Р Е Ш Е Н И Е
№…399…….
14.06.2022 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на деветнадесети май две хиляди двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
Секретар: Ивелина Въжарска
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия В.Желева административно дело №1062 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл.118, ал.3, вр. ал.1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Образувано е
по жалба от М.К.М. ***, с посочен по делото съдебен адрес, против Решение №1012-26-383-1
от 15.09.2021 г. на Директора на Териториално поделение (ТП) на Национален
осигурителен институт (НОИ) – Хасково,
с което е отхвърлена жалбата му против Разпореждане №**********/2140-26-538 от
16.07.2021 г. на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване” (ПО) при ТП на НОИ –
Хасково.
Жалбоподателят твърди,
че оспореното решение било постановено в нарушение на правилата по чл.35 и
чл.36, ал.3 от АПК. Неправилно административният орган бил приел, че стажът му
за периода от 01.12.1998 г. до 16.04.2003 г. (без
този за периода от 01.01.2000 г. до 01.03.2001 г.)
и този за периода от 01.10.1996 г. до 30.11.1998 г. следвало да се зачита по
условията на трета категория труд, а не на втора. Сочи, че трудът, който бил
полагал, бил от втора категория, тъй като за посочения период бил назначен и
работил като шофьор на товарен автомобил с товароподемност над 12 тона.
Конкретният автомобил, който жалбоподателят бил управлявал в посочените
периоди, бил товарен автомобил марка „Мерцедес“, модел 1635 с регистрационен
номер * ***** и товарно ремарке с рег.№*** ****. Точно този товарен автомобил и
ремарке му били поверени и те категорично представлявали товарен автомобил с
товароподемност 12 и повече тона. Конкретните товарен автомобил и ремарке били
собственост на С. Г. К. от гр.***, който за периода от 01.12.1998 г. до
16.04.2003 г. ги бил отдал под наем на работодателя „Тримекс“ ЕООД, а за
периода от 01.10.1996 г. до 30.11.1998 г. ги бил отдал под наем на работодателя
„Мидланд транс“ ООД. За посочените периоди и двете дружества осигурявали
жалбоподателя при условията на втора категория труд. С оспорваното решение било
прието, че само за периода от 01.01.2000 г. до 01.03.2001 г. жалбоподателят бил
полагал труд в „Тримекс“ ЕООД при условията на втора категория труд, без да
съобрази, че през целия период, когато е работил при този работодател,
жалбоподателят бил шофьор и управлявал единствено и само посочените товарен
автомобил с товарно ремарке. Оспорващият считал, че стажът му за претендираните
периоди следвало да бъде зачетен за втора категория, съгласно раздел II, чл.53а от Правилника за категоризиране на труда при
пенсиониране (отм.), с оглед на което отговарял на
изискванията за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по
реда на чл.69б, ал.2 от КСО.
Претендира
обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане да бъдат отменени, и
преписката да бъде върната на административния орган за ново произнасяне в този
смисъл.
Ответникът, Директор на ТП на НОИ – Хасково, чрез процесуален представител
по делото и в писмено становище, намира жалбата за неоснователна и претендира
отхвърлянето й.
Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
От данните по пенсионната преписка е видно, че от М.К.М.
***, до Директора на ТП на НОИ – Хасково е подадено Заявление с вх.№2113-26-342
от 19.03.2021 г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст
(ЛПОСВ), като към заявлението са
представени изброени под опис документи за стаж, включително Трудова книжка №694/06.10.1979
г., изд. от МТ Станция с.***, ***.
Изготвен е Опис на осигурителния стаж на
заявителя, според който той има по Трудова книжка №694/06.10.1979 г. осигурителен
стаж от трета категория: за периода 01.10.1996 г. – 30.11.1998 г. от 02 г., 01
мес. и 29 дни при осигурител „Мидланд транс“ ООД, Свиленград, като шофьор, и за
периода 01.12.1998 г. – 16.04.2003 г. от
04 г., 04 мес. и 15 дни при осигурител „Тримекс“, Свиленград, като шофьор.
С писмо изх.№1056-26-330/02.04.2021 г., Ръководителят на ПО при ТП на НОИ – Хасково е поискал съдействие от Началник на Сектор „КР на ДОО“ при същото ТП, във връзка с преценка категорията труд на заявителя, като е посочил, че „в регистъра за осигурените лица има данни, че за периода от 01.12.1998 г. до 16.04.2003 г. лицето М.К.М. е осигурявано за втора категория труд“. Поискал е издаване на УП-3 за периода на заверен стаж към „Тримекс“ ООД, Свиленград, с вписване на каква кола е бил шофьор и каква товароносимост е автомобилът съгласно техническата документация, съответно дали стажът попада в различна от трета категория труд.
В отговор е постъпило писмо изх.№1056-26-330-1 от 08.04.2021 г., с обяснения, че едноличен собственик на осигурителя „Тримекс“ ЕООД е Х. С.П . който с приемо-предавателен протокол от 28.04.2014 г. предал на управителя К. А.Р. цялата счетоводна документация на дружеството, в това число и разплащателни ведомости, а след извършена проверка в масивите на МВР е установено, че К.А. Р. е обявен за национално издирване, поради което контролните органи на ТП на НОИ – Хасково са в обективна невъзможност да извършат исканата проверка.
С писмо изх.№1056-26-441/07.05.2021 г., Ръководителят на ПО при ТП на НОИ – Хасково е поискал съдействие от Началник на Сектор „КР на ДОО“ при същото ТП и във връзка с преценка категорията труд на заявителя към „Мидланд транс“, Свиленград, като е посочил, че „в регистъра за осигурените лица има данни, че за периода от 01.01.1997 г. до 30.11.1998 г. М.К.М. е осигуряван за втора категория труд“. Поискал е издаване на УП-3 за периода на заверен стаж към този осигурител, с вписване на каква кола е бил шофьор и каква товароносимост е автомобила съгласно техническата документация, съответно дали стажът попада в различна от трета категория труд.
В постъпилото в отговор писмо изх.№1056-26-441-1 от 13.05.2021 г., също са дадени обяснения, че дружеството „Мидланд транс“ ООД със съдружници Х.Г. Я. и Х. С.П., с основна икономическа дейност експорт, импорти, строителство в страната и чужбина, е обявено в ликвидация, като на ликвидатора не е предадена счетоводната документация, не са предадени разплащателни ведомости и трудовоправни документи в ТП на НОИ – Хасково, осигурителят е заличен в Търговския регистър и предвид това контролните органи на ТП на НОИ – Хасково са в обективна невъзможност да извършат исканата проверка.
С писмо изх.№2113-26-342-4 от 02.04.2021 г. Ръководителят на ПО при ТП на НОИ – Хасково е поискал от заявителя М.К.М. да представи обр.УП-3 за периода от 01.10.1996 г. до 30.11.1998 г., като осигурителят впише на каква кола е бил шофьор и с каква товароносимост е автомобила.
С Декларация от 07.04.2021 г. М.К.М. ***, че за периода 01.10.1996 г. до 30.11.1998 г. е работил във фирма „Мидланд транс“ гр.Свиленград като шофьор на тежкотоварен автомобил над 12 тона (международен шофьор), който е от втора категория труд, но не може да представи искания документ обр.30 от фирмата, тъй като тя е ликвидирана.
С Разпореждане №**********/2140-26-538/16.07.2021 г., издадено от Ръководителя на ПО при ТП на НОИ – Хасково, при зачетен
осигурителен стаж от 2 категория труд – 08 г., 09 мес. и 09 дни и осигурителен
стаж от 3 категория труд – 30 г., 08 мес. и 21 дни, общ осигурителен стаж
съгласно чл.104 от КСО, превърнат към 3 категория труд – 41 г., 08 мес. и 10
дни и възраст към 19.03.2021 г. – 59 г., 09 мес. и 05 дни, при сбор от
осигурителен стаж и възраст 101 г., 05 мес. и 15 дни, е отказано отпускане на ЛПОСВ на М.К.М..
Посочено е ,че стажа му за периодите от 01.10.1996 г. до 30.11.1998 г. и от
01.12.1998 г. до 16.04.2003 г. е зачетен по условията на трета категория труд.
Посочено е, че лицето не отговаря на
условията за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.1
– 2 и ал.3 от КСО, цитиран е чл.69б, ал.5 от КСО и е прието, че на същия не се
следва ЛПОСВ и по чл.69б, ал.2 от КСО, при условията на втора категория труд, тъй като има навършена възраст 59
г., 09 м. и 05 дни при изискуема 58 г. и 8 месеца за мъжете, има сбор от
осигурителен стаж и възраст 101 т. при изискуем 100 за мъжете, но няма
осигурителен стаж 15 години от втора категория, а има 08 г., 09 мес. и 09 дни.
Разпореждането е получено от адресата си на 07.08.2021
г., видно от попълнената и подписана разписка, и обжалвано от М.К.М. пред
Ръководителя на ТП на НОИ – Хасково с жалба вх.№1012-26-383/26.08.2021 г., към
която са приложени писмени доказателства – Договор за наем от 14.10.1996 г. и
Договор за наем от 26.10.2001 г. на товарен автомобил марка „Мерцедес“, модел
1635, с регистрационен номер * ***** и товарно ремарке с рег.№*** ****.
С Решение
№1012-26-383-1 от 15.09.2021 г. Директорът на ТП на НОИ – Хасково се произнася
на основание чл.117, ал.3 от КСО по жалбата на М.К.М. с
вх.№1012-26-383/26.08.2021 г., като я отхвърля.
В решението са
изложени съображения, че в хода на контролното административно производство е
извършена проверка по фирмените досиета на „Мидланд транс“ ООД и „Тримекс“
ЕООД. От проверката на „Мидланд транс“ ООД не са налични доказателства М. да е
управлявал товарен автомобил с 12 и над 12 тона товароносимост, поради което
спорният период от 01.10.1996 г. до 30.11.1998 г. не следва да се зачита като
положен при условията на втора категория труд. От проверката на „Тримекс“ ЕООД
е удостоверен периода от 01.01.2000 г. до 01.03.2001 г., в който М. е полагал
труд по условията на втора категория труд, поради което същият следва да се
зачете за такъв.
Административният
орган е приел, че положеният от заявителя стаж е в размер на 09 г., 11 м. и 09
дни от втора категория труд и 29 г., 06 м. и 21 дни от трета категория труд, но
събраните нови доказателства не налагат отмяна на обжалваното разпореждане, тъй
като не водят до различен за жалбоподателя резултат във връзка с отказа да се
отпусне пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Жалбата на М.К.М.
срещу решението е подадена на 19.10.2021 г., чрез куриерска фирма и
регистрирана в ТП на НОИ – Хасково под вх.№1012-26-383-2/20.10.2021 г.
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, адресат на годен за съдебно оспорване административен акт, за която е налице правен интерес от търсената защита. При липса на представено по делото доказателство за датата, на която обжалваното решение е съобщено на своя адресат, въпреки изричното изискване от съда, жалбата следва да се приеме за постъпила при спазване на преклузивния срок за обжалване.
Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за основателна.
Предмет на оспорване е решение на ръководителя на ТП на НОИ – Хасково, постановено по реда и при условията на чл.117 от КСО, т.е. актът е издаден от административен орган, разполагащ с материална и териториална компетентност. Обжалваното решение е взето при спазване на изискуемата форма и съдържа фактически и правни основания за издаването си.
По отношение съответствието на оспореното решение и потвърденото с него разпореждане с материалния закон, настоящият състав на съда приема следното:
Претенцията на жалбоподателя касае единствено зачитането като стаж от втора категория на положения от него труд за периодите:
- от 01.10.1996 г. до 30.11.1998 г. като шофьор в „Мидланд транс“ ООД (02 г., 01 мес. и 29 дни);
- от 01.12.1998 г. до 31.12.1999 г. (01 г. 01 мес. и 00 дни) и
- от 01.03.2001 г. до 16.04.2003 г. (02 г., 01 мес. и 15 дни), като шофьор в „Тримекс“ ЕООД,
или общо 05 г., 04 мес. и 14 дни,
като при увеличаване с този стаж на зачетения за категорията 09 г., 11 м. и 09 дни, стажът при условията на втора категория труд за жалбоподателя безспорно ще надхвърли изискуемите за отпускане на ЛПОСВ 15 години.
Нормата на §9, ал.1 от ПЗР на КСО предвижда времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби, да се признава за осигурителен стаж по този кодекс. С Постановление №75 на Министерския съвет от 31.03.1998 г. за отменяне на Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране, приет с ПМС №60/1967 г., е приета и разпоредбата на § 2 от Заключителните разпоредби, съгласно която „трудовият стаж при пенсиониране на работници и служители, придобит до 31.12.1999 година включително, се зачита за съответната категория по действащия до този дата Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране”.
В Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране, одобрен с Постановление №60 на ЦК на БКП и МС от 1967 г. (обн.ДВ бр.102 от 29.12.1967 г., отменен 01.01.2000 г.), се съдържа т.53а (Нова – ДВ бр.100 от 1981 г., доп. бр.2 от 1990 г., изм. бр.10 и бр.49 от 1990 г.), попадаща в Раздел втори „Втора категория труд“, в която са посочени „Водачи на тролейбуси и автобуси от транспортните фирми за общо ползуване, обслужващи вътрешноградски и междуселищни пътнически линии по утвърдени разписания и графици; шофьори на товарни автомобили с товароподемност 12 и повече тона, както и шофьори от станциите за бърза и неотложна медицинска помощ в страната.“
В Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране (Загл.изм. ДВ бр.114 от 1999 г.), приета с ПМС №235 от 20.10.1998 г. (обн.ДВ бр.123 от 23.10.1998 г., в сила от 01.01.2000 г.), в Раздел II „Втора категория труд“ е включен и чл.2, т.25, според която „от втора категория при пенсиониране е трудът на: шофьори на товарни автомобили с товароподемност 12 и повече тона“.
Тоест действащата за процесните периоди нормативна уредба безспорно квалифицира като втора категория труда на шофьорите на товарни автомобили с товароподемност 12 и повече тона. В процесния случай административният орган е приел, че липсват доказателства за вида на управлявания от жалбоподателя автомобил, а оттам и за недоказано, че за спорните периоди трудът му е от втора категория. Същевременно извършените от административния орган проверки еднопосочно установяват, че поради липсата на счетоводна документация, включително разплащателните ведомости на двете фирми, в които М.К.М. е работил като шофьор, контролните органи на ТП на НОИ – Хасково са в обективна невъзможност да извършат проверка на това обстоятелство. Като труд от втора категория е зачетен само част от периода, в който М. е работил при осигурителя „Тримекс“ ЕООД, гр.Свиленград, а именно от 01.01.2020 г. до 28.02.2001 г., въз основа на констатациите от извършена на дружеството частична финансова ревизия от органите на РУСО гр.Хасково, в които е посочено, че според разплащателните ведомости на дружеството за назначените лица по трудово правоотношение, М.К.М. е на длъжност „шофьор на товарен автомобил с товароподемност 12 тона и повече“. Като част от административната преписка по делото са представени и свидетелства за регистрация на товарни автомобили със собственик „Тримекс“ ЕООД.
Още в административното производство жалбоподателят е проявил процесуална активност, като е посочил пред пенсионния орган вида и регистрационния номер на управлявания от него товарен автомобил по време на работата му като шофьор в двете дружества, и е представил два договора за наем. Видно от Договор за наем от дата 14.10.1996 г., С. Г. К. от гр.Свиленград, като наемодател, предоставя на наемателя „Мидланд транс“ ООД, гр.Свиленград, представляван от Х. С. П., за временно и възмездно ползване собствения си товарен автомобил марка „Мерцедес“ модел 1635 с регистрационен номер * ***** и ремарке с регистрационен номер *** ****, със срок на договора две години, с възможност за удължаване с една година. Видно от Договор за наем от дата 26.10.2001 г., с нотариална заверка на подписите от същата дата, С. Г. К. предоставя като наемател същите товарен автомобил и ремарке на наемателя „Тримекс“ ЕООД, гр.Свиленград, също представляван от Х. С. П., със срок на договора две години.
По делото бяха събрани и гласни доказателства чрез разпита на свидетелите С. Г. К. и И. Г. С..
Свид.Караджов заявява, че познава много добре М.М. и знае, че той е работил като шофьор на тежкотоварен автомобил „Мерцедес“ 1635 с регистрационен номер ****. Този автомобил бил собственост на свидетеля К., който го отдавал под наем на фирма „Мидланд“, и впоследствие на фирма „Тримекс“. И в двете фирми М.М. работил като шофьор на неговия автомобил, като свидетелят имал устна уговорка с шефовете на фирмите той да подбира шофьорите на двата си автомобила, които им отдавал под наем, за да следи как същите се експлоатират. Свидетелят сочи, че фирмите „Мидланд“ и „Тримекс“ имали връзка помежду си, били на двама собственици, които били съдружници. В едната фирма М.М. работил от 1996 г. до 1998 г., а в другата от 1998 г. до 2003 г. Свид.К. имал преки наблюдения над работата на двете фирми с товарния автомобил, негова собственост, присъствал и на ремонтни дейности по камиона, когато се е налагало, и е категоричен, че само М. го е управлявал в тези периоди.
Свид.С. дава показания, че с М.М. работили заедно във фирма „Мидланд“, а после във фирма „Тримекс“. М. работел като шофьор на тежкотоварен камион, а свидетелят бил автомонтьор и в двете фирми, като постъпил през 1998 г. и работил до към 2003 г. През същите периоди и М. работил в двете фирми, които се занимавали с международен транспорт, превоз на товари. Работата на свидетеля била да поддържа колите, които извършвали международния транспорт. Същият свидетелства, че и в „Тримекс“, и в „Мидланд“, М. карал тежкотоварен камион „Мерцедес“ 1635, хенгерова кола, с ремарке. Свидетелят описва колата като модел 1635, 16 тона на колата, 350 коня мощността, като към него имало и ремарке, и цялата композиция превозвала товари около и над 20 тона. Свид.С. сочи и регистрационните номера на автомобила * **** за „Мерцедес“-а и * **** ** за ремаркето, като си спомня характерни повреди по същия, които е поправял като автомонтьор.
Съдът кредитира с доверие показанията на разпитаните свидетели, които са еднопосочни и непротиворечиви, в насока по несъмнен начин да установят вида и номера на управляваните от жалбоподателя М.К.М. товарен автомобил и ремарке през спорните периоди, когато е работил като шофьор при осигурителите „Мидланд транс“ ООД, гр.Свиленград и „Тримекс“ ЕООД, гр.Свиленград. Свидетелските показания са основани на преки и непосредствени впечатления от дейността на двете дружества, представлявани от едно и също лице, доколкото първият свидетел е предоставил тези конкретни товарен автомобил и ремарке, негова собственост, под наем последователно в годините на двете дружества, а вторият свидетел е работил в дружествата като автомонтьор и е поддържал сочените автомобили. Показанията на свидетелите се подкрепят от събраните писмени доказателства, включително са в синхрон и с писмените доказателства от частичното ревизионно производство, възприети от административния орган относно периода 01.01.2020 г. до 28.02.2001 г., и не се опровергават от други събрани по делото доказателства. При липсата на съхранени разплащателни ведомости и друга счетоводна документация от двете дружества, следва да бъде прието за установено, че М.К.М. през целите заверени в трудовата му книжка периоди: от 01.10.1996 г. до 30.11.1998 г. и от 01.12.1998 г. до 16.04.2003 г., е управлявал именно товарен автомобил марка „Мерцедес“ модел 1635 с регистрационен номер * ***** и ремарке с регистрационен номер *** ****.
По делото беше изслушано и заключението на съдебно техническа експертиза, изготвено от вещо лице инж.Г.М., със задача да установи каква е товароподемността на товарен автомобил марка „Мерцедес“, модел 1635, съответно по модел, и конкретно за товарния автомобил с регистрационен номер * **** *, и товарно ремарке с регистрационен номер *** ****
Вещото лице е извършило анализ на марката, модела и техническите характеристики на процесните пътни превозни средства и дава заключение, че товарен автомобил „Мерцедес“ модел „1635“ с рег.№* **** * има технически допустима максимална маса (F.1) – 16 000 кг., маса на превозното средство в движение (G) – 8 520 кг. и съответно масата на превозвания товар е (F.1) минус (G) = 7 480 кг., а ремарке за товарен автомобил марка и модел „Кесборер“ с рег.№* **** ** има технически допустима максимална маса (F.1) – 22 000 кг., маса на превозното средство в движение (G) – 6 000 кг. и съответно масата на превозвания товар е (F.1) минус (G) = 16 000 кг. Според заключението, технически допустимата максимална маса на състава от пътни превозни средства (автовлак) с товарения автомобил и ремаркето е 38 000 кг.
Настоящият съдебен състав намира, че от събраните по делото писмени доказателства, включително от заключението на приетата без оспорване от страните съдебно-техническа експертиза, се опровергават правните изводи на административния орган във връзка със зачитането на стажа на жалбоподателя за процесните периоди като положен при условията на трета категория труд.
Съдът приема, че при липса на спор относно фактическите
установявания по делото, този извод е неправилен, и трудът на М.К.М. през периодите:
от 01.10.1996 г. до 30.11.1998 г. като
шофьор в „Мидланд транс“ ООД; от 01.12.1998 г. до 31.12.1999 г. и от 01.03.2001
г. до 16.04.2003 г. като шофьор в „Тримекс“ ЕООД, следва да бъде зачетен като
положен при условията на втора категория труд, тъй като управляваният от него
състав на превозни средства е с товароподемност над 12 тона.
При произнасянето си административният орган не е взел предвид всички факти и обстоятелства от значение за случая (включително обективираните в писмата от 07.05.2921 г. и от 02.04.2021 г. констатации на Ръководителя на ПО при ТП на НОИ – Хасково, че в регистъра за осигурените лица има данни, че за периода от 01.01.1997 г. до 30.11.1998 г. и от 01.12.1998 г. до 16.04.2003 г. лицето М.К.М. е осигурявано за втора категория труд), с което са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаването на административния акт, отразили се върху правилността му.
Оспореното Решение на Директора на ТП на НОИ – Хасково, с което е потвърдено Разпореждане №**********/2140-26-538/16.07.2021 г. на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване”, се явява незаконосъобразно, като постановено в противоречие с материалноправните разпоредби на закона и следва да бъде отменено.
На основание чл.173, ал.2 от АПК, тъй като естеството на въпроса не позволява решаването му по същество, административната преписка следва да се върне на административния орган за ново произнасяне по заявлението на жалбоподателя за отпускане на ЛПОСВ, при съобразяване със задължителните указания по прилагане на закона, дадени с настоящото решение.
В полза на жалбоподателя следва да се присъдят поисканите и действително извършени в съдебното производство разноски – 100 лева възнаграждение за вещо лице и 400 лева възнаграждение за един адвокат по Договор за правна защита и съдействие от 28.10.2021 г., платими от ответника.
Водим от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ Решение №1012-26-383-1 от 15.09.2021 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ – Хасково и потвърденото с него Разпореждане №**********/2140-26-538/16.07.2021 г. на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ – Хасково.
ИЗПРАЩА административната преписка на Директора на ТП на НОИ – Хасково за ново произнасяне по Заявление вх.№2113-26-342/19.03.2021 г. на М.К.М. ***, за отпускане на ЛПОСВ, съобразно указанията, дадени в мотивите на настоящото решение.
ОСЪЖДА НОИ, Териториално поделение – Хасково да заплати на М.К.М., ЕГН **********,***, разноски по делото в размер на 500 (петстотин) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: