Р Е Ш Е Н И Е
Номер 22.08.2018
Година Град Aйтос
В ИМЕТО НА НАРОДА
Айтоски Районен съд Граждански състав
На 09.08./девети АВГУСТ/ 2019 Година
В публично заседание в следния състав:
Председател :Мария Дучева
Секретар: Яна Петкова
Прокурор ……………………………………
като разгледа докладваното от………. съдия………ДУЧЕВА
ГРАЖДАНСКО дело номер 452 по описа за 2019 година,
За да се
произнесе взе предвид следното:
Предмет на настоящото исково производство е Иск, предявен от „ КРЕДИТ ИНКАСО
ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД, ЕИK: ***, със
седалище и адрес на управление: ***, чрез ю.к. К.Т., съдебен адрес:*** 21, ***, против Т.Ж.К., EГH **********, адрес:
*** 1
В исковата молба се сочи,
че нa 21.03.2013 г. между„Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД (кредитор), от една страна
и Т.Ж.К. (кредитополучател) от
друга, е подписанДоговор №
1117835 за отпускане на потребителски паричен кредит на обща стойност
15,193.60 лв. (петнадесет
хиляди сто деветдесет и три лева и шестдесет стотинки), от които
13,000.00 лв. (тринадесет
хиляди лева) — чиста стойност
на кредита, 390.00 лв. (триста
и деветдесет лева) -такси/комисиони
и 1,803.60 лв. (хиляда осемстотин и три лева и 60 стотинки)
- застрахователна премия. Кредитополучателят се е задължил да
погаси усвоения кредит чрез 120 анюитетни вноски, всяка от които
в размер на 273.70 лв., като първата
вноска следвало да бъде направена
в cpoк до 28.04.2013 r., a последната — в срок до 28.03.2023 г. Общата дължима сума, която
следвало да бъде върната пo сметка на
Кредитодателя в края на периода, била
в размер на 32,844.00 лв.
Вследствие нa
възникналите междv страните договорни правоотношения, кредиторът „Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД отпуснал договорената заемна сума на кредитополучателя,
a за него са възникнали задължения
да издължи кредита cu съгласно условията пo сключения
Договор за кредит. Кредитополучателят Т.Ж.К. е направила 7 вноски
пo погасяване на задължението, или общо внесена
сума пo кредита
в размер на 1,792.24 лв. /хиляда седемстотин деветдесет и два лева и двадесет
и четири стотинки/. Кредитополучателят е направил 6 от въпросните вноски
в пълен размер — 273.70 лв., като съгласно
предоставената от цедента „Уникредит Кънсюмър Файненсинг" EAД информация, последната направена вноска, чията падежна дата
е била на 28.10.2013 г., е направена от кредитополучателя
на 28.04.2014 г. в непълен размер, a именно 141.07 лв. След 28.10.2013 г. — падежната дата на последната
направена пo кредита вноска, длъжникът не е направил оставащите 113 пълни и една частична
вноска и съобразно уговорения погасителен план e изпаднал в забава.
Съгласно чл. 16 от Общите условия за предоставяне на потребителски паричен кредит от „Уникредит Кънсюмър
Файненсинг" ЕАД, с които
кредитополучателят се е съгласил пpи подписване на Договора, „Уникредит
Кънсюмър Файненсинг"
ЕАД има право едностранно да прекрати кредитното правоотношение и да обяви всичките си вземания пo
предоставения кредит за предсрочно изискуеми,
пpи допуснато просрочие и/или неплащане на две
последователни погасителни вноски в пълен размер no Кредита (главница и лихви), npu условие че
просрочените вноски не бъдат погасени
в двуседмичен срок, считано от датата
на падежа на погасителната вноска. B резултат
на неизпълнение на договорните задължения, изразяващо се в неплащане на оставащите дължими
113 пълни и една частична вноска no кредита от страна
на Т.Ж.К., са настъпили основанията за предсрочна изискуемост
на дълга. При това положение,
считано от падежната дата на втората пропусната
месечна вноска - 28.12.2013
г., вземането нa кредитора е станало предсрочно изискуеми в целия мy размер.
Закона за
кредитните институции разграничава финансовите институции (като кредитодателя нa Т.Ж.К.) от кредитните (банките), след като разпоредбата на чл. 60 от
3KИ се намира в глава относно банките,
наименувана „Отношения между банките и между банките и обслужваните от тях лица". Следователно правоприлагането пo аналогия е необосновано. Недопустимо е прилагане на специална
разпоредба, свързана с конкретни правни субекти (като банките),
към други правни субекти. C оглед на гореизложеното ищецът счита, че нито
„Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД, нито „Кредит Инкасо Инвестмънтс
БГ" EAД са били задължени да изпращат
уведомление за предсрочната изискуемост.
Ha дата
08.05.2014 г. между „Уникредит
Кънсюмър Файненсинг"
ЕАД и 'Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" EAД е сключен
Договор за цесия, no силата на който „Уникредит
Кънсюмър Файненсинг"
EAД цедира вземането си по гореописания
Договор за потребителски кредит на "Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ EAД /като цесионер/.
При цедирането на вземането и при отписване нa
кредита, цедентът „Уникредит Кънсюмър Файненсинг" EAД е сторнирал от общата дължима
от кредитополучателя сума 14,745.53 лв., които представляват
недължими редовни лихви. C пълномощно от 08.05.2014 г., както и съгласно чл. 3.2 от
сключения Договор за цесия, предишният
кредитор /цедентът/ „УникрЕдит Кънсюмър Файненсинг" EAД е упълномощил
„Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ", дa уведоми всички длъжници no вземания цедирани, съгласно сключения Договор за цесия от
08.05.2014 г. Уведомлението е получено
от ответницата нa 29.05.2014 г., видно от обратната
разписка.
След датата на цесията Т.Ж.К. е направила дванадесет вноски за погасяване
на задължението пo Договор за
кредит № 1117835 в общ размер нa 2,400.00 лв., всяка от
които в размер нa 200.00 лв., постъпили пo сметка на "Кредит Инкасо Инвестмънтс
БГ" EAД на следните дaти: 20.06.2014 г., 29.07.2014 г., 18.08.2014 г.,
23.09.2014 г., 28.11.2014 г., 29.12.2014 г., 12.02.2015 г., 26.02.2015 г.,
16.04.2015 г., 04.05.2015 г., 19.06.2015 г., 16.09.2015.
Поради неизпъпнение
на задължението и към новия кредитор
oт страна нa длъжника Т.Ж.К., кредиторът пристъпва към принудително изпълнение, като нa 21.03.2019 Г. от страна на „Кредит
Инкасо Инвестмънтс БГ"
ЕАД е подадено 3аявление за
издаване нa заповед за изпълнение
no чл. 410 ГПК против
Т.Ж.К. за заплащане на сумата в размер
на 13,916.21 лв. /тринадесет хиляди деветстотин и шестнадесет лева и двадесет и една стотинки/, представляваща остатък от непогасена главница
no Договор за потребителски кредит № 1117835, кaктo и законна лихва върху главницата
от датата нa подаване на
заявлението до окончателното погасяване нa дълга, както
и направени съдебно-деловодни
разноски, в това число заплатената от заявителя държавна
такса в размер на 278.32 лв. и
сумата в размер на 150.00 лв.-юрисконсултско
възнаграждение. Съдът е издaл Заповед
за изпълнение на парично задължение
no чл. 410 от ГПК № 168 от 22.03.2019 г пo ч.гр.д. 316/2019 r. по описа
нa PC — гр. Айтос. По делото
е постъпило Възражение от страна на
ответника в законоустановения
срок.
Предвид изложеното ищцовото дружество счита, че за
него е налице правен интерес съдът да постанови
решение ,
с което да се приеме за
установено, на основание чл.422 от ГПК, че ответникът Т.Ж.К., дължи на „„ КРЕДИТ ИНКАСО
ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД, ЕИK: ***, сума в размер на 13,916.21 лв. /тринадесет
хиляди деветстотин и шестнадесет лв. u двадесет u една стотинки/, представляваща остатък oт непогасена
главница по Договор за потребителски
кредит № 1117835, както u законната лихва върху главницата за периода от
21.03.2019 г. до окончателното
погасяване на вземането, както u разноски пo делото
— 278.32 лв. — заплатена
държавна такса u 125.00 лв. — юрисконсултсио
възнаграждение..
В законоустановения
срок по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от страна на
ответника Т.Ж.К., който излага, че искът
е допустим и от части основателен. Предлага спора да бъде решен със
спогодба.
Съдът,
след преценка на събраните по делото, както и доводите на страните и изразените от тях процесуални становища,
по реда на чл.235,ал.2 ГПК приема за установено и обосновава следните правни
изводи:
Предявени по делото, в условията на обективно
кумулативно съединяване са положителни установителни искове, с правна квалификация - чл.415,вр.чл.422 ГПК, вр.чл.79,ал.1 и по чл.86 ЗЗД - за установяване на
съществуването на оспорено вземане по издадена заповед за изпълнение по реда на
чл.410 ГПК, представляващи вземания за ползвани телекомуникационни услуги. Исковете
са процесуално допустими, а преценката им по същество, като основателни е
обвързана от направеното признание на иска от ответника и следващите правни
аргументи:
Предявеният положителен установителен
иск по чл.422 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 ЗЗД за установяване на парично вземане е допустим, като е налице правен интерес
от предявяване на иска, което се доказа и от приложеното ч.гр.д.№316/2019г. по
описа на РС-Айтос, по което има издадена срещу ответника К. Заповед №168/22.03.2019
за изпълнение по чл.410 от ГПК.
Положителният установителен
иск по чл.422 от ГПК е предявен на 16.05.2019г., т.е. в рамките на преклузивния едномесечен срок по чл.415, ал.1 от ГПК.
Разгледан по същество РС-Айтос намира иска по
чл.422 от ГПК за частично основателен.
В хода
на производството по предявения иск по чл.422 от ГПК следва да се докаже
възникването на задължението на ответника, размера на същото, основанието за
пораждането му и изпълнението на насрещните задължения по договора от страна на
ищеца. В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване чрез установяване
на плащане в уговорените срокове и размери.
Няма спор между страните и съдът приема за
установено , че нa
21.03.2013 г. в гр.Айтос е сключен договор за потребителски кредит между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД и ответника Т.К. като потребител.
Договорът е с № 1117835. По силата на същия „Уникредит
Кънсюмър Файненсинг"
ЕАД предоставя на Т.К. паричен заем в размер на 15 193,60лева, която тя се
задължава да върне на 120месечни вноски, всяка в размер на 273,70лева.
ответницата К. е върната 6 пълни погасителни вноски. Седмата погасителна вноска
–направена на 28.10.2013 г., е в непълен размер, a именно 141.07 лв. След
28.10.2013 г. от длъжника не са правени месечни вноски, като по този начин са
останали невнесени 113 пълни и една
частична вноска и съобразно уговорения погасителен план e изпаднал в забава.
Ha 08.05.2014 г. между „Уникредит
Кънсюмър Файненсинг"
ЕАД и 'Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" EAД е
сключен Договор за цесия, пo силата на който „Уникредит Кънсюмър Файненсинг" EAД цедира
вземането си на "Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ
EAД. При цедиране на вземането „Уникредит Кънсюмър Файненсинг" EAД е сторнирал от общата дължима от сума 14,745.53 лв.-
представляват недължими редовни лихви. Съгласно чл. 3.2 от сключения Договор за
цесия, предишният кредитор /цедентът/ „УникрЕдит Кънсюмър Файненсинг" EAД е упълномощил „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ", дa уведоми
всички длъжници no вземания
цедирани,
Уведомлението за цедиране
на вземането е получено от ответницата нa 29.05.2014 г., видно от обратната разписка. Въпреки
възражението на ответницата, че не е била
редовно уведомена за цедиране на вземането, това се
доказва и от последващото й поведение, т.к. след
получаване на уведомлението
Т.К. е направила
дванадесет вноски по 200лева. или общо 2,400.00
лв., които са постъпили пo сметка на "Кредит
Инкасо Инвестмънтс БГ" EAД на следните дaти: 20.06.2014 г., 29.07.2014 г., 18.08.2014 г.,
23.09.2014 г., 28.11.2014 г., 29.12.2014 г., 12.02.2015 г., 26.02.2015 г.,
16.04.2015 г., 04.05.2015 г., 19.06.2015 г., 16.09.2015г. Следователно с конклудентни действия ответницата е признала съществуването
на дълга , както и че е надлежно уведомена за новия кредитор.
По така изложените съображения съдът намира
искът за частично основателен.
Доколкото в отговора на ИМ ответницата е
оспорила размера на иска, съдът като приспадна направените от К. плащания в
размер на 4183,27лева и сторнираната от банката лихва
на стойност 14 745,53лева от общата дължима по договора сума -32 844лева, установи, че ответницата действително дължи
по-малка сума от претендираната, а именно 13 914,57лева /тринадесет хиляди
деветстотин и четиринадесет лева и 57 стотинки/ - непогасена главница по
Договор за потребителски кредит № 1117835, а в останалата част за пълната претендирана сума до 13 916,21ст искът следва да бъде
отхвърлен.
Уважаването на основния иск логично води и да
уважаване на иска по чл.86 ЗЗД за присъждане на лихва за забава върху
главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда , а именно
от 21.03.2019.
По
същите съображения и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, ответникът следва да
бъде осъден да заплати направените от ищеца разноски в настоящото производство
в размер на 278,32 лв. ДТ за образуване на дело и 150лева за юрисконсултско възнаграждение.
В съответствие със задължителните указания на
ВКС, дадени в т.12 на ТР №4/13г на ОСГТК, съдът разгледал настоящия иск, следва
да се произнесе и по дължимостта на разноските в
заповедното производство, в зависимост от правния резултат в исковото
производство. Предвид уважаването на установителната
искова претенция относно вземането и на основание чл.78,ал.1 ГПК, то и разноските в заповедното производство,
посочени в заповедта за изпълнение се дължат в пълния им размер от 278.32 лева
/двеста седемдесет и осем лева и тридесет и две стотинки/ - заплатена държавна
такса и 125.00 лева /сто двадесет и пет лева/ – юрисконсултско
възнаграждение, както са установени с
издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
Водим
от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на
основание чл.422 от ГПК по отношение на
ответника Т.Ж.К., с ЕГН ********** *** съществуването
на вземането на ищеца „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ” ЕАД, ЕИК: ***, със
седалище и адрес на управление: ***, със законни представители Я.Й.О., П.Я.П., Б.Р., чрез пълномощник К.К.Т. – Юрисконсулт, за
сумата от 13 914,57лева /тринадесет хиляди деветстотин и четиринадесет лева и
57 стотинки/ - непогасена главница по Договор за потребителски кредит № 1117835
, ведно със законната лихва за забава
върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда , а именно от 21.03.2019г, както и за
сумата от 403,32 лв./четиристотин и три
лева и 32ст/ разноски по ч.гр.д. №316/2019г. по описа на AРС, като ОТХВЪРЛЯ
иска за главница над установения размер до пълния претендиран
размер от 13 916.21 лева /тринадесет хиляди деветстотин и шестнадесет лева и
двадесет и една стотинки/.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответника Т.Ж.К., с ЕГН ********** *** да заплати на ищеца „КРЕДИТ ИНКАСО
ИНВЕСТМЪНТС БГ” ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, със
законни представители Я.Й.О., П.Я.П., Б.Р.,
чрез пълномощник К.К.Т., направените по гр.д.№ 452/2019г
на АРС разноски в размер на 428,32лв. /четиристотин двадесет и осем лева и 32ст./, от които 278,32 лв. ДТ
за образуване на дело и 150лева за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд - Бургас в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: