Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.
София 26.11.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийският градски съд, първо гражданско отделение, I-6
състав
в публичното заседание на девети
ноември
две хиляди двадесет и първа
година в състав:
Председател: ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Антоанета
Стефанова и в присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от
съдия Алексиева гр. дело № 5431 по описа
за 2021 г. и за да се произнесе
, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба подадена от „А.К.“ ЕООД против частен
съдебен изпълнител Н.Л.М.и помощник частен съдебен изпълнител Д.Д.Т., с която предявява пасивно субективно и обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл.74, ал.1, връзка с чл.37,
ал.3 от ЗЧСИ, във вр. с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът
твърди, че участвал в публична продан по изпълнително дело № 20148410404274 по
описа на ЧСИ Н.М.с рег.№ 841 на КЧСИ, с район на действие Софийски градски съд,
по която с протокол от 28.12.2015 г. издаден по реда на чл.493, т.2 от ГПК,
поради невнасяне на дължимата сума в срока по чл.492, ал.3 ГПК от страна на наддавача „Б.Х.Б.ООД, ищцовото
дружество е обявено за купувач по следващата най-висока цена спрямо
първоначалната на проданта, а именно: за сумата от 425 524 лв. Твърди, че
ищецът е уведомен за обявяването му за купувач на 04.01.2016 г., а на
05.01.2016 г. внесъл изцяло продажната цена, за което представил платежно
нареждане, от която приспаднал предварително внесения задатък.
Поддържа, че с Постановление от 12.01.2016 г. на помощник ЧСИ Д.Т. при ЧСИ Н.М.,
имотът предмет на проданта е възложен на ищеца, което постановление е отменено
с влязло в сила на 07.11.2016 г. Решение, постановено по ч.гр.д. № 1405/2016 г.
по описа на СГС, ІV-Б въззивен състав. Твърди, че
след отмяната на постановлението, на 30.11.2016 г. ЧСИ издал постановление, с
което възложил имота на „Б.Х.Б.ООД, което е обжалвано от ищеца, но с Решение №
1029/17.02.2017 г., постановено по ч.гр.д. № 864/2017 г. по описа на СГС, ІVА
състав, жалбата е оставена без уважение. Ищецът твърди, че за заплащане на
продажната цена сключил два договора за заем, а именно: договор от 10.12.2015
г. сключен с „А.“ ЕООД /сега „А.П.Т.“ ЕООД/ за сума от 35 000 лв. с
месечна лихва от 1% върху стойността на заемните средства, като по този договор
ищецът заплатил договорна лихва в общ размер на сумата от 5 261,77 лв. за
периода от 10.12.2015 г. до 13.03.2017 г.-датата, на която ЧСИ Н.М.е върнал по
сметката на ищеца депозита. Към момента на подаване на исковата молба, заемните
средства са върнати на заемодателя по договора. Вторият договор за заем е от
04.01.2016 г., сключен с „А.П.“ ЕООД за сумата от 390 300 лв. с месечна
лихва в размер на 1% върху стойността на заемните средства. Ищецът твърди, че
по този договор заплатила възнаградителна лихва общо
в размер на сумата от 55 676,68 лв. за периода от 05.01.2016 г. до 13.03.2017
г.-датата, на която ЧСИ Н.М.е върнал по сметката на ищеца депозита. Към
момента на подаване на исковата молба, заемните средства са върнати на
заемодателя по втория договор. Твърди се, че двамата ответници
носят по силата на закона солидарна отговорност за имуществените вреди
причинени на ищеца, в пряка причинна връзка от осъщественото от тях
незаконосъобразно определяне на ищцовото дружество за
купувач по публичната продан. Твърди, че имуществената вреда се изразява в
заплатените от ищеца възнаградителни лихви по двата
договора за заем, сключени за закупуване на недвижимия имот, възложен на
дружеството с постановление от 12.01.2016 г.
Моли
съда да постанови решение, с което да осъди ответниците
да заплатят солидарно на ищеца сумата от 5 261,77 лв. за периода от
10.12.2015 г. до 13.03.2017 г., сумата от 55 676,68 лв. за
периода от 05.01.2016 г. до 13.03.2017 г., или общо сума в размер на
60 938,45 лв.-обезщетение за претърпените от ищеца имуществени вреди от
незаконосъобразно принудително изпълнение, изразяващо се в незаконосъобразно определяне на
ищцовото дружество за купувач по публичната продан по
изпълнително дело № 20148410404274 по описа на ЧСИ Н.М.с рег.№ 841 на КЧСИ, с
район на действие Софийски градски съд, ведно с лихвата от датата на исковата
молба-13.02.2018 г. до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски,
включително и адвокатско възнаграждение.
В законоустановения
едномесечен срок са постъпили отговори и от двамата ответници
чрез процесуалния им представител адвокат В., надлежно упълномощена с пълномощни
приложени към отговорите.
Ответниците оспорват изцяло предявените
искове по основание и размер с идентични аргументи. Молят съда да постанови
решение, с което да остави без уважение исковата молба.
Ответниците твърдят, че в срока по чл.492,
ал.3 от ГПК, в редакцията на нормата, действаща към момента на проданта, преди
изм.ДВ, бр.86/2017 г., обявеното за купувач дружество-„Б.Б.“
ООД, не е внесло предложената от него цена. Сумата по платежните нареждания до
крайния срок-28.12.2015 г. е 459 786 лв., или с 1000 лв. по-малко от
предложената цена. Твърди, че платежното нареждане, с което е довнесена сумата
от 1000 лв. е след срока за внасяне на цената.
По
останалите факти, така както са се осъществили по изпълнителното дело няма спор
между страните. Ответниците твърдят, че по никакъв
начин платежните документи не доказват, че заемите са предоставени и са
ползвани за закупуване на имот от публична продан, проведена в хода на процесното изпълнително производство. Твърдят, че сумите
предоставени по договорите за заем се разминават с тези по представените с
исковата молба платежни нареждания. Твърдят, че се налага извод за съществуваща
практика за финансиране на проекти на ищеца от страна на двете
дружество-заемодатели по договорите за заем. Поддържа се, че окончателното
плащане по заемите е извършено почти една година след като съдебният изпълнител
е върнал внесените суми и непосредствено преди депозиране на исковата молба в
съда. Поддържа се също така, че очевидно между двете дружества съществува
стандартна практика за кредитиране при непазарна лихва в размер на 12% на
годишна база, при среден лихвен процент по банкови кредити за юридически лиза в
периода на отпускане на заема 4% на годишна база. Ответниците
твърдят още, че двата броя договори за заем не с достоверна дата. На следващо
място ответниците поддържат, че от представяне на
жалбата срещу постановлението, с което имотът е възложен на ищеца в
СГС-04.02.2016 г. до постановяване на решението по ч.гр.д. № 1405/2016 г. по
описа на СГС, ГО, ІV-Б въззивен състав на 07.11.2016
г. е минал срок от девет месеца, към което забавяне съдебният изпълнител няма
каквото и да било отношение. Съдебният изпълнител твърди, че е администрирал и
двете постъпили въззивни жалби в законоустановените
срокове, без всякакво забавяне, както и че в тридневен срок от молбата на ищеца
е възстановил цялата сума внесена от ищеца по проданта. Поддържа, че от
действията на съдебния изпълнител не следва каквото и да било забавяне, което
би могло да доведе до забавяне възстановяването на сумите към ищеца. Поддържа,
че забавянето от повече от три месеца се дължи на действията на самия ищец в
рамките на изпълнителното производство-обжалване на възлагателно
постановление и отхвърляне на жалбата от съда. Ответниците
също така сочат, че константната съдебна практика е в обратна насока от
съдебното решение, постановено по ч.гр.д. № 1405/2016 г. на СГС, ІV-Б въззивен състав. Поддържа се, че невнасяне на цената по
публичната продан в срока по чл.492, ал.3 от ГПК, включително и непълно внасяне
на предложената цена, е основание за прилагане на чл.493, т.2 от ГПК.
В
съдебно заседание ищецът чрез процесуалния си представител поддържа предявените
искове по съображения подробно изложени в писмени бележки, представени по
делото. Претендира разноски, за което представя списък. Заявява възражение по
чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на заплатено от ответниците
адвокатско възнаграждение.
Ответниците в съдебно заседание чрез своя
процесуален представител оспорват като неоснователни предявените срещу тях искове
и молят съда да постанови решение, с което да ги отхвърли. Подробни аргументи излагат
в писмени бележки по делото. Претендират разноски, за което представят списък
по чл.80 от ГПК. Заявяват възражение за прекомерност на заплатено от ищеца
адвокатско възнаграждение.
Третото
лице помагач „ДЗИ-О.З.“ АД, редовно призовано, не изпраща представител, не
изразява становище в хода по същество. В свое писмено становище от 02.07.2020
г. третото лице оспорва предявените искове и моли съда да ги отхвърли като
неоснователни.
От събраните по делото писмени доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
Между
страните не се спори, а и от представените писмени доказателства се установява,
че изпълнително дело № 20148410404274 по описа на ЧСИ Н.М.е образувано по молба
на взискателя „Х.А.Р.Б.“ ООД срещу
длъжника „У.Д.“ ЕООД за принудително събиране на сумите по изпълнителен лист от
12.02.2014 г. по гр. дело № 5813/2014 г. по описа на СРС, ГК, 55 състав, а
именно: 5 980 000 евро - главница, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 03.02.2014 г. до окончателното изплащане на задължението, както и
сумата от 351 215, 90 лева - присъдени разноски, както и разноските по
изпълнението.
С
молбата за образуване на изпълнителното дело, взискателят
е посочил и конкретен способ за принудително изпълнение, а именно: налагане на
възбрана, извършване на опис, определяне на начална цена и провеждане на
публична продан на недвижими имоти, собственост на "У.Д." ЕООД. С
разпореждане на съдебния изпълнител от 11.04.2014 г. е образувано
изпълнителното дело. По молба на взискателя,
изпълнението е насочено върху недвижими имоти, ипотекирани от длъжника в полза
на взискателя. Върху недвижимите имоти е наложена
възбрана, а в последствие са описани и изнесени на публична продан. Проведени
са пет поредни публични продани, всички нестанали
поради неявяване на купувачи. С Разпореждане на съдебния изпълнител от
26.10.2015 г., по делото е насрочена нова - шеста по ред публична продан, на
ипотекирания в полза на взискателя имот,
представляващ: „Офис 21“, находящ се в гр. София, ж.
к. „******, Секция „Б“, със застроена площ от 279.24 кв.м., за периода
12.11.2015 г. -12.12.2015 г. В периода на провеждане
на публичната продан са постъпили две наддавателни
предложения за имота. С протокол от 14.12.2015 г. за купувач е обявено "Б.Б.” ООД предложило цена от 460 786 лева. С платежно
нареждане от 10.12.2015 г. "Б.Б." ООД е
внесло по банкова сметка ***ва - „задатък
за участие в публична продан“, а с платежно нареждане от 14.12.2015 г.
купувачът внася сумата от 305 850 лева - доплащане, с платежно нареждане от
16.12.2015 г. внася по банкова сметка ***ева, а с
платежно нареждане от 29.12.2015 г. - сумата от 1 000 лева.
С
протокол от 28.12.2015 г., съставен по реда на чл. 493 от ГПК, съдебният
изпълнител е установил, че наддавачьт - "Б.Б." ООД, не е внесъл предложената от него цена (внесената
продажна цена, намалена с размера на внесения задатък,
е с 1000 лв. по-малко) и за купувач е обявен
вторият наддавач - ищеца по делото „А.к.“ ЕООД
предложил цена в размер на 425 524 лева (след
устно наддаване). На 05.01.2016 г. ищецът заплатил остатъка от продажната
цена в размер на 390 262 лв., след приспадане на внесения на 12.12.2015 г. задатък в размер на
35 262 лв. На 12.01.2016 г. е изготвено постановление за възлагане на
недвижим имот, с което имотът е възложен на ищеца. На страните по изпълнително
дело са изпратени съобщения, с които длъжникът, взискателят
и "Б.Б." ООД са уведомени за резултата от
проведената публична продан и същевременно са им дадени указания за реда и
сроковете за обжалване на постановлението за възлагане.
На
18.01.2016 г. в кантората на ЧСИ Н.М.е постъпила жалба вх. № 011143/18.01.2016
г., подадена от участника в проданта "Б.Б."
ООД. Жалбата е администрирана от съдебния изпълнител по реда на чл. 463 от ГПК.
По жалбата е образувано ч. гр. дело № 1405/2016 г., по описа на СГС, ГО, ІV-Б възивен състав. С решение от 07.11.2016 г., съдът отменя
постановление за възлагане от 12.01.2016г., с което на „А.к.“ ЕООД се възлага
имотът, предмет на публичната продан. Решението, поради своята необжалваемост е влязло в законна сила на 07.11.2016 г. В
изпълнение указанията на съда, дадени в съдебното решение, съдебният изпълнител
изготвя постановление от 30.11.2016 г., с което възлага недвижимия имот,
предмет на публичната продан на "Б.Б.” ООД. На
страните по изпълнителното дело са изпратени съобщения, с които длъжникът, взискателят и „А.к.“ ЕООД са уведомени за резултата от
проведената публична продан и са им дадени указания за реда и сроковете за
обжалване на постановлението за възлагане.
На
09.12.2016 г. в кантората на ЧСИ Н.М.е постъпила жалба вх. № 183674/09.12.2016
г., подадена от ищцовото дружество. С разпореждане на
съдебния изпълнител от 12.12.2016 г. жалбата е
оставена без движение до заплащане на дължимите за администрирането й такси. На
21.12.2016 г. е постъпила молба вх. № 194906/21.12.2016 г. от жалбоподателя „А.к.“
ЕООД, с приложени преводни нареждания за внесени такси. Преписи от жалбата са
връчени на взискателя, на длъжника и на "Б.Б." ООД. С Решение № 1029/17.02.2017 г., постановено
по ч. гр. дело № 864/2017 г., по описа на СГС, ГО, IV-A въззивен
състав, жабата на „А.к.“ ЕООД е оставена без уважение.
По горните факти между страните не се спори.
От представените два броя договори за заем се установява, че
на 10.12.2015 г. между третото лице „А.“ ЕООД в качеството му на заемодател и
ищеца в качеството му на заемател, е сключен договор
за заем по силата на който „А.“ ЕООД се е задължило да предаде в собственост на
ищеца сума в размер на 35 000 лв., представляващи заемни средства за
внасяне на депозит за участие в публична продан на недвижим имот обявена от
12.11.2015 г. до 12.12.2015 г. по изпълнително дело №
20148410404274 по описа на ЧСИ Н.М.. Между страните е уговорена и възнаградителна лихва в размер на 1% от заемната сума
месечно. Заемната сума е следвало да бъде предадена на ищеца по банков път в
срок до три дни от датата на договора. Представено е преводно нареждане за
кредитен превод от 12.12.2015 г. с основание заем за
сумата от 60 000 лв., преведена от „А.П.Т.“ ЕООД. Към 12.12.2015 г. дружество с такова име не е съществувало,
доколкото промяната в наименованието на „А.“ ЕООД в „А.П.Т.“ ЕООД е вписана в
Търговския регистър на 09.08.2016 г. От заключението на неоспорената от
страните ССчЕ се установява, че сумата от 60 000
лв., в това число и сумата от 35 000 лв. по договора за заем, е
осчетоводена при „А.“ ЕООД със счетоводна статия от дата 12.12.2015
г. по дебита на сметка 498 Други дебитори срещу кредитиране на сметка 503 Банка
лева. За основание на стопанската операция е записано: „предоставен заем по
договор от 10.12.2015 г.“. По дебит сметка 503 Банка лева и кредитна сметка 498
Други дебитори/8 Алфа конструкт са осчетоводени
постъпили суми от „А.к.“ ЕООД. Полученият заем е възстановен на 18.01.2018 г.
На 04.01.2016 г. между третото лице „А.П.“ ЕООД в качеството
му на заемодател и ищцовото дружество в качеството му
на заемател, е сключен договор за заем по силата на
който „А.П.“ ЕООД се е задължило да предаде в собственост на ищеца сумата в
размер на 390 300 лв., представляващи заемни средства за закупуване от заемателя на недвижим имот, за който е обявен за купувач
по
изпълнително дело № 20148410404274 по описа на ЧСИ Н.М.. Заемната сума е
следвало да бъде предадена на ищеца по банков път в срок до три дни от датата
на договора. Сумата от 390 300 лв. е преведена с преводно нареждане за кредитен
превод от 05.01.2016 г. От заключението на неоспорената от страните ССчЕ се установява, че сумата от 390 300 лв. е осчетоводена
при „А.П.“ ЕООД със счетоводна статия от дата 05.01.2016 г. по дебита на сметка
498 Други дебитори/9 Алфа Конструкт срещу кредитиране
на сметка 503 Банка лева. За основание на стопанската операция е записано: „предоставен
заем по договор от 04.01.2016 г.“. С преводни нареждания от 29.03.2017 г.,
06.04.2017 г., 11.04.2017 г. и 18.01.2018 г. полученият заем е възстановен
изцяло.
На 13.03.2017 г. ЧСИ М.с два превода е възстановил на ищеца
сумата от 35 262 лв.-внесен задатък и сумата от
390 262 лв.-внесен остатък от покупна цена.
На 18.01.2018 г. ищецът внесъл по сметката
на „А.П.Т.“ ЕООД сумата от 5 261,77 лв. дължима лихва за периода от
10.12.2015 г. до 13.03.2017 г. по договор
за заем от 10.12.2015 г. От заключението на ССчЕ
се установява, че сумата от 5 261,77 лв. е осчетоводена по дебита на
сметка 621 Разходи за лихви срещу кредитиране на сметка 503 Разплащателна
сметка в лева. Намира отражение в Оборотна ведомост м.01.2018 г. ГФО-ОПР 2018
г.
На
същата дата 18.01.2018 г. внесъл по
сметката на „А.П.“ ЕООД сумата от 55 676,68 лв. дължима лихва за периода
от 05.01.2016 г. до 13.03.2017 г. по договор
за заем от 04.01.2016 г. 18.01.2018 г. е и датата, на която главниците по
двата договора са изцяло върнати на заемодателите.
От
заключението на ССчЕ се установява, че в
счетоводствата на трите дружества вземанията и съответно задълженията по
договорите за заем от 10.12.2015 г. и 05.01.2016 г. са редовно отразени, като
краткосрочни вземания/задължения. По счетоводните баланси на трите дружества
вземането за лихви-за заемодателите не са отразени като приходи за бъдещи
периоди и съответно за заемателя-като разходи за
бъдещи периоди. В счетоводствата на трите дружества не са налице фактури или
протоколи за лихвите и съответно същите не са отразени в дневниците по
ДДС. В годишните финансови отчети за
2015 г., 2016 г. и 2017 г. не са отразени разходи за бъдещи периоди в
счетоводството на „А.К.“ ЕООД, съответно приходи за бъдещи периоди в
счетоводствата на „А.П.Т.“ ЕООД и „А.П.“ ЕООД. В счетоводния баланс на „А.П.“
ЕООД за 2018 г. има отразени приходи от лихви. Към момента на провеждане на
публичната продан в периода на 12.12.2015 г. „А.к.“
ЕООД по счетоводни записвания е разполагало със средствата получени по договор
за заем от 10.12.2015 г. за заплащане на 12.12.2015
г. на задатък в размер на 35 262 лв. по сметката
на ЧСИ.
При така установената фактическа обстановка, съдът
приема следното от правна страна.
Предявените
искове са с правно основание с правно основание чл.74 от ЗЧСИ и чл.37, ал.3 от ЗЧСИ, която норма въвежда солидарна отговорност между частния съдебен
изпълнител и помощник-частен съдебен изпълнител за вредите от неизпълнение на
задълженията на помощник-частния съдебен изпълнител.
По иска срещу съдебния изпълнител
съдът следва да прецени настъпила ли е вреда, противоправността
на действията или бездействията на частния съдебен
изпълнител и другите елементи на фактическия
състав, като съобрази и връзката между материална и процесуална законосъобразност при служебния обем
действия на частния съдебен изпълнител.
Съобразно константната съдебна
практика Съдът по деликтния иск преценява процесуалната законосъобразност на
действията и бездействията на съдебния изпълнител, без да е обвързан с това
дали същите са обжалвани и какво е решението на съда по жалбата, тъй като правоустановителното действие на решението не се изразява в
установена противоправност на обжалваното
съдебно-изпълнително действие, ако то бъде отменено.
Ето защо настоящият съдебен
състав намира, че не е обвързан от постановеното на 07.11.2016 г. Решение по ч. гр.
дело № 1405/2016 г., по описа на СГС, ГО, ІV-Б възивен
състав и от констатациите в него за наличието на противоправно
съдебно-изпълнително действие.
Настоящият съдебен състав намира,
че ответниците незаконосъобразно и неправилно са
определили ищцовото дружество за купувач по реда на
чл.493, т.2 от ГПК.
Съобразно нормата на чл.492, ал.3
от ГПК, в редакцията й към месец декември 2015 г., купувачът е длъжен в
едноседмичен срок от приключване на проданта да внесе предложената от него
цена, като приспадне внесения задатък. Съобразно
съдебната практика и поправителното тълкуване на нормата, срокът за заплащане
на цената започва да тече от обявяването на съответния наддавач
за купувач. В конкретния случай третото лице „Б.Б.“
ООД е обявено за купувач с протокол от 14.12.2015 г., от която дата е започнал
да тече едноседмичния срок, който е изтекъл съответно на 21.12.2015 г. Към тази
дата-21.12.2015 г. е безспорно, че обявеното за купувач трето лице е било
внесло общо сума в размер на 424 524 лв., вместо дължимата от 425 524
лв. стойност на възложения имот след приспадане на внесения задатък,
т.е. с 1000 лв. по-малко. Т.е. купувачът е изпълнил почти 99,76 % от
задължението си, а неизпълнението е незначително почти 0,002% от стойността на
цялото задължение, което определено е незначителна част.
Ако обявеният за купувач в срока по чл.492,
ал.3 от ГПК не внесе дължимата цена, настъпват последиците на развалена
публична продан, т.е. с обратна сила се разваля облигационното отношение между наддавача, обявен за купувач и длъжника. Обявеният за
купувач губи окончателно възможността да стане собственик на имота по реда на
висящата публична продан. Отпада и неговото задължение да плати обещаната цена,
а за своята неизправност отговаря с внесения задатък (Ж.Сталев „Българско гражданско процесуално право“, девето
преработено и допълнено издание, първо по действащия ГПК).
С оглед на горното разрешение и
по аналогия би следвало да се приложи общата норма на чл.87, ал.4 от ЗЗД,
съобразно която разваляне на договора не се допуща,
когато неизпълнената част от задължението е незначителна с оглед на интереса на
кредитора.
В конкретния случай и безспорно неизпълнената
част от задължението е била незначителна, а едно такова неизпълнение не води до увреждане
интересите на кредитора, в случая на длъжника, още повече че сумата от 1000 лв.
последствие е била довнесена, макар и след срока и това няма как да не е било
известно на двамата ответници.
Ето защо последващите
действия по обявяване на втория наддавач за купувач
се явяват материално незаконосъобразни и в нарушение на чл.10, ал.2 от Етичния
кодекс на ЧСИ, която норма задължава ответниците по
време на изпълнителния процес да съобразяват законните интереси на страните и
третите лица в процеса.
В случая решението на ЧСИ да
обяви втория наддавач за купувач е било против
интересите на обявения купувач, защото при внесена цена в размер на
459 786 лв. със задатъка, ЧСИ преминава към
обявяване на купувач на втория наддавач, в резултат
на което първият наддавач губи внесения от него задатък в размер на 35 262 лв.
Освен противоправност на действията на частния
съдебен изпълнител обаче следва да има и настъпила
вреда в пряка причинна връзка от тези действия.
Ищецът твърди, че следствие от незаконосъобразното
му определяне за купувач е претърпял имуществената вреда, изразяваща
се в заплатените от него възнаградителни лихви по
двата договора за заем, сключени за закупуване на недвижимия имот, възложен на
дружеството с постановление от 12.01.2016 г.
Настоящият съдебен състав обаче
намира, че така претендираните от ищцовото
дружество вреди не са пряка последица от незаконосъобразното определяне на
ищеца за купувач, поради което и на това основание предявените искове се явяват
неоснователни.
Паричните суми, които са преведени
по сметка на частния съдебен изпълнител като задатък
и остатък от цена на възложен имот и за които се претендира, че са внесени на
основание незаконосъобразен акт на съдебния изпълнител, трябва да се върнат на ищеца
след установяване незаконосъобразността на действията на съдебния изпълнител.
Парите подлежат на връщане, макар да е съществувало процесуално основание за превеждането
им, тъй като в действителност такова основание не е било налице, с оглед
установяване на неговата незаконосъобразност. Връщането на паричните суми,
които са неоснователно преведени по сметката на ЧСИ, е възстановяване на
съществуващото положениe, а не обезщетение за вреди.
Вредите от неоснователното превеждане са загубите и пропуснатите ползи, които
кредиторът е търпял през времето, в продължение на което не е разполагал с
отнетото. Разпоредбата на чл.86, ал.1 ЗЗД урежда последиците от неизпълнението
на всяко изискуемо парично задължение, когато страните не са уговорили друго.
Когато неоснователно се задържа парична сума, причинената имуществена вреда - загуби
и пропуснати ползи, е в размера на законната лихва за времето на неоснователното
задържане. Това е така, защото законна лихва се дължи винаги когато паричното
задължение съществува и е изискуемо, независимо от какво e породено-договор,
друга сделка, деликт, неоснователно обогатяване,
водене на чужда работа без пълномощие и други източници. В този смисъл Решение
№ 413/10.12.2012 г., гр.д. № 1478/2011 г. по описа на ВКС, Четвърто гражданско
отделение, чието разрешение е приложимо и в настоящия случай според съдебния
състав.
В случая ищецът е сключил два
договора за заем с трето лице с цел да не бъде осуетена възможността му първо
да участва в обявената публична продан, предпоставка за което участие е внасянето
на задатък по чл.489, ал.1 ГПК, и второ с цел като обявен
по изпълнителното дело купувач, да не пропусне преклузивния
срок по чл.492, ал.3 от ГПК за внасяне на предложената от него цена.
Вредата, която ищецът твърди да е претърпял от
последващото изплащане на уговорени по договорите възнаградителни лихви, е опосредена
от негови действия, изразяващи се в изразена конкретна воля за задължаване при
определени условия и от волята на неговите кредитори, поради което тази вреда
не се явява пряка от незаконосъобразното му определяне като купувач.
Още повече, че видно от
доказателствата по делото, ответникът частен съдебен изпълнител с два превода,
осъществени в един ден-13.03.2017 г. е възстановил изцяло внесената от ищеца
цена на незаконосъобразно възложения му имот, а двата заема са погасени изцяло близо
десет месеца по-късно на 18.01.2018 г., което е индиция,
че ищецът е продължил да ползва заемните средства за други свои цели.
И доколкото ищецът не твърди да е
претърпял друга вреда и на посоченото от него основание, исковете му се явяват
неоснователни и като такива подлежат на отхвърляне.
По разноските:
При този изход на делото и на
основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът ще следва да бъде осъден да заплати на ответниците направените от тях разноски в общ размер на
сумата от 1700 лв., от която: 200 лв.-депозит вещо лице и по 750 лв.-заплатено
от всеки един от ответниците адвокатско възнаграждение,
или по 850 лв. за всеки един от тях. Неоснователно е възражението за
прекомерност на общо заплатеното от двамата ответници
адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лв. Този размер е под минималния от
2 358,15 лв., определен на основание чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималния размер на адвокатските възнаграждения, при
материален интерес от 60 938,45 лв.
Водим от горното
съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни
предявените от „А.К.“ ЕООД, дружество учредено и регистрирано в Търговския
регистър при Агенция по вписванията гр.София с ЕИК *****, със седалище и адрес
на управление:***, със съдебен адрес:***, партер против частен съдебен изпълнител
Н.Л.М.с рег.№ 841 на КЧСИ, със съдебен адрес:*** и помощник-частен съдебен
изпълнител Д.Д.Т., с адрес *** пасивно субективно и обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл.74, ал.1 връзка с
чл.37, ал.3 от ЗЧСИ, във вр. с чл.45 от ЗЗД и чл.86,
ал.1 от ЗЗД за
осъждането на ответниците да заплатят солидарно на ищеца
сумата от 5261,77 лв. (пет хиляди двеста шестдесет и
един и 0,77 лв.) за периода от 10.12.2015 г. до 13.03.2017 г., сумата
от 55 676,68 лв. (петдесет и пет хиляди шестстотин седемдесет и шест и 0,68
лв.) за периода от 05.01.2016 г. до 13.03.2017 г., или общо сума в размер на
60 938,45 лв.-обезщетение за претърпените от ищеца имуществени вреди, изразяващи
се в заплатените от ищцовото дружество възнаградителни лихви по два договора за заем, сключени за
закупуване на недвижимия имот, възложен на дружеството с постановление от
12.01.2016 г., които вреди са в пряка причинна връзка от незаконосъобразно
принудително изпълнение, изразяващо се в незаконосъобразно определяне на ищцовото дружество за купувач по публичната продан по
изпълнително дело № 20148410404274 по описа на ЧСИ Н.М.с рег.№ 841 на КЧСИ, с
район на действие Софийски градски съд, ведно с лихвата от датата на исковата
молба-13.02.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „А.К.“ ЕООД, дружество
учредено и регистрирано в Търговския регистър при Агенция по вписванията
гр.София с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***, със съдебен
адрес:***, партер да заплати на основание чл.78, ал.3 от ГПК на частен съдебен
изпълнител Н.Л.М.с рег.№ 841 на КЧСИ, със съдебен адрес:*** и на помощник-частен
съдебен изпълнител Д.Д.Т., с адрес *** сумата от 1700
лв. (хиляда и седемстотин лв.) разноски направени от ответниците пред настоящата
съдебна инстанция.
Решението е постановено при
участието на Застрахователно акционерно дружество „ДЗИ-О.З." ЕАД, ЕИК *******,
със седалище е адрес на управление:***, в качеството му на трето лице помагач
на страната на ответника.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му страните
пред Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: