№ 1540
гр. София, 02.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА
при участието на секретаря ИСКРА Д. КУРТЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА Гражданско
дело № 20211110144818 по описа за 2021 година
Предявен е като частичен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за осъждане на ЗД
„Бул инс“ АД да заплати на „Мегатранс ауто“ ЕООД сумата от 1680.29 лева (след допуснато
изменение на иска чрез увеличаване на размера му в проведеното на 11.11.2022г. открито
съдебно заседание), представляваща част от непогасена част от застрахователно
обезщетение за имуществени вреди по лек автомобил „Киа К5“ с рег. № СВ 0217 КС в
резултат от ПТП, настъпило на 15.06.2021г. в гр. София, на бул. „България“- срещу № 1,
непосредствено преди кръстовището с бул. „Черни връх“, по вина на водача на лек
автомобил „Пежо 207“ с рег. № СВ 7390 НХ, чиято гражданска (деликтна) отговорност била
обезпечена по силата на сключен с ответника договор за имуществено застраховане
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда- 29.07.2021г., до окончателно
изплащане на задължението.
Ищецът твърди, че на 15.06.2021г. на бул. „България“- срещу № 1, непосредствено
преди кръстовището с бул. „Черни връх“, настъпило ПТП между собствения му лек
автомобил „Киа К5“ с рег. № СВ 0217 КС и лек автомобил „Пежо 207“ с рег. № СВ 7390 НХ,
чийто водач бил отговорен за настъпване на инцидента, тъй като не упражнил достатъчен
контрол над управлявания от него лек автомобил и ударил в задната му част спрелия на
червен сигнал на светофарната уредба лек автомобил „Киа“. В резултат от произшествието
на последния били причинени увреждания, за обезщетяване на които ищецът предявил
претенция пред ответника в качеството му на застраховател по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите на лек автомобил „Пежо 207“, която била
частично удовлетворена с изплащане преди процеса на сумата от 1601.27 лева, която ищецът
счита за недостатъчна за обезвреда на всички вредоносни последици от ПТП. Поддържа в
тази връзка, че му се дължат още 5000.00 лева, от които в настоящия процес претендира
част, възлизаща след изменението на иска на сумата от 1680.29 лева, както и законна лихва
и разноски.
В законоустановения едномесечен срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на
1
исковата молба, с който ответникът оспорва предявения иск, поддържайки, че част от
сочените от ищеца увреждания по лекия му автомобил не са в причинна връзка с процесния
пътен инцидент. Счита, наред с това, че цената на ремонта на МПС е завишена, тъй като не е
съобразена със средните пазарни цени към датата на ПТП, а и доколкото при извършването
му са завишени както единичната цена, така и видът, количествата и обемът на вложените
материали и труд. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:
В разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ е уредена правната възможност за увреденото лице
да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените от него имуществени и
неимуществени вреди срещу застрахователя, обезпечил гражданската отговорност на
делинквента по силата на договор за имуществено застраховане „Гражданска отговорност“
на автомобилистите. За да бъде ангажирана имуществената гаранционно- обезпечителна
отговорност на застрахователя, в обективната действителност следва да са се осъществили
следните материалноправни предпоставки (юридически факти): 1/ наличие на валидно и
действащо застрахователно правоотношение по имуществена застраховка „Гражданска
отговорност“, по силата на което застрахователят се е задължил да обезпечи гражданската
(деликтна) отговорност на сочения за виновен водач на МПС (на основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД
вината се предполага оборимо); 2/ реализиране на застрахователно събитие- ПТП, в срока на
действие на застрахователното покритие; 3/ настъпване на имуществени вреди вследствие
на осъществения застрахователен риск; 4/ причинно- следствена връзка между ПТП и
вредоносните последици.
Съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК горепосочените предпоставки следва да
бъдат установени от ищеца при условията на пълно и главно доказване.
Не са спорни между страните, а и се установяват от надлежно приобщените и
неоспорени писмени доказателства- документите, приложени по процесната
застрахователна преписка, справка от интернет страницата на Гаранционния фонд за
наличие на сключена застраховка „Гражданска отговорност“, както и от заключението на
съдебно- техническата експертиза, което, преценено по реда на чл. 202 ГПК, съдът намира
за компетентно и добросъвестно изготвено, даващо пълни, точни и обосновани отговори на
поставените въпроси, настъпването на 15.06.2021г. на посоченото в исковата молба място и
по описания в нея механизъм на ПТП, виновен за което е водачът, чиято деликтна
отговорност е била обезпечена от ответното дружество, в резултат на което на собствения на
ищеца лек автомобил „Киа К5“ са причинени имуществени вреди, както и извънсъдебното
плащане на застрахователно обезщетение от страна на ответника в полза на правоимащото
лице в размер на 1601.27 лева, които обстоятелства с доклада по делото са обявени за
безспорни между страните и поради това за ненуждаещи се от допълнително доказване на
основание разпоредбите на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК.
Настъпването и видът на конкретните вредоносни последици от процесното
произшествие се установяват от неоспорения двустранен констативен протокол за ПТП от
15.01.2021г., в който е отразено, че видимите щети по лек автомобил „Киа“ са в неговата
задна част, в какъвто смисъл са и данните в неоспорения опис на щета, извършен от
застрахователя, в който детайлно са изброени всички увредени авточасти, както и степента
на увредата им. В писменото си заключение експертът потвърждава от техническа гледна
точка съществуването на причинна връзка между процесния пътен инцидент и всички
отразени във въпросния опис увреждания, с оглед на което и при липсата на каквито и да е
доказателства за настъпило конкретно друго вредоносно събитие, което да бъде разгледано
като източник на всички или част от процесните увреждания, или за съществуване на част
от тях отпреди пътния инцидент от 15.06.2021г., следва да се приеме за доказано
2
правнорелевантното обстоятелство, че именно последният е причина за всички вреди,
обезщетяването на които се търси в настоящия процес.
В случая се касае за хипотеза на частична увреда, при която действителната стойност
на вредата се съизмерява с възстановителната стойност на увреденото имущество по
смисъла на разпоредбата на чл. 400, ал. 2 КЗ, разбирана като стойността, срещу която
автомобилът би могъл да бъде приведен в състоянието отпреди инцидента. Съгласно
доказателствените (фактическите) изводи на вещото лице, извършило САТЕ, стойността на
ремонта на процесния лек автомобил, определена по средни пазарни цени към датата на
ПТП, възлиза на сумата от 3281.56 лева, поради което и при съобразяване на заплатената
преди процеса част от претендираното застрахователно обезщетение, предявеният като
частичен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ следва да бъде изцяло уважен, а като
законна последица от това върху сумата следва да бъде присъдена и законна лихва от датата
на подаване на исковата молба.
При този изход на спора пред настоящата инстанция разноски се следват единствено
на ищеца, комуто на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъде присъдена сумата от 800.00
лева, представляваща сторени от него разноски за държавна такса, депозит за
възнаграждение на вещото лице и адвокатско възнаграждение, за което по делото са
представени доказателства, че е реално заплатено.
Сторените от ответника разноски следва да останат за негова сметка- така, както са
извършени.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА по предявения като частичен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ „ЗД
Бул инс“ АД, ЕИК *********, да заплати на „Мегатранс ауто“ ЕООД, ЕИК *********,
сумата от 1680.29 лева, представляваща застрахователно обезщетение за имуществени
вреди по лек автомобил „Киа К5“ с рег. № СВ 0217 КС в резултат от ПТП, настъпило на
15.06.2021г. в гр. София, на бул. „България“- срещу № 1, непосредствено преди
кръстовището с бул. „Черни връх“, по вина на водача на лек автомобил „Пежо 207“ с рег. №
СВ 7390 НХ, чиято гражданска (деликтна) отговорност била обезпечена по силата на
сключен с ответника договор за имуществено застраховане „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда- 29.07.2021г., до окончателно изплащане на задължението, а на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК- сумата от 800.00 лева, представляваща разноски за настоящото
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3