Решение по дело №31282/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 22542
Дата: 12 декември 2024 г.
Съдия: Светлана Николаева Рачева Янева
Дело: 20241110131282
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 31 май 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 22542
гр. София, 12.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 144 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА
при участието на секретаря ЛИЛИЯ П. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА Гражданско
дело № 20241110131282 по описа за 2024 година
Производството е исково по молбата на „Т...“ АД, ЕИК ...,
представляван от Изпълнителния директор против В. С. Н. с
ЕГН:**********, с адрес в Со.... чрез адв. Х. за това, че дължи на ищеца
сумата от 3138,66 лева, от които 2696,76 лв. - главница, представляваща
стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2021г. до
м.04.2023г. ведно със законната лихва от 02.04.2024г. до изплащане на
вземането, 390,75 лева - мораторна лихва за забава от 15.08.2022г. до
14.03.2024г., както и суми за дялово разпределение: 42,27 лева - главница за
периода от м.05.2021г. до м.04.2023г. ведно със законната лихва от
02.04.2024г. до окончателното изплащане на вземането и 8,88 лева - лихва за
периода от 16.07.2021г. до 14.03.2024г., които суми се излага, че са предмет на
издадена и оспорена заповед по чл.410 от ГПК от 16.04.2024г. по ч.гр.дело №
19344/2024 г. по описа на СРС.
Поддържа се, че ответникът е с абонатен № 409206 и е собственик на
топлоснабден имот, находящ се в гр.София, ул,„Оборище“ № 80 вх.1, ет.4,
ап.И и използвала доставяна от дружеството топлинна енергия през периода
от месец май 2020г. до ноември 2021г., които не са заплатени.
Излага се още, че сградата - етажна собственост, в която се намира
1
имотът, е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение
на топлинна енергия с фирма „Н....” АД, което дружество е конституирано
като трето лице – помагач на ищеца при правен интерес на основание чл. 219,
ал. 1 ГПК.
Моли се да бъде постановено решение, с което да се приеме за
установено, че ответникът дължи претендираните суми. Ангажират се
доказателства. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил такъв, с който се оспорва исковата
молба като се излага, че не е налице облигационна връзка между ответника и
ищеца; не се оспорва количеството топлоенергия на сочената стойност; но се
навежда давност, и оспорват само по основание претенцията за дялово
разпределение като се навежда, че не се доказва сключен договор за това.
Ангажират доказателства.
Съдът е сезиран с искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 155 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
Софийски районен съд като взе предвид разпоредбите на закона,
исканията и твърденията на страните и събраните по делото доказателства
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.153, ал.1 Закона за енергетиката, в
редакцията, касаеща процесния период, всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства
за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т. 2 на отоплителните тела в имотите
си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда,
определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Нормата на чл.150 ЗЕ
постановява, че продажбата на топлинна енергия от топлопреносно
предприятие на потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди,
се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие.
Страните спорят само досежно качеството на ответника като потребител
на топлоенергия.
В тази връзка съдът е събрал доказателства – нотариален акт за
2
учредено право на строеж на основание предварителни договори, обявени за
окончателни със съдебно решение по чл.19, ал.3 от ЗЗД с № 199, том I, рег, №
2736, дело с № 185 / 2002г. на нот. с рег. № 041. От този НА се установява, че
ответната страна В. е придобила ПС спрямо бъдещ обект в сграда, построена в
дворно място с адрес в София, ул.Оборище 80, и представляващ апартамент
11 на четвърти жилищен етаж на сградата. Видно от заявление – декларация
от ответната страна до ищеца същата е заявила желание да й бъде открита
партида за продажба на ТЕ съгласно общите условия на ищеца и такава е
открита с инсталация с № **********.
Ответникът не оспорва сумите по размер и извършена доставка, което
дава основание на съда да приеме, че исковете като доказани по основание и
размер за главницата от 2696.76 лева следва да бъдат уважени.
Относно исковете за присъждане на мораторна лихва върху главниците
за сумата от 390.75 лева за периода 15.08.2022г. до 14.03.2024г като
обезщетение за забава върху стойността на сумата за доставена ТЕ, то
потребителят е изпаднал в забава от датата на изтичане на срока за
доброволно плащане или 45 дни след датата на издаване на фактурите и
следва да бъде уважен като това се установява по делото, а и не е спорно.
Претенцията за стойност на задължението за цена на услугата за дялово
разпределение е от 42.27 лева и същата е доказана и основателна тъй като
сградата е с абонамент с дружество – топлинен счетоводител, което е със
сертификат да осъществява дистанционно отчитане на уредите за дялово
разпределение и е вписано в публичния регистър към МИЕТ.
Неоснователен обаче се явява искът за мораторна лихва в размер на 8.88
лв. за периода 16.07.2021г. до 14.03.2024г върху стойността на услугата за
дялово разпределение. Липсва предвиден срок за плащане от страна на
потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава
след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД, а по делото не са представени
доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това
задължение от дата, предхождаща подаването на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, поради което акцесорната претенция за
сумата от 8.88 лева се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Възражението за давност не е основателно тъй като съдът е сезиран със
заявлението за издаване на заповед по чл. 410 от ГПК на 02.04.2024г., а срокът
3
за който се търсят сумите е с начална дата от 01.05.2021г, или в тригодишния
срок, в който сумите могат да бъдат търсено по съдебен ред и като такива не
са покрити с давност и следва да бъдат уважени исковете за тях съобразно
изложеното по – горе.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на ответника следва да се
възложат разноските по исковото и производства съобразно уважената част
на претенциите каро разноските са в редуциран размер от 327.87 лева след
сторена компенсация с разноските на ответника – 62.77 лева за държавна
такса по ч.гр.дело с № 19344/ 2024г. и 50 лева за възнаграждение на
юрисконсулт, както и 195.10 лева за д.такса по гр.дело с № 31282 / 2024г и 20
лева за юрисконсулт.
Мотивиран от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Т...“ ЕАД, ЕИК: .....,
представлявано от изпълнителен директор, със седалище и адрес на
управление: гр.С.... че В. С. Н. с ЕГН:**********, с адрес в Со.... чрез адв. Х.
дължи на ищеца сумата от 2696,76 лв. - главница, представляваща стойност
на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2021г. до
м.04.2023г. ведно със законната лихва от 02.04.2024г. до изплащане на
вземането, 390,75 лева - мораторна лихва за забава от 15.08.2022г. до
14.03.2024г., както и суми за дялово разпределение: 42,27 лева - главница за
периода от м.05.2021г. до м.04.2023г. ведно със законната лихва от
02.04.2024г. до окончателното изплащане на вземането и и ОТХВЪРЛЯ иска
за сумата от 8,88 лева - лихва за забава за периода от 16.07.2021г. до
14.03.2024г. върху главницата за услуга за дялово разпределение, които суми
са предмет на издадена и оспорена заповед по чл.410 от ГПК от 16.04.2024г.
по ч.гр.дело № 19344/2024 г. по описа на СРС и
ОСЪЖДА В. С. Н. с ЕГН:**********, с адрес в Со.... чрез адв. Х. да
заплати на „Т...“ ЕАД, ЕИК: ....., представлявано от изпълнителния
директор, със седалище и адрес на управление: гр.С.... на основание чл.78, ал.
1 от ГПК и ТР 4/2013г. на ОСГКТ т.12 сумата от 327.87 лева разноски по
гр.дело с № 31282/ 2024г. и ч.гр.дело с № 19344/ 2024г. по описа на СРС.
4
Решението е постановено с участието на лице – помагач на ищеца
дружество „Н....” АД и може да се обжалва пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5