МОТИВИ
към Присъда №59/19.04.2019г. по НОХД №2110/2018г.
на РС- *
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – * е
повдигнала обвинение срещу Н.Л.Ч. ЕГН: ********** – за това, че „През периода месец август 2017 година до месец април 2018 година /включително/
в град *, при условията на повторност,
като осъден със съдебно решение- решение по гр.дело № 5040/2016 година
по описа на Районен съд- град *, влязло в сила на 30.08.2016 година да издържа
свой низходящ- дъщеря си М.Н.Ч., родена на *** година, съзнателно не изпълнил задължението си в
размер на повече от две месечни вноски, а именно 9 / девет/ месечни вноски по
150,00 лева всяка , общо в размер на 1 350,00 лева.
- престъпление по чл. 183, ал. 4
вр. ал. 1 вр. чл. 28, ал. 1 от НК.“
Представителят на РП - * поддържа
обвинението така, както е повдигнато. Счита същото за доказано по несъмнен
начин. Относно параметрите на наказателната отговорност счита, че на подсъдимия
следва да бъдат наложени наказания пробация, в размер около минималния, както и
обществено порицание.
Подсъдимият Н.Л.Ч. се явява лично.
Признава се за виновен, дава обяснения в които изразява съжаление за
неизпълнението на издръжката, но същевременно излага собствена теза за случая. Не
заема изрична позиция по съществото на делото.
След щателно обсъждане на
събраните по делото доказателства и доказателствени средства поотделно и в
тяхната съвкупност, Съдът намира за установено следното:
Н.Л.Ч. е роден на ***г***, *, *, със средно образование, работи, разведен,
осъждан, ЕГН: **********.
С Решение по гр.дело № 1800/2003г.
по описа на РАЙОНЕН СЪД - *, гражданският брак между подсъдимия Н.Л.Ч. и
свидетелката С. А.А. бил прекратен. Със
същото Решение, упражняването на родителските права върху роденото през брака
дете – М.Н.Ч. /родена *** година/ било предоставено на свидетелката С.А., а
подсъдимият Ч. бил задължен да плаща месечна издръжка в полза на дъщеря си. С Решение по гр.дело № 5040/2016г.
по описа на РАЙОНЕН СЪД – *, размерът на дължимата издръжка бил увеличен от 90
– на 150 лева. Решението влязло в сила на 30.08.2016 година.
Междувременно, с Присъда по НОХД №
1206/2016 година по описа НА РАЙОНЕН СЪД–*, Н.Ч. бил признат за виновен в
извършване на престъпление по чл. 183 ал. 1 НК – за това, че „за периода м. 10.2015 г. – м. 01.2016 г. в
гр. * като осъден да издържа свой низходящ – М.Н.Ч., съзнателно не изпълнил
задължението си в размер на 5 месечни вноски на обща стойност 450 лева“,
като му било наложено наказание ТРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, изпълнението на
което, на основание чл.66 ал.1 НК било отложено за срок от ТРИ ГОДИНИ.
Присъдата влязла в сила на 07.07.2016г.
Въпреки това осъждане, в периода август
2017 година - месец ноември 2017 година /включително/, подсъдимият Ч. отново
преустановил изплащането на дължимата в полза на М.Н.Ч. издръжка. Причина за
това поведение на подсъдимия била материалната му затрудненост, която обаче не
го лишавала от обективната възможност да изпълнява това свое задължение, тъй
като все още работел – в „*“ ЕООД - *. В края на месец ноември 2017г. обаче,
трудовата ангажираност на Н.Л.Ч. в
посоченото дружество била преустановена. Същият не могъл да си намери работа и
материалното му положение претърпяло съществено влошаване, поставяйки го в
обективна икономическа невъзможност да изплаща дължимата издръжка. Така, в
периода месец декември 2017 година - месец април 2018 година /включително/,
подсъдимият продължил да не изпълнява споменатото свое задължение.
Така изложената фактическа
обстановка се приема от съда за доказана по убедителен начин и почива върху
следните събрани по делото доказателствени материали:
- обяснения на подсъдимия Н.Ч.,
дадени в хода на съдебното следствие;
- показания на свидетелката С.А.А.,
дадени в хода на съдебното следствие и прочетени на основание чл.281 ал.4
вр.ал.1 т.1 и т.2 НПК. Съдът преценява като по-подробни, последователни и
логически издържани показанията на свидетелката, дадени в досъдебното производство
и поради това – и без да лишава от кредитиране непосредствено дадените нейни
показания, тъй като липсват основания да се приеме, че са недобросъвестно
дадени – им отдава известно предпочитание пред показанията в хода на съдебното
следствие;
- писмени сведения, съставляващи
банкова тайна по смисъла на чл.62 ал.2
ЗКИ, предоставени от *, *, *, *, *, *, *,
*, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, **, *– клон *, *. – клон *, *. – клон
*, *– клон * /л.45 – 95 от делото, л.106 – л.125, л.131 от делото/;
- препис на Решение по гр.дело №
5040/2016г. по описа на РАЙОНЕН СЪД – * /л.11 - 12 от ДП/;
- справка за родствени връзки на Н.Л.Ч.
/л.14 от делото/;
- писмени доказателства за извършени
плащания от страна на Н.Ч. във връзка със задължението за издръжка /л.37 – 38,
л.132 - 133 от делото/
- заключение по единична
съдебно-икономическа експертиза /л.138 – 151 от делото/, от което се
установява, че за периода 19.05.2017г. – 24.11.2017г. подсъдимият Ч. е бил
трудово ангажиран в „*“ ЕООД - * и е получил общо 2954,68лв., като за периода
03.07.2017 – 18.12.2017г. е внесъл общо средства по дължимата издръжка в размер
на 750лв.; трудовата ангажираност на подсъдимия е била възобновена считано от
15.05.2018г. /“*“ АД – */, т.е. след инкриминирания период. Въпреки това,
вещото лице посочва, че за периода 01.04.2017г. – 30.04.20178г., за Ч. е била
налице временна обективна икономическа възможност да изплаща издръжка в размер
на 150 лева месечно. Вещото лице не посочва допълнителни източници на доход от
страна на подсъдимия през инкриминирания период, а същевременно отбелязва, че е
имал задължения към * в размер на 494.32 лева, във връзка с издадена кредитна
карта. Съдът съобрази, че експертното заключение не е достатъчно ясно и поради
това, допусна извършването на допълнителна тройна съдебно-икономическа
експертиза, която да отговори на въпроса - при отчитане на наличните по делото
доказателствени материали – в т.ч., свидетелски показания, документи за движимо
и недвижимо имущество, трудова ангажираност на подсъдимия - през периода
24.11.2017 до 30.04.2018 г. - била ли е налице обективна икономическа възможност
за изплащане своевременно на издръжка в размер 150 лева, като при отговора на
този въпрос да се съобразят данните на Националната статистика във връзка с разходите за живот в страната
през същия период от време. С изключение на така очертания аспект, наложил
допускането на допълнителна експертиза, Съдът преценява експертното заключение
по първоначалната такава като обективно и безпристрастно и му отдава вяра;
- заключение по допълнителна тройна
съдебно-икономическа експертиза /л.160 – 165 от делото/, от което се
установява, че по данни на НАЦИОНАЛЕН СТАТИСТИЧЕСКИ ИНСТИТУТ за периода
01.0817г. – 30.04.2018г., паричните разходи за издръжка средно на едно лице
варират от 421,04лв. до 460,77лв. и в тази връзка и - при отчитане на
свидетелските показания, доказателствата за движимо, недвижимо имущество и
трудова ангажираност на Н.Л.Ч. през периода 24.11.2017г. – 30.04.2018г. - през
същия период подсъдимият не е имал обективна икономическа възможност да изплаща
своевременно издръжка в размер на 150 лв. месечно. Съдът преценява като
обективно и пълно експертното заключение, поради което му отдава вяра;
- писмени доказателства за
имущественото състояние и трудовата заетост на подсъдимия, представени от ТД на
* – *, ОДМВР, ОБЩИНА *, ОД „*“, *, БТ - * /л.17 – 25 от делото, л.26 – 35 от
ДП/
- характеристични данни /л.28 – 29
от делото/;
- справка за съдимост /л.31 - 32 от
делото/.
От посочените по-горе
доказателствени източници следва по убедителен и безпротиворечив начин изложената
по-горе фактическата обстановка, приета от Съда. В доказателствената съвкупност
липсват противоречия, които да налагат обсъждане в съотвествие с чл.305 ал.3
изр.2 НПК.
При така установената фактическа
обстановка Съдът намира, че с действията си, от обективна страна, подсъдимият Н.Л.Ч.
ЕГН: ********** е осъществил състав на престъпление по чл. 183 ал. 4 вр. ал. 1 вр. чл. 28 ал. 1 НК - през
периода месец август 2017 година - месец
ноември 2017 година /включително/ в град *, при условията на повторност, като осъден с Решение по гр.дело № 5040/2016
година по описа на Районен съд- * /в сила от 30.08.2016 година/ да издържа свой
низходящ - дъщеря си М.Н.Ч. /родена *** година/, не изпълнил задължението си в
размер на повече от две месечни вноски, а именно - 4 /четири/ месечни вноски от
по 150.00 лева всяка, в общ размер на 600.00 лева.
Изпълнителното деяние на
престъплението по чл.183 ал.4 НК е идентично с това по чл. 183 ал.1 НК и се
изразява в бездействие – противоправно въздържане от изпълнението на задължение
за даване на издръжка, постановено с влязъл в сила съдебен акт, за две или
повече месечни вноски. Поведението на подсъдимия е било именно такова, като в
периода месец август 2017 година - месец
ноември 2017 година /включително/ в гр.* не изпълнил нито една месечна вноска
от дължимите през този период общо четири месечни вноски. Тези факти и обстоятелства
се установяват пряко от обясненията на подсъдимия Ч. и показанията на свидетелката
С.А., а косвено - от препис на Решение по гр.дело № 5040/2016г. по описа на
РАЙОНЕН СЪД – *, писмени доказателства за извършени плащания от страна на Н.Ч.
в полза на С.А., както и писмени сведения, съставляващи банкова тайна по
смисъла на чл.62 ал.2 ЗКИ, изискани от
банките в страната и лицензираните клонове на чуждестранни банки в РЕПУБЛИКА *.
От друга страна, осъждането на подсъдимия за престъпление по чл.183 ал.1 НК по
НОХД № 1206/2016 година по описа на РАЙОНЕН СЪД–*, обуславя наличието на
квалифициращия признак „повторност“ по смисъла на чл.28 ал.1 НК.
От субективна страна подсъдимият е
действал при условията на пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 пр.1 НК –
съзнавал е общественоопасния характер на деянието, съзнавал е неговите
обективни признаци, предвиждал е общественоопасните му последици – неплащане на
повече от две месечни вноски по издръжката - и е целял тяхното настъпване. В
този смисъл, неговото поведение е било „съзнателно“ по смисъла на чл.183 ал.1 НК, като следва да бъде подчертано, че в периода месец август 2017 година - месец ноември 2017 година
/включително/, за подсъдимия не са били налице пречки от такова естество, че да
е налице пълна обективна невъзможност да изплаща вноските по издръжката на М.Н.Ч.
/родена *** година/. Съвкупната преценка на представените /и изброени по-горе/
писмени доказателства за имотно състояние и трудова ангажираност на подсъдимия
идва да покаже, че макар да е бил в материална затрудненост, през този период,
подсъдимият все пак е имал парични постъпления, резултат от трудова
ангажираност /„*“ ЕООД – */. В този смисъл Съдът приема, че в така очертания
период подсъдимият, макар и със затруднения, е имал възможност да изплаща
дължимата издръжка, т.е. неизпълнението е „съзнателно“ по смисъла на чл.183
ал.1 НК.
На следващо място, както вече беше
споменато, след като трудовата ангажираност на подсъдимия Ч. в „*“ ЕООД – *
била преустановена в края на месец ноември 2017г., през периода месец декември
2017 година - месец април 2018 година /включително/ подсъдимият Ч. продължил да
не изплаща присъдената в полза на М.Н.Ч. издръжка. Според представените по
делото писмени доказателства за имущественото му състояние и трудовата му
ангажираност обаче, както и видно от заключението по изготвената допълнителна
тройна съдебно-икономическа експертиза, в периода месец декември 2017 година -
месец април 2018 година /включително/ подсъдимият не е имал обективна
икономическа възможност да плаща своевременно издръжката. В този смисъл, през
коментирания период, поведението на Н.Ч. е обективно, но не и субективно
съставомерно по чл.183 ал.1 НК. Няма как бездействието на подсъдимия по
изплащане на дължимата спрямо М.Ч. издръжка да бъде „съзнателно“, т.е.
умишлено, при положение, че същият е поставен в условия на материално
съществуване, обективно непозволяващи предприемането на дължимото по закон действие
– изплащане на парична сума в размер на 150 лева месечно по присъдената
издръжка. Тук следва да бъде отбелязано, че съществува разбиране, че задължението
за издръжка е „безусловно“ по своя
характер. Подобно разбиране има своя правен и морален контекст, но няма как да
бъде взето предвид буквално, защото на практика би превърнало престъплението по
чл.183 ал.1 НК /или по чл.183 ал.4 НК/ в своеобразна форма на безвиновна
отговорност – което не е нищо друго, освен юридически абсурд. Следва да бъде *омнено,
че всяко престъпление е деяние, което е извършено виновно /чл.9 ал.1 НК/ - и
това положение не подлежи на обсъждане, тъй като следва по силата на Закона. „Безусловността“
на задължението за издръжка обаче води и до други, не по-малки юридически абсурди.
Поставя се *ример щекотливия въпрос – дали тази „безусловност“ предполага подсъдимия
да набавя парични средства за изпълнение на издръжката, независимо от способите
за това, в т.ч. – чрез извършване на кражби, грабежи и др.престъпления, които
са от естество да осигурят някакви парични средства? Би следвало да е
самоочевидно, че отговорът на този въпрос е отрицателен. Буквалното възприемане
на коментираната „безусловност“ обаче, наред с това, практически дерогира правни
институти: конституционно признатата презумпция за невиновност /чл.31 ал.3 от Конституцията/, както и тежестта на доказване в наказателното производство по
дела от общ характер /чл. 103 НПК/. Следва да бъде *омнено, че
обвиняемият/подсъдимият/ не само се счита за невиновен до доказване на
противното, но наред с това, задължение на Прокуратурата е да способства за
доказване на повдигнатото обвинение пред Съда. Наред с това, невъзможността на
подсъдимия да докаже възраженията си не може да става причина да се правят
изводи в негова вреда. Така, подсъдимият Ч. заявява в обясненията си, че именно
преустановяването на трудовата му ангажираност през месец ноември 2017г., е
била причината за неговото бездействие при изпълнение на издръжката оттук
насетне, т.е. до месец април 2018г. включително. Прокуратурата не ангажира – а
и Съдът служебно не събра доказателства - опровергаващи тази позиция на
подсъдимия: позиция, която убедително следва от представените доказателства, че
същият не притежава през инкриминирания период нито движимо, нито – недвижимо
имущество или трудова заетост; позиция, следваща по категоричен начин и от
заключението по представената допълнителна тройна съдебно-икономическа
експертиза. Оттук и извода, че през коментирания период, Ч. е бил в обективна
икономическа невъзможност да дава издръжката, което на свой ред, лишава
извършеното от него деяние от съзнателния му характер.
Въз основа на тези доводи Съдът
съобрази, че повдигнатото спрямо подсъдимия обвинение е доказано по несъмнен
начин както от обективна, така и от субективна страна в очертаната по – горе
част. Н.Л.Ч. следва да бъде признат за виновен именно в очертаните предели,
като бъде оправдан в частта на обвинението за дължими месечни вноски за периода
месец декември 2017 година - месец април 2018 година /включително/, тъй като в
този период, бездействието му по изплащане на дължимата издръжка не може да се
приеме за съзнателно, т.е. – за виновно.
При решаване на въпросите за
индивидуализацията на наказанието, Съдът взе предвид степента на обществената
опасност на деянието и личната обществена опасност на подсъдимия, смекчаващите
и отегчаващите отговорността обстоятелства.
Обществената опасност на деянието
по чл.183 ал.4 НК, следваща от предвидената в закона наказуемост, е относително
ниска: предвидено е алтернативно налагане на наказание лишаване от свобода до две
години или пробация, както и кумулативно - обществено порицание.
Личната обществена опасност на
подсъдимия Н.Ч., следваща от представената справка за съдимост, е ниска. Същият
е осъждан еднократно – по споменатото вече НОХД № 1206/2016 година по описа на
РАЙОНЕН СЪД–*, от което обаче следва правната квалификация на престъплението в
което е обвинен – и поради това, на самостоятелно основание, това осъждане не
следва да бъде взето предвид при определяне степента на личната му обществена
опасност. Същевременно, от представените характеристични данни следва, че няма
данни Ч. да контактува с лица от активния криминален контингент, не са налице
данни за нарушения на обществения ред, злоупотреба с алкохол или упойващи
вещества, а по местоживеене, подсъдимият се ползва с добро име. Следователно,
съвкупно преценено, неговата обществена опасност, действително се явява ниска.
Като смекчаващи отговорността
обстоятелства Съдът взе предвид:
-
*равеното самопризнание и дадените в негова подкрепа обяснения;
-
затрудненото материално положение през инкриминирания период;
-
добрите характеристични данни.
Не се събраха доказателства за
обстоятелства, които отегчават отговорността на подсъдимия.
При така приетите и обсъдени
обществена опасност на деянието и дееца, смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства, Съдът намира следното: налице е превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства, при относително ниска обществена опасност на деянието
и ниска – на дееца. Не са налице многобройни или изключително по характера си,
смекчаващи отговорността обстоятелства, т.е. не са налице условията за
определяне вида и размера на наказанието при условията на чл.55 НК. На следващо
място Съдът намира, че като по – подходящо наказание от двете алтернативно
предвидени в чл.183 ал.1 НК – лишаване от свобода и пробация - се явява
наказанието пробация, като предвид естеството на смекчаващите отговорността
обстоятелства Съдът преценява, че същото наказание следва да бъде по двете
задължителни пробационни мерки по чл.42а ал.4 НК в размер, който да се
доближава до минимума, предвиден в чл.42а ал.3 т.1 НК; този размер обаче не
може да бъде в самия минимум, предвид обстоятелството, че се касае за
престъпление, извършено при условията на „повторност“ по чл.28 ал.1 НК, т.е.
предполагащо по-строг санкционен подход; следва да бъде наложено и кумулативно
предвиденото наказание обществено порицание, което да бъде изпълнено по
местоживеенето на дееца.
В съответствие с тези съображения,
Съдът призна подсъдимия Н.Л.Ч. ЕГН: ********** за виновен в това, че през
периода месец август 2017 година - месец
ноември 2017 година /включително/ в град *, при условията на повторност, като осъден с Решение по гр.дело № 5040/2016
година по описа на Районен съд- * /в сила от 30.08.2016 година/ да издържа свой
низходящ - дъщеря си М.Н.Ч. /родена *** година/, съзнателно не изпълнил задължението си в
размер на повече от две месечни вноски, а именно - 4 /четири/ месечни вноски от
по 150.00 лева всяка, в общ размер на 600.00 лева - престъпление по чл.
183 ал. 4 вр. ал. 1 вр. чл. 28 ал. 1 НК,
поради което и на основание чл. 183 ал.
4 вр. ал. 1 вр. чл. 28 ал. 1 НК във вр.чл.54 НК го осъди на ОБЩЕСТВЕНО
ПОРИЦАНИЕ, което да бъде изпълнено чрез прочитане на настоящия диспозитив на
Присъдата по Общински медиен център – *, както и ПРОБАЦИЯ при следния вид и
размер на пробационните мерки:
-
по чл. 42а ал.2 т. 1 НК – задължителна регистрация по настоящ адрес *** -
за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА, при периодичност - ДВА пъти седмично;
-
по чл.42а ал.2 т.2 НК – задължителни периодични срещи с пробационен
служител - за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА.
Съответно на вече изложеното,
Съдът призна подсъдимия Н.Л.Ч. ЕГН: ********** за невиновен в частта на
обвинението за неизплатени 5 /пет/ месечни вноски, на обща стойност 750.00 лв.,
от дължима в полза на М.Н.Ч. /родена *** година/ издръжка през периода месец
декември 2017 година - месец април 2018 година /включително/, поради което на
основание чл.304 НПК го оправда в тази част на обвинението.
Така определените и наложени
наказания Съдът приема за съответстващи на целите на индивидуалната и
генералната превенция, както и за достатъчни по своя вид и размер, щото да
способстват за поправянето и превъзпитанието на Н.Ч.. Наред с това, изпълнени
се явяват и принципните изисквания на Закона наказанието да бъде справедливо,
както и да бъде съответно на извършеното престъпление.
Във връзка с *равените по делото
разноски, Съдът взе предвид, че Н.Л.Ч. ЕГН: ********** е признат за виновен за
част от инкриминирания период – по отношение на който период е и заключението
по първоначалната съдебно-икономическа експертиза, за която са изплатени 117.60
лева от бюджета на РС – *. От друга страна, подсъдимият е признат за невиновен
във връзка с периода месец декември 2017 година - месец април 2018 година
/включително/, за който се отнася заключението по изготвената допълнителна
тройна съдебно-икономическа експертиза, за която са изплатени 302.40 лв. лева
от бюджета на РС – *. В съответствие с този изход на наказателното преследване и
на основание чл.189 ал.4 НПК, Н.Л.Ч. ЕГН: ********** беше осъден да заплати *равените по делото разноски, както
следва: 117.60 лева /сто и седемнадесет лева и шестдесет стотинки/- по сметка
на РС – *, като разноските в размер на 302.40 лв./триста и два лева и четиридесет
стотинки/ - остават за сметка на Държавата.
По така изложените мотиви, Съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :