№ 178
гр. гр. Димитровград, 23.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседА.е на двадесет и
трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Огнян Хр. Гълъбов
при участието на секретаря Силвия Ив. Димова
като разгледа докладваното от Огнян Хр. Гълъбов Гражданско дело №
20225610101082 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основА.е чл.108 от ЗС.
Ищците Й. В. Ш., Й. Х. Ш., Е. К. Ш., В. А. З., Ц. А. Ц., З. С. Х., А. С. Ш., А. Я. Ш.,
М. Н. А. и Д. Н. А. твърдят в искова молба, че са собственици на имот, находящ се в с.М.
бА., УПИ 10, кв.15 по плана на с.М. бА., по силата на Решение от 09.06.1995г., постановено
по гр.д.№3315/1993г. на РС-Хасково, влязло в сила на 03.07.1995г. С това решение, на
основА.е чл.108 от ЗС, съдът приел за установено правото на собственост на Х*** Ш., Й.
Я.а А.а и А. Я. Ш. върху следния недвижим имот: част от парцел Х в кв.15 по действащия
план на с.М. бА., одобрен със Заповед №131/22.07.1994г., която е идентична с парцел ІІІ в
кв.28 по плана на Б. М. бА. от 1938г., с площ от 720 кв.м., площ при тогавашни грА.ци:
улица, парцел І-общински, парцел ІV- на ** и парцел V- на **, оцветена със зелен цвят на
изготвената от вещото лице скица, която се счита неразделна част от решението. Община М.
бА. била осъдена да предаде владението върху гореописА.я имот на изброените в съдебното
решение ищци. Ищците по настоящото дело се явявали наследници на лицата *** Ш.. Като
собственици на имота те заплащали редовно данък за недвижимия имот, тяхна собственост.
През лятото на 2021г. ищецът Е. К. Ш. поискала от община М. бА. да й се издаде скица на
имота, предвид строителни намерения в него. От служител в общината научила, че такава
скица не може да й бъде издадена, тъй като въпросния имот не бил вече тяхна собственост.
В тази връзка било направено официално искане за издаване на актуална скица на имота, но
такава отново не била издадена на ищците.
Поддържат, че квотите на всеки един от ищците- наследници на процесния имот са
както следва: Й. В. Ш.- 1/6 ид.ч., Й. Х. Ш.- 1/6 ид.ч., Е. К. Ш.- 1/18 ид.ч., В. А. З.- 1/12 ид.ч.,
Ц. А. Ц.- 1/12 ид.ч., З. С. Х.- 1/18 ид.ч., А. С. Ш.- 1/18 ид.ч., А. Я. Ш., М. Н. А.- 1/12 ид.ч. и
Д. Н. А.- 1/12 ид.ч.
1
Посочва, че с оглед представените от третото лице-помагач община М. бА.
документи, можело да се направи извод, че процесния имот се идентифицира в настоящия
план на общината като имот с площ от 720 кв.м., находящ се по плана от 1947г. в местността
„Чалъка“ /Б. М. бА./, парцел ІІІ, кв.28, при грА.ци: улица, парцел І- Брястовска община,
парцел ІV- ** **, парцел V- **. През 1993г. по плана от 1994г. имотът е със следните
индикатори: част от парцел Х в кв.15, а съгласно последните данни, по план от 2004г. той
попада в кв.15, част от парцел ХІІ пл.№157 и част от парцел ХІV с грА.ци: част от парцел
ХІV, парцел ХІІІ, пл.№514 и улица.
Заявява, че с Договор за покупко-продажба от 20.08.2004г. община М. бА. продала
част от процесния имот на ответника М. М. А.. Останалата част от имота била продадена от
общината на ответника „М.“ЕООД с Договор за покупко-продажба от 20.06.2005г.
Предвид изложеното, ищците предявяват против ответниците „М.“ЕООД и М. М. А.
иск с правно основА.е чл.108 от ЗС, с който искат те да бъдат признати от съда за
собственици на процесния имот по отношение на двамата ответници, както и последните да
бъдат осъдени да им предадат владението на имота, който владеят без правно основА.е.
Претендират присъждане и на направените по делото разноски.
Ответникът „М.“ЕООД депозира отговор на исковата молба, в който поддържа, че
спор за собственост съществува реално само между ищците и последния приобретател на
имота, който считал себе си за собственик въз основа на придобивна сделка, по която е
страна. В настоящия случай последните приобретатели на процесния имот били „М.“ЕООД
и М. А.. Поддържа, че с горепосочения договор, сключен с община М. бА. в резултат на
проведен търг на 13.05.2005г., закупил недвижим имот, ведно с находящата се в него
незавършена сграда, за сумата от 120000 лева, която заплатил по банков път на продавача.
Последният от своя страна се легитимирал като собственик на продавА.я имот, а ответника
се явявал добросъвестен приобретател на същия. В исковата молба не се излагали
обстоятелства каква точно част от закупения имот с обща площ от 5250 кв.м. ищците
претендират да им се предаде. Заявява, че оспорва скица №244/29.06.2022г., издадена от
община М. бА. по искане на ищците и приложена към исковата молба. Заявява, че
ответника е придобил валидно собствеността върху закупения имот на 20.06.2005г., тъй
като продавачът община М. бА. е притежавала собствеността върху този имот. Ищците не
били реализирали правата си по решението от 09.06.1995г. по гр.д.№3315/1993г. на РС-
Хасково, влязло в сила на 03.07.1995г., поради което загубили правото си на собственост
върху процесния имот, придобит чрез покупко-продажба през 1947г. и наследствено
правоприемство. В мотивите към решението по горепосоченото дело РС-Хасково приел, че
имота на ищците не съществува като самостоятелно обособен имот и представлява части от
други два парцела по действащия регулационен план на с.М. бА., като съдът няма
правомощие да променя този план, доколкото това е от компетентността на общинската
администрация. По делото не се представят доказателства, че ищците са искали община М.
бА. да деактува процесния имот като общинска собственост, нито че са поискали да се
попълни техния имот в кадастралния план на селото, както и да се обособи самостоятелен
2
УПИ с площ от 720 кв.м., записан като тяхна собственост в разписния лист към плана, за да
реализират правата си по влязлото в сила решение по гр.д.№3315/1993г. на РС-Хасково. Не
са представени доказателства ищците да са обжалвали административни актове на кмета на
общината, с които е постановен отказ да се удовлетворят техни искА.я. Липсват данни
ищците да са предприели принудително реализиране на правата си по постановеното
съдебно решение на РС-Хасково. На следващо място, ищците не представят доказателства
да са обжалвали по реда на ЗУТ последващото изменение на регулационния план на с.М.
бА. и одобрения ПУП - план за регулация на УПИ ХIV-157, от който е обособен УПИ „за
жилищно строителство“ с площ 700 кв.м. и УПИ ХII-157 за „Културен дом-читалище“ без да
се обособява самостоятелно УПИ за ищците. След проведен търг новообразувА.те УПИ
били продадени на М. А. и „М.“ЕООД, но въпреки, че така било засегнато правото на
собственост на ищците, признато с решението по гр.д.№3315/1993г. на РС-Хасково, те не
обжалвали административните актове. Освен изложеното, заявява, че от 1995г. до
настоящия момент ищците не са осъществявали владение върху процесния имот. Той бил
валидно отчужден от община М. бА. в полза на другите двама ответници, които също
валидно придобили правото на собственост върху претендирА.те от ищците части от този
имот. На последно място оспорва, че процесния имот, предмет на решението по гр.д.№
3315/1993г. на РС-Хасково е част от УПИ ХII-157 в квартал 15 закупен от „М.“ЕООД в
резултат на търг, проведен на 13.05.2005г. и сключен договор за покупко-продажба на
20.06.2005г. Позовава се на изтекла 5-годишна придобивна давност върху закупения
добросъвестно от него имот, който от 2005г. владеел непрекъснато и необезпокоявано, като
заплащал дължимите данъци на община М. бА.. Иска съдът да отхвърли предявения против
него иск, като осъди ищците да му заплатят направените по делото разноски.
Ответникът М. М. А. не депозира отговор на исковата молба. В хода на
производството по делото, чрез пълномощника си заявява становище, че предявения срещу
ответника иск е неоснователен и недопустим, тъй като за ищците липсва правен интерес от
предявяването му към него. Поддържа изцяло изложеното в отговора на исковата молба от
първия ответник. Заявява, че е закупил своя имот с Договор за покупко-продажба, сключен
на 11.08.2004г.хс продавача община М. бА., въз основа на проведен и спечелен търг от
30.07.2004г. При продажбата на имота община М. бА. се е легитимирала като собственик с
надлежни документи, поради което валидно прехвърлила правото си на собственост върху
имота на купувача М. М. А., който го придобил на правно основА.е и се явявал негов
добросъвестен приобретател. Ищците не били реализирали правата си по решението от
09.06.1995г. по гр.д.№3315/1993г. на РС-Хасково, влязло в сила на 03.07.1995г., поради
което били загубили правото си на собственост върху процесния имот, придобит чрез
покупко-продажба през 1947г. и наследствено правоприемство, респ.в частта, в която този
имот засяга УПИ ХIV, кв.15 с площ 700 кв.м., собственост на М. А.. След закупуването на
УПИ ХIV, кв.15 с площ 700 кв.м. в резултат на спечелен търг на 30.07.2005г. от ответника
М. А., ищците не са обжалвали административната процедура, нито са осъществявали
владение върху този имот от 1995г. до настоящия момент. След придобиване на правото на
собственост върху имота на 11.08.2004г., с договор за покупко-продажба, вписан в СВ-
3
Хасково под №247, том VI, рег.№5026, ответникът А. е декларирал собствеността си върху
имота в Данъчна служба при община М. бА., като редовно заплащал дължимите за имота
данъци и такси и осъществявал владение върху него, което било непрекъснато, несмущавано
и необезпокоявано от никого. В случай, че община М. бА. не била прехвърлила валидно с
договора за покупко-продажба процесния имот, то ответника заявява, че като добросъвестен
приобретател го е придобил на основА.е кратката 5-годишна придобивна давност, считано
от 11.08.2004г. Оспорва идентичността на претендирА.я от ищците имот с УПИ ХIV, кв.15 с
площ 700 кв.м., собственост на М. А., изцяло или с част от имота. Иска съдът да отхвърли
предявените против ответниците искове като неоснователни. Претендира присъждане на
направените по делото разноски.
Третото лице -помагач Община М. бА., депозира отговор на исковата молба, в който
поддържа, че предявения иск с правно основА.е чл.108 от ЗС е неоснователен. Действително
с горепосоченото съдебно решение от 1995г. било установено по отношение на община М.
бА., че братята ** Ш.и, както и наследниците на ** Ш., са собственици на процесния
недвижим имот, като съдът е осъдил общината да владението му на собствениците. Налице
обаче било разминаване в описА.ето на имота в скицата и диспозитива на решението, което
не позволявало правилната идентификация на имота. След влизане на горепосоченото
съдебно решение в сила, собствениците на имота трябвало да извършат необходимите
действия по попълване на кадастралния план на населеното място. Липсата на допълване на
кадастралния план водело и до липса на отбелязване на процесния имот като собствен на
братя Ш.и и техните наследници в разписния списък по чл.13 ал.2 от ЗТСУ, който се явявал
приложение към кадастралния план. Собствениците и техните наследници не били
предприели и действия по заявяване на промяна на строителния и регулационен план,
съгласно параграф 2, ал.1 от действащия по това време ППЗТСУ, с която е следвало да се
отрази статута на имота по отношение на застрояването и благоустрояването. При липсата
на горните искА.я от страна на Ш.и общината не можела сама да определи грА.ците и да
допълни кадастралния и регулационния план с процесния имот. Собствениците трябвало да
заявят исканата промяна, за да се прецени как ще се осъществи допълването на плана на М.
бА. или ще се обезщетят собствениците или ще им се предложи замяна с друг имот. На
следващо място, поддържа ,че собствениците не били предприели никакви действия за
ограждане, владение и своене на имота, откакто е влязло съдебното решение за връщането
му. При това положение към 2004г. в община М. бА. нямало сведения в кадастралния и
регулационния план, както и в разписния лист, за собствеността и местоположението на
имота на Ш.и. През 2004г. бил приет подробен устройствен план- план за регулация на УПИ
ХIV-157, от който е обособен УПИ „за жилищно строителство“ с площ 700 кв.м. и УПИ ХII-
157 за „Културен дом-читалище“. Заповедта била съобщена по реда на чл.128 ал.3 от ЗУТ на
заинтересовА.те лица и влязла в сила, след като изтекъл срока за обжалване. Общината
нямала данни от имотния регистър, че Ш.и са собственици на имот засегнат от изменението
на плана. За новообразувА.те общински имоти били издадени актове за частна общинска
собственост, като след оргА.зиране на търгове общината продала същите на М. М. А. и на
„М.“ЕООД с договор за продажба на общински имот от 20.06.2005г.
4
С оглед на изложеното, оспорва твърдението на ищците, че са собственици на целите
или части от процесните недвижими имоти. Твърди, че същите не са устаноВ. собствеността
и местоположението на имота си като части или цял имот от УПИ ХIV-157 и УПИ ХII-157.
На следващо място, оспорва твърдението, че ищците са владели и ползвали имота, като
поддържа, че през цялото време, от влизане в сила на съдебното решение- 03.07.1995г., до
продажбата на двата имота, същите били ползвА. за обществени нужди от община М. бА.,
като в нейна полза била изтекла придобивна давност. Оспорва твърдението, че имота е
отразен в кадастралния план на с.М. бА., като твърди, че той не е отразен като собствен на
ищците или техните наследодатели, нито в кадастралния, нито в застроителния и
регулационен план на селото, нито в имотния регистър или в разписния лист. Поддържа, че
имота е бил част от имоти, ползвА. за задоволяване на обществени нужди на общината.
Заявява, че община М. бА. правилно е издала заповед за обособяване на два нови УПИ и
издала актове за частна общинска собственост за същите. Моли съдът да отхвърли
предявените искове по чл.108 от ЗС за предаване владението на процесния имот, като
неоснователни. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Съдът, като прецени събрА.те по делото доказателства – поотделно и в тяхната
общност, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от представеното с исковата молба Решение от 09.06.1995г., издадено по гр.д.
№3315/1993г. по описа на РС-Хасково, съдът е приел за установено правото на собственост
на Х*** Ш., Й. Я.а А.а и А. Я. Ш. върху следния недвижим имот: част от парцел Х в
квартал 15 по действащия план на с.М. бА., одобрен със Заповед №131/22.07.1994г., която е
идентична с парцел III в квартал 28 по плана на Б. М. бА. от 1938г. ,с площ от 720 кв.м., при
тогавашни грА.ци: улица, парцел I- общински, парцел IV- на ** и парцел V- на **, оцветена
със зелен цвят на изготвената от вещото лице скица, която да се счита неразделна част от
съдебното решение. Община М. бА. е осъдена да предаде владението на така описА.я
недвижим имот на ищците по делото. Въпросното решение е влязло в сила на 03.07.1995г.
Съгласно представените по делото Удостоверения за наследници, наследник на *
А.ов Ш., починал на 26.04.1995г. е Й. В. Ш., наследник на ** Ш., починала на 13.03.1997г., е
Й. Х. Ш., наследници на А. *ев Ш., починал на 16.11.2007г., са В. А. З. и Ц. А. Ц.,
наследници на ** Ш., починал на 09.05.2013г., са Е. К. Ш., З. С. Х. и А. С. Ш., наследник на
** Ш., починал на 03.05.1996г., е Й. Х. Ш., наследници на ** А.ов Ш., починал на
20.09.1982г., са А. Я. Ш., М. Н. А. и Д. Н. А..
Със Заповед №77/31.05.2004г. кмета на община М. бА. е одобрил подробен
градоустройствен план – план за регулация на УПИ ХII-157, кв.15 по плана на с.М. бА.,
област Хасково, като същността на промяната се състои в разД.ето на УПИ XII- 157, кв.15
на два самостоятелни УПИ, както следва: УПИ ХIV- за жилищно строителство с площ от
700 кв.м. и лице 17,5 м. и УПИ ХII-157 – за културен дом и читалище.
Видно от Акт за общинска собственост №724/01.06.2004г., съставен от кмета на
община М. бА., УПИ ХIV, кв.15, по плана на с.М. бА., област Хасково, с площ на имота 700
кв.м., находящ се в с.М. бА., при грА.ци: две улици, УПИ ХII, УПИ Х и УПИ XIII, е актуван
5
като частна общинска собственост.
Съгласно Акт за общинска собственост №762/12.10.2004г., съставен от кмета на
община М. бА., УПИ ХII-157, кв.15 по плана на с.М. бА., с площ от 5250 кв.м., ведно с
незавършена сграда „Културен дом“, със застроена площ 2458,11 кв.м. и РЗП 3166,62 кв.м.,
находящ се в с.М. бА., при грА.ци на имота – за културен дом и читалище, при грА.ци:
четири улици, УПИ Х, УПИ ХIV и имот пл.№510, е актуван като частна общинска
собственост.
С Договор за продажба на общинска земя, на 11.08.2004г. община М. бА. продала на
ответника М. М. А. недвижим имот общинска собственост, спечелен на търг проведен на
30.07.2004г.- Протокол №12, Заповед на кмета на общината №112/30.07.2004г., а именно:
УПИ ХIV, кв.15, по плана на с.М. бА., област Хасково, одобрен със Заповед №77/2004г.,
целия с площ 700 кв.м., при грА.ци: две улици, УПИ ХII, УПИ Х и УПИ XIII, за сумата от
2100 лева, изплатени напълно по банков път от купувача. Владеенето на имота се предава на
11.08.2004г. след подписване на договора, който представлява изпълнително основА.е,
съгласно чл.237 б.“ж“ от ГПК.
С Декларация по чл.14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижим имот от
13.01.2006г. М. Миошев А. декларирал пред община М. бА., че от 11.98.2004г. е собственик
на УПИ ХIV, кв.15, по плана на с.М. бА., област Хасково, с площ от 700 кв.м. Съгласно
Удостоверение за наличие или липса на задължения от 06.12.2022г., издадено от община М.
бА., М. М. А. няма задължения за местни данъци и такса битови отпадъци към община М.
бА., сектор „Местни данъци и такси“.
Съгласно представени Договор за ползване на имот от 13.06.2009г. М. М. А. е
предоставил на „М.С“ООД за ползване от 13.06.2009г. до 31.12.20016г. собствена
асфалтирана площадка УПИ ХIV, кв.15, по плана на с.М. бА., област Хасково, с площ от 700
кв.м, срещу поддържането на асфалтовата площадка в добро състояние и при необходимост
закърпване или преасфалтиране, периодично почистване от храсти, саморасли дръвчета и
високи треви.
На 30.07.2017г. е сключен Договор за ползване на имот, съгласно който М. М. А. е
предоставил на „Б.“ЕООД за ползване от 30.07.2017г. за срок от 5 години, асфалтирана
площадка- УПИ ХIV, кв.15, по плана на с.М. бА., област Хасково, с площ от 700 кв.м, срещу
поддържането на асфалтовата площадка в добро състояние и при необходимост закърпване
или преасфалтиране, периодично почистване от храсти, саморасли дръвчета и високи треви.
Видно от приетия като доказателство по делото препис от Договор за продажба на
недвижим имот, на 20.06.2005г. община М. бА. е продала на ответник „М.“ЕООД недвижим
имот, общинска собственост, спечелен на търг проведен на 13.05.2005г.- Протокол №2,
Заповед на кмета на Общината №82/13.05.2005г., а именно: УПИ ХII, пл.№157, в кв.15 с
площ от 5250 кв.м., ведно с находящата се в него незавършена сграда /Културен дом/ с
разгъната застроена площ от 3166,62 кв.м. по плана на с.М. бА., одобрен със Заповед
№51/1990г., при грА.ци: четири улици, УПИ Х, УПИ ХIV и имот пл.№510, за сумата от
120000 лева, изплатена напълно по банков път от купувача. Владеенето на имота се предава
6
на 20.06.2005г., след подписване на договора, който представлява изпълнително основА.е
съгласно чл.237 б.“ж“ от ГПК.
От представената с исковата молба Приходна квитанция от 05.04.2021г. се
установява, че ищецът Е. К. Ш. е платила в полза на община М. бА. данък за недвижимия
имот и такса битови отпадъци за 2021г. в размер на общо 13,90 лева.
За изясняване на обстоятелствата по делото, по искане на стрА.те съдът допусна до
разпит свидетелите *** и М. П. Д., посочени от ищците и свидетелите ** М. И. и Б. Ф. В.,
посочени от ответниците.
Според показА.ята на свид.**, собственици на процесния имот били трима братя,
като тя живеела в съседство с тях и им била племенница. Въпросният имот бил закупен от
вуйчовците й, като те искали да построят сграда в него, която да се ползва като вила или
почивна станция. През 1947г. била извършена национализация на имота. Свидетелят не
знаела кога наследниците са си възстаноВ. правото на собственост над имота. Твърди, че
ищците идвали почти всяка година по празниците , като отивали и до община М. бА., за да
платят данъците. Свидетелят посочва, че две години ходила с Й. Ш., за да плати тя данъците
си в общината. Заявява, че последната я водила да види имота, като описва, че в него имало
построена голяма обществена построка, която била в твърде неугледен вид. Самото място
било празно. От баща си знаела, че там спирали таксиметрови коли, които ползвали парцела
за паркинг. Свидетелят твърди ,че последно придружавала Е. Ш. и З. Х. до мястото между
2007г. и 2009г.
В своите показА.я свид.** посочва, че познавал стария ** Ш., жена му Е., децата и
внуците им. За имота им в с.М. бА. знаел много отдавна. Обяснявали му, че когато имат
достатъчно средства ще построят нещо в имота и ще му дадат да ползва помещение в него.
Знаел, че си плащат таксите по банков път или чрез Изипей. Свидетелят не бил ходил до
процесния имот. Ищците му споделяли, че мястото е празно.
От своя страна свид.Д. посочва ,че работи в община М. бА. от 01.02.2000г, като
старши специалист ТСУ. Не познавала делото „Ш.и“. За първи път чула за него преди две
години, когато им донесли съдебно решение и се запознали с него. По време на работата й
не й бил попадал нотариален акт или друга информация за тези имоти. В случай, че имало
такъв нотариален акт, то той трябвало да се донесе, за да се впише. От 2000 година вписвали
всяко съдебно решение в разписна книга. Не било необходимо титулярите на съдебното
решение да подадат специална молба за вписване в кадастралния план, като подавали молба
само ако имат нещо за възстановяване. Съдебното решение й било представено през 2021г.
или през 2022г. от госпожа Ш., като именно свидетеля я информирала, че те нямат там имот
и парцелите са отдавна продадени. Към 2004г., когато било направено последното
изменение на регулаторния план, свидетеля нямала информация за нечии претенции към
имота. Известно й било къде се намира въпросното място. Не била виждала имота да е
ограден или да се ползва за нещо. Ограда зад спирката имало на друг имот. Не била
обръщала внимА.е дали там се съхранява техника или машини. Мястото било празно като в
него спирали коли. Настилката била от асфалт. Празната площ не била обозначена като
7
паркинг, но на нея спирали коли.
Според свид.И. -брат на ответника М. А., той е съдружник във фирма „М.с“ООД,
като такъв бил и през периода от 2009г. до 2016г. Известен му бил договора за ползване на
недвижим имот в с.М. бА.. Фирмата се зА.мавала със строителство и търговия. Мястото в
с.М. бА. ползвали за строителни работи и съхранение на техниката. По това време
изпълнявали проект по програма „Красива България“ и работели в община М. бА.. Имота
ползвали основно за склад, тъй като терена бил асфалтиран и се намирал в центъра на
селото. Складирали в него материали и техника , които били нужни за обектите в М. бА..
Когато започнали да ползват имота имало асфалт. Не се наложило да асфалтират имота, като
след изтичане на договора го остаВ. в добър вид. Договорът бил за седем години, като имота
бил ползван през целия период. Когато остаВ. техниката и материалите на фирмата в имота,
те напраВ. временна ограда с мрежи и ламарина. След изтичане на срока на договора,
оградата била премахната. Съседния имот бил на общината, като свидетелят нямал
представа кой и кога го е купил. Твърди, че в него постоянно спирали коли. През целия
период, през който ползвали имота, никой друг не го бил посещавал и не бил твърдял, че е
негов собственик. Свидетелят знаел, че негов единствен собственик е М. А., като това
обстоятелство било известно на цялата община и район. В имота сдвидтелят бил почти
всеки ден през периода на договора.
В своите показА.я свид.В. посочва, че е син на управителя на „ВиК Б.“ЕООД Фитие
М. В., като той бил неин пълномощник от преди 2017г. Известен му бил договорът, който
майка му подписала през 2017г. за ползване на имота на М. А. в центъра на с.М. бА..
Фирмата им изпълнявала обществени поръчки в селото, като ползвала имота за склад на
техниката си. Твърди, че лично М. А. им показал имота и те знаели, че е негов. През времето
на договора имотът бил в много добро състояние. Ползван бил за открит склад, като в него
складирали техниката си, както и строителни материали. Ползвали имота от 2017г. до 2022г.
През това време никой не бил оспорвал собствеността на имота. Знаел, че предишния
наемател на парцела била фирма „М.с“. В периода през който фирмата на свидетеля
стопА.свала мястото, те го били оградили с телени мрежи, които премахнали когато го
напуснали.
За изясняване на делото от фактическа страна съдът назначи и прие заключение на
съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице С. Т. С.. Съгласно това
заключение, в действащия кадастрален и регулационен план на с.М. бА. не съществува
обособен самостоятелен имот, съответстващ на описА.я в Решение от 09.06.1995г. по гр.д.
№315/1993г. на РС-Хасково, представляващ част от парцел Х в кв.15 по плана на селото,
която част е идентична с парцел ІІІ в кв.28 по плана на Б. М. бА. от 1938г. с площ от 720
кв.м. Към настоящия момент, основен ПУП на с.М. бА. е този одобрен със Заповед
№51/20.03.1990г. На базата на този план са правени частични изменения- в конкретния
случай: частично изменение на регулационния план, одобрен със Заповед №131/22.07.1994г.
и изменение на плана за регулация, одобрено със Заповед №77/31.05.2004г. ОписА.ят в
горепосоченото решение имот не е отразен/попълнен/нанесен в действащия кадастрален и
8
регулационен план. В диспозитива на процесното решение на РС-Хасково този имот
еднозначно е определен като идентичен с парцел ІІІ в кв.28 по плана от 1938г. В конкретния
случай не може да се използва георефериране, поради това, че планът от 1938г. е в локална
координатна система и съответно не са изчислени трансформационни параметри.Поради
тази причина са използвА. основните линии на уличната мрежа, които в обхвата на
разработката не са променяни. Експертизата установява пълната идентичност на имотите
южно от процесния имот в кв.16, със съответните парцели по плана от 1938г. Сградите по
северната имотна грА.ца в съседния на процесния имот /пл.№159 по действащия план/ не са
променяни и представляват южната имотна грА.ца на процесния имот. Измененията на
регулационния план след Заповед №131/22.07.1994г. не отразяват описА.я в диспозитива на
Решение от 09.06.1995г. по гр.д.№3315/1993г. на РС-Хасково имот. В разписния списък към
действащия план също не е отразен възстановения имот. УПИ ХІV в кв.15, собственост на
М. М. А., е отразен в плана и в разписния списък към него. Имотът не е претърпял
градоустройствени изменения. Не е застроен или ограден. Върху част от него се вижда
асфалтова настилка. Ползва се за паркинг. УПИ ХІІ-157 в кв.15, собственост на „М.“ЕООД,
е отразен в плана и в разписния лист към него. Имотът не е претърпял градоустройствени
изменения. Не е застроен или ограден. По-голямата част от имота е затревена, останалата
част се ползва за паркинг. Процесният имот не е нанесен в кадастралните и регулационни
планове, както и в разписните списъци към настоящия момент и към датата на завеждане на
исковата молба- 14.07.2022г.По действащия ПУП той попада в УПИ ХІІ- 294 кв.м., в УПИ
ХІV- 286 кв.м. и улица – 140 кв.м. В техническата служба на община М. бА. няма преписка
за отразяване на описА.я в горепосоченото съдебно решение на РС-Хасково от 1995г.
поземлен имот. Съответно няма запис в разписния лист към плана. Закупеният от М. М. А.
УПИ ХІV кв.15 с площ 700 кв.м. с Договор от 11.08.2004г. е вписан в разписния лист.
Закупеният от „М.“ЕООД УПИ ХІІ-157, в кв.15 с площ от 5250 кв.м. с Договор от
20.06.2005г. е вписан в разписния лист.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Безспорно установено по делото е, че с Решение от 09.06.1995г., издадено по гр.д.
№3315/1993г. по описа на РС-Хасково, влязло в сила на 03.07.1995г., съдът е приел за
установено правото на собственост на Х*** Ш., Й. Я.а А.а и А. Я. Ш. върху следния
недвижим имот: част от парцел Х в квартал 15 по действащия план на с.М. бА., одобрен със
Заповед №131/22.07.1994г., която е идентична с парцел III в квартал 28 по плана на Б. М. бА.
от 1938г. ,с площ от 720 кв.м., като община М. бА. е осъдена да предаде владението на така
описА.я недвижим имот на ищците по делото. Няма спор по делото, че със Заповед
№77/31.05.2004г. кмета на община М. бА. е одобрил подробен градоустройствен план –
план за регулация на УПИ ХII-157, кв.15 по плана на с.М. бА., област Хасково, като УПИ
XII- 157, кв.15 е бил разделен на два самостоятелни УПИ - УПИ ХIV- за жилищно
строителство с площ от 700 кв.м. и УПИ ХII-157 – за културен дом и читалище. Безспорно
установено по делото е, че с актове за общинска собственост, през 2004г. на кмета на
9
община М. бА., горепосочените два УПИ са актувА. като частна общинска собственост. На
последно място, не се спори между стрА.те, че след проведен на 30.07.2004г. търг, с Договор
за продажба на общинска земя, на 11.08.2004г. община М. бА. продала на ответника М. М.
А. недвижим имот общинска собственост -УПИ ХIV, кв.15, по плана на с.М. бА., област
Хасково, с площ 700 кв.м., при грА.ци: две улици, УПИ ХII, УПИ Х и УПИ XIII, а на
20.06.2005г. с Договор за продажба на недвижим имот, община М. бА. е продала на
ответника „М.“ЕООД спечелен на търг проведен на 13.05.2005г. недвижим имот УПИ ХII,
пл.№157, в кв.15 с площ от 5250 кв.м., ведно с находящата се в него незавършена сграда
/Културен дом/ с разгъната застроена площ от 3166,62 кв.м., при грА.ци: четири улици, УПИ
Х, УПИ ХIV и имот пл.№510.
Спорно по делото е собственици ли са ищците на част от гореописА.те по горе два
УПИ и владеят ли се те от ответниците без да имат основА.е за това.
Съгласно разпоредбата на чл.108 от Закона за собствеността, собственикът може да
иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основА.е за това.
В настоящият случай, ищците твърдят, че са собственици на 720 кв.м. попадащи в
образувА.те през 2004г. УПИ ХIV и УПИ ХII-157, в кв.15 по плана на с.М. бА., област
Хасково, позовавайки се на постановеното в полза на техните наследодатели Решение от
09.06.1995г., издадено по гр.д.№3315/1993г. по описа на РС-Хасково, влязло в сила на
03.07.1995г., с което община М. бА. е била осъдена да им предаде владението на процесния
недвижим имот, както и на основА.е Нотариален акт за покупко-продажба №136, том ІІ, рег.
№2644, дело №529/1947г. Поддържат, че въпросните два имота се владеят без основА.е от
двамата ответника, като искат съдът да ги осъди да им предадат съответната част от тези
имоти, собственост на ищците.
Съдът намира, че от събрА.те по делото доказателства безспорно се установи, че
ищците, респ.техните наследодатели, не са поискали своевременно да бъде попълнен
действащия към този момент кадастрален и регулационен план на с.М. бА., одобрен със
Заповед №51/20.03.1990г. и частично изменен със Заповед №131/22.07.1994г., с процесния
имот след постановяване на Решение от 09.06.1995г., издадено по гр.д.№3315/1993г. по
описа на РС-Хасково, влязло в сила на 03.07.1995г. Не се събраха и доказателства, че
ищците по това решение са предприели някакви действия по неговото изпълнение. Липсва
искане от страна на ищците и за попълване на кадастралния и регулационен план на с.М.
бА. с процесния имот и след изменението на плана със Заповед №77/31.05.2004г., в резултат
на което част от УПИ ХІІ-157 в кв.15, общинска собственост, е деактуван, като се обособява
УПИ ХІV. За този новообособен имот е от община М. бА. е бил проведен търг на
30.07.2004г., обявен със Заповед №112/30.07.2004г., в който ответника М. А. е бил обявен за
купувач, като той е сключил договор за покупко-продажба на имота с общината. Не се
събраха доказателства ищците да са обжалвали административните актове по обявената
тръжна процедура, въпреки, че правото им на собственост е било засегнато от нея, тъй като
в УПИ ХІV попадат 286 кв.м. от техния имот /съгласно заключението на назначената по
настоящото дело експертиза/. Ищците са продължили да бездействат и през 2005г., когато
10
със Заповед №82/13.05.2005г. на кмета на община М. бА. е бил обявен търг за продажбата на
УПИХІІ-157. Този търг е бил проведен на 13.05.2005г., като участника в него- ответника
„М.“ЕООД е бил обявен за купувач, като след това е сключил с общината договор за
покупко-продажба. Ищците не са обжалвали административните актове и по тази тръжна
процедура, въпреки, че в УПИ ХІІ-157 са попаднали 294 кв.м. от процесния имот. Съгласно
заключението на вещото лице, изготвило съдебно-техническата експертиза по делото, в
техническата служба на община М. бА., в разписния лист към плана, ответниците М. А. и
„М.“ЕООД са отразени като собственици на двата имота. Същевременно, в разписния лист
липсва отбелязване, че ищците са собственици на процесния имот, въз основа на решението
по гр.д.№3315/1993г. на РС-Хасково, заемащ части от УПИХІІ и УПИ ХІV.
В хода на производството по делото от страна на ищците не бяха ангажирА.
доказателства, че след 1995г. те са започнали да владеят процесния имот като собственици.
Освен, че не са предприели действия да попълнят действащия към този момент кадастрален
и регулационен план на с.М. бА. и не са били вписА. в разписния лист към плана, като
собственици на имота, те не са извършили и никакви действия, с които да демонстрират
пред околните, че владеят същия и са негови собственици. Не се установиха доказателства
ищците да са ограждали въпросния имот, да са го почиствали или да са извършвали в него
каквато и да е строителна или стопанска дейност. Имотът не е бил ограден и обособен, като
през целия период по никакъв явен за околните начин ищците не са демонстрирали, че са
негови собственици. АнгажирА.те от ищците свидетели *** и М. П. Д. не изнесоха
информация, от която да се установи по безспорен начин, че те са владеели процесния имот,
като са демонстрирали явно и необезпокоявано, че са негови собственици. Свид.** в
показА.ята си поддържа ,че ходила до имота заедно с Й. Ш., но това е станало два пъти и то
през периода от 2007г. до 2009г. Според нея в имота имало построена обществена постройка
в твърде неугледен вид, а самото място било празно и там спирали таксиметрови коли,
които използвали парцела за паркинг. От своя страна свид.** твърди, че не бил ходил до
процесния имот, но от ищците знаел, че те имат такъв, който се намира в с.М. бА.. Също от
тях знаел, че мястото е празно и те заплащат дължимите такси за него по банков път. В
показА.ята си свид.Д. старши специалист в отдел ТСУ при община М. бА., поддържа, че
през 2021г. -2022г. й било донесено съдебно решение по делото „Ш.и“, като именно тя
информирала ищците, че двата парцела, в които попадал въпросния имот, са отдавна
продадени. Самото място било празно, като в него спирали коли. Към 2004г., когато било
направено последното изменение на регулаторния план, свидетеля нямала информация за
нечии претенции към имота.
Същевременно, след като закупил на 11.08.2004г. УПИ ХІV по плана на с.М. бА.,
ответникът М. А. е декларирал собствеността си върху него в Данъчна служба при община
М. бА.. Редовно заплащал след този момент дължимите за имота данъци и такси към
общината, като е демонстрирал, че владее същия предоставяйки го за ползване на трети
лица. В тази насока по делото бяха представени два договора за ползване на имота като
асфалтова площадка и открит склад за периода от м.юни 2009г. до края на м.декември 2016г.
11
с ползвател „М.С“ООД и за периода от 30.07.2017г. до 30.07.2022г. с ползвател
ВиК“Б.“ЕООД. В подкрепа на гореизложените обстоятелства бяха и показА.ята на
разпитА.те по делото свидетели **- представител на ВиК“Б.“ЕООД и Е. И.- съдружник в
„М.С“ООД, които потвърдиха наличието на горепосочените два договора за ползване на
имота, сключени с М. А., като посочиха, че през двата периода са ползвали тези имоти и са
държали в тях своя техника и строителни материали. В показА.ята си и двамата свидетели
отричат през време на ползването на имота трети лица да са предявявали каквито и да е
претенции към тях или да са искали да ги напуснат с твърдения, че те, а не ответника А. са
собственици на имота.
От друга страна, след като на 20.06.2005г. втория ответник „М.“ЕООД след проведен
търг, закупил от община М. бА. УПИ ХII, пл.№157, в кв.15 с площ от 5250 кв.м., ведно с
находящата се в него незавършена сграда /Културен дом/ по плана на с.М. бА., той
декларирал същия имот в Данъчна служба на общината. Започнал да заплаща редовно
данъците за него, като предприел събаряне на недовършената сграда в имота и го разчистил.
По този начин, втория ответник също извършил действия на собственик на имота, като до
депозиране на исковата молба в съда те не били оспорвА. от никого.
С оглед на изложеното, съдът намира предявения срещу ответниците иск с правно
основА.е чл.108 от ЗС за неоснователен и недоказан. Въпреки, че с Решение от 09.06.1995г.
по гр.д.№3315/1993г. на РС-Хасково, влязло в сила на 03.07.1995г., съдът е приел за
установено правото на собственост на наследодателите на ищците върху процесния
недвижим имот, представляващ част от парцел Х в квартал 15 по действащия план на с.М.
бА., одобрен със Заповед №131/22.07.1994г., с площ от 720 кв.м., до момента на предявяване
на исковата молба в съда, те не са предприели никакви действия, с които да демонстрират
правото си на собственост върху този имот. Липсва искане от страна на ищците за
попълване на кадастралния и регулационен план на с.М. бА. с процесния имот, както и за
вписването им в разписния списък към действащия план за вписването им като собственици
на имота. Не се установи след постановяване на горепосоченото съдебно решение те да са
започнали да владеят имота, като негови собственици и да са демонстрирали по какъвто и да
е начин своите собственически права над него. Имотът не е бил ограден, като ищците не са
предприели и никакви действия за облагородяването или застрояването му. Не се събраха
доказателства ищците да са обжалвали административните актове по обявените две тръжни
процедури през 2004г. и 2005г., въпреки, че правото им на собственост е било засегнато от
тях, доколкото части от техния имот са попадали в парцела на ответника А., респ.в парцела
на ответника „М.“ЕООД.
Същевременно, ответници са придобили своите имоти по възмезден начин, след
спечелени търгове, обявени от община М. бА., заплатени тръжни цени и сключени договори
за покупко- продажба на същите. След като са закупили имотите си ответниците са ги
декларирали в общината и са били вписА. в разписния лист към плана, като техни
собственици. Започнали са да заплащат и дължимия местен данък и такса битови отпадъци в
полза на община М. бА.. Ответникът „М.“ЕООД е премахнал изградената в парцела му в
12
груб строеж сграда, а ответникът М. А. е сключил два договора за предоставяне ползването
на имота си на трети лица, като паркинг и открит склад. Въпреки извършените от тях
собственически действия по отношение на двата имота, ищците по никакъв начин не са
оспорили през периода от 2004г. до 2021г. правото на собственост на ответниците, които
през цялото време са владеели своите парцели явно, непрекъснато и необезпокоявано.
Съгласно разпоредбата на чл.79 ал.2 от ЗС, ако владението на недвижимия имот е
добросъвестно, правото на собственост се придобива с непрекъснато владение в
продължение на 5 години. Поради това, дори да се приеме, че към момента на продажбата на
двата имота от община М. бА. на двамата ответника продавача не е бил техен собственик,
М. А. и „М.“ЕООД са придобили своите парцели след като са ги владели добросъвестно и
непрекъснато в продължение на 5 години. В случая, безспорно двамата ответника са владели
имотите си добросъвестно, тъй като са придобили същите по възмезден начин- след
провеждане на търг, без да знаят, че община М. бА. не е техен собственик и след заплащане
на постигнатата тръжна цена на продавача.
С оглед на това, съдът счита, че М. А. е собственик на УПИ ХIV, кв.15, по плана на
с.М. бА., област Хасково, с площ 700 кв.м., при грА.ци: две улици, УПИ ХII, УПИ Х и УПИ
XIII, а „М.“ЕООД е собственик на УПИ ХII, пл.№157, в кв.15, по плана на с.М. бА., област
Хасково, с площ от 5250 кв.м., ведно с находящата се в него незавършена сграда /Културен
дом/ с разгъната застроена площ от 3166,62 кв.м., при грА.ци: четири улици, УПИ Х, УПИ
ХIV и имот пл.№510.
Предвид изложеното, предявения от ищците против ответниците иск с правно
основА.е чл.108 от ЗС се явява неоснователен и недоказан, поради което следва да бъде
отхвърлен.
При този изход на делото, на основА.е чл.78 ал.3 от ГПК, ищците следва да бъдат
осъдени да заплатят в полза на ответниците направените от тях деловодни разноски, от
които: за „М.“ЕООД- 3000 лева адвокатско възнаграждение и 150 лева платено
възнаграждение за вещо лице; в полза на М. А.- 2000 лева адвокатско възнаграждение и 317
лева възнаграждение за вещо лице.
Съгласно разпоредбата на чл.78 ал.10 от ГПК, на третото лице помагач община М.
бА., не се дължат разноски.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Й. В. Ш., ЕГН **********, от Димитровград, бул.“*** Й.
Х. Ш., с ЕГН **********, от гр.София, ул.“Х**, Е. ** Ш., с ЕГН **********, от гр.**, с
ЕГН **********, от гр.София, ж.к.“** Ц. А. Ц., с ЕГН **********, от гр.София, ж.к.“***,
А. С. Ш., с ЕГН **********, от гр.София, бул.“**, А. Я. Ш., с ЕГН **********, от
Димитровград, ул.“**, М. Н. А., с ЕГН **********, Димитровград, ул.“**, Д. Н. А., с ЕГН
**********, от Димитровград, ул.“**, против „М.“ЕООД, с ЕИК **, със седалище и адрес
13
на управление в с.М. бА., област Хасково, ул.“**, представлявано от управителя **, и М. М.
А., с ЕГН **********, от гр.Хасково, ул.“**, иск с правно основА.е чл.108 от ЗС, за
признаване за установено по отношение на М. М. А. и „М.“ЕООД, че Й. В. Ш., Й. Х. Ш., Е.
К. Ш., В. А. З., Ц. А. Ц., З. С. Х., А. С. Ш., А. Я. Ш., М. Н. А. и Д. Н. А. са собственици на
част от парцел Х в квартал 15 по действащия план на с.М. бА., одобрен със Заповед
№131/22.07.1994г., която е идентична с парцел III в квартал 28 по плана на Б. М. бА. от
1938г., с площ от 720 кв.м., при тогавашни грА.ци: улица, парцел I- общински, парцел IV- на
** и парцел V- на **, който съгласно подробния устройствен план от 2004г. на с.М. бА.,
област Хасково, попада в УПИ ХІV в кв.15, собственост на М. М. А. и в УПИ ХІІ-157, в
кв.15, собственост на „М.“ЕООД, и осъждането на М. М. А. и „М.“ЕООД да предадат на Й.
В. Ш., Й. Х. Ш., Е. К. Ш., В. А. З., Ц. А. Ц., З. С. Х., А. С. Ш., А. Я. Ш., М. Н. А. и Д. Н. А.
владението на така описА.я имот, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Й. В. Ш., ЕГН **********, от Димитровград, бул.“*** Й. Х. Ш., с ЕГН
**********, от гр.София, ул.“Х**, Е. ** Ш., с ЕГН **********, от гр.**, с ЕГН **********,
от гр.София, ж.к.“** Ц. А. Ц., с ЕГН **********, от гр.София, ж.к.“***, А. С. Ш., с ЕГН
**********, от гр.София, бул.“**, А. Я. Ш., с ЕГН **********, от Димитровград, ул.“**, М.
Н. А., с ЕГН **********, Димитровград, ул.“**, Д. Н. А., с ЕГН **********, от
Димитровград, ул.“**, ДА ЗАПЛАТЯТ на „М.“ЕООД, с ЕИК **, направените по делото
разноски в размер на 3150 лева /три хиляди сто и петдесет лева/, както и на М. М. А., с ЕГН
**********, направените деловодни разноски в размер на 2317 лева /две хиляди триста и
седемнадесет лева/.
Решението е постановено с участието на Община М. бА., с ЕИК BG000903743,
представлявано от М. А.И.-кмет, като трето лице помагач.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред ОС- Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на стрА.те.
Съдия при Районен съд – Димитровград: _______________________
14