РЕШЕНИЕ
№ 118
гр. Сандански, 23.05.2023 г.
В ИМ. НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Иван Й. Филчев
при участието на секретаря Йорданка Н. Стойкова
като разгледа докладваното от Иван Й. Филчев Административно
наказателно дело № 20231250200115 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.72, ал.4 от Закона за министерството на вътрешните работи
/ЗМВР/.
Образувано е по повод депозирана жалба от Я. Х. Ч., ЕГН**********, с постоянен адрес в
град Петрич, улица ***“ №*** против заповед за задържане на лице рег. № ***г., издадена
от Н. Р. Ч. – полицай при РУ Сандански, с която на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР е
постановено задържането за срок до 24 часа на жалбоподателката.
С жалбата се иска отмяна на атакуваната заповед. Твърди се незаконосъобразност, понеже
била постановена в нарушение на материалния закон и административно производствените
правила.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован се явява лично. Поддържа жалбата,
дава обяснения. В хода на съдебните прения иска отмяна на същата като
незаконосъобразна.
Ответникът по жалбата Н. Ч., се явява в съдебно заседание, като заявява, че жалбата е
основателна и заповедта следва да се отмени като незаконосъобразна.
Съдът намира жалбата за процесуално допустима по следните съображения: атакуваната
заповед за задържане подлежи на обжалване по реда на АПК, жалбата е подадена в срок, от
легитимирано лице, съдържа необходимите реквизити и производството по нея е редовно
образувано пред РС-Сандански.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, намира
за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателката е съсобственик на недвижим имот в град Сандански, с идентификатор
№*** по КККР на град Сандански. През имота – който е незастроен – преминава структура
на „Увекс“ – дружество за водоснабдяване и канализация, обслужващо община Сандански.
Тъй като за липсва яснота около статута на преминаващите съоръжения, в последно време
1
често същите били обект на въздействие – повреждане и запушване от неизвестни лица,
което налагало действия от страна на „Увекс“ по възстановяването им. На ***г. за пореден
път бил получен сигнал за повреда в канализацията, преминаваща през имота, съсобственик
на който е и жалбоподателката. На място били изпратени служители на „Увекс“, като в
имота била Ч., която отказала да ги допусне за извършването на каквито и да е действия.
Същевременно – тъй като по повод предишни повреди на ***г. в РУ Сандански било
образувано досъдебно производство №***г. по описа на РУ Сандански за престъпление по
чл.216, ал.1 от НК, на място била изпратена оперативна група с разследващ полицай
униформени служители, сред които и въззиваемата страна Ч.. Пристигналите на място
служители се представили на Ч., обяснили и защо са дошли и извършили оглед на местото.
Междувременно служители на „Увекс“ работили по отстраняване на повредата, като след
като почистили тръбите на канализацията уплътнили същите и го покрили с бетонов
разтвор. Ч., която била недоволна от преминаващите през имота и тръби започнала да рови
бетона с кол, а впоследствие с голи ръце опитала да отстрани бетоновия разтвор, за да
стигне до тръбите. Въпреки, че на няколко пъти и било разпоредено от служителите в РУ
Сандански и от разследващия полицай да преустанови действията по разкопаване на бетона,
Ч. продължила. Предвид отказа и да се подчини на издадените разпореждания по
разпореждане на разследващ полицай М. Ч. била задържана от Н. Ч. – полицай в РУ
Сандански със заповед № ***г. В същата като фактическо основание посочил, че
задържането е във връзка с ДП №***г. по описа на РУ Сандански - има данни за извършено
престъпление по чл.216, ал.1 от НК, а като правно основание – чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР.
Съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на
оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК. Оспореният акт е
издаден от полицейски орган в границите на предоставената му компетентност. Съгласно
разпоредбата на чл.74, ал.1 от ЗМВР, заповедта трябва да е издадена в писмена форма, а
алинея 2 на същата разпоредба посочва, какво трябва да е съдържанието на самата заповед, а
именно – иМ., длъжността и местоработата на полицейския орган, издал заповедта;
фактическите и правните основания за задържането; данни, индивидуализиращи
задържаното лице; датата и часът на задържането; ограничаването на правата на лицето по
чл. 73; както и правата на задържаното лице. В конкретния случай е спазена предвидената
от закона форма, така както предвижда нормата на чл.74, ал.1 от ЗМВР - издадена е писмена
заповед за задържане, връчена на адресата й, като в същата са вписани иМ., длъжността и
местоработата на служителя, издал заповедта, както и данните индивидуализиращи
задържаното лице – трите имена, ЕГН и адресна регистрация, датата и часът на
задържането. Разяснени са правата на задържаното лице и му е предоставено копие от
заповедта.
В същото време обаче, настоящата съдебна инстанция намира, че атакуваната заповед
действително е незаконосъобразна, тъй като в нея липсва посочване на фактическите
основания за задържането на Ч., а посочените правни основания не са достатъчно
прецизирани и не е възможна преценката за относимост към фактическите основания.
Посочено е, че Ч. се задържа поради данни за извършено престъпление от общ характер –
чл.216, ал.1 от НК. От това описание по никакъв начин не става ясно, какво общо има Ч. с
това престъпление. Не е описано дали тя е извършител на инкриминираното деяние и какви
точно действия е осъществила, за да се приеме, че има данни за извършено престъпление по
посочения текст – унищожаване и повреждане на чужда вещ. Словесното формулиране на
фактическо основание за задържане, а именно вписаното в заповедта данни за извършено
престъпление от общ характер – чл.216, ла.1 от НК също не изяснява конкретните причини
за задържане на лицето. От това описание по никакъв начин не става ясно какви действия е
извършила Ч.. Липсата на изложени конкретни факти и обстоятелства, които да
представляват фактическо основание за издаване на заповедта, несъмнено опорочава от
формална страна така издадената заповед. Поради това съдът приема, че заповедта за
задържане е издадена в нарушение на материалния закон и административно
производствените правила, което представлява и основание за нейната отмяна.
2
За пълнота следва да се посочи, че в случая са били налице действителни основания за
задържането на Ч. – неизпълнение на разпореждане на полицейски орган, дадени във връзка
с неговата функция и при изпълнение на длъжността му. Вместо обаче да опише
конкретните действия на задържаното лице като основание за това задържане, полицейският
орган неправилно е посочил като основание за задържане неясни и неотносими
квалификация и обстоятелства…
Като всяка принудителна административна мярка - задържането за срок до 24 часа по чл.72
от ЗМВР налага неблагоприятни последици на адресата с цел постигане на правно
определен резултат. Мярката по чл.72 от ЗМВР, в зависимост от конкретния случай, би
могла да има превантивен или преустановителен характер. Казано по друг начин – за да се
прибегне до задържане, същото трябва да преследва някаква легитимна, законовопризната
цел, а не да се явява своеобразно наказание или репресия налагана по усмотрение на
административния орган. В случая от самата заповед не може да се установи каква е била
конкретната цел за издаването й и постановеното с нея задържане.
С оглед горното настоящият състав намира, че в конкретния случай издадената заповед за
задържане е незаконосъобразна, поради което и подадената срещу нея жалба следва да се
уважи.
Предвид изхода на делото и на основание чл.143, ал.1 от АПК жалбоподателят има право на
присъждане на съдебни разноски- възнаграждение, заплатено на един адвокат, и заплатената
държавна такса, за което е направено съответно искане. Съгласно приложения Договор за
правна защита и съдействие от страна на жалбоподателката е заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 600 лева, а съгласно приложена вносна бележка за разглеждане
на жалбата е заплатена и държавна такса в размер на 10 лева. Срещу размера на
претендираното възнаграждение не е направено възражение за прекомерност, поради което
и предвид доказаното заплащане на претендираното възнаграждение искането следва да
бъде уважено. Пълният размер на заплатената от жалбоподателя сума, както и внесената
държавна такса за разглеждане на жалбата следва да бъдат присъдени в полза на
жалбоподателката и възложени в тежест на административната структура, към която се
числи органа, издал заповедта, а именно ОД на МВР Благоевград.
Така мотивиран и на осн. Чл.72, ал.4 от ЗМВР, СЪДЪТ,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ заповед за задържане на лице рег. № 3***г., издадена от Н. Р. Ч. – полицай при
РУ Сандански, с която на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР е постановено задържането за
срок до 24 часа на Я. Х. Ч., ЕГН**********, с постоянен адрес в град ***, улица „***“
№***.
ОСЪЖДА ОД на МВР Благоевград да заплати на Я. Х. Ч., ЕГН********** сумата от 610.00
/шестстотин/ лева за разноски по делото, както и в случай, че не изпълни доброволно в срок
задължението за заплащане на присъденото възнаграждение, на основание чл.190, ал.2 от
НПК да заплати по 5 лева за служебно издаване на всеки брой изпълнителен лист в полза
на бюджета на съдебната власт и по сметка на Районен съд Сандански.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
Благоевград в 14 - дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Сандански: _______________________
3