Р Е Ш Е Н И Е
№121
гр. Добрич, 09.04.2021
г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ДОБРИЧ в публично заседание на двадесет
и втори март две хиляди двадесет и първа година, Първи състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА
при секретаря ВЕСЕЛИНА САНДЕВА разгледа
докладваното от председателя адм. дело № 564 по описа за 2020 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е по чл. 284 от Закона за
изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС), във връзка с чл. 203, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано
е по искова молба на И.Е.И., ЕГН **********, изтърпяващ присъда „лишаване от
свобода“ в З.О. с. Разделна, 3 група, 3 етаж, 301 спално помещение, срещу
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ с правно основание чл. 284, ал. 1
от Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС) за заплащане на сумата от 5 000 лв. (пет хиляди лева),
представляваща обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди за периода
на пребиваването му в следствения арест в гр. Добрич за периода от 03.08.2020
г. до 31.08.2020 г.
Обезщетението се претендира вследствие
на незаконосъобразно бездействие на служители на администрацията на ареста,
изразяващо се в неосигуряване на необходими и достатъчни условия за поддържане
на физическото и психическото здраве на
ищеца и зачитане на правата и достойнството
му, а именно: липса на
медицинско обслужване;
неосигуряване на достатъчна жилищна площ в килията; неосигуряване на пряк
достъп на дневна светлина и възможност за естествено проветряване на килията; крайно недостатъчна
степен на осветление и проветривост;
липса на постоянен достъп до санитарен възел;
липса на студена и топла вода в помещението;
невъзможност за пълноценен сън и почивка;
лоши битови и санитарно - хигиенни условия в
килията; липса на възможност за
поддържане на елементарна хигиена в килията
и общите помещения;
липса на чисти чаршафи и дрехи;
наличие на дървеници и хлебарки;
неосигуряване на условия за двигателна активност и престой на открито; ограничаване на
възможността да провежда телефонни разговори през дните от понеделник до петък,
само един път на ден и невъзможност да провежда телефонен разговор събота и
неделя.
Ищецът сочи, че всички
тези условия и фактори са рефлектирали върху
психиката и здравето му,
оказали са
силно негативно влияние върху него и са породили силно чуство на
безнанаказаност, физически и психически дискомфорт, нервно напрежение, гняв,
рани и обриви в резултат на ухапване от дървеници, неудобство и несигурност в
държавната администрация, увреждане на зрението му и белите ми дробове.
Уточнява, че увреждането е за периода от 3.08.2020 г. до
31.08.20 г., когато бил в Следствен арест Добрич с мярка за неотклонение „задържане
под стража" по ДП № 566/ 20 г. по описа на Първо РУ на МВР Добрич.
На 3.08.20 г. постъпил в ареста в гр. Добрич, като лекарят
не го прегледал в какво здравословно състояние е. Настанен бил в килия № 8 с
един лишен от свобода, който бил пушач, а той не пушел. Никой не обърнал
внимание на това обстоятелство. В 8 килия били двама души, като килията била с
размери 3 метра на 2 метра, с една двойна вишка, с размери 2 метра на един
метър, нямало шкаф за вещите, нямало маса и табуретки, нямало санитарен възел,
нямало вода. Настоява, че тези условия, са в нарушение на чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС и на чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС. Добавя, че липсата на адекватно медицинско
обслужване е в нарушение по чл. 128, ал. 3 от ЗИНЗС и Наредба № 2/ 22.03.2010
г. за условията и реда за медицинско обслужване в местата за лишаване от
свобода. Не му били предоставени препарати за поддържане на лична хигиена и за
почистване на килията. Извършвал хигиенизиране с подръчни средства за своя
сметка. В резултат у него се породила симптоматика на психично-стресово
разстройство, суицидни нагласи, влошаване на общото му здравословно състояние, безсъние,
рани от ухапвания от дървеници, обриви, влошаване на зрението му, кашлица,
получена от пасивното пушене, болки в гърдите и главата, депресия и тревожност.
Според ищеца всички тези фактори уронили човешкото му
достойнство.
След около 20 дена бил преместен в килия № 9 с лишен от
свобода, който също бил пушач. Условията в килия № 9 били абсолютно същите,
като условията, описани от него за килия № 8. Сочи, че служителите в този арест
със своите бездействия, нереагиране адекватно и неизпълняване на задълженията
си, са нарушили правата му, защитени от ЕКПЧ, ЗИНЗС, ППЗИНЗС, КРБ, като по този
начин са накърнили човешкото му достойство и са го репресирали. В резултат било
увредено психическото и здравословното му състояние.
Претендира да бъде
осъден ответникът да му заплати обезщетение за
причинените му неимуществени вреди в размер на 5000 лева за процесния период на престоя му в
ареста в град Добрич, ведно със законната лихва върху главницата до окончателното изплащане.
В съдебно заседание, ищецът редовно призован, се явява
лично, представлява се от служебен защитник, адв. Р.Г., ДАК, който поддържа
исковата молба. Сочи, че от исковата молба се установява, че доверителят му е
претърпял по време на задържането му вреди, които са се изразявали в липсата на
достатъчно жилищна площ в ареста, липса на пряка слънчева светлина, липса на
проветряване, липса на медицинско обслужване, липса на двигателна актовност,
липса на постоянен достъп до тоалетна и течаща вода и лоша хигиена в арестните
помещения. Изтъква, че съгласно чл. 3 от ЗИНЗС за нарушение по ал. 1 се смятат
всички тези обстоятелства, които са посочени в молбата на И.. Според адв. Г. в
хода на проведените съдебни заседания по-голяма част от неговите твърдения са
доказани. Позовава се на писмената справка, получена от ареста, според която
свободната жилищна площ в една килия е била 3.41 кв.м, а през всичкото време,
докато той е бил задържан, вътре в килията са били по двама човека - И. и още
един, т.е. са разполагали с 1.70 кв.м жилищна площ, като прави сравнение със
записаното в Наредба № 4 за хуманно отношение към животните, съгласно чл. 4 от
която за едно теле до 150 кг се полага същата жилищна площ 1.70 кв.м, за да
извлече довод, че жилищната площ е била повече от недостатъчна. Сочи, че съгласно
Правилника за приложение на ЗИНЗС, чл. 21, ал. 1, администрацията на ареста е
длъжна да осигури отделни легла, спални принадлежности и т.н. Обсъжда всички
събрани по делото доказателства, като в заключение иска от съда да осъди
ответника, колкото може справедливо с някакъв по - завишен размер на обезщетение,
за да бъде принудена държавата да въведе ред в ареста.
Ответникът
- Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" - София, чрез
процесуалния си представител, оспорва иска по основание и размер по подробно
изложени в писмен отговор доводи и съображения (л. 45 – 46). Настоява, че ищецът не е доказал наличието на
кумулативно изискуемите предпоставки за ангажиране на отговорността на
ответника по чл. 284, ал. 1, във вр. чл. 3 от ЗИНЗС - незаконни действия или
бездействия, извършени от длъжностни лица, реално претърпяна вреда от ищеца, както и причинно -
следствена връзка между незаконните действия/бездействия и настъпилата вреда. Допълва, че вредата трябва да е настъпила при или по
повод изпълнение на административна дейност, т.е. трябва да е налице причинна
връзка между незаконосъобразния акт, действие или бездействие и настъпилата
вреда. Според процесуалния представител на ответника от исковата молба не се
установява наличие на неизпълнение на вменено от закона задължение от страна на
ответника, което да ангажира отговорността му, както и настъпили вреди за
ищеца. Сочи, че твърденията на ищеца за
неосигуряване на подходящи битови условия в ареста в гр. Добрич не водят до
извод, че са настъпили неблагоприятни последици за него и че са нарушили правата му.
Счита, че не е налице надхвърляне на минималния предел на ограничения, които са пряк резултат от упражнената репресия за
извършеното престъпление. Сочи,
че престоят на лицата в арестите на територията на Република България е под
ограничителен режим, като предвид характера на институцията и причината за
престой в съответния арест счита за несъстоятелно искането за свободен режим в
него. Добавя, че в ареста има изградена организация и
график, които дават възможност на всеки задържан до поддържа личния си тоалет и
хигиена, без да се нарушават правилата за престой. Твърди, че на задържаните
лица, вкл. и на ищеца,
са осигурявани оптимални условия, при пълно съобразяване с личностовите им
особености, поради което спорното отношение не е достигнало
минималноизискуемата сериозност, за да попадне в обхвата на чл. 3 от ЕКПЧ. Твърди, че по
делото няма данни и не се установява конкретно
увреждане на физическото и психическото здраве на ищеца, което да бъде
разглеждано като последица от престоя му в ареста в гр. Добрич, поради което
предявеният от него иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание
чл. 78, ал. 8 от ГПК.
Представителят
на Окръжна прокуратура - Добрич сочи, че е очевидно, че битовите условия в ареста в гр. Добрич са
изключително лоши. Добавя, че законодателят със ЗИНЗС е приравнил лошите битови
условия с изтезания върху личността на задържаните лица, т.е. въвел е според
него обективна отговорност. Приема, че лице, което изтърпява мярка за
неотклонение „задържане под стража“ в арестните помещения, предвид наличието на
недобри битови условия, търпи субективно определени от него физически и
психически болка и страдания, което така или иначе представлява неимуществена
вреда, като в тази връзка прави извод, че искът е доказан по
по основание, но не и по размер. Счита, че съответстващото на справедливостта
обезщетение за ищеца би следвало да е в пъти
по – малко от претендираното, като настоява съдът да съобрази естеството и
правната същност на една мярка за неотклонение, която така или иначе е
репресивно средство на Държавата, целящо да ограничи в максимална степен
възможността на задържаното лице да извършва нови престъпления.
Административен съд - Добрич, като взе предвид
становищата на страните и след преценка на събраните по делото доказателства,
приема за установено следното от фактическа страна:
Не
е спорно по делото, а това се установява и от представената Справка на Районна служба „Изпълнение на наказанията“ Добрич
с рег. № 1979/ 23.12.2020 г. (л. 39 – 40), че ищецът е пребивавал в ареста в
град Добрич с мярка за неотклонение „задържане под стража“ за периода от
03.08.2020 г. до 31.08.2020 г., като за времето от 03.08.2020 г. до 25.08.2020
г. е бил настанен в килия № 8, а от 25.08.2020 г. до 31.08.2020 г. е бил в килия
№ 9.
В килия № 8 е бил с още едно лице – С.В.Д., в килия № 9
също с едно лице – Р.Д.Р..
В килиите няма санитарни възли
и течаща вода. Ползването на санитарния възел се осъществява покилийно, като се
спазва принципът на неотваряне на две килии едновременно с цел обезпечаване сигурността в ареста.
Санитарният възел е общ за всички задържани лица – има
една тоалетна, една мивка и един душ. Времевият
интервал за ползване на санитарния възел е според броя и нуждите на настанените
в едно спално помещение. Ползването на
санитарен възел след 22.00 часа се осъществява по всяко време.
Времето за личен тоалет, почистване и подреждане на килиите, общите помещения и
закуска е от 06.00 часа до 11.30 часа, времето от 17.30 часа до 22.00 часа е за вечеря, тоалет
и хигиена.
Задържаните имат право на обяд от 12.00 часа до 13.00
часа.
Когато със задържаните лица не се извършват процесуални
действия, времето от 8.30 часа до 17.30 часа може да се ползва от тях за лично
време, тоалет, чистота и хигиена, свиждане, срещи със защитници и др.
Арестът в град Добрич не разполага с техническа
възможност за изграждане на каре за разходка на открито, поради което престой
на открито не се провежда.
На прозорците има монтирани вентилатори, като разходката
на задържаните се извършва в арестния коридор, където има пряк достъп на
слънчева светлина и вентилация от монтираните на прозорците вентилатори.
Килиите,
в които е настаняван И.Е.,
са еднотипни, с размери 1.60 м/ 3.08 м/2.63 м и обща площ – 4.93 кв. м. На вратите на
килиите са направени отвори с метална решетка, през които се осъществява
достъпът до слънчева светлина, като външните прозорци са отделени от вратите на
килиите от арестния коридор (л. 81).
Монтирана е вентилационна система по дължината на арестния коридор над вратите
на килиите. Отворите за проветрение са монтирани над вратата на килията,
вкопани в стената, с метална предпазна решетка.
Главна дирекция Изпълнение на наказанията“ и
териториалните ѝ служби имат сключен договор с фирма „***“ ООД, съгласно
който шест пъти годишно се извършва дезинсекция. В килии № 8 и № 9 е правена
такава на 24.06.2020 г. и 24.08.2020 г. по план. По време на престоя на И.Е.
дезинсекцията е с препарат К-Отрин СК 25.
Общият
брой на задържаните лица в ареста в гр. Добрич за периода на пребиваване на
ищеца варира от 15
до 25 души съобразно
представената от ответника Справка (л. 82).
На ищеца са регистрирани два прегледа при престоя му в
ареста – един при приемането му и един при изпращането му в Затвора гр. Варна
(л. 76).
В
хода на производството е разпитан един
свидетел по искане на ищеца – С.В.Д..
Св. Д. дава показания, че познава И.. Били са с него в
една килия миналата година – 2020 г., около два-три месеца заедно. Потвърждава,
че е пушач и пушел в килията, когато са били заедно с него. Чаршафи имало в
началото и после нямало. Сочи, че тоалетна и постоянно течаща вода в килията
нямало. Слънчевата светлина не се виждала, книга не можело да се чете.
Полутъмно било в килията. Въздух свеж нямало. Имало система, чрез която да
влиза въздух, но понякога работела, понякога не. Медицинско обслужване нямало. За
И. лекар не е идвал. Не си спомня И.Е. да се е оплаквал здравословно. Почиствали
си килията сами. Каре за разходки нямало. Имало дървеници и не можело да се
спи. Пръскал в килията с препарат, който му носели отвън, но не помагало. В
килията нямало малки столчета. Оборудването в килията се състояло от дюшек,
двойна вишка, чаршаф.
Показанията
на свидетеля
са еднопосочни с представените от ответника писмени
доказателства. Не
са оспорени от ответника по делото, поради което и с оглед разпоредбата на чл.
172 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК
съдът ги кредитира като обективни и достоверни.
При
така установената фактическа обстановка от правна страна се налгат следните изводи:
Текстът
на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС въвежда специална отговорност на държавата за
вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от
специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на
чл. 3 от същия закон. Разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС въвежда забрана
осъдените и задържаните под стража да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко,
нечовешко или унизително отношение. Съгласно чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС за нарушение на
ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в
липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление,
проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност,
продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на
помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност.
Съгласно
чл. 240 на Част четвърта от ЗИНЗС разпоредбите относно осъдените на лишаване от
свобода се прилагат и по отношение на обвиняемите и подсъдимите с мярка за
неотклонение задържане под стража, доколкото не е предвидено друго в закона. Според текста на чл.
43, ал. 2 от ЗИНЗС всяко
място за лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови
и други помещения за осъществяване на поправително въздействие, а арестите - за
поддържане на физическото и психическото здраве и уважаване човешкото
достойнство на задържаните лица. При
така разписаните изисквания органите, на които е
възложено да осъществяват ръководство и контрол върху дейността по изпълнение
на мярката за неотклонение "задържане под стража", са длъжни да
осигурят на лицата по чл. 241 от ЗИНЗС подходящи условия за поддържане на
физическото и психическото им здраве и зачитане на правата и достойнството им.
Прякото ръководство и
контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода се осъществяват на основание чл. 12 от ЗИНЗС от
Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", която е юридическо лице
към министъра на правосъдието, като затворите и областните служби
"Изпълнение на наказанията", в които по силата на чл. 16, ал. 1 от
закона са включени и арестите, са териториални служби на Главна дирекция
"Изпълнение на наказанията". В
този смисъл отговорността на ответника произтича
пряко от закона и административния характер на дейността по ръководство и
контрол върху местата за лишаване от свобода, която включва организация,
ръководство и наблюдение на реда и условията в тези места. Като административен
орган със статут на юридическо лице, който следи дейността по изпълнение на
наказанията да бъде извършвана
в съответствие с нормативно установените изисквания, той носи отговорност за
вредите от незаконните действия и бездействия на включените в състава му
административни звена и длъжностни лица при извършване на дейността на
основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС.
Основателността
на претенцията за вреди по чл. 284,
ал. 1 от ЗИНЗС изисква доказването
на три кумулативно свързани
предпоставки - акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по
изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл. 3 от закона; настъпила
неимуществена вреда в правната сфера на ищеца, която се предполага до доказване
на противното на основание чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС, както и пряка и
непосредствена причинна връзка между незаконния акт, незаконосъобразното
действие и/ или
бездействие и настъпилата вреда.
Ищецът претендира вреди, резултат от лошите битови и
санитарно - хигиенни условия в
спалните помещения в ареста в град Добрич, изразяващи се в неосигуряване на
минимална жилищна площ, липса на естествена светлина и проветрение, липса на
възможност за двигателна активност и престой на открито, както и за
социализиращи и други смислени занимания, неосигуряване на оптимална температура
и вентилация в спалните помещения, неосигуряване на безпрепятствена възможност
за ежедневна поддръжка на личната хигиена по всяко разумно време, липса на
непрекъснат безпрепятствен достъп до санитарен възел и течаща вода, наличие на
дървеници в килиите.
По отношение ареста в гр. Добрич, вкл. конкретно и за
помещенията, в които е пребивавал ищецът, са налице еднопосочни доказателства
за незаконосъобразни фактически бездействия на
администрацията на ареста, с които се нарушават разпоредбите на чл. 3, ал. 1 и,
ал. 2 от ЗИНЗС.
По делото няма спор, а и от приетите като доказателство
справки от ответника, се установява, че престоят на
ищеца през процесния
период е бил в условията на недостатъчна жилищна площ. И двете килии са с площ от 4.93 кв. м, като той е
съжителствал в тях с
по още едно задържано лице. С оглед на това минималната
жилищна площ, с която ищецът е разполагал,
е под 4 кв.м, което е в
противоречие с чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС, приложим на основание чл. 240 от ЗИНЗС.
По делото няма спор, а е налице и изрично писмено
изявление от РС „Изпълнение на наказанията“ в Добрич, че
в сградата на ареста в гр. Добрич няма обособено място за разходка и престой на
открито поради липса на техническа възможност за това, като задържаните лица са
извеждани от килиите
само при ползването на общата баня и тоалетна, което е в нарушение на
изискването по чл. 256, ал. 1 от ЗИНЗС.
Не
е спорно и това, че килиите в ареста не разполагат с прозорци, които да
осигуряват непосредствен достъп на свеж въздух и естествена светлина за
настанените в тях, а изкуствената светлина е била изключително слаба, с което
не е спазен чл. 20, ал. 2 от ППЗИНЗС.
През процесния период спалните
помещения в ареста са били пълни с дървеници. От разпита и на свидетеля се установява, че
нощем не можело да се спи заради
дървениците.
Вярно е, че администрацията в
ареста е третирала спалните помещения със специални препарати, но очевидно това
не е било достатъчно за изпълнение на задължението за осигуряване на добри
хигиенни условия.
Няма спор по делото, че
килиите, в които е бил настанен И.Е.,
не разполагат със санитарен възел и течаща вода, което е в нарушение
изискването по чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС,
съгласно което в заведенията от закрит тип ползването
на санитарен възел и течаща вода следва
да се осъществява в спалните помещения, както и на
изискването по чл. 151, ал. 1, т. 2 от ЗИНЗС за осигуряване на условия за
поддържане на личната хигиена на задържаните лица. Наличието на изградена
огранизация и график за покилийно ползване на общата баня и тоалетна в коридора
не може да замести изискването санитарният възел да е разположен в самите
спални помещения и да санира нарушението на чл. 3, ал. 2 от ЗИНС.
Всички
тези обстоятелства в своята съвкупност могат да се определят като уронващи
човешкото достойнство, което предпоставя наличието на увреждане на ищеца като
последица от претърпените лишения, унижения и неудобства от неблагоприятната
жизнена среда. Неоснователно е възражението на ответника, че неосигуряването на
подходящи битови условия в ареста в гр. Добрич не води до извод, че са
настъпили неблагоприятни последици за ищеца, защото те се презумират по силата
на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС. Ответникът е този, който следва да докаже, че
условията, при които е бил настанен ищецът
в изпълнение на мярката за
неотклонение „задържане под стража“,
са били различни от твърдените в исковата молба, което той не само, че не е сторил, а и е признал с изпратените от него справки, поради
което следва да се приеме, че са налице нарушения по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС, които са въздействали негативно върху личността на ищеца и са в пряка
причинна връзка с изпитаните от него отрицателни чувства и изживявания.
Неимуществените
вреди са вреди, които по своето естество засягат изцяло емоционалната сфера на
лицето, което ги търпи, и се изразяват в причинени душевни болки и страдания.
Безспорно недостатъчната жилищна площ, липсата на възможност за двигателна
активност, липсата на санитарен възел в килиите, неосигуряването на постоянен
достъп до тоалетна и течаща вода, липсата на свеж въздух и възможност за
проветрение, неосигуряването на пряк достъп на естествена светлина и нормално
изкуствено осветление, наличието на дървеници
в спалните помещения, нарушаващи нормалния нощен сън и създаващи физически
дискомфорт, не отговарят на критериите за хуманна среда и са се отразили
негативно в личната сфера на ищеца. В
съдебно заседание ищецът споделя тягостните си преживявания как се е чувствал
подтиснат в ареста, не можел да спи. Чувствал напрежение. Оплаква се, че нямало
никакви елементарни условия няма, не можел да отиде до тоалетна спокойно, налагало
се да ползва тоалетна в килията, в шишета.
С оглед горното, от събраните писмени и гласни
доказателства, вкл. обяснения на ищеца, се налага изводът,
че неблагоприятните условия на задържане са причинили напрежение, душевни
страдания, подтиснатост
и мъки на И.Е., като
са увредили психическото и емоционалното му здраве. Ищецът бил с понижено
самочувствие, без вяра в себе си и другите.
Като не е изпълнил
административното си задължение да осигури на ищеца елементарни битови и хигиенни условия
при престоя му в ареста, ответникът е
нарушил признатите на задържания права по чл. 3
от ЗИНЗС, което се явява условие за
обезщетяване на причинените вреди по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС.
Съгласно
практиката на Съда по правата на човека чл. 3 от ЕКПЧ налага на Държавата да се увери,
че лишеният от свобода изтърпява наказанието си при условия, съответстващи на
зачитането на човешкото достойнство, че начинът на изпълнение на мярката не
излага лицето на отчаяние или изпитание, надхвърлящи по интензивност
неизбежното ниво на страдание, присъщо на задържането, и че по отношение на
практическите изисквания на лишаването от свобода здравословното и душевното
състояние на лишения от свобода са гарантирани чрез спазването на законовите
изисквания. Безспорно битовите и санитарните условия в ареста в гр. Добрич са
изключително лоши,
в какъвто смисъл е и изявлението на представителя на
прокуратурата. Тези условия са несъвместими с критериите
за нормална жизнена среда и надвишават неизбежното ниво на страдания, присъщо
на задържането, поради което е необосновано твърдението
на процесуалния представител на ответника в писмения отговор, че на ищеца се
осигурявани оптимални условия, при пълно съобразяване с личностовите му
особености, осигурявана необходимата медицинска грижа, осигурен достъп до
санитарен възел и течаща вода, с оглед на което спорното отношение не попадало
в обхвата на чл. 3 от ЕКПЧ. Напротив, еднопосочните доказателства по делото
установяват по безспорен начин, че тези условия
излизат извън прага на строгост по чл. 3 от Конвенцията и минималните
изисквания по чл. 43, ал. 2 от ЗИНЗС, поради което ищецът следва да бъде
овъзмезден за тях.
Съгласно
разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се присъжда
от съда по справедливост. Справедливостта като критерий за определяне на
паричен еквивалент на моралните вреди включва винаги конкретни факти, относими
към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. Поради
това тя не е абстрактно понятие, а се извежда от преценката на обстоятелства с
обективни характеристики, установени по делото. При определяне на размера на
обезщетението следва да се вземат предвид личните чувства на увредения и начина,
по който той субективно е понесъл вредата, тъй като предназначението на
обезщетението за неимуществени вреди е да поправи претърпяната лична болка и
страдание. От данните по делото е видно, че неблагоприятните условия, в които е
бил поставен ищецът, са съществували трайно и пълно през целия период на
престоя му в ареста и се характеризират с негативно влияние върху състоянието му. Те засягат физическото му здраве (ухапванията от дървеници),
психическото и емоционалното здраве на И.Е..
Налице са
доказателства за това, че преживените ограничения и
лишения в ареста са били травмиращи за задържания
заради унизителния им характер.
Същевременно липсват доказателства, които да установяват,
че условията в ареста са довели до болестни изяви у ищеца, съответно до
болестни състояния след напускане на ареста, налагащи медицинска намеса. С
приетата медицинска справка (л. 79) се опровергава твърдението му, че не е бил
прегледан при постъпване в ареста. С оглед всичко това, като се има предвид периодът
на престой в ареста, естеството, трайността и
интензитета на търпяните негативни последици, отражението им върху психиката и
здравето на ищеца, според настоящия
състав спряведливият размер на обезщетение за
неимуществени вреди би следвало да е
300 лв. (триста лева).
Това обезщетение съответства
най - пълно и точно на причинените на ищеца
психически и емоционални страдания, поради което искът следва да бъде уважен до
този размер, като за горницата до пълния предявен размер от 5000 лв. (пет хиляди лева) следва да бъде
отхвърлен.
Върху
сумата за обезщетение следва да бъде присъдена и претендираната от ищеца лихва
за забава. Действията или бездействията на държавните органи по смисъла на чл.
1, ал. 1 от ЗОДОВ са презумптивно правилни и следва да бъде установено по
предвидения в закона ред, че са неправилни, от който момент ще следва да се
начислява и обезщетението за вреди от забавата в размер на законната лихва.
Вземането за обезщетение за вреди възниква след признаване на незаконността на
акта, действието или бездействието на държавния орган. В този случай вредите
произтичат от бездействиe на администрацията и обезщетяването им следва да се
иска след признаването му за незаконно от съда. В този смисъл с влизане в сила на решението
вземането за обезщетение става изискуемо и от този момент се дължи и законна
лихва върху него (т. 4 от ТР № 3 от 2004 г. на ВКС). С оглед изложеното върху
уважената част от иска следва да бъде присъдена лихва за забава, считано от
датата на влизане в сила на решението до окончателното изплащане на сумата.
Предвид
изхода от спора и на основание чл. 286, ал. 3, изр. първо от ЗИНЗС ответникът
следва да бъде осъден да заплати сторените от ищеца разноски във вид на платена държавна такса
в размер на 10 лв. (десет лева).
По делото ищецът се представлява от служебно назначен
защитник, с оглед на което поради липса на направени разноски за адвокат такива
не му се дължат.
По
аргумент от чл. 284, ал. 2 и, ал. 3 от ЗИНЗС на ответника не се дължат разноски
за юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, Административен съд – Добрич, Първи състав,
РЕШИ:
ОСЪЖДА
Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" - град София да заплати
на И.Е.И., ЕГН **********, с постоянен
адрес: ***, понастоящем в затвора Белене, сумата
от 300 лв. (триста лева), съставляваща
обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди (душевни страдания и
болки) за периода от 03.08.2020 г. до 31.08.2020 г. в резултат от
незаконосъобразни бездействия на администрацията на ареста в град Добрич по чл.
3 от ЗИНЗС, довели до поставянето му в неблагоприятни битови и санитарно -
хигиенни условия при задържането му под стража, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на влизане в сила на решението до окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ
иска за горницата над 300 лв. (триста
лева) до 5000 лв. (пет хиляди лева).
ОСЪЖДА
Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" - град София да заплати
на И.Е.И., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, понастоящем в затвора Белене, сумата от 10 лв. (десет лева) за заплатена държавна такса по делото.
Решението
може да се оспорва с касационна жалба пред тричленен състав на Административен
съд - Добрич в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: