№ 786
гр. Бургас, 21.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Анита Хр. Велева
при участието на секретаря Николета Вл. Хаджиева
като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Административно
наказателно дело № 20252120203301 по описа за 2025 година
Производството е образувано по жалба от „А.Дж.Д.Т.“ ООД с ЕИК *********, с посочени
седалище и адрес на управление: *****************, представлявано от П.И.И., чрез адв.Н. К. от
БАК срещу Наказателно постановление № 841922-F831281/07.08.2025г., издадено от Началник на
отдел „Оперативни дейности“-Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“,
с което за нарушение на чл.27,ал.2 Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ вр. чл.27,ал.1, т.2 от Наредба Н-
18/13.12.2006 на МФ и чл.118,ал.4 ЗДДС на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС изр.2 във връзка с
чл.185 ал.1 от ЗДДС на жалбоподателя е наложена „Имуществена санкция” в размер на 1000 лева.
Със жалбата се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление, поради
незаконосъобразност, неправилност, и допуснати съществени процесуални нарушения. Не се
излагат противпоставими възражения на изградените от АНО фактически изводи. Претендира се,
че АУАН и НП са съставени при липса на оценъчно обсъждане на факторите за приложението на
чл.28, ал.1 ЗАНН. Отстоява се защитна аргументация за дерогиране разпоредбите на чл.42,ал.1,т.3
и чл.57,ал.1,т.5 ЗАНН,поради непосочване датата на извършване нарушението, което на свой ред
препятства проверката относно спазване сроковете по чл.34,ал.1 ЗАНН. Като дефицит на
фактическото описание на нарушението е изтъкнато липсата на изложени съдържателни
аргументи,защо услугата „паркинг“ следва да се облага със ставка 20%, а не 0 % като освободена
от облагане с данък и подлежаща на класифициране в група „А“. Поддържа се,че независимо от
неправилно класифицираните в данъчна група „А“ продажби „поради софтуерен проблем“ на
фискалните устройства, то предвид счетоводното отразяване и начисляване на 20% ДДС в
справките декларации и дневниците по ДДС, дължимият данък е правилно деклариран и
внесен,което обуславя приложимост на чл.28 ЗАНН.
В открито съдебно заседание „А.Дж.Д.Т.“ ООД, редовно призовано, се представлява от адв. Н. А.,
която поддържа жалбата по изложените в нея аргументи. Представя подробна писмена защита, в
която възрпоизвежда и доразвива аргументацията в жалбата с настояване за преоценка и
квалифициране на деянието като маловажно по см. на чл.28 ЗАНН.
За административнонаказващия орган се явява гл. юрисконсулт К.Т., която пледира за неговото
потвърждаване на НП и излага съждения за неприложимост института на маловажния случай.
Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по
чл.59, ал.2 ЗАНН (видно от приложената разписка на л.10- НП е връчено на упълномощено лице от
1
управителя на въззивното дружество на 15.08.2025г., а жалбата е депозирана на 29.08.2025 г.
Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради
което следва да се приеме, че се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът след индивидуална и комплексна
оценка на събраните доказателствени източници и като съобрази закона в контекста на
правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:
Дружеството-жалбоподател „А.Дж.Д.Т.“ ООД стопанисва търговски обект–хотел „Л.“, находящ се
в *****************. При изведен КЛЕН за 10.06.2025г. се установило,че фискален бон
№**********/10.06.2025г. в 21.40 ч.,издаден от наличното в обекта ФУ модел „Datecs FP 2000“ с
ИН на ФУ DT278385 и ИН на ФП 02956430, с регистрационен номер в НАП 4711376/23.04.2024г.,
отразява извършена от дружеството продажба на услуга „паркинг“ на цена 45 лв., в данъчна група
„А“ с 0% ДДС,а следва услугата да се отразява в данъчна група „Б“ за стоки и услуги,продажбите
на които се облагат с 20% ДДС.
С посоченото констатирано при проверката на 20.06.2025 г. в 12.18 ч. неправомерно поведение,
въззивното дружеството като лице по чл.3 Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ е допуснало
нарушение на разпоредбата на чл.27, ал.2, Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ,вр.чл.118,ал.4 ЗДДС.
При идентично възпроизвеждане на фактическите положения в АУАН и в НП, административно-
наказващият орган по реда на чл.53,ал.2 ЗАНН прецизирал материалноправната квалификация,
приемайки от правна страна, че с описаното деяние е нарушена разпоредбата на разпоредбата на
чл.27,ал.2, вр. чл.27,ал.1, т.2 Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ, вр.чл.118,ал.4 ЗДДС. Съставеният на
жалбоподателя АУАН cep. № F831281 от 26.06.2025г. бил предявен на същата дата 26.06.2025 г. на
упълномощено лице от управителя, което го подписало и получило препис от него. Въз основа на
съставения акт било издадено обжалваното наказателно постановление, с което на основание
чл.185, ал.2 от ЗДДС изр.2 във връзка с чл.185 ал.1 от ЗДДС на жалбоподателя била наложена
„Имуществена санкция” в размер на 1000 лева.
В приобщения към административно-наказателната преписка Протокол за извършена проверка
сер.АА №*******/20.06.25 г. са обективирани подробни констатации, съгласно които след
легитимация на приходния орган и изведен КЛЕН за дата 10.06.2025г., ФКБ
№**********/10.06.2025 г. се установява,че има регистрирани продажби в данъчна група „А“ с 0%
ДДС,а не в данъчна група „Б“ с 20% ДДС. Налице са и други индивидуални приложени ФКБ, напр.
л.28 – ФКБ 0004655 0001/31.05.2025г. относно извършено неправилно класифициране на доставки
на услуги в данъчна група „А“.
Видно от съкратен отчет на фискална памет от 01.01.2025 г. до 20.06.2025г../л.98/ дружеството
жалбоподател е реалзирало оборот от продажба на услуги в размер на 5857, 85 лв., класифициран
неправилно в данъчна група „А“ ,вместо в относимата според вида на услугите данъчна група „Б“
или съотв. „Г“.
Съгласно Протокол от 25.06.2025г. за извършена проверка в обект със сер. АА№******* на НАП за
процесното ФУ модел „Datecs FP 2000“ с ИН на ФУ DT278385 и ИН на ФП 02956430 се
установява,че поради нарушени регионални настройки при обновяване на операционната система
Windows са издавани сгрешени ФКБ ,при които данъчната група се изписва като цифра, вместо
буква.
В този именно контекст съдът интерпретира неясното символно означение Ia?eeia на
фискализираната продажба на услуга „паркинг“ на стойност 45 лв.,обективирана в процесната ФКБ
0004674 0004/10.06.2025г. на л.49. Изначално липсва между страните спор относно вида на
предоставена и фискализирана услуга с ФКБ 0004674 0004/10.06.2025 г., т.к. и въззивното
дружество допълнително представи в о.с.з. във вр.с тази продажба ФБ 0005059 0007 /30.06.2025г.,
отразяваща сторниране на неправилно класифицираната продажба „паркинг“ на стойност 45 лв. в
данъчна група А, както и ФБ 0005094 0012/30.06.2025 г., повторно издаден за отчитане
продажбата на услугата „паркинг“ на стойност 45 лв. в данъчна група „Б“. /виж. л.102/.
Изложените фактически изводи намират своята несъмнена доказатлствена опора и легитимна
установеност от индивидуалния и съвкупен преглед на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, приобщени чрез разпита на актосъставителя С. Н. Х. и св.Д. И..
В пределите на възприетите фактически положения от АНО липсват спорни моменти.
Във фокуса на обсъждане са поставените от жалбоподателя възражения,оспорващи процесуалната
2
законосъобразност на издадените АУАН и НП и правилното приложение на материалния закон.
От правна страна:
Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за законност, констатира,
че при съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление не са допуснати
съществени нарушения на процесуалния закон, които да обуславят отмяна на обжалвания акт на
формално основание. Обжалваното наказателно постановление и АУАН са издадени от
компетентни органи, в сроковете по чл. 34,ал.1 и ал.3 ЗАНН.
Наказателно постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН е съставен от оправомощено
за това лице, видно от приобщеното към материалите по делото копие на Заповед № ЗЦУ-30-
875/23.06.2025 г. –т.1.3 и т.2.1. Актосъставителят С. Н. Х. в НАП при ЦУ е съставила АУАН, в
качеството на орган по приходите, на основание чл. 193, ал. 2 от ЗДДС, вр. чл. 7, ал. 1, т. 4 от Закон
за НАП и приложената по делото оправомощителна заповед Заповед № ЗЦУ-30-875/23.06.2025 / в
т.см. и Решение № 652 от 25.02.2025 г. на АдмС - Велико Търново по к. а. н. д. № 964/2024 г./
АУАН и НП не са засегнати от съществени съдържателни дефицити , предвид което съдът приема
за спазени изискванията на чл.42,т.4 и чл.57, ал.1,.т.5 ЗАНН. В НП са изложени достатъчни по
съдържание констатации относно вида, и обективната съставомерност на нарушението, касаещо
нормативен акт по прилагане на чл.118,ал.4 ЗДДС, а именно Наредба № Н-18/13.12.2006 г. и
конкретно нейния чл. 27, ал.2, вр. ал. 1, т. 2. В случая,чрез нужните точност и максимална
коректност е посочено,че проверката на търговски обект хотел „Л.“, стопанисван от „А.Дж.Д.Т.“
ООД е извършена на 20.06.2025 г., като датата на процесното деяние е 10.06.2025 г. и същото се
отнася до неправилно класифициране в данъчна група „А“ на доставката на услуга, облагаема с
20% ДДС и съотносима към данъчна група „Б“, предвид и материализиращия тази доставка ФКБ
№********** от 10.06.2025г.
Съгласно чл.27,ал.1 Наредба № Н-18/13.12.2006 г. лицата по чл. 3, с изключение на случаите, когато
извършват дейност по чл. 28, са длъжни да регистрират всяка продажба на стока или услуга по
данъчни групи според вида на продажбите: 2. група "Б" - за стоки и услуги, продажбите на които се
облагат с 20 % данък върху добавената стойност. Изяснени са последователно,подробно и в
пълнота фактите,относими към формата на изпълнителното деяние, които са доказани в хода на
производството. Тези факти не се оспорват от дружеството-нарушител. И в АУАН и в НП е
установено конкретното нерегистриране на процесната продажба на услуга „паркинг“ на цена 45
лв., обективирана в индивидуализираната ФКБ №********** от 10.06.2025г. в относимата данъчна
група „Б“- за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 20 % ДДС, като процесната
продажба е била неправилно класифицирана в данъчна група „А“ , с което е осъществен съставът
на това административно нарушение. Несподеляемо е и възражението за увреждащ дефицит на
информативната стойност на АУАН, свързан с липсата на изрично излагане на мотиви,
позволяващи точно класифициране и съотнасяне на вида облагаема доставка – услугата „паркинг“
през призмата на разпоредбите на чл.66, чл.66а и чл.66б ЗДДС.
Степента на конкретност, до която следва да се достигне при установяването на всеки елемент от
фактическия състав на нарушението, зависи от значението, което детайлизацията има за
правилното му индивидуализиране на плоскостта на указаните от законодателя негови обективни
признаци- в случая с чл. 27, ал.2, вр. ал. 1, т. 2 Наредба № Н-18/13.12.2006 г. На тази база се
определя и нивото на достатъчната осведоменост за отделните факти и тяхното правно значение,
което никога не може да е поставено в зависимост от неизпълними в административно-
производствената дейност изисквания за тълкуване и излагане на изводи по приложението на
всички, систематично свързани със законния състав на нарушението разпоредби. Целта на
установителната функция на АУАН е свързана с установяването на съществените, релевантни
обстоятелства и факти, което би гарантирало истината за събитието на нарушението и неговия
автор. При преценка на качественото влияние на определени непълноти в съдържанието на АУАН,
се подхожда не в светлината на количествени показатели, прилагани към заложеното описание на
нарушението, а от наличието на минимално, но ясно и непротиворечиво описание на релевантните
обстоятелства и факти и формираните въз основа на тях съответни правни изводи,което според
съда е изпълнено с настоящия АУАН.
Изцяло в този смисъл са актуалните разяснения в практиката на касационната инстанция Решение
№ 3341 от 9.04.2025 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 235/2025 г.: „Погрешни са разсъжденията
на районния съд, че липсата в НП на подробно описание защо продадената бира следва да се
3
облага с 20% ДДС и е в група "Б", представлява процесуално нарушение, а още по-малко то е
съществено. /…/ За пълнота настоящият състав държи да отбележи, че съгласно общото
правило на чл. 66, ал. 1 ЗДДС стандартната ставка на ДДС е 20 на сто за облагаемите доставки
с място на изпълнение на територията на страната, освен изрично посочените като облагаеми с
намалена или нулева ставка на данъка. Следователно приложимостта на тази ставка не
следва да се обосновава при наличието на облагаема доставка. Ако има претенции за намалена
или нулева ставка по съответната продажба, те трябва да се обосноват от заинтересованото
лице.“
В АУАН е възприета непълна правна квалификация на нарушението – чл. 27, ал. 2 от Наредба Н-
18/13.12.2006 г. на МФ, вр.чл.118,ал.4 ЗДДС. Разпоредбата на чл.53,ал.2 ЗАНН предвижда, че
наказателно постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е
установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и
неговата вина. Ето защо в рамките на правомощията си по чл.53,ал.2 ЗАНН наказващият орган е
прецизирал правната квалификация на нарушението - чл. 27, ал. 2, вр.ал.1,т.2 от Наредба Н-
18/13.12.2006 г. на МФ, във връзка с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС. Чрез коригиране на установеното
несъответствие в съдържанието на АУАН, административнонаказващият орган е изпълнил
задължението си по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, съгласно която правна норма, преди да се произнесе по
преписката, наказващият орган проверява акта с оглед на неговата законосъобразност и
обоснованост и преценява възраженията и събраните доказателства. /в този смисъл по аналогичен
въпрос виж практиката на касационната инстанция в Решение № 1166 от 17.09.2020 г. на АдмС -
Бургас по к. а. н. д. № 1447/2020 г.; Решение № 524 от 10.04.2020 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д.
№ 297/2020 г./ Така в условия на сходна процесуална хипотеза в Решение № 1848 от 7.11.2014 г.
на АдмС - Бургас по к. н. а. х. д. № 1199/2014 г.
Ето защо съдът приема,че в АУАН и НП е спазен задължителният стандарт за минимално описание
фактическите елементи и обективни характеристики на нарушението, при запазено хармонично
единство между фактически и юридически параметри, с което са изпълнени критериите за
процесуална законосъобразност, пълнота и информативност–чл.42, ал.1 и чл.57,ал.1 ЗАНН при
съставяне на АУАН и издаване на НП.
По приложението на материалния закон:
В оспореното наказателно постановление е направен извод, че е допуснато нарушение на чл. 27,
ал. 2, вр.ал.1, т. 2 от Наредба № Н-18/2006 г., вр.чл.118,ал.4 ЗДДС.
В НП е възприето, че е допуснато нарушение на нормативен акт по прилагане на чл. 118,ал.4 ЗДДС,
а именно Наредба № Н-18/13.12.2006 г. и конкретно нейния чл. 27, ал.2,вр.ал. 1, т. 2.
В правилото на чл. 27, ал. 1, от Наредба Н-18/13.12.2006 г. като конститутивни признаци на
задължението са въздигнати обективният - за регистриране всяка продажба на стока или услуга в
съответстващата данъчна група и субективният признак - лицата по чл. 3, с изключение на
случаите, когато извършват дейност по чл. 28, и 2.
Съгласно чл. 3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ всяко лице е длъжно да регистрира и
отчита извършваните от него продажби на стоки и услуги във или от търговския обект чрез
издаване на фискална касова бележка от ФУ. Дружеството „А.Дж.Д.Т.“ ООД несъмнено притежава
качеството на лице по чл.3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ,т.к. към датата на проверката
стопанисва търговски обект –хотел „Л.”, находящ се в *****************.
Според посочената за нарушена разпоредба – чл. 27, ал. 1, от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ,
лицата по чл. 3, с изключение на случаите, когато извършват дейност по чл. 28, са длъжни да
регистрират всяка продажба на стока или услуга по данъчни групи според вида на продажбите: 1.
група "А" – за стоки и услуги, продажбите на които са освободени от облагане с данък, за стоки и
услуги, продажбите на които се облагат с 0 % ДДС, както и за продажби, за които не се начислява
ДДС; 2. група "Б" – за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 20 % данък върху
добавената стойност; 3. група "В" – за продажби на течни горива чрез измервателни средства за
разход на течни горива; 4. група "Г" – за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 9 %
данък върху добавената стойност.
Съгласно разпоредбата на чл.27,ал.2 Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ лицето по чл. 3, независимо
дали е регистрирано или не по ЗДДС задължително регистрира всички продажби по данъчни групи
съгласно ал. 1.
4
В условия на пълно доказване е установена инкриминираната хипотеза за неправомерно
съотнасяне на процесната доставка на услуга „паркинг“ /чийто вид не се оспорва от въззивника,а
се извежда по категоричен начин от допълнително представените ФБ сторно №0005059
000730.06.2025 г. и ФБ 0005094 0012/30.06.2025г./ към данъчна група „А“,, вместо в данъчна група
„Б“ по арг. на чл.27,ал.1,т.2 Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, с оглед облагаемостта с 20 % ДДС
на предоставяната услуга.
Неправилно класифицираната в данъчна група „А“, като облагаема със ставка 0%, вместо в
данъчна група „Б“ продажба е тясно и детайлно индивидуализирана, с конкретизиране на
документиращата я ФКБ №**********/10.06.2025г.и същата се явява несъмнено установена
предвид взаимодопълващите я ФБ сторно №0005059 000730.06.2025 г. и ФБ 0005094
0012/30.06.2025г. с оглед съдържимите се изрично изброяване вида на услугата – „паркинг“.
Тези факти не се оспорват от дружеството жалбоподател и тяхното доказване обуславя сигурен
извод за допуснато нарушение на чл.27,ал.1,т.2 Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ.
Съгласно общото правило на чл. 66, ал. 1 от ЗДДС стандартната ставка на ДДС е 20 на сто за
облагаемите доставки с място на изпълнение на територията на страната, освен изрично
посочените като облагаеми с намалена или нулева ставка на данъка.
Принципът е,че ако има претенции за намалена или нулева ставка по всяка конкретна продажба, тя
трябва да се обоснове от заинтересованото лице, т. е. да се посочат предпоставките за прилагане на
предвидено от закона изключение от стандартната ставка./ в т.см. е и Решение № 3341 от 9.04.2025
г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 235/2025 г./
В отклонение от този общ принцип е корелиращата с хипотезата на чл.27,ал.1,т.1 от Наредбата
нулева ставка 0% на доставка на определена категория стоки и услуги съгл.чл.66б,ал.1 ЗДДС, който
регламенитра, че нулева ставка на данъка се прилага при извършване на доставки с място на
изпълнение на територията на страната, посочени в глава трета, чл. 53, 64а, 140, 146 и 173.
По отношение на освободените доставки се прилага специалният режим на Глава четвърта.
„Освободени доставки и придобивания“ /Доставки, свързани със здравеопазване; Доставка,
свързана със социални грижи и осигуряване; Доставка, свързана с образование, спорт или
физическо възпитание; Доставка, свързана с култура, Доставка, свързана с вероизповедания както
и др. чл.43-чл.50 ЗДДС/, сред чийто предметен обхват не попада доставката на услуга „паркинг“.
Съгласно чл.113,ал.9 ЗДДС, данъчно задължените лица, които не са регистрирани по този
закон или са регистрирани на основание чл. 97а, ал. 1 и 2, чл. 99 и чл. 100, ал. 2, нямат право да
посочват данъка в издаваните от тях фактури и известия към фактури. Т.е. по силата на
препращащата норма на чл.113,ал.9 ЗДДС, следва, че доставки,за които не се начислява ДДС,са
попадащите в приложното поле на чл.97а,ал.1 и ал.2, чл.99 и чл.100, ал.2 ЗДДС.
Видно и от показанията на разпитаната св. С. Н. Х., в търговския обект не са предлагани стоки от
изброената категория на чл.66б, ал.1, ЗДДС и конкретно на чл.140,ал.1 ЗДДС -доставката на обща
туристическа услуга, ако доставките на стоките и услугите, от които пътуващото лице се
възползва пряко, са с място на изпълнение на територията на трети страни и територии.
Процесната облагаема доставка на услуга „паркинг“ не попада и в обхвата на изрично нормираното
изключение на чл.66а,ал.1,т.1 ЗДДС, която разпоредба регламентира намалена ставка 9% ДДС,
респ. предпоставя класифициране на определена категория доставки на услуги в данъчна група „Г“
- услуга по настаняване, предоставяно в хотели и подобни заведения, включително
предоставянето на ваканционно настаняване и отдаване под наем на места за площадки за
къмпинг или каравани, с място на изпълнение на територията на страната.
По отношение облагаемостта на услугата „паркинг“ със ставка 20% ДДС съгласно чл.27,ал.1,т.2
Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ настоящият състав споделя напълно практиката на касационната
инстанция в Решение № 4304 от 7.06.2024 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 829/2024 г. „Съдът
приема, че търговецът неправилно е отчитал услугата «платен паркинг» в група "А" – освободени
или с 0 % ДДС, вместо в група "Б" - за услуги, продажбите на които се облагат с 20 % данък
върху добавената стойност, с което е нарушил разпоредбата на чл. 27, ал. 1, т. 1 от Наредба №
Н-18/2006 г. и е осъществил неизпълнение на задължения към Държавата, визирани в чл. 185, ал. 2
вр. с ал. 1 от ЗДДС.“
Съгласно правилото на чл. 27, ал. 1, Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ задължените лица по чл.3
5
следва да регистрират "всяка продажба", т. е. инкриминира се форма на неправомерна дейност за
всяка документирана чрез отделна касова бележка продажба с неправилно класифициране по
данъчна група на вида стока/услуга, с което се осъществява самостоятелно състава на визираното
административно нарушение. Изчерпателното очертаване обстоятелствата относно процесната
доставка на услуга „паркинг“, с посочване на издадената за нея ФКБ, документираща неправилно
регистриране по данъчна група услуга по чл.8 и чл.9,ал.1 ЗДДС, обуславя възникването на
административно-наказателната отговорност.
С нормата на чл.27,ал.1,т.2 Наредба № Н-18/13.12.2006 г. са въведени допълнителни критерии за
отчетност и технически механизми за стриктно проследяване от приходна администрация на
извършваните продажби според относимата данъчна група. Задължението за класифициране на
продажбите на стоки и услуги по данъчни групи съответстващи на техния вид по см.на чл.27,ал.1
т.2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. завишава и ползва отчетността, и неизпълнението му не става
автоматично неутрално за административно-наказателното право в случай на законосъобразно
начисляване на ДДС в справките декларации на данъчния субект, както се настоява в жалбата.
Изцяло в този см. е и практиката на касационната инстанция, обективирана в Решение № 3341 от
9.04.2025 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 235/2025 г. ,а така и в Решение № 2390 от
14.03.2025 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 178/2025 г., в което се приема: „В случая, АНО е
наложил имуществената санкция по реда на чл. 185, ал, 2, изр. последно във вр. с чл. 185, ал. 1 от
ЗДДС, тъй като по делото липсват доказателства нарушението да е довело до неотразяване на
приходи, предвид факта, че и в двата случая продажбите се облагат с 20 % данък върху
добавената стойност. При определянето размера на санкцията, съдът намира, че отново не е
допуснато нарушение, тъй като санкцията е определена в минималния предвиден в закона размер
от 1000 лева.“
Съгласно разпоредбата на чл.185,ал.2 ЗДДС извън случаите по ал. 1 на лице, което извърши или
допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се
налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 600 до 2000 лв., или
имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 6000 до 20 000
лв. А съгласно приложената алтернатива на изр.2 на чл.185,ал.2 ЗДДС: Когато нарушението не
води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1. Предвид санкционната норма на
чл.185,ал.1 ЗДДС на лице, което не издаде документ по чл. 118, ал. 1, се налага глоба - за
физическите лица, които не са търговци, в размер от 200 до 1000 лв., или имуществена санкция - за
юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 1000 до 4000 лв. При това положение и
доколкото нарушението не е довело до неотразяване на приходи и е първо за санкционирното лице,
законосъобразно е индивидуализирана наложената към минимума имуществена санкция в размер
на 1000 лв.
Несподеляеми са и доводите на жалбоподателя за дисбалансираност на наложената имуществена
санкция спрямо степента на засягане на обществените отношения, закриляни с нормата на
чл.185,ал.2,изр.2, вр.ал.1 ЗДДС и по конкретно предвид драстичното разминаване между минимума
на санкцията 1000 лв.и размера на установената при проверката съгласно ФКБ доставка на услуга с
цена 45 лв.
В случая с прилагане имуществена санкция в размер към минимума по чл.185,ал.2,изр.2,вр.ал.1
ЗДДС, предвид установеното със съкратения отчет от фискалната памет в периода 01.01.25 г. -
20.06.2025 г. – неправомерно групиране в данъчна група „А“- оборот в размер на 5857.85 лв.
/от множество, системно неправилно класифицирани по данъчна група облагаеми доставки /
санкцията по отношение процесната продажба съгл. ФКБ №**********/ 10.06.2025г. не обуславя
надхвърляне границите на необходимото за постигане на легитимно преследваните от ЗДДС цели.
Строгостта на санкцията е изцяло в унисон с тежестта на наказваното с нея нарушение,т.к.
„А.Дж.Д.Т.“ ООД във вр. с цялостната негова систематична и продължила във времето
съставомерна дейност по чл.27,ал.ал2, вр.ал.1,т.2 Наредба Н-18/13.12.2006 г. по неправилно
отчитане на продажби в група „А“ вместо в група „Б“ е било санкционирано само веднъж – с
процесното НП и във вр. с документираната съгл. ФКБ №**********/ 10.06.2025г. продажба. Ето
защо, предвид данните в съкратения отчет на ФП потвърдени и с показанията на актосъставителя,
сама по себе си стойността на обективираната с ФКБ №**********/ 10.06.2025г. доставка на
услуга не е способна по радикален начин да снижи тежестта на извършеното деяние до степен на
маловажност по см. на чл.28 ЗАНН.
Касае се за системност в неправомерното поведение на въззивното дружество,която независимо от
6
техническите и софтуерни дадености на ФУ през м.06.25 г. е продължавала безкритично за един
продължителен период м.01-м.06.2025 г. предвид реализирания оборот в размер на 5857.85 лв.
за този период,неправилно групиран в данъчна група „А“.
С трайността на това поведение реално се засягат механизмите за отчетност на паричните потоци,
злепоставя се фискалната политика и проследимостта на облагаемите доставки по конкретна
данъчна ставка като важен сегмент от законосъобразното формиране на приходната част на
държавния бюджет. Повтаряемостта на нарушението във времето, извън фискализираната
доставка на услуга, минимизира възможността за законосъобразна реализация на дружеството при
бъдещи негови форми на организиране данъчно-правна отчетност, в случай на евентуално
допускане липсата изобщо на санкциониране.
Очевидно е,че се касае за лишена от конструктивност динамика в неправомерното организиране и
регистриране на продажбите, която е продължила във времето, а е санкционирана еднократно /по
отношение реализирания оборот от продажби в данъчна група „А“ в размер на 5857,85 лв/.
Ето защо приложената еднократно имуществена санкция, макар и формално да е обвързана с
обективираната продажба с ФКБ №**********/ 10.06.2025г. на стойност 45 лв. не следва, а и не
може едноаспектно и изолирано да се обсъжда, при пълно игнориране данните за реализиран и
неправомерно регистриран в рамките на 01.01.25 г. -20.06.25 г. в данъчна Група „А“ оборот от
доставки на стоки в размер на 5857,85 лв., вместо в група „Б“- с 20% ДДС. В случая подходът на
еднократно санкциониране на ЮЛ не е дисбалансиран от гледище на принципа за справедливостта,
тъй като обективната тежест на извършеното надхвърля значението на документираната с
процесната ФКБ доставка на услуга на стойност 45 лв., предвид което чрез приложението на
минимума, указан в чл.185,ал.2,изр.2,вр.ал.1 ЗДДС са отчетени индивидуалните особености на
нарушението, специфичното съчетание на обективните негови характеристики, които не само
позволяват то да бъде отнесено към типичния случай на нарушения по чл.27,ал.1,т.2, вр.ал.2
Наредба Н-18/13.12.2006 г. , но и разкриват завишено ниво на обществена опасност.
Изложеното е илюстрирано в недвусмислено изграждащия се през м.01.25г.- м.06.25 г. по
отношение на „А.Дж.Д.Т.“ ЕООД последователен модел на търговска дейност, в който са заложени
нарушения на чл.27,ал.1,т.2, вр.ал.2 Наредба Н-18/13.12.2006 г. при реализиране на доходи от
облагаема дейност чрез неправилно регистриране на доставки на стоки в издаваните за тях касови
бележки от фискално устройство
В противовес на защитната аргументация в жалбата неприложима се явява разпоредбата на чл. 28
ЗАНН. Обстоятелството, че дадено нарушение е формално, елиминира възможността от него да се
преценява липсата или незначителността на вредните последици като привилегироващ фактор по
чл.28 ЗАНН, но не изключва априорно извършването на преценка относно приложение на тази
разпоредба. В случая нарушението, не може да се интерпретира като маловажно по см. на чл.28
ЗАНН по гореизложените подробни аргументи, т.к. става въпрос за създадена систематична
трайност в един продължителен период, извън обхвата фискализираната продажба от 10.06.25 г. с
оглед отчитането на продажби в група „А“, видно от съкратен отчет на ФУ само за от 01.01.25 г. до
20.06.25 г., реализиращи оборот в размер на 5857,85 лв., което е довело до неправомерно отчитане
на данъчноправно релевантни елементи, свързани с дейността на дружеството.
Този извод не търпи корекция от обстоятелството за правомерно начисляване на 20% ДДС в
дневниците за продажби, доколкото за съставомерността по чл.185, ал.2 от ЗДДС изр.2 във връзка с
чл.185 ал.1 от ЗДДС не се предвижда вредоносен резултат неотразяване на приходи,
респ.настъпване за щета за фиска. В този см. са и актуалните разрешения в практиката на
касационната инстанция в Решение № 2390 от 14.03.2025 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. №
178/2025 г., в което се приема: „Неоснователно е възражението на касатора и за приложение на
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Независимо от еднаквия размер на ДДС, с който се облагат
продажбите на стоките и услугите по двете данъчни групи "Б" и "В", посредством извършеното
нарушение се препятства контролната дейност на приходната администрация и е невъзможно
осъществяването на пълно проследяване на търговския оборот в неговата цялост. /…/ В случая
обратен извод не следва и от факта, че нарушението е било отстранено.“
Предвид изложеното обжалваното НП като обосновано,законосъобразно и правилно следва да се
потвърди.
Разпоредбата на чл. 63, ал. 4 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица или еднолични
търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
7
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер
за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл. 37,
ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената
дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Като взе
предвид, че делото не представлява фактическа и правна сложност, съдът намира, че на
юрисконсулта следва да бъде присъдено възнаграждение в минималния размер, предвиден в
нормата на чл. 27е в действащата актуална редакция /в сила от 01.10.2025 г.) от Наредбата, а
именно за сумата от 130 лева. По аргумент от т. 6 от ДР на АПК, разноските следва да се присъдят
в полза на това юридическо лице, от което е част наказващият орган – в случая това е НАП, със
седалище гр. С..
Водим от горните съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 841922-F831281/07.08.2025г., издадено от
Началник на отдел „Оперативни дейности“-Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД
„Фискален контрол“, с което за нарушение на чл.27,ал.2 Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ вр. чл.27,
ал.1, т.2 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ във вр. с чл.118,ал.4 ЗДДС на основание чл.185, ал.2 от
ЗДДС изр.2 във връзка с чл.185 ал.1 от ЗДДС на жалбоподателя - „А.Дж.Д.Т.“ ООД с ЕИК
********* е наложена „Имуществена санкция” в размер на 1000 лева.
ОСЪЖДА „А.Дж.Д.Т.“ ООД с ЕИК ********* да заплати на Национална агенция за приходите С.
сумата от 130 лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в
14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
8