О  К  Р  Ъ  Ж  Е  Н     С  Ъ  Д     –    Х  А  С  К  О  В  О

 

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

№  21/ 28.I.2020 г.  гр.Хасково

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

                                                      Председател Деляна Пейкова

Членове:1. Г. Гочев

2.Милуш Цветанов

 

Производството е по реда на Глава ХХ, чл.258 и сл. от ГПК.

 

Обжалваното решение

 

         С решение №414/14.Х.2019 г. постановено по гр.дело №1254/2019 г. състав на Районен съд-Димитровград отхвърля предявеният от „Професионален домоуправител" ЕООД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление: гр.Димитровград ул."П*" бл.10, вх.А, ап.1 против Г.А.Б.  , ЕГН : ********** и
С.С.Б.,ЕГН:**********,***, иск да се
признае за установено съществуването на вземането,  присъдено със
Заповед № 575/31.05.2019г.  за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 959/2019г. по описа на РС - Димитровград
за сумата от 33.68 лв. (тридесет и три лева и 68 ст.)  - дялово
задължение от режийни разходи за общите части на Етажна собственост

-  гр.Димитровград ул."Х* Г. Д**" бл.*, вх.* за периода м.юни -
м.юли 2018г. и дялово задължение за закупено и монтирано разговорно
устройство в асансьора на ЕС и СИМ - карта с ваучер за него, ведно
със законната лихва върху тази сума,  считано от  30.05.2019г.  до
окончателното й изплащане, като неосноватебен и недоказан.

С решението се осъжда „Професионален домоуправител" ЕООД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление:  гр.Димитровград ул."П*" бл.*, вх.*, ап.* против Г.А.Б.,ЕГН:********** и С.С.Б.
,ЕГН:**********,*** направените по делото разноски в размер на 500 лв.

 

Обстоятелства по въззива

 

         Недоволни от постановения съдебен акт са останали от „Професионален домоуправител" ЕООД,поради което искат същото да се отмени,като се уважи предявеният иск.       Решението било неправилно и незаконосъобразно. Посочва се, че правоотношенията, които могат да възникнат по повод на договор за възлагане на управление на ЕС между упражняващото правомощията на управител лице, ЕС и отделните етажни собственици, не се изчерпват с изброените в първоинстанционния съдебен акт. Излагат се подробни съображения в тази насока, като се набляга на обстоятелството, че към датата на завеждане на исковата претенция „Професионален домоуправител“ ЕООД няма качеството на управител на Етажна собственост с административен адрес гр. Димитровград, ул. „Х* Г. Д**“, бл. *, вх. „*“, тъй като сключеният между тях договор е бил прекратен месец август 2018г., но към периода - юни и юли 2018г., е имал това качество. Въззивникът твърди, че в договора за възлагане на управлението на ЕС няма предвидено задължение за „Професионален домоуправител“ ЕООД да извършва плащания на режийните разходи на ЕС и съответно не е предвиден ред за събирането на платените суми. Уточнява, че за начина на заплащане на част от претендираната сума в размер на 6 лева, представляваща възнаграждение за два месеца за управление на ЕС, е взето изрично решение на ОС на ЕС от 03.10.2017г.  Въззивникът твърди, че въззиваемата страна знае размера на задължението си, тъй като същият е изготвил разпределение на дължимите режийни разходи от етажните собственици. На следващо място намира обжалваното решение за неправилно поради приетата липса на доказателства за извършено плащане от страна на въззивника. Същият не споделя този извод, доколкото по делото са представени писмени доказателства, които по своя характер представляват разписка за извършено плащане. Посочва като противоречиво на материалния закон и приетото от първоинстанционния съд, че поставянето на разговорно устройство за асансьор заедно със SIM-карта не представлява необходим ремонт, а разход за управление и поддържане на общите части по смисъла на чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС. В тази връзка цитира легалните дефиници на понятията „необходим ремонт“ и „разходи за управление и поддържане“, дадени в §1, т. 8 и т. 11 от ДР на ЗУЕС. Иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което да се уважи предявения иск. Претендира направените разноски в двете съдебни инстанции.

         Въззиваемите представят подробен отговор на въззивната жалба,която намират неоснователна и искат потвърждаване на първоинстанционното решение.

 

 

 

 

Правни съображения

 

Представената въззивна жалба е редовна и е акт на надлежно активно легитимирана страна,предвид на постановените негативни за жалбоподателя правни последици.

         Първата съдебна инстанция е провела редовно производство,в рамките на което са установени всички относими към предмета на делото факти,чрез надлежно участие на страните и въз основа на валидно събраните доказателства.Спор по отношение на доказаните обстоятелства по делото няма,а такъв е формиран по отношение на правните им последици.

         Постановеното от Районен съд-Димитровград решение е правилно и следва да се потвърди.Безспорно по делото е ,че страните в съдебното производство са участници в заповедно производство с издадена  заповед №575/31.V.2019 г. за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 959/2019 г. по описа на Районен съд - Димитровград за сумите обект на установителната претенция. По това дело заявител е дружеството,а ответник-физическите лица Поради представяне на възражение против заповедта е предявен и настоящия иск.

         Правните квалификации на предявените от „Професионален домоуправител“ ЕООД искове са съответно: по чл. 79, ал.1 ЗЗД във вр. с чл. 422, ал.1, във вр. с чл. 415 от ГПК – за сумата от общо 18,44лв., представляваща сбор от такси за домоуправител и режийни сметки за общите части на сградата за месеците юни и юли 2018г.; по чл. 59, ал.1 ЗЗД във вр. с чл. 422, ал.1, във вр. с чл. 415 от ГПК – за сумата от 15.2 4лв., представляваща дял от направени от ищеца разходи за необходим ремонт на асансьора.

Въззивникът е в договорни отношения с въпросната етажна собственост.Този договор не е писмен,тъй-като представения такъв не е подписан от оторизираните лиця,поради което се извлича от взеитите решения на общото събрание.Съборазно протокол № 1 от 03.10.2017г. от проведено общо събрание/ОС/ на собствениците/ползвателите на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажната собственост/ЕС/ се установява, че са взети решения за сключване на договор за възлагане на управлението на ЕС и за съдържанието на същия. Между страните не се спори относно съществуването и съдържанието на този непредставен по делото договор, който се явява основание на паричната претенция на ищеца(въззивник) в размер 18,44лв. Съгласно взетите решения по протокола всеки от етажните собственици има задължението да заплаща не само месечно възнаграждение на управителя на ЕС (т.1, т.7 от протокола), а и дължимите суми за режийни разходи на ЕС (т.3, т.9 от протокола). Това налага извод, че договорът е със смесен характер - включва и характеристики на такъв за поддържане на общите части (по чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗУЕС). Ето защо ищецът има правен интерес от търсената с конкретната претенция съдебна защита срещу всяко от лицата, които са в неизпълнение на договора, и искът е допустим.

   Относно частта от претенцията - 6 лв., представляваща две такси за домоуправител за месеците юни и юли 2018г. – тя се доказва по размер от т.1 и т.7 на посочения протокол, според които по договора е определено месечно възнаграждение на управителя на ЕС в размер на 3 лв. Видно от решенията по същите точки на протокола обаче, дължимостта на тези възнаграждения е уговорена единствено за „собствениците“ на апартаментите. Действително разпоредбите на чл. 6, ал.2 и ал.3 от ЗУЕС препращат към задължението по чл. 6, ал.1, т.10 от ЗУЕС и за ползвателите и обитателите, но приложимо в случая е изрично договореното, защото „контролът за законосъобразност на решенията на етажната собственост е съдебен, ограничен е със срок за предявяване на иска, който като процесуален е преклузивен и тече от узнаването на решението…“ (Решение № 39/19.02.2013 г. по гр.д. 657/2012 г. на І г.о. на ВКС), а по делото няма доказателства за извършен такъв контрол по отношение на посочените решения. От протокола е видно, че той е за общо събрание на „собствениците/ползвателите“. От него не става ясно в какво качество го е подписала присъствалата на събранието ответна страна. Не са представени доказателства за собствеността на процесния апартамент, за който се претендират таксите, нито е направено признание на факт в това отношение от страна на ответниците. Доказването на собствеността, несъмнено необходимо за обосноваване на претенцията, е в тежест на ищеца, а липсата му предпоставя отхвърлянето на иска в съответната част.

Относно частта от претенцията - 12,44 лв., представляваща сбор от ежемесечните сметки за ел. енергия за стълбището и ел. енергия и  сервизно обслужване за асансьора – основанието й също е договорно. Този извод се налага при анализ на доказателствената съвкупност, а именно - в т.9 от посочения протокол от ОС на ЕС се установява задължение на касиера да събира и „отчита“ на домоуправителя разходите за режийни разноски, а при хронологична съпоставка - датите, в приетите като доказателства фактури за заплатени режийни разноски предшестват датите на приходните касови ордери, от което следва, че задължение за такова „последващо“ разходите отчитане е било установено и спазвано.

По отношение размера на претенцията за заплащане на режийните разходи – с  т.3 и т.4 от протокол № 1 от 03.10.2017г. от проведено ОС на ЕС е определена паричната такса за абонаментно обслужване на асансьора в общ размер на 48 лв. месечно, от плащането на която са освободени апартаментите от първи и втори етаж в сградата. От приложения към протокола списък №1/03.10.2017г. на присъствалите на общото събрание от същата дата се установява, че сградата е 8-етажна, с по три апартамента на всеки етаж, По делото обаче няма доказателства, удостоверяващи какъв е броят на обитаемите апартаменти – обстоятелство, което също подлежи на пълно и главно доказване от ищеца, особено предвид приетия в т.3 от протокола начин за изчисляване на дължимите парични размери на месечните задължения на всеки от обитателите, не само относно таксата за сервизно обслужване на асансьора, а и относно сумите за ел. енергия за него и стълбището. От посоченото следва невъзможност за проверка дали претендираните от ищеца суми за посочените разходи са коректно изчислени, което предпоставя отхвърлянето на иска в частта за тях – като недоказан по размер.

Доводът на въззиваемите за неоснователност на паричната претенция на ищеца(въззивник) за суми за режийни плащания за месеците юни и юли 2018г. – че той е знаел за нежеланието им да работят с него от началото на месец май 2018г., е несъстоятелен, доколкото в същия отговор на исковата молба, в който е направен, те изрично са признали, че „Професионален домоуправител“ ЕООД е изпълнявал правомощията на управител на ЕС до средата на 2018г., като договорните отношения продължили до юли 2018г.

Претенцията,инкорпорирана в иска по чл.422 от ГПК,касаеща плащане на 15.24 лв. за извършен ремонт на асансьор и поставяне на разговорно устаройство със сим карта,излиза извън очертаните договорни отношения,извлечени от съдържанието на протокола от визираното общо събрание.Тези действия съставляват необходим ремонт на общат част.

Асансьора представлява обща част на сградата по предназначение по смисъла на чл. 38, ал.1 от ЗС. Ремонт на общите части се извършва по решение на общото събрание на собствениците (чл.48, ал.1, както и чл.11, ал.1, т.10, буква „а“ от ЗУЕС). Но разпоредбата на чл. 48, ал.5 се явява специална в това отношение, тъй като съгласно нея управителят разполага с правомощието и еднолично да вземе решение за отпускане на финансови средства за извършване на „необходим“ ремонт на общите части на сградата. Според редакцията й обаче, финансовите средства за ремонта „се отпускат“. По аргумент от чл.6, ал.1, т.9 ЗУЕС - това става от фонда „Ремонт и обновяване“, логично - само в случай, че в него са налични средства. По делото липсват доказателства за договорно упълномощаване от страна на Етажната собственост- на управителя – да извършва различни от режийните плащания с лични средства,нито има данни за наличие на подобен акумулиран фонд. Ето защо, заплащайки ремонта със свои пари, ищецът е излязъл от рамките на договорните си правомощията, изведени от т.6 на протокола от ОС на ЕС, препращащи към съответните законови - по ЗУЕС (в случая - чл.48, ал.5), а по този начин – и от договорното основание. В същото време, предвид посочените правомощия „Професионален домоуправител“ ЕАД се явява натоварен по смисъла на разпоредбата на чл. 60, ал.1 от ЗЗД за работите  като конкретната (необходими ремонти), което изключва гестия. Следователно като единствено възможно основание на тази претенция на ищеца(въззивник) остава неоснователното обогатяване по смисъла на разпоредбата на чл. 59, ал.1 от ЗЗД. Извършеното с асансьора е необходим ремонт,който е дължим.Съгласно чл. 107, ал.1 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони - в жилищни сгради с 5 и повече етажа асансьорите са задължителни. Ако асансьорът не отговаря на изискването по чл.38, ал.2 НБЕТНА - да е снабден с аварийно алармено устройство по стандарт, позволяващо двустранна връзка между кабината му и лицето, което извършва аварийното обслужване – следва да бъде спрян от експлоатация (съгласно § 12,ал. 4 от ПР на Постановление №62 от 17.03.2014г. за изменение и допълнение на НБЕТНА). Следователно направените от ищеца разходи за привеждане на задължителния асансьор в съответствие с нормативните изисквания са били необходими за поддържането му - без извършения ремонт той е подлежал на спиране от експлоатация. Предвид гореизложеното, несъмнено монтажът на разговорно устройство за асансьора представлява необходим ремонт по смисъла на §1, т.8 от ДР на ЗУЕС. Това, че разходите по закупуване на SIM-картата и устройството и монтирането му са направени от ищеца, както и размерът им, се установява от приложените от него фактура, заявление за регистрация на предплатена карта и фискални бонове Съгласно разпоредбата на чл. 41 от ЗС, а и тази на чл. 6, ал.1, т.9 от ЗУЕС, дължимият от всеки „собственик“ дял от направените необходими разходи за ремонт на общите части в сградата се определя съразмерно с притежаваните от него идеални части. Както вече се посочи обаче - по делото не са представени доказателства за собственост на този апартамент. Ето защо искът по чл.59 от ЗС следва да бъде отхвърлен като неоснователен, предвид недоказаност от страна на ищеца на обстоятелството от кого точно, като  неоснователно обогатил се собственик, се дължат тези разходи.

Гореобоснованото приемане за предявени на два иска предполага дължимостта и на две държавни такси. Ищецът е представил вносна бележка за заплатена само една такава, поради което, на основание разпоредбата на чл. 72, ал.2 ГПК, следва да заплати още една. Предвид размера на предявените претенции и на основание разпоредбите на чл.1 във вр. с чл.18 от Тарифата за държаните такси, които се събират от съдилищата по ГПК - и втората дължима такса следва да е 25 лв.

Предвид изхода по споровете, изразяващ се в цялостно отхвърляне на всички претенции – ищецът няма право на претендираните разноски по делото.

На основание разпоредбата на чл. 78, ал.3 ГПК ответната страна има право на поисканите направени от нея деловодни разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете. Следователно в конкретния случай – в пълен размер. С приложени договори за правна защита и съдействие ответниците са доказали за въззивното производство разноски от 500 лв.По делото не са направени искания по чл.78, ал.5 ГПК, свързани с възражения за прекомерност на адвокатските възнаграждения.

Водим от изложеното и на основание чл.271 от ГПК,Окръжен съд-Хасково

 

 

 

Р  Е  Ш  И

 

 

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №414/14.Х.2019 г. постановено по гр.дело №1254/2019 г. на Районен съд-Димитровград.

ОСЪЖДА „Професионален домоуправител" ЕООД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление:  гр.Димитровград ул."П*" бл.**, вх.*, ап.* да заплати на Г.А.Б., ЕГН:********** *** сумата 500 лв. разноски пред въззивния съд и на С.С.Б.,ЕГН:**********,*** направените разноски в размер на 500 лв. пред въззивния съд.

 ОСЪЖДА, на основание чл. 72, ал.II във вр. с чл. 77 ГПК, „Професионален домоуправител“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати по сметка на Окръжен съд – Хасково сумата от 25 лева – дължима държавна такса.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

 

 

 

Председател:                               

 

 

 

 

 

Членове: 1.                         2.