Р Е Ш Е Н И Е
260083 24.06.2020г. ПАНАГЮРИЩЕ
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАНАГЮРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
Седемнадесети март 2021
на
Година
в публично заседание в следния състав:
ДИАНА
СТАТЕЛОВА
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ИВАНКА ПАЛАШЕВА
Секретар
като разгледа докладваното
от
съдия
СТАТЕЛОВА 450 2020
гр.д.№ по описа за год.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по смисъла на чл.93, ал.2 от Закона за задълженията и договорите, във връзка с чл.
357, във връзка с чл. 232, ал. 3 от КТ.
Предявена е искова молба
от „О.“АД, със
седалище и адрес на управление:***, офис 3, представлявано от Изпълнителния директор
– инж. И.Ч., със съдебен адрес:***, ***- чрез адвокат Е.К.- П. от Пазарджишка
адвокатска колегия, срещу Д.С.П.,***. В исковата молба се сочи, че между
дружеството-ищец, в качеството на работодател и ответника Д.П.- работник, е бил
сключен Трудов договор **от 01.06.2015 г., с правно основание чл. 70 от КТ, във
връзка с чл. 67 от КТ. Съгласно исковата молба, П. е изпълнявал длъжността ***
в цех на ищцовото дружество в село Попинци. Ищците твърдят, че ответникът е
нямал нужната квалификация за заемане на длъжността „***“и между тях е сключен
Договор за ученичество по смисъла на чл. 230 от КТ с № **/01.06.2015г.,
съгласно който ответникът е следвало да
се обучи непосредствено и в работна среда, в съчетание с теоретични познания по
утвърден план, през периода 01.06.2015г. до 01.12.2015г.
Съгласно исковата молба, обучението е следвало да се
осъществи в процеса на работа в предприятието-
дирекция „Производство“, направление „***“ цех „СЕГО“, като чрез
получаване на нови знания и изграждане на професионални умения, П. е трябвало
да придобие професионална квалификация „***“. Ищците сочат, че по силата на чл.
4 буква „г“ от сключения договор за ученичество, ответникът П. се е задължил да
работи в предпиятието след завършване на обученето си, не по-малко от три
години, а по силата на чл. 232, ал. 3 от КТ и чл. 4, буква „д“, предл. 2 от
договора, в случай напускане на работа преди изтичане на тригодишния срок,
ответникът се е задължил да заплати на работодателя си обезщетение в размер на
660,00 лв.
Съгласно исковата молба, трудовото правоотношение с П. е
прекратено със Заповед № ***г. на основание чл. 325, ал. 1, т.1 от КТ- по
взаимно съгласие между страните, като при получаване на заповедта за
прекратяване, ответникът е бил известен, че дължи обезщетение на работодателя
си по смисъла на чл. 232, ал. 2 от КТ, както и задължения по вътрешни
нормативни документи в размер на 97,00 лв. – за работно облекло, тъй като
същите били вписани в заповедта по чл. 325, ал. 1 от КТ. Ищците твърдят, че са
отправили покана за доброволно изпълнение с изх. № ***/31.05.2019 г. и са дали
на П. подходящ срок за изпълнение на задължението, като поканата е изпратена с
обратна разписка по „Български пощи“ЕАД и получена лично от ответника на
19.06.2019 г. В исковата молба се твърди, че на 25.06.2019 г., в срока на
поканата за доброволно плащане, ответникът П. е направил частично плащане на
задължението в размер на 250,00 лв. и е погасил задължението си до размера от
207,00лв., които до момента на предявяване на исковата молба не са погасени.
Ищцовото дружество сочат, че съгласно разпоредбата на чл. 232, ал.3 от КТ, при
напускане на осигурената му от работодателя работа, за която е обучен, преди определения в договора срок,
работникът дължи обезщетение на работодателя си, съответно на неизпълнението, в
размер, уговорен от страните, но не повече от шесткратния размер на брутното
трудово възнаграждение за съответната длъжност. Ищците твърдят, че П. като
работник, е нарушил посочената разпоредба и дължи на работодателя си
обезщетението в размер на 207,00 лв.
Сочат също, че за периода на забавата – от връчването на поканата за доброволно
изпълнение – 19.06.2019 г., за периода от 26.06.2019 г. до 13.08.2019 г.,
ответникът Д.П. дължи на ищцовото дружество мораторни лихави в размер на 23,86
лв., която сума представлява обезщетение за забавено плащане по смисъла на чл.
86 от ЗЗД.
„О.“АД молят съда да постанови решение, с което да бъде
осъден Д.С.П. да заплати на ищците сума
в общ размер на 230,86 лв., която сума представлява сбор от главница в размер
на 207,00 лв., представляваща обезщетение по смисъла на чл.232, ал. 3 от КТ, ведно
със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба – 13.08.2020 г.
до окончателното изплащане на вземането и мораторна лихва за периода от
26.06.2019 г. до 13.08.2020 г., в размер на 23,86 лв., представляващи
обезщетение за забавено плащане по смисъла на чл. 86 от ЗЗД.
Молят да бъде допусната съдебно-икономическа експертиза,
при която вещото лице, след като се запознае с материалите по делото и направи
справка в счетоводството на дружеството-ищец, да отговори на следните въпроси:
1. Какъв е размерът на обезщетението по смисъла на чл. 232, ал.3 от КТ, дължимо
от ответника П.; 2. Извършени ли са плащания – частично или изцяло по
процесното обезщетение.
Молят да бъдат допуснати при режим на довеждане в открито
съдебно заседание двама души свидетели, които с показанията си ще изясняват
обстоятелствата, изложени в исковата
молба.
Представят следните писмени доказателства в копие: Трудов
договор **от 01.06.2015 г.; Договор за ученичество **от 01.06.2015 г.; План –програма относно първоначално въвеждащо
обучение на новоназначен служител; Заповед № ***г.; Покана за доброволно
изпълнение с изх. №***/31.05.2019 г.; Известие за доставяне от 19.06.2019 г. на
„Български пощи“ АД.
Претендират сторените съдебно-деловодни разноски.
В законоустановения срок ответникът Д.С.П. не представя
писмен отговор на исковата молба и не взема становище по предявения иск.
В съдебно
заседание - редовно призовани, дружеството-ищец се представляват от
процесуалния им представител – адвокат Е.К.-П. от Пазарджишка адвокатска
колегия.
Ответникът
по делото- Д.С.П., радовно призован, се явява лично и с процесуалния си
представител - адвокат С.Д. от Пазарджишка адвокатска колегия.
От
представения по делото Трудов договор **от 01.06.2015 г., сключен между
дружеството-ищец и ответника, се установява, че Д.П. е назначен на длъжност „***,
***“ при осемчасов работен ден и петдневна работна седмица, със срок за
изпитване- шест месеца, уговорен в полза на работодателя, при основно месечно
трудово възнаграждение в размер на 500,00 лв., който договор е сключен считано
от 01.06.2015 г.
По делото
е приложен Договор за ученичество № **/01.06.2015 г., сключен между ищците и
ответника, от който се констатира, че Д.С.П., в качеството му на
работник-ученик, се е задължил да се обучи в процеса на работа, като чрез
получаване на нови знания и изграждане на умения, да придобие професионална
квалификация „***“ с място на обучение Дирекция „Производство“, направление „***а“,
цех „СЕГО“, като обучението се осъществява непосредствено в производствения
процес, в съчетание с теоретични занятия по утвърден план, през периода
01.06.2015 г. до 01.12.2015 г. П. се е задължил да завърши успешно обучението
за срок от шест месеца, да работи в „***с“ след успешно завършване на
обучението за срок не по-малко от три години и да възстанови на ищцовото
дружество сумата от 660,00 лв., съгласно чл. 232 от КТ, в случай на
непостъпване на работа в ищцовото дружество след приключване на обучението му
или в случай на прекратяване на трудовия му договор преди изтичане на
тригодишния срок на основание чл. 325, ал.1 , т.1 от КТ – по инициатива на
работника или чл. 326, чл. 328, ал.1, т.5, чл. 330, ал.2, т.1, т. 5 и т. 6 от
Кодекса на труда, или при напускане по време на изпитателния срок, поради
неуважителни причини, като се е задължил да възстанови на работодателя по 1/6
от сумата, посочена в договора за всеки месец, за който му е изплатено
възнаграждение.
По делото
е приложен План-програма за първоначално въвеждащо обучение на новоназначен
служител, от който се констатира, че обучението се осъществява на отделни етапи
с разделена теоретична и практическа част.
Съгласно
приложената по делото Заповед № ***г.на Изпълнителния директор но ищцовото
дружество, трудовото правоотношение на ищците с ответника Д.С.П. е прекратено
на основание чл. 325, ал.1, т.1 от КТ, като в заповедта е посочено, че
причината за прекратяване на трудовия договор е по взаимно съгласие с ищеца и
съгласно чл. 4 д от Договор за ученическво № **, сключен на 01.06.2015 г., П.
дължи неустойка на своя работодател в размер на 660,00 лв., плюс 97,00 лв. за
работно облекло и обувки.
Видно от
приложената по делото Покана за доброволно изпълнение № *** от 31.05.2019 г.,
дружеството-ищец са поканили ответника да заплати обезщетение към работодателя
в размер на 475,00 лв., която сума представлява частично неплатено обезщетение
по смисъла на чл. 2**, ал.3, т. 2 от КТ, тъй като общото вземане на
работодателя възлиза на сумата от 660,00 лв., но една част от нея П. е
заплатил.
Видно от
приложеното по делото Известие за доставяне, издадено от „Български пощи“ ЕАД,
ответникът П. е получил поканата за доброволно изпълнение на 19.06.2020 г.
По делото
е представена квитанция към Приходен касов ордер № 44 за сумата от 230,86 лв.,
която е издадена на 23.09.2020 г. от „О.“ АД с основание – „Обезщетение по
договор за обучение“, която квитанция сочи, че Д.С.П. е изплатил на 23.09.2020
г. сумата от 230,86 лв. на ищците.
От
представеното след открито съдебно заседание Становище на ищцовото дружество,
се констатира, че в хода на процеса, на 23.09.2020 г. Д.П. е извършил плащане
на претендираната сума от 230,86 лв. като е приложено копие от Приходен касов
ордер № 44 от 23.09.2020 г.
В
изложената писмена защита ищците сочат, че тъй като с поведението си ответникът
П. е дал повод и е станал причина за предявяване на настоящия иск и
образуването на гражданско дело, а сумата, предмет на иска, е погасена изцяло
едва след предявяване на исковата молба пред Районен съд – Панагюрище, на
основание чл.78, ал.2 от ГПК, претендират сторените по делото съдебно-деловодни
разноски, съгласно списъка по чл. 80 от ГПК. Претендират сумата от 351,41 лв.,
която сума представлява сбор от държавна такса в размер на 50,00 лв., банков
превод – 1,41 лв. и 300,00 лв. за адвокатско възнаграждение.
От
събраните по делото писмени доказателства безспорно се установи, че между
ищцовото дружество и ответника П. е сключен трудов договор съгласно който П. е
бил назначен в ищцовото дружество на длъжността „***, ***“ при осемчасов
работен ден, петдневна работна седмица и трудово възнаграждение в размер на
500,00 лв., като договорът е сключен за срок от шест месеца, уговорен в полза
на работодателя.
Установи
се също, че на тази дата П. е сключил и договор за ученичество с
дружеството-ищец, съгласно който се е задължил да завърши професионалното си
обучение, да работи в дружеството- ищец не по-малко от три години, а в случай
че трудовият му договор бъде прекратен преди изтичане на тригодишния срок,
същият да възстанови на „О.“ АД сумата от 660,00 лв., съгласно чл. 232 от КТ.
Констатира
се, че съгласно Заповед № ***г., Д.П. е прекратил трудовото си правоотношение с ищцовото дружество по
взаимно съгласие и със същата заповед съответно е започнал да дължи неустойка
заради неспазен договор за ученичество в размер на 660,00 лв. Ответникът е
получил покана за доброволно изпълнение от 31.05.2019 г., но е погасил
дължимата и претендирана по настоящото гражданско дело сума от 230,86 лв., едва
след завеждане на делото, а именно- на дата 23.09.2020 г., което се установи от
представения по делото приходен касов ордер, издаден от дружеството-ищец.
Съдът
счита, че следва да отхвърли предявения иск от „О.“ АД срещу Д.С.П. за
заплащане на сумата от 230,86 лв., която представлява сбор от главница в размер
на 207,00 лв., представляваща обезщетение по смисъла на чл. 232, ал.3 от КТ,
ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска – 13.08.2020 г. до
окончателно изплащане на сумата и ведно с мораторната лихва в размер на 23,86
лв. за периода от 26.06.2019 г. до 13.08.2020 г., представляваща обезщетение за
забавено плащане по смисъла на чл. 86 от ЗЗД, поради заплащане на сумата по
време на настоящия процес.
Съдът
счита, че на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, следва да бъде осъден ответника Д.С.П.
да заплати на ищцовото дружество сторените съдебно-деловодни разноски в размер
на 351,41 лв., която сума представлява сбор от държавна такса в размер на 50,00
лв., банков превод – 1,41 лв. и 300,00 лв. за адвокатско възнаграждение, тъй
като същият е станал повод с поведението си за завеждането на настоящото
гражданско дело и е погасил дължимата сума, предмет на настоящия процес, едва
след образуване на настоящото гражданско дело.
Така мотивиран, на основание чл.93, ал.2 от Закона за задълженията и договорите, във връзка с чл.
357 и във връзка с чл. 232, ал. 3 от КТ, Панагюрския
районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от „О.“АД, с ЕИК- **********, със седалище и адрес на управление:***,
офис 3, представлявано от изпълнителния директор – инж. И.Ч., със съдебен
адрес:***, ***- чрез адвокат Е.К.- П. от Пазарджишка адвокатска колегия, срещу Д.С.П.,
с ЕГН- **********,***, иск за заплащане на сумата от 230,86 лв.(двеста и
тридесет лева и осемдесет и шест стотинки), която сума представлява сбор от
главница в размер на 207,00 лв.(двеста и седем лева), представляваща
обезщетение по смисъла на чл.232, ал. 3 от КТ, ведно със законната лихва от
датата на предявяване на исковата молба – 13.08.2020 г. до окончателното
изплащане на вземането и мораторна лихва за периода от 26.06.2019 г. до
13.08.2020 г., в размер на 23,86 лв.(двадесет и три лева и осемдесет и шест
стотинки), представляващи обезщетение за забавено плащане по смисъла на чл. 86
от ЗЗД, тъй като същата сума е била изплатена от Д.П. преди постановяване на
настоящото решение и след предявяване на иска.
ОСЪЖДА Д.С.П., с
ЕГН- **********,***, да заплати на „О.“АД, с ЕИК-
*********, със седалище и адрес на управление:***, офис 3, сторените по делото разноски, в размер на 351,40 ( триста петдесет и един
лева и четиридесет стотинки), която сума представлява сбор от сума в размер на 51,40лв.
(петдесет и един лева и четиридесет стотинки) - държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на
300,00лв.(триста лева).
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е
изготвено с мотивите.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: