НОХД 1289/2019г. – Пловдивски
районен съд – VІІІ наказателен състав
МОТИВИ :
Районна прокуратура – Пловдив е
повдигнала обвинение срещу М.Н.В.,
роден на *** ***, ***, български гражданин, със средно образование, работещ,
женен, неосъждан, ЕГН ********** за това, че на 04.05.2018 год. в гр. Пловдив, в маловажен случай е
отнел чужда движима вещ - 1 брой мобилен телефон марка „Huawei“, модел „P20Litе“ на стойност 340 лв. от владението на Ц.Е.А. ***,
без нейно съгласие с намерение противозаконно да я присвои - престъпление по чл. 194,ал.3, във вр. с ал.1
от НК.
За съвместно разглеждане с
наказателния процес няма предявени граждански искове.
Представителят на Районна
прокуратура – Пловдив счита, че от събраните по делото доказателства безспорно
се установява, че подсъдимият М. В. е осъществил както от обективна, така и от
субективна страна съставомерните признаци на инкриминираното деяние, предлага
същият да бъде признат за виновен в извършването на престъплението по чл. 194,ал.3,
във вр. с ал.1 от от НК
и освободен от наказателна отговорност с реализирането на административно
наказателна такава.
Подсъдимият М.Н.В.
- редовно призован се явява лично за съдебното заседание, като се признава за
виновен по така повдигнатото му
обвинение, съжалява за извършеното, а също така до приключване на
производството пред настоящия Съд е възстановил причинените на пострадалата
имуществени вреди. Моли Съда да му наложи административно наказание Глоба в
предвидения от закона минимален размер.
Съдът, след
преценка изцяло и поотделно на събраните по делото доказателства – устни и
писмени – намира и приема за установено следното:
През месец януари
2018 год. пострадалата Ц.Е.А. си закупила от магазин на „Виваком“ мобилен телефон марка „Huawei“, модел „P20Lite“, златист на цвят, за сумата от
340 лв. На 04.05.2018 год. тя и приятелката й – свид. Д.П. посетили магазин
„Кауфланд“ на ул. „Брезовско шосе“ № 127 в гр. Пловдив. Преди да влязат
пострадалата взела количка, като свид. П. сложила дамската си чанта в нея, а
пострадалата А. поставила телефона и портфейла си на поставката на количката.
Тикайки количката, свид. А. и приятелката й в 10 ч. 30 мин. 50 сек. минали през
първата автоматично отваряща се врата на магазина и тъй като разговаряли
помежду си не забелязали, че точно там /до първата врата/ е паднал на земята
мобилният телефон „Huawei“на
пострадалата.
По
същото време и на същото место се намирал и подс. М.В., като се движел само на
крачка зад А. и П.. Подсъдимият бил облечен в риза цвят бордо. Причината за
посещението му на магазина било закупуването на някаква почерпка за лекари от болницата,
от която скоро бил изписан.
Движейки се зад
пострадалата и нейната приятелка, В. видял, че от количката пред него паднал
мобилен телефон, както и това, че двете жени разговаряйки помежду си, въобще не
забелязали това. Подсъдимият взел моментално решение да присвои телефона, като
за целта се навел, вдигнал го от пода на магазина и го поставил в джоба на
панталона си. В тази насока подсъдимият заявява пред Съда , че е имал
намерението да върне апарата , но тъй като опита му да го включи бил осуетен от
налична парола, го бил прибрал в джоба си , а впоследствие забравил.
Доказателствата по
делото сочат обаче , че у В. въобще не се е и зараждало намерението да предаде
телефона на „Информация“, откъдето чрез радиоуредбата можело да се съобщи и
издири собственика на телефона. Камерите на хипермаркета установяват , че вместо
това, в следващите секунди се е скрил в левия коридор от щандове за зърнени
продукти и активно се заел да изключи телефона , а не както твърди да го включи
, за да разбере нещо за собственика му. След като успял да стори това, В.
поставил отново в джоба си мобилния апарат на пострадалата Ц. А. и продължил
покупките си.
Петнадесет
минути по-късно свид. А. установила липсата на телефона. От мобилния телефон на
свид. Д.П. набрали номера на пострадалата, но операторът отговорил, че абоната
е изключен.
След
сигнализиране на полицията и преглед на видеозаписите от охранителните камери
бил установена личността на подсъдимия, както и механизмът на извършеното от него
престъпление. Тъй като подсъдимият заплатил покупките си с банкова карта, чрез
информация от банката била установена и самоличността му.
Дискове
със записи от охранителните камери, както и копие от фискалния бон за покупки
на подс. В. са приобщени с протокол за доброволно предаване.
Развитата
от подсъдимия защитна версия, а именно , че в един по- късен момент, след като
напуснал „Кауфланд” е видял на улицата представител на полицията, на когото бил
предал вече отнетия телефон, не се потвърждава както от устни така и от писмени
доказателства, а и не кореспондира с очертаната по- горе фактическа обстановка.
Съгласно
изготвената стоковооценъчна експертиза и допълнителна такава, стойността на
мобилен телефон „Huawei P20Lite“, ведно с кожен калъф е
определена на 529 лв. В настоящият казус представителят на РП- Пловдив правилно
е приел промоционалната цена, посочена от пострадалата – 340 лв., тъй като в
противен случай, при евентуално възстановяване на щетата, би се стигнало да незаконно
обогатяване за Ц. А..
При
така очертаната фактическа обстановка Съдът е на становище, че с действията си
по описания по-горе начин подс. М.Н.В. е осъществил от обективна и субективна
страна съставомерните признаци на престъплението инкриминирано в текста на чл.
194 ал. 3 вр. с ал. 1 от НК, а именно, че на 04.05.2018 год. в гр. Пловдив, в
маловажен случай е отнел чужда движима вещ – 1 брой мобилен телефон марка „Huawei“, модел „P20Lite“ на стойност 340 лв. от
владението на Ц.Е.А. ***, без нейно съгласие с намерение противозаконно да я
присвои.
Престъплението
е извършено умишлено от подсъдимия с целени и настъпили общественоопасни
последици.
Тъй като в хода на съдебното следствие подс.
М.В. е възстановил изцяло причинената на пострадалата А. имуществена щета в
размер на 340лв., за деянието , за което е даден на съд законодателят предвижда
наказание до една година лишаване от свобода или пробация, или глоба от 100 до
300 лева, същият не е осъждан за престъпление от общ характер, а също така не е
бил освобождаван от наказателна отговорност, то са налице материалноправните
предпоставки за приложението на чл.78А от НК и подсъдимият М.Н.В. следва да
бъде освободен от наказателна отговорност, като му се наложи административно
наказание глоба. С оглед на така изложеното Съдът счита, че най - справедливо е
да му се определи и наложи наказание глоба в предвидения от закона минимален
размер, а именно – 1000 лв. Това становище е продиктувано от установените по
делото добри характеристични данни, трудова ангажираност, както и липсата на
други водени срещу него наказателни производства.
Тъй като с
виновното си поведение подсъдимият М.Н.В. е станал причина за воденото срещу
него наказателно преследване, то на осн. чл. 189,ал.3 от НПК, следва същият да
бъде осъден да заплати по сметка на
ОД на МВР гр. Пловдив направените в хода на досъдебното производство разноски в
размер на 116, 92 лева за изготвяне на СОЕ.
Веществените
доказателства – 2бр. компакт дискове – да следват делото.
Предвид изложените дотук
съображения, Съдът постанови и решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: (п)
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
И. Й.