О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №2667
19.03.2018
г. гр. Пловдив
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХІІ
граждански състав, на 19.03.2018г., в закрито съдебно заседание в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
като разгледа докладваното от
съдията гр.д. № 240 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 15 от ГПК - произнасяне по наведено възражение за обща неподведомственост на спора на съдилищата.
Делото е образувано по искова молба на „Кредисимо „ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. Витоша 146, против
И.б.Ш. , ЕГН **********, с адрес ***. Иска се установяване на съществуването на
вземане на ищцовото дружество по силата на договори за кредит между страните , за
което вземане ищецът разполага със заповед за изпълнение на парично задължение.
В подадения си в срок отговор ответника е възразил, че делото е не е подведомствено на съдилищата , тъй като в договора за кредит, от който ищцовото дружество черпи права, било уговорено , че споровете между страните следва да бъдат разрешени от арбитраж, в частност , от Арбитражния съд към Българската търговско – промишлена палата в София.
Ищецът още в исковата си молба е изложил становище за подведомственост на спора на общите съдилища , тъй като това бил единствения ред за защита на правата му по договора.
Възражението е своевременно и затова допустимо.
Подведомствеността на даден спор на съдилищата е положителна процесуална предпоставка от категорията на абсолютните , и за нея съдът следи, без да има нужда да бъде сезиран от страните.
По същество е и основателно.
Действително има в общите условия към договора за кредит от дата CN - 114805 /29.06.2012г арбитражна клауза, като страните по него са договорили в чл.37, че споровете между тях, какъвто е и настоящия, следва да бъдат разрешавани от арбитражно тяло извън системата на общите съдилища- Арбитражния съд към БТПП. Клаузата е договорена в съответствие с възможностите на страните да договарят арбитраж съобразно чл. 19 от ГПК, след като вземането от договора е парично. Спора между страните е по договор за потребителски кредит, при което ответникът е потребител по смисъла на §13 т. 1 от Закона за защита на потребителите и се ползва с потребителска защита по смисъла на същия. А едно от основните права, които законът защитава, е правото „на достъп до съдебни и извънсъдебни процедури за разрешаване на потребителски спорове”, чл. 1 ал. 2 т . 5 от ЗЗП. Независимостта на арбитражното споразумение, сключено в договор, от другите негови уговорки ( чл. 19 ал. 2 от Закона за международния търговски арбитраж) , не означава , че арбитражната клауза в същия не обвързва цесионера , след като цедента я е договорил в общи условия , и ответника се позовава на нея като потребител; тази независимост се лимитира единствено до приемането, че „нищожността на договора не означава сама по себе си недействителност и на съдържащото се в него арбитражно споразумение”. Да се приеме обратното , би означавало в случая да се отрекат на потребителя права да отнесе по своя воля спора пред който и да е арбитраж, което пък е директно противоречие с коментираната разпоредба на чл. 1 ал. 2 т . 5 от ЗЗП. Разпоредбата на чл. 3 ал. 4 от същия закон , в която пък е записано , че „ Всяка клауза в договор, сключен между търговец и потребител, с която страните възлагат на арбитражен съд решаване на спор между тях, извън процедурата за алтернативно решаване на потребителски спорове по смисъла на този закон, е недействителна” , не може да бъде приложена по отношение на конкретния случай , тъй като тя е въведена като позитивно право през 2017г., договорът между ответника и цедента е от 2012г, а страните не са се позовали на тази недействителност.
Отсъстват данни по делото, спорът между страните да е бил отнесен за решаване пред Арбитражния съд към БТПП или последния да е отказал решение с мотив, че делото е подсъдно на общите съдилища. Затова няма как да се сподели виждането на ищеца , че предявяването на иск пред иначе компетентния ПРС е единствения път за защита на неговите права.
Следователно съобразно договорките между страните, съдилищата не са компетентни да решат спора , и производството по него следва да се прекрати.
Този извод на съда не се променя от факта, че ищеца разполага със заповед за изпълнение на парично задължение за процесната сума, след като в едностранното производство по издаването на заповед за плащане възражения на насрещната страна не могат да бъдат релевирани извън общото възражение за недължимост по смисъла на чл. 414 от ГПК.
Разноски в полза на ответника са търсени , но липсват данни да са направени , и затова съдът не може да ги присъди .
Заповедта за изпълнение следва да се обезсили съобразно дадените в ТР 4/2013г разрешения .
Воден от изложеното и на основание чл. 118 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
Прекратява производството по гр. дело 240 по описа на ПРС за 2018г , поради неподведомственост на спора на общите съдилища.
Обезсилва заповед за изпълнение 10489 /01.11.2017г по частното дело 17201/17 , ПРС , ХVІІ състав .
Осъжда Кредисимо „ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. Витоша 146, да заплати на И.Б.Ш. , ЕГН **********, с адрес *** , сумата от 200 лева разноски по делото .
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред
състав на ПОС, в седмодневен срок от датата на съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!
КГ