Р Е Ш Е Н И Е
№ 294
гр.Русе, 12.08.2022 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Русе, в открито заседание на
двадесет и седми юли две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Председател: ЙЪЛДЪЗ АГУШ
Членове: ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА
СПАС СПАСОВ
при секретаря Бисерка Василева и с участието на прокурора ДИАНА НЕЕВА, като разгледа докладваното от съдия Агуш к.а.н.д.
№ 307 по описа на съда за 2022 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е касационно по чл. 63в от ЗАНН,
във вр. с чл. 208 и сл. от глава XII от АПК.
Образувано е по касационна жалба от „СКБ –
Инфинити“ЕООД против решение № 290/16.03.2022 г., постановено по АНД № 2481/2021
г. по описа на Районен съд – Русе, с което е потвърдено Наказателно
постановление № 18-2100010/18.10.2021 г., издадено от директора на Дирекция
„Инспекция по труда“ – Русе. С наказателното постановление, за нарушение по чл.
63, ал. 2 от КТ и на основание чл. 414, ал. 3 от същия кодекс, на жалбоподателя
е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000
лева. Навеждат се доводи за неправилно приложение на материален закон,
допуснати съществени процесуални нарушения и явна несправедливост на наложеното
наказание. Иска се отмяната на въззивното решение и постановяване вместо него
на друго, с което наказателното постановление да бъде отменено или алтернативно
да бъде намалено наложеното наказание. Не се претендират разноски.
Ответникът по касационната жалба – Дирекция
„Инспекция по труда“ – Русе, чрез юрк С.Й., оспорва касационната жалба като
неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Прокурорът от Окръжна прокуратура – Русе
дава заключение за частична основателност на жалбата като счита, че решението
на Районен съд – Русе е правилно по отношение на установеното нарушение, но
наложеното наказание следва да бъде намалено в законовопредвидения минимален
размер.
След като обсъди оплакванията в жалбата,
становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши служебна
проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът прие за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима
– подадена е в срок, от надлежна страна, срещу невлязъл в сила съдебен акт,
поради което подлежи на разглеждане.
По същество, жалбата е неоснователна.
Районният съд е извършил анализ на събраните по
надлежния ред допустими и относими доказателства, установяващи
правнорелевантните за случая факти и обстоятелства. Правилно е ценил събраните
по делото писмени и гласни доказателства. Въз основа на тях съдът е формирал
правилен и обоснован извод, че е извършено от страна на жалбоподателя вмененото
му нарушение. По делото е безспорно установено, че санкционираното дружество, в
качествата на работодател, е допуснало посоченото в НП лице да полага труд като
водопроводчик в обект СМР-реконструкция на ВиК мрежа в гр.Русе, преди да му
предостави копие от уведомление за регистриране на трудов договор по чл. 62,
ал. 3 от КТ, заверено от ТД на НАП. Не се спори, че процесното уведомление е
регистрирано в съответното ТД на НАП след извършена проверка на следващия ден. Часът
на проверката се установява от собственоръчно попълнената от лицето К.А.С. декларация
(л. 20 от делото на РС - Русе), а уведомлението за регистриране на трудовия
договор е постъпило в съответната ТД на НАП в 14:37 часа на 27.08.2021г. (л. 26
от делото на РС - Русе). Правилно и напълно обосновани са изводите на въззивния
съд относно съставомерността на деянието, поради което и на основание чл. 221,
ал. 2, изр. второ от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН настоящата инстанция се
мотивира по този въпрос, като препраща към мотивите на първоинстанционния съд.
Анализът на всички събрани по делото доказателства води на единствения
категоричен и законосъобразен извод, че дружеството-работодател с деянието си е
нарушило нормата на чл. 63, ал. 2 от КТ, за което правилно е ангажирана
отговорността му на основание приложимата санкционна норма на чл. 414, ал. 3 от КТ. В случая не е приложима разпоредбата на чл. 415в, ал. 1 от КТ, тъй като с
чл. 415в, ал. 2 от КТ изрично се изключва маловажност при нарушения по чл. 63,
ал. 2 от КТ, какъвто е случаят. Касационното възражение за наличието на
признаците на малозначително деяние по смисъла на чл. 9,
ал. 2 от НК
във вр.с чл. 11 от ЗАНН също е неоснователно, като в тази
връзка също се споделят мотивите на Районния съд. Изискванията за предоставяне на копие от уведомление
по чл. 62, ал. 3 от КТ преди
започване на работа са регламентирани в полза на работника и гарантират правото
му на труд, на възнаграждение, на почивка и социални осигуровки, респективно
нарушаването на тази разпоредба пряко засяга тези права и категорично изключва
извода, че се касае за деяние, лишено от обществена опасност или притежаващо
явно незначителна такава.
Касационната инстанция намира също така, че наложеното
наказание е правилно индивидуализирано, като е определено в размер на 2000 лв. На
съда е служебно известно, че нарушението е допуснато по отношение на двама
работници като действително е отстранено незабавно след установяването му от
контролните органи. В същото време обаче от приложената декларация на работника
К.С. се установя, че същият, както е посочил и районния съд, е работил без
сключен трудов договор, респективно без подадено и връчено му уведомление по
реда на чл. 63, ал. 2 от КТ и през месец юли 2021 г., както и през месец август
2021 г. до датата на проверката. По този начин се опровергават възраженията на
касатора, че се касае за нарушение траяло само един ден (дори само няколко
часа). За дните преди извършване на проверката е представена и книга за
извършени инструктажи, от която е видно, че работникът е бил инструктиран на
23.08., 24.08., 25.08. и 26.08.2021 г. Така от сключването на договора до
подаване на уведомлението за него и съответно връчването му на работника,
действително е изминал само един ден. Но нарушението, за което е санкциониран
касационния жалбоподател не касае забавено подаване на уведомление за сключен
трудов договор, а допускане до работа на работник, на когото не е връчено
уведомление, а видно от посочените доказателства, работникът К.С. е бил
допускан до работа в нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ и значителен период преди
датата, на която е установено нарушението – 26.08.2021 г. и то поради това, че
с него не е бил сключен трудов договор, въпреки че работникът е посочил в
декларацията си, че има сключен такъв.
При съобразяване на посочените отегчаващи
обстоятелства, съдът намира, че в случая наложеното наказание в размер малко
над минимално определения в кодекса е правилно определено и не е налице
основание за неговото изменяне.
Мотивиран така и на основание чл. 63в от ЗАНН, във вр.
с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд - Русе
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 290/16.03.2022 г., постановено по АНД № 2481/2021 г. по
описа на Районен съд – Русе, с което е потвърдено Наказателно
постановление № 18-2100010/18.10.2021 г., издадено от
директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Русе, с което на „СКБ – Инфинити“ ЕООД,
за нарушение по чл. 63, ал. 2 от КТ и на основание чл. 414, ал. 3 от КТ, е
наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000 лева
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.