РЕШЕНИЕ
№
………..
гр. София, 11.10.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, І-20 състав, в публично заседание на седемнадесети юни две
хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: АЛБЕНА БОТЕВА
при
секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа гр. дело № 12169/2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 365 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба с
вх. № 121885/25.09.2017 г., предявена от В.В.Б., с ЕГН: **********, с
адрес: ***, против З. „Б.И.“
АД,
с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***.
Ищецът В.В.Б., твърди, че на 29.11.2014 г., в
гр. Сливен, на бул. „Банско шосе“, Б.Т.Т., при управление на лек автомобил
„Ауди А4“, с peг. № *******, нарушил правилата за движение по пътищата, в
резултат на което станал причина и реализирал пътнотранспортно произшествие
(ПТП), при което пострадал ищецът.
По случая било образувано досъдебно
производство ДП № № 1678/2014 г. по описа на РУ на МВР – Сливен, пр.пр. №
243/2014 г. по описа на ОП – Сливен, което било прекратено с постановление от
06.10.2015 г. на прокурор от ОП-Сливен.
Ищецът твърди, че в резултат на описаното ПТП
са му били причинени множество увреждания: контузия на главата с пълна загуба на съзнание и
контузионни огнища в мозъка, изпадане в кома, разкъсно-контузна рана на езика,
контузия на пикочния мехур и скротума, травматично разкъсване на слезката, с
последвало оперативно отстраняване, открито счупване на раменна кост на лява
ръка на три места, счупване на раменна кост на дясна ръка, счупване на бедрена
кост на ляв крак, наложило поставяне на остеосинтезираща техника и размачкване
на мускулите на подбедрицата.
В резултат на травмите се появили редица
усложнения като излив на кръв в коремната кухина, пневмония, инфекциозен
ендокардит, синдром на системния
инфламаторен отговор - сепсис с полиорганна недостатъчност, бъбречна
недостатъчност. Били извършени няколко оперативни интервенции за отстраняване
на некротизирали тъкани.
След ПТП, ищецът бил приет за лечение в МБАЛ
„Д-р Иван Селимински“ АД, където бил на апаратна вентилация, наложило се и
използването на хемодиализа, реоперации. Извършвани били системно бронхоскопии
за лаваж и аспирация на трахеобронхиалната система. На 01.12.2014 г., на
04.12.2014 г., на 19.12.2014 г., на 20.12.2014 г., на 06.01.2015 г., и на 30.01.2015 г., на ищеца били извършени
оперативни интервенции. След това, ищецът бил преместен в МБАЛСМ „Н.И.Пирогов“,
откъдето бил изписан 09.02.2015 г. На 03.03.2015 г., ищецът постъпил за лечение
в Университетската клиника в Хайделберг, Германия, където му били извършени нови шест операции. На 15.07.2015
г., ищецът получил епилептичен припадък и започнало лечение и за епилепсия. На
22.07.2015 г., ищецът започнал първоначално рехабилитационно лечение. Към
предявяване на исковата молба, лечението продължавало в САЩ, където ищецът също
претърпял операции. Ищецът твърди, че уврежданията от описаното
ПТП, имат траен характер, ще
продължат да влияят върху живота му за дълго време, с неизвестен край,
значително намаляват качеството му на живота и са му
причинили болки и страдания.
В исковата молба се твърди, че към датата на
увреждането, ответникът е застраховал гражданската отговорност на лицата,
управляващи правомерно лек автомобил
„Ауди А4“, с peг. № *******, включително и на водача Б.Т.Т..
Предвид изложеното, ищецът моли да бъде постановено решение, с което ответникът да
бъде осъден да му заплати сумата от 680 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със
законната лихва, считано от 29.11.2014 г. до окончателното им изплащане.
Ищецът претендира и направените по делото разноски.
В срока по чл. 367 ГПК, ответникът З. „Б.И.“
АД, е депозирал отговор на исковата молба. Ответникът не оспорва настъпването
на описаното в исковата молба ПТП, както и че към датата на ПТП е застраховал
гражданската отговорност на Б.Т.Т., като водач на лек автомобил „Ауди А4“, с peг. № *******. Оспорва иска с
възражението, че ПТП не е настъпило по вина на водача Б.Т.Т., както и оспорва
той да е бил водач на лек автомобил „Ауди А4“, с peг. № *******.
Евентуално ответникът прави възражение за
съпричиняване на вредата от страна на пострадалия, тъй като пътник на задната
седалка е бил без поставен предпазен колан, като по този начин се е поставил в
превишен риск, който се е реализирал посредством поведението на водача на
автомобила.
Ответникът оспорва иска по размер, като сочи,
че претенцията е завишена за икономическата конюнктура в страната и вредата.
Съдът
приема от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правна квалификация чл. 267, ал.1 КЗ, вр. чл. 226, ал.1 КЗ–отм., но приложим съгласно § 22 о КЗ, обн., ДВ, бр. 102
от 29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016 г.
Съгласно чл. 226, ал. 1, КЗ (отм.), увреденият,
спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко
от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, който, съгласно ал.
2 на чл. 226 КЗ (отм.), може да прави
възраженията, които произтичат от договора и от гражданската отговорност на
застрахования. Видно от законовата разпоредба, за да бъде уважен иска, следва
да бъде установено наличието на валидно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност” между ответника - застраховател и делинквента относно
управлявания от последния автомобил. Наред с това, за да се ангажира
отговорността на застрахователя, следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД /деяние, вреди,
противоправност, причинна връзка и вина/, пораждащи основание за отговорност на
прекия причинител – застрахован за обезщетяване на причинените вреди, тъй като
отговорността на застрахователя е функционално обусловена от отговорността на
застрахования деликвент и има вторичен характер – застрахователят дължи
обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото
лице за репатрирането им. Вината се предполага – чл. 45, ал.2 от ЗЗД, като
опровергаването на тази презумпция е в тежест на ответника при условията на
обратно пълно доказване.
В
настоящия случай, не се спори по делото, че към 29.11.2014 г. (датата на
процесното ПТП), по силата на Договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“, сключен на 15.08.2014 г. във формата на застрахователна полица № BG/02/114002117701,
валидна от 20.08.2014 г. до 20.08.2015 г., З. „Б.И.“ АД е застраховало гражданската
отговорност на лицата, правомерно управляващи лек автомобил „Ауди А4“, с peг. №
*******, включително и на водача Б.Т.Т.. Този факт е отделен като безспорен и
ненуждаещ се в отношенията между страните по делото (с определението от 11.01.2018
г.), а и се
установява от представената Справка от базата данни на Информационния център
към Гаранционен фонд (л. 72 от делото).
Установяват
се и останалите правопораждащи правото на ищеца юридически факти,
представляващи елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД:
Съдът
приема за установено по делото, че на 29.11.2014 г., около 21.25 ч., в гр. Сливен, на
бул. „Банско шосе“, е настъпило пътно-транспортно произшествие, при което лек
автомобил „Ауди А4“, с peг. № *******, управляван от Б.Т.Т., се е ударил в електрическия
стълб, намиращ се на десния тротоар на 1.0 метър вдясно от десния край на
платното за движение, в резултат на което е пострадал ищецът В.В.Б., който е бил пътник в
автомобила.
Настъпването
на процесното ПТП и участието на лицето, чиято гражданска отговорност е
застрахована при ответника се установява от представения по делото Протокол за
оглед на пътно-транспортно произшествие, съставен на 29.11.2014 г. от дознател при РУ на ОДМВР – гр. Сливен.
В протокола са описани вида, състоянието и характеристиката на пътя в района на
местопроизшествието, разположението на лекия автомобил, оставените следи и др. Протоколът за оглед има характер на официален
свидетелстващ документ, с обвързваща съда доказателствена сила, съгласно чл.
179 ГПК относно установените обстоятелства при огледа на произшествието.
По
случая е било образувано досъдебно производство (ДП) № 1678/2014 г. по описа на РУ на МВР – Сливен, пр.пр. № 243/2014 г. по
описа на ОП – Сливен.
С постановление от 06.10.2015 г.
на прокурор при Окръжна прокуратура – гр. Сливен, производството по ДП № 1678/2014 г. на РУ на МВР – Сливен, пр.пр. № 243/2014
г. на ОП – Сливен, е било прекратено на основание чл. 243, ал.
1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 4 НПК (след като е прието, че вина за
настъпилото ПТП има водачът Б.Т.Т., който е починал).
По
делото е прието заключението по комплексната съдебно-медицинска и
автотехническа експертиза (КСМЕАТЕ), в което е приет следния механизъм на ПТП:
На
29.11.2014 г., около 21.25 часа, в гр. Сливен, по бул. „Банско шосе“, в условия
на тъмнина и влажна асфалтова настилка, на места със замразени участъци, в
посока от север на юг - посока Сливенските минерални бани, се е движил лек
автомобил „Ауди А4“, с peг. № *******, управляван от Б.Т.Т., със скорост около
104 км/ч. Тъй като действителната скорост на автомобила е била малко над
критичната за десния завой скорост от около 102 км/ч., във втората половина на
завоя е настъпило странично занасяне и отклоняване на автомобила към лентата за
насрещното движение. Водачът е завъртял допълнително волана надясно, с което е
загубил контрол напълно и автомобилът се е насочил към десния тротоар. ВЛ по
част – автотехническа е посочило, че е възможно
водачът на автомобила да е контрирал със завъртане на волана наляво за
да стабилизира движението на автомобила, но вече е било късно.
На
около 10 метра преди ориентира – електрически стълб, автомобилът се е ударил с
предната си дясна гума в десния бордюр, качил се е на тротоара и се е ударел
челно в стълба със скорост 74 км/ч. Тъй като стълбът е стоманен и е здраво бетониран,
въпреки че скоростта е била 74 км/ч., ударът е бил твърд, стълбът е проникнал
назад на дълбочина до 1.30 м. Настъпили са силни деформации и в зоната на
торпедната стена, която е изместена навътре в купето заедно с арматурното табло
към водача и пътника на предната дясна седалка.
Мястото
на удара е било в електрическия стълб, намиращ се на десния тротоар на 1.0 метър
вдясно от десния край на платното за движение.
Видно
от КСМЕАТЕ, водачът на л.а. „Ауди“ е имал сигурна възможност да не допусне
загуба на контрол над управлението на автомобила при допустима скорост 50
км/ч., при която, първо е нямало да настъпи странично занасяне, а освен това,
тъй като ударът е настъпил в стълб, намиращ се на 70 метра след края на завоя,
при опасна зона от 56 метра, той е имал и възможност при случайно занасяне от
заледен участък да задейства спирачките и да спре на 14 метра преди стълба. Ето
защо, скоростта на движение около 104
км/ч. е в причинна връзка с настъпване на произшествието.
Видно
от КСМЕАТЕ и от допълнителната СМЕ, в резултат на процесното ПТП, ищецът В.В.Б. е получил следните телесни
увреждания:
-
Тежка съчетана
травма - глава, гърди, корем, крайници.
-
Травматичен и
хеморагичен шок.
-
Сопор.
-
Контузия на
главата.
-
Разкъсно-контузна
рана на езика.
-
Контузия на
мозъка.
-
Контузия на
гръдния кош.
-
Посттравматична
пневмония.
-
Контузия на
корема.
-
Руптура на
слезката.
-
Хемоперитонеум.
-
Спленектомия.
-
Руптура на
диафрагмата в ляво.
-
Ретроперитонеален
хематом.
-
Контузия на
пикочния мехур.
-
Оток и хематом на
скротума.
-
Открита фрактура
на раменната кост на лявата ръка.
-
Фрактура на
раменната кост на дясната ръка.
-
Фрактура на
лявата бедрена кост.
-
Остра бъбречна
недостатъчност.
-
Сепсис с
полиорганна недостатъчност.
-
Релапаротомия.
-
Евисцерацио.
-
Инфекциозен
ендокардит.
Травматичният
и хеморагичен шок
причиняват постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота.
Тежката
съчетана травма - глава причинява постоянно общо разстройство на
здравето, опасно за живота.
Травмата
на гърдите
с развили се усложнения от ендокардит и последвало увреждане на трикуспидалната
клапа, което причинява постоянно общо разстройство на
здравето, опасно за живота.
Травматичната
пневмония,
причинява разстройство на здравето, временно опасно за живота.
Травмата
на корема с разкъсване на слезката с кръвоизливът в коремната кухина и зад
коремницата причиняват
постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота.
Оперативно
е отстранена разкъсаната слезка причинява загуба
на слезка.
Разкъсване
на диафрагмата в ляво
причинява постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота.
Счупване
на кости на горните и долните краиници всяко
едно счупване по отделно причинява трайно
затрудняване движенията на горните и долните крайници за срок по-дълъг от 30
дни. Травмата
на краиниците към момента на изготвяне на заключението (представено в СГС на
05.12.2018 г.) е довела до контрактури в
ставите на горните крайници причинява осакатяване на двата горни
крайника.
Острата
бъбречна недостатъчност причинява разстройство на здравето, временно опасно
за живота.
Настъпилият сепсис с полиорганна недостатъчност и инфекциозен ендокардит причиняват постоянно
общо разстройство на дравето, опасно за живота.
Проведени са множество инвазивни (оперативни) намеси - повече
от 27 (двадесет и седем)
– в Р България, Германия и САЩ, с провеждане на трахеостомия, за поставяне на изкуствена
белодробна вентилация, след което е възстановен отвора ня шията. Проведена
е оперативна намеса, с отстраняване на слезката, зашиване на диафрагмата, на
черния дроб, отстраняване на излялата се кръв в коремната кухина. Редица коригиращи
намеси и ортопедитчни за възстановяване целостта на костите на горните и
долните крайници. Проведено е интензивно лечение за възстановяване от
черепномозъчната травма, увредите на гръдния кош с развил се ендокардит,
преодоляване на шоковото състояние, масивна реанимация и редица
рехабилитационни процедури. Контрол на развитието на мозъчната травма,
състоянието на общото здраве, което е силно полиорганно увредено.
ВЛ по СМЕ е констатирало, че с
Експертно решение (ЕР) № 3511/131 от 19.07.2018 г. На ТЕЛК Общи заболявания при МБАЛ „Д-р Иван
Селимински“ АД – гр. Сливен (л. 173 от делото), на ищеца е определена 100% трайно намалена работоспособност, с чужда помощ. Като
водеща диагноза в ЕР е посочено „Последици от травми, обхващащи няколко области
от тялото“. Посочена е следната експертна оценка за общото му заболяване:
Състояние след счупване на таза - лява гаванковидна става,
дясна срамна кост, дясна гаванковидна става, счупване на лявата бедрена кост.
Състояние след счупване на двете раменни кости артрозни
промени на двете лакетни кости с контрактури.
Състояние след счупване на двата глезена на лявата подбедрица с
последваща анкилоза на лявата глезенна става.
Изразен полиневритен синдром с увреждане на горните и долните крайници с
функционална недостатъчност.
Постенцефалитен синдром с развитие на посттравматична епилепсия (която
причинява постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота).
Видно от допълнителната
СМЕ, прогнозата за
възстановяването на общото здраве и
възстановяване на самостоятелна възможност да се самообслужва, движи,
възстановяване на работоспособност е напълно песимистична.
По делото са събрани
гласни доказателства чрез разпита на свидетелката М.Д.М., която е баба на
ищеца. Свидетелката разказва, че на 29.11.2014 г., в 20.10 ч., внукът й излязъл и след около час от полицията й се обадили,
че е претърпял тежка катастрофа, че е в операционната зала, и едва ли ще излезе
жив. Още същата вечер, свидетелката и съпругът й отишли в болницата, където
лекарят, който приел В. им казал, че катастрофата е била много тежка и едва ли внукът
им ще бъде спасен. Свидетелката сочи, че В. е имал множество увреждания - главата му е била ударена, счупен нос, срязан език, скъсана
диафрагма, разкъсан черен дроб, корем, дебело черво разкъсано, двете ръце му
ръце били счупени, левият крак също бил счупен. По-късно разбрали, че и тазът
на няколко места е счупен, левият глезен също бил счупен. Излизайки от операция,
лекарят казал, че ако 5 мин. се е забавил, В. е нямало да бъде жив, както и че
кръвта му била „розова вода“. Свидетелката сочи, че на третия ден, са отказали бъбреците
му, водели го на хемодиализа и при пренасянето усложнили състоянието на
счупения крак. Направили му операция, обездвижили му ръцете с „железа“, но костите на ръцете „не
били добре оправени“. После се наложила спешна операция на крака. Състоянието на
В. било изключително тежко. Бил в кома два месеца и половина. След като излязъл
от комата, докато бъде транспортиран до гр. София, все още не бил съвсем
адекватен. Около 10-15 дни бил в кома, след това можел да отговаря на
въпросите, можел да плаче. В началото на м. февруари, В. бил преместен в гр.
София. Около 10-ина дни, не бил съвсем адекватен. В гр. София, разрешавали на
близките му да го посещават всеки ден. В. не можел да приеме тялото си, не
можел да преживее, че е станала тази катастрофа. Плачел, че не може да учи. На
няколко пъти повтарял „Защо ме оставихте жив? Трябваше да ме оставите както
другите момчета, така и аз да почина“. На 3 март, със санитарен самолет, бил
транспортиран в Германия. Тогава започнали същинските операции – на крака, на
ръцете, трансплантация на левия крак, защото се оказа, че в гр. Сливен бил
изрязан мускула на крака. 27 часа, В. бил в пълна упойка. След излизане от
упойката, спрял да диша. Последвала отново реанимация, отново бил и в
ортопедичната болница. По това време, В. вече бил адекватен, плачел, приятелите
му се обаждали.
Свидетелката
сочи, че от бактерия са се увредили сухожилията, последвал сепсис и гангрена. В Сливен искали да
му „режат“ крака, но благодарение на професор от „Пирогов“, кракът му бил
„спасен“. операциите на ръцете, на
дланите, му ги направили в Америка. В Америка отново му „отворили“ левия крак,
защото бактерията, която била в организма му, увредила сухожилията.
Свидетелката
сочи, че „към настоящият момент“ (разпитът е проведен на 21.05.2018 г.), лечението
на В. продължава. Десетина дни преди разпита на свидетелката, му била направена
операция на главата. Към датата на
разпита, В. продължавал да изпитва болки. С помощ ставал, но сам не можел да се
храни. „До тоалетна, да се храни“ - всичко се извършвало с помощта на майка му.
Най-вероятно му предстояла операция през есента на левия крак, защото бил с 2 см по-къс от другия.
При
така установените факти, съдът приема, че се установяват всички елементи от
фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, а презумпцията
по чл. 45, ал. 2 от ЗЗД не беше
опровергана. Неоснователни са възраженията на ответника, че водачът на автомобил „Ауди А4“, с peг. № ******* не е виновен за
настъпването на процесното ПТП.
С оглед установеното от
фактическа страна, водачът Б.Т.Т. е
действал противоправно, тъй като е нарушил разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП,
предвиждаща, че водачите на пътни превозни средства са длъжни
при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия,
с релефа на местността, със състоянието на пътя. Следва да се посочи, че нарушението
по чл. 20, ал. 1 ЗДвП е приложимо доколкото не е установено нарушение от страна
на водача на режима на скоростта на движение, в резултат на което водача губи
контрола за движение върху лекия автомобил. Нарушение на чл. 20, ал. 1 ще има
тогава, когато водачът губи контрол върху автомобила поради други причини,
извън режима на скорост. Такива биха могли да бъдат липсата на внимание при
управление, разсейване, заспиване и др. Всяко нарушение на режима на скоростта
в резултат на несъобразяване с пътните условия – в случая: десен завой и влажна асфалтова настилка, на места със замразени
участъци (видно от КСМЕАТЕ) е нарушение по чл. 20, ал. 2 ЗДвП (в този
смисъл са: решение 353/04.12.1991 г. по н. д. № 366/91 г. на ВКС, решение
35/26.02.2016 г. по н.д. № 96/16 г. на
ВКС, ІІ НО, решение 5/2012 г. по н.д. 2900/2011 г. на ВКС, решение № 43/2015 г.
по н.д. 1604/14 г. на ВКС, І НО.
Следователно,
събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства
установяват предпоставките от
фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД и на основание чл. 226, ал. 1 КЗ
(отм.), застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност“ З. „Б.И.“ АД дължи да заплати
обезщетение за доказаните неимуществени вреди на увреденото лице, каквото като
пострадал се явява В.В.Б. (чл. 265, ал. 2 и ал. 1 КЗ-отм.).
Що
се отнася до размера на
обезщетението за претърпените неимуществени
вреди съдът намира следното:
Въпреки
липсата на възможност за съпоставяне между претърпените болки и страдания и
паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения да
претендира парично обезщетение за
неимуществени вреди, като е предоставил на съда да прецени във всеки конкретен
случай какъв е справедливият размер на това обезщетение – по силата на чл. 52 ЗЗД, предвиждащ, че обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Критериите за определяне
на този размер са възрастта на пострадалия, видът, обемът и тежестта на
причинените неимуществени вреди, интензивността и продължителността на
претърпените болки и страдания, продължителността на възстановителния период,
общовъзприетото понятие за справедливост и общото икономическо състояние на
обществото, което е от значение за номиналния размер на обезщетението.
Обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи съвкупно като обезвреда за цялостните последици за здравето и
претърпени от ищеца болки, в каквато насока е константната съдебна практика на
всички съдилища в Република България. В тази връзка съдът съобрази указанията,
дадени с Постановление № 4/68г. на Пленума на ВС и с Постановление № 17/63г. на
Пленума на ВС, съдебната практика по сходни случаи и отчете вида и характера
на доказаните увреждания, така както са описани по-горе, претърпените болки
и страдания, продължителността и интензивността на болките и страданията, както
са описани по-горе при установяване на фактическата страна на спора; общата
продължителност на лечебния и възстановителен период (който не е приключил), възрастта на В.В.Б. към датата на ПТП, както
и социално-икономическите условия към момента на настъпване на ПТП и към
настоящия момент.
Предвид
всички тези обстоятелства по настъпването на вредите, вида и характера на
уврежданията, претърпените болки и страдания, степента на увреждане и ефектът,
който са оказали върху начина на живот на В.В.Б., както и начинът, по
който ПТП се е отразило на психиката на ищеца (решение № 13/19.04.2017 г. по гр. д. № 50074/2016 г. на ВКС, I ГО),
съдът намира, че справедливото
обезщетение за претърпените неимуществени вреди възлиза общо на сумата от 280 000 лева.
При
това положение, съдът следва да разгледа евентуалното възражение на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от
пострадалия ищец.
По
обективния характер на съпричиняването е налице задължителна за съдилищата
съдебна практика – т. 7 от ППВС № 17/1963г. В константната си практика по
приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а и в създадената по реда на чл. 290 ГПК
практика (решение № 45/ 15.04.2009г. по т. д. № 525/2008г. на ІІ т. о., решение
№ 159/24.11.2010г. по т. д. № 1117/2009г. на ІІ т. о., решение № 206 от
12.03.2010г. по т. д. № 35/2009г. на ІІ т. о., решение № 58/29.04.2011г. по т.
д. № 623/2011г. на ІІ т. о., решение № 59 от 10.06.2011г. по т. д. № 286/2010г.
на І т. о., решение № 153/31.10.2011г. по т. д. № 971/2010г., решение №
169/28.02.2012г. по т. д. № 762/2010г. на ІІ т. о., решение № 54 от 22.05.2012г. по т.д. №
316/2011г., на ВКС, ТК, ІІ ТО и др.), Върховният касационен съд последователно
е застъпвал становище, че намаляването на обезщетението за вреди от деликт на
основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД е обусловено от наличие на причинна връзка между
поведението на пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване
от пострадалия по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, следва неговото поведение
обективно да е в причинна връзка с настъпването на вредите, т.е. пострадалият
трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия
или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, като вина на пострадалия
в тази насока не се изисква. Или, от съществено значение е конкретното
проявление на действието или бездействието на пострадалия, което съставлява
пряка и непосредствена причина за причинените вреди. Релевантен за
съпричиняването и за прилагането на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е само онзи конкретно
установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало (наред с
неправомерното поведение на делинквента) до увреждането като неблагоприятен
резултат. Правните последици от съпричиняването и значението му за размера на
обезщетението, което увреденият има право да получи като паричен еквивалент на
произлезлите от деликта вреди, изключват допустимостта съдът да обосновава
изводите си за съпричиняване с вероятности или с предположения. Както в т. 7 на
ППВС № 17/63
г., така и в постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК решения на ВКС (решение
№ 154/10.10.2017 г. по т. д. № 2317/2016 г. на ВКС, II ТО, решение № 206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на ВКС, ІІ ТО, решение № 59/10.06.2011 г. по т. д. №
286/2011 г. на ВКС, I ТО, решение
№
98/24.06.2013 г. по т. д. № 596/2012 г., решение № 169 от
28.02.2012 г., по т. д. № 762/2010 г. на ВКС, II ТО и мн.
други) е прието, че изводът за наличие
на съпричиняване на вредата не може да почива на предположения. Т.е. във всички
случаи на предявен иск по чл. 45 ЗЗД срещу делинквента или по чл. 432, ал.1 КЗ
срещу застрахователя съпричиняването подлежи на доказване от ответника, който с
позоваване на предпоставките по чл. 51, ал. 2 ЗЗД цели намаляване на
отговорността си към увреденото лице.
Освен
това, според цитираната съдебна практика, дори безспорните нарушения на ЗДвП от
страна на пострадалия, имат значение при преценката на приноса му, само ако се
намират в причинна връзка и са допринесли за настъпване на вредоносните
последици, тъй като вината на увреденото лице не е елемент от фактическия
състав на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, т.е. във всички случаи на предявен иск по чл. 45 ЗЗД срещу
делинквента или по чл. 432, ал.1 КЗ срещу застрахователя съпричиняването
подлежи на доказване от ответника, който с позоваване на предпоставките по чл.
51, ал. 2 ЗЗД цели намаляване на отговорността си към увреденото лице.
В постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК решение № 165/26.10.2010 г. по т. д. № 93/2010 г. на ВКС, II т.
о. и решение № 44/26.03.2013г. по т. д. № 1139/2011 г. на ВКС, ІІ ТО също е
прието, че вината на пострадалия не е елемент от фактическия състав на чл. 51,
ал. 2 от ЗЗД и с оглед на това способността на увредения да действа разумно и
да предвижда евентуалните негативни последици от своите действия и бездействия
са правно ирелевантни за института на съпричиняването. Принос по смисъла на чл.
51, ал. 2 от ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал
предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е
улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди.
В
настоящия случай, ответникът твърди, че В.В.Б., като пътник на задната седалка, е бил без
поставен предпазен колан, като по този начин се е поставил в превишен риск,
който се е реализирал посредством поведението на водача на автомобила.
За
установяване възражението за съпричиняване, по делото са събрани писмени и
гласни доказателствени средства, които не установяват по еднозначен начин
твърдения факт.
По
делото е разпитан като свидетел М.М.М.. За процесното ПТП, свидетелят разказва,
че пътувал с колата си, когато е видял пластмаси, които се търкалят по пътя.
Тогава свидетелят видял лек автомобил „Ауди“, веднага спрял и отишъл да види
какво става. Свидетелят сочи, че шофьорът на автомобила е лежал на асфалта,
като краката му били затиснати. В дясно от водача имало момче, а отзад имало
друго момче. Свидетелят отворил задната врата, за да види състоянието на
момчето на задната седалка. В този момент, пътникът на предната седалка издал
„много странен звук“ и издъхнал. На задната седалка момчето се мъчело да диша.
Не можело да отговори нищо. Било в седнало положение, неадекватен, правел опити да диша. Свидетелят сочи, че
водачът със сигурност е бил без колан, но не заявява, че не е „на сто процента“
сигурен дали пътника на задната кедалка е бил с колан. Заявява, че е бил в
седнало положение.
По делото е представен протокол (л. 129), съставен за разпита като свидетел в
наказателното производство на М.М.М. (при който свидетелят
заяявява, че пътникът на задната седелка е бил без колан). Протоколът
за разпит на свидетел в наказателното производство удостоверява единствено, че е съставен на
посочената в него дата от посоченото длъжностно лице, извършило разпит на
свидетеля, които факти
обаче са неотносими към предмета на спора. Относно фактите, които лицата
възпроизвеждат в тези документи, същите се явяват недопустимо доказателствено
средство, тъй като съгласно ГПК гласни доказателства се събират пряко
и непосредствено пред съда.
Отговорите
на вещите лица, в тази връзка, са противоречиви. В първоначалната комплексна
експертиза е посочено, че че автомобилите „Ауди А4“ са фабрично заводски
оборудване с триточково предпазни колани на всичките 5 места. Вещите лица са
приели, че не може с категоричност да се приеме, че ищецът не е бил с поставен
предпазен колан, при загинал водач на л.а.автомобил. В открито съдебно
заседание на 21.05.2018 г., обаче, ВЛ по част АТЕ е посочило, че този извод е
даден в случай, че ищецът е бил пътник на предната седалка. При положение, че е
бил на задната седалка има значение дали е бил с колан или не, тъй като ако е
бил с колан, коланът е щял да го задържи и е нямало да се удари в облегалката
на предната дясна седалка. Освен това, деформациите са били спрямо предните
седалки, а на задните седалки е „изключено да има деформации“. С оглед на това,
ВЛ е заявило „Явно е бил без колан“.
Същевременно, вещото лице – специалист по съдебна медицина, след като е
съобразило, че ишецът се е возил на задната седалка, е заявило, че при
получаване на травмите са участвали и двата механизма – политане напред и
притискане. Това ВЛ е категорично, че и да е имало предпазен колан, той не би
могъл да предпази от „тези увреждания“, както и че „Колан не би го предпазил от тази множествена травма“.
По
делото е прието заключението по повторната комплексна медико-автотехническа
експертиза, в което е посочено, че само от описаните в делото увреждания, от
медицинска гледна точка, не може да се
направи извод, дали пострадалия е бил, или не с правилно поставен предпазен
колан.
В
заключението е посочено още, че в конкретния случай, тялото
на пострадалия пътник, вследствие на възникналата инерционна сила, е политнало
напред, тъй като ударът в металния стълб е бил челен. Ако пътникът седящ на
задна седалка, е бил с поставен предпазен колан в момента на настъпването на
ПТП, горната част на тялото му ще тръгне напред по посоката на инерционната
сила на тялото, но ще бъде задържано от поставения колан. В зоната на задната
седалка няма данни за деформации в
посока навътре към купето на автомобила, но такива не са изключени — папр. движение назад
на предните седалки.
Описаните
увреждания на В.В.Б. се дължат на действието на твърди тъпи предмети - удари с
или върху и притискане между такива. От
притискане между твърди тъпи предмети е получено размачкването на мускулите
на лявата подбедрица и разкъсването на диафрагмата (което трябва са се свърже и
с разкъсването на слезката). Останалите увреждания по главата и крайниците се
дължат на удари с или върху твърди тъпи предмети.
С
оглед на това, с поставен предпазен колен, не
могат да се избегнат уврежданията, получени от притискане между твърди тъпи
предмети. За тяхното получаване няма
практическо значение поставен или не предпазен колан. Със сигурност, обаче,
биха били по-малки уврежданията получени
от удари с или върху такива - тези описани по главата
на пострадалия.
Това
становище се поддържа от вещите лица и в открито съдебно заседание на
17.06.2019 г.
ВЛ
– специалист по съдебна медицина уточнява, че нараняването по главата е много малко. Смъртоносните
увреждания са в областта на гръдния кош. Те са получени от притискане между
твърдите предмети, не от колан. Притискането е между предната и задната
седалка. Размачкването на мускулите на лявата подбедрица и разкъсването на
диафрагмата се дължи на притискане между твърди тъпи
предмети. ВЛ е категорично, че няма как да се размачкат мускулите на
подбедрицата и да се разкъса диафрагмата без да има притискане.
ВЛ
по част автотехническа уточнява, че се касае за челен удар, който достига на
значителна дълбочина навътре към купето. При този челен удар не е изключено придвижване на предните
седалки назад, което да е довело до притискане на пътника между предните и
задните седалки.
Възражението
за съпричиняване следва да е доказано по нетърпящ съмнение начин. С оглед
събраните в настоящия случай доказателства, съдът приема, че такова доказване
по делото не е проведено. Следователно възражението е неоснователно, респ. размерът
на определеното по-горе обезщетение не следва да бъде намаляван. Искът е
основателен и доказан за сумата от 280 000
лева, а за разликата до пълния предявен размер, искът следва да се отхвърли
като неоснователен.
Съгласно
чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) отговорността на застрахователя е обусловена от
отговорността на прекия причинител на увреждането, поради което същата е
функционална и застрахователят се смята в забава с оглед привилата на
непозволеното увреждане. При задължение от непозволено увреждане длъжникът се
смята в забава и без покана, поради което върху определеното обезщетение се
дължи лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД - от
деня на увреждането (аргумент от чл. 84, ал. 3 ЗЗД). В този смисъл е и
постоянната практика на ВКС – решение № 6/28.01.2010г. по т.д. № 705/2009г. по
описа на ВКС, ТК, ІІ ТО, решение № 45/15.04.2009г. по т.д. № 525/08г. на ВКС,
ТК, решение № 72/30.04.09г. по т.д. № 475/08г. на ВКС, ТК, решение
№594/17.10.2006г. по т.д. № 192/2006г. на ВКС, ТК и др. Следователно
присъденото обезщетение за неимуществени вреди е дължимо от ответника, ведно
със законната лихва от датата на увреждането – 29.11.2014 г.
Относно
разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл.
38, ал. 1, т. 2 от ЗА, вр. чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 за минималният размер на
адвокатските възнаграждения, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
процесуалния представител на ищеца – адвокат
Т.Г.,
адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част от иска, в
размер на 6 203.30 лева (15 130 лв. х 0.41).
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответника следва да се присъди сумата от
13 794.20 лева от общо
направените разноски в размер на 23380 лева (23 380 лв. х 0.59), вкл. депозити
за експертизи (800 лв.), депозит за свидетел (80 лв.) и платено адвокатско
възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 16.10.2017 г. (л.
112-114) в размер на 22 500 лева (с ДДС).
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК и съобразно уважената част от иска,
ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на Софийски градски съд,
сумата от 11 487 лева, в т.ч.: 11 200 лв. - държавна такса (280 000
лв. х 4% ) и 287 лева – депозит за КСМЕАТЕ и доп. СМЕ (700 лв. х х 0.41), от внасянето на които, на
основание чл. 83, ал. 1 ГПК, ищецът е бил освободен.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, 20 състав,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Б.И.“ АД,
с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на В.В.Б., с ЕГН: **********, с
адрес: ***, на основание чл. 267, ал.1, вр. чл. 226, ал.1 КЗ (отм.), сумата от 280 000 лева – главница,
представляваща застрахователно
обезщетение за претърпените от В.В.Б. неимуществени вреди от ПТП,
реализирано на 29.11.2014 г., в гр. Сливен, ведно със законната лихва, считано
от 29.11.2014 г. до окончателното плащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска чл. 267, ал.1, вр. чл. 226, ал.1 КЗ (отм.), за разликата над 280 000 лева до пълния предявен размер
от 680 000 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА „Б.И.“ АД,
с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на адвокат Т. Г.
Г., с ЕГН: **********, с адрес: ***, на основание чл. 38, ал. 2
от Закона за адвокатурата, сумата от 6203.30
лева – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА
В.В.Б., с ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на „Б.И.“ АД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 13794.20
лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА „Б.И.“ АД,
с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, на основание чл.78, ал. 6 ГПК, сумата от 11487 лева – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва с въззивна жалба пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: