Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 31.07.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, І-17 състав, в открито съдебно заседание на десети
юли през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 9053/2018
г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Делото
е образувано по искова молба на К.С.А. срещу ЗАД „Б.В.И.Г.АД за осъждането му
да й заплати сумата от 74 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на сестра й С.С.А. при ПТП на 10.07.2013 г., ведно със законната лихва
върху сумата от 10.07.2013 г. до окончателното изплащане.
Ищцата
твърди, че предявила срещу ответника иск за заплащане на сумата от 26 000
лева, част от 600 000 лева обезщетение за неимуществени вреди от смъртта
на сестра й, който иск бил уважен. Счита, че й се дължат допълнително
74 000 лева, представляващи разликата между 100 000 лева, който
размер ищцата счита за справедлив и присъдените 26 000 лева, ведно със
законните лихви от 10.07.2013 г. до окончателното изплащане.
Ответникът
е подал отговор на исковата молба, в която оспорва иска по подробно изложени
съображения. Възразява за частично погасяване на претенцията за мораторна лихва
по давност.
Третото
лице помагач на страна на ответника - М.Н.К. не изразява становище по предявения
иск.
Съдът, след
като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства,
прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявен е иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ
(отм.), като нормата е приложима към спорното материално правоотношение,
предвид § 22 от ПЗР на КЗ, според която част ІV на КЗ (отм.) се прилага за
застрахователни договори, сключени до влизане в сила на действащия към момента
на постановяване на настоящото решение КЗ (обн. ДВ, бр. 102/29.12.2015 г.).
Не се спори между
страните, че с влязло в сила решение № 4957/06.07.2017 г. по гр.д. № 7207/2015
г. по описа на СГС, І-4 състав ЗАД „Б.В.И.Г.АД е осъден да заплати на К.С.А.
сумата от сумата 26 000 лева, представляваща частичен иск от 600 000 лева
– застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се
в болки и страдания от смъртта на нейната сестра С.С.А.,
настъпила на 11.07.2013 г. при ПТП на 10.07.2013 г. в гр. София, по вина на
водача М.Н.К., чиято гражданска отговорност като автомобилист за вреди,
причинени при управлението на лек автомобил марка „Хюндай“, модел „Елантра“, с ДК № *******, е била застрахована при ответника,
ведно със законната лихва от 10.07.2013 г. до окончателното изплащане на
сумата.
Съгласно чл. 298, ал.
1 от ГПК, решението влиза в сила между същите страни, за същото искане и на
същото основание. В случая от силата на пресъдено нещо с решението по гр.д. № 7207/2015
г. по описа на СГС се обхващат правопораждащите правото факти – виновно и
противоправно деяние, в причинно-следствена връзка с което са настъпилите вреди
и валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, ангажиращо отговорността на ответника.
В този смисъл релевираните
от ответника възражения, относими към основанието за ангажиране на
отговорността му, са преклудирани.
В постановеното по чл.
290 от ГПК решение № 89/11.07.2011 г. по т.д. № 716/2010 г. на ВКС, І т.о. също
е подробно разяснено докъде се простират обективните предели на силата на пресъдено
нещо, но и че с решение по частичен иск тя
не се разпростира върху останалия размер на вземането, предмет на следващо
производство. Настоящият съдебен процес касае остатъка от претенцията, поради
което в тежест на ищцата беше да докаже обстоятелствата, относими към
определяне на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди.
Размерът на обезщетението за неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост (чл. 52 от ЗЗД). Понятието
„справедливост“ по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно, а обхваща
преценката на конкретни обстоятелства, които съдът следва да съобрази при
определяне размера на обезщетението. Сред тях са възрастта и социалното
положение на починалия, отношенията му с близките, които търсят обезщетение за
причинените им неимуществени вреди и др.
В т. 1 на постановеното ТР № 1/2016 г. по
тълк.д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС е прието, че материално легитимирани да
получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък
са лицата, посочени в ППВС № 4/1961 г. и ПППВС № 5/1969 г. (низходящите,
възходящите и съпруга, отглежданото дете и отглеждащото го лице,
съжителстващите на съпружески начала), и по изключение всяко друго лице, което
е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата
смърт продължителни болки и страдания, които е справедливо да бъдат обезщетени.
Според дадените от ВКС указания преценката се извършва във всеки конкретен
случай, а обезщетение се присъжда само при доказана особено близка връзка
с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди.
Установи се по безспорен начин, че
отношенията между ищцата и пострадалата С.А. са били особено близки. Свидетелят
С.Г. разказва, че К. и сестра й излизали навсякъде заедно, а приятелите им
асоциирали едното момиче с другото. Към юли 2013 г. двете сестри живеели
заедно. Внезапната смърт на С.се отрази пагубно на К., която изключително много
на помощта на сестра си. Имали общи занимания, приятели и заедно взимали
решения. Към момента на катастрофата К. била безработна и С.я подпомагала
финансово. Тъй като ищцата се занимавала с музика, сестра й й
купила китара.
След инцидента К. изпаднала в състояние на
паника, страх и асоциалност, което не само продължавало,
но и се задълбочавало. Посещавала психолози и психиатри, но лечението не
оказало очаквания ефект. Не дала нужните резултати и медикаментозната терапия.
Преустановяването на приема на лекарства довело до критично състояние на
тотална дезориентация. В навечерието на Коледа през 2019 г. К. не познала
приятеля си – свидетелят Г. и се уплашила от него, поради което скочила през
прозореца. Наложила се спешна намеса на родителите й, които я завели във ВМА. Страховете
и нарушенията на съня й се усилвали при неприемане на предписаните медикаменти.
Затова ищцата се нуждаела от непрекъсната терапия, включително посещения при
психиатър.
След смъртта на сестра си К. заживяла заедно
със свидетеля, като напуснала дома, който й напомнял непрекъснато за загиналата
й сестра. Понастоящем работела в магазин за дрехи, но понякога не успявала да
стигне до работното си място. Нямала социален живот, а контактите с хора били
крайно ограничени. Продължавала да приема медикаменти, а терапията продължавала
с участие и на психолог, и на психиатър.
Въз основа на данните по делото – гласни
доказателства на свидетеля Г., при липса на медицинска документация и след
проведено психиатрично изследване вещото лице д-р М. С. е дал заключение за отсъства
психично заболяване при К.. Няма и личностово
разстройство. Шокът от новината за смъртта на сестра й бил последван от дистимия – хронична потиснатост на настроението. За разлика
от тежката депресия, дистимията се отличавала с
по-леки психо-моторни смущения или невровегетативни симптоми – смущения в съня, апетита и либидото. При К. се наблюдавал негативен поглед към живота,
депресивно настроение и безпокойство, нарушения на съня, апетита и социалните
контакти. Провеждала медикаментозно и терапевтично лечение, което следвало да
продължи поради персистиране на симптомите. Вещото
лице не се ангажира с прогноза за бъдещото развитие на психичното състояние на
пострадалата. Преодоляването на посттравматичното стресово разстройство
зависило и от фактори, като адекватна подкрепа от близките, приятелите и
социалното обкръжение.
Действително, заключението си вещото лице е
дало при липса на медицинска документация; на базата на свидетелски показания.
Тях съдът кредитира като последователни, подробни и обективни. Г. е
съжителстващо лице с ищцата и има преки, постоянни и непосредствени наблюдения
върху ежедневното й състояние и поведение. Освен това, липсват пречки по данни
от поведенчески прояви и при пряко психиатрично изследване да се даде специализирано
становище за актуалното здравословно състояние на освидетелствания.
Въз основа на така събраните по делото
доказателства съдът намира, че К. продължава да изпитва затруднения да се
справи със състоянието, в което е изпаднала от загубата на сестра си. Полаганите
от нея усилия в тази насока не се увенчават с особен успех. Седем години след
травмата тя продължава да се нуждае от комплексно лечение – медикаментозно и
психотерапевтично, като изгледите за развитието на дистимията
са неясни. Първопричина за това състояние е шокираща вест за трагичната смърт
на Станислава.
За да определи справедлив размер на
обезщетението съдът съобразява онези факти, които са настъпили след приключване
на устните състезания във въззивното производство по
предявения частичен иск – 25.04.2018 г. Преди декември 2019 г. К.А. е направила
опит да преустанови провежданите терапии, но това се е оказало невъзможно.
Въпреки подкрепата, която има от страна на близките си, преодоляването на
травмата се оказва непосилно за нея.
Паричният еквивалент на търпените от ищцата страдания
и психически проблеми няма да компенсира неизлечимата болка от липсата на
единствената й сестра, с която е установила изключително близки отношения и
която е била нейна морална опора и й е оказвала финансова подкрепа. Травмата от загубата на С.е неизлечима и трудно може
да бъде парично оценена. При съобразяване
на всички установени в настоящото производство обстоятелства, давността на
травмата, нивата на застрахователните покрития и конкретните икономически
условия към 10.07.2013 г. обосноват размер на обезщетението от 60 000
лева. След присъдените 26 000 лева, на ищцата се дължат допълнително
34 000 лева. За горницата до 74 000 лева искът е неоснователен и
подлежи на отхвърляне.
Репарирането на вреди от непозволено увреждане
възниква от датата на изискуемостта на главното задължение (чл. 84, ал. 3 от ЗЗД) – момента на причиняването на вредата. То е в размер на законната лихва –
чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Съгласно чл. 223, ал. 2 КЗ (отм.) застрахователят заплаща
обезщетение, включително за пропуснати ползи, които представляват пряк и
непосредствен резултат от непозволено увреждане, и за лихви за забава, когато
застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице. По тези съображения
законната лихва върху обезщетението се дължи от датата на увреждането.
Ответникът е направил възражение за погасителна
давност, което е основателно. Вземанията за лихви се погасяват с изтичане на
тригодишна давност, съгласно чл. 111, б. „в“, пр. 2 от ЗЗД. Искът е предявен на
05.07.2018 г., поради което лихвите за времето от 10.07.2013 г. до 04.07.2015
г. са погасени по давност. Такива се дължат за период от три години преди
датата на завеждането на исковата молба – от 05.07.2015 г.
Претенции за присъждане на разноски са
направили и двете страни. На ищцата е оказана безплатна правна помощ и на
адвокат П. С. се дължи адвокатско възнаграждение съразмерна на уважената част
от иска – 1 263.51 лева.
Ответникът претендира разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 3 300 лева и 300 лева за експертиза по делото.
Неоснователно е възражението на представителя на ищцата за прекомерност на
възнаграждението от 3 300 лева. Върху минималния размер на хонорара от
2 750 лева, определен съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. е
начислен и заплатен ДДС в размер на 550 лева (§ 2а от ДР на Наредба № 1/2004
г.). От сторените разноски в размер на 3 600 лева, на ЗАД „Б.В.И.Г.АД се
следват 1 945.95 лева.
К.А. е освободена от заплащане на държавна
такса и разноски, поради което ответникът дължи да заплати по сметка на СГС
сумата от 1 360 лева държавна такса и 137.84 лева депозит за експертиза по
делото.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА, на основание § 22 от ПЗР на КЗ вр. чл. 226,
ал. 1 от КЗ (отм.), ЗАД „Б.В.И.Г.АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление *** да заплати на К.С.А., ЕГН **********, с адрес *** сумата от
34 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта
на сестра си С.С.А. при ПТП на 10.07.2013 г., ведно
със законната лихва от 05.07.2015 г. до окончателното изплащане, като отхвърля
иска за горницата до 74 000 лева и за заплащане на мораторни лихви за
периода 10.07.2013 г. – 04.07.2015 г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. чл. 38,
ал. 2 от ЗАдв., ЗАД „Б.В.И.Г.АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление *** да заплати на адвокат П.С., с адрес ***, офис 9 сумата от
1 263.51 лева адвокатско възнаграждение за производството.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, К.С.А., ЕГН
**********, с адрес *** да заплати на ЗАД „Б.В.И.Г.АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление *** сумата от 1 945.95 лева разноски за
производството.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ЗАД „Б.В.И.Г.АД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** да заплати по сметка на СГС
1 360 лева държавна такса и 137.84 лева депозит за експертиза по делото.
Решението е постановено при участието на М.Н.К., ЕГН **********
– трето лице помагач на страната на ответника ЗАД „Б.В.И.Г.АД, ЕИК *******.
Решението може да се обжалва пред САС с въззивна жалба
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: