващо
споразумение/анекс е, както следва: по Договор за предоставяне на многоцелеви
кредит с ипотека № 357/R/2007г. сключен на 26.04.2007 г. - ГПР възлиза на 11,39
процента; по Анекс №1 към Договор № 357/R/2007г. сключен на 25.02.2010 г. - ГПР
възлиза на 11,73 процента; по Анекс №3 към Договор № 357/R/2007г. сключен на
09.03.2011 г. - ГПР възлиза на 11,72 процента; по Анекс №4 към Договор №
357/R/2007г. сключен на 25.03.2016 г. - ГПР възлиза на 12,30 процента; по Анекс №5
към Договор № 357/R/2007г. сключен на 30.10.2017 г. - ГПР възлиза на 12,38 процента,
по Допълнително споразумение към Договор № 357/R/2007г. сключено на 01.06.2020 г.
– ГПР възлиза на 12,35 процента; по Допълнително споразумение към Договор №
357/R/2007г. сключено на 08.01.2021 г. - ГПР възлиза на 13,00 процента, а по
15
Допълнително споразумение към Договор № 357/R/2007г. сключено на 25.05.2021 г. -
ГПР възлиза на 14,49 процента. В забележка към заключението вещото лице е
посочило, че въпреки приетия Закон за кредитите за недвижими имоти на
потребители през 2016 г. в Анекси с номера 1,3,4 и 5 има посочени годишни
проценти на разходите, както следва: Анекс №1 - 6,2737 %; Анекс № 3- 11,73 %;
Анекс № 4 - 10,09 % и Анекс № 5 - 12,22 %. В заключението вещото лице е посочило
подробно задълженията и погасените суми по процесния договор и анексите към него,
като е констатирало, че от извършената проверка в счетоводството на ответника,
предоставените документи и направените изчисления, погасените суми по кредита
(вкл. таксите) отговарят на уговорените и начислени в анексите и допълнителните
споразумения.
По делото е изслушано и прието заключение на допълнителна съдебно-
счетоводна експертиза, към което вещото лице е изготвило погасителен план по
процесния договор, без капатализациите, извършвани от банката по сключените между
страните допълнителни споразумения и анекси, в съответствие с движението на
индекса 3-месечен EURIBOR в БНБ и при съобразяване плащанията по кредита.
Вещото лице е изготвило и приложило погасителен план в съответствие с договорните
лихви и гратисни периоди в допълнителните споразумения и анекси към процесния
договор, но без извършените от банката капитализации. Вещото лице е установило
още, че за периода от сключване на договора за кредит до датата на подаване на
исковата молба в съда, ответната банка е събрала такси за управление на кредита в
общ размер на 2885,53 евро. Вещото лице е посочило още, че за периода от сключване
на процесния договор да сключване на Анекс № 1 към него, кредитът се е олихвявал с
плаваща лихва, като за този период има три актуализации на лихвения процент от
страна на банката.
В заключението на допуснатата по делото повторна съдебно-счетоводна
експертиза вещото лице е посочило размера на компонентите по формулата за
изчисляване на референтния лихвен процент „ПРАЙМ“, като с оглед предходното, на
база изчисления годишен лихвен процент „Прайм“ и прибавената лихвена надбавка
съгласно чл.3(1), е посочило ГЛП за периода от 25.05.2021 г. до датата на подаване на
исковата молба в съда.
Други относими и допустими доказателства не са представени по делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
По предявените искове с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 и пр.3 ЗЗД,
вр.чл.146, ал.1, вр. чл.143 ЗЗП:
Процесният договор попада под приложното поле на Закона за защита на
потребителите, доколкото ищците отговарят на дефиницията за „потребител“ по
смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП, а ответникът – на дефиницията за „търговец“ по смисъла на
16
§ 13, т. 2 ЗЗП, като липсва предвидено в този закон основание за неприложимост. В
ЗЗП е установена принципна забрана на неравноправните клаузи в договор, сключен с
потребител, които са прогласени за нищожни, освен ако са индивидуално уговорени –
чл.146, ал.1 ЗЗП. Според чл.146, ал.2 ЗЗП не са индивидуално уговорени клаузите,
които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал
възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при
общи условия, а тежестта за доказване, че дадена клауза е индивидуално уговорена е
на търговеца – ал.4 на чл.146 ЗЗП.
По въпроса, обуславящ изхода на спора по установителните искове - относно
приложимостта на основанията за нищожност по чл. 143 ЗЗП и чл. 145 ЗЗП спрямо
клаузи в договори за банков кредит, предвиждащи възможност за едностранно
изменение на договорения лихвен процент от банката при промяна на пазарните
условия, е формирана практика на ВКС, според която клаузи в договори за ипотечен
банков кредит, предвиждащи възможност за банката едностранно да увеличава
размера на договорения лихвен процент, по принцип са неравноправни. При
необявени предварително и невключени в договора ясни правила относно методиката
и условията, при които размерът на лихвения процент може да се промени, е налице
недобросъвестност при договарянето. Посочването само на фактори, чието изменение
не зависи от доставчика на финансовата услуга, не е достатъчно за обосноваване на
изменението ако клаузите не съдържат ясно и разбираемо за средния потребител
описание на начина, по който ще се формира новият лихвен процент /в този смисъл са
решение № 88 от 04.07.2018г. по т.д. № 1728/2017г., I т.о. на ВКС, решение № 4 от
02.03.2018г. по т.д. № 2371/2017г., II т.о. на ВКС и др./
По въпроса дали при договори за кредит с променлив лихвен процент,
методиката на банката кредитор за определяне на БЛП е извън договорното
съдържание и ако е извън него спазено ли е изискването за ясни и разбираеми клаузи,
както и липсата на предоставена методика на потребителя за извършване на
уговореното право на промяна на БЛП по клаузите на договора водят ли до
бланкетност на уговорените условия в Общите условия и дали извършената промяна в
посока увеличение на БЛП не е в този смисъл непредвидено в договора основание, е
формирана практика на ВКС. В решение № 51 от 04.04.2016г. по т.д. № 504/2015г. на
ВКС, ІІ т.о., решение № 424 от 02.12.2015г. по гр. д. № 1899/2015 г. на IV ГО и
решение № 7 от 22.04.2015г. по гр.д. № 4452/2014г. на ВКС, ІІІ ГО, е прието, че
основният критерий за приложимост на изключението по чл. 144, ал. 3, т. 1 от ЗЗП е
изменението на цената да се дължи на външни причини, които не зависят от търговеца
или доставчика на финансови услуги, а са породени от въздействието на свободния
пазар и/или от държавния регулатор. Само тогава търговецът/доставчикът на
финансови услуги не може да се счита за недобросъвестен по смисъла на общата
дефиниция за неравноправна клауза, съдържаща се в чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, тъй като
17
увеличението на престацията, макар и едностранно, не зависи пряко от неговата воля.
За да се прецени, обаче, дали конкретните договорни клаузи отговарят на този
критерий за изключване общия принцип, въведен с чл. 143, ал. 1 ЗЗП, те трябва да
бъдат формулирани по ясен и недвусмислен начин, както и потребителят
предварително да е получил достатъчно конкретна информация как търговецът на
финансови услуги може едностранно да промени цената, за да може на свой ред да
реагира по най-уместния начин.
В конкретния случай процесният договор е бил предварително изготвен от
банката като типов договор, приложимият по кредита годишен лихвен процент е
формиран като сборна величина от два компонента - пазарен /променлив/ компонент,
обозначен като базов лихвен процент, равен на индекса тримесечен EURIBOR и
фиксиран компонент, обозначен като надбавка, договорен в размер на 6,65 %.
Основанията за изменение на „цената” на банковата услуга (възнаградителната
лихва) следва да бъдат уговорени ясно и разбираемо за средния потребител – арг. чл.
147, ал. 1 ЗЗП, като трябва да бъдат установени и обективни критерии, въз основа на
които стойността на възникналата за кредитополучателя насрещна престация може да
се изменя. Съгласно разпоредбата на чл. 143 ЗЗП (в редакцията към релевантния
период), във вр. с чл. 146, ал. 1 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител, представлява 1) всяка неиндивидуално определена уговорка в негова
вреда, която 2) не отговаря на изискването за добросъвестност и 3) води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя. Според тази легална дефиниция тези положителни материални
предпоставки трябва да са проявени кумулативно. В чл. 143 ЗЗП (в релевантната
редакция) са уредени отделни проявни форми на неравноправност на клаузите в
потребителския договор, като общото между тях е, че се предоставя право на
търговеца едностранно и без наличието на обективни предпоставки да изменя
сключения договор, респ. значително се накърнява еквивалентността на насрещните
престации или се ограничават способите за защита на потребителя при виновно
неизпълнение на договорни задължения от търговеца.
Ответникът, чиято е доказателствената тежест в процеса /по аргумент от чл.
146, ал. 4 от ЗЗП/, не установи по реда на пълното и главно доказване, че по-горе
описаните клаузи са уговорени индивидуално. Клаузите в потребителските договори
не са индивидуално уговорени между страните, когато те са предварително изготвени
от търговеца, най-често в Общите условия към договора, но и когато се съдържат в
„индивидуалния” договор – те са типизирани и се сключват еднообразно с
неограничен брой потребители на кредитни услуги, респ. когато потребителят не е
имал възможност да влияе върху съдържанието им – арг. чл. 146, ал. 2 ЗЗП.
В задължителното за националните юрисдикции Решение на СЕС, постановено
по преюдициално запитване по дело C-472/10, е прието, че „националната юрисдикция
18
следва да прецени с оглед на член 3, параграфи 1 и 3 от Директивата неравноправния
характер на клауза, съдържаща се в Общите условия на договора с потребители, с
която продавач или доставчик едностранно предвижда промяна в свързаните с
предоставяната услуга разходи, без обаче да описва ясно начина на определяне на тези
разходи или да посочва основателно съображение за тази промяна. Всяко „основателно
съображение” по смисъла на това решение представлява всяко обективно
обстоятелство, извън волята и контрола на страните по договора, което е било
уговорено или установено преди или при сключване на потребителския договор, и
което обективно води до увеличаване на цената на стоката или услугата. В решението
на СЕС се приема, че потестативното право на кредитора едностранно да измени
размера на уговорения референтен лихвен процент) не „представлява основателно
съображение за едностранна промяна на възнаградителната лихва”, тъй като не е
установен нито размерът на промяната на БЛП при изменение на съответния
обективен показател, нито правната възможност да бъде намаляван БЛП при
снижаване на нефиксирания индекс, формиращ възнаградителната лихва.
Следователно, банката е обезпечила за себе си правото на автономна преценка да
изменя БЛП, като го увеличава със ставка, която тя счете за целесъобразна. По този
начин се накърнява принципът на добросъвестност. За да отговаря на изискванията за
добросъвестност (аргумент от чл. 143 ЗЗП), уговорената в тази клауза правна
възможност за едностранно изменение на референтния лихвен процент от банката
трябва да определя относителната тежест на отделните компоненти, включително и
при промяната в покупателната стойност на съответната валута, като по ясен и
разбираем за средния потребител на банкови услуги начин да се установи в какво
съотношение промяната на съответния обективен показател ще се отрази върху
размера на референтния лихвен процент (в конкретно измеримо съотношение).
Следва да се отбележи още, че обстоятелството, че в последващите анекси и
допълнителни споразумения между страните по спора е изрично договорен начина на
определяне референтния лихвен процент на банката и приложимата за него
Методология е обявена за неразделна част от процесния договор за кредит чрез
подписването й от кредитополучателя и солидарния длъжник, само по себе си не
означава, че разписаната в нея изчислителна процедура е ясна и достатъчно
разбираема, за обикновения среден потребител, критерии – вид, количествени
изражения и относителна тежест на всеки от отделните компоненти – пазарни индекси
и/или индикатори, за да се счете, че доставчикът на конкретната финансова услуга не е
недобросъвестен по смисъла на общата дефиниция за неравноправна клауза,
съдържаща се в чл.143, ал.1 ЗЗП. Отделно от предходното, уговорките са във вреда на
потребителя, не отговарят на изискванията за добросъвестност и водят до неравновесие
между правата и задълженията на страните по договора при липса на яснота относно
основанията за едностранно изменение на възнаградителната лихва и обективни критерии за
19
промяна в пазарните условия, които биха ориентирали потребителите за допустимостта на
изменението и произтичащите от него икономически последици за тях. В случая
императивните изисквания на ЗЗП са нарушени, посочената в договора цена на услугата -
възнаградителна лихва - може само да нараства.
Разпоредбата на чл.58, ал.1, т.2 ЗКИ изрично предвижда задължение на банката
да представи в писмена форма на клиентите си метода за изчисляване на лихвата,
както и условията, при които може да се променя до пълното погасяване на кредита,
като обявяването на БЛП в банковите салони и на интернет страницата на банката, не
покрива изискването за уведомяване по смисъла на горепосочената правна норма.
Предвид гореизложеното, настоящият съд намира, че клаузата на чл.9, ал.1, от
договора за кредит следва да бъде прогласена за нищожна.
Съдът намира, че е налице и нищожност на разпоредбата на чл.9, ал.2 от
договора за кредит, уреждаща начина на формиране на процента на лихвата за забава
към момента на сключването му, тъй като противоречи пряко на разпоредбата на
чл.33, ал.2 ЗПК, която гласи, че когато потребителят забави дължимите от него
плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва,
т.е. 10 %. В конкретния случай наказателната лихва се формира от размер на редовната
лихва по кредита плюс наказателна надбавка, което противоречи на ЗПК.
Следва да се отбележи, че клаузите на чл.12 и чл.14, ал.2 от договора за кредит
противоречат на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, забраняващ заплащане на такси и комисиони за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Налага се извод, че тези
такси всъщност представляват печалба за кредитора.
Неравноправни са и клаузите, предвиждащи възможността на банката
едностранно да променя по свое усмотрение, без предварително заложени критерии за
това, въз основа на непредвидено в договора основание, вида и размера на банковите
такси, дължими за използване на предоставения финансов ресурс. С оглед на това
следва да се приеме, че тези клаузи от Анексите към договора също създават
значително неравновесие и имат неравноправен характер.
От приложените по делото допълнителни споразумения се установява, че
просрочените задължения са прибавени чрез натрупване към редовната главница.
Следва да се има предвид, че е налице практика на ВКС, съгласно която уговорката в
допълнителни споразумения към договор за кредит за прибавяне към размера на
редовната главница на просрочени задължения за лихви, върху които се начислява
възнаградителна лихва, представлява анатоцизъм по смисъла на чл.10, ал.3 ЗЗД, който
е допустим на основание чл.294, ал.1 ТЗ, но само при уговорка между търговци,
каквото качество ищците не притежават /в този смисъл е решение № 66/29.07.2019 г.
по т.д.№ 1504/2018 г., II т.о. на ВКС/. Ето защо, уговорената в споразуменията
договорна клауза, създаваща такава възможност, е нищожна, а изложените в писмения
отговор доводи – неоснователни.
20
От заключението на приложената по делото допълнителна съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че със сключените допълнителни споразумения към
договора за кредит е извършено преструктуриране на дълга, като е предвидено
останалата просрочена главница, лихва, такси, застраховки и разноски, да се
капитализират към главницата. Върху формирания нов размер на дълга са начисляване
възнаградителни и наказателни лихви, което обосновава извод, че споразуменията са
нищожни, поради нарушаване на забраната за анатоцизъм.
Неоснователни съдът намира исковете за обявяване нищожност на клаузите в
анексите към процесния договор за кредит, предвиждащи правото на банката да обяви
кредита едностранно за предсрочно изискуем в случай, че кредитополучателят не
изпълни свое задължение по този или друг договор с банката. Това е така, тъй като
тази уговорка не поражда действие, ако банката изрично не е заявила, че упражнява
правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, което волеизявление да е
стигнало до длъжника-кредитополучател. В този смисъл е и решение № 3 от
17.04.2019 г. по т.д.№ 1831/2017 г., II т.о. на ВКС, в което се приема, че предсрочната
изискуемост представлява преобразуващо право на кредитора за изменение на
договора, което се упражнява с едностранно волеизявление, което следва да достигне
до насрещната страна и поражда действие, ако са били налице обективните
предпоставки за предсрочната изискуемост, уговорени в договора или предвидени в
закона. С оглед предходното тези клаузи не са нищожни, а такива, които ако не се е
сбъднало определено условие, няма да породят действие. Ето защо, тези искове следва
да бъдат отхвърлени като неоснователни.
По исковете с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД.
Предявените искове са обосновани с твърдения, че на основание нищожните
поради неравноправния им характер клаузи от договора за кредит ищците са платили
суми, които надвишават размера на дължимите суми съобразно действителните
уговорки в договора за кредит, и поради това се иска осъждане на ответника да върне
надплатените суми.
Съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ищците е да установят
при условията на пълно и главно доказване факта на плащането на процесните суми, а
ответникът - да докаже, че е налице основание за получаването, съответно задържане
на полученото.
С оглед изводите за нищожност на клаузите от процесния договор, анексите и
допълнителните споразумения към него, същите на са породили правни последици и
следователно не обвързват страните по сделката. Тези суми са платени при начална
липса на основание и подлежат на връщане от ответника.
От заключението по повторната съдебно-счетоводна експертиза се установява,
че разликата между предварително договорените анюитетни вноски и заплатените от
ищците завишени такива са в размер на 9 447,58 евро, но за периода от пет години
21
преди датата на подаване на исковата молба, а не за посочения в исковата молба
период. Надплатената годишна такса за периода от 26.04.2007г. до 19.02.2024 г. е в
размер на 2 885,53 евро, а наказателната лихва за последните пет години, преди датата
на подаване на исковата молба в съда – 510,94 евро.
В закона не е предвидено, че в случаите на неоснователно обогатяване от повече
от едно лице възниква активна солидарност на страната на кредиторите на
задължението за връщане на получената без валидно правно основание сума. Съгласно
чл. 121, ал. 1 ЗЗД солидарност възниква само в определените от закона случаи или при
наличието на изрична уговорка между страните. Разширително тълкуване на чл. 121 от
ЗЗД е недопустимо, поради изчерпателното изброяване на изключенията от общото
правило за разделност на дълговете. Активна солидарност не може да се изведе и от
друг юридически факт, поради което вземането следва да се присъди в условията на
разделност – поравно на всеки един от ищците. Според практиката на ВКС няма
законова пречка при положение ,че страната е поискала солидарно осъждане, съдът
да постанови разделно такова ,като разпредели отговорността на длъжниците според
доказателствата по делото. Приема се, че след като съдът е сезиран с нещо повече от
действително дължимото той е в правото си да се произнесе и за по – малкото /в този
смисъл са решение № 15/26.05.2017г. по гр. д. №40/2016г., III г.о. на ВКС и решение №
350/20.10.2015г. по гр. д. № 1730/2014г., IV г.о. на ВКС/.
С оглед изводите за основателност на предявените осъдителни искове, следва да
бъде разгледано и обективираното в писмения отговор възражение за давност. Следва
да се има предвид, че по исковете с правно основание чл.55 ЗЗД приложима е
разпоредбата на чл.110 ЗЗД, поради което вземанията се погасяват с изтичането на 5-
годишен срок. Ето защо, предявените искове за годишна такса и наказателни лихви
следва да бъдат уважени до посочения в заключението на допълнителната експертиза
размер, съобразен с датата на подаване на исковата молба и период от пет години
преди подаването й. При това положение предявеният иск за годишна такса следва да
бъде уважен за сумата от 772,04 евро, в останалата част до пълния предявен /след
допуснатото изменение/ размер от 2885,53 лева и за периода от 26.04.2007 г. до
19.02.2019 г., искът следва да бъде отхвърлен. Искът за наказателна лихва следва да
бъде уважен за сумата от 490,29 евро и за периода от 19.02.2019 г. до 19.02.2024 г., а в
останалата част и период – отхвърлен. Искът за сумата от 9477,58 евро е съобразен с
периода погасен по давност, поради което следва да бъде уважен в пълния предявен
размер. Върху главниците се дължи законна лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 19.02.2024 г. до окончателното изплащане.
С оглед изводите за основателност на предявените главни осъдителни искове,
съдът не дължи произнасяне по предявените такива в условията на евентуалност.
По разноските:
С оглед изхода на делото, право на разноски имат и двете страни по делото
22
съразмерно на уважената и отхвърлената част от исковите претенции.
Съдът намира възражението на процесуалния представител на ответника за
прекомерност на претендираните от ищците адвокатски възнаграждения за
прекомерни, поради което и съобразно фактическата и правна сложност на делото
определя адвокатско възнаграждение в размер на по 1000,00 лева на всеки от ищците.
Съразмерно на уважената част от предявените искове на ищците следва да бъдат
присъдени разноски в общ размер на 3835,29 лева или по 1917,65 лева на всеки от тях.
Съгласно чл.78, ал.8 ГПК съдът е този, който определя юрисконсултското
възнаграждение на страна, представлявана от юрисконсулт. Ето защо, съдът не е
обвързан от претендирания от ответника в списъка на разноските по чл.80 ГПК размер.
При съобразяване с фактическата и правна сложност на делото, съдът определя
юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00 лева. С оглед предходното,
съразмерно на отхвърлената част от предявените искове, ищците следва да заплатят
разноски на ответната банка в размер на 328,26 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНИ на основание чл.26, ал.1, предл.1 и 3 ЗЗД, във
вр.чл.146, ал.1, вр. чл.143 ЗЗП клаузите на чл.9, ал.1 и ал.2, чл.12, чл.14, ал.2, чл.20 и
чл.25 от Договор за предоставяне на многоцелеви кредит с ипотека № 357/R/2007 г. от
26.04.2007 г.; клаузите на чл.1, ал.2 и ал.3, чл.2, ал.1 и ал.5 и чл.12 от Анекс № 1 от
25.02.2010 г. към договора; чл.5 от Анекс № 2 от 09.03.2011 г. към договора; чл.1, ал.2
и ал.3, чл.2, ал.1 и ал.5 и чл.10 от Анекс № 3 от 09.03.2011 г. към договора; чл.3, ал.1, 4
и 5, чл.4, ал.1 и 2, чл.6, ал.4, чл.14, чл.15 и чл.20 от Анекс № 4 от 25.03.2016 г. към
договора; чл.1, ал.2 и 3, чл.3, ал.1, 4 и 5, чл.11, чл.12 и чл.13 от Анекс № 5 от
30.10.2017 г. към договора; чл.8 от допълнително споразумение от 01.06.2020 г. към
договора; чл.11 от допълнително споразумение от 08.01.2021 г. към договора; чл.3,
ал.2, чл.3, ал.3, чл.4, ал.3 и чл.9 от допълнително споразумение от 25.05.2021 г. към
договора, както и чл.2.12, 2.13, 2.14, 2.16, 2.19, т.1-5, 3.10, 3.12, 3.13, т.1-7, 3.17 и 4.1
от Общите условия за отпускане и обслужване на кредити на физически лица в
Юробанк България АД, поради заобикаляне на закона и накърняване на добрите
нрави, като ОТХВЪРЛЯ предявените искове за прогласяване нищожността на клаузата
на чл.9 от Анекс № 1 от 25.02.2010 г. към договора и клаузата на чл.7 от Анекс № 3 от
09.03.2011 г. към договора.
ОСЪЖДА на основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Околовръстен
път“ № 260 да заплати разделно на Т. Д. И., ЕГН ********** и Д. П. П.-Н., ЕГН
********** сумата от по 5 369,96 евро на всеки от тях, формирана от сумата от 4
23
738,79 евро, представляваща платена без основание сума, представляваща разликата от
предварително договорените анюитетни вноски и заплатените от ищците такива за
периода от 19.02.2019 г. до 19.02.2024 г.; от сумата от 245,15 евро, представляваща
платена без основание годишна такса за управление на кредита, за периода от
19.02.2019 г. до 19.02.2024 г., както и от сумата от 386,02 евро, представляваща платена
без основание наказателна лихва по договор за предоставяне на многоцелеви кредит с
ипотека № 357/R/2007 г. от 26.04.2007 г., изменен с анекси и допълнителни
споразумения към него, за периода от 19.02.2019 г. до 19.02.2024 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в
съда – 19.02.2024 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявените
искове за солидарно осъждане на ответника, както и за сумата над 5 369,96 лева до
пълния предявен размер от общо 12874,05 евро, представляващи суми за платена без
основание годишна такса за управление на кредита и платена без основание
наказателна лихва по договор за предоставяне на многоцелеви кредит с ипотека №
357/R/2007 г. от 26.04.2007 г., изменен с анекси и допълнителни споразумения към
него, за периода от 26.04.2007г. до 19.02.2024 г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Околовръстен път“ №
260 да заплати на Т. Д. И., ЕГН ********** и Д. П. П.-Н., ЕГН ********** сумата от
по 1917,65 лева на всеки от тях, представляваща направените по производството
пред първоинстанционния съд разноски, съразмерно на уважената част от предявените
искове.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК Т. Д. И., ЕГН ********** и Д. П. П.-Н.,
ЕГН ********** да заплатят на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Околовръстен път“ № 260 сума от
общо 328,26 лева, представляваща направените по производството пред
първоинстанционния съд разноски, съразмерно на отхвърлената част от предявените
искове.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
24