Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1120
гр.Бургас, 13.09.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46–ти наказателен състав, в публично
заседание на трети септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРТИН БАЕВ
при участието на секретаря М.Р., като разгледа
НАХД № 2505 по описа на БРС за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е образувано по повод жалба на П.С.Я. с ЕГН: **********, с посочен съдебен
адрес: ***, срещу Наказателно постановление № 19-0769-002141/05.06.2019г., издадено от началник група към Сектор
„ПП” на ОДМВР-гр.Бургас, с което за нарушение по чл. 5, ал.3, т.1 ЗДвП, на
основание чл. 174, ал.1, т.2 ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 1000 лева и „Лишаване от право да се управлява МПС”
за срок от 12 месеца.
С жалбата се сочи, че наказателното
постановление е незаконосъобразно, необосновано и в противоречие с установената
фактическа обстановка. Застъпва се, че при съставянето на АУАН, а в последствие
и при издаване на НП, са допуснати нарушения, но без същите да се конкретизират.
В открито съдебно заседание, жалбоподателят,
редовно призован, не се явява лично, а се представлява от пълномощник – адв. С.П.
– БАК, който заявява, че поддържа жалбата. Уточнява, че не е изпълнена
процедурата по действалата към онзи момент редакция на Наредба №
1/19.07.2017г., доколкото въпреки изявлението на жалбоподателя, че приема
показанието на техническото средство, все пак контролните органи е следвало да
му връчат талон за медицинско изследване и да му дадат възможност за явяване в
болнично заведение. Доколкото това не е сторено същият счита, че са налице
съществени процесуални нарушения, довели до порочност на издадения санкционен
акт, поради което и пледира за неговата отмяна.
Административнонаказващият
орган, надлежно призован, не се представлява. В съпроводителното писмо, с което
е изпратена преписката се прави искане за потвърждаване на НП.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за
обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (видно от разписката на л. 4 – НП е връчено на
жалбоподателя на 06.06.2019г., а жалбата е депозирана на 11.06.2019г). Жалбата
е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът, след като
прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията
си по съдебния контрол, намира за установено следното:
На 06.04.2019г.,
около 00.12 часа актосъставителят З.Д. – към онзи момент заемащ длъжността - мл.
автоконтрольор при Сектор „ПП”-Бургас, изпълнявал служебните си задължения в
гр. Бургас, ул. „***” до магазин „Пежо”. Същият спрял за проверка лек автомобил
„***” с рег. № ***, движещ се в посока към бул. „***”, собственост и управляван
от жалбоподателя – П.Я.. Полицейският служител тествал водача за употреба на
алкохол с техническо средство – „Дрегер” с фаб. № ARBА 0029, което отчело концентрация на алкохол от 0,92
промила в издишания въздух. На водача бил издаден талон за медицинско
изследване № 0065852 (л.6), в който Я. собственоръчно посочил, че ПРИЕМА показанието на техническото
средство, за което положил подпис. Изрично в талона било посочено, че екземпляр
от същия се връчва на проверяваното лице, както и че му се указва, че ако желае
може да се яви до 01.15 часа в
УМБАЛ-Бургас за даване на кръвна проба, което било скрепено с подпис на
полицейския служител и на жалбоподателя.
С оглед
изявлението на лицето, че приема показанието на техническото средство и предвид
отчетения резултат - св. Д. съставил срещу жалбоподателя АУАН с бл. № 071742, в
който квалифицирал горните факти като нарушение по чл. 5, ал.3, т.1 ЗДвП. Актът
бил връчен на жалбоподателя, който го подписал без възражения. Изрично в акта
било посочено, че на водача е бил издаден талон за медицинско изследване с № 0065852.
В законоустановения срок жалбоподателят не депозирал възражения по акта, а само
жалба срещу издадената ЗППАМ. Във въпросната жалба Я. изрично изтъкнал, че не
му е бил връчен талон за медицинско изследване, поради което и пледира за
отмяна на принудителната мярка. По жалбата било образувано административно дело
№ 1028/2019 год. по описа на АдмС-Бургас, завършило с постановяване на Решение №
1079/14.06.2019г., с което същата се оставя без уважение.
В последствие на
05.06.2019г. въз основа на акта било издадено и атакуваното НП, в което била
пресъздадена фактическата обстановка, изложена в него. Административнонаказващият
орган счел, че горните факти, нарушават разпоредбата на чл. 5, ал.3, т.1 ЗДвП, поради което и на основание чл. 174, ал.1, т.2 ЗДвП
наложил на жалбоподателя административно наказание „Глоба” в размер на 1000
лева и „Лишаване от право да се управлява МПС” за срок от 12 месеца.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и писмените и гласни доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. От обстоятелствената част на акта за нарушение, който като съставен по надлежния ред представлява годно доказателствено средство, съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, се установява гореописаната фактическа обстановка. Като цяло жалбоподателят не оспорва, че на процесната дата и място е управлявал лекия автомобил, че му е била извършена проверка с техническо средство, отчело концентрация на алкохол 0,92 на хиляда, както и че е приел показанието на техническото средство, но въпреки това счита, че производството е било опорочено и не следва да понася административнонаказателна отговорност за извършеното, доколкото въпреки изявлението му че приема показанието все пак е следвало да му се връчи талон за изследване.
Съдът въз основа
на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Предвиденият в
ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни
постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан
нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта
или в наказателното постановление (арг. чл.84 от ЗАНН във вр.с чл.14 ал.2 от НПК и т.7 от Постановление № 10 от
28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири обективната
истина и приложимия по делото закон.
В конкретния случай съдът счита, че наказателното
постановление е издадено от компетентен орган – Росица Паязова – Началник група
към Сектор „ПП” към ОДМВР-гр.Бургас, която към дата 05.06.2019г. е бил
оправомощена да издава НП, видно от приложената Заповед Рег. №
8121з-515/14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи. АУАН е съставен от
компетентно (териториално и материално) лице – младши автоконтрольор, който
безспорно е длъжностно лице на службите за контрол, предвидени в ЗДвП и който
по силата на чл. 189, ал. 1 ЗДвП е компетентен да съставя АУАН за нарушения по
ЗДвП. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34
от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок,
като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния
акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото
във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща
му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Деянието и
неговите съставомерни признаци са описани достатъчно изчерпателно както в АУАН,
така и в НП, поради което и не са допуснати съществени нарушения в тази връзка.
Посочени са нарушените материалноправни норми, като наказанието за нарушението
е индивидуализирано правилно. В случая не са налице формални предпоставки за
отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на
административнонаказателното производство.
Като цяло
единствените възражения на жалбоподателя се съсредоточават около това, че
въпреки че е приел показанието на техническото средство – все пак е следвало да
му се връчи талон за медицинско изследване – нещо което според него не е
сторено и което по негово мнение е довело до незаконосъобразност на издадения
санкционен акт. Настоящият състав не споделя тези доводи по следните причини.
На първо място
съдът счита, че от приложените писмени доказателства – талон за изследване и
АУАН може да се направи извод, че в действителност екземпляр от талона е бил
връчен на проверявания. В тази връзка е изричното отбелязване в долната част на
процесния документ, където е посочено, че проверяваният с подписа си
удостоверява, че екземпляр от този талон му е връчен в 00.30 часа на
06.04.2019г. В допълнение - фактът на издаване на талон е отразен и в АУАН,
отново подписан от жалбоподателя без никакви възражения. Действително в
съдебното заседание актосъставителят Д. заяви, че не е връчвал екземпляр от талона
на лицето, което влиза в директно противоречие с удостовереното в горепосочения
документ, но също така заяви и че няма конкретен спомен за случая или за
водача, както и че въобще не си спомня дали е издал талон или не (което наложи
и предявяване на АУАН и талона). При това положение съдът счита, че относно
фактът на връчване на талона следва да се даде вяра на отразеното в официалните
документи и скрепено с подписа на самия жалбоподател, а не на заявеното от
актосъставителя в съдебното заседание, поради което приема, че в действителност
на водача е бил връчен препис от процесния талон за изследване.
С оглед пълнота
съдът следва дебело да подчертае, че дори да се приеме за вярна тезата на
водача, че екземпляр от талона не му е бил връчен, то крайните изводи на съда
отново биха били същите. Това е по следната причина. По делото е безспорно, че
на процесната дата жалбоподателят е
управлявал лек автомобил, след употреба на алкохол от 0,92 промила на хиляда,
установено с техническо средство „Дрегер7510 с фаб. № ARBB 0029. Посоченото техническо средство е преминал
успешно последваща проверка на 13.11.2018г., със срок на валидност от 6 месеца
(протокол на л. 26), поради което и към 06.04.2019г. е било годно да отчете
съдържанието на концентрацията на алкохол при извършената та жалбоподателя
проверка. На водача е бил издаден талон за медицинско изследване № 0065852, съгласно
чл. 3, ал. 2 и чл. 6, ал. 1 от Наредбата № 1/19.07.2017 г. В процесния талон за
изследване е вписана и точната стойност на установения с техническото средство
положителен резултат за наличие на алкохол в издишвания въздух – 0,92 промила.
Жалбоподателят е подписал без възражения съставения талон за изследване, като в
предвидената графа е попълнил, че ПРИЕМА
посочения резултат. Несъмнено в случая е използван талон за изследване по Приложение
№ 1 към чл. 4, ал. 3, чието съдържание е изменено с § 22 на Наредба за
изменение и допълнение на Наредба № 1 от 2017 г. за реда за установяване
употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техните аналози/
обнародвана в ДВ, бр. 81 от 2018 г. от 2.10.2018 г./, но съдът приема, че е
налице хипотезата на ПР на § 25 от ПР на Наредбата, регламентираща възможността
талон за изследване по Приложение № 1 към чл. 4, ал. 3, отпечатани преди
влизането в сила на тази Наредба, да се използват до изчерпване на отпечатаните
количества. В случая към датата на съставяне на АУАН – 06.04.2019 г. е била
отменена нормата на чл. 6, ал. 3 от
Наредба № 1/19.07.2017 г., съгласно която, не се извършва установяване с
доказателствен анализатор, медицинско и химическо или химико-токсикологично
лабораторно изследване, когато лицето приеме показанията на техническото
средство, като концентрацията на алкохол се установява въз основа на приетите от
водача показания на техническото средство и на водача не се връчва екземпляр от
талона. Същевременно обаче по силата на разпоредбата на чл. 3а. от Наредбата - установяването на
концентрацията на алкохол в кръвта се извършва с доказателствен анализатор или
с медицинско и химическо лабораторно изследване, САМО когато: 1. лицето откаже извършване на проверка с техническо
средство или тест; 2. лицето не
приема показанията на техническото средство или теста или 3.
физическото състояние на лицето не позволява извършване на проверка с
техническо средство или тест. По аргумент за обратното – когато лицето ПРИЕМА показанието на техническото
средство, концентрацията на алкохол се установява именно на база неговите
показания (чл. 3 от Наредбата - при
извършване на проверка на място от контролните органи концентрацията на алкохол
в кръвта се установява с техническо средство) и въобще не е необходимо
извършването на медицинско изследване – т.е. връчването на талон е безпредметно.
Допълнителен аргумент може да се почерпи от чл. 6, ал. 4 от Наредбата и
доколкото жалбоподателят не е избрал установяването на концентрацията на
алкохол в кръвта да се извърши с доказателствен анализатор, или с медицинско и
химическо изследване, то следва да се приемат отчетените показания на техническото
средство. Действително ако се приеме, че актосъставителят не е връчил на
жалбоподателя екземпляр от талона, то това формално би било нарушение на
разпоредбата на чл. 6 от Наредбата, но с оглед факта, че проверяваният е
направил своя осъзнат избор и е ПРИЕЛ показанието на техническото средство, то
и настоящият състав квалифицира това нарушение като несъществено. Следва да се
има предвид, че практиката е категорична, че някои пропуски при
изпълнението на Наредбата, не следва да се абсолютизират, доколкото е налице
възможност за преодоляването им чрез предвидените в НПК способи на доказване,
които пък са приложими в производството по ЗАНН по аргумент от чл. 84 ЗАНН (Решение № 54 от 27.03.2014 г. на ВКС по н.
д. № 2346/2013 г.,
На база горното съдът
приема, че дори да се приеме, че водачът не е получил екземпляр от талона за
изследване, то това нарушение на Наредбата не е в състояние самостоятелно да
доведе до отпадане на административнонаказателната му отговорност, доколкото
същият е приел показанието на техническото средство и по своя воля се е отказал
от възможността да го обори, посредством медицинско изследване. Между другото в
този смисъл са и изводите на касационната инстанция по повод обжалването на
ЗППАМ, като в Решение №
1079/14.06.2019г. по адм. дело № 1028/2019 год. по описа на АдмС-Бургас, също
се приема, че: „ … по делото няма данни
жалбоподателят да се е опитал да посети медицинското заведение, за да даде
кръвна проба, с което съдът намира, че сам се е лишил от възможността да обори
данните, установени чрез техническо средство…“.
По същество, съдът следва да посочи следното:
Съгласно чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, в редакцията,
релевантна към датата на извършване на нарушението, на водача на пътно превозно
средство е забранено да управлява ППС с концентрация на алкохол в кръвта над
0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози. Според
приложената санкционна норма на чл. 174, ал.1, т.2 от същия закон - наказва се
с „Лишаване от право да управлява моторно превозно средство“, който управлява
моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта, установена с
медицинско и химическо изследване и/или с техническо средство, определящо
концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух над
0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително – за срок от 12 месеца и „Глоба“
от 1000 лв. В конкретния случай, както
вече стана дума – безспорно се установява, че на процесната дата Я. е
управлявал МПС, както и че техническото средство е отчело концентрация на
алкохол 0,92 на хиляда, поради което и същият безспорно е извършил административно
нарушение по ЗДвП. Тук е мястото да се посочи, че съставът на нарушението е
изцяло и напълно е очертан в разпоредбата на чл.174, ал.1 от ЗДвП и в този ред
на мисли, дори да не беше посочена нормата на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, това не
би било основание да се приеме, че липсва посочване на нарушена норма, защото
за разлика от преобладаващия брой случаи, където съставът на административното
нарушение включва поне две законови разпоредби – нарушена и санкционна, в този
случай съставът е описан само в една разпоредба по подобие на съставите на
престъпление, регламентирани в НК. Това, че актосъставителят и АНО са цитирали
и нормата на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, по-никакъв начин не е нарушило
възможността на жалбоподателя да разбере в какво се „обвинява”, доколкото
въпросната разпоредба въвежда общата забрана, че водачът не трябва да управлява
МПС с концентрация на алкохол над 0,5 на хиляда. В конкретния случай процесната
концентрация на алкохол, установена с техническо средство е 0,92 промила, което
при всички случаи означава, че водачът е управлявал МПС с концентрация над 0,5
на хиляда. С оглед горното съдът счита, че при описване на съставомерните
признаци на нарушението и посочване на нарушените материално-правни норми АНО
не е допуснал нарушение, което да е засегнало правото на нарушителя да разбере
в какво се „обвинява” и да организира защитата си. Изрично в този смисъл е и
практиката на касационната инстанция по аналогични казуси, като например – Решение № 912/11.05.2018г. по к.н.а.х.д.
№ 480/2018г. на АдмС-Бургас.
Предвид
всичко горепосочено, съдът счита, че извършеното деяние правилно е квалифицирано като административно нарушение,
като на основание чл. 174, ал.1, т.2 от ЗДвП (в приложимата редакция)
законосъобразно е наложено наказание „Лишаване от право да управлява моторно
превозно средство” за срок от 12 месеца и „Глоба” в размер на 1000 лв. Видно от
санкционната норма двете наказания са определени в предвидения от законодателя
размер, който е фиксиран и не може да се изменя.
В заключение – конкретно нарушение, за което
жалбоподателят е бил санкциониран не е маловажно и за него не е приложима
разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Маловажни са нарушенията, които разкриват по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с типичния случай и се отличават
помежду си по "наличието на очевидност, несъмненост на маловажността на
извършеното нарушение". В случая конкретното деяние не се отличава от
обичайните нарушения от този вид, поради което и приложението на чл. 28 ЗАНН в
конкретния случай би било незаконосъобразно. Отделно от това, видно от
приложена на л. 11-12 - Справка за водач се установява, че процесното нарушение
далеч не е първо такова на Я. – т.е. неговата лична обществена опасност също не
е ниска.
Предвид всичко
горепосочено, съдът счита, че законосъобразно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, като наложеното му
наказание е правилно и законосъобразно индивидуализирано, поради което и
атакуваното наказателно постановление следва да се потвърди изцяло.
Така мотивиран, на основание чл.63,
ал.1, предл.1 ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление №
19-0769-002141/05.06.2019г., издадено от началник група към Сектор „ПП” на
ОДМВР-гр.Бургас, с което за нарушение по чл. 5, ал.3, т.1 ЗДвП, на основание
чл. 174, ал.1, т.2 ЗДвП на П.С.Я. с ЕГН: ********** е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 1000 лева и „Лишаване от право да се управлява
МПС” за срок от 12 месеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр. Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по
делото адреси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. Баев
Вярно с оригинала: М.Р.