Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. Р., 2.01.2019 г.
Р.нският окръжен съд, наказателна колегия, в публично съдебно заседание, на осми ноември, през две
хиляди и осемнадесетата година, в състав:
Председател:
Свилен Сирманов
Членове: 1. Юлиян Стаменов
2. Зорница Тодорова - мл.с.
с участието на секретар Димана Стоянова, в присъствието на прокурор
Николай Николов, след като разгледа докладваното от съдията Стаменов в.н.о.х. дело
№ 601/2018 г. на РОС, за да се произнесе, съобрази следното:
Производство по гл. XXI от НПК.
Младши прокурор при
РРП Св. Великов е протестирал присъдата по н.о.х.д. № 821/2018 г. на РРС, с която е
ангажирана наказателната отговорност на подсъдимия Д.М.К. за
престъпление по чл. 196 ал. 1 т. 1 вр. чл. 194
ал. 1 от НК - извършена на 30.12.2017 г. в гр. Р.кражба в условията на опасен
рецидив на чужди движими вещи - три бутилки уиски по 0,700 л., марки съответно Jentlemen Jack”, „Jack Daniels
Single Barrel” и “Dumple”, на обща стойност 190 лв., от
владението на В.В.Х., в качеството му на управител на
Б.със седалище в гр. С., като вещите са собственост на Б.със седалище С. представлявано от В.Д.Д.-С.и С.Н.Т., без тяхно съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои, с наложено наказание една година при първоначален
строг режим на изтърпяване и е
признат за невинен и оправдан по
поддържаното в РРС обвинение за е отнел гореописаните вещи от владението
на В.В.Х. от гр. Р.в личното му качество
Протестът е подробно мотивиран.
Конкретизирани са
оплаквания за необоснованост, материална
и процесуална незаконосъобразност и явна несправедливост на наказанието, по подробно изложени
съображения:
без изменение на обвинението по реда
на чл. 287 от НПК и при протекло по реда на чл. 372 ал. 4 вр.
чл. 371 т. 2 от НПК съдебно следствие подсъдимият
бил признат за виновен по обвинение, каквото не е внасяно в съда и не е
знаел че ще бъде съден; така приетата редакция кореспондирала с виждането на първоинстанционния съд още при разпоредителното заседание
за съществено нарушение на процесуалните правила при формулировката на
обвинението без посочване на собственика на отнетите вещи, което било опровергано
от РОС при последвалата въззивна проверка и отмяна на
определението на РРС по в производството по чл. 249 ал. 3 вр.
чл. 248 ал. 1 т. 3 от НПК; собственикът на отнетата вещ не е елемент от
обективната страна на престъплението „кражба“,
както е безспорно в константната практика на съдилищата и теорията; диспозитива на обвинението бил допълнен и изменен от РРС по
негово усмотрение и в нарушение и на съжденията и указанията в определение №
252/14.06.2018 г. по в.ч.н.д. № 346/18 г. на РОС; в присъдата неправилно било
посочено, че процесните вещи са отнети от владението
на В.В.Х. в качеството му на управител на Б.Б.със седалище в С., докато по делото било установено, че
това лбице е управител на процесния
магазин /в гр. Р./, а не на самото дружество; присъдата била и явно
несправедлива поради необосновани и незаконосъобраз констатации за наличие на многобройни и
изключителни смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства и
определянето на наказанието му в условията по чл. 55 ал. 1 от НК, въпреки че в
действителност имало многобройни отегчаващи такива /осем предходни осъждания,
квалификация „опасен рецидив“ на база само предпоследното му такова“, извършване от подсъдимия на четири
престъпления скоро след последното му излизане от затвора/ сочещи на
непостигане на целите на специалната превенция относно личността му; неправилно
третиране на бланкетното признаване на вината като
смекчаващо отговорността обстоятелство поради ползуване
на привилегията по чл. 58а от НК на това основание; необосновано е приета
връзка на наркотична зависимост с извършването на престъплението, и то при
изрично приетите обстоятелства по
обвинителния акт, изключващи такава; съществено били ограничени правата на
страна в процеса, като ПРИ УСТНИТЕ
СЪСТЕЗАНИЯ
БИЛО ОТКАЗАНО ПРАВО НА РЕПЛИКА
НА ПРОКУРОРА по поставения от
защитата въпрос за относимите смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства, като протоколираното съображения за това на
първостепенния съд се свеждало до виждането, че „пледоарията е била достатъчно
изчерпателна“.
Иска се отмяна на присъдата и постановяване на нова в съответствие с
внесеното и поддържано в съда обвинение.
В съдебно заседание протестът се поддържа.
Подсъдимият и защитникът му считат, че протестът не е основателен.
След като прецени и обсъди материалите по делото и доводите на страните и
независимо от последните служебно провери изцяло правилността на обжалваната
присъда, окръжният съд прие следното:
Протестът е процесдуално допустим като подаден от
легитимен и оправомощен за това правен субект –
страна в процеса – при спазване на законоустановените
срок, форма и ред.
По съществото си
ПРОТЕСТЪТ Е ОСНОВАТЕЛЕН.
Основателни са оплакванията в същия, че първоинстанионният
съд се е произнесъл по обвинение, каквото не е внасяно в съда, с посочени лица,
от които е отнето процесното имущество /В.Д.Д.-С.и С.Н.Т./, каквито въобще не са посочвани с
обвинителния акт и не са били довеждани до знанието на подсъдимия /вкл. като обнвиняем на ДП/, както и с допълване относно собственика
на отнетото имущество - Б.Б.ООД, за каквото РОС се е произнесъл с горепосоченото си
определение във въззивното производство по чл. 249
ал. 3 от НПК, че е ненужно. Само по себе си това нарушение е основание за
ревизиране на първоинстанционния съдебен акт, което
би било възможно в искания от прокурора вариант - с произнасяне по същество от
настоящата инстанция – но не и при второто допуснато от РРС и изрично заявено с
протеста нарушение, а именно:
Видно от протокола на съдебното заседание от 29.06.2018 г., когато е
произнесена процесната присъда,
при устните състезания, при иницииран от защитата на подсъдимия в хода на
пледоариите спор относно условията за определяне на санкцията на подсъдимия,
респ. размера на същата, прокурорът е поискал реплика. Първоинстанционният
съд е отказал да му даде възможност на реплика, при това с аргумента, че
пледоарията му вече била достатъчно продължителна, но не и конкретно какви и
защо фактически и правни положения е ненужно повече да се обсъждат. При това, в
края на краищата, съдът е определил размера на наказанието при условията по чл.
58а ал. 4, в хипотезата по чл. 55 ал. 1 от НК, като е приел наличие на
многобройни и изключителни смекчаващи отговорността на дееца обстоятелства. Касае
се за специфична хипотеза, явяваща се изключение от общото правило за
определянето на наказанието в условията по чл. 58а от НК. Това е станало при
отказано право на реплика на прокурора по посочения начин. Касае се за флагратно нарушение на правото на участие и равнопостовеността на всяка от страните в процеса, свързано
в светлината на обсъждания съществен спор относно основанието и тежестта на
дължимата санкция на подсъдимия, и със задължението за формиране на вътрешното
убеждение въз основа на обективно, всестранно и пълно изследване на всички
факти и обстоятелства по делото, предполагащо изслушване на виждането на
страните за относимите такива. Касае се за нарушение
на основни принципи в наказателния процес, чието нарушение е винаги съществено
и в случая е неотстранимо във въззивното производство,
тъй като при така непълноценното протичане на устните състезания при РРС би
превърнало производството в едноинстанционно.
Тези нарушение обуславят отмяна на присъдата и връщане на делото за ново
разглеждане от друг състав на РРС, при което следва да се съобразят и
останалите съображения и доводи по протеста.
По тези съображения и на основание чл. 334 т. 1 от НПК окръжният съд
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ присъда № 96/29.06.2018 г. по н.о.х.д. № 821/18 г. на РРС - десети нак. състав и
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационен контрол.
Председател:
Членове:
1.
2.