Решение по дело №208/2019 на Районен съд - Пещера

Номер на акта: 138
Дата: 12 февруари 2020 г. (в сила от 12 февруари 2021 г.)
Съдия: Камен Георгиев Гатев
Дело: 20195240100208
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 февруари 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 138

гр.Пещера,12.ІІ.2020г.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

Пещерският районен съд,гражданска колегия ,в публично заседание на двадесет и трети януари, през две хиляди и двадесета година в състав:

                                                                                     

Председател: Камен Гатев

Секретар: Севделина Пенчева

 

като разгледа докладваното от районния съдия Гатев гражданско дело №208 по описа на Съда за  2019г.,за да се произнесе,взе предвид следното:

 

Ищецът „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. България № 49, бл. 53Е, вх. В, чрез пълномощника си юрк. К.А., е депозирал     срещу Х.Л.Т.,  ЕГН ********** ***, искова молба, с посочено правно основание чл.422ал.І ГПК, в която твърди следното:

В законоустановения срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК и в изпълнение на Разпореждане по ЧГД № 508/2018г. по описа на Районен съд - Пещера, получено от „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД на 08.01.2019 г., представям настоящият установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК относно вземанията на заявителя срещу Х.Л.Т. в размер 4632.36 лева /четири хиляди шестстотин тридесет и два лева и тридесет и шест ст./, представляващи неизплатено парично задължение по Договор за потребителски кредит № **********.Вземането на „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД произтича от следните обстоятелства:

На 26.04.2016 г. е сключен Договор за потребителски кредит № ********** между „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД като кредитор и Х.Л.Т., като длъжник.

Договорът е сключен при следните параметри:

Сума на кредита: 2500 лв.;

Срок на кредита: 24 месеца;

Размер на вноската: 154.55 лв.;

Годишен процент на разходите (ГПР): 49.89 %;

Годишен лихвен процент: 41.17 %;

Лихвен процент на ден: 0.11%;

Общо задължение по кредита: 3709.20 лв.

По избран и закупен пакет от допълнителни услуги:

Възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги: 2499.84 лв.;

Размер на вноска по закупен пакет от допълнителни услуги: 104.16 лв.

Общо задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги:

Общо задължение: 6209.04 лв.;

Общ размер на вноска: 258.71 лв.;

Дата на погасяване: 20-ти ден от месеца.

Съгласно Декларации т.А към Договора за потребителски кредит (ДПК) неразделна част от него са Общи условия (ОУ), които са предадени при подписване на договора и с които длъжникът внимателно се е запознал преди подписване на договора, приема и няма забележки към тях и се задължава да ги спазва, за което полага подписа си под клаузите на този ДПК и ОУ.

Съгласно Декларации т.Г на клиента се предоставя безвъзмездно, на хартиен носител, в ясна и разбираема форма, на български език, информация във формата на Стандартен европейски формуляр. На базата на него и разяснения от страна на кредитен експерт от дружеството клиентът преценя доколко предлагания ДПК съответства на неговите възможности и финансово състояние. Правят се разяснения и за допълнителния пакет от услуги, който предлага дружеството, като при желание за ползването му клиентът подписва Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги.

„ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД изпълнява точно и в срок задълженията си по договора, като на 26.04.2016 г. превежда парична сума в размер на 900.00 лв. по посочена от длъжника Х.Л.Т., банкова сметка (***еренция: 270РМУ\/Р161170066, сдата 26.04.2016 г.).От своя страна длъжникът поема задължение по Договор за потребителски кредит № **********, като го сключва за срок от 24 месеца, с месечна вноска по погасителен план в размер на 100.66 лв. и падежна дата всяко 20 - то число на месеца.

На 30.09.2016 г. между страните е сключен Анекс N° 1 към ДПК № **********, с който се отлага една погасителна вноска № 4. Неразделна част от сключения анекс е нов коригиран погасителен план, в който погасителните вноски се промянят от 24 на 25 броя. Отложената вноска се измества в края на погасителния план, като за длъжника остава задължението да я заплати.

Предвид факта, че длъжникът не е изпълнявал точно поетите с договора задължения и е направил само шест пълни погасителни вноски, като след изпадането в забава и съгласно уговореното и прието от страните в т. 12.3. от Общите условия към договора за потребителски кредит, а именно: „....В случай, че КЛ/СД просрочи една месечна вноска с повече от 30 (тридесет) календарни дни, настъпва автоматично прекратяване на ДПК и обявяване на неговата предсрочна изискуемост,без да е необходимо КР да изпраща на КЛ/СД уведомление, покана, предизвестие или други.".

На 04.04.2017 г. договорът е прекратен автоматично от страна на ПРОФИ КРЕДИТ България ЕООД и е обявена неговата предсрочна изискуемост.

 На 05.04.2017 г. на Х.Л.Т. е изпратено уведомително писмо от страна на дружеството, с което той е уведомен, че договорът е прекратен и че е обявена неговата предсточна изискуемост.

Съгласно уговореното в ОУ при прекратяването на ДПК на основание т.12.3 от Общите условия, клиентът дължи остатъчните и непогасени вноски по погасителен план, включващи и възнаграждение при закупен пакет от допълнителни услуги, лихви за забава и такси.

Към настоящия момент размерът на погасеното от длъжника задължение по ДПК №********** е в общ размер на 1613.91 лв. /хиляда шестстотин и тринадесет лева и деветдесет и една стотинки/. С плащанията си длъжникът е погасил част от номинала по заема в размер на 1576.68 лв. /хиляда петстотин седемдесет и шест лева и шестдесет и осем ст./. Сумата от 37.23 лв. /тридесет и седем лева и двадесет и три стотинки/ е отишла за погасяване на лихвите за забава по кредита, на основание т.12.1 от ОУ: „ В случай, че клиентът просрочи плащането на месечна вноска, кредиторът начислява лихва за забава в размер на ОЛП + 10 % годишно, изчислена на всеки ден забава върху размера на просроченото плащане.".

Претендираме законна лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането.

Предвид изложените по-горе обстоятелства, към днешна дата длъжникът Х.Л.Т. дължи на „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД сума в размер на 4632.36 лева /четири хиляди шестстотин тридесет и два лева и тридесет и шест ст./, представляващи неизплатено парично задължение по Договор за потребителски кредит № **********.

В съответствие с изложеното, считаме, че предявеният иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен. Кредиторът чрез упълномощен от него кредитен експерт /КЕ/, представя на клиента образец на искане за получаване на потребителски кредит. С помощта на КЕ,КЛ/СД са длъжни надлежно да попълнят и проверят всички клаузи и данни на ДПК. След това КЛ/СД са длъжни собственоръчно да подпишат искането и да го предадат чрез КЕ на кредитора.

Ако са изпълнени всички изброени условия Кредиторът се задължава да да отпусне на клиента парични средства с параметрите според т. VI Параметри на договора за потребителски кредит.

Следва да се отбележи също, че ако потребителят е желал, той е могъл да се откаже от кредита в срок от 14 календарни дни, без да посочва причина и да дължи обезщетение съгласно т.7.1.1 ОУ. Ответникът не е сторил това, а е усвоил предоставената в заем сума, направил е плащания по заема, което считам за показателно относно наличието на съгласие за получаване на заема при одобрените параметри.

Ответникът се е съгласил с цената на кредита и със сключването на договора, към който момент е била наясно с общата сума, която трябва да върне, така и с правото си да се откаже от сключения договор, така и с погасяването на кредита.

Поради неизпълнението на договорното задължение, „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД подава заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, входирано в Районен съд - гр.Пещера. По заявлението е образувано ч.гр.дело № 508/2018г.

След като длъжникът не е намерен за връчване на издадената от съда заповед за изпълнение на дружеството е дадено указание за предявяване на иск за установяване на вземането си, получено от заявителя на 08.01.2019 г.

С оглед гореизложеното и след като се убедите в основателността на исковата претенция, моля да постановите решение, с което да установите съществуването на вземане в полза на „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД срещу длъжника Х.Л.Т. в размер на 4632.36 лева /четири хиляди шестстотин тридесет и два лева и тридесет и шест ст./, представляващи неизплатено парично задължение по Договор за потребителски кредит № **********, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението.

Моля, да ни бъдат присъдени и направените по делото разноски.

В срока по чл.131 ГПК   не е постъпил  отговор от ответника Х.Л.Т..

Пещерският районен съд, след като се запозна с твърденията, изложени в исковата молба, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства и при спазване разпоредбата на чл.235ал.ІІ ГПК, от фактическа страна прие за установено следното:

Видно от Заповед № 151/12.04.2018г.  за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК  по ч. гр. дело № 508/2018 г., по описа на РС Пещера,със същата е разпоредено длъжникът Х.Л.Т. , ЕГН ********** да заплати на кредитора „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, главница в размер на 4632,36 лева /четири хиляди шестстотин тридесет и два лева и тридесет и шест стотинки/, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 12.04.2018 година до окончателното й изплащане и разноски по делото в размер на 242,65 лева, от които 150.00 лв. юрисконсултско възнаграждение и 92,65 лева платена държавна такса.Вземането произтича от неипълнено задължение Договор за потребителски кредит № **********/26.04.2016г.

Не се спори между страните и е видно от приетите по делото доказателства – Искане за отпускане на потребителски кредит – Профи кредит Стандарт и Договор №**********, Декларация във връзка с обработката на лични данни , Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити, че между ищцовото дружество и  ответника Х.Т. , на 26.04.2016г е сключен Договор за потребителски кредит № **********, за срок от 24 месеца.  Параметрите на договора са както са посочени в исковата молба, включително уговорените ГПР от 49.89%, ГЛП от 41.17%  и възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги за пакет „Бонус“ в размер на 2499.84лв.

Видно от сключено между страните Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги  са договорени следните услуги: приоритетно разглеждане и изплащане на потребителски кредит, възможност за отлагане и намаляване на определен брой погасителни вноски, възможност за смяна на дата на падеж, улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства.

Приети са също така по делото и  Общите условия на дружеството към процесния договор, както и погасителен план към процесния Договор за потребителски кредит.

Видно от сключен между страните Анекс към договора, от 30.09.2016г., ответникът се е съгласил да изплаща кредита си по нов погасителен план, , с ГЛП в размер на 41.17% и ГПР в размер на 45.69%.Останалите клаузи са непроменени.

Прието е по делото  извлечение по сметка по Договор за потребителски кредит № **********, видно от което от длъжника е погасена обща сума в размер на 1613.91лв., към 05.02.2019г.

По делото е представено и уведомително писмо от  05.04.2017 г., изхождащо от ищеца до ответника Х.Т. ,за едностранно прекратяване на договора и обявяване на кредита за предсрочно изискуем, считано от 04.04.2017г. В този аспект, не са изложени от ищеца твърдения и не са представени доказателства за връчване на това уведомление преди депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК.

При възприетата фактическа обстановка, от правна страна Съдът намира следното:

 Предявения  иск е по чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79, ал.І ЗЗД и чл.86 ЗЗД .

Ищцовото дружество "Профи Кредит България" ЕООД  е небанкова финансова институция, по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства . Това обстоятелство определя дружеството като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.По отношение на породеното между страните облигационно отношение  намират приложение разпоредбите на Закона за потребителския кредит, доколкото същото е такова по смисъла на чл. 9 ЗПК, както и чл.143 -148 ЗЗП.

По настоящето дело Съдът на първо място намира за недействителна и неравноправна клаузата за закупуване на пакет от допълнителни услуги, уговорена в размер на 2499.84лв.Същата е е нищожна поради накърняване добрите нрави , по смисъла на  чл. 26, ал. 1, предл. 3-то ЗЗД и поради заобикаляне на разпоредбите на закона за потребителския кредит,  чл. 21, ал. 1 от ЗПК ввъ вр. с чл.10а ЗПК. В чл. 10а от ЗПК са регламентирани възможностите на кредитора да събира такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с потребителски кредит. Съгласно чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.  

Т.нар. „пакет допълнителни услуги“ и съответно  тяхната цена нямат характер на дължими такси за конкретно предоставени допълнителни услуги от кредитора, различни от произтичащите от договора за потребителски кредит дейности и водят до неоснователно обогатяване на кредитора, за сметка на кредитополучателя. Поради това, че за разпоредбите на потребителския кредит, съобразно  чл. 24 от ЗПК се прилагат разпоредбите на чл. 143-148 от ЗЗП, то посочената клауза се явява на основание чл. 143 т. 19 от ЗЗП и неравноправна клауза.

На второ място, Съдът счита за  нищожна    и клаузата за така договорената възнаградителната лихва / договорната/ в размер на 41.17% ,която  противоречи на добрите нрави и поради това същата е нищожна.

Съгласно чл. 19ал. І от ЗПК, ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

 

В ал. ІІ е предвидено, че ГПР се изчислява по формула съгласно приложение № 1, а в ал. 4 е определен максимума на ГПР – петкратния размер на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.  В настоящия  случай ГПР е в размер на 49.89% и не надвишава максимума от 50 %.

Законът не регламентира максимум на възнаграждението / възнаградителна лихва/, но този максимум се налага от добрите нрави, а критерий е законната лихва, чиито размери съгласно чл. 86, ал. ІІ от ЗЗД се определят от МС.

С Постановление № 426 от 18.12.2014 г. МС е определил годишния размер на законната лихва за просрочени парични задължения в размер на основния лихвен процент на БНБ в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10 процентни пункта. Противоречащи на добрите нрави са сделки, с които неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота, използва се недостигът на материални средства на един субект за облагодетелстване на друг и др.. Съдебната практика приема, че подобно неравноправие, съотв. неоснователно обогатяване е налице, когато е уговорена възнаградителна лихва, надвишаваща три пъти размера на законната лихва, т.е нейният трикратен размер е 30. 00 % към момента на сключване на догомвора на 12.06.2017г. Поради това уговореният размер  на процесната възнаградителна лихва от 41. 17% надвишава трикратния размер на законната лихва и следователно тази клауза  е нищожна като противоречаща на добрите нрави и не обвързва кредитополучателя .

По аргумент от чл.23 ЗПК, дължима е чистата стойност на кредита. Ищецът сочи и се установи от представеното извлечение по сметка по Договор за потребителски кредит № **********, че от  длъжника е погасена обща сума в размер на 1613.91лв., към 05.02.2019г.

Претендираната от ищеца сума от 4632.36лв. , посочена като главница в заповедното производство, очевидно включва отчасти и претеции за възнаградителна лихва и възнаграждение по закупен пакет допълнителни услуги, тъй като чистата стойност на кредита по договора е само 2500лв., а крайното задължение е в размер на 6209.04лв. По делото не е извършена съдебна – икономическа експертиза, но това и не е необходимо, с оглед установената по-горе нищожност , а и неравноправност на клаузите  по уговорана възнаградителна лихва и възнаграждение по закупен пакет допълнителни услуги. При това положение от сумата 2500лв. следва да се приспаднат платените от длъжника 1631.91лв., при което остава да дължи 886.09лв.

В случая, тъй като предсрочната изискуемост на кредита не е била съобщена на ответника, то дължими се явяват само вноските, с настъпил падеж към датата на постановяване на решението по иска по чл. 422 от ГПК, съобразно разпоредбата  на чл.235, ал. ІІІ от ГПК, съгласно която Съдът взема предвид фактите, настъпили след предявяването на иска, които са от значение за спорното право/.

 Към тази дата, е настъпил крайният срок за погасяване на кредита – 26.04.2018г., поради което дължим се явява целият остатък от главницата, а именно 886.09лв.

С оглед на изложеното, Съдът намира , че предявеният иск се явява основателен и доказан за сумата от  886.09лв. ,а  за разликата до 4632.36 лв. следва да се отхвърли  като неоснователен.

На основаниечл.78 ал.І ГПК ищецът има право на разноски пропорционално на уважената част от исковете.  Ищецът е депозирал Списък с разноски/ л.95 от делото/ , претендирайки обща сума в размер на 1190.29лв.

В тази сума ищецът включва и сумата от 555лв. заплатен депозит за особен представител, но по делото не е назначаван особен представител, тъй като ответникът Т. е призован редовно по месторабота. Съответно ищецът не е внасял сумата от 555лв. и същата не е изплащана на особен представител.

На второ място, относно сторените разноски, ищецът претендира и юрисконсултско възнаграждение в размер на 300лв., в исковото производство. На основание чл. 78 ал. 8 ГПК във връзка  с  НЗПП Съдът счита, че следва на ищеца да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева. ,при съобразяване на действителната фактическа и правна сложност на делото.

Така претендираните от ищеца разноски от общо 1190.29лв. следва да бъдат редуцирани със сумата от общо 705лв. или разноските възлизат на 485.29лв.  Съобразно уважената част от иска, за сумата от 485.29лв. , представляваща  19 % от от цялата претенция   4632.36лв. , на ищеца следва да се присъдят разноски от 92.83лв., платими от ответника.

Водим от горното Пещерският  районен съд

 

                                    Р     Е     Ш     И  :

 

Признава за установено, че Х.Л.Т.,  ЕГН ********** ***,дължи на  ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД ,ЕИК *********, представлявано от Светослав Николов, Ондрей Локвенц, Давид Хоур и Ирина Георгиева, сумата от 886.09лв., ведно със законна лихва от 12.04.2018г. до окончателното изплащане.

Отхвъря като неоснователен иска на ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД ,ЕИК *********, да се приеме за установено, че Х.Л.Т.,  ЕГН **********  дължи на ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД ,ЕИК ********* разликата от 886.09лв. до 4632.36лв.

Осъжда Х.Л.Т.,  ЕГН **********, да заплати на    ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД ,ЕИК *********, сумата от 92.83лв. разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Пазарджишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                          Районен съдия: