Р Е Ш
Е Н И Е
№….
От
публичен регистър, том №……,стр……..
Гр.Тервел,07.11.2017 година
Решение
от книга за открити заседания №…… от 07.11.2017 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Тервелски
районен съд в публично съдебно заседание,проведено на десети април , през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
Председател:
Росен Балкански
При
участието на секретаря Иванка Чукачева, сложи на разглеждане докладваното от
районния съдия Росен Балкански гр.дело №291 по описа на съда за 2016 година и
за да се произнесе взе предвид следното:
Гр. Дело №291/2016 година е
образувано по искова молба
с вх. № 1910 от 29.08.2016 година
от Ф.М.Х. с ЕГН ********** *** с
настоящ адрес гр. Ч. – Р. Турция , чрез процесуалния си представител – адвокат
Р. Б. *** , със съдебен адрес *** офис № 2
,срещу А.Н.И. с ЕГН ********** *** и М.Ю.И. с ЕГН ********** – същия адрес .
Ищцата твърди , че е собственик на следния
недвижим имот:
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ- НИВА С ПЛОЩ с площ от 17,167 дка.,, трета категория на
земята при неполивни условия, представляваща имот № хххххх по земеразделителния
план на землището на село По Груево , общ. Тервел , сега Реална част
с площ от 17,167 дка. от поземлен имот с площ от 34,336 дка. ,
съставляващ имот № хххххх по КВС на село П.Г. , образуван от обединяването
на имони къкта следва :№025003 – нива ,025007- нива и имот № 025009 ,като тази реална чат от
имота съвпада с разположението и границите на
бивш имо хххххх .
Завява се претенция по осъдителен
иск с правно основание чл. 108 от ЗС ,
по силата на който се претендира от съда, да бъде признато по отношение на
ответниците , че ищцата е собственик на имота и
ответниците да бъдат осъдени да освободят и предадат на ищцата владението върху процесния
имот .
С исковата си молба ищцата сочи , че собствеността върху
прицесния недвижим имот е придобила по
наследство и съдебна делба ,като имота и е възложен на основание влязло в сила съдебно решение №
115/08.12.2015 г. по гр.дело №170/2014г. на Районен съд - Тервел (ТРС).
Постановеният съдебен акт е вписан в Служба по вписванията на гр. Тервел с вх.
peг. № 53/14.01.2016 г., Акт № 30, том 1, дело № 35.
Ищцата твърди ,че по цитираното съдебно решение е била извършена
съдебна делба на недвижим имот оставен в наследство от М. Акифов Мюмюнов . С цитираното съдебно решение
е била извършена съдебна делба на съсобствен недвижим имот -
НИВА с площ от 51, 500 дка, имот № 025004, трета категория на земята, находяща
се в местността „Мюмюлаир чаир“ по земеразделителният план на село Попгруево,
община Тервел, възстановена по реда на ЗСПЗЗ на наследниците на М. Акифов
Мюмюнов, починал на 04.01.1980 година, при която и делба на ищцата е възложен и процесния имот .
По производството за делба , а преди това и по иск с правно основание чл. 124 от ГПК ищцата
е представлявана от упълномощен
процесуален представител - адвокат В. Д.
Твърди се
с исковата молба , че през 2012
година ищцата е предоставила на адвокат В. Д. широк кръг от пълномощия, , включително да представлява ищцата по съдебни
дела. Пълномощното било съставено при турски нотариус -пълномощно
№01760 от 23.02.2012г. на Кевсер Сайгън, Първи нотариус град Ч., Република
Турция.
Твърди се с исковата молба , че на 27.01.2016 година адвокат В. Д. е извършила разпоредителна сделка с имота на
ищцата, като с договор за покупко - продажба обективиран в Нотариален акт № 37, том 1, peг.
№ 190, дело № 25 от 27.01.2016 г. по описа на
нотариус Добромир Пъков, вписан в Служба по вписванията
гр. Тервел под №43 том 1 дело 43 вх. peг. №111 от 27.01.2016г.
от името и за сметка на ищцата ,продала имота на първия от
ответниците - А.Н.И., който пък от своя страна придобил
имота по правилата на СИО , тъй като
към момента на изповадването на
сделката бил в брак с
ответницата М.Ю.И. .
С исковата молба ищцата прави следните възражения :
Ищцата приема , че сключеният договор за продажба на имота и е
недействителен и не я обвързва .
Приема , че ответниците не са придобили собствеността върху имота и
владеят имота, без правно основание за
това , което и я мотивира да води настоящия иск .
Ищцата
приема ,че ответниците не са придобили собствеността върху имота и го
владеят без основание, тъй като договорът за продажба, обективиран в Нотариален
акт (НА) № 37, том 1, peг. № 190, дело № 25 от 27.01.2016 г. на Нотариус
Добромир Пъков, вписан в Служба по вписванията гр. Тервел под №43 том 1 дело 43
вх. per. №111 от 27.01.2016г., е нищожен и не обвързва ищцата на следните
правни и фактически основания:
Ищцата
твърди , че договора за продажба не я
обвързва на основание чл.40 от ЗЗД:
Според ищцата
пълномощникът и от една страна и
купувача А.Н.И. са се споразумели в нейна вреда , тъй като съзнателно са договорили
продажна цена на имота, която е почти двойно по - ниска от пазарната цена на
имота към датата на сключване на договора- 27.01.2016г. В нотариалния акт за
продажба е посочено, че уговорената и действително платена цена по сделката е
само 13637,00 лева, която била преведена по сметка на
пълномощника по банков път .Ищцат ане оспорва , че именно сума в този размер и е предадена от
пълномощника и . Ищцата приема , че договорената, от пълномощника и адвокат Д. и
купувача, цена за имота е почти двойно по-ниска от пазарната цена на аналогични
земи, които към този период от време се продават в района поне по 150,00 лева на декар. Адвокат
Д. като неин пълномощник е продала земята собствена на ищцата за по 794,37 лева на декар (13637:17,167=794,37 лева).
Според твърдения отразени по
исковата молба адвокат Д. като процесуален представител на ищцата по делото за съдебна делба е била запозната с пазарната оценка на имота и, съгласно депозирана по делото за съдебна делба експертиза, като според
заключението на вещото лице по делото за делба пазарната цена
на този имот е била 20 600 лева ( т.е по 1200 лева на декар) към датата на
изготвяне на експертизата - юли 2015г. Същата пазарна оценка от 20 600 лева е
посочена и в съдебното решение за делба, което е представено като титул за
собственост при нотариалното изповядване на продажбата -решение №
115/08.12.2015 г. по гр.дело №170/2014г. на Районен съд - Тервел (ТРС), вписано
в Служба по вписванията на гр. Тервел с вх. peг. № 53/14.01.2016 г., Акт № 30,
том 1, дело № 35. В
този именно и смисъл ищцата приема ,че като неим пълномощник
посочения упълномощен е бил наясно с
реалната цена на имота .
Ищцата приема ,че с договарянето на продажна цена за имота
в размер на 13637,00 лева и извършвайки продажбата му на тази цена, която
е почти двойно по-ниска от обичайната
пазарна цена към края на януари 2016г. -25 750,25 лева за целия имот
(17,167 х 1500 лева=25750,25 лева), пълномощникът и В.Г.Д. и купувачът съзнателно
са се споразумели в нейна вреда .
Пълномощникът и купувача са действали против законните и интереси - законният интерес на ищцата е при продажбата да получи
еквивалентна престация в пари, съобразно пазарните цени.
Ищцата твърди
,че не е давала изрично съгласие за продажба на имота и от пълномощника В.Г.Д. на почти двойно по -ниска цена
в сравнение с пазарната такава от 25 750,25 лева.
Според ищцата фактическият състав на разпоредбата на чл. 40 ЗЗД включва три елемента: първият е пълномощникът да сключи обективно увреждаща
сделка, като по този начин увреди интересите на представлявания, вторият
елемент е поведението на пълномощника да е недобросъвестно, тоест умишлено или
грубо небрежно, и третият елемент е третото лице да е знаело за увреждането или
да не е могло да не знае, тоест да е недобросъвестно.
Ищцата приема
, че в настоящия случай са налице и
трите елемента : сделката е
обективно увреждаща, защото продажбата е извършена на половин цена;
пълномощникът е действал очевидно против интересите на представлявания и е
знаел, че пазарната цена на имота още през 2015г. е била 20600 лева, а
купувачът също е знаел, че се договарят във вреда на
продавача, тъй като месец
преди това самия купувач продал част от свои имоти в
същото землище за по 1450 лева на декар.
Според изложеното от ищцата по исковата молба в хипотезата на чл. 40 ЗЗД е налице висяща
недействителност, тъй като при нея сделката не поражда действие за
представлявания от самото начало, а ако той реши все пак да се ползва от правните последици на сключената сделка, може да я потвърди - по арг.
от чл. 42, ал. 2 ЗЗД, което потвърждаване ще има обратно действие. Ищцата твърди ,че не е потвърждавала сделката, не е имала подобно намерение ,нещо повече именно с предявения ревандикационен иск по чл. 108 от ЗС брани едно свое накърнено право -
като единствен собственик на спорния имот е лишена от
възможността да ползва същия , поради недобросъвестните действия на адв. Д. и
ответниците.
Именно по
изложените съображения ищцата приема , че на основание чл.40 от ЗЗД договорът за продажба на
имота и не я обвързва,че тя ищцата не е загубила правото на собственост, а ответниците от своя страна не са придобили собствеността върху имота и го
владеят без основание.
Ищцата с
исковата молба прави възражение за
нищожност на договора на
основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД заради накърняване на добрите нрави:
Приема ,
че процесния недвижим имот е
продаден на половин цена и е
налице несъразмерност на уговорената престация с действителната цена на имота ,като
е налице именно хипотезата на накърняване на добрите нрави - накърняване на добрите нрави е налице при
нееквивалентност на престации, в който случай сключената сделка е нищожна
поради нарушаване на основния принцип на отношенията между представител и
представляван, а именно задължението на помощника да действа в интерес на
представлявания. Неморално е договарянето на по- ниска стойност, според ищцата независимо от наличието на
пълномощно от собственика на имотите, по което о отразена уговорка „на
цена каквото намери за добре“.
Възражение
за липса на надлежна представителна власт и отказ за
потвърждаването му - недействителност по чл.42, ал.2 от ЗЗД, при което договора за продажба е недействителен спрямо ищцата
и валидно не я обвързва поради
липса на такава власт у
пълномощника и отказ за потвърждаването му -
недействителност по чл.42, ал.2 от ЗЗД .
Ищцата твърди
,че през 2012 година е предоставила на
адвокат В. Д. широк кръг от пълномощия, , включително да представлява
ищцата по съдебни дела,както и да „ продава имота на когото намери за
добре и на цена каквато намери за добре . Волята на упълномощителя е била
обективирана в издаденото пълномощно ,
но според твърдения на ищцата това
пълномощно е ползвано
при сключването на договора . По
това пълномощно не е посочено изрично за кой имот се отнася, като ищцата приема
, че пълномощното е издадено от нея през 2012 година а е придобила
собствеността върху имота - възложен и е в дял по съдебната делба към 2015 година .
Според
ищцата съгласно съдебната практика такова пълномощно е
общо (генерално) и с него не може да се учреди валидна представителна власт за
продажба на конкретен имот. Смята, че даденото през 2012г. пълномощно, с което
е изповядана продажбата на имота и ,не е учредило валидна представителна власт на упълномощения за продажба и договаряне на параметрите и
цената на сделката за продажба на имот № хххххх в землището на с. П.Г., който ищцата е придобила години след съставяне
на пълномощното от 2012г.
Ищцата
претендира по делото разноски – такива за процесуално представителство и
сторени съдебно деловодни разноски .
С
Разпореждане № 1057 от 03.10.2016 година съдът прие исковата молба за редовна и
разпореди пепис от същата и от
доказателствата приложени с нея и тези
събрани по особените искания към
същата да се изпратят на ответниците на основание чл. 131 от ГПК .
Книжата видно
от разписките са връчени на ответниците
на 06.10.2016 година .
В месечния
срок ответниците не са депозирали писмен отговор на исковата молба.
В съдено заседание ищцата редовно призована не се явява , по делото се представлява от
процесуалния си представител – адвокат Р. Б. ***.
Ответниците
редовно призовани се явяват лично за
съдебно заседание и с процесуалния си
представител – адвокат В. Д. .
Процесуалния представител на
ответниците излага съображения за неоснователност на предявения ревадникационен иск.
По отношение на
възражението с правно основание с правно
основание чл. 26 ал. 1 предл. 3 от ЗЗД
намира същото за допустимо но неоснователно .
От твърденията
на ищцата отразени по исковата молба , от писмените доказателства, от заключението на вещо лице по назначената по делото СОЕ - инж. К. Б. , които обсъди в тяхната цялост
приема за установено следното от фактическа страна :
По фактите страните не спорят.
Ищцата е упълномощила свой процесуален представител , който я е
представлявал до дела с иск по 124 от
ГПК и съдебна делба .
Именно през
2012 година ищцата е предоставила на адвокат В. Д. широк кръг от пълномощия, , включително и да представлява ищцата по съдебни дела,както и да „ продава имота на
когото намери за добре и на цена каквато намери за добре . Волята на
упълномощителя е била обективирана
в пълномощно ,
съставено при турски нотариус -пълномощно №01760 от 23.02.2012г. на Кевсер
Сайгън, Първи нотариус град Ч., Република Турция.
На основание
дадените и пълномощия адвокат В.Д. в качеството на пълномощник на ищцата, като неин пълномощник
– след възлагане на имота в дял ,от името и за сметка на ищцата, се разпорежда
с имота собствен на ищцата , като собствеността върху същия , чрез договор за
продажба е прехвърлена на
ответника А.Н.И.. Договора за
покупко – продажба е сключен на
27.01.2016 година и е обективиран в нотариален акт № 37 , том І , рег. № 190 , дело № 25/2016 година , вписан при службата по вписванията гр. Тервел вх.
Рег. № 111 / 27.01.2016 година с акт №
43 том І , дело № 43/ 2016 година . По договора
е отразено , че имота е с данъчна оценка в размер на 2018,80 лева а
уговорената пазарна цена на имота
е 13637,00 лева .
Не се
спори по делото , че тази именно цена е
получена от ищцата .
На посочените
в ИМ доводи ищцата приема , че договора за покупко – продажба не я обвъзва
валидно, поради което и е
мотивирана да води настоящия иск с правно основание чл. 108 от ЗС.
По делото не
се спори , че към момента на подаване на ИМ имота е във владение на ответниците , като същия
имот е включен в друг новообразуван имот
.
По делото
съдът назначи СОЕ по която видно от
заключението на вещото лице пзарната оценка на недвижимия имот- земеделска земя, към момента на извършената прехвърлителна
сделка-27.01.2016
година възлиза в размер на 23600,00 лева или по 1450,00 лева за един декар.
От правна страна
:
Възраженията с посочени основания по ЗЗД и иска по чл.108 от ЗС са във връзка на
преюдициалност, като възраженията за нижщожност и за унищожаване на сделката са
обуславящи,
а ревандикационният иск е обусловен.
С
оглед заявените обстоятелства с исковата
молба, ищцата претендира обявяване нищожност /пълна и изначална/ на
сключения договор за покупко-продажба от
27.01.2016 година на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД поради
противоречие с добрите нрави – нееквивалентност на престациите .
Направено е искане и с правно основание , и чл. 40 ЗЗД за обявяване на недействителността
на договора за покупко-продажба от 27.01.2016
година /относителна недействителност/
спрямо ищцата поради споразумяването на пълномощника и купувача във вреда на представляваната, който съгласно
уточнения петитум е заявен алтернативно с основанията за пълна нищожност.
По възражението
за
нищожност на договора, основан на и
договаряне във вреда на представлявания - чл. 40 от Закона за задълженията и
договорите:
Голословно и
недоказано е твърдението на ищцата ,че пълномощника и ответника посочен
като купувач- А.Н.И., са се договаряли във вреда на ищцата. Доказателства
в тази насока не се събраха.
Законът не
предполага договаряне във вреда на представлявания. Плащанията по посока на ищцата от страна
на пълномощника и , свързани с изявлението по договора за
покупко – продажба от 27.01.2016
година разколебават и опровергават тезата за договаряне във вреда на представлявания.
Нарочни факти за твърдяното
договаряне във вреда на представлявания ищцата не излага. Тя се позовава на
свои съждения, изцяло извлечени от съдържанието на упълномощителната сделка, от
предмета на дейност на ответника-купувач, свързани с негови сделки за земя от същия периоз от
време , от
твърдяното разминаване в стойността на продадения имот и договорената продажна цена. Дори да бъдат третирани
като твърдения, включващи се в състава на чл. 40 от ЗЗД, следва да бъде
отречено вредоносното им за упълномощителката действие. За да бъде доказан
въпросния фактически състав нужно е да бъде установено, че страните по
атакуваната сделка са действали умишлено, договарянето да не съответства на учредената представителна власт, да има
споразумение за увреда на упълномощителя и да е налице поне потенциална
опасност от увреда - така сочи правната теория . В казуса общо учредената
представителна власт за пълномощника от страна на
упълномощителя / ищцата по делото / му позволява
да сключи сделката с първия ответник , с параметри по свое усмотрение.
По възражението за нищожност на договора, основан на накърняване на добрите нрави - чл.
26, ал. 1, предложение трето от Закона за задълженията и договорите/ ЗЗД /:
Основанието за
нищожност е неприложимо към казуса. В настоящия случай съгласно дадените
пълномощия от упълномощителя,
пълномощника има правото да договора
цена каквато намери за добре. Не противоречи на добрите нрави уговарянето на
цена, различаваща се от пазарната, няма пречка страните по един договор
валидно да уговарят по- ниска от обичайната цена, без значение по какви
съображения и без значение дали сделкаат
е сключена от пълномощник или лично от страните .
Във
връзка с твърденията на ищцата ,че сделката е
сключена при накърняване на
добрите нрави и във вреда на ищцата, съдът
назначи п оискане на ищцата съдебно
оцанъчна експертиза. Вещо лице дава заключение за пазарната цена на имота – 23600,00 лева ,като дава оценка за един декар – 1450,00 лева . Имота е
продаден за цена в размер на 13637,00
лв. или продажната цена за един
декар от процесната земеделска земя възлиза
в размер на 794,37 лева . В случая
не се спори от страните , че тази именно цена е получена от ищцата .Единствено
когато страната е мотивирана от крайна
нужда и уговорените условия са явно неизгодни договора би бил унищожаем на
основание чл. 33 от ЗЗД , но в случая не се твърди от ищцата, нито се иска
унижожение а се претендира нищожност по право само поради разлика в пазарната цета, относима към
прожажната такава . Ако е налице противоречие с добрите нрави, не би имало
нужда от норма като тази предвидена в чл. 33 от ЗЗД, тъй като в обхванатите от
нея случаи така или иначе биха били нищожни. Посочената по договора реална продажна цена се разминава с оценката дадена от вещото
лице, но така получената от продавача
реална цена не се явява в нарушение на установените морални норми и
етични такива и не следва да се счита за
накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26 ал. 1 от ЗЗД, тъй като , така
получена не е в грубо и ярко
противоречине с утвърдените в обществото норми .
Сделката
е сключена на цена много над
данъчната оценка на имота- съдът има в предвид посочената по
договора данъчна оценка на имота в
размер на 2018,80 лева ,като пълномощника
, според пълномощното на упълномощителя
е бил свободен да уговори цена каквато намери за добре . По ИМ не се сочи кое от тези обстоятелства
накърнява добрите нрави или е във вреда на ищцата при положение, че не е спорно ,че упълномощния е
бил ангажиран като процесуален
представител по искове водени от
настоящата ищца и това води до извода ,
че настоящата ищца е имала с пълномощника си коректни взаимоотношения, до
момента на водене на настоящия иск , иначе не би дала пълномощно
с такива параметри на представителна
власт .
Нееквивалентността на престациите, би могла да накърнява добрите
нрави само и доколкото във вида, в който
е сключена , сделката се явява обществено неприемлива. Такава би била ако
пълномощникът и третото лице са договаряли във вреда на упълномощителя.
Доколкото нормата на чл. 40 от ЗЗД регламентира такова договаряне като
самостоятелно основание за нищожност, за накърняване на добрите нрави, не може
да се говори.
Коментираното
основание за нищожност има субсидиарно приложение в хипотезите, когато една
сделка е обществено неприемлива, и тази
неприемливост не е визирана в нарочни законови текстове, като например
договаряне във вреда на представлявания,
договор върху неоткрито наследство, продажба с уговорка за
изкупуване, учредяване на залог,
предвиждащ възможност заложният кредитор да стане собственик на вещта при
неизпълнение на обезпеченото задължение или уговаряне на начин на принудително изпълнение, различен от
посочения в закона и други.
Сделката обективирана в посочения по- горе
нотариален акт не е нищожна на това основание,тъй като не е
налице накърняване на добрите нрави,именно защото не са налице
условията,визирани в чл.40 от ЗЗД. Не се събраха доказателства пълномощника на ищцата и първия ответник ,с който пълномощника договаря,да са се споразумели във вреда на
представляваната.
За да са налице предпоставките на тази разпоредба е нужно не само наличието на
увреждане на представляваното лице. За да
е нищожен договорът на това основание е нужно още споразумението във вреда на
представлявания да представлява съгласие между представителя и това трето
лице,с което се сключва сделката чрез представителство,по силата на което и
двете страни,да са имали намерение да увредят представлявания.Следователно
изисква се знание и у двете страни за това увреждане и целене на този
вредоносен резултат.В случая такова знание,а още по-малко и намерение за
увреждане не се установи у ответника А.Н.И. . Последния преди
това е бил закупил частите на оставалите
на ищцата бивши съсобственици и с посочената сделка има за цел единствено да
закупи нейната земя с цел уедряване на
парцела си .
Ищцата не е оспорила пълномощното
.
В конкретния случай ищцата
е получила продажната цена , не се е противопоставила на действията на пълномощника.
Всички други твърдения в исковата молба,за
друга цена,която би могла да бъде договорена и постигната не се доказаха.Ето
защо съдът намира,че липсват доказателства за това представителят и лицето,с
което той договаря-
първия от ответниците ,да са
се споразумели във вреда на представлявания.Не се доказа наличието на знание у
двете страни за това увреждане и целене на този вредоносен резултат.
В този именно ред на мисли
съдът намира възражениета с правно основание по ЗЗД- посочени по ИМ за неоснователни .
Осъществената правна сделка с
посочения по- горе
нотариален акт по изложените по-горе съображения не страда от
пороците на чл.26 от ЗЗД.Сделката е осъществена въз основа на пълномощно заверено от нотариус в Р. Турция, което е валидно и не страда от пороци.Пълномощното е
едностранна сделка която е породила своето правно действие.
Не се доказа представителят и
лицето,с което той договаря,да са се споразумели във вреда на представлявания,както
и не се доказа наличието на знание у двете страни за това увреждане и целене на
този вредоносен резултат.В този смисъл именно възражението по чл.40 от ЗЗД
във връзка с чл.26 от ЗЗД е неоснователено.
По
отношение на иска с правно основание чл.108 от ЗС срещу ответниците ,съдът
намира същият за неоснователен по следните съображения:
Спорното субективно право в случая е нарушеното вещно право,т.е. притезанието по
чл.108 от ЗС.Притезанието-предмет на иска по чл.108 от ЗС,е субективното вещно
право включващо в съдържанието си правомощието да се иска предаване на вещта от
лицето,което я владее без основание.Процесуална легитимация ищцата
притежава,тъй като тя следва от твърдяното от нея право и обуславя
допустимостта на иска,поради което съдът счита,че искът на посоченото основание
се явява допустим.
За да бъде уважен искът по чл.108 от ЗС е
необходимо да са налице следните кумулативно дадени предпоставки:ищецът да е
собственик на имота/т.е. на вещта-предмет на иска/,вещта да се намира във
владение на ответника и ответникът да владее вещта без правно основание.
От приложените по делото доказателства, съдът приема за безспорно установено , че
ответниците държат имота по атакуваната сделка за себе си . Валидността на
последната и вещнопрехвърлетилния и ефект - чл. 18 и чл. 24 във вр. с чл. 183 и
сл. от ЗЗД е правно основание противоправимо на ищцата по настоящото дело -
ответниците владеят имота.
По изложените съображения за отсъствието на
предпоставките за уважаването му искът по чл.108 от ЗС трябва да бъде
отхвърлен.
Изхода на спора и правилото на
чл. 78 ал. 1 от гГПК сочат , че ищцата няма право на разноски, поради
което искането и в тази насока, не
следва да бъде уважавано.
Ответниците не са направили искане за разноски по сделото и след като
няма такова искане за репариране на сторени такива, съдът приема становище , че
разноските сторени от ответниците следва да останат за страните такива каквито
са ги сторили по делото .
Водим от горното,съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен иска с правно основание чл.108 от ЗС предявен от Ф.М.Х. с ЕГН ********** *** с настоящ
адрес гр. Ч. – Р. Турция , чрез процесуалния си представител – адвокат Р. Б. ***
, със съдебен адрес *** офис № 2
,срещу А.Н.И. с ЕГН ********** *** и М.Ю.И. с ЕГН ********** – същия адрес за признаване за установено по
отношение на ответниците по предявения ревандикационен иск,че ищцата е собственик на следния недвижим имот :
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ- НИВА С ПЛОЩ с площ от 17,167 дка.,, трета категория на
земята при неполивни условия, представляваща имот № хххххх по земеразделителния
план на землището на село По Груево , общ. Тервел , сега Реална част
с площ от 17,167 дка. от поземлен имот с площ от 34,336 дка. ,
съставляващ имот № хххххх по КВС на село П.Г. , образуван от обединяването
на имони къкта следва :№025003 – нива ,025007- нива и имот № 025009 ,като тази реална чат от
имота съвпада с разположението и границите на
бивш имо хххххх .
Разноските остават за страните
такива каквито са ги сторили по делото .
Решението подлежи на обжалване пред Добрички Окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Районен съдия :