Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София,
……………..г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ
- 12 състав в публичното заседание на 01.03.2019 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Колев
при участието на секретаря………,
като взе предвид докладваното от съдия П.Колев гр.д.№ 1627 по описа за 2017 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно
кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, от ЗЗД вр. чл.61, ал.1 от ЗПБ, чл.86 ЗЗД и чл.
92, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът - Д.
представлявана от М.НА Е.твърди, че с Решение
№ 14 от 15 януари 2008 г. Министерския съвет е предоставил концесия за добив на
подземни богатства по чл. 2, т. 5 от Закона за подземните богатства - строителни
материали - варовици, обект - изключителна държавна собственост, от находище
„Ливадата", намиращо се в землището на с. Богомилово и с. Христово, община
Стара Загора, област Стара Загора.
Съгласно т. 4 от
цитираното решение, Министерският съвет е определил пряко за концесионер „И."
ООД *** - титуляр на Удостоверение за търговско откритие № 0184 от 9 май 2005
г. Концесията е предоставена за срок от 25 години.
В изпълнение на
цитираното решение, на 14 февруари 2008г. между Министерския съвет,
представляван от министъра на регионалното развитие и благоустройството и „И."
ООД е сключен Договор за предоставяне на концесия за добив на подземни
богатства - строителни материали - варовици, от находище „Ливадата",
намиращо се в землището на с. Богомилово и с. Христово, община Стара Загора,
област Стара Загора, за срок от 25 години, считано от датата на влизане в сила
на договора - 14 февруари 2008 г. /датата на подписване на концесионния договор
/.
Поради
констатирани неизпълнения с писмо на заместник-министъра на икономиката,
енергетиката и туризма с изх. № Е-26-И-86 от 14 декември 2011 г. концесионерът
е бил уведомен за неизпълнението на задължения по концесионния договор с
предупреждение, че при неотстраняването им ще се предприемат действия по|
едностранно прекратяване на концесионния договор. С писмо с изх. № Е-26-И-03 от
9 януари 2013г. са индивидуализирани неизпълнения на основни договорни
задължения, като на дружеството е определен срок 14-дневен срок за доброволно
изпълнение. До концесионерът са изпращани последващи покани за доброволно
изпълнение с изходящи №,№ 91-00-235 от 5 август 2013 г., Е-26-И-5 13 януари
2014 г., Е-26-И-05/22.04.2014 г. и Е-26-И-197 от 8 октомври 2015 г., като
дружеството не е изпълнило цялостно предявените парични вземания.
Предвид
констатираното системно неизпълнение на договорни задължения и в резултат на
осъществен контрол по изпълнение на концесионния договор, с писмо изх. №
Е-26-00-55/13.04.2017Г. на МЕ, на основание чл. 68, ал. 1 от Закона за
подземните богатства, действието на концесията за добив на подземни богатства
от находище „Ливадата", намиращо се в землището на с. Богомилово и с.
Христово, община Стара Загора, област Стара Загора, е спряно, като е определен
едномесечен срок от получаване на цитираното писмо за изпълнение на договорните
задължения, с указание за прекратяване на концесионния договор и за предявяване
на дължимите вземания по съдебен ред при неизпълнение в посочения срок.
Концесионерът
дължи следните лихви, неустойки, концесионни плащания и ДДС, както следва:
Съгласно чл. 37,
ал. 1 от концесионния договор при забавено изпълнение на задължения за плащане
по концесионния договор, неизправната страна дължи лихва в размер на основния
лихвен процент на БНБ за периода плюс 10 пункта.
Претендира, след последното уточнение
направено с молба от 02.03.2018 г. следните суми:
На основание чл.
37, ал. 1 от концесионния договор „И." ООД, ***, дължи лихви за забава изчислени от първия ден на забава на всеки
период до 21.04.2017 г. както следва:
За второто полугодие на 2008 г.
лихва за забава върху концесионното плащане до 18.12.2014
г., в размер на 10344.48 (десет хиляди
триста четиридесет и четири лева и 48 ст.) лева.
За второто полугодие на 2013 г.
лихва за забава върху концесионното
плащане до 18.12.2014 г. в размер на 918.76 (деветстотин и осемнадесет лева и
76 ст.) лева.
За първото полугодие на 2014 г.
лихва
за забава върху концесионното плащане до
18.12.2014 г. в размер на 412.29 (четиристотин и дванадесет лева и 29 ст.)
лева.
За второто полугодие на 2014 г.
Концесионно
възнаграждение в размер на 10 495.80 (десет хиляди четиристотин деветдесет и
пет лева и 80 ст.) лева, заедно с ДДС в
размер на 2 099,16 лв.
Лихва
за забава върху концесионното плащане в размер на 2846.02 (две хиляди
осемстотин четиридесет и шест лева и 02 ст.) лева. до 21.04.2017 г.;
Неустойка
в размер на в размер на 3 148.74 (три хиляди сто четиридесет и осем лева и 74
ст.) лева. до 21.04.2017 г.
За първото полугодие на 2015 г.:
Концесионно
възнаграждение в размер на 10 245.90 (десет хиляди двеста четиридесет и пет
лева и 90 ст.) лева., заедно с ДДС в размер на 2 049,18 лева.
лихва върху концесионното плащане в размер на
2159.36 (две хиляди сто петдесет и девет лева и 36 ст.) лева. до 21.04.2017 г.
неустойка
в размер на 3 073.77 (три хиляди, седемдесет и три лева и 77 ст.) лева до
21.04.2017 г.
За второто полугодие на 2015 г.
Концесионно
възнаграждение в размер на 10 245.90 (десет хиляди двеста четиридесет и пет
лева и 90 ст.) лева., както и ДДС в размер на 2 049.18 (две хиляди, четиридесет
и девет лева и 18 ст.) лева;
лихва върху концесионното плащане в размер на
1522.85 (хиляда петстотин двадесет и два лева и 85 ст.) лева. до 21.04.2017 г.
Неустойка
- 3 073.77 (три хиляди, седемдесет и три лева и 77 ст.) лева. до 21.04.2017 г.
За първото полугодие на 2016 г.
Концесионно
възнаграждение в размер на 10 245.90 (десет хиляди двеста четиридесет и пет
лева и 90 ст.) лева., както и ДДС в размер на 2 049 лв.
Лихва
върху концесионното плащане в размер на 899.94 (осемстотин деветдесет и девет
лева и 94 ст.) лева. до 21.04.2017 г.
Неустойка
в размер на 3 073.50 (три хиляди, седемдесет и три лева и 77 ст.) лева до
21.04.2017 г.
За второто полугодие на 2016 г.
Концесионно
възнаграждение в размер на 10 245.90 (десет хиляди двеста четиридесет и пет
лева и 90 ст.) лева., заедно с ДДС в размер на 2 049,18 лв.
Лихва
върху концесионното плащане в размер на 277.19 (двеста седемдесет и седем лева
и 19 ст.) лева.
Неустойка в размер на 2 612.70 (две хиляди, шестстотин
и дванадесет лева и 70 ст.) лева.
Неустойките
изхождат от чл. 37, ал. 2 от
концесионния договор предвиждащ, че при
неизпълнение или забавено изпълнение на задължението за плащане по договора
повече от 30 дни, неизправната страна дължи освен лихвата по чл. 37, ал. 1 и
неустойка в размер на 0,5% на ден върху стойността на неизплатената част от
паричното задължение за съответния период, но не повече от 30 на сто.
Ответникът
оспорва иска. Не оспорва наличието надоговора, но оспорва размера на
задълженията. Прави възражение за погасителна давност.
Съдът,
като взе предвид становищата на страните и след като обсъди събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Видно от
представените по делото документи с Решение № 14 от 15 януари 2008 г.
Министерския съвет е предоставил концесия за добив на подземни богатства по чл.
2, т. 5 от Закона за подземните богатства - строителни материали - варовици,
обект - изключителна държавна собственост, от находище „Ливадата",
намиращо се в землището на с. Богомилово и с. Христово, община Стара Загора,
област Стара Загора.
Съгласно т. 4 от
цитираното решение, Министерският съвет е определил за концесионер „И."
ООД *** - титуляр на Удостоверение за търговско откритие № 0184 от 9 май 2005
г. Концесията е предоставена за срок от 25 години.
В изпълнение на
цитираното решение, на 14 февруари 2008г. между Министерския съвет,
представляван от министъра на регионалното развитие и благоустройството и „И."
ООД е сключен договор за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства
- строителни материали - варовици, от находище „Ливадата", намиращо се в
землището на с. Богомилово и с. Христово, община Стара Загора, област Стара
Загора, за срок от 25 години, считано от датата на влизане в сила на договора -
14 февруари 2008 г. /датата на подписване на концесионния договор /.
Концедентът МС се е представлявал от М.НА Е.. Със ЗИД
на Закона за подземните богатства (ЗПБ), обн. ДВ, бр. 100 от 2010 г. е създаден единен орган по управление на
подземните богатства - министърът на икономиката, енергетиката и туризма, като
на основание § 106, ал. 2 от ПЗР на закона контролът по сключените към датата на влизане в сила на този закон договори за
търсене и проучване и за проучване и за добив на подземни богатства се
осъществявал от министъра на икономиката, енергетиката и туризма. Съгласно т. 3
от Решение на 42-то Народно събрание (НС) за приемане на структура на МС на
Република България, прието на 29 май 2013 г. /обн. ДВ, бр. 48/31.05.2013 г./,
Министерството на икономиката, енергетиката и туризма било преобразувано в
Министерство на икономиката и енергетиката, а контролът по предоставените
концесии за добив на подземни богатства се осъществявал от министъра на
икономиката и енергетиката. С т. 3 от Решение на НС от 07.11.2014 г. (обн. ДВ,
бр. 93 от 11.11.2014 г.) за приемане на структура на МС на Република България,
Министерството на икономиката и енергетиката се преобразувало като се разделяло
на Министерство на икономиката и Министерство на енергетиката и се създавало
Министерство на туризма. В съответствие с цитираното решение на НС, с
разпоредбата на § 62 от ПЗР на Закона за
изменение на Закона за забрана на
химическото оръжие и за контрол на токсичните химически вещества и техните
прекурсори (обн. ДВ, бр. 14 от 20.02.2015 г.), като компетентен орган по
управление на подземните богатства, включително по осъществяване на контрола по
изпълнението на задълженията на концесионерите по сключените договори по ЗПБ, е определен министърът на енергетиката, а с
разпоредбата на § 31 от ПЗР към ЗИД на ЗПБ (ДВ, бр. 56 от 24.07.2015 г., в сила
от 24.07.2015 г.), се предвиждало, че контролът по изпълнението на сключените
до 24 февруари 2015 г. договори за предоставяне на концесии за добив на
подземни богатства, се осъществявал от М.НА Е., явяващ се представител на Д. и
е активно легитимиран да предяви иска.
Договорът предоставя на концесионера изключителното право за
експлоатацията на подземното богатство срещу задължението му да заплаща на
концедента концесионно възнаграждение, определено в раздел IX (чл. 22 - чл. 24)
от договора.
Съгласно чл. 22 от договора срещу предоставената
концесия концесионерът дължи на концедента
концесионно възнаграждение, като според чл. 23 от договора размерът на
концесионното възнаграждение се определял въз основа на Методиката за
определяне на конкретния размер на концесионното възнаграждение за добив на
строителни и скално - облицовъчни материали и се оформяло съгласно
Образец-отчет за дължимото концесионно възнаграждение
Съгласно чл. 24, ал. 1, т. 1 от договора концесионерът
дължи концесионно възнаграждение под формата на
парични задължения за целия срок на концесията, на шестмесечни вноски, като
срокът за плащане е 30-то число на месеца, следващ отчетния
период. Отчетните периоди са определени в чл. 24, ал. 1, т. 2, а именно от 1 януари до 30 юни и от 1
юли до 31 декември за всяка календарна година от срока на концесията, а
размерът на концесионното възнаграждение се определял за всяка шестмесечна
вноска, като седем на сто от базата за изчисляване на концесионното
възнаграждение, съгласно чл. 1, ал. 2 от Методиката се умножи по добитото
подземно богатство за съответния отчетен период (чл. 24, ал. 1, т. 3 от
договора).
Договорът въвежда и
минимален размер на дължимото концесионно възнаграждение (чл. 24, ал. 1, т. 4 и
5 от договора), ,
като съгласно чл. 24, ал. 3
концесионерът се е задължил в
30-дневен срок след изтичането на всеки отчетен период да представя в
Министерството отчета по чл. 23 от договора.
За неизпълнение на задълженията на концесионера за
плащане на концесионно възнаграждение се дължи договорна
лихва в размер на основния лихвен процент на БНБ за периода плюс 10 пункта (чл.
37, ал. 1 от договора), а също и неустойка за неизпълнение или забавено
изпълнение на задължения за плащане по договора повече от 30 дни в размер на
0,5 % на ден върху стойността на неизплатената част от паричното задължение за
съответния период, но не повече от 30 %.
По делото е било изслушано
заключение на ССЕ, която е установила наличие на погасяване на задължението:
за второто тримесечие на 2008 г. чрез плащане на 30.05.2014 г. на сумата 6 000
лв. и на 18.12.2014 г. на сумата 4 796 лв.; за първото тримесечие на 2013
г. – на 18.12.2014 г.; на първото
тримесечие на 2014 г. – на 18.12.2014 г., както и размерите на лихвине и
неустойките.
Съгласно заключението на съдебно-графологичната експертиза: Осемте изображения на
положени подписи, онагледени на снимки с №№ 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7 и 8,,
отпечатани в графи „Концесионер“ и „Управител“, в копията на Писмо до
Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, с изх.№423/05.03.2013г.,
Концесионно възнаграждение за периода от 01.07.2008г., до 31.12.2008г., Писмо
до Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, с
изх.№595/14.01.2014г., Отчет за дължимото концесионно възнаграждение за добив
на подземни богатства, датиран от 14.01.2014г., Концесионно възнаграждение за
периода от 01.07.2013г., до 31.12.2013г., Писмо до Министерството на
икономиката, енергетиката и туризма, с изх.№695/14.07.2014г., Отчет за
дължимото концесионно възнаграждение за добив на подземни богатства, датиран от
11.07.2014г. и Концесионно възнаграждение за периода от 01.01.2014г., до
30.06.2014г., са изображения на подписи, положени от лицето В.З.С..Изображенията
на положени подписи в графи „Концесионер“ и „Управител“, в копията на Писмо до
Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, с изх.№730/21.01.2015г.,
Отчет за дължимото концесионно възнаграждение за добив на подземни богатства,
датиран от 21.01.2015г., Концесионно възнаграждение за периода от 01.07.2014г.,
до 31.12.2014г„ Писмо до Министерството на икономиката, енергетиката и туризма,
с изх.№773/15.07.2015г., Отчет за дължимото концесионно възнаграждение за добив
на подземни богатства, датиран от 15.07.2015г„ Концесионно възнаграждение за
периода от 01.01.2015г., до 30.06.2015г., Писмо до Министерството на икономиката,
енергетиката и туризма, с изх.№794/15.01.2016г., Отчет за дължимото концесионно
възнаграждение за добив на подземни богатства, датиран от 14.01.2016г.,
Концесионно възнаграждение за периода от 01.07.2015г, до 31.12.2015г. и Отчет
по чл.5 от договора за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства
- строителни материали - варовици, от находище „Ливадата”, община Стара Загора,
за периода от 01 юли - 31 декември, са изображения на подписи, които вероятно
са положени от лицето В.З.С., като вариант на проявление на динамичният и
стереотип на подписване.Изображенията на положени подписи в графи „Концесионер“
и „Управител“, в копията на Писмо до Министерството на енергетиката, от
15.07.2016г., Отчет за дължимото концесионно възнаграждение за добив на
подземни богатства, датиран от 14.07.2016г., Концесионно възнаграждение за
периода от 01.01.2016г., до 30.06.2016г. и Отчет по чл.5 от договора за
предоставяне на концесия за добив на подземни богатства - строителни материали
- варовици, от находище „Ливадата”, община Стара Загора, за периода от 01
януари - 30 юни 2016г., са изображения на подписи, положени от лицето Д. Г. Г..Четирите
изображения на подписи, онагледени на снимки №№ 19, 20, 21 и 22, намиращи се в
графи „Концесионер“ и „Управител“, в копията на Писмо до Министерството на
енергетиката, от 13.11.2017г., Отчет за дължимото концесионно възнаграждение за
добив на подземни богатства, датиран от 05.01.2017г., Концесионно
възнаграждение за периода от 01.07.2016г., до 31.12.2016г. и Отчет по чл.5 от
договора за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства -
строителни материали - варовици, от находище „Ливадата”, община Стара Загора,
за периода от 01 юли - 31 декември 2016г., са копия на подписи, които вероятно
са положени от лице различно от В.С. и Д. Г..
Доколкото подписаните документи
се ползват с формална доказателствена сила, нейното опровергаване от страната
оспорваща подписа си следва да се извърши при условията на пълно и главно доказване. Това в случая не е
налице, предвид вероятния характер на заключението в последната част по
отношение на посочените там 4 документа.
При така установената фактическа обстановка съдът намери от правна страна
следното:
Съобразно нормата на чл.5, т.3 от Закона за
подземните богатства(ЗПБ) и чл.5 от Закона за концесите(отм.), права
за подземни богатства се предоставят чрез концесия за добив.
С представеното решение на ответника е била предоставена концесия за добив, като отношенията между страните са уредени с договор
по чл.66 ЗПБ.
Горното налага извода, че са изпълнени законовите
предпоставки и между страните е налице валидно възникнал
договор за предоставяне на концесия за добив,
като в съответствие с чл.61 ЗПБ и договора концесионерът
дължи концесионно плащане в определения между страните размер.
В хода на съдебното дирене се установи
единствено наличието на отразените в ССЕ експертиза
плащания, налагащо
извода за дължимост на претендираните от ищеца концисионни възнаграждения.
В случая главниците се дължат с начислен ДДС, тъй като съгл. ЗДДС(изм.ДВ
бр.94/30.11.2010 г. в сила от 01.01.2011 г.) доставката се третира като част от
независимата икономическа дейност на органите на местната и държавна власт,
т.е. счита се за облагаема доставка. За плащанията след 01.01.2011 г. по
концесионни договори скючени преди тази дата се счита, че ДДС не е включен в
договорното възнаграждение и следва да се начислява.
Следователно дължимите суми са:
За второто полугодие на 2014 г.:
Концесионно
възнаграждение в размер на 10 495.80 (десет хиляди четиристотин деветдесет и
пет лева и 80 ст.) лева, заедно с ДДС в
размер на 2 099,16 лв.
За първото полугодие на 2015 г.:
Концесионно
възнаграждение в размер на 10 245.90 (десет хиляди двеста четиридесет и пет
лева и 90 ст.) лева., заедно с ДДС в размер на 2 049,18 лева.
За второто полугодие на 2015 г.
Концесионно
възнаграждение в размер на 10 245.90 (десет хиляди двеста четиридесет и пет
лева и 90 ст.) лева., както и ДДС в размер на 2 049.18 (две хиляди, четиридесет
и девет лева и 18 ст.) лева;
За първото полугодие на 2016 г.
Концесионно
възнаграждение в размер на 10 245.90 (десет хиляди двеста четиридесет и пет
лева и 90 ст.) лева., както и ДДС в размер на 2 049 лв.
За второто полугодие на 2016 г.
Концесионно
възнаграждение в размер на 10 245.90 (десет хиляди двеста четиридесет и пет
лева и 90 ст.) лева., заедно с ДДС в размер на 2 049,18 лв.
Редът за определяне на размера на
възнаграждението е нормативно определен в Методиката обн. ДВ 59/1999 г., изм. и
под. ДВ 46/2007 г., като е било
изчислено от ответника в предоставените от него на ищеца документи „Концесионно
възнаграждени“. Във връзка със заявеното оспорване на автентичността на тези
документи ВЛ установи, че подписите за ответника принадлежат на лицата сочени
за техни автори. Следователно ответното дружество е признало добитото от него количество материали и
стойността на концесионното възнаграждение.
Съгласно чл. 37, ал.1 от Договора за
концесия при забавено изпълнение на задължения за плащане от страна на концесионера за плащане на
концесионно възнаграждение се дължи договорна лихва в размер на основния лихвен
процент на БНБ за периода плюс 10 пункта . Постигнато е съгласие освен това и
за заплащане на неустойка за
неизпълнение или забавено изпълнение на задължения за плащане по договора
повече от 30 дни в размер на 0,5 % на ден върху стойността на неизплатената
част от паричното задължение за съответния период, но не повече от 30 %( чл.
37, ал.1 от Договора за концесия).
И двете разпоредби касаят обезщетения при
забава на паричното задължение на концесионера,
имащи характер на договорни
неустойки по см. на чл.92, ал.1 ЗЗД, тъй като обезпечават изпълнението на
задължението и служат като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е
нужно те да се доказват. Първата съвпада по размер със лихвата за забава по
чл.86 ЗЗД.
Принципно е недопустимо да се кумулират две
гражданско правни санкции за едно и също
неизпълнение - например обезщетение за забава по чл.86 ЗЗД и неустойка. В този случай кредиторът би имал
право на договорената неустойка, а на обезщетение за вреди, но само ако са в
по-голям размер(Р №68/09.07.2012 г. по т.д.№450/11 г. І ТО на ВКС).
При съвместно тълкуване на нормата на чл.
37 от Договора за концесия следва да се направи извода, че в случая се касае за
недопустимо кумулиране на обезщетеня за забава в хитотезата на ал.2 . До 30 дни
обезщетението е в размер на основен
лихвен процент на БНБ за периода плюс 10 пункта(ал.1), а след 30-тия ден, освен лихвата по ал.1 се дължи и
неустойка от 0,5 % на ден върху
стойността на неизплатената част от паричното задължение за съответния период,
но не повече от 30 %. Следва да се отбележи, че волята на страните отразена в
договора в тази част е безспорна по делото, видно както от исковата молба, така
и от отговора на ответника, в която се позовава на недопустимост на
кумулирането.
Договорът в частта за кумулирането на
неустойката с тази по ал.1, преценен към момента на неговото сключване, е нищожен
поради противоречие на добрите нрави, тъй като
излиза извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции (ТР№1/10 г.)
Доколкото нормата на чл.92, ал.1 изр.2 ЗЗД
не ограничава кредиторът да претендира вреди от неизпълнението по чл.82 ЗЗД,
той може да търси вреди надхвърлящи размера на уговорената неустойка, но в случая претенцията е
основан на клаузата за договорна
неустойка.
Падежите на задълженията са уговорени в
договора – до 30 число на месеца следващ отчетния период, като периодите са :
01 януари до 30 юни и 01 юли до 31
Декември. Следователно при неизпълнение на падежа е налице забава,
пораждаща право на обезщетение за кредитора, което е както следва:
За второто полугодие на 2008 г.
лихва
за забава върху концесионното плащане 10
796 лв. от 31.01.2009 г. до 30.05.2014 г.(когато е извършено плащане на
сумата 6 000 лв.) върху цялата главница, а след това до 18.12.2014 г. върху остатъка от 4 796
лв., когато и той е заплатен.
Във връзка с това следва да се разгледа
възражението за погасителна давност, която съгласно нормата на чл. 111, б“в ЗЗД
е 3 г.
Исковата молба е
предявена на 25.04.2017 г. Следователно вземанията за лихва за забава за
периода преди 25.04.2017 г. са погасени по давност, а за периода 25.04.2014 г. – 18.12.2014 г. са в общ
размер на 371,20 лв.
За второто полугодие на 2013 г.
лихва за забава върху
концесионното плащане от 12 295,08 лв. се дължи от 31.01.2014 г. до 18.12.2014 г.(датата на
плащане), то предвид възражението за погасителна давност периодът е 25.04.2014
г. - 18.12.2014 г. и е в размер на 815,09 лв.
За първото полугодие на 2014 г.
лихва за забава върху концесионното плащане от 12 594,96
лв. от 31.07.2014 г. до 18.12.2014 г.(датата
на плащане) в размер на 494.78 лева.
За второто полугодие на 2014 г.:
Концесионно
възнаграждение в размер на 10 495.80 (десет хиляди четиристотин деветдесет и
пет лева и 80 ст.) лева, заедно с ДДС в
размер на 2 099,16 лв.
Лихва
за забава върху концесионното плащане в размер на 2836.02 лева. 31.01.2015 г. до
21.04.2017 г.;
За първото полугодие на 2015 г.:
Концесионно
възнаграждение в размер на 10 245.90 (десет хиляди двеста четиридесет и пет
лева и 90 ст.) лева., заедно с ДДС в размер на 2 049,18 лева.
лихва върху концесионното плащане в размер на
2156.48 лева. от 31.07.2015 г. до 21.04.2017 г.
За второто полугодие на 2015 г.
Концесионно
възнаграждение в размер на 10 245.90 (десет хиляди двеста четиридесет и пет
лева и 90 ст.) лева., както и ДДС в размер на 2 049.18 (две хиляди, четиридесет
и девет лева и 18 ст.) лева;
лихва върху концесионното плащане в размер на
1520.48 лева. от 31.01.2016 г. до 21.04.2017 г.
За първото полугодие на 2016 г.
Концесионно
възнаграждение в размер на 10 245.90 (десет хиляди двеста четиридесет и пет
лева и 90 ст.) лева., както и ДДС в размер на 2 049 лв.
Лихва
върху концесионното плащане в размер на 898,22 лева. от 31.07.2016 г. до
21.04.2017 г.
За второто полугодие на 2016 г.
Концесионно
възнаграждение в размер на 10 245.90 (десет хиляди двеста четиридесет и пет
лева и 90 ст.) лева., заедно с ДДС в размер на 2 049,18 лв.
Лихва
върху концесионното плащане в размер на 276,66 лева. за периода 31.01.2017 г. -
21.04.2017 г.
Над посочените
размери и периоди исковете са неоснователни, както са неоснователни и исковете
за неустойка, предвид нейната нищожност.
Воден от горното, Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „И.“ООД, *** да заплати на Д.
представлявана от М.НА Е.,
ул.“*******на осн. чл. 79, ал. 1, от ЗЗД вр. чл.61, ал.1 от ЗПБ и чл.86 ЗЗД по Договор о т14
февруари 2008г. за предоставяне
на концесия за добив на подземни богатства - строителни материали - варовици,
от находище „Ливадата", намиращо се в землището на с. Богомилово и с.
Христово, община Стара Загора, област Стара Загора следните суми:
За второто полугодие на 2008 г.
лихва за забава за периода 25.04.2014 г.
– 18.12.2014 г. в размер на 371,20 лв.
За второто полугодие на 2013 г.
лихва за забава за периода 25.04.2014
г. - 18.12.2014 г. в размер на 815,09
лв.
За първото полугодие на 2014 г.
лихва за забава за периода 31.07.2014
г. до 18.12.2014 г. в размер на 494.78
лева.
За второто полугодие на
2014 г.:
Концесионно възнаграждение в размер на 10 495.80 (десет хиляди четиристотин
деветдесет и пет лева и 80 ст.) лева,
заедно с ДДС в размер на 2 099,16
лв.
Лихва за забава върху концесионното плащане в размер на 2836.02 лева. 31.01.2015 г. до
21.04.2017 г.;
За първото полугодие на 2015 г.:
Концесионно възнаграждение в размер на 10 245.90 (десет хиляди двеста
четиридесет и пет лева и 90 ст.) лева., заедно с ДДС в размер на 2 049,18 лева.
лихва върху
концесионното плащане в размер на 2156.48
лева. от 31.07.2015 г. до 21.04.2017 г.
За второто полугодие на 2015 г.
Концесионно възнаграждение в размер на 10 245.90 (десет хиляди двеста четиридесет
и пет лева и 90 ст.) лева., както и ДДС в размер на 2 049.18 (две хиляди, четиридесет и девет лева и 18 ст.) лева;
лихва върху
концесионното плащане в размер на 1520.48
лева. от 31.01.2016 г. до 21.04.2017 г.
За първото полугодие на 2016 г.
Концесионно възнаграждение в размер на 10 245.90 (десет хиляди двеста
четиридесет и пет лева и 90 ст.) лева., както и ДДС в размер на 2 049 лв.
Лихва върху концесионното плащане в размер на 898,22 лева. от 31.07.2016 г. до
21.04.2017 г.
За второто полугодие на
2016 г.
Концесионно възнаграждение в размер на 10 245.90 (десет хиляди двеста
четиридесет и пет лева и 90 ст.) лева., заедно с ДДС в размер на 2 049,18
лв.
Лихва върху концесионното плащане в размер на 276,66 лева. за периода 31.01.2017 г. -
21.04.2017 г., ведно със законна лихва върху главниците от 25.04.2017 г. до
окончателното им изплащане.
Като ОТХВЪРЛЯ исковете над уважения размер и период,
както и исковете за неустойка в общ размер на 14 982,48 лв.
Решението подлежи на обжалване
пред САС в двуседмичен срок от
връчването му. СЪДИЯ: