О П Р Е Д
Е Л Е Н И Е №
гр.
Пловдив, 05.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, в закрито
заседание на пети декември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО
СИМИДЧИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВИЯ ЦАНКОВА
ЕКАТЕРИНА РОГЛЕКОВА
като разгледа докладваното от съдия
Силвия Цанкова ВЧНД № 2247/ 2019 г. по описа на ПОС, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 243, ал. 8 НПК.
С Определение № 1352 от 22.08.2019 г. по ЧНД № 5135 по
описа на Пловдивски районен съд за 2019г., 8 нак. състав е потвърдено постановление
на Районна прокуратура – Пловдив от 02.08.2019 год. за прекратяване на
наказателното производство по досъдебно производство № 130/2019 год. по
описа на I РУ на МВР-Пловдив водено срещу М.М.Б. за престъпление по чл. 206
ал.1 от НК.
Срещу така постановеното определение е постъпила жалба
от пострадалия Н.Ч., в която се излагат съображения за незаконосъобразност и необоснованост
на първоинстанционното определение. На основание изложеното в жалбата се моли
първоинстанционният съдебен акт да бъде отменен и делото да бъде върнато на
Районна прокуратура Пловдив със задължителни указания.
Пловдивски окръжен съд, като обсъди доводите на
жалбоподателя, материалите по делото и извърши проверка за законосъобразност и
обоснованост на обжалваното определение, намира за установено от фактическа и от
правна страна следното:
Жалбата на пострадалия Ч. е процесуално ДОПУСТИМА –
подадена е от надлежна страна в законоустановения срок срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА.
За да достигне до този извод, настоящата
съдебна инстанция извърши преценка, както на законосъобразността на обжалвания
съдебен акт, така и на правилността на действията, извършени от прокурора от
Районна прокуратура Пловдив, касаещи прекратяването на наказателното
производство.
Досъдебното производство е образувано срещу неизвестен
извършител за престъпление по чл.206, ал.1 от НК. В хода на разследването към
наказателна отговорност по посочената правна квалификация е бил привлечен М.М.Б.
за това, че на 14.12.2018 г. в гр.Пловдив, противозаконно е присвоил чужда
движима вещ - лек автомобил „Ауди А6 Авант“ комби с рег. № ***на стойност 2028
лв, собственост на Н.А.Ч. ***, заявявайки, че ще я направи на парчета и ще я
предаде на скрап на „Белканто“.
От фактическа
страна в първоинстанционното определение, е възприето следното:
Свидетелят Н.Ч. бил собственик на лек автомобил марка
и модел „Ауди А6 Авант“ - комби с рег. № ***, който закупил 2009 г. Поради
ангажираност на свид.Ч., превозното средство се намирало на адреса на неговите
родители, в гр.Пловдив на ул. ***. Когато като свид.Ч. решил да продаде автомобила,
за тези свои намерения уведомил родителите си. През м.август 2018 г. свид.Ч.
бил уведомен от своя баща, че се е намерил купувач за превозното средство - свид.П.Я.,
когото свид.Ч. познавал от квартала, където живеели неговите родители. След
среща между свид.Ч. и свид.Я. било уговорено, че свид.Я. ще придобие превозното
средство срещу сумата от 2000 лв. Първоначално свид.Я. предал сумата от 500
лв., представляваща капаро от общата стойност на автомобила, като постигнал
уговорка със свид.Ч. остатъкът от дължимата сума да се заплати на вноски, до
края на 2018 г. За предадените парични суми и направените между двамата
свидетели уговорки, не били съставени никакви документи. Документи не се
съставили и за предаване на превозното средство във владение на свид.Я., от
страна на свид.Ч.. След като свид.Я. получил превозното средство в свое
владение, той решил да премине годишния технически преглед на автомобила, като
за целта смятал преди това да плати годишния му данък. Плановете му обаче във
връзка с последното, били осуетени, тъй като свид.Я. разбрал, че се дължат
данъци в размер на 1485 лв., чието плащане било непосилно за него. За факта на
натрупаната сума, свид.Я. съобщил на свид.Ч., който му обяснил, че свид.Я.
следва да започне изплащането на данъчните задължения постепенно, а след
окончателното им погасяване - превозното средство ще му бъде прехвърлено и по
документи. На практика, свид.Я. се оказал в ситуация на невъзможност да
използва лекия автомобил по предназначение, тъй като същият нямало как да
премине годишния технически преглед. Същевременно, поради други свои финансови
ангажименти, свид.Я. не бил в състояние да погаси данъчните задължения, поради
което решил да се свърже със свой познат- обв.М.Б.и да му предложи закупуването
на превозното средство, собственост на свид.Н.Ч.. За свид.Ч. било важно
данъците на превозното средство да бъдат заплатени и той нямал претенция кой ще
закупи автомобила, стига данъчните задължения да се погасят, поради което в
разговор със свид.Я. се съгласил автомобилът да премине във владение на обв.Б.,
който да започне изплащане на натрупаните задължения. За тази цел свид.Я. се
срещнал с обв.Б.и предоставил превозното средство в негово владение, а обв.Б.му
предал сумата от 600 лв., която съставлявала продажната цена на превозното
средство, срещу което получил големия и малкия талон на лекия автомобил. През
м. ноември 2018 г. жалбоподателят Ч. позвънил на свид.Я. и му съобщил, че няма
погасяване на данъчните задължения, а на свой ред свид.Я. се свързал с обв.Б.,
като поискал да му бъде върнато превозното средство. Междувременно, след като
обв.Б.заплатил продажната цена от 600 лв. на свид.Я., той отчуждил в полза на
свид.В.М.закупеното превозно средство, тъй като му се сторило безпредметно да
погасява натрупаните данъчни задължения в немалък размер. В течение на
възникналите недоразумения между обв.Б.и свидетелите Я. и Ч. се оказала и свид.Ч.
- майка на жалбоподателя, която посетила обв.Б.в неговия офис, за да му
предложи сключване на договор. На състоялата се среща, обв.Б.заявил, че
превозното средство е било на сина й, с когото единствено възнамерявал да
контактува и афектирана от този отговор свид.Ч. поискала да й бъде предоставен
големият талон на лекия автомобил, който успяла да получи от обвиняемия.
Свидетел на проведения между двамата разговор станал свид.Р.С.., който по
същото време се намирал в офиса на обвиняемия.
При горевизираната фактическа обстановка,
установена и от държавното обвинение, Районен съд-Пловдив е възприел правните
изводи на прокуратурата, инкорпорирани в обжалваното постановление, че не са
налице съставомерните признаци на
процесното престъпление по чл.206, ал.1 от НК. За да приемат наличието на
прекратителното основание по чл.24 ал.1 т.1 от НПК, прокуратурата, а и
първостепенният съд са се обосновали със съждението, че заплащането на
фискалните задължения е приоритет за жалбоподателя Ч., а не самото отчуждаване
на превозното средство. Това съждение е изведено въз основа на резултатите от
проведената очна ставка между свид.Ч. и свид.Я., в която жалбоподателят е
заявил, че документалното прехвърляне на собствеността върху автомобила е
следвало да бъде сторено едва след заплащане на данъчните задължения.
При преценката относно законосъобразността и
обосноваността на първостепенното определение, а и на постановлението на
прокуратурата, следва да се изходи от изискуемия в такива случаи пълноценен
анализ на съставомерните обективни и субективни елементи на процесното
престъпление против собствеността. Така от обективна страна престъплението по
чл.206, ал.1 от НК предполага извършване на някакъв акт на разпореждане с вещ,
която не е собствена за извършителя, а се намира в негово владение на
правомерно основание, което обаче няма правопрехвърлително действие. Няма спор
по делото, че в конкретния случай, процесният лек автомобил се е оказал във
владение на обвиняемия, като това е станало правомерно, доколкото е налице
съгласие на собственика Ч. за предаване на вещта. Няма спор, а и не може да има,
предвид задължителната, изискуема от закона форма на прехвърлителната сделка с
предмет МПС, че обвиняемият Б.не е станал собственик на вещта. На следващо
място, не се спори по делото, че още през месец септември 2018г. несобственикът
на автомобила Б.„продава“ отново без спазване на изискуемата от закона форма,
лекият автомобил на трето лице-свид.В.М., без да уведоми законният собственик Ч.
или поне свид.Я., като последният владелец е предал автомобила на вторични
суровини. Всъщност основното ядро на прекратителната теза е, че Б.се считал за собственик
на автомобила, понеже бил заплатил за него сумата от 600 лева /преди да го
предложи за продажба на свид.М. от Смолян за сумата от 3000 лева, както самият Б.заявява/.
От това съждение се извежда от първостепенния съд, а и от прокуратурата, становището
за липса на субективна съставомерност на процесното деяние, поради отсъствие на
пряк умисъл, и по-конкретно съзнание у дееца, че се свои противоправно чужда, а
не собствена вещ. Междувпрочем самият обвиняем нееднократно в подробния си
разпита от 27.05.2019г. заявява, че той не е бил собственик на автомобила, че в
офиса му дошла жена /майката на свид.Ч./, която той бил отпратил, като й бил
казал, че „тя няма права върху автомобила и ако някой има претенции по този
автомобил, то това е собственикът му и само той може да дойде и търси сметка
къде е автомобилът“. Малко по-надолу в обясненията си обвиняемият заявява:
“големият талон задържах, за да накарам собственикът на автомобила да плати
данъците на автомобила“. С други думи, „купувачът“ Б.е бил наясно, че сделката
между него и свид.Я. няма транслативно действие и той не придобива
собствеността върху автомобила, който още същия месец септември „продава“ в
гр.Смолян. Та да се твърди, че Б.се приемал за собственик на автомобила не
кореспондира дори със собствените му пространни обяснения, опровергаващи тази
теза.
На следващо
място, съдът намира, че има известен резон в изложеното от страна на защитата
при предявяване на материалите по делото относно известна непълнота на
проведеното разследване. Наистина, налице е противоречие между изложеното от
свид.Ч. от една страна и от друга обв.Б.и свид.С., както и между обв.Б.и свид.Я.,
като държавното обвинение ще следва да прецени необходимостта от допълнителни
действия по разследването.
Всичко изложено дотук, води до
категоричния извод, че следва да се отменят изцяло атакуваното определение,
както и постановлението на държавното обвинение за прекратяване на наказателното
производство, като необосновани и
незаконосъобразни, а делото да се върне на прокуратурата.
Водим от горното и на основание чл. 243,
ал. 8 от НПК, Пловдивският окръжен съд
О П Р Е Д Е
Л И:
ОТМЕНЯ Определение № 1352 от 22.08.2019 г. по ЧНД №
5135 по описа на Пловдивски районен съд за 2019г., 8 нак. Състав.
ОТМЕНЯ постановление на Районна прокуратура – Пловдив от
02.08.2019 год. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 130/2019 год. по
описа на I РУ на МВР-Пловдив водено срещу М.М.Б. за престъпление по чл. 206
ал.1 от НК и ВРЪЩА делото на Районна
прокуратура – Пловдив за изпълнение на указаното в мотивната част на настоящото
определение. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: