РЕШЕНИЕ
№ 293
гр. Пловдив, 07.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Радослав П. Радев
Дафина Н. Арабаджиева
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Анна Ив. Иванова Въззивно гражданско дело
№ 20215300502930 по описа за 2021 година
Производството е въззивно по жалба на Г. Д. К. ЕГН:********** и В. Н. К. с ЕГН
**********, двамата от гр.Карлово чрез пълн. им адв.Е.П. против решение
№260146/30.07.2021 г.. по гр.д.N952/2016 г. на Карловския районен съд-2 гр.с. в частта за
сумите за уравнение на дяловете и претенциите по сметки и с което е извършена делбата по
първото заключение на 3СТЕ, в която при определяне пазарната цена на имотите са
отчетени и учредените ограничени вещни права в полза на П. и Ф.К.и, въз основа на която
оценка е определена сумата 461.50лв. за уравнение на дяловете, платима от Е.К., и в частта,
с която са осъдени да заплатят сумата 316,50 лв.- представляваща ½ от необходимите
разноски за изработване на ПУП на процесните имоти и отразяване на промени в КККР
ведно със законна лихва за забава, както и сумата 73,05 лв. – извършени подобрения.
Изложени са съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението в
обжалваната част, моли да се отмени решението и вместо него да се постанови друго, с
което да се уравнят дяловете по заключението на в.л.К.. Моли да се отмени решението и в
частта, с която е уважена претенцията на ответницата по сметки и вместо него да се
постанови друго, с което да се отхвърли като неоснователна и погасена по
давност.Претендира за разноски.
Въззиваемата ЕЛ. Ф. К. с ЕГН: ********** от гр.**** - моли да се остави в сила
решението на РС. Претендира за разноски.
1
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства:
Предявен е иск с пр. основание чл.34 ЗС – фаза по извършването. Решението на РС
от 30.01.2021 г., допълнено с решение №260152/24.09.2021 г. в частта, досежно начина на
извършване на делбата като се РАЗПРЕДЕЛЯ на осн.чл.353 ГПК в общ дял на Г. Д. К.
ЕГН:********** и В. Н. К. с ЕГН ********** следният недвижим имот: ПИ с ид.
№26498.504.27 по КККР на гр. ***** , одобрени със заповед №РД-18-52/16.11.2011 на ИД
на АГКК, с адм.адрес ул.“***** с площ 871 кв.м. и се РАЗПРЕДЕЛЯ на осн.чл.353 ГПК в
самостоятелен дял на ЕЛ. Ф. К. с ЕГН: ********** следният недвижим имот: ид.
№26498.504.28 по КККР на гр. *****, одобрени със заповед №РД-18-52/16.11.2011 на ИД на
АГКК, с адм.адрес ул.“***** с площ 1004кв.м. ведно с построените в него сграда с ид.№
26498.504.28.1 и сграда с ид.№ 26498.504.28.3 при запазено пожизнено и безвъзмездно
заедно и поотделно право на ползване на Ф. Д. К. и П. Г. К. върху този имот– не са
обжалвани и са влязли в сила.
Във ВЖ са направени оплаквания, че съдът не е обсъдил възраженията им по
отношение на двете оценки дадени от 3 СТЕ; че не е съобразена практиката на ВКС,която
следвало да намери приложение при оценка на ПИ ид.№26498.504.28, в който са построени
3 сгради /които не са предмет на делбата/ без строителни книжа и документи и без съгласие
на ищците– р.92/19.11.2018 г. по гр.д.№4212/2017 г. на ВКС,2 ГО, където е казано, че при
определяне пазарната стойност на дяловете, ограниченото вещно право не следва да се взема
предвид и да се пресмята стойността му, тъй като тази стойност касае вътрешни отношения
между собственика на вещта и титуляра на ограниченото вещно право, без да се засягат
правата на съделителите–съсобственици при евентуално уравнение на дяловете. Считат, че
допуснатите до делба имоти следва да бъда оценени в състоянието, в което се намират към
момента на извършване на делбата – които са годни за обитаване; че е недопустимо те да
бъдат оценявани с оглед бъдещето им застрояване; че не следва да се оценяват делбените
имоти по заключението на 3 СТЕ, тъй като ВЛ са сравнили неправилно процесните имоти с
такива в ромската махала на града , в която няма реално търсене и с имот в района на
паметника Левски, които са с особен статут като паметници на културата; че не е ясно защо
без ограничените в.права на ид.№26498.504.28, цената на ПИ ид.№26498.504.27 е оценена в
пъти по-високо от застроения имот.
По отношение на претенциите по сметки, считат, че РС е присъдил една обща сума,
вместо да се произнесе по всяка претенция поотделно, че неправилно съдът не е уважил
възражението им за погасяване на претенциите, за подобрения,извършени в периода от
16.02.2014-01.09.2014 г. за погасени по давност към 17.10.2019г.; че изработването на ПУП
и попълване на КККР не съставляват „необходими разходи“.
В отговора на ВЖ са изложени доводите, че РС е изложил ясни мотиви защо приема
първото заключение на 3СТЕ; правилно съдът е приел, че построените в имота 3 сгради,
които не са предмет на делбата следва да се вземат предвид като тежест за имота при
определяне на действителната му пазарна стойност; в първата 3СТЕ при определяне на
пазарната стойност на дяловете, ограниченото вещно право на ползване не е пресметнато за
2
двете сгради предмет на делбата, а е отразено само за земята в двата ПИ – според
обяснението на ВЛ Н. в с.з. от 28.01.2021 г.; че неправилно въззивниците считат, че цит. от
тях решение на ВКС следва да намери приложение и по отношение на трите сгради, които
не са предмет на делбата и счита, че тези сгради са тежест за имота и намаляват неговата
цена, тъй като ограничават ползването му; от приетите по делото удостоверение за
търпимост и проект за изменение на ПУП било видно, че 3 сгради са в режим на търпимост;
чe проекта за ПУП-ПРЗ е подписан и от ищеца Г.К., поради което счита, че той е бил
съгласен тези три сгради да се намират в ПИ и да придобие сградите, собственост на Ф. и
П.К.и; че двете сгради, предмет на делбата не са законопостроени; счита, че неправилно е
оплакването на въззивниците, че ВЛ са сравнявали процесните имоти с такива, които не са
аналогични на тях; че неоснователно въззивниците искали подялбата на двата имота да се
извърши по първото заключение на в.л.К., в което не се взема предвид, че в ПИ има
построени сгради; по отношение на претенциите по сметки, РС ги е отхвърлил частично
като погасени по давност – неправилно във ВЖ се твърдяло, че всички разходи по ПУП са
извършени през 2014г.
От събраните по делото доказателства се установява следното:
До делба са допуснати - ПИ с ид.№26498.504.27 по КККР на гр. *****, одобрен със
заповед №РД-18-52/16.11.2011 на ИД на АГКК, с адм.адрес ул.“***** с площ 871 кв.м. и ПИ
с ид.№26498.504.28 по КККР на гр. *****, одобрен със заповед №РД-18-52/16.11.2011 на ИД
на АГКК, с адм.адрес ул.“***** с площ 1004кв.м. ведно с построените в него сграда с ид.№
26498.504.28.1 и сграда с ид.№ 26498.504.28.3, при следните квоти, определени с влязло в
сила Решение на ПОС:
-1/4 ид.ч. за Г. Д. К. и В. Н. К. – в режим на СИО;
-1/4 ид.ч. за Г. Д. К.;
-1/2 ид.ч. за ЕЛ. Ф. К..
ПРС е извършил делбата на процесните имоти като ги е разпределил по реда на
чл.353 ГПК като в общ дял на Г. и В.К.и е поставил ПИ с ид.№26498.504.27 с пазарна
стойност 40539 лв., а в дял на Е.К. - ПИ с ид.№26498.504.28 ведно с построените в него
сгради с ид.№ 26498.504.28.1 и сграда с ид.№ 26498.504.28.3, в който имот има запазено
право на ползване на нейните родители, с пазарна стойност – 41462 лв. Делбата е извършена
по оценката на първата 3СТЕ, според която пазарната стойност на ПИ с ид.№26498.504.28 е
41462 лв., тъй като са отчетени вещните тежести върху този ПИ – правото на ползване на
трети лица върху 1/2 ид.ч. от имотите, като и обстоятелството, че в този ПИ съществуват и
три сгради, които са собственост на трети лица.
По отношение определяне пазарната цена на делбените имоти и сумите за уравняване
на дяловете:
От вл.с. решение по допускане на делбата №18/5.1.2018 г. по гр.д.№952/2016г на
КРС е видно, че постройките в ПИ с ид.№26498.504.28 с ид.№ 26498.504.28.2, ид.№
26498.504.28.4 и ид.№ 26498.504.28.5 са изключени от делбата като е прието че те са
придобити по давност от родителите на ответницата. От НА №125/д.705 от 2008г. е видно,
3
че същите са дарили на ответницата ½ от дв.м. ведно с построените в него паянтова ЖС,
друга МЖС, лятна кухня, Гараж и навес като са си запазили правото на ползване. От това
следва, че неправилно КРС е приел, че „в ПИ с ид.№26498.504.28 съществуват и три
сгради, които са собственост на трети лица“, тъй като се установява, че тези сгради са
собственост на ответницата, а от приетите по делото доказателства се установява, че тези
три сгради са незаконопостроени и са в режим на търпимост. При тези данни ПОС счита, че
при оценка на ПИ с ид.№26498.504.28, който с вл.с.решение е разпределен на ответницата,
незаконопостроените сгради, изключени от делбата, собственост на ответницата, не следва
да се отчитат като тежест върху имота. Затова ПОС не възприема заключението на 3СТЕ от
19.01.2021 г. /л.423 от д.РС/, в което ВЛ оценили ПИ с ид.№26498.504.28 като са приели, че
3-те изключени от делбата сгради са собственост на трети лица вместо, че са собствени на
ответницата по делото, предвидили са сервитути около тези 3 сгради и са приспаднали
оценката на сервитутното право; както и че необосновано ВЛ приемат, че пазарната
стойност на ПИ с ид.№26498.504.27 с площ 871 кв.м. е 40500 лв. /по 46 лв./кв.м., а
стойността на ПИ с ид.№26498.504.28 с площ 1004 кв.м.- е 28000 лв. /по 28 лв./кв.м./, тъй
като разпита на ВЛ в с.з на 28.01.2021 г. се установи, че същите не са от гр.****, не познават
кварталите му и пазара на имотите в съответните квартали, което компрометира приложения
от тях сравнителен метод.
Втората 3 СТЕ, приета на 13.04.2021 г. /л.475 от д.РС/ е дала пазарна оценка на ПИ с
ид.№26498.504.27 – 59700лв. /по 69 лв. /кв.м., а на ПИ с ид.№26498.504.28 -41300лв. /по
41лв./кв.м./, стойност на ЖС – 18600 лв. и на селскостоп.сграда – 1000лв./по 36 лв./кв.м./
като изрично ВЛ са записали, че оценката на проц.имоти е без наличието на недопуснатите
до делба 3 гради в ПИ 28 и без правото на ползване, запазено върху ½ от процесните имоти
/л.476/. Щом това е така не е ясно защо цената на ПИ27 е 69лв./кв.м., а съседния му ПИ28 –
41лв./кв.м.
По делото е прието и заключение на ВЛ К. от 01.07.2020г./л.301 от д.РС/, в два
варианта: 1. ПИ с ид.№26498.504.27 е с пазарна оценка -62700лв., а ПИ с ид.№26498.504.28
ведно с построените в него ПЖС с ид.№26498.504.28.1 и сел.стоп.сграда с ид.
№26498.504.28.3 , без отчетено право на ползване- 82200лв.
2.В който ПИ с ид.№26498.504.27 е с пазарна оценка -61070лв., а ПИ с ид.
№26498.504.28 ведно с построените в него ПЖС с ид.№26498.504.28.1 и сел.стоп.сграда с
ид.№26498.504.28.3 -с отчетено право на ползване - 80063лв.
Съдът кредитира втория вариант на заключението на в.л.К. тъй като счита, че следва
да се вземе предвид учреденото право на ползване върху ½ ид.ч. от допуснатите до делба
имоти, тъй като то неименуемо оказва влияните върху пазарната им цена; ПОС кредитира
заключението на в.л.К. като безпристрастно и професионално изготвено, както и че ВЛ К.
има дългогодишен опит при оценяване на недвижими имоти в гр.****, запознат е с пазара
на недвижимите имоти в този град. Следва,обаче, да се корегира коефициента, отчитащ
срок, за който е учредено правото на ползване /Кс/ тъй като ВЛ го е определило на 1,05, а
същевременно е отчело, че този коефициент не може да бъде по-голям от 0,900 /л.302/, при
4
което пазарната цена на ПИ28 ще бъде 76117,20лв, закръглено 76117 лв.
След като ПИ27 е на стойност 61070лв., а ПИ 28 – 76117 лв., получилият ПИ28
следва да заплати на получилият ПИ27 за уравняване на дяловете сумата 7523,50 лв.
Страните следва да бъдат осъдени за заплатят 4%ДТ върху стойността на дяловете си
в собствеността, както следва: въззивниците –общо 2743,74 лв., въззиваемата – 2743,74 лв.
По отношение на претенцията по сметките:
На 17.10.2019 г. ответницата Е.К. е предявила претенции по сметки срещу ищците:
1.за извършени подобрения в имот № 28, от които с решението си РС е уважил за сумата
73,05 лв., представляваща ½ от от 146,10 лв.- стойността за извършени подобрения в ПИ с
ид.№26498.504.28 – засаждане на 5 бр.овощни дръвчета през пролетта на 2015 г., довели до
увеличаване на стойността му като до пълния предявен размер от 1640,02 лв. е отхвърлил
претенцията като неоснователна; и 2.за ½ от извършените разходи за изменение на ПУП за
процесните имоти:15.лв. за платена такса на Община **** на 8.8.2014 г., 350 лв.-
възнаграждение на фирма“*****“ за изработване на проект за ПУП, от които 300 лв.,
платени на 01.09.2014 г. и 50 лв., платени на 9.4.2014 г.; 200 лв.- платени на 16.02.2015 г. за
проект за изменение на КККР, 183 лв.- ДТ на Агенцията по кадастъра, платена на 18.02.2015
и на 02.10.2015 г. за отразяване на промените в кадастъра и 200 лв.- платени през м.09.2015
г. – възнаграждение на ВЛ за изготвяне на частна експертиза от 15.09.2015 г. за оценка на
сградите в ПИ с ид.№26498.504.28, от която претенция РС е уважил за сумата 316,50 лв.,
ведно с лихвата за забава от 17.10.2019г. , а до пълния предявен размер от 474 лв.- е
отхвърлил като прогасена по давност.
Решението на РС в отхвърлителната част на претенциите по сметките – не е
обжалвано и е влязло в сила.
В уважителната част досежно претенцията за извършени подобрения за сумата 73,05
лв.- ПОС намира, че същата е неоснователна като погасена по давност, тъй като от
събраните по делото гласни доказателства – разпитаният по делото свидетел Д. Б./л.294/
установи, че овощните дръвчета – круши, ябълки и 1 череша, са засадени преди 15-20 г. от
майката на ответницата; Съдът кредитира показанията на този свидетел като безпристрастни
и убедителни, непротиворечащи на събрания доказателствен материал /другият св.Б. Н. - не
установи кога са засадени дръвчетата/ и приема, че те са засадени преди 15-20 г. Ето защо
ПОС намира, че не се доказа твърдението на ответницата, че дръвчетата са засадени през
2015 г., поради което претенцията е погасена по давност е следва да се отхвърли.
В уважителната част досежно претенцията за извършени разходи за промяна и
изготвяне на ПУП за процесните имоти, ПОС намира, че неправилно претенцията е уважена
за ½ от сумата 633 лв. като извършени преди изтичане на давностния срок, тъй като
разходите, извършени до 17.10.2014 г. и погасени по давност са: 15лв. –такса за Община
****, платена на 8.8.2014; 350 лв. на фирма „*****“, платени на 9.4.2014 с
квит.159/9.4.2014г. и с кв.211/ 1.9.2014г., а платените 200 лв. за възнаграждение на ВЛ за
изготвяне на частна експертиза от 15.9.2015 г. за оценка на сградите в ПИ с ид.
5
№26498.504.28 са разходи, които не са платени в интерес на съделителите, а в интерес само
на ответницата и в този смисъл не съставляват необходими и полезни разноски, поради
което претенцията за заплащането им следва да се отхвърли като неоснователно.
Или основателна е претенцията за ½ от сумите 200 лв.- заплатени на 16.02.2015 г. за
проект за изменение на КККР и от 183 лв. – заплатена за ДТ към агенцията по Кадастъра за
отразяване промените в КККР, заплатена на 18.2.2015 г. с квит.225 и на 02.10.2015 г. с квит.
№226 или общо 191,50 лв. , тъй като от една страна не са погасени по давност, а от друга –
ищецът Г.К. е признал дължимостта им с отговора на нотариалната покана /л.229/,изразил е
съгласие с изготвения проект за изменение на ПУП-ПР/л.235/, а освен това искането на
изменение на ПУП е подадено и от него.
Не до същият извод за основателността на претенциите по сметки в уважителната им
част е достигнал РС, поради което решението в тази част следва да бъде отменено и вместо
него да се постанови друго, с което да се осъдят въззивниците да заплатят на ищцата само
сумата 191,50 лв.- представляваща ½ от сумите 200 лв.- заплатени на 16.02.2015 г. за проект
за изменение на КККР и от 183 лв. – заплатена за ДТ към агенцията по Кадастъра за
отразяване промените в КККР, а за разликата над 191,50 до уважения размер от 316,50 лв.-
да се отхвърли като неоснователна. В останалата отхвърлителна част – решението не е
обжалвано и е влязло в сила.
С оглед на гореизложеното следва да се отмени решението на Карловския районен
съд-2 гр.с. в частта за сумите за уравнение на дяловете и претенциите по сметки и ДТ. По
отношение на решението на Рс в частта за разноските – с оглед уважаване на въззивната
жалба, на жалбоподателите следва да се присъдят направените разноски по делото пред
ПОС в размер на 1495лв., в т.ч. 845лв.-ДТ и 650лв.-платен адв.хонорар, които въззиваемата
следва да им заплати.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №260146/30.07.2021 г. по гр.д.N952/2016 г. на Карловския
районен съд-2 гр.с. в частта за уравняване на дяловете и държавните такси и вместо него в
тази част ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЕЛ. Ф. К. с ЕГН: ********** да заплати на Г. Д. К. ЕГН:********** и В.
Н. К. с ЕГН ********** ЗА УРАВНЯВАНЕ НА ДЯЛОВЕТЕ им сумата от 7523,50 лв.
ОСЪЖДА ЕЛ. Ф. К. с ЕГН: ********** да заплати ДТ 4% върху стойността на дела
й по сметка на РС Карлово в полза на държавата по бюджета на съдебната власт ДТ в
размер на 2743,74 лв.
ОСЪЖДА Г. Д. К. ЕГН:********** и В. Н. К. с ЕГН ********** да заплатят ДТ
4% върху стойността на дела им по сметка на РС Карлово в полза на държавата по бюджета
на съдебната власт ДТ общо в размер на 2743,74 лв.
6
ОТМЕНЯ решение №260146/30.07.2021 г.. по гр.д.N952/2016 г..на Карловския
районен съд-2 гр.с. в частта, с което са осъдени Г. Д. К. ЕГН:********** и В. Н. К. с ЕГН
********** да заплатят на ЕЛ. Ф. К. с ЕГН: ********** за разликата над сумата 191,50 лв.
до присъдения размер от 316,50 лв., представляваща ½ от стойността на извършените
необходими разноски, направени от нея за изработване на ПУП на процесните имоти и
отразяване на промяната в КККР ведно със лихвата за забава от 17.10.2019 г. до
окончателното плащане и вместо него в тази част ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от ЕЛ. Ф. К. с ЕГН: ********** против Г. Д. К.
ЕГН:********** и В. Н. К. с ЕГН ********** за заплащане на сумата 125 лв.,
представляваща ½ от стойността на извършените необходими разноски, направени от нея за
изработване на ПУП на процесните имоти и отразяване на промяната в КККР.
ОТМЕНЯ решение №260146/30.07.2021 г.. по гр.д.N952/2016 г..на Карловския
районен съд-2 гр.с. в частта, с което са осъдени Г. Д. К. ЕГН:********** и В. Н. К. с ЕГН
********** да заплатят на ЕЛ. Ф. К. с ЕГН: ********** сумата 73,05 лв., представляваща ½
от 146,10 лв.- стойността за извършени подобрения в ПИ с ид.№26498.504.28 – засаждане на
5 бр.овощни дръвчета през пролетта на 2015 г. и вместо него в тази част ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от ЕЛ. Ф. К. с ЕГН: ********** против Г. Д. К.
ЕГН:********** и В. Н. К. с ЕГН ********** за заплащане на сумата 73,05 лв.,
представляваща ½ от 146,10 лв.- стойността за извършени подобрения в ПИ с ид.
№26498.504.28 – засаждане на 5 бр.овощни дръвчета през пролетта на 2015 г.
В необжалваната част решението на РС е влязло в сила.
ОСЪЖДА ЕЛ. Ф. К. с ЕГН: ********** да заплати на Г. Д. К. ЕГН:********** и В.
Н. К. с ЕГН ********** сумата от 1495лв.- направени разноски по делото пред ПОС, в т.ч.
845лв.-ДТ и 650лв.-платен адв.хонорар лева .
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в 1-месечен срок от съобщението.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7