Решение по дело №16880/2019 на Районен съд - Варна

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№…………

 

гр.Варна, 27.03.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД  гр. ВАРНА, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLIX състав, в публичното заседание на 10.03.2020 год. в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМИТЪР Д.

 

при секретаря Милена Узунова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 16880/2019год. по описа на Районен съд гр. Варна, ХLIX състав, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е образувано по предявени от * против ОД на МВР - *, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 439,20 лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 73,21 часа, за целия процесен период 17.10.2016г. до 30.06.2018г. по конкретния иск, получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1.143, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на задължението; сумата от 40.00 лева, представляваща обезщетение за забава, начислена считано от първо число на месеца, следващ изтичането на съответния тримесечен период до 17.10.2019г.

В проведеното открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуален представител отправя искане за изменение на предявения иск по размер, чрез неговото увеличаване на осн.чл.214, ал.1 ГПК от предявения размер 439,20 лв., на 460,68 лв. По отношение на иска по реда на чл.86 от ЗЗД прави изменение на размера на исковата претенция посредством нейното увеличение, като моли съда да приеме, че същият е предявена за общата сума от 101,55 лв., а не първоначално посочената стойност от 40 лв. Съдът допусна направеното изменение на ИМ.

Твърди се от ищеца и исковата молба, че за периода 17.10.2016г. до 30.06.2018г. е полагал труд на длъжността „командир на отделение“ в 04 РУ-* при ОД на МВР - гр.*. Твърди с, че е със статут на държавен служител. Твърди се, че за посочения период е положил общо 512 часа нощен труд, който преизчислен с коефициента 1.143 възлиза на 585,21 часа дневен труд. Преизчисляването на нощния към дневен труд води до извънреден труд от 73,21 часа, който твърди, че следва да бъде допълнително заплатен от ответника като дължимата сума е в размер на 439,20 лева. С оглед това и сезира съда с искане за присъждане на посочената по-горе суми, ведно със сторените в производството разноски. 

В срока по чл.131 от ГПК, ответната страна ОД на МВР - * депозирало писмен отговор, с който оспорва исковата претенция по основание и размер, в който изразява становище за неоснователност на исковете. Твърди, че законодателят изрично е регламентирал, че продължителността на работното време при нощен труд в МВР е 8 часа на всеки 24 часа и ищецът няма как да обоснове претенция за извънреден труд, попадащ извън редовното работно време на база общите норми на КТ и ЗДСл при положение, че има действащи специални норми, в случая ЗМВР, Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015г. и Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г. Изложени са подробни съображения за неприложимост на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. С оглед горното моли за отхвърляне на исковата претенции и присъждане на сторените разноски.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Безспорно е между страните, че ищецът за периода 17.10.2016г. до 30.06.2018г. е заемал длъжността „командир на отделение“ в 04 РУ-Варна при ОД на МВР - гр.* и като такъв е държавен служител, съгласно чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР. Не се спори и че за процесния период ищецът е полагал труд на 12-часови смени, включващи и нощен труд.

Спорния по делото въпрос е дължи ли се превръщане на часовете положен нощен труд в дневни, респ. заплащене на извънреден труд за така преобразуваните часове труд.

Съгласно чл. 142, ал. 2 ЗМВР, статутът на държавните служители в МВР се урежда от Закона за Министерство на вътрешните работи, който в чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР предвижда, че на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение и за извънреден труд. Според нормата на чл. 187, ал. 9 ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън работното време, режимът на дежурства, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешинте работи.

В процесния период от 17.10.2016г. до 30.06.2018г. е действала издадената от министъра на вътрешните работи в изпълнение на законово вмененото му задължение с разпоредбата на чл. 187, ал. 9 ЗМВР Наредба № 8121з-776/29.07.2016г., в сила от 02.08.2016г.

Текстовете на чл. 3, ал. 3 на Наредбата предвижда, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 и 6.00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В Наредбата липсва изрична норма, предвиждаща превръщане на часовете положен нощен труд в дневни, за разлика от действалата до 31.03.2015г. Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014г., която в нормата на чл. 31, ал. 2 регламентира, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22.00ч. и 6.00 ч. за отчетния период се умножава по 0.143. Липсата на такава норма не следва да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. При наличие на такава непълнота в специалната уредба касаеща служителите в МВР следва субсидиарно да се приложи Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (обн. ДВ от 26.01.2007г.). Обратното разбиране би поставило в неравностойно положение държавните служители в МВР спрямо работниците и служителите по трудови правоотношения /макар и по повод въпроса освободени ли са държавните служители в МВР от заплащане на държавни такси в този смисъл и мотивите към т. 23 от тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. по тълк.д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС/.

В чл. 9 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, е предвидено при сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място.

От заключението на вещото лице и приложените към него служебни бележки се установява, че ищецът за периода от 17.10.2016г. до 30.06.2018г. е положил 516ч. нощен труд, който след преобразуване на часовете нощен труд в дневен е 74ч., като дължимото възнаграждение съобразно заключението на вещото лице възлиза в резмер на 460,68 лева, а обезщетението за забава – 101.55 лева. Следователно предявените искове с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД са основателни и като такива следва да бъдат уважени в рамките на предявения размер, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на възнаграждението.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и с оглед отправеното искане в полза на ищеца следва да се присъдат сторените от същия разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева.

На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответната страна следва да бъде осъдена да заплати в полза на ВРС сумата от 300 лева, представляваща дължимата държавна такса за производството в размер на 100 лева и 200 лева възнаграждение за вещо лице.

Воден от горното, съдът

 

РЕШИ:

 

ОСЪЖДА Областна Дирекция на МВР – *, да заплати на С.Й.А. ЕГН **********c адрес: *** сумата от 460,68 лева /четиристотин и шестдесет лева и 68 стотинки/, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 74 часа за периода от 17.10.2016г. до 30.06.2018г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1.143, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 17.10.2019г. до окончателното изплащане на задължението; на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР; сумата от 101,55 лева /сто и един лева и 55 стотинки/, представляваща обезщетение за забава, начислена считано от първо число на месеца, следващ изтичането на съответния тримесечен период до 21.10.2019г., на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

ОСЪЖДА Областна Дирекция на МВР – *, да заплати на С.Й.А. ЕГН **********c адрес: *** сумата от 300.00 лева /триста лева/, представляваща направените в производството разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

 

Присъдените в полза на ищеца суми могад да бъдат заплатени от отевтника на посочената в исковата молба банкова сметка *** „*)“ ЕАД: IBAN ***, BIC: ***.

 

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР гр. *, с адрес: гр. *, ул. „* да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Варна сумата от 300 лева /триста лева/, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.

 

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: