РЕШЕНИЕ
№
гр. Варна, 21.04.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГО, 12 състав, в
публичното заседание на двадесет
и пети март две хиляди и двадесет и втора година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА ЙОРДАНОВА
при
секретаря Дарина Д., като разгледа гр.
д. № 7775 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет на
делото е иск с правно основание чл.405 КЗ
Производството
е образувано по предявен от П.В.П. срещу ***иск за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 2,00 лева – частичен иск от общо 654,03 лева,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди на застрахования при
ответника по застраховка „Каско” със застрахователна
полица № ***, лек автомобил марка ***, собственост на ищеца, изразяващи се в
увреждане на стъкло отопляемо странично огледало – подмяна и капачка странично
ляво огледало - боя, настъпили вследствие от реализирано на 10.02.2020 г. в гр.
****”
застрахователно събитие – при завръщане при паркирания си лек автомобил, ищецът
установил описаните щети, ведно със законна лихва от датата на подаване на
исковата молба - 09.07.2020 г. до окончателно изплащане на задължението, на
основание чл. 405 от КЗ.
Твърди
се, че по повод процесното събитие на 10.02.2020 г. е
заведена щета № ***/10.02.2020 г. при ответника. Посочва се, че
определеното и заплатено от ответника застрахователно обезщетение е в размер от
674,97 лева. Поддържа се, че реалната стойност на дължимото обезщетение е в
размер от 1329 лева, поради което счита, че застрахователят дължи на ищеца още
654,03 лева. Направено е искане за уважаване на предявения иск. Претендира се
присъждането на съдебно – деловодни разноски
В законоустановения срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът е
депозирал отговор на исковата молба, в който е застъпено становище за
неоснователност на предявения иск. Не се оспорва наличието на валидно
застрахователно правоотношение, настъпилото застрахователно събитие и щетите
произтекли от него. Посочва се, че размерът на изплатеното обезщетение е
определено по цени от алтернативен доставчик, тъй като страните не са
договорили същото да бъде определено и изплатено по цени на официален сервиз,
което би дало право на ищеца да получи обезщетение по цени за оригинални части
и труд на официален сервиз. Поддържа се, че съобразно уговореното в договора за
заявеното събитие само на база декларация, застрахователят дължи на
застрахования единствено обезщетение за всяко събитие, което не може да
надхвърля 10 % от застрахователната сума т.е. 2900 лева, а за целия срок на
договора общия размер на щетите признат въз основа на декларация за настъпило
събитие не може да надхвърля 20% от застрахователната сума / или 5800 лв/. Твърди се, че съобразно уговореното в договора,
застрахователното обезщетение следва да бъде определено по експертна оценка на
застрахователя, поради което в конкретния случай, ответникът счита, че реално
дължимата и заплатена сума за застрахователно обезщетение е в размер от 674,97
лева. Направено е искане за отхвърляне на предявения иск. Претендира се
присъждането на съдебно – деловодни разноски
Варненският районен съд,
като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира
следното:
По иска по чл. 405, ал.
1 КЗ в тежест на ищеца е да докаже
при условията на пълно и главно
доказване следните предпоставки: 1. наличието на валидно застрахователно правоотношение по договор за
имуществена застраховка на процесния автомобил
между него и ответното дружество; 2. настъпване в срока
на застрахователното покритие на застрахователно
събитие, за което застрахователят носи риска, 3. причинна връзка
между застрахователното събитие и настъпилите вреди, 4. размер на вредите. В тежест на ответника
е да докаже твърдението си, че е налице основание
за отказ за заплащане на
застрахователно обезщетение
въз основа на сочените в отговора
на исковата молба обстоятелства.
С определението
по чл.140 ГПК от 30.11.2020 г. за безспорни и ненуждаещи се от доказване са
обявени следните обстоятелства: към момента на настъпване на застрахователното
събитие от 10.02.2020 г. между страните е съществувала действаща застраховка „Каско” по застрахователна полица № ***, както и че
вследствие събитието са последвали твърдените в исковата молба щети върху
застрахования лек автомобил марка ***, за което при ответника е заведена щета №
****/10.02.2020 г., по която на ищеца е заплатено
застрахователно обезщетение в размер от 674,97 лева. Следва да се добави, че не
се спори, че последния размер е
определен по оценка на застрахователя.
Тоест делото не
се оспорват първите три елемента от фактическия състав, изложен по – горе.
Спорен е единствено въпросът за дължимия размер на обезщетението и по конкретно
дали съобразно уговорките в застрахователния договор дължимият размер на
обезщетението следва да се определи по експертна оценка от застрахователя или
по средни пазарни цени и дали в конкретния случай приложение намира чл.14.1,
раздел „Каско“ от ОУ на застрахователя и то по начин,
че да изключи задължението на ответника за заплащане на обезщетение.
От приетата по
делото САТЕ се установява следното: при приемане на урежданията, установени при
оглед на автомобила- ляво странично отоплително стъкло и капачка на странично
ляво огледало / които са безспорни между страните/ общата стойност на вредите
по средни пазарни цени към датата на настъпване на събитието е в размер на
869,75 лв.; общата стойност на ремонта по експертна оценка на застрахователя по
действащата Методика на застрахователя за определяне на размера на
застрахователно обезщетение е в размер на 498,15 лв.; общата стойност на
ремонта, към дата на събитието по цени на доверени сервизи е в размер на 544,34
лв.
Съдът намира, че
следва да даде вяра на експертното заключение изцяло, доколкото същото е
компетентно дадено и ясно и точно отговаря на поставените му задачи като са
изчислени цените на ремонта по поставените от съда варианти, като съобразно
правните изводи съдът следва да съобрази една от трите стойности, посочени от
експерта.
Съгласно чл.
386, ал. 2 и чл. 405, ал. 1 от КЗ, при настъпване на застрахователното събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения
срок, който не може да е по-дълъг от срока по чл. 108, ал. 1 – 3 или 5 от КЗ,
като застрахователното обезщетение е равно на действително претърпените вреди
към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане
и застраховане по договорена застрахователна стойност. Според легалната
дефиниция на чл. 400 от КЗ, за действителна застрахователна стойност се смята
стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго
от същия вид и качество; за възстановителна застрахователна стойност се смята
стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в
това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други,
без прилагане на обезценка, а когато не е уговорено
друго, се приема, че застрахователната сума по договора е определена съгласно
действителната стойност на имуществото
Относно размера
на застрахователното обезщетение съдебната практика е категорична, че при
съдебно предявена претенция за заплащане на обезщетение, последното се определя
по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на
застрахователното събитие, без да се проверява дали не се надхвърлят
минималните размери по Методиката към Наредба № 2/2006 г. Тази практика е
приложима и при сега действащия КЗ, предвид липсата на съществени различия в
уредбата на имущественото застраховане с отменения КЗ, като действителната
стойност на вредата е съизмерима със средните пазарни цени.
Ответникът е
навел възражение, че стойността на щетите е определена по експертна оценка и
съобразно нея дължимото обезщетение е изцяло платено извънсъдебно. Съгласно
раздел 2, чл.12, т.12.1 при частични вреди застрахователят определя размера на
застрахователното обезщетение по един от следните начини избрания от
застрахования – т.12.1.1. – по експертна оценка
съгласно действащата Методика на застрахователя или 12.1.2. по представени
оригинални разходни документи – при сключена специална договореност „Доверен
сервиз“.
Съдът намира, че
тази разпоредба от ОУ противоречи на императивната норма на чл. 386, ал. 2 от КЗ, поради което е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД. Дори
застрахованият да се е съгласил с тези условия за изплащане на обезщетение - по
експертна оценка или при съобразяване с ограничения по отношения стойността на
сервизния час или стойността на труда, то това не може да доведе до отричане на
възможността причинените щети на застрахованото имущество да бъдат възмездени в
размер, различен от действителната им стойност, поради което релевираното в тази насока възражение се явява
неоснователно.
По отношение на
приложението на чл.14.1 от раздел „Каско“ на ОУ на
ищеца
Съгласно чл.14.1
от ОУ при непредставяне на документ по чл.9.6 ОУ, застрахователят може да
приеме за доказано настъпване на застрахователното събитие само въз основа
декларация на застрахования, като в този случай дължи обезщетение в размер на
10 % от застрахователната сума, като общият размер на щетите, признати въз
основа декларация на застрахования, не може да надхвърли 20 % от
застрахователната сума.
Съдът намира, че тази клауза е валидна, като с
нея се предвижда едно облекчение за ползвателя който има право да получи
обезщетение без да доказва по общия ред настъпването на покрит риск, а във
връзка с това облекчение отговорността на застрахователя се ограничава до
определен размер от застрахователната сума. Не е спорно, че в конкретния случай
е заявена щета за обезщетяване въз основа единствено на декларация от
застрахования, поради което и посочения член е приложим. Видно от
застрахователния договор застрахователната сума е в размер на 29 000 лв.,
т.е. 10% от нея се равняват на 2900 лв., като претенцията по процесната щета е в общ размер на 1329,00 лв., която не
надхвърля уговорените 10%.
На следващо място
следва да се посочи, че не е нарушена и уговорката в останалата й част, т.е. за
заплащане на до 20% от застрахователна сума – общо за целия срок на договора по
претенции, основаващи се единствено на декларация за щетата от застрахователя.
Настоящото производство е били спряно на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК до
приключване на гр.д. ***/2020 г. по
описа на ВРС, 43 състав, гр.д. ****/2020 г. по
описа на ВРС, 30 състав и гр.д. ***/2020 г. по
описа на ВРС, 7 състав предмет на разглеждане по които са били претенции на
ищеца към ответника за заплащане на обезщетения по същия застрахователен
договор. Трите посочени граждански дела са изисквани и приложени по делото,
като всички те са приключили с влезли в сила актове.
С решение от
06.07.2021 г. по гр.д.***/2020 г. по
описа на ВРС, потвърдено с решение 1839/08.12.2021 г. по в.гр.д. 2443/2021 г „Д.З.”
ЕАД е осъдено да заплати на П.В.П., ЕГН **********, сумата от 2 лева – частичен
иск от претенция в пълен размер от 959,40 лева, представляваща обезщетение за
имуществени вреди на собствения му л.а. ***,
нанесени при застрахователни събития, настъпили на 09.11.2019 г. и на
13.11.2019 г., на паркинг в гр. ***“, на основание
чл.405, ал.1 КЗ.
С решение от
09.04.2021 г. по гр.д. 7773/2020 г. по описа на ВРС „****“
е осъдено да заплати на П.В.П., сумата от 4,00 (четири) лева, представляващи
частичен иск от основен иск в размер на 1 854,94 лв., представляваща дължимо
застрахователно обезщетение, по нанесените щети както следва: Калник заден
десен - частичен иск 1 лв. от основен иск 490 лв.; Задна дясна врата - частичен
иск 1 лв. от основен иск 690 лв.; Предна лява врата - частичен иск 1 лв. от
основен иск 690 лв. и Калник заден ляв - частичен иск 1 лв. от основен иск 490
лв., включващи необходимите материали и труд за ремонта на лек автомобил марка *** с държавен контролен номер № В 1348 СА, по заведена
щета №***, по сключена на 12.04.2019 г. с ответника застраховка „Каско
+“ № *** с валидност 00.00 часа на 16.04.2019 г. до 23.59 часа на 15.05.2020
г., ведно със законната лихва върху присъденото обезщетение считано от датата
на подаване на исковата молба – 09.07.2020 г. до окончателното плащане на
обезщетението.
С решение от
27.01.2021 г. по гр.д. ***/2020 г. по
описа на ВРС, „****” ЕАД е осъдено
да заплати на П.В.П., ЕГН ********** с адрес *** сумата от 4лева, частичен иск
от целия в размер 1778,15лева, представляваща дължимо застрахователно
обезщетение по имуществена застраховка «Каско +»,
полица № ***/12.04.2019г. за претърпените имуществени вреди на л.а «*** от застрахователно събитие настъпило на
19.12.2019г. в гр. Варна и изразяващи се в увреждане на: предна лява гума и
предна лява лята джанта, задна лява гума и задна лява лята джанта, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба- 09.07.2020г. до окончателното изплащане на сумата.
И по трите дела
е обсъждано приложението на чл.14, т.1 от ОУ. Следва да се посочи и че по трите
посочени дела, както и в настоящото производство са разгледани частични искове,
поради което и силата на пресъдено нещо се простира
върху присъдения частичен размер, който по трите дела е в размер на общо 10 лв. и е многократно по-нисък от
дължимата при приложение на чл.14.1. от ОУ сума. Въпреки това следва да се отбележи,
че дори при последващо предявяване на искови
претенции за разликата до пълния твърдян размер на щетите по четирите дела /
вкл. настоящото/ би се получил сбор на претенциите от 5239,52 лв. /952,40
лв.+1854,94 лв.+1778,15 лв.+654,03 лв./, който също е по-малък от 20% от
застрахователната сума. Ето защо, наведеното възражение за нарушаване на
чл.14.1 от раздел „Каско“ на ОУ на ищеца е
неоснователно.
При изложените
по-горе съображения за определяне на размера на дължимото обезщетение, съдът
намира, че следва същото да се определи по средни пазарни цени към датата на
събитието.
В конкретния
случай вещото лице, изготвило САТЕ е посочило стойността на вредите по средни
пазарни цени, които следва да се вземат предвид от съда - 869,75 лв. Безспорно е, че ответникът е
заплатил извънсъдебно на ищеца сумата от 674,97 лева, поради което дължима е
останала сумата от 194,78 лв. В настоящото производство е предявен частичен иск
за сумата от 2,00 лв., който следва да бъде изцяло уважен.
Като законна
последица от уважаването на иска и доколкото това изрично е поискано от ищеца
върху сумата 2,00 лв. следва да бъде присъдена законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 09.07.2020
г. до окончателното й изплащане.
Предвид изхода на спора на разноски има ищецът.
В исковото производство ищецът е
доказал заплащането на следните разноски – 50,00 лв.- държавна такса, 150,00
лв.- депозит за САТЕ и 350,00 лв.– авокатско
възнаграждение заплащането
на което се доказва от представен договор за правна защита и съдействие, в
който е отразено, че сумата е изцяло заплатена в брой при подписването му, в
който случай договорът има характер на разписка съгласно разрешенията на т.1 от
Тълкувателно решение 6/2012 г./. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата от общо 550,00 лв.-
разноски в съдебното производство.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА *** със седалище и адрес на управление:***,
със
седалище и адрес на управление *** да заплати на П.В.П., ЕГН **********,***, на основание чл.
405 КЗ, сумата от 2,00 лв., представляваща частичен иск от сумата в
размер на 654,03
лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди на
застрахования при ответника по застраховка „Каско”
със застрахователна полица № ***, лек автомобил марка ***, собственост на
ищеца, изразяващи се в увреждане на стъкло отопляемо странично огледало –
подмяна и капачка странично ляво огледало - боя, настъпили вследствие от
реализирано на 10.02.2020 г. в гр***” застрахователно събитие – при
завръщане при паркирания си лек автомобил, ищецът установил описаните щети,
ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба - 09.07.2020 г.
до окончателно изплащане на задължението.
ОСЪЖДА, основание
чл. 78, ал. 1 ГПК**** със седалище и адрес на управление:***, със седалище и адрес на
управление *** да заплати на П.В.П., ЕГН **********,*** сумата от 550,00
лв. – разноски в съдебното производство.
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд-Варна в двуседмичен срок от връчване на препис от
него на страните.
Препис от
решението да се изпрати на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: